Ще се взриви ли банковата система в Европа?

в Свят

От Николай Николаев в a-specto

Според председателя на Комисията по икономика и енергетика и бивш германски министър Петер Рамзауер, срещу ЕС и най-голямата търговска банка в него – „Дойче банк“, се води икономическа война

В първите дни на юли 2016 г. отзвукът на британския шамар от референдума за напускане на ЕС още не е отшумял. Водещи германски политици, европейски анализатори и банкери сериозно предупреждават за задаваща се голяма финансова криза, свързана с италианските банки, проблемни от години. Беноа Кьоре, член на изпълнителния борд на Европейската централна банка, отхвърля идеята на италианския премиер за рекапитализация с 40 милиарда евро на банките в Италия, на които им е дадено определението „най-слабо банково звено в Европа”. В този момент нервите на италианския премиер не издържат и той обявява, че „трудностите, които срещат италианските банки са миниатюрни в сравнение с проблемите пред някои други европейски банки, свързани с техните деривати“. Съотношението на риска с италианските банки, по думите му, е едно към сто.

Той има предвид именно „Дойче банк“, която само от началото на годината е загубила повече от половината от пазарната стойност на акциите си. Какви са причините за тези събития? Атакува ли някои европейската финансова система? Защо на прицел е точно водещата немска банка? Пред риск ли е Европа? Фактите показват, че определени среди в Съединените щати нанасят прецизен удар срещу слабото място на европейските финанси в разрастващата се икономическа война между ЕС и САЩ, свързана основно с ТПТИ (Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции).

Слонът в стаята – обемът на дериватите на „Дойче банк“ е 55 трилиона евро

Популярният английски идиом за слона в стаята най-добре характеризира нежеланието ни да видим очевидното – немската „Дойче банк“ е на крачка от пропастта. Дори без заключението на Международния валутен фонд от юли, че банката е най-рискованата организация на планетата с потенциал да нанесе огромни вреди на финансовата система в целия свят, от данните е видно, че за година и половина акциите на „Дойче банк“ са се сринали от 33 евро до 10 евро за брой. Проблемът се крие в колосалния размер на експозиции на деривати – около 55 трилиона евро или 75 трилиона долара по данни на „Форбс“. Фантастичната сума се равнява на обема на цялата световна икономика и надхвърля 20 пъти годишния брутен вътрешен продукт на Германия. И ако запознатите с причините за разразяването на световната финансова криза през 2008 г. си задават логичния въпрос – нали практиката на „казино капитализма“ с рисково кредитиране посредством деривати беше премахната, то отговорът е: Не, те продължават да го правят.

Както е известно, след кризата от 2008 г. мощните транснационални банкови институции негласно се отказаха от този инструмент и в продължение на години никъде в света не бяха пуснати токсичните CDO (collateralized debt obligations). Въпреки това, през 2013 г. именно „Дойче банк“ първа се върна към тази практика с пускането в оборот на идентичните bespoke tranche opportunity, а примерът скоро бе последван от BNP Paribas, J.P. Morgan и Citigroup.Немската банка не просто е с най-голям размер на деривати в своето портфолио от изброените банки, но е и световен лидер за изминалата година с дял от 12% от общия брой деривати, по данни на Банката за международни разплащания в Базел. Изхождайки от тази предпоставка може лесно да си обясним противоречивото изказване на немския вицеканцлер и лидер на Германската социалдемократическа партия Зигмар Габриел, който в разгара на спекулативните атаки срещу „Дойче банк“ не я защити. „Не знам дали да се смея или да плача, че банка, която превърна спекулациите в свой бизнес модел сега казва, че е жертва на спекулации“, обяви Габриел в отговор на оплакванията на главния изпълнителен директор на „Дойче банк“ Джон Крайън.

Западните журналисти, пишещи на икономически теми, откриват притеснителни сходства между ситуацията с „Дойче банк“ и случилото се с фалиралата „Лемън брадърс“. Приликата в дяловете на експозициите с деривати е подкрепена от отношението на собствения капитал към резервите на двете банки. Както отбелязват журналистите, непосредствено преди края на своето съществуване „Лемън брадърс“ има съотношение от 3%, с намаляването на което идва и фалитът на банката. При „Дойче банк“ това число е 3,5% и според експертни проучвания, за да се стабилизира банката, до 2017 г. резервите трябва да се увеличат в най-лошия случай до 4% от стойността на собствения капитал или 7 милиарда евро. Това ще бъде особено трудно предвид продължаващия спад на акциите и отчитането на загуба от 7 милиарда евро за 2015 г. През май 2016 г. международната рейтингова агенция „Мудис“ намали кредитния рейтинг на „Дойче банк“, събитие напомнящо много на коригирането на рейтинга на „Лемън брадърс“ от агенция „Фич“ няколко месеца преди фалита на банката. Въпреки обявените планове за сериозно съкращаване на разходите, в т.ч. уволнение на 9 хиляди човека от офисите и излизане от десетки пазари, експертите изразяват притеснение за възможностите за привличане на капитал, което е ключово за оцеляването на немската финансова институция.

