Произход на Свободното зидарство

в Любопитно
,,Произходът на свободното зидарство”, твърди един масонски автор от XVIII век, ,,е известен само на свободните зидари.” Ако положението някога е било такова, то вече не е, защото – макар непременно да би ни се сторило, че по този въпрос най-компетентен да се произнесе би бил посветеният – факт е, че не съществува никаква официална теория за произхода на свободното зидарство. Болшинството свободни зидари не знаят или не искат да знаят нищо за историята на своя Орден, а масонските извори влизат в пълно противоречие помежду си по въпроса. Доктор Маккей признава, че ,,произходът и източникът, откъдето се е появила институцията на свободното зидарство, са породили повече различия в мненията и спорове сред масонските учени, отколкото всяка друга тема в литературата на институцията.” Това невежество не е поддържано само в книгите за широката публика, тъй като в тези, които се занимават специално с Гилдията и се дискутират в ложите, взема връх същото различие на мненията, и изглежда, че не може да се стигне до категорични заключения. Така господин Албърт Чърчуорд – един свободен зидар от тридесета степен, който осъжда слабия интерес, проявяван по този въпрос от масоните въобще – отбелязва:

”Досега имаше толкова много противоречиви мнения и теории в опита да бъде посочен произходът – как, къде и защо се е появило Братството на свободните зидари, както и всичките ,,отделни части” и разнообразни ритуали за ,,различните степени”. Всичко, което беше писано досега по този въпрос, са теории без никакви факти в тяхна подкрепа.”

Следователно, в отсъствието, на какъвто и да е произход, признаван от всички посветени в Гилдията, несъмнено е позволено на разума на лаика да размишлява по този въпрос и да извлича заключения от историята относно това кое от многото предложени обяснения като че ли дава ключ за разгадаване на мистерията.
Според ,,Кралската Масонска Циклопедия” са били застъпвани не по-малко от дванадесет теории за произхода на Ордена, а именно, че масонството произлизало:
 
  1. От патриарсите на човешкия род;
  2. От мистериите на езичниците;
  3. От построяването на Соломоновия храм;
  4. От кръстоносните походи;
  5. От рицарите тамплиери;
  6. От римската колегия на майсторите зидари;
  7. От действителните зидари в Средновековието;
  8. От розенкройцерите от XVI век;
  9. От Оливър Кромуел;
  10. От принц Чарлз Стюарт – за политически цели;
  11. От сър Кристофър Рен, при изграждането на катедралата ,,Свети Павел”;
  12. От доктор Дезагулиер и неговите приятели през 1717г.

Обаче това изброяване е подвеждащо, защото то предполага, че истинският произход на свободното зидарство може да бъде открит само в една от тези различни теории. В действителност съвременното свободно зидарство е двойна система, смес от две различни традиции – на действителното зидарство, тоест, на действителното изкуство да се строи, и на умозрителната теория за великите истини на живота и смъртта. В качеството си на добре известен свободен зидар, граф Гобле д’Алвиела е казал следното: ,,Умозрителното масонство” (тоест, двойната система, която сега ни е известна като свободно зидарство) ,,е законен потомък на един плодотворен съюз между професионалната гилдия на средновековните зидари и една тайна група от философски адепти, като първите са дали формата, а вторите – духа.” Следователно, изследвайки произхода на сегашната система, ние трябва да проучим поотделно историята на всяка от тези две традиции и да открием мястото, където те се обединяват.

Действителното зидарство

Започвайки с първата от тези две традиции, ние откриваме, че гилдиите на работещите зидари са съществували още от най-древни времена. Без да се връщаме чак в древен Египет или Гърция, които биха били извън обсега на настоящия труд, развитието на тези организации може да бъде проследено през цялата история на Западна Европа от началото на новата ера. Според някои масонски автори друидите първоначално дошли от Египет и донесли със себе си преданията, свързани с изкуството да се строи. Твърди се също, че кулдите, които по-късно основали училища и колегии в тази страна, за да преподават изкуства, науки и занаяти, произлизали от друидите.

