Съпротивата на тайните общества срещу Исляма

в Свят

Около средата на VII в. в исляма била създадена огромна схизма (разкол) от съперниците на последователите на Пророка – ортодоксалните ислямисти, познати под името сунити. Те поддържали избраните халифи Абу Бакр, Омар и Отман, додето противниците им, познати като шиити, искали халифата за потомците на Мохамед, но през Али – син на Абу-Талиб и съпруг на Фатима, дъщерята на Пророка. Разделението завършило с открити бойни действия; накрая Али все пак бил убит, големият му син Хасан – отровен в Медина, а по-малкия му син Хюсеин паднал в битката при Кербала, воювайки срещу подръжниците на Отман. Смъртта на братята се отбелязва годишно от шиитите с празника Мохарам.

Исмаилити
От своя страна, самите шиите се разцепили по въпроса за приемниците на Али на четири фракции, четвъртата, от които пък се разделила на две секти. И двете запазили своята вярност към потомците на Али до Джафар-ас-Садик, но докато едната страна, позната като имамитите или Исна-Ашариати (т.е. ,,Дванадесетниците“), поддържали приемствеността чрез най-младия му син Муса до дванадесетия Иман Мохамед – син на Аскери, исмаилитите (или ,,Седмаците“), поддържали Исмаил, по-големия син на Джафар-ас-Садик.

Дотук, така или иначе, въпреки разделението, никои от шиитите не се отклонили от фундаменталните доктрини на ислямизма, а само твърдели, че последните са били предавани по линия, различна от тази, която признавали сунитите. Най-ранните исмаилити се оформили като структура приблизително по време на смъртта на Мохамед, син на Исмаил (т.е. около 770 г.); те останали вярващи, но само заявили, че истинското учение на Пророка произхожда от Мохамед, който не бил умрял, а щял да се върне, когато му дойде времето и че той е махди, когото мюсюлманите трябва да очакват. Обаче около 872 г. един изключително изкусен интригант успял да оглави движението, което, бидейки до този момент чисто схизматично, вече станало открито подривно, не само по отношение на исляма, но и спрямо всякаква религия.

Абдула-ибн-Маймун – син на образован и свободомислещ доктор от Южна Персия, обучен в доктрините на гностическия дуализъм и със задълбочени познания по всички религии – бил в действителност, също като баща си, чист материалист. Проповядвайки придържане към основите на ортодоксалния шиизъм и прокламиране на знанията за мистичните доктрини, за които исмаилитите вярвали, че са били предадени от Исмаил на неговия син Мохамед, Абдула успял да се издигне начело на движението.

Отдадеността му на Исмаил била чиста проба маскировка, докато той иначе бил материалист, затова се захванал да създаде система, като основал секта, позната под името батини, със седем степени на посвещаване. Авторът Дози ни дава следното описание на този впечатляващ проект.

,,За да свърже в едно цяло победените и победителите; за да обедини под формата на огромно тайно общество с много степени на посвещаване свободомислещите – които гледали на религията само като на юзда за хората – но също и фанатиците от сектите; за да превърне в оръжие вярващите, с оглед да даде сила на скептиците; за да склони завоевателите да разпуснат основаните от тях империи; за да създаде организация – многочислена, сплотена и дисциплинирана, която за късо време да предостави трона, ако не на него, то поне на неговите наследници – ето каква била главната цел на Абдула-ибн-Маймун; една наистина изключителна концепция, която той се захванал да осъществява с невероятен усет, несравнимо умение и задълбочени познания относно човешката природа. Средствата, които използвал, били подбрани с дяволска лукавост…

И не само сред шиитите потърсил той свои верни поддръжници, но и сред геберите, минихеите, езичниците от Харан, та дори и сред изучаващите гръцка философия; на последните могъл да разчита най-много, понеже само пред тях можел постепенно да изложи голямата мистерия, разкривайки, че имамите, религиите и морала не са нищо повече от една преструвка и абсурд. Останалото човечество – или ,,ослите”, както ги нарича Абдула – не били в състояние да осмислят подобни доктрини. Но за да постигне целите си, нямало как да се откаже от помощта им – нещо повече, той дори я измолил; обаче се погрижил да посвети благочестиви и скромни души само в първите степени на сектата. Мисионерите му, на които била втълпена идеята, че тяхна първостепенна грижа е да крият истинските си чувства и да се приспособяват към гледните точки на техните слушатели, се появявали под различни маски и говорели – според случая – на различен език пред всяка отделна класа. Така те успели да спечелят невежите, прости хорица, използвайки дори фокуснически подвизи, които минавали за чудеса, или пък разпалвали любопитството им чрез енигматични беседи. В присъствието на благочестиви хора надявали маската на добродетелността и пиетата. С мистиците те се държали мистично и разкривали вътрешните значения на феномените или пък обяснявали алегориите, наред с преносния смисъл на самите алегории…”

