Върви ли Путин по пътя на Сталин?

в Свят

Има хора, които твърдят, че няма никаква прилика между Путин и Сталин и ще бъдат прави – между тях има много различия. Но има и други хора, които мислят гъвкаво и виждат паралели там, където ги няма.

Общото между Путин и Сталин може да се види в статията, написана от Сталин на 28 юли 1927 г. След като тя бъде прочетена, се вижда не само колко прозорлив е бил Сталин, но и как нищо в света не се е променило от онова време.

Ако мислено се промени името “Съветски съюз” с “Русия” в статията, ще се види общото между Сталин и Путин.

Те имат общи задачи и съвършено общо геополитическо обкръжение. Затова Сталин е толкова актуален днес. Това е отлично отразено от историка Николай Стариков, несъмнено талантлив човек. Ето какво казва той:

“Сталин днес е една от най-търсените политически фигури. Интересът към него не спада, а напротив – расте. Много от изказванията му звучат удивително актуално…”
– Николай Стариков, “Така говореше Сталин”.

Съвременните теми, които Сталин засяга в статията си:

Заплахата от война. Едва ли има друга заплаха за света днес, освен опасността от нова империалистическа война, която по същество е война против Съветския съюз и Русия днес.

Преразпределение на света и сфери на влияние. Напред излизат някои нови страни – Америка и Япония, назад остава Англия, оживява и расте, все повече засилвайки се, погребаната във Версай капиталистическа Германия, катери се нагоре буржоазна Италия, която със завист гледа към Франция.

Луда борба за пазари, за морски и сухопътни пътища до тези пазари, за преразпределение на света. Растат противоречията между Америка и Англия, между Япония и Америка, между Англия и Франция, между Италия и Франция.

Растат противоречията вътре в капиталистическите страни, които намират израз в революционни прояви – в Англия и Австрия.

Растат противоречията между империалистическия свят и зависимите страни, които се проявяват в открити конфликти и революционни взривове – Китай, Индонезия, Северна Африка, Южна Америка.

Засилването на тези противоречия означава засилване на кризата на световния капитализъм.

Не е учудващо, че империализмът се готви за нова война, защото смята, че само тя може да разреши кризата. Увеличаването на въоръженията, общият курс на буржоазните правителства към фашистки методи на “управление”, кръстоносен поход срещу комунисти, луд натиск срещу Съветския съюз, пряка интервенция в Китай – всичкото това са различни страни на едно и също явление: подготовката за нова война за ново преразпределение на света.

Империалистите отдавна да се бяха сбили, ако не бяха комунистическите партии, водещи решителна борба срещу империалистическите войни, ако не беше Съветският съюз, мирната политика, на който е тежка гира на краката у поръчителите на нова война, ако не беше страхът да не се отслабят помежду си. И това е един от сдържащите фактори.

Оттук идва “естественият” стремеж на известни кръгове империалисти да загърбят противоречията в собствения си лагер, да ги замажат временно, да създадат единен фронт и да започнат поход срещу Съветския съюз.

Фактът, че инициативата в този единен фронт против Съветския съюз е английската буржоазия и нейният боеви щаб, партията на консерваторите – този факт не е за нас нещо неочаквано. Английският капитализъм винаги е бил, е и ще бъде най-злостният душител на народните революции…

Съветските хора никога няма да забравят насилията, грабежите и военната интервенция, на които беше подложена преди няколко години нашата страна по милостта на английските капиталисти. Затова не е странно, че английският капитал и неговата консервативна партия отново се канят да разпалят война против Съветския съюз.

Но английската буржоазия не обича да воюва със собствените си ръце. Тя предпочита да води войната с чужди ръце. На нея понякога й се отдаваше да намери глупаци, готови да вадят заради нея кестените от огъня.

Напълно е ясно, че партията на консерваторите, готвейки се за война срещу Съветския съюз, няколко години провежда подготвителна работа по създаването на “свещен съюз” против Съветския съюз. В последно време консерваторите преминаха към “преки действия”, нанасяйки на Съветския съюз открити удари и опитвайки се да слепи пред очите на всички прословутия “свещен съюз”.

