В следреволюционна Русия кокаинът бил по-широко разпространен от водката

в Любопитно
Loading...

НАРКОТИЦИТЕ В СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ

Никой вече не крие факта, че в Съветския съюз се използваха наркотици, макар че официалната власт отричаше този факт и твърдеше, че наркоманията е характерна само за буржоазното общество. Не в такива мащаби като сега, но имаше, макар и не такова разнообразие. Освен морфин се употребявали опиум, кокаин, коноп и неговите производни. По-късно – кодеин, кодтерпин и промедол.

Мощен тласък в използването на наркотици дава Първата световна война, когато много хора пробват наркотици и преди всичко морфин като обезболяващо средство.

След Октомврийската революция през 1917 г. използването на наркотиците се приемало като допуск до разкош, който преди това бил достъпен само за управляващата класа. През 1918 г. Петроградската милиция разкрила на един от корабите на Балтийския флот “клуб на морфинистите”. Неговите членове били “революционери матроси”, които се снабдявали организирано с наркотици и привличали нови членове в клуба. Известен факт е, че цялото обкръжение на Ленин били наркомани, включително и Феликс Е. Дзержински.

В довоенното време кокаинът бил популярен основно сред бохемата и го наричали “наркотик за богатите”. Както се вижда, революционните сътресения предизвикали “демократизирането” на “кокса”. Още по времето на Първата световна война заради слабата охрана на границата се извършвала активна контрабанда в Русия на германски кокаин от окупираните от германците местности през прифронтовата полоса – Псков, Рига, Орша и от Финландия през Кронщадт. След Февруарската революция вълната на “марафета” покрила Петербург и Москва. Сред наркоманите имало и работници пролетарии, проститутки и др. Моряците въвели израза “балтийски чай” – разтвор на кокаин в етилов спирт или друг алкохол. Тази смес удължавала и усилвала ефекта от приема на кокаина. Червените командири и бойци, изтерзани от тежките боеве, се обръщали към “марафета” за вдигане на бойния дух. По върховете на съветската бюрокрация също бил широко разпространен кокаинът. Например братът на чекиста Мойсей Урицки – Борис Каплун, създал салон, където пакен представители на бохемата, за да се друсат с конфискуван “кокс”.

Бялото офицерство също се друсало.

Михаил Булгаков, който посветил на германската окупация на Украйна романа си “Бялата гвардия”, споменава за негативното въздействие на кокаина. Кокаинист бил генерал Яков А. Слащев – един от организаторите на отбраната на Крим, прототипът на генерал Хлудов – герой на Булгаков.

В първото десетилетие на съветската власт не било трудно да се достави кокаин. Постепенно наркоманията обхванала губернските и уездните райони и дори селата. Москва и Питер били обявени за кокаинови лидери. През 1925 г. кокаиновото разпространение ръководел Григорий Кутков.

Днес кокаинът се асоциира със света на големите пари, но в следреволюционна Русия той бил по-достъпен от водката. В годините на НЕП-а – новата икономическа политика, в условията на свобода на търговията, кокаинът, който народът наричал “марафет”, получил широко разпространение. До 1924 г. Криминалният кодекс в РСФСР не определял някакви по-строги санкции по отношение на разпространителите и потребителите на наркотици. По времето на НЕП-а кокаинът имал осем имена: антрацит, кикер, кокс, марафет, тебешир, мура, нюхара, нюхта, и още – “бяла фея” и “лудият прах”. Понякога търговците смесвали кокаина с аспирин, тебешир, хинин.

Британският дипломат Робърт Ходжсън през 1926 г. в един свой доклад споменава една статия от съветски вестник, според която от 50 до 80% от бездомните деца употребявали кокаин. През 1926 г. наркомани били 10,7% от работниците.

През 20-те години с кокаин на пазарите търгували момчета, които продавали цигари. Те често крадели и добавяли в наркотиците брашно, тебешир и сода.

След като НЕП-ът приключил, митническите бариери се ожесточили, притокът на кокаин от чужбина се съкратил, била намалена употребата на морфин. Но хората се насочили към отглежданите в Съветския съюз опиумен мак и индийски коноп. По-късно започнали да употребяват див коноп.

В националните републики – например Туркестан, наркотиците се възприемали като част от ежедневието.
Основните потребители на наркотици в Съветския съюз през 50-те и 70-те години били артисти, стопански ръководители, партийни работници и техните деца, които се наричали мажори.

Повечето наркомани използвали аптечни наркотици.

Масовата употреба на наркотици в Съветския съюз сред хората от всичките социални групи започнала от средата на 80-те години. Нейният пик настъпил след извеждането на съветските войски от Афганистан.

След разпадането на Съветския съюз наркотиците през Таджикистан и Узбекистан нахлули в Европа, но частично оставали в Русия.

Издателство PACПEP

Loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе