Публицистът д-р Пламен Пасков: CASUS BELLI v.2.0

в Свят
Loading...

За утре се предвиждаше руската, иранската, и сирийската страна да празнуват (официално) за победата (освобождението) на Алепо.

Турският външен министър лети за Москва. И докато е във въздуха, турски полицай от охраната разстрелва руския посланик в Анкара, крещейки добре познатите рефрени за благопожелания към неверниците. Амок-акбар.
Casus belli.

Нова покана за война.
Един път на 25.11.2015, втори път, по-сериозно – 1 година по-късно.

И за да е наситен денят, и изпълнен планът, накратко събитията от деня:

Кристин Лагард (една от силните на света) е призната за виновна в престъпна небрежност.

В Берлин, Германия се повтаря сценарият с “Амок-акбар” с камион: опит за атентат, също като в Ница. Разликата е в “успеха”, разбира се: само 9(засега) убити.

– Цюрих: стрелба от ислямски център – дузина ранени , има и убити.

– В САЩ комисията по изборите решава дали да признае Доналд Джей Тръмп за победител в изборите. Вторият реванш на глобалните банкстери ще е в началото на януари.

Руският дипломат е застрелян гръмко, шумно, пред камери, с ясно изкряскани (макар и с видима ментална нестабилност на убиеца – каптагона нещо са го пресилили май) лозунги, обяснения, мотиви, и призиви
.
Ердоган звъни на Путин, убиецът е убит (или поне така ни казват.

Може и да е. Сериозните хора така правят – такива изпълнители не трябва да стигат до съд. Още повече – В епохата на Интернет, тия проклети високотехнологични мобилни телефони, и лошия пример от Уикилийкс. Ще вземе да се раздрънка, да текне пак нещо…

– На фона на всичко това нашите проблеми с лъже-бежанците и някаква мерзавка в Гърмен, която арестувала и тормозела хората заради коледната елха изглеждат дреболии, разбира се.

Иди-ми дойди ми и ганкиното хоро, хора за съставяне-несъставяне на правителство от деформатори-герберасти и прочее дезориентирана политическа паплач е като досаден и противен шум с регионално значение – буря в чаша вода… всъщност… в чаша със зловонна марионетно-мухлясала политическа течност.

Руснаците, разбира се, са настръхнали. По принцип международната ситуация и без това е свръхнервна, и отношенията между Анкара и Москва далеч не са такива, каквито на много хора им се струват, искат, или обратното на искат. Сложни са. Сега са усложнени още повече.

Някой да помни убити дипломати за последните 20 години?

Имаше един заклан американски в Либия, ама общо взето те сами си го направиха – Хилъри Клинтън я съдят именно за това.
___
За да не досаждам на старите читатели, ще ви напомня двата ключови въпроса:

– Кой има полза? Кому е нужно това?

– Кой има възможност (организационна, финансова, военна, и друга) да го направи всичко това?

Да добавя – чии офицери ги изловиха като мокри мишки в мазетата на Алепо на страната на орките-главорези?

Нима може да остане такъв резил ненаказан?

И ако трябва да цитирам отново Робърт Цимерман:
“…и отговорът, приятелю, с вятъра се носи”.

Живеем в интересни времена.

А офицерите по специални операции изпълняват ударно годишния план за “интересност” наваксват отпуските от август, и разсейването покрай изборите.

Весели (предстоящи) празници.

Дано не са ни последни… за повечето от нас. / Пламен Пасков

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе