Сбърканата имиграционна политика на Брюксел

в Свят

Както е известно, на 11 май 2015 председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предложи въвеждането на квоти за приемане на нелегални имигранти от държавите от Третия свят за страните членки на ЕС. Според него, квотите ще се определят по различни показатели, включително по обема на националния БВП, като се отчитат и числеността на населението, нивото на безработицата и броят на лицата от трети страни, вече получили убежище. Предложенията на Юнкер са част от плана на ЕК за противодействие на притока на нелегални имигранти в ЕС и намаляване на имиграционния натиск върху южноевропейските държави. Той беше представен официално на 26 май в Брюксел и предвижда настаняването в страните от ЕС на квотен принцип на 40 000 бежанци, които ще пристигнат по море в Гърция и Италия през следващите две години, както и на още 20 000 души, които ще поискат убежище в Европа от изнесените центрове в Африка. По първата програма ЕК е предвидила делът за България да е 1,43% от общо 40 000-те души, които тепърва ще достигат бреговете на Италия и Гърция. В предложението изрично се посочва, че става дума за сирийци и еритрейци. Остава неясно, как е изчислен броят на очакваните да пристигнат нелегални имигранти и каква ще е съдбата на надвишаващите общия брой.

Според предложението на ЕК, България ще трябва да приеме 343-ма бежанци, потърсили убежище в Италия и 229 души от Гърция. Към тях ще се прибавят и 216 души, които ще потърсят убежище в Европа дистанционно, от център в Африка. Най-големи ще бъдат квотите на Германия (21,91% или 8763 души), Франция (16,88% или 6752 души) и Испания (10,72% или 4288 души).

Междувременно, на срещата на външните министри и министрите на отбраната на страните членки на ЕС, провела се в Брюксел на 18 май, бе обявен стартът на операция за борба с нелегалния трафик на мигранти в Средиземно море.

Срещу плана на ЕК обаче незабавно се обявиха десет от общо 28-те членки на Съюза:

Великобритания, Франция, Испания, Полша, Унгария, Чехия, Словакия, Естония, Латвия и Литва. Така, постоянният представител на Литва в ЕС Раймундас Кароблис заяви ,че предложението на ЕК може и да не бъде подкрепено, защото бежанците ще бягат от по-бедните страни от ЕС към по-богатите. Външният министър на страната Линас Линкявичюс квалифицира инициативата с квотите като “чисто формална” и изрази мнение ,че приемането на нелегални имигранти не бива да се превръща в задължение на членовете на Съюза.

На свой ред шефът на канцеларията на унгарския премиер Орбан – Янош Лазар, декларира, че страната му “при никакви обстоятелства няма да приема такова количество бежанци, само въз основа на решението на ЕС”. Още преди публикуването на проекта за имигрантските квоти, британският вътрешен министър Тереза Мей подчерта, че подобен подход само ще поощри стремежа на хората от Третия свят да рискуват за да попаднат в богатите държави от ЕС.

Както можеше да се очаква, сред най-твърдите противници на новата инициатива на Брюксел е възходящата звезда на френската политическа сцена – водачът на Националния фронт Марин льо Пен, която заяви пред Европарламента в Брюксел, че “Европа е безсилна и просто се опитва да прикрие неефективността на мерките за прекратяване на притока на мигранти. Новите мерки са ясно послание, стимулиращо действията на контрабандистите и ще доведе до още повече “лодки на смъртта” в Средиземно море”. Според нея, отказвайки се да възстанови границите, както е трябвало отдавна да направи, ЕК симулира, че въвежда някакъв ред в мигрантските потоци, а ЕС е лансирал своите предложения, без да е формулирал основополагащ критерий за определяне на бежанските квоти, което несъмнено ще има много сериозни последици. Льо Пен смята, че европейските държави имат правото сами да решават кого да приемат. Тя е убедена също, че единственият начин да бъдат спрени трафикантите на хора е корабите им да бъдат спирани и връщани назад, към пристанищата, от които са отплавали към Европа.

“Единственото решение – твърди Льо Пен – е да затворим границите си за нелегалните имигранти. Можем да създадем обединени френско-италиански военноморски сили, не само за да връщаме обратно корабите си имигранти. Необходимо е също да преразгледаме дипломатическите си отношения и незабавно да формираме алианс с режима на Асад, защото той е по-малкото зло, в сравнение с ислямските фундаменталисти, които днес контролират Либия”.

