Соня Момчилова: Ще спрем телевизорите и ще се събудим!

в България

Визията на Соня Момчилова

• Хората – имена и авторитети в журналистиката да се върнат на екрана и в ефира.

• Да се даде думата на старейшините на нацията. Безличия и слуги на чужди интереси формират бъдещите медийни специалисти, време е в университетите и факултетите по масови комуникации да влязат реалните умове, творци и хора на духа.

• Нужно е да се преподаде най-важния урок, пропускан вече второ поколение – урока по лично достойнство, професионална чест и субективна /не е грешка, кухата претенция за обективност е погребана под очевадни икономически и политически обвързаности/ гледна точка, както и висок морал способен да понесе рисковете да си извън „играта“.

• Да се разделим незабавно с упойващата мантра, че всичко е за продан и само онова, което се продава добре е ценно.

• Да се опълчим на всепроникващата чалга. На риалити форматите, „развлекателните“ полуфабрикати и “ гурме“предавания, и да си спомним, че освен корем, система за възпроизводство и първа сигнална система сме образ и подобие на Твореца.

• Телевизията не е средство за забавление и ако не го осъзнае съвсем скоро ще остане в историята на медиите.


Патрик Смитьойс:

Потърсих Соня Момчилова, за да разбера как мислят тези, които реално вкараха страната ни в блатото. Предположих, че имат някакъв план, за който ние, обикновените хора не знаем. Иначе няма логика… Още преди години разбрах, че има нещо объркано в цялата работа. Обраха 90% процента от активите на България още в зората на демокрацията, но от тогава много не се е случило…

И състоянието на Холандската стара аристокрация има донякъде съмнителен произход. Явно такъв е начина, но после, какво следва? Би трябвало хората да направят нещо полезно с този капитал… След като новите собственици на българското богатство вече притежават нотариалните актове за новата си собственост, би трябвало да видим един невероятен бум, огромен подем в българската икономика. Да насърчават фирмите да просперират, за да станат новите ни собственици още по богати… Но не, няма нищо такова…

“Ами, тъпи са Патрик. Ти си нямаш на идея за какви идиоти става въпрос”. Така се запознах със Соня Момчилова. Бивш Пи Ар, приближен и съветник на няколко от тези, които в момента държат един цял български народ във финансов и морален плен.

През многобройните разговори, които водих със Соня, научих много за новия ни елит, за това как мислят те, за тоталната липса на държавническа визия и даже липса на план за развитието на новите им бизнеси, придобити чрез приватизация, рекет или натиск. Но по-важното от полезната информация беше, че се запознах с една много интелигентна жена с рентгенови очи, свръх проницателна и аналитична. Тук да прибавя, че благородно й завиждам за красноречието. Няма друг човек, който да умее по такъв увлекателен начин да описва своите възгледи.

Запознайте се със Соня Момчилова. Жена с финес, видяла целия свят, имала е 101 възможности да отиде с експертизата си в някаква по-комфортна чужбина и да живее там добре. Но не, тя е решила да остане тук, с надеждата някой ден да намери повече съмишленици. Напуснала е много високи държавни позиции и медии, след като се е убедила, че липсва морал или истински журналистически дух. За сега Соня е продуцент на О’здравей, едно от най-гледаните предавания на Bulgarian International Television (BIT), един от последните свободни канали с голяма аудитория в чужбина. Соня като лакмус – когато тя тръгне и от BIT, ще знаем, че и там работата вече не е чиста.

Патрик Смитьойс и Соня Момчилова

 

 

В няколко реда

Соня Момчилова е автор в редица списания, ежедневници, пише детски приказки и е собственик на ПР агенция PLAN C. През 90-те години е сред първите сценаристи и текстописци на студентското предаване КУ-КУ. Соня Момчилова е сред най-дълго задържалия се във властта политически ПР. Специализирала е в Холандия, Англия, САЩ и Белгия. Била е директор на пресцентъра на Министерство на правосъдието, директор на пресцентъра на Министерство на вътрешните работи, директор на пресцентъра на Министерство на транспорта и комуникациите. Тя е първият продуцент на Сутрешния блок на BTV, работила е също като редактор в БНТ; редактор и водещ в радио „Експрес и радио „99”. Отговорен редактор на предаването „Духът на здравето“на bTV и продуцент на „О!Здравей“ по BITелевизия. Има дъщеря на 18 години.

Соня, ти години наред си била в непосредствена близост до политиците и не просто си следила политическите и социалните събития, ами си участвала в тях. Защо не и се получават на България демократичните промени? Българите казват, че причината е в липса на професионални политици. Така ли е наистина?

Патрик, аз първо благодаря за вниманието, което ми оказваш. Чувствам се истински поласкана да попадна в личната ти селекция от „свестни“ хора. Които според успешен във всеки смисъл от моя гледна точка човек, като теб счита, че могат, ако не да направят, то поне да съобщят нещо на сънародниците си.