Но по-вероятен източник на вдъхновение в изкуството да се строи са римляните, които основали знаменитата колегия на архитектите, спомената в алтернативните теории, изложени в ,,Масонската Циклопедия”. Защитниците на теорията, че свободното зидарство произхожда от римската колегия, може би са прави по отношение на действителното зидарство, защото именно през периода след римската окупация на Британия развитието на нашите зидарски гилдии може да бъде проследено с най-висока степен на сигурност. Твърди се, че благодарение на значението, което тогава придобило изкуството да се строи, много изтъкнати хора, като свети Албан, крал Алфред, крал Едуин и крал Ателстан били причислени към неговите покровители, така че с течение на времето гилдиите започнали да заемат положението на привилегировани организации и станали известни като ,,свободни корпорации”; наред с това първият зидарски център в Англия бил Йорк, който до голяма степен се намирал под контрола на кулдите, упражнявали по същото време мощно влияние върху зидарската колегия в Шотландия – в Килуайнинг, Мелроуз и Абърдийн.
Но трябва да се помни, че всичко това са хипотези. Никакви документални данни не са били привеждани някога, за да се докаже съществуването на зидарски гилдии преди прочутата Йоркска харта от 926г. и дори датата на този документ е съмнителна. Едва през периода на готическата архитектура стигаме наистина до твърда почва. Повече от вероятно е гилдиите на работещите зидари, известни във Франция като ,,Compagnonages” и в Германия като ,,Steinmetzen”, след това да са изградили корпорации за ограничена категория хора и да са притежавали тайни, свързани с тяхната професия. Изглежда почти сигурно, че в резултат на тяхното умение, проявявано в строенето на великолепните катедрали от този период, те почнали да заемат привилегировано положение в обществото.
Абат Грандидие, който живял и писал в Страсбург през 1778г., проследява цялата система на свободното зидарство, произхождаща от тези германски гилдии: ,,Това прехвалено общество на свободните зидари не е нищо друго, освен робско подражение на едно древно и полезно confrerie (братство) на истински зидари, чиято главна квартира някога била в Страсбург и чиято конституция била одобрена от император Максимилиан през 1498г.”

Доколкото е възможно да се установи на базата на оскъдните документални свидетелства от XIV, XV и XVI век, същите привилегии като че ли са били давани на гилдиите от работещи зидари в Англия и Шотландия, които, макар и оглавявани от могъщи благородници и очевидно при случай приемащи членове извън гилдията, оставали по същество действащи организации.

Въпреки това откриваме, че събранията на Зидарите били забранени с постановление на Парламента в началото на царуването на Хенри VI (ок. 1422-), а по-късно една въоръжена войскова част, пратена от кралица Елизабет (упр. 1559-1603), разтурила Ежегодната Велика Ложа в Йорк. Може би братството е събудило подозренията на властта само с потайността, в която било обгърнато, защото иначе нищо не би могло да бъде по-миролюбиво от публикувания му устав. Масоните трябвало да бъдат ,,истински хора пред Бога и Светата Църква”, а също и пред господарите, на които служели. Те трябвало да водят почтен начин на живот и ,,да не вършат престъпления, чрез които Гилдията или Науката могат да бъдат опетнени.”

Обаче авторът от XVII век Плот, в своята ,,Естествена история на Стафордшайър”, изказва известни съмнения относно тайните на свободното зидарство. Че те не са могли да бъдат само професионални тайни, свързани с изкуството да се строи, а че вече фесионални тайни, свързани с изкуството да се строи, а че вече в ложите е бил въведен някакъв умозрителен елемент, изглежда още по-вероятно от факта,че до средата на XVII век не само знатни покровители са възглавявали Гилдията, но и обикновени джентълмени – без никаква връзка със строенето – били приемани в братството. Добре известното вписване в дневника на Елиас Ашмоул от 16 октомври, 1646г., очевидно доказва този факт:

”Направиха ме свободен зидар в Уорингтън, обл. Ланкашир, заедно с полковник Хенри Мейнуеринг от Картишам в Чешир. Имената на онези, които бяха по това време в ложата, бяха господин Рич. Пенкит, Уордън, господин Джеймс Колиър, господин Рич. Санки, Хенри Литлър, Джон Елам, Рич. Елам и Хю Брюър.”

,,Днес е установено”, твърди Яркър, ,,че болшинството присъстващи членове не са били действителни зидари.”

Пак през 1682г. Ашмоул разказва, че присъствал на едно събрание, проведено в Мейсън Хол в Лондон, където заедно с много други джентълмени той бил приет в ,,Сдружението на свободните зидари”, тоест, във втората степен. В такъв случай разполагаме с недвусмислено доказателство, че още през XVII век свободното зидарство е престанало да бъде организация, съставена изключително от хора, заети със строителство, въпреки че видни архитекти заемали висок ранг в Ордена; твърди се, че Иниго Джоунс бил Велик Магистър през царуването на Джеймс I, а сър Кристофър Рен заемал същия пост от около 1685г. до 1702г. Но едва през 1703г. ложата Свети Павел в Лондон обявила официално, ,,че привилегиите на масонството вече не трябва да бъдат ограничавани в рамките на действителните зидари, а да бъдат прехвърлени върху хора с различни професии, при условие, че те бъдат одобрени и посветени по правилата на Ордена.”

