The Bulgarian Times

”Свободата на словото” в Австрия се опитва да смачка българска патриотка

в България

Наш политолог обвинен в Австрия за насаждане на расова омраза

На Гергьовден – 6 май, австрийските власти са подвели под отговорност българския политолог Мирослава Козлекова по обвинение за насаждане на расова омраза и непризнаване на Холокоста, алармираха нейни приятели. Мирослава е привикана на разпит и е обвинена в насаждане на расова омраза.

Случайно или не, това става часове след като news.bg публикува интервю с нея.

Мирослава Козлекова е доведена дъщеря на проф. Петер Бахмайер от катедрата по източноевропейска история на Виенския Университет. Той е секретар на Българския научно – изследователски институт във Виена. Готви монография на тема „Културната политика на България през периода 1945-1989”.

Мирослава и хората, които я познават, са потресени от подобно обвинение. След “справката” в петък, тя е призована да посети виенската полиция и в понеделник.

Тя не е националист, а патриот, твърди пред news.bg д-р Филип Фратев, председател на “Звездно общество”.

Той информира чрез социалните мрежи: “Нашата колежка, Мирослава Димитрова, беше вчера подведена под отговорност от австрийските власти по обвинение за насаждане на етническа омраза в социалните мрежи. В акта се посочват водещи групи в България, но не става ясно защо ако е имала такава дейност то тя не е била привлечена за разпит от нашите служби. Остро осъждаме подобни актове против свободата на словото и призоваваме министерството на външните работи да вземе отношение”.

Пред news.bg д-р Фратев определи ситуацията като абсурдна. “Момичето пише във Фейсбук, никога не е писала националистични, а по-скоро на патриотични теми. Дошли са да я привикат в полицията. Създадохме Фейсбук група “Да защитим Мира“, обясни той.

Тя е във Виена, не е ясно защо нашите власти не реагират. “От МВнР трябва да вземат отношение, защото привличат българин под отговорност без да е ясно за какво. Тя е писала на български език, не на немски. Подаден е сигнал от нашите служби”, каза д-р Фратев.

Член е на обсерваторията на Физическия факултет, продължава кариерата си в чужбина. “В понеделник я викат отново на разпит по обвинение за холокоста. Насаждане на расова омраза и непризнаване на Холокоста присъства в обвинителния акт”, уточни той.

Обвинението няма превод на български език и по време на разпита не е присъствал преводач, бе категоричен д-р Филип Фратев.

Мирослава Козлекова е участвала в откритията на много астероиди, които носят имената на Левски, Ботев, Паисий, патриотка е, не е националистка, увери д-р Фратев.

Тя е родена е в София, живее във Виена. Завършила е магистратура “Финанси и Международни Отношения” в Уебстър Юнивърсити, Сейнт Луис, САЩ.

Финансист, икономист, научен сътрудник в редица австрийски икономически институти. Има научни трудове в сферата на макроикономиката и структурните промени в България в условията на Прехода.

Член е на Австрийското Гражданско Движение за Идентичност и на Народно Социално Движение в България.

Има редица публикации в интернет сайтове на българите в чужбина по теми свързани с политическите и социални развития в съвременнта българската действителност.

Кандидат-докторант в Катедрата по Политика във Виенския Университет.

Във Фейсбук групата “Да защитим Мирослава” се казва: “Приятели, групата е с цел да ви информираме за дейностите на преследване и терор от страна на социалните мрежи и свързаните с тях представители на законодателната и изпълнителната власт”.

Във фейсбук профила си Мирослава пише – „получих призовка да се явя в полицията на разпит в обвинение за отричане на холокоста и възобновяване на дейността на национал социализма. Ако на 12.05. не се явя на разпита ме заплашва арест! Толкова за свободата на словото в Европа и в социалните медии! Случката се развива във Виена, не зная все още кой е подал сигнала до полицията ! Единственото нещо, за което могат да ме обвинят, че съм патриот и че заставам зад идеята за съхраняване на националните и суверенни държави в Европа!”

Един от постовете във ФБ групата: “Не мога да повярвам, това е пълно извращение! Пълно падение! Превърнаха Европа в концлагер на мисълта. Предлагам да се организираме на протест пред австрийското посолство в София!”

