Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Титанът Москов решава и кога да умрем

в България
Loading...

Има нещо злокобно в сферата на здравната политика. До министър Москов това беше най-нестабилният министерски стол – смяната на министри компенсираше нарастващото недоволство от здравната политика. В ерата на министър Москов обаче злите сили пренасочиха действието си към пациентите. И правилно – не може все политиците да страдат, нека и гражданите да видят лесно ли е. И започна реформа. Някои я наричат „хаос“. Ако съдим от всичко, което направи досега този политически титан на мисълта и действията, то трябва категорично да отхвърлим обвиненията за това, че реформата била хаос. Не! Хаосът тепърва ще настъпи от 1 април – вероятно дълго търсена дата, знаменателна за психическото и финансовото ни състояние, както и за общия ни здравен статус.

Всичко при министър Москов е огън и плам. Бушува ярко в началото (окрупняването на болниците е само един от множеството примери) и след това е едно мълчание на пепелта и погрома – чак страшно да ти стане. Така ли ще е и след 1 април? Най-вероятно. Не поради собственото ни черногледство, а поради липсата на различен от провал пример за всяка идея на господина. По принцип в правилната посока, но превърната в политика на зловещ абсурд. Защото става дума за здравето, за живота, смъртта и страданието. И за много, твърде много пари.

Картината е проста, но интересите са сложни. Реформа по принцип означава подобряване функционирането на една система. За хората реформа означава, като си плащат, да имат гарантирани от държавата здравни грижи за всичко, което се случва със здравето им. За всичко! Ако някой иска по-специални грижи, по-скъпи услуги и лекарства, по-високоплатени специалисти – да доплати. Ако не може – да го лекуват с определени стандарти, които са гарантирани от държавата и които да подобряват, а не да влошават здравето му. Това е и то не е сложно. Сложното започва от другата страна – там, където не са пациентите, а всички онези, които получават парите си от тях. Които разчитат на добър живот, на адекватно не за България, а за чужбина заплащане на труда си. Онези, които печелят от апаратура, консумативи, лекарства, електронни четци и прочее, и прочее. И, разбира се, онези, които правят поръчките и взимат комисионите. При тях е сложно, защото парите в системата не стигат да покрият оправданите и неоправданите мераци за печалба от нея.
Какво друго би означавала една реформа в здравеопазването, ако не по-здрави хора, професионално и финансово удовлетворени специалисти? Може ли това да бъде постигнато чрез онова, което министър Москов ни представя за реформа? От опита ни дотук и от действията на министерството – не.

Пазар на здравни услуги в България няма. Системата е хипермонополизирана и тогава се питаме – каква реформа изобщо правим, след като държавата ще продължава да ни прибира едни пари за здравето ни, държавата ще ги разпределя, държавата ще ни определя цените, държавата ще решава дали да бъдем лекувани или не? В тази реформа гражданите, които плащат, не са субект, а обект на некадърни политически експерименти.

Имаме си здравни пакети, които – според министър Москов – не ни делят на бедни и богати. Само на „умиращи“, т.е. болестите, от които умираме ще се покриват изцяло от държавата и ще ни приемат в болница веднага. От другите болести ще си страдаме, при това доплащайки си или чакайки да се влошим достатъчно. Тук няма да коментирам справедливостта да си плащаш здравна осигуровка и някакъв си министър да ти определи от какво да се разболяваш безплатно и от какво – платено. Около 60 „пътеки“, разбирай – заболявания, са и в двата пакета – кой тук и по какви критерии ще определи дали ще е платено от държавата лечението ни или не?

Болниците ще се финансират избирателно – „според значимостта си“, казва министърът. И ако живееш в град или село, чиято най-близка болница не е значима – тогава какво? Плащаш, за да те лекуват в значима болница, ако си се разболял от правилната, т.е. платената от държавата, болест, и то в степен спешна, защото иначе – плащаш.

Проблемът е защо се прави изобщо това разделяне? Заради отделянето на спешните от не дотам спешните случаи, казват. Така от лекарите ще зависи дали е спешно. Това как помага за премахване на практиката за кеш разплащанията и корупцията в здравеопазването, само министър Москов си знае.

Болниците трупат дефицити за милиони, за бързината на Бързата помощ обичайно се мълчи. Приспивните песни там започват след всеки пореден смъртен случай. Бързината тук има реален пример – загубихме договорени стотици милиони евро за Бързата си помощ, защото министерството не успя да довърши започнатото. Навреме.

Електронното ни здравеопазване засега е под формата на пръстови отпечатъци. Не искам да съм лош пророк, но тези поръчки за огромни суми ще предизвикат може би малко повече вълнение в обществото, отколкото скандалните ваксини за собствените ни деца. Последната вест от здравеопазването е, че основен приоритет на Здравната каса ще е стриктното спазване на предвидения бюджет. Финансирането на болниците месец за месец означава само едно – че ще ни се наложи да си плащаме всичко, всеки консуматив и лекарство. Защото само като не купуват нищо предварително, болниците ще са сигурни, че ще се вместят в парите, които евентуално ще им одобрят и изплатят. Ако са „значими“, разбира се. Но не само парите, а и обемът дейност ще е месец за месец. Което налага спешна промяна в живота ни – планирайте, хора. Планирайте. Защото ако парите не достигат в НЗОК, ще режат – финансиране и обем дейност. Докато не се вместят в бюджета. Та планирайте нуждата от здравна помощ в първите месеци, много рядко – след 6-ия и категорично не в края на годината. Остава да планирате кога ще умрете.

Така реформата в здравеопазването е просто едно разпределение на 3,204 млрд. лева. Кой болен, кой здрав, кой спечелил, кой загубил, кой ял филии с мас и сланина, кой сьомга и хляб от лимец – това е обемът на бингото, наречено здравна реформа.

автор: доц. Татяна Буруджиева
източник: retro.bg
Loading...

Последни от България

Отиди Горе