Да, истина е, че аз прекарах почти осем години в три различни министерства по времето на две правителства. В онзи така наречен предприсъединителен период се полагаха големи усилия хората като мен на високите позиции „Говорител“ и „Директор“ на пресслужба на министерство да бъдат обучени, да им бъде демонстрирано как работят европейските институции, как се върши тази работа в старите демокрации и съответно се очакваше ние да пренесем на наша почва челния опит. Много пътувах, много се обучавах, достатъчно видях. Видях, че онази машина там, която сега за всички видно заскърца доста дискредитиращо, въпреки чудесно измисления алгоритъм, по който да създава впечатление, че работи безупречно, е със заложени многобройни дефекти.

Видях усърдието, видях и симулацията във висшите етажи на държавното чиновничество. Видях лустрото и перфидната обиграност на някои политици, видях и примитивното им спазаряване, договаряне, притискане с елементи на изнудване…

Така нареченото изкуство на компромиса беше едно напудрено, но безлико и съвършено лишено от ярки изпълнители театро направлявано от интереси, които по отношение на нашата страна видяхме докъде доведоха- до превръщането и в пазарна ниша. В отходна зона за храните и продуктите, които са непродаваеми, с изтичащ срок на годност или непрепоръчителни за гражданите на напредналите членки. Същото се получи и с практиките.

Ти нищо добро ли не виждаш от присъединяването на България към Европейския съюз?

Ами ще ти кажа, най-лошото, което можехме да възприемем, за да либерализираме уж производствата си го усвоихме. Така затрихме цели традиционно проспериращи отрасли в земеделието , икономиката, туризма, леката промишленост. За енергетиката и допускането на чужди монополисти в най-възловите отрасли- експлоатацията и добива на най-ценните ресурси мисля се знае достатъчно. Но по важното е, че с „европеизирането ни“ ние всъщност /и тук е важно да отбележа съвсем не доброволно и не по своя воля, както от години мантруват политолози и анализатори усвояващи грантове/ се наредихме в редицата на страните от третия свят дояждайки остатъците изтупани от времето на презряния социалистически чувал. Но да кажа за политиците…

Да, моята задача беше да превърна от арогантните, често пъти зле възпитани, с лоши обноски и оскъдна лексика, внедрени по силата на партийната си принадлежност субекти в хора, които печелят доверие.

Предполагам това е било интересно предизвикателство за теб?

За съжаление, много често ми се отдаваше. Научих се. Дори ми доставяше удоволствие. Нарекох го за себе си „пигмалионов синдром“ знаете древния скулптор, който си изваял съвършената красота и т.н. Тези хора, в редките случаи, когато не бяха по природа и убеждение попаднали в политиката с увереността, че им се „полага” и са най-подходящите за мястото, наблюдавах как от ден на ден се разболяват от „височинната” болест. Забравяха от къде са, кои са, защо са на това място и какво се очаква от тях. Единственото им притеснение беше да са добре с началниците – министър председател, ако ставаше дума за министър, председател на партийна група, ако беше депутат и еврокомисарите, които отговаряха за ресорите им. Хората бяха за тях „лош материал“.

Погнусата и откъсването на политиците от тези, които са ги избрали, се развиваха в права пропорционалност с нарастването на личните им сметки и потупването по гърба по време на срещите в Брюксел.

Все нещо човешко трябвало да е оставало, имали са поне някакви екипи тези политици?

По все още необясними за мен причини около политикът от нов тип се сформира кръг от два основно вида доверени лица. Едните са слухтящи, угрижени, проверяващи почвата, обстановката и интонационната среда, доколко е подходяща тя за удари с добър медиен или финансов ефект. Другите са ведри веселяци, готови да разкажат последни гадни клюки от противниковия лагер или виц, с който да разтушат напъните на съвестта, ако не дай Боже е взела да се обажда и да тревожи работодателя им. Има и други видове властови архетипи, но е дълга тема.

Интересно какво е мнението ти за европейските политици, Соня?

Колкото да не ти се вярва, Патрик, онези там в стара, мъдра Европа не са по различни. Да, научили са се да се хранят с пет прибора, да се шегуват изискано на масата, да си завързват възела красиво и да не ходят с обувки без връзки на приеми, но принципа, който обслужват и Бога, смея да кажа, на който служат е един и същ. Това прави с тях иженарицаемата политическа система. Хората са последното нещо, което ги интересува. Те са изстреляни на големите си бюра и в луксозните си коли, чийто бензин им плащат от корпорациите или „обръчите от фирми” както селяндурски един иначе всепризнат мислител и крепител на етническия мир се изрази. Хората, електоратът е просто гръцкия хор, който повтаря волята на „боговете“ в античните трагедии. Средствата за манипулации и фалшификации на изборните резултати са толкова много и така добре усвоени, точно както и политическия етикет от нашите отличници. Затова и помисли, чувал ли си завладяваща реч от трибуната на ЕП? Ами от нашата в парламента или от неуверения човек наричан президент доскоро? Ами да сме ставали свидетели на държавнически акт? На демонстрация на искрена съпричастност с проблемите на избирателите? Единствено ако се наложи да се ползват кадри за предстояща кампания или да се „чисти“репутацията от някое скорошно голямо о––е. Само тогава!

