The Bulgarian Times

Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глави 2,3 и 4

в България/Любопитно/Свят

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) Въведение – За проекта)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 1)

Глава 2

Основа и настоящо състояние на българската икономика

Иван Ангелов

Състояние на икономиката

Макроикономически връзки

Баланс на плащанията

Финансова политика

Парична политика

Цени и заплати

Реформи на системата

Държавни предприятия в икономиката

Статут на сектора

Ценова реформа и конкуренция

Приватизация на държавни предприятия

Финансова дисциплина и управление на държавните предприятия

Реструктуриране на губещи предприятия

Развитие на експорта

Преки чуждестранни инвестиции

Развитие на управлението

Енергетика

Селско стопанство

Финансов сектор

Обществен сектор Техническо обучение и повишаване на квалификацията

Висше образование и наука

Глава З

Основни принципи и съдържание на икономическата реформа

Иван Ангелов

Пазарната икономика – цел на реформата

Основни насоки на предстоящите реформи за преход към пазарната икономика

Реформа на собствеността

Поземлена реформа

Реформа на паричната и кредитната система

Реформа на бюджетната система

Реформа на ценообразуването

Създаване на пазар на работната сила

Реформа в сферата на външната търговия и международния обмен

Реформа на законодателството

Реформа на социалното дело

Макроикономически реформи
Глава 4

Приватизацията
Роналд Д. Ът

Резюме

България трябва бързо да приеме всеобхватна програма за приватизиране на своите повече от 2200 държавни предприятия, на земеделските стопанства и хилядите малки обекти в сферата на търговията и услугите, ако иска да избегне икономическия спад, пред който е изправена сега. Главната причина за ниския жизнен стандарт в България е неефективността на държавните и управляваните от държавата предприятия, които използват неефективно квалифицираната работна сила на страната, оскъдните капитали и суровини. При заменянето на сегашната система на управление на предприятията с друга, основаваща се на частната собственост, от изключително значение са конкурентните пазари, предприемаческият дух и обслужването на клиента. Приватизацията – процесът, при който предприятия и авоари се прехвърлят от държавата към собственици и управители от частния сектор, предлага систематичен и методичен подход за постигане на тази цел.

Приватизацията обаче не се свежда само до поредица от механични действия, които водят към преобразуване на предприятията. Както показа опитът в целия свят, приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици и пренебрегването на този прост постулат често е било и най-важната причина за провала на една програма за приватизация. България би могла да се сблъска със същия проблем, ако не се обърне сериозно внимание на опасенията, възникнали наскоро във връзка с честността на програмата. В тази глава се препоръчва поредица от промени в наличната програма за разсейване на тези опасения. Промените включват пълна публичност, предоставяне на възможности за всички заинтересувани участници, решаване на сблъсъците на интереси и недопускане на всекидневно политическо вмешателство.

След като бъдат осъществени тези административни мерки, програмата за приватизация би трябвало да влезе в действие възможно най-бързо, като вниманието бъде съсредоточено върху по-големите предприятия, които могат най-лесно да се приватизират, благодарение на особеностите на тяхното производство, управление и печалба. Едновременно с това би трябвало да се положат усилия и да се продадат многобройните малки обекти в сферата на търговията на дребно и услугите, за да продължи създаването на широка общност от дребни бизнесмени и предприемачи. Едва след придобиването на знания и изправянето на грешките, програмата за приватизация може да се насочи към по-трудните и обременени предприятия. Винаги, когато е възможно, продажбата би трябвало да приключи без правителството да запази някакво влияние или участие в приватизираната фирма. Може обаче да има специални случаи, при които да бъде запазена временно частична или пълна държавна собственост при частно управление на основата на стимулиращи договори, което да продължи до момента, когато същинската приватизация ще стане по-подходяща.

В по-голямата си част много от съществуващите предложения за приватизация, които вече се обсъждат в България, включват елементи от тези препоръки. Въпросът, пред който е изправена България сега, е да бъдат премахнати подозренията, свързани с честността на програмата, и да започне бързото й прилагане.

