Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

РАДИКАЛИЗАЦИЯТА В УЧИЛИЩАТА В БЪЛГАРИЯ

в България
Loading...

Тази статия разглежда проявите на радикализация в българските училища. Тя започва с преглед на европейския опит, а в последствие представя резултатите от теренно изследване, проведено с директори и заместник директори на училища от три области на България. Основният метод за набиране на информация бяха фокус групите (3 фокус групи по 20 човека), но също така като методи за събиране на информация бяха използвани наблюдения на екипа, разговори с учители и други дейци от образованието.

Европейският опит

Радикализацията е процес, който не протича задължително в училище, но има възможност ясно да се прояви там. Оценявайки опасността, произтичаща от нея, на 17 март 2015 година министрите на образованието на ЕС и учители се събраха в Париж, за да напишат манифест против радикализацията в училищата. Основното искане на учителите беше да бъдат обучени така, че да разпознават нейните белези; да бъдат снабдени с правилните инструменти за намеса и умения да водят трудни разговори с ученици по този проблем; да се запознаят с платформите, които използват вербовчиците; да се открият горещи линии за учители, където те могат да позвънят за съвет и съдействие; рекламните материали на терористичните организации да се обсъждат в училище; в процеса на превенция да бъдат привлечени бивши екстремисти, които успешно са се реинтегрирали в обществото. Освен на европейско, страните от ЕС предприемат мерки и на национално равнище. В края на миналата година правителството на Великобритания изработи документ „Ръководство за задълженията по превенцията“, а Дейвид Камерън нарече училището „първа фронтова линия в борбата против радикализацията“. От училищата и всички други доставчици на услуги за деца, се изисква превенцията на радикализацията да бъде основана на следните три принципа:

  • Лидерство – училищните лидери трябва да са сигурни, че техният персонал разбира радикализацията, има способности да се справи с нея, и са наясно с важността на тази задача.
  • Партньорство – връзка на училищата с полицията, персонала по превенцията и други отговорни институции
  • Способности – обучение, така че персоналът да е наясно с въпроса защо учениците могат да прекрачат линията от радикализация към тероризъм. Те трябва да знаят с какви средства разполага училището за да предотврати тази крачка

На свой ред, Норвегия изработи План за действие, в който посочи белезите на радикализацията в различни области:

Позиции / послания:
◊ Нетърпимост към гледните точки на другите
Враждебност към възприетите врагове – „те“ и „ние“
Привързаност към теориите на конспирацията
Eзик на омразата
◊ Предпочитания към абсолютни решения, например, унищожаване на демокрацията
Легитимиране на насилието
Заплаха от прилагане на насилие за постигане на политически цели

Интереси / външност / използване на символи:
◊ Качване и сваляне на екстремистки материали от интернет
Промени във външния вид, стила на обличане и т.н.
Използване на символи, свързани с екстремистки идеи и организации
◊ Отказ да посещават училище или самоизключване от всякакви развлекателни мероприятия.

Дейности:
◊ Интерес към екстремизма и търсене на материали в интернет и социалните медии
◊ Участие в демонстрации или насилствени сблъсъци с други групи
◊ Използване на заплахи като резултат на екстремизма
Престъпления от омраза
◊ Пътуване, което може да доведе до радикализация

Приятели и социални мрежи:
Промяна на мрежите и кръговете от приятели
Асоцииране с групи и хора, които са известни с насилствения си радикализъм
Свързване с групи, където заплахите, насилието и другите криминални дейности са практика
Членство в екстремистки групи, мрежи и организации

България: къде сме ние?

Участниците във фокус-групите посочиха следните белези на радикализация, които според тях, се наблюдават в поведението на учениците, принадлежащи към съответните общности в България:

1. По време на намаза (съвпадащ с провеждането на учебните часове) се включват мобилните телефони на учениците, които те „не желаят или не могат да изключат“. Обясняват, че това е приложение, което работи независимо от тях. Твърдят, че всеки мюсюлманин е длъжен да изслуша докрай и изцяло всичко, което се пуска и че те са длъжни да спазват намаза независимо дали са на училище или не. Директорите подозират, че заедно с мелодиите и речитатива, те получават и някаква информация, която непрекъснато ги индоктринира, но поради незнание на арабски език, не могат да потвърдят със сигурност тази информация.

