Защо Кремъл се будалка с азбуката

в България

Защото външната му политика не уважава малките

Лафът на Путин за македонските корени на славянската азбука постави българския русофил (какъвто съм и аз) пред ново изпитание на съдбата. След 10 ноември у нас взе да възниква нов идеологически конструкт – русофилство плюс национализъм. И ето че изведнъж само една фраза на руския президент разлепи цялата сглобка. Отново стана така, че или си патриот, или русофил.

Сигурно експертите на Путин са решили, че сега е по-важно да ударят едно рамо на македонския президент.

Българите бълха ги ухапала, те и без това са благодарни на руския народ. Ще им мине. Обаче Стефан Стамболов и Захари Стоянов също са били русофили първоначално, докато в един момент им се наложило да избират между русофилството и патриотизма. Кремъл отново забрави, че малките народи също се обиждат. Дребните камъчета също обръщат каруцата. Когато Жириновски крещи по руския ефир, че българите са предатели, това рано или късно излиза скъпо на Русия.

Руската външна политика винаги ми е напомняла на шахматист, който пренебрегва дребните пешки в краищата на дъската. Тя все е вторачена в Голямата игра с Великите сили, докато те винаги я заобикалят по фланговете. Така Горбачов заложи всичко на флирта си със САЩ, освободи се от дребните си ангажименти към държавици като България, обърна се към Белия дом за топла прегръдка и… ядец. Днес руските патриоти смятат, че Горби е предател и чужд агент. Но истината е, че той мислеше като бюрократ в пирамидална йерархия, какъвто си и беше. Той бе вторачен нагоре, към голямото началство и изпитваше презрение към по-дребните.

Според прозападния руски политолог Дмитрий Тренин, в епохата на Горбачов и ранния Елцин Москва е очаквала, че след като се хареса на Вашингтон, ще бъде приета в НАТО и в ЕС преди другите източноевропейски страни. Така тя ще стане гарант за включването на Полша, Чехия, Унгария и пак ще води източното стадо. Не знам доколко е имало такива илюзии, но факт е, че Москва няколко пъти се самопредложи за член и при Горби, и при Елцин, и при Путин. През 2001 г. Путин дори разсекрети документи, според които още през 1954 г., след смъртта на Сталин, СССР е предлагал да влезе в НАТО.

И не е от вчера това вторачване в началството и неуважение към дреболиите. Още Иван Грозни е предлагал на английската кралица Елизабет да подпишат договор за даване на убежище, в случай че народите им ги детронират. Елизабет не е проявила интерес към убежището, но пък е настоявала за по-добро отношение към английските търговци.

Открай време Кремъл изпитва несподелена любов към най-големите играчи, докато те присъединяват изоставените дребни кремълски пешки и накрая го матират с тях. Александър Дугин, “философът на Путин”, разказва за срещата си с американския геополитик Збигнев Бжежински. Когато го пита защо САЩ обещават устно на Горби да не разширяват НАТО, а после правят точно обратното, Бжежински отвръща – ами значи ви измамихме. Коварно, но пък вие защо се измамихте? Къде гледахте? То беше ясно, че няма да ви пуснат на трапезата.

Според големия руски патриотичен историк и политолог Андрей Фурсов драмата на руската външна политика е в това, че тя се води от олигарсите. Тоест пак големите се договарят помежду си, без да отчитат интересите на малките. Докато Вашингтон, посочва Фурсов, води външната си политика чрез най-различни фондации, помага на малцинствата, бори се с бедността, грижи се за увредените, за най-различни социални и културни проекти, докато накрая тяхното влияние овладява държавите отдолу нагоре, от дребните към едрите.

И наистина, Русия остави своята външна политика на “Газпром”, а “Газпром” е способен да общува само с нашите тук олигарси, благодарение на което днес ни продава най-скъпия газ. Това шушукане между големите акули натресе на горкия данъкоплатец Големия шлем, който така и не се състоя, но сега изплащаме няколко милиарда неустойки, създавайки непреодолими затруднения за русофилството у нас.

Още Аристотел пише, че олигархията е най-лошата форма на управление. Затова тя поражда и най-глупавата външна политика. В далечната 1989 г.

Москва реши, че ще заложи на Югославия, а България е аут. Не знам защо реши така. Може би защото Югославия беше огромна, а България – малка и незначителна. Или защото СССР имаше база за подводници в Черна гора, а може би защото средиземноморското й крайбрежие е по-привлекателно за вилите на олигарсите. Има логика, но нямаше никаква логика изведнъж да отреже България като търговски партньор, като й натресе най -жестоките мита. В резултат днес Русия няма бази на Адриатика, но пък НАТО има бази на Черно море.

Едно време Русия имаше могъща промишленост. Но тъй като отряза една по една страните, с които бе кооперирана, тя стесни пазара на своите стоки до минимум. И затова днес е на път да остане без промишленост. Но на кого му пука, олигарсите са граждани на света. Парите, къщите и децата им са на Запад. Главната им цел в живота е да обърнат рублите в долари и да купят на Запад най-скъпата недвижима собственост. Естествено, че България не им върши никаква работа освен като източник на зеленина.

Затова пък аха-аха да се уредят с американски президент.

Само че днес скандалите около Тръмп все повече се разгарят, защото където и да копнат службите, навсякъде изскача някаква сделка с руски олигарх.

И това е неизбежно, защото бизнесът на Тръмп е да продава многократно надценени имоти, а руският олигарх е главният мющерия за подобна стока. Да си купиш мезонет на Пето авеню в Манхатън – това смисълът на живота за руския новобогаташ. И не само на руския, разбира се. Саудитците също са си напазарували в САЩ и имоти, и политици, но те не са исторически враг на САЩ. Затова на тях им е простено, прости им се дори 11 септември 2001 г., но на руския олигарх нищо не се прощава. Най-доброто, което може да очаква от САЩ, е да не го вкарат в някой черен списък.

За зла участ, зетят на Тръмп, Джаред Кушнър, също продава скъпи имоти. И също има много вземане-даване с руски олигарси. Както се разбра миналата седмица, в един момент Кушнър предложил на руския посланик да организира през посолството тайна пряка линия между Тръмп и Путин. Увлякъл се е младежът и това ще изяде главата на цялото президентско войнство, защото от гледна точка на американската политика това е национално предателство. Да, руските олигархични контакти са на път да докарат Тръмп до импийчмънт. И да не го докарат, големият провал за руската външна политика вече е факт, тя тепърва ще съжалява за Обама.

Тази дипломация, в която олигарсите си стискат ръцете с олигарси, а дребните държавици нямат значение, е естествен продукт на олигархичното управление на Русия през последните 20-30 години. Но тя има и своя традиционен философски мироглед, който разглежда света като функция на нещо високо над облаците, което ни гледа отгоре надолу. Руските видни политолози днес обясняват света с козните на рокфелеровците и ротшилдовците, а демокрацията е илюзия. Малките нямат воля за власт.

Но ако беше така, западът щеше още да е в ранното средновековие или може би в Римската империя. Защото истината е, че началството си харесва статуквото, докато историята се движи от борбата на дребните, малките, аусайдерите, за повече власт, пари и жени. Големите, определящите промени в историята се творят отдолу нагоре, а не обратното.

Когато някой ви говори по телевизията, че България “не е субект” на своята съдба, той е продукт на същата губеща философска школа. Ние също сме субект, също имаме историческа воля, кирилицата е създадена от българи, а руската дипломация би спечелила много, ако затвори устата на Жириновски.

Валери Найденов,
24Часа

Защо Кремъл се будалка с азбуката by

Последни от България

Отиди Горе