Според официалната статистика, в момента 80% от всички молби за предоставяне на убежище на територията на ЕС визират Германия, Франция, Великобритания, Италия, Швеция и Белгия. По данни на Европейската агенция за външните граници (Frontex), през миналата 2014 броят на нелегалните мигранти е нараснал със 180%, достигайки 274 хиляди души.

Имигрантските потоци към Европа

Имигрантските потоци към Европа

Легенда:
 Основни морски маршрути
 Морски маршрути
 Фериботни маршрути
 Основни сухопътни маршрути
 Основни миграционни хъбове
 Крайбрежни миграционни хъбове
 Междинни миграционни хъбове

В Испания, Великобритания, Германия и Холандия имигрантите вече са 10% от населението, а в Австрия – 15%. Повечето от тях идват от мюсюлмански страни, където живеят в бедност, затова преселването им в европейските държави, с техните щедри социални системи, е примамлива възможност. Милиони мюсюлмани идват в Европа от азиатските и африканските държави, ръководейки се най-вече от социално-икономически мотиви. Сред тях обаче има и представители на ислямските интелектуални среди и богослови, които плетат заговори и разчитат с помощта на тези имигранти да завоюват Европа (ни повече, ни по-малко!). Така духовният водач на “Мюсюлманските братя” шейх Юсуф ал-Кардауи, ползващ се с голяма популярност в ислямския свят, в течение на трийсет години щателно планера покоряването на Стария континент по мирен път. Планът му е достатъчно прост – да се упражнява влияние върху имигрантите, да се върнат младите мюсюлмани в лоното на истинския ислям, да се оказва натиск върху големите европейски политически партии, да се заемат ключови постове в европейските структури и, в крайна сметка, да се овладее властта по демократичен път, когато числеността на европейските мюсюлмани нарасне достатъчно. Между другото, покойният либийски диктатор Кадафи предупреждаваше за това още през 2006. По онова време той беше партньор на Запада в борбата с потока от нелегални имигранти към Европа, след това обаче, западните му съюзници го предадоха и сега плащат за това висока цена. Както е известно на 23 април 2015 28-те членки на ЕС се събраха на специална среща, посветена на имигрантския проблем, но както можеше да се очаква, не взеха никакво реално работещо решение. В частност, предложението на Италия корабите на трафикантите на хора да бъдат потопявани още преди да са напуснали африканските и азиатски пристанища беше отхвърлено.

Междувременно, стратегията на “Мюсюлманските братя” вече започва да носи плодове. Четвъртото поколение мюсюлмани в Европа се оказват далеч по-религиозни, отколкото родителите и дядовците им. Така, 40% от британските мюсюлмани подкрепят въвеждането на законите на шариата в районите, където живеят. Ако през 1989 само 7% от френските мюсюлмани на възраст до 25 години редовно са посещавали джамиите, днес това правят 23%. 90% от мюсюлманите в страната постят по време на Рамадана и консумират само “халал” продукти. Сегашният президент на Франция Оланд си гарантира победата на последните избори, защото за него гласуваха 85% от местните мюсюлмани.

Има обаче и други сили, разчитащи да използват нарастващият брой европейски мюсюлмани за завоюването на континента. Сред тях е и прословутата Ислямска държава (ИД), която преследва едновременно две цели: да залее Европа с мюсюлмански имигранти, променяйки демографския баланс на континента, и да разположи там свои бойци, които да осъществяват терористични нападения или просто да държат в напрежение коренното население. Контролът на ИД над либийското средиземноморско пристанище Сирт улеснява изпълнението на тази задача. Според израелския експерт по радикалния ислям д-р Ефраим Хараре, ИД планира да изпрати в Европа половин милион имигранти, провокирайки истинска хуманитарна криза и принуждавайки Запада да отделя огромни средства за решаването на проблема. Междувременно ИД използва тълпите от мигранти за да вкара своите бойци в Европа. Както посочва Хараре, косвена последица от реализацията на тази стратегия е ръстът на антисемитизма и антиизраелските настроения на Стария континент. Новото поколение европейски мюсюлмани се отличават с крайния си антиционизъм, преминаващ в открит антисемитизъм. И тъй като европейските лидери ще бъдат принудени да се съобразяват с тях, разчитайки на гласовете им по време на избори, това вероятно ще доведе до втвърдяване на политиката на съответните европейски държави към Израел.

Демографската криза в ЕС и имигрантския поток

Наскоро ЕК публикува прогноза за демографските тенденции на континента до 2060 и влиянието им във финансовата сфера. Твърди се, че през следващия половин век населението на Европа ще нарасне, но раждаемостта ще намалее. Прогнозира се също ръст на продължителността на живота, както и на броя на пенсионерите. При това обаче, за отделни региони на ЕС, включително за България и балтийските постсъветски републики, се очаква продължаване на абсолютното намаляване на населението. Тоест, за разлика от стареещето, но нарастващо (очевидно за сметка на имиграцията) население на развитите държави от Съюза, това на България, Латвия, Литва и Естония ще продължи да намалява със стремителни темпове.

Като цяло, през 2060 броят на жителите на ЕС ще нарасне с 3%, т.е. от 507 до 523 млн. души. Според въпросната прогноза, ще нараства населението в най-развитите държави от ЕС: Белгия, Чехия, Дания, Ирландия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия, Австрия, Финландия и Швеция. На свой ред, източноевропейските страни – Унгария, Полша, Румъния, Словения, Словакия, България, Литва, Латвия, Естония, както и изпадналите в криза южноевропейски държави, несъумели да изградят конкурентоспособна икономика, ще демонстрират тенденция към спад.

Продължителността на живот на европейците ще нарасне, като при мъжете тя ще достигне 84 години (77,6 днес), а при жените 89,1 години (83,1 днес). В същото време ще намалее броят на децата, а броят на пенсионерите ще продължи да се увеличава. В отделни периоди до 2060 се очаква съществен спад на дела на трудоспособното население, като на всеки гражданин на ЕС на възраст над 65 години ще се падат само двама работещи, вместо четирима, както е сега.

Като цяло, до 2060 числеността на трудоспособното население в ЕС ще намалее от 61% до 51%, а броят на реално заетите ще спадне от 211 до 202 млн. души.

Несъмнено, подобни промени в структурата на населението ще увеличат натоварването на европейския бюджет. Така, според прогнозите на европейските демографи, делът на бюджетните разходи за социално осигуряване на застаряващото население на Съюза ще нарасне с 1,5%. На фона на двукратното нарастване на демографското натоварване, наличието на подобен ръст на социалните разходи на практика означава, че ЕС вече няма да е в състояние да гарантира дори и близка до сегашното равнище социална защита на европейските граждани.

Европейската комисия продължава да разглежда като основен инструмент за решаване на демографските проблеми имиграцията, въпреки че през последните десетина години коренното население на континента все по-активно се обява за нейното ограничаване. Така, според последните анкети, 52,1% от гражданите на ЕС се отнасят негативно към имигрантите и искат намаляване на броя им, като най-силни антиимигрантски настроения се наблюдават в Италия, Франция, Великобритания и Германия.

В същото време, през последните години източноевропейските държави, присъединили се към ЕС, се сблъскаха с редица негативни измерения на “европейския проект”. Диспропорциите в жизненото равнише, социалното развитие и заплащането в различните региони на ЕС съдействаха за изтичането на най-активната част от населението на държавите от “Новата Европа” на Запад, в търсене на по-добър живот. Така, докато политиците в България или в Прибалтика бият тревога за непрекъснатото намаляване на населението, нарастване броя на пенсионерите и спада на данъкоплатците, Германия, Франция и Великобритания обират “каймака” на миграционните потоци, което им позволява да реиндустриализират собствените си икономики.

Досега нито една от периферните европейски държави не е успяла да намери работещо решение на демографските си проблеми и начин да спре изтичането на най-качествената част на своето население към по-развитите държави от ЕС. Многобройните програми за осигуряване на трудова заетост на младите хора, плановете за реемиграция и другите проекти не дават очакваните резултати. Така, в единствен изход за тях се превръща форсираното приемане на бежанци от трети страни, което дискретно се стимулира и от брюкселските “еврократи”, но което неизбежно ще доведе до промяна на културния ареал на засегнатите от този процес народи.

