Всичко, което трябва да знаете за най-известната църква в Русия

в Свят
Loading...

На 12 юли се навършват 455 години от „рождението“ на една от главните и най-фотогенични забележителности в Москва – храмът „Василий Блажени“. Най-интересните моменти от неговата история – в 8 факта

1. Построена в чест на победата

Църквата на Червения площад е построена през периода 1555-1561 година по заповед на цар Иван Грозни в чест на победата над Казанското ханство, извоювана в деня на Покров Богородичен.

Църквата е наречена „Събор Покров Богородичен“ на Рова – препратка към мястото, където е разположена – до 1813 г. от страната на Червения площад Кремъл е бил защитен от отбранителен ров.

4 от 8-те параклиса на храма са кръстени на църковните празници, белязали ключови събития по време на Казанския поход. Петият е наречен в чест на Св. Троица – според една от версиите в средновековието тук се е намирала Троицката църква.

2. Символ на небесния Град

Според една от версиите храмът символизира Небесния Йерусалим или с други думи – Царството Божие, чиито стени са украсени със скъпоценни камъни. Според друга архитектите се опитали да пресъздадат константинополския Влахернски храм, в който се е случило чудото на Покрова – тогава пред събралите се да се молят за защита от войските на сарацините се явила Богородица и покрила с покрова си целия християнски свят.

3. 9 църкви в една

Върху основите на бъдещия храм първоначално една след друга били построени девет малки църкви, обединени с галерии и преходи. Интересно е, че през 16 век подземната част на конструкцията се използвала като хранилище за царската хазна и спестяванията на заможните жители на града. Външната част на събора била направена от кирпич.

Всяка епоха оставяла своите следи върху архитектурния облик на събора. След пожара през 1595 г. църквата получила куполи. Те стават разноцветни едва през 18 век. В края на 17 век се появява фриз, който опасва зданието и описва историята на храма. Той оцелява до края на 18 век. През 1817 г. по време на ремонт на Червения площад архитектът Осип Бове укрепва подпорната стена на събора с камъни и поставя чугунена ограда.

4. Второто име на храма е в чест на московски юродив

Второто име на паметника – събор „Василий Блажени“ – не е случайно. Московският юродив Василий притежавал дарбата да предвижда и предсказал пожара през 1547 г., в който била унищожена почти една трета от Москва. Почти целия си живот той прекарал в лишение – ходел без дрехи и обувки, дори и в най-студените дни, нямал дом. Когато починал, бил опят от митрополит Макарий, а на гроба го отнесъл самият Иван Грозни с болярите си.

След канонизацията на Василий през 1588 г. към събора била пристроена десета църква, където пренесли мощите му и целият ансамбъл получил названието „блажени“.

5. Авторите на събора били ослепени

Има няколко версии кои са създателите на архитектурния ансамбъл. Най-разпространената е, че съборът е проектиран от майсторите Барма и Постник. Според легендата Иван Грозни заповядал да бъдат ослепени архитектите, създали толкова прекрасен храм, за да не може да повторят собствената си идея и да не я надминат. Това обаче е по-скоро измислица: по-късно Постник изгражда Благовещенския събор, както и стените и кулите на Казанския кремъл.

Има и друга версия: Покровският събор може би е построен от италиански майстор, работил в Московския Kремъл.

Снимка: Lori / Legion-Media

6. Французите искали да го взривят, а комунистите – да го съборят

Разположеният в сърцето на Москва събор не веднъж е бил изложен на опасности. През 1812 г., когато френската войска напуска Москва, те искали да взривят храма „Василий Блажени“, но не успели. В края на 1920-те години било решено храмът да бъде съборен: „култовото съоръжение“ в самия център на града пречело на младата съветска власт. В негова защита се изправя архитектът и реставратор Петър Барановски – той дори изпраща телеграма на Сталин. Така Покровският събор не е съборен, но защитниците му били репресирани заради антисъветската им дейност.

7. Останала е една оригинална камбана

Камбанарията на събора работи и до днес, но от цялото многообразие от камбани от момента на изграждането му през 16 век до днес е останала само една. През 1929 г. съветската власт се заела да претопява бронзовите камбани и, както разказва звънаря Алексей Коновалов, по чудо се е запазила една: „Тя и до днес носи звуците на 16 век“.

8. Това е световен паметник

Покровският храм е един от първите, попаднали под владението на младата съветска държава. През 1923 г. тук е открит Исторически архитектурен музей, а през 1929 г. той става филиал на Държавния исторически музей. В началото на 1990-те години в храма отново започват да се провеждат църковни служби, включително и в параклиса „Василий Блажени“. През 1990 г. съборът е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Съкровищата на ЮНЕСКО в и около Москва