Друг член на групата пише: “Изразяване на мнение и то от тук е нож с две остриета. Не знам в какво си се забъркала, но едно е ясно: отиди на този разпит ,няма да те екзекутират. Ако беше нещо сериозно нямаше да ти пращат призовка, а щяха да те посетят тези с качулките. И за твое успокоение: те превеждат с помощта на Гугал и кой знае какво са превели. Така че не се притеснявай”. / news.bg

ООН отдавна взе решение отричането на “холокоста”
да не се наказва, но някои държавици си правят оглушки

Историческо решение: ООН призовава за свобода на словото в интернет и свобода на историческия ревизионизъм относно ВСВ

5 юли 2012 г. Съветът на ООН за правата на човекаприе историческа резолюция за правото на свобода на словото в интернет. Малцина знаят и, че преди година Комитетът на ООН прие не по-малко знаменателно решение, постановяващо, че преследването на граждани за отричане на холокоста е недопустимо за страните подписали Конвенцията за правата на човека. Демократичните медии не забелязаха този сензационен документ.

Новината е скрита в Европа, а в частност и у нас! 

Организацията на Обединените нации (ООН) е създадена в края на Втората световна война, като съюз на държавите враждебни на Германия, и до днес това положение не се е изменило особено. Но все пак ООН стана по-критична към американо-ционистките властелини,понеже много държави от Азия, Африка и Латинска америка не са склонни безпрекословно да се подчиняват на диктата на Вашингтон и Тел Авив. Обединените нации, например, ясно и нееднократно осъждаха израелската политика на апартейд към палестинците.

Позицията на ООН към взривоопасния проблем по т.н. “отричане на холокоста” до сега беше неясна. В много европейски страни изследователите и политическите анализатори, които считат че “геноцидът на 6 милиона евреи в нацистки газови камери” е лъжа, с цел пропаганда на ционистите и техните съюзници, и които твърдят че могат да го докажат, – се подлагат на тормоз от пресата, на публичен остракизъм, уволнения от работа, а понякога и на унищожение, буквално или чрез вкарване в затвора. Неотдавнашни примери за известни хора, уволнени заради съмняване в холокоста, са телевизионният водещ Кен Йебсън в Германия и виенският професор по икономика Франц Херман.

Сега обаче стана известно, че ООН е подготвила неочакван удар срещу угнетителите на свободното изследване и изразяване на мнения: От 11 до 29 юли 2011 г. в Женева се проведе 102-то заседание на Комитета към ООН за правата на човека. Комитетът прие следното задължително решение за всички държави подписали Конвенцията за правата на човека към ООН (в това число Гермаания, Франция и Швейцария):

“Законите преследващи изразяването на мнения за исторически факти са несъвместими със задълженията, които възлага Конвенцията за правата на човека, на подписалияте я държави, относно уважаването свободата на словото и свободното изразяване на мнения. Конвенцията не разрешава никакво обявяване на забрана за изразяване на погрешно мнение или неправилна интерпретация на събития от миналото”. (Абзац49, CCPR/C/GC/34)

От самосебеси се разбира, че да се установи, кои мнения са “погрешни” и кои интерпретации са “неправилини”, е възможно само чрез свободно изследване и свободно обсъждане. Това са въпроси за науката, а не за съдиите по наказателни дела. А и резултатът от изследването не може никога да е така окончателен, че при поява на нови факти и изводи, да не е възможно да бъде преразгледан. Правилото, което е в сила за науката, естествено трябва да е в сила и за правосъдието в правовата държава. Затова решението на Комитета към ООН по правата на човека, определено се отнася за френския закон за преследване, който бе приет, в часност против френския изседовател на холокоста Робер Форисон. (т.н. “закон за паметта”).

По отношение процеса срещу Форисон, в решението ясно е написано:

“Криминализацията на собствено мнение на лицата е несъвместима с чл. 1. ал. 19 от Конвенцията за правата на човека: Преследването, заплашването или стигматизацията на лица, а също и арест, задържане под стража, съдевно преследване или лишаване от свобода, за мнение, към което лицето може да се придържа, е нарушение на чл.1. ал. 19”.

Решението на комитета означава, че вече действащите закони са незаконни, и че са били незаконни още при приемането им. Така че, всичките произнесени присъди по такова обвинение трябва да бъдат отменени, а осъдените трябва да получат компенсации.

Решението на Комитета, на руски, може да се види тук”:

//www2.ohchr.org/english/bodies/hrc/docs/CCPR-C-GC-34_ru.doc

Забележка:

Комитетът по правата на човека към ООН е организация, занимаваща се с надзор и изпълнение на Международния пакт за граждански и политически права в страните участници в Пакта. Комитетът по правата на човека е създаден 1977 г. Състои се от 18 членове, избрани измежду държавите участнички в Пакта, с тайно гласуване, за срок от 4 години, които работят в лично качество, а не като представители на своите страни.

Важна функция на комитета по правата на човека е тълкуването на Международния пакт, с цел да се разсейват всякакви съмнения относно обхвата и смисъла на неговите членове и алинеи. Тези тълкуваня се публикуват във вид на Забележки от общ характер. Забележките служат на държавите участнички за ръководство при прилагането на положенията от Пакта.

