Стойчо Керев: Какво се крие зад невидимия свят, отвъдното и четвъртото измерение?

в Свят

Превод за Новото познание Свилен Станчев

Човек може да се залъгва, може да мисли, че неговите знания растат и се увеличават, че той знае и разбира повече, отколкото е знаел и разбирал преди. Понякога сме искрени със самите нас и виждаме, че по отношение на основните проблеми на съществуването сме така безпомощни, както дивакът или детето.

Сред обкръжаващите човека неразрешими проблеми два заемат особено положение – проблемът за невидимия свят и проблемът за смъртта.

В цялата история на човешката мисъл, във всички форми без изключение, които някога е приемала мисълта, хората са подразделяли света на видим и невидим. Човечеството винаги е разбирало, че видимият свят, достъпен за непосредствено наблюдение и изучаване, представлява нещо достатъчно малко, може би даже несъществуващо в сравнение с огромния невидим свят. Такова твърдение може да изглежда странно. В действителност всички общи схеми на света, от примитивните до най-финните и щателно разработени, делят света на видим и невидим – и не могат да се освободят от това. Делението на света на видим и невидим се явява основа на човешкото мислене за света, каквито и имена и определения да е давано на такова деление.

В християнството: Бог, ангели, дяволи, демони, души, живи и мъртви, небеса и ад. В езичеството: божества, олицетворяващи силите на природата – гръм, слънце, огън, горски духове, планини, езера, духове на водата, духове на дома – всичко това принадлежи на невидимия свят.

Хората все по-често търсят код за невидимия свят

Във философията се признава свят на явленията и свят на причините, свят на нещата и свят на идеите, свят на феномените и свят на ноумените. В индийската философия видимият или феноменалният свят, или мая – илюзия, която означава лъжливо разбиране на невидимия свят, въобще се смята за несъществуващ.

В науката невидимият свят е светът на много малките величини, а също, колкото и да е странно, светът на много големите величини. Видимостта на света се определя от неговият мащаб. Невидимият свят представлява от една страна свят на микроорганизмите, клетките, микроскопически и ултрамикроскопически свят, светът на молекулите, атомите, електроните, невидимите звезди, далечните слънчеви системи и неизвестните вселени. Микроскопът разширява границите на зрението ни в едно направление, телескопът в друго, но и двете са твърде незначителни в сравнение с това, което остава невидимо.

Друг въпрос, привлякъл вниманието на хората с неразрешимостта си, е въпросът, който е предопределял направлението и развитието на човешката мисъл. Какво е смъртта, какви са обясненията за смъртта, идеята за бъдещия живот, безсмъртието на душата или отсъствието на душа.

Какво следва след смъртта е най-често задавания въпрос в езотериката

Човекът никога не може да убеди себе си в идеята за смъртта като изчезване – твърде много й е противоречало. В него самия са оставали прекалено много следи от мъртвите: техните лица, думи, жестове, мнения, обещания, заплахи, пробужданите в него чувства, страх, завист и желания. Всичко това е продължавало да живее в него и фактът на смъртта все повече и повече е забравян. Така че да се вярва в смъртта е било много трудно и човекът винаги се е нуждаел от теории за обяснение на следсмъртното съществуване.

От друга страна, до човека понякога е достигало ехото на езотерическите учения за живота и смъртта. Той можел да чува, че видимият, земен и достъпен за наблюдение живот на човека е само неголяма част от принадлежащия му живот. И разбира се, човекът е разбирал по своему откъсите езотерични учения достигнали до него, променял ги според вкуса си, приспособявал ги до равнището и разбирането си, строил от тях теории за бъдещото съществуване, сходно със земното.

Четвъртото измерение

Концепцията за „многомерното пространство” показва пътя, по който може да се стигне до разширението на разбирането за света.

Изражението „четвъртото измерение” често се среща в разговори и в литературата, но твърде рядко някой разбира и може да определи, какво се разбира под това понятие. Обикновено „четвъртото измерение” се използва като синоним на тайнственото, чудното, „свръхестественото”, непонятното, непостижимото, като общо определение на явленията на „свръхфизическия” или „свръхчувстения” свят.

Самата идея за четвъртото измерение е възникнала в тясна връзка с измерването на света. Тя несъмнено се е родила от предположението, че освен трите известни ни измерения от пространството: дължина, ширина и височина, може да съществува още и четвърто измерение, недостъпно за възприятието ни.

Логически предположението за съществуването на четвъртото измерение може да изхожда от наблюденията в обкръжаващия ни свят на такива неща и явления, за които измеренията за дължина, ширина и височина се оказват недостатъчни или които въобще се изплъзват от измеренията. Такива са например различните проявления на жизнените и психическите процеси; всички идеи, всички образи и спомени, такива са сънищата. Разглеждайки ги като реални и обективно съществуващи, можем да допуснем, че те имат още някакви измерения освен тези, които са ни достъпни, и някакво неизмеримо протежение за нас.

Ако четвъртото измерение съществува, то това би значело, че тук редом с нас се намира някакво друго пространство, което ние не знаем, не виждаме и в което не можем да преминем. В тази „област на четвъртото измерение” от всяка гледна точка на нашето пространство би могло да се прекара линия в неизвестно за нас направление, което не можем нито да определим, нито да реализираме.

Ако четвъртото измерение съществува, тук редом с нас се намира някакво друго пространство

Можем да си представим три взаимно перпендикулярни една на друга линии. С тези три линии ние измерваме нашето пространство, което затова се нарича тримерно. Ако съществува „област на четвъртото измерение”, намираща се извън нашето пространство, значи, освен трите известни ни перпендикуляра, трябва да съществува четвърти перпендикуляр, определящ някакво ново и непостижимо за нас протежение.

В последните двадесет години откриването на „четвъртото” измерение често е приписвано на Анщайн и Минковски. В четвъртото измеренеие е невъзможно съществуването на затвори и крепости и вероятно затова то е било една от любимите теми за разговори, които са се водели в Шлиселбургската крепост чрез почуквания. Писмото на Н. А. Морозов е отговор на любимите теми за разговори. Той пише:

„Целият този ден мислех за тогавашния ви спор по повод четвъртото, петото и другите недостъпни ни измерения от пространството на Вселената. С всички сили се постарах да си представя във въображението си поне четвъртото измерение, онова същото, според което, както твърдят метафизиците, всички наши изолирани предмети могат неочаквано да се окажат свободни и чрез което в тях могат да проникват същества, способни да се движат не само в нашите три, но и в това четвърто измерение, непривично за нас…“

Нататък Морозов развива въпроса, имаме ли някакви основания да мислим, че такива „свръхестествени същества” има в действителност и стига до заключението, че нямаме никакви основания за това, ако не сме готови да вярваме на измислици. / ”Новият модел на Вселената”


ФБР призна посещения от други измерения (ДОКЛАД)


loading...
Стойчо Керев: Какво се крие зад невидимия свят, отвъдното и четвъртото измерение? by

Последни от Свят

Отиди Горе