Цитирахме този откъс от край до край, тъй като той е от огромна важност при осветляването на някои въпроси, свързани с организацията на съвременните тайни общества. Няма значение каква ще бъде крайната цел – политическа, обществена или религиозна, – системата си остава същата: да бъде задействат огромен брой хора и да бъдат накарани те да работят за една непонятна за тях кауза. Че такъв е методът, приложен и от Вайсхаупт при организиране на Илюминатите и че е почерпил опит от Изтока.

Кармадити
Първите открити актове на насилие в резултат на доктрините на Абдула били осъществени от кармадитите – ново разклонение на исмаилитите. Сред многото ,,дай” (араб ,,мисионери“), изпратени от водача – включително неговият син Ахмед и синът на Ахмед, – бил дая Хюсеин Ахвази, емисарят на Абдула в Персия, който посветил някакъв хамданец с прозвище Кармад в тайните на сектата.

Кармад, който бил роден интригант и не вярвал в нищо, станал водач на кармадитите в Арабия и скоро значителна част от арабите били зачислени в обществото. С изключително умение той успял да убеди тези наивници да му поверят всичките си пари – отпърво като дребни дарения, по-късно – и като по-големи суми, – додето накрая ги принудил да повярват в преимуществата на отказването от всякаква частна собственост и установил система на общност върху благата и жените. Този принцип бил наложен чрез откъс от Корана: ,,Спомняйте си Божията милост, защото когато бяхте врагове, Той съюзи сърцата ви, и така, чрез милостта Му, станахте братя…” Ето как дьо Саси излага използваните методи, дадени от историка Новаири:

,,Когато Кармад успя да установи всичко това и всички се бяха съгласили да се придържат към него, той нареди да съберат всички жени в една определена нощ, така че да могат да прелюбодействат с всичките мъже. Последното, както каза той, било съвършенството и последната степен на приятелството и братския съюз. Често един съпруг водел жена си и я ,,подарявал” на някой от братята си, когато това му доставяло удоволствие. Щом Кармад видя, че е станал абсолютен господар над умовете на хората и се увери в послушността им, опознавайки степента на тяхната интелигентност и проницателност, почна съвсем да ги отклонява от правия път. Така той изложи пред тях аргументи, заимствани от доктрините на дуализма. Те лесно се поддадоха на онова, което им предложи, и тогава Кармад им отне всички понятия за религия; освободи ги от всички онези задължения на набожността, отдаването и страха от Бога, които отначало им беше преподавал. Той им разреши да се отдадат на плячкосване и грабежи, на всички видове неморални свободи, научи ги да отхвърлят игото на задължителната молитва, постенето и други правила. Научи ги, че нямат никакви задължения, че могат да ограбват благата и да проливат кръвта на техните съперници безнаказано, че знанието за господството на истината, към което ги беше призовавал, трябва да замести всичко останало, и че с това познание, вече никога не бива да изпитват страх от греха или наказанието.”

В резултат на тези учения кармадитите бързо се превърнали в банда разбойници, ограбващи и подлагащи на избиване всички, които им се противопоставяли, всявайки ужас из околните области.

Мирното братство се отдало на дивата жажда за завоевания и скоро сектата успяла да покори значителна част от Арабия и областта около устието на р. Ефрат, а през 920 г. пренесла опустошенията в западна посока. Завладян бил и свещеният град Мека, при чиято защита загинали 30 000 мюсюлмани. ,,За цял век”, казва фон Хамер, ,,гибелните доктрини на Кармад бушували с огън и меч в самото сърце на ислямизма, докато широко разпространилата се стихия не била потушена в кръв”.

