Споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада заплашва управлението на водите

в Некатегоризирани/НОВИНИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

(solidbul.eu)

По време на тайните преговори по споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Канада (познато като СЕТА), Европейската комисия твърдеше, че водата ще бъде изключена от споразумението и че изборът как да се управляват Услугите от общ икономически интерес (УОИИ), свързани с водата (производството, доставка на питейна вода, отпадните води и други) от страна на обществените власти няма да бъде поставян под въпрос. Но внимателен прочит на консолидирания текст на СЕТА, публикуван на 26 септември 2014 г., показва, че реалността е друга.

Права и задължения, свързани с водата

Членът „Права и задължения, свързани с водата“ е написан на мъгляв юридически език, понякога дори в противоречие със законодателството на ЕС и отделните национални държави. Няма съмнение, че неяснотата и вратичките ще позволят корпоративно заграбване на водата от страна на мултинационалните компании в Европа и Канада. Членът гласи, че „водата в нейното естествено състояние, като водата в езера, реки, язовири, водоносни хоризонти и водни басейни, не е стока или продукт и следователно  […] не е обект на условията по това Споразумение“. Но почти всички видове употреба на водата (питейна вода, канализация или селскостопанско напояване) включват вода, извлечена от естествената й среда. От това следва, че тя може да се третира като стока, продукт или суровина и следователно е обект на СЕТА.

Членът казва още: „Когато страна позволи комерсиалната употреба на специфичен източник на вода, тя ще прави това по начин, който съответства на Споразумението“ без ясно да се дефинира какво е „комерсиална употреба“ на водата или „специфичен източник на вода“. В момента страните-членки на ЕС сами определят условията за извличане на вода и те правят това по различни критерии, но не по критерии, базиращи се на търговия и инвестиции, каквито могат да се открият в споразуменията за свободна търговия. При тези обстоятелства няма друг начин да се прочете този член освен като допълнителен инструмент за превръщане на водата в стока.

 

Запазване на права за бъдещи мерки

Анекс ІІ „Запазване на права за бъдещи мерки“ показва правата, които страните-членки са си запазили и могат да приложат по отношение на различни услуги. ЕС може да приложи резервираното си право за „Достъп до пазар“ и „Национално третиране“ по отношение на услугите „Събиране, пречистване и доставка на вода“. Германия може да приложи ограничения за „Достъп до пазара“ за услугите „Канализация, сметосъбиране и отпадни води“. Но само кумулативното прилагане на четирите запазени права – „Достъп до пазара“, „Национално третиране“, „Най-облагодетелствана нация“ и „Изисквания към експлоатацията“ – могат да гарантират, че дадена услуга ще бъде изключена от механизмите на СЕТА във всички случаи. Освен това никоя друга държава освен Германия не е поискала запазване на право по отношение на услугите„Канализация, сметосъбиране и отпадни води“, което предполага тяхното включване в рамката на СЕТА впротиворечие на член 12 от Директивата за концесиите.

Регулаторно сътрудничество и ISDS

ЕС е неутрален – на теория, но не и на практика – по отношение на избора между публично и частно управление на УОИИ. Англия е избрала изцяло частен модел на управление на водите относно УОИИ, докато повечето страни-членки са избрали да позволят както публично, така и частно управление. Регулаторното сътрудничество, въведено в СЕТА и също така в преговорите за свободната търговия между Европейския съюз и САЩ (ТПТИ), заплашва тази свобода на избора. Регулаторното сътрудничество позволява консултации с  частни компании относно законодателните процедури на ЕС и страните-членки, които засягат търговията или инвестициите. Позволява им и да се намесват при определянето на правилата, ако те по някакъв начин засягат техния интерес.

Нека предположим, че една държава позволи само публично управление на свързаните с водата УОИИ. При система на регулаторно сътрудничество частните компании могат да блокират законодателната процедура. Нещо повече – частта свързана с арбитражите между държавите и частните инвеститори (ISDS) позволява на частна компания да оспорва в частен арбитражен съд обществена мярка, когато тя засяга очакваните й печалби.  Така, както е въведена в СЕТА, тази мярка ще се прилага включително за водата и свързаните с водата услуги, както това вече се случва при другите споразумения за свободна търговия: Veolia заведе дело срещу египетското правителство в арбитражен съд, след като Египет увеличи минималната заплата; през април 2015 г. Suez осъди Аржентина да плати над 400 милиона щ.д. за вреди, нанесени от намаляването на цената на водата по време на острата икономическа и социална криза от 2001 г. посредством арбитражния съд на Световната банка.

 

Ефект на ratchet механизма и частното управление на водата

Правата и задълженията на водния сектор, резервираните права относно свързаните с водата услуги и регулаторното сътрудничество, както е дефинирано в СЕТА, ще направят трудно или невъзможно връщането към публично управление на водите, щом веднъж е преминало в ръцете на частна компания. Имаме примери за този ефект на ratchet механизма при други споразумения за свободна търговия като НАФТА: когато компанията за бутилирана вода Parmalat, която има разрешение да извлича вода от извора на Ескер (Квебек), фалира, местните власти не успяват да си върнат обратно водата и правителството в Квебек трябва да издаде ново разрешително на американско-китайска частна компания.

Канадските и европейските компании във водния сектор са дъщерни фирми на едни и същи мултинационални компании като Veolia, Nestlé, Suez или Coca-Cola. СЕТА и ТПТИ предлагат на тези мултинационални компании великолепна възможност да сложат ръка на водата и свързаните с нея услуги – във вреда на хората, които живеят от двете страни на Атлантика.

Източник: Европейско движение за защита на водата