Като цяло, проблемите възникващи в България, Латвия и другите периферни държави от ЕС в резултат от демографската криза, представляват очевиден сигнал за застаряващата Западна Европа. Промените в структурите на населението, описани в прогнозата на Европейската комисия, говорят за това, че навлизащите в трудоспособна възраст млади европейци – при това не само от периферията, но и в развитите европейски държави, със сигурност няма да се радват на благоденствието, с което бяха свикнали техните бащи и дядовци. На фона на неспособността на европейските бюрократи да решат демографските проблеми, масовото разочарование на европейците от ЕС като “свръхдържава на всеобщото благоденствие” става неизбежно, а като последица от това може да стартира процес на дезинтеграция на Съюза. Този феномен се проявява на първо място в периферията на ЕС, т.е. в държавите, които не съумяха да си намерят достойно място в европейския проект и сред които е и България.

Митът за смъртта на Европа

В същото време, далеч не всички в Европа възприемат безкритично изложената по-горе теза, че заради ниската раждаемост на коренното население, Европа “умира” и може да бъде спасена само ако отвори широко вратите си за имигрантите от все по-гъстонаселения Трети свят. В противен случай, континентът ще бъде обречен да балансира на ръба на демографската и икономическа катастрофа, което пък ще провокира и мащабна криза на властта.

Мнозина обаче твърдят, че внимателният анализ на проблема показва, че става дума по-скоро за поредния “информационен мит”. Както посочва в тази връзка чешкият експерт Милош Кубанек: “Съмнителна е не само тезата за “умиращата Европа”, но и изводът, че тя се нуждае от масова имиграция, която е единственото и спасение. На практика, нещата стоят по точно обратния начин: естественото и постепенно съкращаване на европейското носеление в редица отношения е съвършено безвредно. На този проблем, просто следва да се погледне от друг ъгъл”.

И така, действително ли сме свидетели на “бавната смърт на Европа”? По някои данни, на Стария континент (а не само в ЕС) в момента живеят около 750 млн. души, което е почти три пъти повече, отколкото преди 200 години например. Европа е най-гъстонаселения континент на планетата. Дори ако числеността на населението и постепенно намалява с темповете, определяни от сегашното ниво на раждаемост, дори и след сто години, плътността му ще си остане една от най-високите в света.

Между другото, за “умираща Европа” не може да се говори дори и през Средновековието, когато чумните епидемии и кървавите войни са унищожавали значителна част от далеч по-малочисленото тогава население на континента. Още по-малко пък за това би могло да се говори днес. При това, съвременните генетични и биологически изследвания показват, че на практика е невъзможно да се прогнозира как точно ще се развива резистентността на хората към това “умиране” и как това би се отразило върху числеността на населението, още повече в една по-далечна перспектива. От тази гледна точка, целенасоченото вкарване на външно население в Европа с цел тя да не “умре” е напълно безмислено.

В тази връзка, мнозина експерти препоръчват вместо катастрофалното понятие за “умиращата Европа”, да се използва изразът “естествен и умерен спад на европейското население”. Макар да е ясно, че и това би звучало като заплаха за мнозина икономисти и геополитически стратези. Просто защото те разглеждат “умирането на Европа” в контекста на нарастването на населението на другите континенти.

Икономическата перспектива

Най-големи опасения сред икономистите, алармиращи за “умирането на Европа”, пораждат две тези, които сами по себе си са доста спорни. Първата е, че Европе се нуждае от имигрантите, защото “умирането и” води до недостиг на работна ръка. Последният аргумент е донякъде основателен за следвоенните години, когато големите предприятия в индустриално развитите западноевропейски държави страдат от недостиг на работници. От имиграцията печелят мощните по онова време икономически отрасли, нуждаещи се от неквалифицирана и колкото се може по-евтина работна ръка. С нарастването на производителността, с постепенното намаляване ролята на индустрията, все по-голямата нужда от квалифицирани кадри и евтиното производство в чужбина, макроикономическата ситуация се променя радикално. Така, нарастването на производителността води до това, че днес много по-малко хора, ангажирани в производството, могат да изхранят цялото население на една страна. По-голямата част от европейските икономики са изправени пред ключовия проблем, как да намерят работа на собствените си граждани. Неслучайно през последните години нивото на безработицата в европейските държави е устойчиво високо.

При това безработицата не е само икономически, но и психологически проблем. Културата на коренното европейско население си остава “трудова”, т.е. хората трудно се примиряват със внушението, че все повече от тях става излишни. Правителствата се опитват да решат този проблем, създавайки нови, заплащани с държавни средства работни места, необходимостта от които често е твърде съмнителна. От макроикономическа гледна точка, да се вкарват в европейските икономики все нови и нови милиони нетрудоустроени и неквалифицирани работници от аграрните икономики на Третия свят, заселвайки ги за постоянно в Европа, със сигурност означава влошаване на ситуацията. Тоест, и в това отношение, постепенното естествено намаляване на европейското население не е катастрофа. Напротив, то решава редица проблеми.