***

Уж неутралната и демократична Швейцария е особено ярък пример, как властта заблуждава гражданите си, чрез медиите и партиите: Когато 1994 г. се провеждаше общошвейцарският референдум относно “закона – намордник”, с украсеното название “наказателен закон против расизма” или “Антирасисткият закон” (чл. 261 от НК), на електората внушаваха, че Швейцария е длъжна да приеме този закон, като подписала Конвенцията на ООН по правата на човека. Сега самата ООН посочва, макар и с голямо закъснение, че това е било пълна лъжа.

Върховните съдилища на Франция и Испания през миналите месеци вече отмениха съответните закони в своите страни, докато в същото време немскоезичните медии и до днес успешно крият информацията от публиката, за решението на ООН, както и трябваше да се очаква. Това бе възможно затова, защото Германия и Австрия са под непосредствената опека на ционистите и съюзниците им.

Но все пак, и тук може да се забележи мълчалива промяна в поведението на органите на правосъдието: След като местният съд в Регенсбург още на 11 юли2011 г. осъди британския епископ Ричард Уилямс за отричане на холокоста, тази присъда още в средата на първата седмица на Великия пост, беше отменена от Долнобаварския върховен съд в Нюрнберг. В същото време съдът постанови, че съдебните разноски на Уилямс трябва да възстанови държавата Бавария.

Също и за други процеси в Германия се съобщава че през изминалото време били прекратени. Учередителят на ЕВРОПЕЙСКО ДЕЙСТВИЕ швейцарският ревизионист Бернард Шауб обаче още не е получил никаква информация: против него на 25 юли 2011 г. прокуратурата на град Валдсхутинген (Баден- Вюртенберг) започна разследване по обвинение “в подозрение в народно подстрекателство” (така в Германия наричат оспорването на холокоста).

Бернард Шауб

Бернард Шауб в Швейцарии не само на два пъти си губи работата, не само че семейството му (с деца на 1, 8 и 10 годинки) бяха лишени от квартира, по политически причини, само неколко седмици преди това, но към всичко това той вече два пъти е бил осъждан за “расизъм” (така се нарича в швейцария оспорването на Холокоста!!). Веднъж го осъдили на парична глоба, а втория път на три месеца затвор – условно.

Германското правосъдие предполагало, че е намерило повод да зе заяде със Шауб, когато 2006 г.в Техеран, по покана на президанта Ахмединеджад, се проведе станалата вече знаменита “Конференция по Холокоста”. Шауб участваше там, както и Форисон, и други известни ревизионисти. След това той оглавяваше вече забранения “Съюз за реабилитация на преследваните за отричането на холокоста” (VRBHV), който той основа, заедно с Хорст Малер и Урсула Хафербек, в който по онова време участваха неколко стотин активни ревизионисти от цяла Европа и зад океана.

Конференцията, а следователно и докладът на Шауб, били заснети от неизвестни хора, както и устният доклад, който ревизионистът направи пред неколко заинтересовани приятели, след завръщането си в родината. Други неизвестни хора направили филм от този материал и го разпространили на DVD по целия свят, под името “Радостна вест от Техеран”. На филма имало и субтитри на много езици. Този филм бил пуснат отдавна и в интернет, където го намерило и Германското правосъдие. Германското правосъдие не можело да преследва Шаубе за изказваня извън Германия, но затова пък можело да се хване за факта, че изказванята му могат да се видят в интернет от ползватели в Германия.  Но наистина, само при условие, че се докаже, че самият Шаубе е пуснал филма в мрежата или е помолил някого да го направи. Разследването за което говорим бе предшествано от печална история, която трябва да бъде разказана, макар и накратко:
По това време децата на Шаубе посещавали Свободното Валдорфско училище в Шопфхайм(Шварцвалд). През ноември 2010 г. тях безсрочно ги изгонили от училището, на улицата, без предварително предупреждение и без какъвто и да е повод. Причината не била назована, но разбира се, причина е имало. В училището разбрали, кой е баща на децата и действали така истерично, както им мнозинството съвременници, поддали се на религията Холокост. “Отрицателите на холокоста”, както и членовете на семействата им, даже ако това са малки деца, се считат за еретици, съвременни парии, които почти автоматично попадат под публично преследване, в духа на съвременния “лов на вещици”. И който не участва в този тормоз, сам попада под подозрение.  И затова участват(почти) всички…

Превод от руски: Григор Симов

Как бе фалшифициран “холокостът“

ВИДЕО: Рядко интервю с Фред Лойхтер – експерт по газови камери (“Докладът на Лойхтер“)

 

Последни от България

Цветанов пак лъже

Вторият, но очакващ скоро да стане първи в ГЕРБ и правителството Цветан
Отиди Горе