Това било последвано през 1717г. от голям coup d’etat, когато била основана Великата Ложа и умозрителното масонство, което днес ни е познато като свободно зидарство, било поставено на здрава основа с ритуал, правила и конституция, съставена в надлежната форма. Именно от тази важна дата започва официалната история на масонството.

Но преди да проследим развитието на Ордена чрез това, което е известно като ,,Епоха на Великата Ложа”, трябва да се върнем назад и да изследваме произхода на философията, която сега била съчетана със системата на действителното зидарство. Това е въпросът, по който мненията се разделят и за който разказват различните теории, резюмирани в ,,Масонската Циклопедия”. Да проучим всяка от тях поред.

Умозрителното масонство
Според някои хора, които проявяват скептицизъм относно мистериите на свободното зидарство, системата, чието начало било сложено през 1717г., не е съществувала преди тази дата, а ,,била измислена, обнародвана и пробутана на света от доктор Дезагулиер, доктор Андерсън и други, които основали тогава Великата Английска Ложа.” Господин Пейтън е показал в една възхитителна малка брошира безсмислеността на това твърдение, както и несправедливостта, причинена от представянето на основателите на Великата ложа като извършители на такава голяма измама.

”Тази теория за 1717г. приписва на хора с най-възвишен характер измислянето на една система, която е най-обикновена измама… Същата бива представяна с претенции, за които хората, които са я изфабрикували, са знаели, че са лъжливи, а именно, че последната съществува от дълбока древност;..а не е била измислена неотдавна в техните собствени изследвания. Възможно ли е нещо подобно? Или е разумно да приписваме подобно поведение на уважавани хора, без дори да посочим правдоподобен мотив за това?”

Действително, трябва само да проучим масонския ритуал – който е достъпен за всеки читател, – за да стигнем до същото заключение: че не може да има мотив за някаква измама и освен това, че за тези двама духовници не може да се предполага, че са измислили сами цялата работа. Очевидно някакво движение със сродно естество трябва да е подготвило постепенно почвата за тази криза. И тъй като дневникът на Елиас Ашмоул доказва ясно, че церемония за масонско посвещаване е съществувала в предишния век, остава ни само разумно да заключим, че докторите Андерсън и Дезагулиер са преработили, а не са създали ритуала и конституциите, съставени от тях.

И така, въпреки че ритуалът на свободното зидарство е формулиран на съвременен и в никакъв случай не класически английски език, идеите, които се мяркат в него, безспорно носят белези на изключителна древност. Заемащата централно място в масонството идея за загуба, която е сполетяла човека и за надеждата за крайното му възстановяване, всъщност не е нищо друго, освен древната тайна доктрина. Действително, някои масонски автори приписват на свободното зидарство съвсем същата генеалогия като тази на ранната Кабала, обявявайки, че то произлиза от Адам и първите патриарси на човешкия род и оттогава нататък е предавано на следващите поколения чрез групите на Мъдреците сред египтяните, халдейците, персите и гърците. Г-н Албърт Чърчуорд набляга особено на египетския произход на умозрителния елемент в свободното зидарство: ,,Брат Гулд и други масони никога няма да разберат смисъла и произхода на нашите свещени догми, докато изследват и разкриват загадките на миналото.” Това изследване в такъв случай ще разкрие факта, че ,,друидите, индийските гимнософисти, персийските магове и асирийските халдейци са имали едни и същи религиозни обреди и церемонии, практикувани от техните жреци, които са били посветени в техния Орден и че те се заклевали тържествено, че ще пазят ученията в дълбока тайна от останалите хора. Всички тези доктрини произлизали от един източник – Египет.”

Освен това г-н Чърчуорд цитира речта на доктор Уилям Дод, произнесена при откриването на един масонски храм през 1794г., който проследява произхода на свободното зидарство от ,,първите астрономи в халдейските равнини, мъдрите и мистични египетски царе и жреци, гръцките мъдреци и римските философи” и т.н.

Но как тези традиции са стигнали до масоните от Запада?
Според преобладаващото мнение на масоните в нашата страна – признаващи само един-единствен източник на вдъхновение за системата, която днес ни е известна като свободно зидарство – както умозрителната, така и действителната традиция на Ордена произлизат от строителните гилдии и са внесени в Англия чрез римската колегия. Обаче г-н Чърчуорд изобщо не е съгласен с това гледище:

”В новото и преработено издание на Съвършените церемонии, според нашия английски начин на действие, е изложена една теория, че свободното зидарство произлиза от някакви гилдии на работници, които са добре известни в историята като ,,Римската колегия на майсторите зидари”. Подобна теория не намира подкрепа във фактите. Свободното зидарство днес е и винаги е било една есхатология, както може да се докаже чрез всички наши знаци, символи и думи, а и чрез нашите ритуали.”