Формулиране на проблема

Предприятията на българския бизнес – както големите, така и малките, както произвеждащите, така и обслужващите – са неефективни и са главната причина за намалелия доход на страната и за икономическия спад. България може да се похвали с много скромни постижения за огромните капитални вложения, които е направила в тези предприятия. Българските стоки и услуги са с ниско качество, ограничено разнообразие, и неконкурентоспособни по отношение на тези, произведени на Запад, при това те все повече липсват. Системата за разпределение, състояща се от предприятия на едро и на дребно, е също толкова неефективна и още повече затруднява снабдяването дори и с малкото стоки, които са налични. За да обобщим, ще кажем, че българските производствени предприятия, собственост на държавата, заемащи монополни позиции в системата, успяват да комбинират ценни капитали с квалифицирана работна ръка, за да постигнат един от най-ниските жизнени стандарти в Европа.

Като се имат предвид острите и задълбочаващи се макроикономически проблеми на България, останало е твърде малко време за решаването на тези проблеми. Въпреки че между основните политически партии в България съществува принципен консенсус, че всяка програма за повишаване ефективността на тези предприятия ще изисква широка приватизация и възстановяване на конкурентния пазар, усилията на България да разработи такава програма се затлачиха главно поради широко разпространеното убеждение, че малкото извършени трансфери на средства и предприятия не са били направени правилно и до голяма степен са облагодетелствали лица, заемащи привилегировани постове. Като последица от това убеждение неотдавна парламентът наложи мораториум върху всякакви по-нататъшни трансфери или действия за приватизация до времето, когато тези забелязани недостатъци ще бъдат отстранени. Не се знае кога ще бъде отменен този мораториум или дали има някакви конкретни планове за изменения в процеса на приватизация по начин, който да възвърне доверието на обществеността и на парламента.

Формулиране на потребностите

България се нуждае от задълбочена програма за реформи, която бързо да въведе ефективно, пазарноориентирано управление в нейните предприятия и конкуренция в рамките на всеки един отрасъл. Усилията това да стане в рамките на съществуващата система на държавна собственост, монополна структура и бюрократично управление са обречени на провал. Както и да се модифицира, основната система, която безжалостно съсипа българските предприятия и прахоса националните ресурси, не може да се очаква, че ще възстанови нито едно от двете. Подобни опити бяха правени и в други страни, но имаха слаб успех. При сравняване на съответните икономически показатели в следвоенния период става ясно, че страните, чиито икономики се изграждат предимно върху частни, ориентирани към печалба фирми, функциониращи в условията на конкурентни пазари, са постигнали значително по-висока степен на материален просперитет, здравеопазване, образование и чистота на околната среда, отколкото онези, които разчитат на обществена собственост и правителствен контрол. Процесът на приватизация, при който притежаваните от държавата средства и предприятия се прехвърлят на собственици и управители от частния сектор, предлага на България един стегнат и системен начин за реформиране и преструктуриране на нейните промишлени предприятия по най-бързия начин и на най-ниска цена.

Въпреки това предизвикателството на приватизацията, пред което е изправена България, е героично по своите размери и ако тази приватизация бъде осъществена, ще представлява без съмнение най-амбициозното начинание, което някоя страна е правила. Нещо повече, тя ще трябва да бъде осъществена в една социална, законодателна и административна среда, която в значителна степен е по-малко приспособима, отколкото в страни с много успешни, макар и много по-умерени приватизационни програми. Докато успешните приватизационни програми в други страни включваха не повече от две дузини пълни приватизации за един период от няколко години, България трябва да приватизира хиляди предприятия за кратък период от време, ако иска да промени към по-добро икономическия упадък, в който сега се намира.

За да отговори на това предизвикателство, България ще трябва първо, да направи уникални административни приготовления за осъществяването на тази задача по възможно най-бърз и всеобхватен начин и второ, да направи значителни промени в своята законодателна, валутна и данъчна система, за да си осигури успешното осъществяване на програмата и пълното реализиране на потенциалните предимства на една система на частен предприемачески бизнес, функциониращ в условията на конкурентен пазар.