2. След 6-ти клас учениците, за които се подозира че принадлежат към семейства, изповядващи радикален ислям, стават неуправляеми, нагли и непреклонни. Те умишлено саботират работата на учителите така, че да не могат да предадат материала си. Реагират крайно негативно на забележките. При подоверителни разговори с учителите споделят, че им е казано да правят всичко възможно за да ядосват учителите си, защото като ги ядосвали постоянно, те щели да се разболеят, да умрат и тогава да ги заменят с други учители от арабските страни.

3. След 7-8 клас външният вид на учениците рязко се променя. Момчетата идват небръснати, с брада, по тертипа на радикалните ислямисти.

4. Майките също показват признаци на радикализация. Те посещават училището облечени в бурки, като по същия начин идват и на училищни празненства. Не уважават нито училищния правилник, нито училищната дисциплина, като събирайки се на големи маси, нахлуват в училището въпреки забраната на охраната. Възприятието е, че се интересуват не само от условията, в които учат техните деца, но също така и оглеждат разположението на помещенията, запаметявайки някаква специфична информация.

5. Бащите на тази група ученици отказват да разговарят с директорите на училищата, когато тези директори са жени. Тази практика е доста травмираща за училищния персонал, като се има предвид феминизацията на професията. От друга страна, момчета първокласници, оспорват правото на учителките да ги учат със съображението, че това не се разрешава от исляма.

6. За първи път тази година на коледното празненство на училището деца на семейства, приели радикалния ислям са чупили елхи, обосновавайки се, че този празник няма нищо общо с исляма и следователно трябва да се прави всичко възможно, за да му се пречи. Учениците използват изрази като: „не уважаваме вашите празници, гяури!“. Подобно отношение се набелязва и към други традиционни празници, като например първи март. Директорка от Пловдив разказа за случай в нейното училище, където добре интегрирана жена ромка с мюсюлманско вероизповедание вече 16 години работи в училището като чистачка. Нейната дъщеря е завършила същото училище, а учителският колектив е уважил нейното завършване чрез посещение на семейството. Според източника, колективът на училището винаги е празнувал заедно всички празници – както традиционните за българския етнос, така и традиционните за турския етнос или мюсюлманското вероизповедание. Но тази година въпросната ромка отказва да закачи мартеничката, която й подаряват колегите, с аргумента, че това не е част от нейната вяра. Тази постъпка предизвиква ответна реакция у персонала с християнско вероизповедание и български етнически произход, които, по думите на източника, се готвят да откажат на своята колежка баклавата, която тя ще донесе за байрама.

7. Тази година много ученици, принадлежащи към съответните общности, са бойкотирали националния празник 3 март, като са използвали груби и обидни названия за българското население.

8. През коледите ваканции учениците заминават на лагер в Турция за изучаване на исляма. Всъщност, никой не знае къде се намират тези лагери и с какво точно се занимават учениците.

9. Когато учители, и особено учителки се налага да посещават махалата, те са посрещани много враждебно. Директорка разказа случай, когато, при повреда на училищен автобус, учителите посещават махалата за да помогнат на децата безпрепятствено да пресекат трите светофара до училище. Въпреки добрите си намерения, те са били замеряни с твърди предмети и наранени.

10. Училищата са обезпокоени не толкова от факта, че те лично са цел на нападките и лошото отношение, колкото от това, че става въпрос за липса на уважение към българските институции. Според тях е налице пълно незачитане на законите и неуважение към правата на другите.

11. Според мнението на участниците във фокус групите, за разлика от своите баби и дядовци, учениците нямат българско национално самосъзнание. Те не само че отказват да общуват на български език, но си запушват демонстративно ушите, когато става въпрос за изучаване на българска история. На всяка забележка на учителите отговарят: „ти не можеш да ми нареждаш какво да правя“! Според участниците, тенденцията е към влошаване на положението. Те възприемат това като издигане на стена, която им пречи да стигнат до децата, да общуват ефективно с тях и да подобрят процеса на преподаване и усвояване на материала.

12. Ученици периодично участват в състезания за най-добро познаване на исляма, които не са организирани от образователното ведомство, не са контролирани от него, и следователно, не е известно за каква версия на исляма точно става дума.

13. В разговори със семействата става ясно, че мечтата на всяко от тях е детето им, като завърши училище, да замине за някоя арабска страна, където да получи религиозно възпитание и като се върне тук, да стане имам.

14. Повечето от домовете в махалите притежават огромна сателитна чиния, където се гледат само арабски програми, слуша се арабска музика и се пускат арабски филми. При това, предпочитани са телевизии, известни със своите радикални нагласи и разпространение на информация, която може да стане подтик за радикализация.