Американско-европейското икономическо съперничество и руската следа

Финансовата слабост на „Дойче банк“ сама по себе си не обяснява мащабите на случващото се пред очите ни, нито може да очертае геополитическите и геоикономически фактори, които са в основата на това банката да се намира в сериозно затруднено положение. Развоят на събитията, свързани с невъзможността за обезпечаване на устойчив растеж на западните икономики, съчетана с рекордно увеличение на дълговото бреме усилват американско-европейското съперничество. След като през 90-те години на миналия и началото на XXI век САЩ и страните-основателки на ЕС виждаха като основен източник на растеж експанзията към социалистическото наследство на Източна Европа и притока на капитали от бившия СССР. Но с ресуверенизирането на Русия и формирането на коалиция, поставяща си за цел противопоставяне на западната хегемония, в която влезе мощен Китай, този процес беше стопиран.

Тези обстоятелства доведоха до стесняване на географските ареали на действие на двигателите на глобализацията в лицето на мощните финансови и индустриални корпорации и логично увеличиха конкуренцията помежду им. В преследването на просперитета за своите корпорации (изразено в максимата на Хенри Форд „Това, което е добро за „Форд“ е добро за Америка“) американските лидери сблъскват интересите си със своите европейски партньори. Именно в такава светлина се разглежда опитът за налагане на прословутото Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ). Снижаване на стандартите, препятстващи експанзията на американските корпорации, и изземане на съдебна власт от суверенитета на европейските държави и предаването ѝ на частни американски инвестиционни арбитражи е рискът, който приемането на споразумението крие.

Наред с това върви процес на реформиране на световната банкова система в интерес на англосаксонските банкови корпорации за сметка на европейските. С нарастването на глобалния финансов капитал в края на 80-те години бизнес моделът на „Дойче банк“ и другите по-малки банки в Европа, разчитащи на партньорство с европейската индустрия, стана неефективен. Това наложи стратегията на немската корпорация за превръщането ѝ в световна инвестиционна банка в свирепа конкуренция с американски играчи като Goldman Sachs.

И докато след кризата през 2008 г. американските банки бяха подсилени със спасителни заеми, то за водещите евробанки тази възможност не съществуваше. Валдис Домбровскис, вицепрезидент на Европейската комисия, отговорен за европейските финанси, даде обхватен поглед над сблъсъка преди няколко дни. Той направи изявление, с което обвини САЩ, че реформите, които налагат на световния банков сектор, водят до значително увеличаване на изискванията за капиталова адекватност на европейските банки. С това Домбровскис намекна, че се прави опит банките от Европа да бъдат поставени в неблагоприятни позиции спрямо световните конкуренти.

Позициите на германския вицеканцлер Зигмар Габриел и френския министър-председател Емануел Валс за отхвърляне на ТТИП и съпротива срещу реформата на световния банков сектор са знак, че икономиките от ЕС отказват да придобият полуколониален статус. В отговор обаче американският натиск преминава в нови измерения.

Трябва да се подчертае, че самото оцеляване на американската финансова система е свързано с приток на нови капитали, разбира се, за сметка на други играчи. На практика пред очите ни се развива организирана атака срещу Еврозоната. С нанасянето на тежък удар върху финансово-икономическия фундамент на Евросъюза лесно може да падне и политическата надстройка и всякаква сериозна политическа съпротива. Както стана ясно, в този план най-подходяща мишена е нестабилната „Дойче банк“. Това е логическата рамка, в която може да впишем на пръв поглед странното действие на Централната банка на Швейцария от началото на годината за отказ от поддържането на ограничения на курса на еврото спрямо швейцарския франк, с което златно-валутните резерви и търговските банки в страната загубиха между 400 и 500 милиарда франка, деноминирани в чуждестранна валута. Според руския анализатор Александър Заполскис, подобен ход е възможен само при наличието на дългосрочна прогноза за риск пред стабилността на еврото.

Освен като най-слабо звено в европейските финанси, германската банка има и друг повод да си  навлече гнева на американските партньори. От публикации на Financial Times и Bloomberg от края на 2015 г. става ясно, че Министерството на правосъдието на САЩ и Департаментът за управление на финансови услуги в щата Ню Йорк разследват „Дойче банк“ за нарушаване на режима на антируските санкции.

Според разследване на американския журналист Ед Сизър, публикувано в New Yorker, две седмици преди Министерството на правосъдието на САЩ да наложи рекордната глоба от 14 милиарда долара на „Дойче банк“, руският клон на немската банка е участвал в схема, с помощта на която са били трансферирани 10 милиарда долара в нарушение на санкционния режим в Русия.