Но като провъзгласили себе си за революционери, кармадитите се отклонили от плана, поставен от създателя им Абдула-ибн-Маймун, който се състоял не в прилагане на открити актове на насилие, а в тайна доктрина, която трябвало да доведе по-скоро до постепенно подкопаване основите на всички религиозни вярвания и състояние на мисловна анархия, отколкото до материален хаос. Понеже насилието, както винаги, предизвиква контранасилие, додето мармадитите се впуснали към собственото си унищожение чрез поредица от кървави конфликти, друг клон на исмаилитите тихичко прегрупирал своите сили в съответствие с първоначалната методика на техния основател. Това били фатимитите, наречени така, заради възприетото вярване, че доктрината на Пророка е произлязла от Али, съпруг на Фатима, дъщерята на Мохамед. Бидейки не толкова крайни, колкото кармадитите или техният предшественик Абдула-ибн-Маймун, фатимитите – според историка Макризи – възприели методиката за посяване на съмнения в умовете на вярващите и имали за цел заменянето на естествената религия с ,,открита”. В действителност, след установяването им на власт в Египет, било трудно да се различи в някаква степен, доколко характерът на тяхното учение не съвпадал с анархисткия устав на Абдула и неговият по-агресивен последовател Кармад.

Фатимитите
Основателят на династията на фатимитите в Халифатите бил някой си Убайдала – известен като махди, но обвинен, че има еврейски произход от неговите противници абасидите, които заявили, очевидно без основание, че той бил син или внук на Ахмед, синът на Абдула-ибн-Маймун, от еврейка. При четвъртият халиф-фатимит Египет паднал под властта на династията и не след дълго събиранията между мъже и жени на всеки две седмици – известни като ,,общества на мъдростта” – се утвърдили като практика в Кайро. През 1004 г. тези ,,общества” изиграли важна роля за създаването на Дар-ал-Хикмат – или ,,Дом на мъдростта” – от шестия халиф Хаким, който след смъртта му бил издигнат до божество и е почитан до ден-днешен от друзите.

Под управлението на Дар-ал-Хикмат (или Великата ложа на Кайро) фатимитите продължили плана на тайното общество на Абдула-ибн-Маймун, като добавили още две степени и последните станали общо девет. Техният метод за ,,вербуване” на прозелити (нови привърженици) и системата им за посвещаване – които, както посочва Клодио Жане, ,,са абсолютно същите, каквито Вайсхаупт, основателят на илюминатите, препоръчва на ,,Намекващите братя” – били описани през XIV в. от историка Новаири с обяснение, което може да бъде резюмирано накратко така:

,,Най-общо казано, прозелитите били разделени на две класи – просветени и неуки. Даят (мисионерът) трябвало да се съгласява с първите и да възхвалява мъдростта им, а вторите да впечатлява със своето собствено познание, задавайки им объркани въпроси върху Корана. Така, посвещавайки ги в първата степен, даят изпадал в дълбокомисленост и обяснявал, че религиозните доктрини са твърде трудни за разбиране от обикновения ум, поради което следва да бъдат тълкувани от хора, които – като даите – притежават специални познания в тази наука. Посвещаваният бил каран да пази в абсолютна тайна истините, които му били разкривани и задължен да плати предварително за тези откровения. С оглед да бъде събудено любопитството му, даят изведнъж спирал рязко посред беседата и ако новакът откажел да плати исканата сума, бил оставян в състояние на объркване, което ги изпълвало с желание да научи повече.

Във втората степен посвещаваният бил убеждаван, че всички негови бивши учители са били в грешка и той трябва да удостои с доверието си само онези имами, които са дарени с власт от Бога; в третата степен посвещаваният научавал, че гореспоменатите имами са исмаилитските – седем на брой, завършващи с Мохамед, син на Исмаил, за разлика от дванадесетте имами на имамитите, които поддържат гледището на Исмаиловия брат Муса; в четвъртата му било казвано, че пророците, предшествали имамите, произхождащи от Али, са също седем на брой – поименно: Адам, Ной, Авраам, Мойсей, Исус, първият Мохамед и накрая Мохамед, синът на Исмаил.

Дотук, значи, на посвещавания не било казвано нищо в противоречие с общите принципи на ортодоксалния ислямизъм. Обаче с петата степен процесът на подкопаване основите на неговото религиозно убеждение вече започнал: едва тогава му казвали да отхвърли традицията и да загърби поученията на Мохамед; в шестата степен той бил учен, че всички религиозни задължения – молитви, постене и пр. – били само емблематични, че фактически всички тези неща били просто средства да се държи общото стадо от хора в подчинение; в седмата степен доктрините на дуализма – за по-голямото и по-малко божество, и тая за единството на Бога, фундаменталната доктрина на ислямизма – били разрушавани; в осмата било изразявано още по-голямо съмнение относно атрибутите на първото и най-велико от тези божества, като също било посочвано, че истинските пророци са онези, които се занимават с практически въпроси – политически институции и добри форми на държавно управление; и най-накрая, в деветата степен, на посвещавания му се казвало, че всички религиозни учения са алегорични и религиозните схващания изобщо следва да се възприемат само дотолкова, доколкото представляват необходимост за поддържане на някакъв ред; обаче човекът, който разбира истината, може да обърне гръб на всякакви такива доктрини. Авраам, Мойсей, Исус и другите пророци са били просто обикновени учители, които се прехранвали от уроци по философия. Така всяка вяра в откритата религия била заличавана. Ясно се вижда, че в последните степени цялото учение от първите пет било обръщано наопаки и показвано като измама. Всъщност, измамата съставлявала цялата система на обществото; в инструкциите за дайте са описани всички хитрости за вербовка на прозелити чрез погрешно представяне; евреите трябвало да бъдат спечелвани, като им се говори лошо за християните; християните – чрез злепоставяне на евреи и мюсюлмани, суинитите – като се изразява респект по отношение на ортодоксалните халифи Абу Бакр и Омар, а се критикуват Али и неговите наследници. Преди всичко, трябвало да се внимава да не бъдат излагани пред новоприетите доктрини, които могат да ги отблъснат и настроят превратно, а да бъдат оставени да напредват стъпка по стъпка. По този начин те ще бъдат готови да изпълняват каквато и да е заповед.”

Или както гласят самите инструкции:

”Ако искате да заповядвате на някого, трябва да му отнемете всичко, което той счита за най-ценно – най-вече парите му, и така той няма да се противи на никоя ваша заповед; а ако смъртта го изненада, ще ви остави всичко каквото притежава в завещанието си и ще ви направи негов наследник. Той ще мисли, че на този свят не би могъл да намери по-стойностен човек от вас.”

Такова било великото тайно общество, което щяло да послужи като модел за Илюминатите от XVIIIв. и на което би могло да се прикачи съвсем основателно обобщението на фон Хамер:

”Да не вярват в нищо и да се осмеляват да вършат всичко, била, с две думи, същината на системата, която унищожавала всякакви принципи на религията и морала, и нямала никаква друга цел, освен да осъществява амбициозни намерения с подходящи верни служители, които – готови, на каквото и да е и незнаещи нищо, понеже считат всичко за измама и няма за тях нищо забранено – са най-добрите инструменти за една дяволска политика. Система, която няма друга цел, освен задоволяването на ненаситната жажда за власт, вместо да търси най-светли човешки идеали, се сгромолясва в пропастта и разрушавайки се сама, се заравя в руините на тронове и олтари, в развалините на националното щастие и в универсалното прозрение на човечеството.”

Друзите
Зловещата Велика ложа на Кайро скоро станала център на един нов и изключителен култ. Хаким, шестият фатимитски халиф и основател на ,,Дар-ал-Хикмат” – чудовищно жесток тиранин, чието управление може да бъде сравнявано с това на Калигула или Нерон, – бил издигнат до нивото на божество от някой си Исмаил Дарази – турчин, който през 1016г. обявил в една джамия в Кайро, че халифът трябва да бъде боготворен.
Хаким, който ,,вярвал, че божествения разум се е въплътил в него”, провъзгласил себе си четири години по-късно за божество и култът най-сетне бил установен от един от неговите везири, персийският мистик Хамза-ибн-Али. Но така или иначе, жестокостите на Хаким дотолкова разгневили народа на Египет, че година по-късно той бил убит от група заговорници, водени – както се предполага – от сестра му, която след това скрила трупа – обстоятелство, което дава на последователите му възможността да обявят, че божеството просто е изчезнало – с оглед да изпита вярата на хората, – но ще се появи отново след време, за да накаже изменниците. Това вярване се превърнало в доктрина на друзите от Ливан, които Дарази бил спечелил за каузата на ,,божествения” Хаким.
Не е необходимо да навлизаме подробно в детайлите на тази странна религия, която все още упорито съществува в Ливан; достатъчно е да се каже, че, макар да произлизат от исмаилитите, друзите явно не са възприели материализма на Абдула-ибн-Маймун, а по-скоро са присадили върху една примитивна форма на обожание на Природата и сабианизма (доктрината на ,,звездобройците” сабиани) изразената вяра на исмаелитите от династията на Али и неговите потомци, а наред с нея – трудната за възприемане, езотерична постановка, касаеща природата на Върховното Божество. Бог, заявяват те, е ,,Универсалният Разум”, който се проявява, чрез поредица от ,,въплъщения”. Хаким е бил последният от божествените въплъщения и за него се смятало, че ,,когато злото и страданието нарастнат до предопределяеми висоти, той ще се появи отново, за да завладее света и да направи своята религия върховна”.
Друзите попадат в периметъра на тази книга като тайно общество, тъй като тяхната организация представя няколко аналогии на онова, което днес познаваме като ,,организация от масонски тип”. Вместо деветте степени, основани от ложата в Кайро, тяхното общество било разделено само на три степени – ,,непросветени”, ,,кандидати” и ,,мъдреци”, – на които техните доктрини били разкривани последователно при най-строга тайнственост, за да бъдат наясно какви знаци и пароли се използват – също като при свободните зидари. В тяхната схема присъства някаква двойственост, която твърде прилича на прилаганата от исмаелитските дай, когато вербували прозелити, принадлежащи към други религии: говорейки с мохамедани, друзите се представяли за последователи на Пророка, а пред християните изповядвали християнски доктрини – отношение, което те поддържали, с оглед на обстоятелството, че било против закона им да разкриват тайните догми на вярата си пред ,,черни” или неверници.
Друзите имали навика да провеждат събирания, на които – подобно на тези в Дар-ал-Хикмат – мъже и жени се събирали заедно и били обсъждани религиозни и политически въпроси; на непосветените, така или иначе, не им позволявали да упражняват влияние при вземане на решение, до което е достигнал вътрешният кръг, състоящ се само от ,,мъдреци”. Приликата между тази организация и масонството на Великия Ориент е очевидна. Друзите също така имали начина за разпознаване, които са присъщи и за свободното зидарство, и както отбелязва г-н Аший Лоран (Achille Laurent): ,,Формулата или катехизиса на друзите прилича на тази на свободните зидари; човек може да я научи само от ,,акалите” (или акели, т.е. интелигентните – малка група от посветени в най-високи степени), които разкривали нейните мистерии, едва след като го подложели на изпитания и го накарали да изрече ужасни клетви”.
Асасините
Друзите отличавайки се от другите исмаилитски секти чрез култа им към Хаким, но запазвайки чиста религиозната си вяра, не стават последователи на атеистичната традиция на Абдула-ибн-Маймун и Великата ложа на Кайро. Обаче тази традиция намерила през 1090г. свой продължител в лицето на персиеца Хасан Саба, жител на Хорасан и син на Али – стриктен шиит, който, откривайки, че е обзет от еретични идеи, в крайна сметка се обявил за сунит. Израствайки в тази атмосфера на двойственост, Хасан бил добре подготвен да изиграе макиавелисткатата роля на един исмаелитски дай.
Фон Хамер разглежда Хасан като могъщ гений, един от великолепната тройка, в която другите двама били негови другари от училище – поетът Омар Хаям и Низам-ал-Мулк, великият везир при селджукския султан Малик Шах. Успявайки чрез протекцията на Низам-ал-Мулк да добие титли и значително състояние, а накрая и да се издигне на висока служба при султана, Хасан се опитал да измести своя благодетел, но не сполучил и бил принуден да се оттегли позорно, таейки желание за мъст срещу султана и неговия везир. В критичното си положение той се срещнал с някои исмаилити, един от които – дай на име Мумин – най-сетне го посветил в принципите на своята секта и Хасан, заявявайки, че вече е убеден последовател на фатимитските халифи, заминал за Кайро, където бил посрещнат с почести от (,,обществото”). Дар-ал-Хикмат и от халифа Мустансир, на когото бил назначен за съветник. Обаче склонността му към интриги отново станала причина да се забърка в недостойни дела, поради което трябвало да избяга в Алепо и там поставил основите на своята нова секта. След като завербувал прозелити в Багдад, Исфахан, Кузистан и Дамаган, той успял да завземе чрез изкусен стратегически ход крепостта Аламут в Персия, намираща се на Каспийско море, където довършил плана си за свое велико тайно общество, което щяло да понесе завинаги зловещата си слава под името Хашишиин или асасини.
Под предтекст, че вярвал в доктрините на исляма и придържайки се към исмаилитската линия от наследници на Пророка, Хасан Саба почнал да си проправя пътя към властта и с оглед да постигне тази цел, възприел същата методика като на Абдула-ибн-Маймун. Обаче зловещата способност на обществото му се състояла във факта, че вече имал на разположение система от физическа сила, организирана по начин, какъвто неговият предшественик не бил и сънувал. Както отбелязва фон Хамер в един забележителен откъс:

