Защо България мълчи за грубите румънски претенции

в България

Практиката румънската страна да поставя пред България въпроса за румънско малцинство, което стори и гостуващият президент Клаус Йоханис, не е нова за румънската политика.

„Дискутирахме въпроса за правата на гражданите, които са част от румънската етническа група в България“, заяви Клаус Йоханис вчера на съвместна пресконференция с Росен Плевнелиев. „Смятам за важно двете държави да защитават правата на тези хора, както на румънската общност в България, така и обратното. Те трябва да се възползват от своите права, включително от правото на образование на майчин език, така както се ползват българите в Румъния, заяви гостът.

Росен Плевнелиев не реагира на проблема – нито в изложението си за водените преговори, нито след самото изявление на Клаус Йоханис.

По-рано тази година повече права за „румънската общност и румънското малцинство в България” поиска в писмо до българския кабинет и бившият румънски правосъден министър и евродепутат Моника Маковей. Румънската страна постоянно поддържа огъня по този въпрос под различни форми, канали и средства. Според румънските медии в България имало над 300 000 етнически румънци, обитаващи райони около Дунав, от Видин до Шабла. Техни дипломати под различни предлози редовно посещават тези региони. Оплаквания в румънските СМИ, че са ограничавани правата на етническите румънци идват от една „организация“ от Видинско. Техни представители твърдят, че при последното преброяване в България през 2011 година нашите власти са се опитвали да прилагат административни хватки, за да ограничат броя на лица, които се смятат за румънци. В същото време преди преброяването румънците изпратиха свои емисари, които раздаваха листовки как правилно да се попълват съответните въпроси за майчин език и произход.

По принцип Румъния признава колективни малцинствени права и малцинствени групи. В парламента свои депутати имат 18 малцинствени групи, включително българската етническа общност. По официалните данни на Букурещ тя наброява 9 800, основно живеещи в района на Банат. Смята се обаче, че те са доста повече, но броят им засега не е официално уточнен.

На свой ред България признава индивидуалните, а не колективни малцинствени права. И в това е разликата между концепциите за малцинствата на двете съседни държави. По тази причина в нашия парламент няма депутат, представляващ интересите на етническите румънци. По наши официални данни техният брой е не повече от 10 000 души. Така например групи от население в Североизточна България, които Букурещ смята за румънски, отказват да се самоопределят като такива. В София пък има румънска гимназия, която действа от 1999 година.

Активната политика на Букурещ към румънските групи у нас по този въпрос се изразява не само в предявяване на претенции за правата на румънските групи . Правителството на северната ни съседка ухажва младите хора от българската част на Дунав, като им предоставя стипендии и други възможност за образование.

Както вече беше споменато, президентът ни Росен Плевнелиев не засегна повдигнатия от колегата му въпрос. Най-вероятно, защото страната ни избягва да усложнява и още повече да изостря проблема или да повдига други по-остри и злободневни въпроси заради общата ни принадлежността към ЕС и НАТО, а и цялостното положително развитие на двустранните отношения през последните години. Дано така да считат и отвъд Дунава, които нееднократно са показвали, че умеят да защитават националните си интерес. /БГНЕС

Последни от България

Отиди Горе