юнеско

В поредица от текстове „Руски дневник“ изследва природните и културни чудеса, 26 обекта от руското културно наследство от Изтока до Запада, които са защитени от ЮНЕСКО. Програмата за съхранение на световно наследство ЮНЕСКО търси да запази природни и културни обекти, които са от световно значение. Този текст ще ви запознае със забележителностите в Северозападна Русия
Кремъл и Червения площад, Москва (1990)
Ако има обект на ЮНЕСКО, който не се нуждае от представяне, то това е именно този. Най-известното място в Русия не разочарова с величествените си порти, извисяващите се куполи, орнаменти и легендарната часовникова кула. Центърът на руската мощ от XIII в., преди основаването на Санкт Петербург през ранните 1700-те, Кремъл е бил огромен религиозен център и резиденция на руския княз.Повечето сгради са построени от група чуждестранни и местни архитекти от XIV до XVII в. и са направени с идеята да бъдат впечатляващи, каквито остават и до днес. Този обект е изпълнен с архитектурни, исторически и религиозни чудеса, които не могат да бъдат обиколени за един ден, въпреки че много хора опитват.Храм „Василий Блажени“, който е основна забележителност на Червения площад, е вероятно един от най-разпознаваемите символи на Русия с приличащите на лукови глави куполи; те са направени с идеята да приличат на големи огньове. За времето си това е била най-високата сграда в Москва, чието построяване е било наредено от Иван Грозни в средата на 1500-те години в чест на военната победа над Астрахан и Казан.Червеният площад разделя сградите на Кремъл от останалата част на града. Смята се, че всички основни пътни артерии в Москва тръгват от централния площад.Църквата „Благовещение“ е построена в края на XV век и е била предназначена за личен параклис за царя. Тя е построена от руски екип от архитекти и затова стилово се различава от другите две големи църкви в Кремъл, които са били проектирани от италианци. Тя е с бяла варовикова фасада и девет златни куполи. Катедралата „Успение Богородично“, осветена през 1479 г., е мястото, където са се извършвали коронациите на руски царе от 1547 до 1896 година.Много от най-големите религиозни лидери на Православната църква са погребани тук. Катедралата „Архангел Михаил“ е завършена през 1508 г. и е била място за провеждане на победни тържества и гробница за царе и велики князе до Петър Велики.Сред многобройните други исторически паметници тук се намира и камбанарията „Иван Велики“, която се смята за самия център на Москва; Голямият Кремълски дворец, в който се включват и църквата „Рождество Богородично“ и дворецът Терем (Теремной дворец).

Архитектурният ансамбъл на манастира „Света Троица“ в Сергиев Посад (1993)

Намиращ се на около 70 км североизточно от Москва по пътя към Ярославъл, Сергиев Посад е в класацията на ЮНЕСКО за пример за работещ манастир. Главната църква тук, катедралата „Успение Богородично“, е мястото, където са положени мощите на Борис Годунов, чиято смърт през 1605 г. довежда до Смутно време, период на голям национален хаос. Тук също се намира „Света Троица“, може би най-известната икона на Андрей Рубльов, знаков иконописец за цялата православна вяра.

Първоначално основан през 1330-те, сегашните структури на манастира били построени от XV до XVIII век и съдържат много военни характеристики, типични за периода, в който той е бил построен. Сергиев Посад става неразделна част от регионалната система за отбрана на Москва с допълнителни укрепления, които са поставени в средата на 1500-те години.

Църквата „Възнесение”, Коломенское (1994)

Църквата е построена на царски имот близо до Москва през 1532 г. (днес се намира в границите на Москва), за да се отбележи раждането на царя, който след време ще бъде известен като Иван Грозни. Тя може да не привлече вниманието на случайния посетител днес, но е била революционна за времето си: това е първият палатков покрив на църковна структура от камък, построен в Русия, който е имал огромно влияние върху православната архитектура след това и се е превърнал в нещо като национален стил.

Тази църква, с нейния един купол, представлява огромно отклонение от типичния църковен стил, който е бил с пет купола на четири стълба. Стените са с дебелина няколко метра, но високите тавани дават на катедралата въздух и простор.

Новодевически манастир (2004)

Построен в стил московски барок през XVI и XVII век в югозападната част на Москва, той е бил стратегически позициониран като помощник в отбраната на Москва от чужди нашествия. Манастирът е основан през 1520-те години от Великия княз Василий III, за да отпразнува завръщането на Смоленск към Русия.

Интериорът на манастира е прочут с богато украсени стенописи, считани за едни от най-добрите в града. Има много църкви тук, въпреки че пет-куполната катедрала в Смоленск, построена през 1524-1525 г., е най-известната. Нейната 72-метрова камбанария е била най-високата сграда през XVIII век в Москва.

Манастирът е играл роля в няколко от големите произведения на Лев Толстой и също е овековечен с голямото Наполеоново нашествие по време на войната от 1812 г.: той се е опитал, но не е успял да взриви метоха. До 1917 г. помещенията там също са служили като алтернативна царска резиденция и са били използвани от жените от царското семейство; много от техните близки са погребани в гробището. Днес в гробището са погребани редица известни личности от руската история, включително Антон Чехов, Любов Орлова, Сергей Айзенщайн, Никита Хрушчов, Зоя Космодемянска, Михаил Булгаков, Юрий Никулин и Борис Елцин.

ВИЖТЕ Още: 

• 15 причини никога да не ходите в Санкт Петербург

• 10 причини никога да не ходите в Москва

• Разкошните метростанции на Москва (ГАЛЕРИЯ)

• Всичко, което трябва да знаете за руските визи

 Пет стъпки, за да влезеш безплатно в руски ВУЗ 

• Любимият ресторант на КГБ отново отвори врати (ГАЛЕРИЯ)

• Митове и легенди за историческите съветски хотели в Москва и известните им гости

• „Номерът на Санкт Петербург“ позволява на всеки човек, където и да се намира по света, да се обади и да поговори с местен жител

Последни от Свят

Отиди Горе