”Мненията са безсилни, доколкото само объркват мозъка, без да въоръжават ръката. Скептицизма и свободомислието, докато обитават само умовете на мързеливите и философски настроените, не са предизвикали събаряне на нито един трон, за която цел религиозният и политическият фанатизъм са най-силните лостове в ръцете на нациите. За амбициозния човек не значи нищо онова, в което вярват хората; но за него е всичко да знае, че бил могъл да ги използва за осъществяване на своите проекти.”

Така и тук, както в случая с Френската революция, чиито ,,главни движещи сили”, отбелязва фон Хамер, ,,били водачите на тайни общества”, не ставало дума просто за теория, а за метод за вербуване на множество лековерни хора и пъхане на оръжие в ръцете им. Последното станало причина за ,,терора” на асасините, заел място в историята шест века преди този на техните духовни наследници – якобинците от 1793г.
Вземайки за основа организацията на Великата ложа на Кайро, Хасан намалил деветте степени до техния първоначален брой от седем, но те вече добавили една съвсем определена номенклатура и включвали не само истински посветени, а и активни агенти.
Спущайки се надолу, степените на асасините били както следва: първа – Велик Майстор, познат още като Шаик-ал-Джабал или ,,Старецът от планината”, поради факта, че орденът винаги разполагал с крепости в планинските райони; втора – Даил Кебир или Велики Приори; трета – напълно посветените дай, т.е. религиозни нунции и политически емисари; четвърта – Рафики или Съдружници, обучаващи се за по-високите степени; пета – Фадаи или ,,отдадените”, които се занимавали с нанасяне на таен удар върху каквото техните висшестоящи решат; шеста – Ласикуси или ,,братята на закона”, и седма – ,,обикновените хора”, които трябвало да бъдат просто слепи изпълнители. Ако еквивалентите на думите ,,дай”, ,,Рафики” и ,,Фадаи”, дадени ни от фон Хамер и д-р Бъсел като ,,Майстори Зидари”, ,,Събратя Занаятчии” и ,,Сдружени Чираци”, бъдат приети, веднага става очевидна една интересна аналогия със степените в свободното зидарство.
Заговори срещу религията, разбира се, орденът не признавал; от всички низши рангове на непосветените се изисквало стриктно придържане към исляма, но адептите било учени да прозират през измамата на ,,вярата и делата”. Те не вярвали в нищо и признавали, че всички действия или средства нямали отношения; само земният край имал значение.
Така крайната цел била господство на няколко човека, обладани от жажда за власт ,,под наметалото на религията и благочестието”, а методът за постигане на това се състоял в убиването на всички, които им се противопоставят.
С оглед да бъде стимулирана енергията на фадаите, които трябвало да извършват тези престъпления, висшестоящите от ордена прибягвали до една безобидна система за заблуда. Навсякъде из окупираните от асасините територии имало прекрасни градини с плодни дръвчета, розариуми и искрящи поточета. Там били подредени луксозни места за почивка с персийски килими и меки дивани, около които щъкали чернооки хурии (хубавици от мохамеданския рай), принасяйки вино в златни и сребърни съдове, додето нежна музика се сливала с бълбукането на вода и птичи песни. Младият мъж, когото асасините пожелаели да обучават за бъдеща престъпна кариера, бил представян на Великия Майстор на ордена интоксикиран с хашиш – което дало името ,,хашишиин” на сектата, откъдето пък иде и думата ,,асасини”.
През време на краткото замъгляване на съзнанието под въздействие на време на краткото замъгляване на съзнанието под въздействие на тази изкусителна дрога, бъдещият фадаи бил отнасян в градината и при събуждането си той решавал, че е попаднал в рая. След като се насладял на всички удоволствия там, му давали нова доза опиат и, отново в безсъзнание, го връщали при Великия Майстор, който го уверявал, че всъщност изобщо не се е отлъчвал от него, а просто му се е отдало да види раят, който го очаква, ако изпълнява заповедите на своите началници. И така, новакът, мотивиран от убеждението, че изпълнява волята на Пророка, който ще го възнагради с вечно блаженство, охотно попадал в подготвената му клопка и посвещавал живота си на убийствата. Ето как чрез съблазънта за рая асасините си осигурявали инструменти за престъпната им дейност и изградили система от организирани убийци на базата на религиозния плам. ,,Принципът ,,нищо не е истинско и всичко е позволено” стоял в основата на тайната им доктрина, която била достояние на малцина и скрита под воала на най-строга религиозност и пиетет, държала съзнанието под игото на сляпото подчинение”. За външния свят всичко това оставало дълбока загадка; верността към исляма била обявена за основополагаща доктрина на сектата, а когато султан Саджар назначил пратеник, който да събере информация за религиозните вярвания на ордена, той бил посрещнат с уверението: ,,Ние вярваме в единството на Бог и считаме за истинска мъдрост само онова, което съвпада с Неговото слово и заповедите на Пророка”.
 