Но онова, което не успява да обясни г-н Чърчуорд, е как тази есхатология е стигнала до работещите зидари; освен това защо, ако както той твърди, свободното зидарство произлиза от Египет, Асирия, Индия и Персия, то вече не носи отпечатъка на тези страни? Защото, въпреки че следите от сабианството могат да бъдат открити в украсата на ложите, а кратки споменавания на египетските и финикийските мистерии, на тайното учение на Питагор, на Евклид и на Платон могат да бъдат открити в Ритуала и инструкциите за степените на Гилдията – въпреки това формата, в която е обгърнато древното предание, използваната фразеология и пароли, не са нито египетски, халдейски или гръцки, нито пък персийски, а еврейски. Така, макар вероятно известна част от древната тайна традиция да е проникнала във Великобритания чрез друидите или римляните – запознати с гръцките и египетските знания, – друг канал за нейното внасяне е била очевидно еврейската Кабала. Някои масонски автори признават тази двойна традиция: едната – произлизаща от Египет, Халдея и Гърция, а другата – от израелтяните, и твърдят, че тяхната система произхожда от последния източник. Понеже, след като проследяват нейния произход от Адам, Ной, Енох и Авраам, те показват насоката й на прехвърляне от век на век чрез Мойсей, Давид и Соломон – а произходът от Соломон всъщност е признат официално от Гилдията и изгражда част от инструкциите към кандидадите за посвещаване в първата степен. Но, както вече видяхме, точно такава е генеалогията, приписвана на Кабалата от евреите. Освен това съвременното масонство е изградено изцяло върху основата на легендата за Соломон или по-скоро за Хирам.

Когато Соломон строял Храма, се ползвал с услугите на някакъв майстор на бронзови изделия на име Хирам – син на вдовица от племето нафтали, който му бил пратен от царя на град Тир – Хирам. Толкова узнаваме от Книгата на Царете; но масонската легенда продължава да разказва, че Хирам, синът на вдовицата, споменаван като Хирам Абив, и описван като майстор-строител, приключил живота си преждевременно. За да се запази редът, зидарите, работещи на строежа на Храма, били разделени на три категории  – чираци, калфи и майстори-зидари – като първите две категории се отличавали с различни пароли и ръкостискания и им се плащали различни по размер заплати, а последната се състояла от само трима души – самият Соломон, тирския цар Хирам, който го бил снабдил с дървен материал и скъпоценни камъни и Хирам Абиф. И така, преди завършването на строежа, петнадесет от калфите се наговорили да разкрият тайните на майсторите масони и решили да устроят засада на Хирам Абиф при вратата на Храма.

В последния момент дванадесет от петнадесетте се отказали от намерението си, но останалите трима осъществили престъпния план и след като напразно заплашвали Хирам, за да получат тайните, те го убили с три удара по главата, нанесени от всеки от тях поред. После отнесли тялото и го заровили в планината Мория в Йерусалим. След като уведомили Соломон за изчезването на майстора-строител, той пратил петнадесет калфи да го потърсят; пет от тях, когато пристигнали при планината, забелязали едно място, където земята била разровена и открили там тялото на Хирам. Те оставали един клон от акация, за да отбележат мястото, а сетне се върнали да разкажат на Соломон, който им наредил да отидат и да изровят тялото – заповед, която била изпълнена незабавно.

Убийството и изразяването или ,,възкръсването” на Хирам, съпровождано от изключителни ридания, представлява кулминационната точка на свободното зидарство; и когато си спомним, че по всяка вероятност никаква подобна трагедия не се е случвала някога, че може би никой, известен като Хирам Абиф, не е съществувал изобщо, цялата история може да бъде смятана само као измислица за оцеляването на някакъв древен култ, който е свързан не с действително събитие, а с езотерично учение. Действително, легенда и церемония от този род може да бъде открита и в много по-рано съществували митологии; историята за убийството на Озирис и търсенето на неговото тяло от Изида, а риданията на гроба на Хирам намират съответствие в траурните церемонии за Озирис и Адонис – и двамата като Хирам ,,възкръснали” впоследствие; още по-късно – в това, което станало около катафалката на Мани, който, подобно на Хирам, бил умъртвен варварски и се твърди, че бил известен на манихеите като ,,синът на вдовицата”. Но във формата, дадена й от свободното зидарство, легендата е чисто еврейската и следователно, изглежда, произлиза от еврейската версия на древното предание. Колоните на Храма – Яхин и Боаз – които играят толкова важна роля в свободното зидарство, са символи, срещащи се в еврейската Кабала, където те са описани като две от десетте сефироти. Един автор от XVIII век, който споменава за ,,петте любопитни неща”, които открил в Шотландия, описва едното от тях така:

Няма да скрия и малкото, което знам за масонската дума, от която някои правят загадка. Тя е като равинското предание, което представлява част от коментара за Яхин и Боаз – двете колони, издигнати пред Соломоновия храм, с една добавка, предавана от човек на човек, по която те се разпознават и се запознават един с друг.

Точно това е системата, чрез която Кабалата е била разпространявана сред евреите. ,,Еврейската Енциклопедия” придава правдоподобност на теорията за кабалистичното разпространяване, като в нея се изказва предположението, че историята за Хирам ,,вероятно може да бъде проследена до равинската легенда за Соломоновия Храм”, че ,,макар всички работници да били убити, за да не построят друг храм, посветен на идолопоклонството, самият Хирам се възкачил на Небето като Енох.”

Как тази равинска легенда е проникнала в свободното зидарство? Защитниците на теорията за римската колегия обясняват това така.

След построяването на Соломония храм, зидарите, които били наети да свършат тази работа, се пръснали и мнозина се запътили към Европа – един към Марсилия, други към Рим – където, най-вероятно, внесли в колегиите еврейските легенди, които пък след това били предадени на майсторите Комачини от VII век и от тях попаднали при средновековните работещи гилдии в Англия, Франция и Германия. Твърди се, че през Средновековието една история за Соломоновия храм е била разпространена сред френските ,,compagnonages”. В една от тези групи, известна като ,,децата на Соломон”, легендата за Хирам изглежда е съществувала във форма, близка до сегашната; според друга група, жертва на убийството не бил Хирам Абиф, а един от неговите другари на име майстор Жак, който, додето бил зает заедно с Хирам със строежа на Храма, бил убит от пет зли калфи, подстрекавани от шести – старейшината Субиз.

Но датата, около която тази легенда възникнала, е неизвестна. Клавел смята, че ,,еврейските мистерии” са съществували още през времето на появата на римската колегия, която той описва като юдаизирана до голяма степен; Яркър изказва диаметрално противоположното мнение: ,,Не е толкова трудно да свържем свободното зидарство с колегията; трудността се крие в приписването на еврейски традиции на последната, а ние твърдим, въз основа на данни от най-старите свидетелства, че такива традиции не са съществували в саксонските времена.” И пак: ,,Що се отнася до нашата страна, не знаехме нищо от историческите документи за някакво масонство, водещо началото си от времето на Соломоновия храм, чак до периода след кръстоносните походи, когато се разбра, че гледището относно основаването му, приписвано на крал Ателстан, постепенно трябва да претърпи промяна.” В една дискусия, която се проведе неотдавна в ложата ,,Quatuor Coronati” (,,Четиримата коронясани”), легендата за Хирам можа да бъде проследена назад във времето – и то без абсолютна сигурност – само до XVI век, което би съвпадало с времето, посочено от Яркър.

До този период, както изглежда, знанията на масонските гилдии са се състоели само в езотерични учения от Египет и Гърция – които може би са стигнали до тях чрез римската колегия, докато преданията на масонството се проследяват от Адам, Джабал, Тубал Каин, от Нимрод и Вавилонската кула, като Хермес и Питагор са техните по-преки родоначалници. Тези учения очевидно са главно геометрични или технически и в никакъв смисъл на думата не са кабалистични. Следователно, има известно оправдание за твърдението на Екерт, че ,,юдеохристиянските мистерии все още не са въведени в зидарските корпорации; никъде не можем да открием и най-малката следа от тях. Действително никъде не откриваме никакво делене, нито дори категоризиране на майстори, калфи и чираци. Не забелязваме никакъв символ на Соломоновия храм; всичката им символика е свързана със зидарските дела и с няколко философско-етични максими.” Датата, около която според Екерт и подобно на Яркър, са въведени тези еврейски елементи, е времето на кръстоносните походи.

Но макар да признаваме, че съвременното свободно зидарство до голяма степен се основава на Кабалата, трябва да правим разлика между различните Кабали. Защото по това време, както изглежда, са съществували не по-малко от три Кабали: първо, древното тайно предание на патриарсите, прехвърлено от египтяните чрез гърците и римляните, и може би чрез римската колегия на британските свободни зидари; второ, еврейската версия на това предание, сиреч първата Кабала на евреите, която съвсем не е несъвместима с християнството и стига от Мойсей, Давид и Соломон до есеите и по-просветените евреи; и трето, изопачената Кабала, смесена от равините с магия, варварски суеверия и – вече след смъртта на Христос – с антихристиянски легенди.

Каквито и кабалистични елементи да са били внесени в свободното зидарство по времето на кръстоносните походи, изглежда, те са спадали към второто от тези предания, неизопачената Кабала на евреите, известна и на есеите. Всъщност има поразителни прилики между свободното зидарство и есейството – степени на посвещение, клетви за пазене на тайна, носене на престилка и някакъв масонски знак; докато до сабианските предания на есеите може би могат да бъдат проследени соларният и звездният символизъм на ложите. Легендата за Хирам може би е била част от същото предание.   

Тамплиерската традиция

В този случай, ако не могат да бъдат приведени никакви документални доказателства, които да покажат, че било легендата за Соломон, било някакви следи от еврейския символизъм и предания са съществували или в паметниците от този период, или в ритуала на зидарите преди XIV век, сигурно е логично да признаем правдоподобността на твърдението, изказвано от много масонски автори – особено на континента – че еврейските елементи са проникнали в масонството посредством тамплиерите. Последните, както вече видяхме, взели името си от Соломоновия храм в Йерусалим.В такъв случай във Фрнация са съществували две организации в един и същ период – тамплиерите и ,,compagnonages”, като и двете имали легенда за Соломоновия храм, и двете скърбели за майстор Жак, който бил варварски умъртвен. Ако допуснем възможността, че легендата за Хирам е съществувала след зидарите преди кръстоносните погоди, как да обясним това удивително съвпадение? Несъмнено е по-лесно да повярваме, че еврейските предания са били представени на зидарите от тамплиерите и са присадени върху ствола на древното знание, че зидарските гилдии са наследници на римската колегия.

Новото влияние върху строителството от този период показва, че е съществувала някаква връзка между тамплиерите и работещите (действителните) зидари. Един съвременен свободен зидар, който сравнява ,,прекрасно оформените и релефни печати от истинския готически период, да кажем около 1150-1350г.” с ,,нехайно и грубо направените печати, много от които са прости драсканици, от по-късните периоди”, посочва как ,,възходът и падението на рицарите тамплиери съвпада с това удивително развитие на архитектурата.” Същият автор след това посочва как някои от най-важните масонски символи – равностранният триъгълник и масонският квадрат, който се издига над две колони – са стигнали до нас от готическите времена. Яркър твърди, че нивелирът, пламтящата звезда и тауподобният кръст, които след това са преминали в арсенала от символи на свободното зидарство, могат да бъдат проследени до рицарите тамплиери, както и петолъчната звезда в Сейлзбърската катедрала, двойният триъгълник в Уестминстърското абатство, Яхин и Боаз, кръгът и петоъгълникът в зидарството от XIV век. Яркър цитира, че по-късно, през 1556г., се появили окото и полумесецът, трите звезди и стълбата с пет стъпала, и ги привежда като допълнителни доказателства за тамплиерско влияние. ,,Тамплиерите били големи строители и Жак дьо Моле се оправдавал с усърдието на своя Орден, проявявано при украсяването на църквите, по време на процеса срещу него през 1310г.; от това следва, че в хипотезата за предполагаемата връзка между тамплиери и свободни зидари има известна доза истина.”

Освен това, според едно масонско предание, несъмнено по същото време е бил сключен съюз между тамплиерите и зидарските гилдии. Твърди се, че по време на съдебното преследване, предприето срещу Ордена на Храма във Франция, Пиер д’Омон и седем други рицари избягали в Шотландия, преоблечени като работещи зидари и слезли на остров Мул. В деня на свети Йоан, 1307г., те провели първото си събрание. След това Робърт Брус ги взел под своя закрила и след седем години те се били под неговото знаме при Банокбърн срещу Едуард II, който бил забранил техния Орден в Англия. Твърди се, че след тази битка, която се провела през лятото, в деня на свети Йоан Кръстител (24 юни), Робърт Брус основал Кралския Орден на Х. Р. М. (H.R.M. или Heredom) и Рицарите на Р.С.И.К.С. (Розата и Кръста). От тези две степени днес се състои Кралският Шотландски Орден и ми се струва твърде правдоподобно в действителност те да са били донесени в Шотландия от тамплиерите. Така, според един от ранните автори, писали за свободното зидарство, степента Розенкройцер се е появила заедно с тамплиерите в Палестина още през 1188г. Друг автор от XVIII век, който проследява думата Heredom до един еврейски източник, посочва източния произход на тази дума, за която се предполага, че произлиза от една митична планина на остров, намиращ се южно от Хибридите, на който кулдите извършвали своите обреди.

Твърди се, че през същата 1314г. Робърт Брус обединил тамплиерите и Кралския Орден на Х. Р. М. с гилдиите на работещите зидари – които също се били в неговата армия – в знаменитата ложа в Килуайнинг, основана през 1286г. От този момент ложата добавила към своето име названието Хередом и станала главно седалище на Ордена. Шотландия по същество била дом на действителното зидарство и поради необикновеното умение на тамплиерите в областта на строителното изкуство, какво по-естествено от това, че двете организации влезли в съюз? Твърди се, че установен вече в Англия, Храмът ръководил Гилдията между 1155 и 1199г. По този начин именно в Хередом от Килуайнинг – ,,Светият дом на масонството” или ,,Майка Килуайнинг”, както е известен още на свободните зидари – един умозрителен елемент от нов тип може да е проникнал в ложите. В такъв случай не тук можем да видим ,,този плодотворен съюз между професионалната гилдия на средновековните зидари и една тайна група на философски настроени адепти”, за който намеква граф Гобле д’Авиела и който е описан от господин Уейт със следните думи:
”Мистерията на строителните гилдии – каквато и да се смята, че е тя – е била резултат от обикновен, неизлъскан, благочестив и практичен план; и тази дъщеря на Природата, в отсъствието на каквито и да е намерения от нейна страна, понесла или била принудена насила да сключи един от най-странните бракове, който е бил сключван в окултната история. Случайно ли е това, че нейната специфична форма и фигура били подходящи за такъв съюз и т.н.?”

С обичайната си неяснота г-н Уейт не обяснява кога и къде е бил сключен този брак, но описанието със сигурност се отнася за съюза между тамплиерите и шотландските гилдии на работещи зидари. Това, както видяхме, се признава от масонските извори и представя точно описаните условия, като тамплиерите били особено пригодени от своето посвещаване в тайната за построяването на Соломоновия храм да сътрудничат със зидарите, а зидарите били подготвени от своето частично посвещаване в древните мистерии да приемат новия приток на източни предания от тамплиерите.

Допълнителен признак за тамплиерското влияние върху свободното зидарство е системата от степени и посвещения. Твърди се, че имената чирак, калфа и майстор зидар произлизали от Шотландия и винаги е била показвана аналогията между тях и степените на асасините. Действително, приликата между външната организация на свободните зидари и системата на исмаелитите е посочвана от много автори. Така доктор Бъсел отбелязва: ,,Няма съмнение, че заедно с известни знания по геометрия, смятани за езотерична професионална тайна, много общоприети днес символи действително произхождат от твърде древни времена. Но един по-точен модел била Великата ложа на исмаелитите в Кайро” – тоест Дар-ал-Хикмат. Саид Амир Али също изказва мнението, че ,,описанието, дадено от Макризи за различните степени на посвещение, възприети в тази ложа, представлява неоценим документ на свободното зидарство. Всъщност ложата в Кайро станала образец на всички ложи, създадени по-късно в християнския свят.” Г-н Бърнард Спрингет – свободен зидар, цитирайки този откъс, добавя: ,,Самият аз съм напълно съгласен с това твърдение.”

Следователно, съвсем основателно е да предположим, че тази система е проникнала в свободното зидарство чрез тамплиерите, чиято връзка с асасините – издънка на Дар-ал-Хикмат – била общоизвестна.

Въпросът за тамплиерската приемственост в свободното зидарство представлява може би най-спорното място в цялата история на теорията за римската колегия. Континенталните масони го приемат в по-голямата си част и дори се гордеят с него. Маккей така сумира нещата в своя ,,Речник на свободното зидарство”:

”Връзката между рицарите тамплиери и свободните зидари е била отстоявана неведнъж от враговете на двете институции и често е била признавана от техните приятели. Когато пише по този въпрос, Лори използва следния език: ,,Знаем, че рицарите тамплиери не само имали мистерии, но също извършвали церемонии и налагали задълженията на свободните зидари”, и приписва разтурването на Ордена на откритието, че те са свободни зидари и се събират тайно, за да извършват обредите на Ордена.”

Последното обяснява защо свободните зидари винаги са давали предимство на тамплиерите.