Първият открит удар беше нанесен от консервативното правителство на Англия в Пекин при нападението срещу съветското представителство. Това нападение преследваше две цели: то трябваше да открие “ужасни” документи за “разрушителната” работа на Съветския съюз, които трябваше да създадат атмосфера на възмущение и почва за единен фронт срещу Съветския съюз; то трябваше да създаде военен конфликт с пекинското правителство и да вкарат Съветския съюз във война с Китай. Този удар се провали.

Вторият открит удар беше нанесен в Лондон при нападението срещу Аркос и разрива на отношенията със Съветския съюз. Този удар целеше да създаде единен фронт срещу Съветския съюз, дипломатическа блокада срещу Съветския съюз в цяла Европа и да провокира серия от скъсване на договорни отношения със Съветския съюз. И този удар се провали.

Третият открит удар беше нанесен във Варшава чрез убийството на Войков, организирано от агенти на консервативната партия; според авторите то трябваше да играе ролята на убийството в Сараево и да вкара Съветския съюз във военен конфликт с Полша. Този удар също се провали.

Но много буржоазни държави бяха заинтересувани в съхраняването на икономическите връзки със Съветския съюз, които не желаят да са зависими от Англия и да бъдат безгласно оръдие на консерваторите в ущърб на своите собствени интереси.

Тези удари на консерваторите ще се повтарят с нова сила.

Цялата днешна международна обстановка, всичките факти от “операциите” на английското правителство срещу Съветския съюз… което води тайни разговори с държавите за политиката срещу Съветския съюз, означава, че то субсидира емигрантските “правителства” на Украйна, Грузия, Азербайджан, Армения и др. за организирането на въстания в тези страни, че то финансира шпионско-терористични групи, които взривяват мостове, палят фабрики и тероризиращи съветските представителства – всичкото това несъмнено говори, че английското консервативно правителство твърдо и решително стои на пътя на организирането на война срещу Съветския съюз…

Какви са нашите задачи?

Ние трябва да бием тревога във всичките страни за заплахата от нова война, да повишим бдителността… да подготвяме масите… за да посрещнем… всичките и всякакви опити на буржоазните правителства да организират нова война.

Нас ни дразнят и ще ни дразнят провокаторите от враждебния лагер, твърдейки, че нашата мирна политика се обяснява със слабостта ни, със слабостта на нашата армия… Ние не можем и не сме длъжни да играем под свирката на нашите противници. Ние трябва да вървим по пътя си, да отстояваме делото на света, да демонстрираме своята воля за мир и да разобличаваме грабителските намерения на нашите врагове…

Що се отнася до нашата “слабост” или “слабостта” на нашата армия, нашите врагове не за пръв път допускат грешка. Преди осем години, когато английската буржоазия предприе интервенция против Съветския съюз, а Чърчил заплаши с поход на “четиринайсет държави”, буржоазната преса също крещеше за “слабостта” на нашата армия, но целият свят знае, че и английските интервенти, и техните съюзници бяха с позор изхвърлени от нашата страна от нашата победоносна армия. Не е излишно да напомним за това на господата, подпалвачи на нова война.

Задачата ни е да повишим отбранителната способност на нашата страна, да издигнем нашето народно стопанство, да подобрим нашата промишленост, военна и невоенна, да повишим бдителността на работниците, селяните и червеноармейците в нашата страна, закалявайки волята им за защита на социалистическото отечество и ликвидирайки недисциплинираността…

Задачата ни е да засилваме нашия тил и да го очистваме от калта, да не спираме пред разправата над терористите и подпалвачите в нашите фабрики и заводи, защото отбраната на страната ни е невъзможна без силен тил.

Издателство “Распер”

loading...
Върви ли Путин по пътя на Сталин? by

Последни от Свят

Отиди Горе