В същото време твърдението, че пенсиите на все по-големия брой възрастни европейци ще могат да бъдат покривани от проблемно трудоустройваните и постоянно заселени в Европа имигранти, по-голямата част от които идват на континента само за да получават щедри социални помощи, е просто абсурдно. Напротив, ясно е, че новите имиграционни вълни по-скоро допълнително ще натоварят и без това затъналите в дългове европейски държави и социалните им системи. А да не забравяме и свързаните с тях нарастващи разходи за гарантиране на вътрешната сигурност и финансирането на такава типично европейската сфера на услугите, като издържаните от държавата интеграционни институции и агенции. Броят на последните само ще нараства и ще поглъща все повече средства. При това от тях на практика не се изискват някакви конкретни резултати. Масовият приток на население от Третия свят няма да гарантира пенсиите на възрастните европейци, да не товорим за повишаването им. Тоест, и в това отношение възможното естествено намаляване на населението няма да се окаже чак толкова фатално. Най-малкото, защото ще ограничи натиска върху държавните разходи. Останалите проблеми пък могат да бъдат решени отчасти с ново нарастване на производителността, а отчасти с оптимизирането на социалните системи.

Впрочем, постепенното намаляване числеността на населението има и други потенциални икономически предимства. На първо място, то може да съдейства за нарастването на БВП на глава от населението, ако доведе до спад на безработицата и съхрани предишната икономическа активност. Ясно е, че абсолютният ръст на БВП, на който днес се придава прекалено голямо значение, не води автоматично до увеличаване благосъстоянието на населението. Така, ако БВП нарасне с 2%, но паралелно с това числеността на населението нарасне с 1%, разходите за отбрана и сигурност – с 2%, броят на чиновниците – с 1%, а данъците – с 1%, това най-вероятно ще доведе до обедняването на средния гражданин. Освен това възможното постепенно намаляване числеността на населението ще доведе до поевтиняване на жилищата, земеделската земя, суровините и индустриалните и селскостопански стоки, тъй като ще означава по-малко търсене.

Перспективата за загуба на влияние

Както е известно, демографският взрив в развиващия се свят, който до голяма степен бе резултат от масовото използване на западните технологии в тази част на планетата, поражда ирационална паника у мнозина представители на европейския елит. Те правят от него извода, че Европа (и дори Западът, като цяло) следва да се включи във въображаемата конкуренция между отделните цивилизации за това, коя ще разполага с по-голяма човешка маса. В европейския случай това води до идиотското решение да се стимулира преместването на част от населението на Третия свят в Европа, под предлог, че в противен случай тя ще загуби глобалното си влияние – както военно, така и икономическо.

Истината обаче е, че днес и военната, и икономическата мощ се базират не на голямото население, а на степента на техническото, научното и организационното развитие. Нищо не потвърждава липсата на пряка връзка между числеността на населението и реалната “технологична” и военна мощ по-добре, отколкото позициите на САЩ и Русия в глобалната политика. Резултатите от следвоенните сблъсъци в Близкия Изток само затвърждават тази картина. Демографският взрив в Третия свят не представлява глобална военна или икономическа опасност за западната цивилизация, ако Западът съумее да съхрани иновативния си потенциал, организационните си способности, високата образованост и вътрешната си стабилност. Европейците очевидно не могат да спечелят демографската надпревара с развиващия се свят, а и нямат никакви причини да участват в нея. Резултат от пренаселването в много региони на Третия свят са постоянно увеличаващите се маси от хора, живеещи под линията на бедността и в условията на перманентни войни. А в Африка например, и в условията на постоянен глад. Тези маси от хора не представляват заплаха за Европа, освен ако тя не реши да финансира преселението им на своята територия. Показателно е, че най-големият глобален конкурент на Европа – Китай е напълно наясно с това и от доста години насам ограничава ръста на своето население. При това за него няма да е никакъв проблем да изпревари по численост на населението си останалия свят.