,,Това не е било по силите на цялото свободно зидарство (твърди Финдел), което – тъй като се смятало неоснователно за дъщеря на тамплиерството – полагало големи усилия да представи Ордена на тамплиерите за невинен и следователно лишен от всякаква загадъчност. За тази цел били привеждани не само легенди и исторически недостоверни факти, но и се прибягвало до интриги, за да бъде скрита истината. Масонските почитатели на Ордена на Храма изкупили целия тираж на ,,Актове от процеса” на Молденхауер, защото тази книга показвала вината на Ордена; само няколко бройки стигнали до книжарите.. Няколко десетилетия преди това… свободните зидари се оказали виновни по обвинението в действително фалшифициране на документи в своите опити за пренаписване на историята. Дюпюи публикувал своята ,,История на процеса срещу тамплиерите” още през 1654г. в Париж, за написването на своята книга той използвал оригинала на Актовете от процеса, според които вината на Ордена била несъмнена… Но когато в средата на XVIII век няколко филиали на свободното зидарство пожелали да възкресят Тамплиерския орден, трудът на Дюпюи естествено се оказал много неприятен. Той бил разпространен сред четящата публика от сто години, така че вече не можел да бъде изкупен; затова те го фалшифицирали.”

Съответно през 1751г. излязло едно ново издание на труда на Дюпюи, но с добавянето на много бележки и коментари и осакатено по този начин, то доказвало не вината, а невинността на тамплиерите.

И така, въпреки че британското масонство не е играло никаква роля в тези интриги, въпросът за тамплиерската приемственост е бил разглеждан твърде непълно от масонските автори. По правило те са възприели една от  двете линии на поведение – или отричат упорито връзката с тамплиерите, или ги представят за невинен и жестоко оклеветен Орден. Но в действителност нито един от тези способи не е необходим за спасяване честта на британското масонство, защото дори най-яростният враг на масонството не е изказвал предположението, че британските масони са възприели някаква част от тамплиерската ерес. Рицарите, които избягали в Шотландия, може би били напълно невинни по обвиненията, оправени срещу техния Орден; действително имаме голямо основание да вярваме, че случаят е бил точно такъв. Така в ,,Наръчника на рицарите от Ордена на Храма” се разказва за инцидента по следния начин:

,,След смъртта на Жак дьо Моле няколко шотландски рицари-тамплиери, станали отстъпници и подучени от Робърт Брус, застанали под знамената на един нов Орден, основан от този владетел. Приемът в новия Орден се основавал на приема в Ордена на Храма. Именно там трябва да търсим произхода на шотландското масонство и дори произхода на другите масонски обреди. Шотландските тамплиери били отлъчени през 1324г. от Лармений, който ги обявил за ,,Templi desertores” (дезертьори от Храма), а рицарите на свети Йоан Йерусалимски – ,,Dominiorum Militiae spoliatores”, (Грабители на Божието войнство), били поставени завинаги извън границите на Храма: ,,Extra girum Templi, nunc et in futurum, volo, dico et jubeo.” (Искам, казвам и заповядвам сега и за в бъдеще (да бъдат) извън територията на Храма.) След това подобна анатема била изричана от няколко Велики Магистри по адрес на тамплиерите, които се бунтували срещу законната власт. Много секти възникнали от разкола, който бил внесен в Шотландия.”

Това описание представлява пълна реабилитация на шотландските тамплиери; в качеството си на отстъпници от лъжливата християнска църква и от учението на йоанитството те се проявили като верни на истинската църква и на християнската вяра – такава, каквато е формулирана в публикувания устав на техния Орден. В такъв случай изглежда, че онова, което те внесли в масонството, бил начинът им на приемане, тоест, техните външни форми и организация, а може би и някои източни езотерични учения, наред с еврейски легенди за построяването на Соломоновия храм, които съвсем не били несъвместими с християнското учение.

Освен това ще отбележим, че в анатемосването на шотландските рицари от Ордена на храма били включени и рицарите на свети Йоан Йерусалимски. Това е допълнително доказателство за ортодоксалността на шотландските рицари. Що се отнася до рицарите на свети Йоан Йерусалимски – на които били дадени имотите на тамплиерите – върху тях никога не е падало някакво съмнение в еретичност. След забраняването на Ордена на храма през 1312г., много рицари се присъединили към рицарите на свети Йоан Йерусалимски, които, изглежда, прочистили тамплиерската система от нейните еретични елементи. Всичко това навежда на мисълта, че тамплиерите били внесли от Изтока едно тайно учение, което се поддавало било на християнско, било на антихристиянско тълкуване, че през тяхната връзка с Кралския Шотландски Орден и рицарите на свети Йоан Йерусалимски това християнско тълкуване било запазено и накрая, че то било това чисто учение, което преминало в свободното зидарство. Според ранните масонски извори, приемането на двамата свети Йоановци за светци-покровители на масонството се дължало не на йоанитството, а на съюза между тамплиерите и рицарите на свети Йоан Йерусалимски. / illuminati .bg

loading...
Произход на Свободното зидарство by

Последни от Любопитно

Отиди Горе