Отговаряйки на евентуалното възражение, че – както и в случая с тамплиерите и баварските илюминати – тези методи за заблуда биха могли да се окажат просто лъжливо обвинение по адрес на ордена, фон Хамер посочва изрично, че в случая с асасините не съществува никакво съмнение, тъй като техните тайни доктрини били разкрити от самите им водачи – най-напред от Хасан II, третият наследник на Хасан Саба, а по-късно и от Джалал-ад-дин Хасан, който публично анатемосал основателите на сектата и заповядал да бъдат изгорени книгите, съдържащи техните планове срещу религията – едно действие, което, така или иначе, изглежда е представлявало стратегическа маневра за възстановяване на доверието спрямо ордена и осигуряване на възможност той да продължи работата си в своите подривни направления. По този начин бил установен един истински период на терор и кръвопролития из целия Изток; рафики и фадаи ,,се пръснали на бойни групи навсякъде из Азия и затъмнили лицето на земята”; ,,в аналите на асасините може да бъде открит хронологичен списък на бележите мъже от всички нации, които са станали жертви на исмаелитите, за радост на техните убийци и за жалост на света”.
Това продължително и систематично отдаване на страстта към кръвопролития неизбежно се стоварило върху главите на водачите и асасините, подобно на осъществявалите терор по време на Френската революция, накрая се обърнали един срещу друг. ,,Старецът от планината” бил убит от неговия зет и сина му Мохамед; Мохамед, на свой ред, додето ,,кроял план как да отнеме живота на сина си Джалал-ад-дин, бил изпреварен от него посредством отрова, което убийство било отмъстено пак с отрова” и така от ,,Хасан Просветителя” до последния от неговото коляно ,,великите майстори” умирали от ръката на своите наследници, понеже ,,отровата и кинжалът подготвили гроба, който орденът готвел за толкова много хора”. Най-сетне през 1250г. завоевателните орди на монголския хан Мангу помели династията на асасините.
Но, макар асасините и фатимитите да престанали да действат като управляващи сили, сектите, от които те произлезли, продължават да съществуват и днес; все още всяка година на празника Мохарам шиитите се удрят в гърдите и се пръскат с кръв, викайки силно в прослава на канонизираните за мъченици герои Хасан и Хюсеин; ливанските друзи все още очакват завръщането на Хаким, а из загадъчния Изток – люлката на всички мистерии – и най-заклетият привърженик на интригите на тайните общества от Европа може да се окаже, че е останал доста назад от несравними майстори в изкуството, в което е смятал себе си за твърде вещ.
Сектата на Хасан Саба е най-върховният модел, върху който са основани всички системи за организирани престъпления, разчитащи на фанатизма, като Карбонарите и Ирландското Републиканско братство, а знаците, символите и посвещаването на Великата ложа на Кайро съставлява основата на големите тайни общества в Европа. / Illuminati.bg

 

loading...
Съпротивата на тайните общества срещу Исляма by