Тоест, от тази гледна точка, възможното естествено намаляване числеността на европейското население не е чак толкова фатално. Възможно е дори това да доведе до повишаване качеството на образованието на континента, което в момента е обект на справедливи критики. В същото време е ясно, че с допускането на масова и по правило неквалифицирана имиграция от Третия свят, иновационната и икономическата мощ на Стария континент със сигурност няма да нарасне. Напротив, това по-скоро би довело до период на нестабилност и вътрешнополитическо напрежение в Европа, която все повече ще започне да заприличва на Третия свят. Истината е, че в момента Третият свят не представлява реална външна заплаха нито за Европа, нито за Западната цивилизация, като цяло. Налице е обаче вътрешна заплаха, породена от неограничената имиграция, дължаща се на такива фактори като ерозията на традиционните европейски ценности, ултралибералните илюзии и социалното инженерство, както и с опасната загуба на чувството за самосъхранение и съзнателния отказ от собствените цивилизационни норми в полза на тези на мигрантите от развиващите се държави.

Сегашната масова имиграция в Европа има и друг аспект, свързан с политиката на част от европейските елити. Ясно е, че Германия, Франция и Великобритания всъщност подкрепят имиграцията, освен всичко друго, и защото се стремят да съхранят позициите си по отношение числеността на своето население заради съперничеството помежду им за влияние в Западна и Централна Европа. Бъдещето ще покаже, дали тази политика няма да доведе по-скоро до тяхното отслабване и вътрешната им нестабилност. Във всеки случай, поне засега Германия се справя с тези проблеми по-добре от останалите. В страната все още няма масови имигрантски бунтове, съпроводени с подпалването на стотици и дори хиляди автомобили и унищожаване на магазини, каквито вече има във Франция например. Не е ясно обаче, докога ще бъде така. Както посочва цитираният по-горе чешки анализатор Милош Кубанек: “Черупката на европейската цивилизация е твърде крехка и много региони, вътре в европейските държави, вече се сблъскват лице в лице с реалностите на Африка и Близкия Изток. Ако ситуацията с нарастващите имигрантски общности в тези страни се изостри, това може да разкрие уникална историческа възможност за държавите от Централна и Източна Европа, които да се превърнат в своеобразен оазис на спокойствието в Европа (разбира се ако не се сблъскат с други сериозни проблеми)”. Следва да допълним обаче, че подобна перспектива трудно би могла да се реализира, ако в рамките на прословутата идея за “квотното разпределяне на имигрантите в Европа”, държавите от тези региони на континента бъдат принудени от Брюксел да приемат големи групи имигранти, още повече че при тях спадът в раждаемостта на коренното население е най-големия на континента.

Екологичният аспект

Най-малко спорове вероятно ще породи тезата, че постепенното естествено понижаване числеността на европейското население, ще помогне за съхраняването на природната среда на континента и ще намали заплахата за изчерпване на ресурсите му. Както е известно, от 60-те години насам за тази заплаха говорят различни обществени и най-вече екологични движения. В конкретния случай един от най-големите парадокси е, че именно “зелените” партии и организации са сред най-активните пропагандатори на “мултикултурализма” и притока на имигранти от развиващия се свят в Европа. И то въпреки, че отношението на въпросните мигранти към околната среда, по правило, е съвършено пренебрежително (знае го всеки, който е пътувал в държавите от Третия свят). Това тотално разминаване между първоначално декларираната идеология, защитаваща природата, и реалната политическа практика на “зелените” партии очевидно се дължи на факта, че в момента природата е последната им грижа.

Казаното по-горе действително би трябвало да ни накара да се замислим, дали тезата за “смъртта на Европа” и необходимостта населението на континента да се попълни с имигранти отвън, не е просто мит. Постепенното умерено намаляване на европейското население, поради ниската раждаемост сред коренните жители на континента, не може да бъде повод за истерична реакция и необмислени политически решения. Напротив, в редица сфери, този процес може да помогне за решаването на някои европейски проблеми. Стига разбира се да не бъде съпроводен с мащабното приемане на имигранти от Третия свят, защото това действително може да доведе, ако не до “смъртта”, то до залеза на Европа като самостоятелен цивилизационен субект.

Заключение

Милиони хора от опустошените от бедността и безкрайните войни държави от Африка и Близкия Изток се опитват да попаднат в Европа като най-краткият път да го сторят е да прекосят с лодки и кораби Средиземно море. Доскоро крайбрежните африкански и азиатски държави, загрижени за собствената си сигурност и стабилност, се опитваха да спрат тази вълна. Но след подкрепената от Запада “революция” срещу либийския диктатор Кадафи, тази последна преграда се пропука, от което моментално се възползваха многобройните престъпни групировки, открили, че могат да печелят от трафика на хора дори повече, отколкото от този на наркотици и оръжие. Така имигрантската вълна към Европа започна да се превръща в цунами.