Код Самозабрава и престъпност

Самозабрава – това е кодовата дума за партокрацията, която до такава степен се е сляла с голямата необезпокоявана престъпност, със сивата икономика, с гигантските интереси на „партньорите“ ни, че няма никакъв шанс да се събудим в един и същи свят! 

Много се говори тук в България, че повечето от тези, които влизат в политиката, дори и в десните партии са свързани с някогашната комунистическа власт. Така ли е, наистина?

Не бива да се пренебрегва факта, че настоящите, претендиращи да са нови политици, ако не са с досие, са или с тежък комунистически произход или с купища заслуги към корпорации, финансови, олигархични кръгове и т.н, както и с несъмнен ентусиазъм да продължават в този дух.
Не, просто няма шанс в тази система да покълне присъствие с чисти намерения.Става дори по-лошо. Изпедепцаните вече, шлифовани по западен образец политици, защото все пак имаха възможност да се понаучат, както се казва, са по-голямата заплаха защото е по невидима. Те действат тихо, чужди са на емоциите, изричат брюкселски клишета, които няма нито смисъл нито значение, но с обработен глас и убедителна мимика и дори знаят къде да си държат ръцете, за да не напомнят за потните си длани.

Има и една още по-нова модификация, лабораторните франкенщайни. На тях и пиар не им трябва. Те са изделие на конкретния олигархичен кръг, с програмирана мисия и продължителност на живота и изпълняват само командите на родителя си.

Виж, това, което говориш е много страшно, защото си била вътре в кухнята, както се казва. Може би наистина на България й липсват професонални политици, които имат държавническо мислене?

Не, Патрик, не ни трябват професионалисти. Време е да дойдат аматьорите! Тези като БепеГрило, като исландския професор с китарата, като Фараж, ако щеш, въпреки че той ми е малко по-спорен. Време е да се сетим, че политиката не е никакво изкуство още по-малко на компромиса. Че ни излъгаха много брутално, като не ни казаха, че демокрацията не е представителна олигархия,плутокрация или каквато там мимикрия на капитала изберем, а че съществува истинска демокрация, директна демокрация. Такава при която хората избират и решават.

Операция изличаване на паметта

Много последователни, качествени усилия се употребиха, за да ни изличат паметта, да ни засипят с проблеми по оцеляването ни, да ни убедят, че сме сами и отделни и да ни бомбардират с ужаси от собственото ни квази битие на свободни граждани. Дотолкова, че е трудно да повярваме кои сме.

Да, но хората не вярват на политиката. Може би повечето от тях нямат достатъчно самочувствие за да осъзнават, че могат реално и истински да участват в демократичния процес…

Хората, Патрик са много изплашени. Изкушавам се да използвам библейски твърдения за ръста на природата ни, но съзнавам риска в тези „рационални“ времена. Така или иначе краят на онова, което познаваме или както казва един виден модерен политик „това, което имаме като демокрация“е изстиващ труп.

Свидетели сме на ужаса и гърчовете на „избраниците“ ни пред алтернативата да се премине към мажоритарни избори.

Ти какво мислиш за мажоритарните избори и субсидиите на партиите, трябва ли да се махнат?

Виждаме какво „носене на вода” от несметни кладенци последва, след като хората решиха да не „угояват ламята” в парламента и да намалят субсидиите. Защо да не може? Защо да е опасно за морала на партиите и прозрачността на дейността им? То има ли накъде да се мъгльоса работата повече?! БепеГрило как върна на бюджета 80 милиона и доказа, че партията, която си върши работата няма нужда от бюджетно финансиране. Какво добро за избирателя свършиха нашите депутати?
Злият гений на пропагандата Гьобелс е казал: „Със средствата за масова информация всеки народ бързо може да бъде превърнат в стадо свине. „Политиците мисля че следват предано този завет и освен че докараха медиите до невиждана смислова и съдържателна нищета не осъзнаха какво електричество пуснаха към собствените си столове.

Според теб, българите ще се събудят ли?

Скоро ние всички ще изключим телевизорите. Ще излезем и от социалните мрежи, само да се оплетем още малко, така че да стане трудно да се диша. Тогава ще се събудим.
Онзи велик мит, по-жив днес от когато и да било за питекантропите, които гледат сенките на стената в пещерата и си мислят, че това е разказът за живота им ще придобие нов смисъл. Защото „Господарите на пещерата“ както ги нарича Платон отдавна са забравили да хвърлят съчки в огъня. С други думи студът ще ни събуди и сгъстената до черно тъмнина.

Всеки носи Прометей на дъното на сърцето си, само трябва да запали личния си огън!

Патрик Смитьойс,
svobodni.bg

Соня Момчилова: Ще спрем телевизорите и ще се събудим! by

Последни от България

Отиди Горе