15. Родителите са готови да пращат на училище децата си до момента, в който могат да получат нещо от училището. Когато обаче се стигне до конфликт, като например, ранните женитби, ромите мюсюлмани са непреклонни. Възприятието на директорите е, че в тези конфликти полицията повече подкрепя нарушилите закона, отколкото директорите на училища, които са длъжни да подадат информация за осъществяването на ранния брак. Тяхното възприятие е, че в случая няма върховенство на закона или законът не се прилага еднакво към всички. Една директорка от Нова Загора сподели: „всеки български гражданин, който влезе в сексуални отношения с 12 годишно момиче би бил съден за педофилия, но когато става дума за ромските общности, там властите се измъкват с приказки за културно своеобразие“.

16. Беше споделена информация, че в определени райони от страната персоналът на детските градини, състоящ се предимно от жени, ходи забулен. Също така в детските градини се забулват и 4-5 годишни момиченца, а Нова телевизия ни показа, че в ромската махала в Пазарджик това става и на едногодишна възраст. Подобни практики са в пълно противоречие с класическия ислям, където забулването на жената става след 12 годишна възраст, тоест, след достигане на полова зрелост.

17. Беше идентифициран случай в област Велико Търново, където сред ромските мюсюлмански общности се разпространява виждането, че българите християни са се населели около старопрестолния град преди стотина години, и всеки момент могат да бъдат изгонени от тези земи, които според така разпространяваната информация, не са техни.

18. В час по английски език, където учителката преподава урок, свързан с физически упражнения и спорт, петокласник внезапно скача, претъркулва се, застава в бойна позиция с коляно опряно на земята и започва да имитира стрелба с автомат към своите съученици. На въпрос на учителката какво прави отговаря „изтребвам неверници“. На другия въпрос – къде се е научил на тази упражнения, детето се усмихва и казва: „в махалата ни учат“.

19. В Плевен признаци на радикализация са идентифицирани в ромските общности, населяващи квартала Бала Баир, където според учители, радикализацията се проявява в чупене и физическо унищожаване на всякакви материални подобрения в училище – мебели, стени, училищен автобус, компютърна техника. Според учители от намиращото се там училище, ромите не са определили идентичността си, тъй като празнуват и християнски, и мюсюлмански празници. Подобни признаци са идентифицирани и в град Левски.

Какво да се прави?

Първата безспорна констатация е, че българското училище има нужда не просто от програми за превенция на радикализацията, но и от програми за дерадикализация. Както е известно, последните са нова задача за европейците, не само за нас, и тяхната ефективност продължава да бъде под въпрос. Въпреки това, смятаме, че могат да бъдат предприети мерки, които да ограничат влиянието на радикалните идеи и течения в българското училище. Някои от тях са следните:

1. Върховенство на закона и еднаквото му прилагане при всички случаи, които са свързани с училище;

2. Регламентиране в правилника на всяко училище на допустимия външен вид на учениците с подробно обяснение какво е позволено и какво не е;

3. Установяване на червен телефон или безплатна телефонна линия, където учителите могат да потърсят помощ и компетентен съвет;

4. Обучение на специалистите от образованието за разпознаване на признаците на радикализация и противодействие на този процес;

5. Подготовка на специалисти в областта на исляма, които биха опровергали радикалните идеи и тенденции при интерпретацията на тази религия;

6. Поемане на отговорност от лидерите на двете най-големи вероизповедания у нас – християнското и мюсюлманското – за възпитанието за мир и съжителство на различни култури и религии в училище;

7. По-добро познаване от страна на учителите на културата и езика на групите, които се намират под заплаха от радикализация;

8. Привличане на ромски и мюсюлмански традиционни лидери в осъществяването на превенцията на радикализацията;

9. Изработване и разпространение на видеоматериали, които да подкрепят училищата в превенцията на радикализацията и процеса на дерадикализация.

Проф. дпн Татяна Дронзина, катедра „Политология“,
Софийски университет „Св. Кл. Охридски“
Гл. ас. Д-р Искрен Иванов
Даниел Дионисиев
, магистър по политология

Явор Райчев, магистър по европейски и международни отношения

Последни от България

Снимка на деня

Loading... Манфред Вебер и Спящата Красавица. Манфред Вебер и Спящата Красавица. Голяма
Отиди Горе