В публикацията се казва, че посредством т.нар. „огледални сделки“, извършвани между свързани лица, са били купени акции на дружества, зад които стоят Аркадий и Борис Ротенберг, както и други лица, попадащи в наложените от САЩ санкционни списъци. Акциите са купени за рубли, а впоследствие са продадени за чужда валута в Лондон. Има достатъчно данни, че германската банка работи за сваляне на санкциите срещу Русия. През май тази година „Дойче банк“ публикува анализ, според който санкциите могат да бъдат отменени през 2017 година, което от своя страна ще доведе до укрепване на рублата и приток на капитали.

се пак възниква логичният въпрос: има ли факти за организирани атаки от страна на САЩ срещу „Дойче банк“? Събитията от последната година говорят в подкрепа на подобна теза.

Хронология на събитията

Ноември 2015 г. – на „Дойче банк“ е наложена глоба в размер на 258 милиона долара от Нюйоркския финансов надзор и от Федералния резерв за нарушаване на санкционния режим срещу Сирия и Иран в периода 1999-2006 г.

Януари 2016 г. – Рейтинговата агенция „Мудис“ понижава кредитния рейтинг на „Дойче банк“ от „А3“ до „Ваа1“ с негативна перспектива, заедно с рейтинга на още 35 германски банки.

Април 2016 г. – В глобалните медии се появяват публикации, свързващи немската банка с т.нар. панамски скандал. Според публикации „Дойче банк“ е помагала на свои клиенти да укриват доходи чрез фирмата „Мосак Фонсека“.

Април 2016 г. – Банката е глобена с 340 милиона долара от британския финансов регулатор и с 2,17 милиарда долара от САЩ за манипулирането на междубанковата лихва „Либор” в периода 2005-2009 година.

Май 2016 г. – Рейтинговата агенция „Мудис“ понижава кредитния рейтинг на „Дойче банк“ от Baa1 до Baa2.

Юни 2016 г. – Американското подразделение на „Дойче банк“ е подложено на стрес тестове от банковите регулатори на САЩ. Според резултатите от анализите, банката се проваля.

Юли 2016 г. – Международният валутен фонд излиза в медиите със заключение, според което „Дойче банк“ е  най-рискованата организация, която потенциално може да нанесе сериозни вреди на финансовата система в целия свят.

Юли 2016 г. – Международният финансист Джордж Сорос започва спекулативни атаки срещу „Дойче банк“. Сорос закупува акции на банката на стойност 100 милиона долара с т.нар. „short selling“ сделки, позволяващи му да извлече печалба при спад на акциите.

Август 2015 г. – „Дойче Банк“ е изключена от индекса на водещите компании в Европа за пръв път от 1998 г.

Септември 2016 г. – Министерството на правосъдието на САЩ поиска от „Дойче банк“ да плати рекордната за историята 14 милиарда долара глоба във връзка с разследване на продажби на ипотечни ценни книжа преди 2008 г.

Октомври 2016г. – Ожесточени спекулативни атаки срещу „Дойче банк“. Хедж фондове, всички управлявани от бивши служители в банковата корпорация Goldman Sachs или свързани с нея, между които Milenium Partners, Capula Investment, AQR Capital, Citadel, Luxor Capital, Magnetar Capital, Rokos Capiral и др. изтеглят активи за няколко милиарда долара.

Ударите срещу „Дойче банк“ поставят на риск не само германската икономика и вложителите в банката. С нейната декапитализация смъртна угроза надвисва над италианските банки, голямо количество от чиито финансови инструменти се държат именно от „Дойче банк“, а оттам и за стабилността на Еврозоната и бъдещото съществуване на общоевропейската валута. Това се разбира отлично от водещите индустриални (RWE, E.ON, Siemens) и политически (Християнсоциалния съюз и Християндемократически съюз) сили, които категорично подкрепиха германската банка, а някои политици, между които заместник-председателят на икономическата комисия в Европарламента Маркус Фербер и председателят на германската комисия по икономика и енергетика и бивш министър Петер Рамзауер дори отправиха директни обвинения към САЩ. Европейските финансови институции претърпяват двоен удар от наложените срещу Русия санкции, който ги лишава от огромните евразийски пазари. В тази ситуация пред евролидерите не остават много полезни ходове и е напълно възможно в близко бъдеще да наблюдаваме засилване на руско-европейското сътрудничество, а може би и скорошно сваляне на наложените санкции.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Ще се взриви ли банковата система в Европа? by

Последни от Свят

Меркел печели изборите

Изненадата е „Алтернатива за Германия” Неубедителното представяне оставя социалдемократите вън от правителството
Отиди Горе