Разбира се, една добре организирана обединена европейска морска блокада би могла да спре, да върна назад или дори да потопи част от стотиците кораби, насочващи се към Европа, но това само би вдигнало цените на трафикантите. До радикална промяна на ситуацията може да доведе единствено решението излизането на кораби от северноафриканските пристанища да става само с разрешение на обединения европейски флот, но то би било почти равносилно на обявяване на война. Освен това ще се наложи да бъдат създадени имигрантски лагери в Северна Африка, например в Либия, (както вече прави Австралия, създала подобни лагери на съседните острови за да ограничи притока на азиатски имигранти), откъдето малцината, признати за политически бежанци (вероятно те ще са единици сред пълчищата икономически мигранти), ще могат легално да бъдат прехвърляни в Европа.

На ЕС ще се наложи да поеме финансирането на тези лагери, поемайки политическата и морална отговорност за функционирането им, включително за неизбежните изблици на насилие, корупцията и потушаването със сила на възможни бунтове. Защото би било наивно да вярваме, че тълпите от хора, които са толкова отчаяни, че са готови да рискуват живота си за да намерят безопасно убежище, ще склонят да чакат търпеливо в лагерите решенията на европейските чиновници и да ги приемат без съпротива.

В Брюксел естествено са наясно с това. Там са наясно също, че предлаганата в момента от ЕС политика по отношение на имиграцията не просто ще бъде неефективна, но може и да влоши ситуацията – например, ако европейските гранични сили все пак потопят някой кораб с мигранти. Тоест, проблемът е, че ефективните решения се оказват неприемливи от гледната точка на съвременната политика.

Експертите са единодушни, че за да бъдат спрени бежанците, трябва да бъде възстановена рухналата преграда в Северна Африка, например като в Либия отново бъде наложен диктаторски режим, който да получи подкрепата на Запада, за сметка на всевъзможните “революционери” и “борци за демокрация”, които на практика дестабилизират ситуацията, а след това този модел бъде приложен и към другите държави, генериращи миграция (като Сирия например, където това ще означава подкрепа за режима на Асад, който в момента отново е на ръба на краха). Паралелно с това е необходимо нелегалните мигранти в самата Европа да бъдат преследвани и експулсирани, което трудно може да стане в рамките на сегашните закони. Освен това самият ЕС не изглежда склонен да го направи.

Втората възможност за решаването на проблема се основава на идеята, че богатството и сигурността на Европа просто няма как да бъдат защитени от стремящите се към тях милиони пришълци от Третия свят. Нещата дори не опират до това, че отчасти за сегашната ситуация е виновен някогашният европейски колониализъм, или, че помагайки за свалянето на Кадафи и Асад, Европа сама отвори вратата за имигрантското нашествие на континента. Става дума за простия факт, че крайното неравенство между жизнените равнища по двата бряга на Средиземно море няма как да съществува вечно. Само че стесняването на сегашния огромен разрив ще изисква радикалната трансформация на Европа, в резултат от която тя ще престане да бъде “оазис за благополучието”. Освен това европейците не са склонни да пускат милиони хора, а след това да поемат издръжщата им. В крайна сметка, да бъдеш гражданин на Европа не е фундаментално човешко право, за да бъде защитавано на всяка цена.

Разбира се, има и трети вариант – да се стимулира икономическото и културното развитие на държавите, превърнали се генератор на миграция, така че жителите им да не искат да бягат от тях. Само че, това е задача, чиято реализация ще изисква поне един век, ако не и повече.

Затова остава очевидно неефективния и неособено морален изход, който предлагат еврократите от Брюксел и който създава илюзията, че поне нещо се прави за решаването на въпроса. Тази илюзия обаче, със сигурност няма да заблуди милионите, които продължават да чакат на южния бряг на Средиземно море за да се прехвърлят на север.

източник: Българско геополитическо дружество

п.п. Задължително прочетете Проклятието на Кадафи се сбъдва

Сбърканата имиграционна политика на Брюксел by

Последни от Свят

Меркел печели изборите

Изненадата е „Алтернатива за Германия” Неубедителното представяне оставя социалдемократите вън от правителството
Отиди Горе