Задача на тази глава е да направи някои предложения, които биха могли да доведат до осъществяването на тези цели.

Досегашни резултати

Българският народ вече се ангажира с прилагането на една програма за приватизация, като известни неголеми ресурси вече бяха трансформирани в рамките на сферата на обслужването. Първоначалният задвижващ законодателен фактор за осъществяването на програмата за приватизация е Указ 56, влязъл в действие през януари 1989 година и след това изменен с цел да се насърчи и подкрепи превръщането на държавните предприятия в акционерни дружества и да се допуснат чуждестранно участие и инвестиции в български компании. Въпреки че на практика не се получи никаква приватизация в рамките на тази програма, тя позволи и насърчи компаниите да продължат с налагащото се преструктуриране, което ще създаде условия за тяхното прехвърляне в ръцете на частни собственици и инвеститори, щом бъде узаконена частната собственост. В допълнение към това, Правителството прие Постановление 36, което позволява на централните и местни власти да предоставят за стопанисване малки обекти в сферата на търговията, обслужването и туризма на частни лица под формата на аренда за различен период от време. Както бе отбелязано по- горе, мораториумът на парламента временно преустанови всякакво прехвърляне на имоти, което можеше иначе да става по силата на тези два законодателни акта.

Въпреки че мораториумът остава в сила, правителството подготви законопроект, необходим за създаването на условия за обширна и стегната програма за приватизация. Наречен “Закон за преобразуването и продажбата на държавни и общински предприятия” (който за по-кратко ще наричаме само “Законът”), този закон ще позволи продажбата на малки предприятия от търговията и услугите и реорганизиране на по-големите предприятия в акционерни дружества, чиито акции ще се продават на частни инвеститори, както български, така и чуждестранни.

За да осигури условия за тези продажби, Законът предлага създаването на Държавна агенция по собствеността, подчинена пряко на Министерския съвет. Щом едно предприятие бъде определено за приватизиране, то ще се предоставя на агенцията за оценка и реорганизация. Законодателството ще даде на агенцията и правото да назначава временна управа, която да замества дотогавашните ръководители на предприятието докато новите собственици изберат свои мениджъри. Когато предприятието бъде готово за продажба, агенцията обявява това, както и датата, на която ще се извърши продажбата (за малките предприятия), или продажбата на акции (за по-големите предприятия). При продажбата на малки предприятия печели този, който предложи най-голяма сума. За по-големите предприятия ще се предлагат акции на предварително определена цена чрез банка, посочена от агенцията. Известни количества от акциите може да бъдат заделени за продажба на работещите в предприятието, като за тяхното закупуване се предоставят безлихвени заеми със срок на изплащане три години. Агенцията ще определя също броя на акциите, които ще се предлагат на чуждестранни инвеститори.

Не е сигурно кога този законопроект ще бъде одобрен от парламента и дали реформите, които ще се въведат с него, ще разсеят многото опасения, довели до налагането на сега действащия мораториум. В по-голямата си част този законопроект се придържа към някои от общите препоръки, които ще бъдат изложени в тази глава.

Варианти на реформата

Всяко проучване на приватизационната дейност в страните по света ще покаже важното влияние, което политическите фактори имат за успеха или провала на която и да е програма за приватизация. Наистина, при едно обширно проучване на подобни програми става ясно, че онези страни, които са успели в създаването на жизнеспособна програма за приватизация, са страните, разработили подходи и механизми, решаващи политическите трудности преди да започне изпълнението на програмата. Обратно, провалът на страните с добри намерения, обикновено се дължи на политическо противопоставяне. Поради тази причина експертите по приватизация неизменно подчертават необходимостта от постигане на политически консенсус, като задължителна предпоставка за успех, позовавайки се на това, че приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес с икономически последици. За жалост, повечето страни, заели се с осъществяването на амбициозни програми за приватизация, пренебрегват това просто правило и много скоро се оказват изправени пред политически пречки. Действуващият сега мораториум върху приватизацията, показва, че България не прави изключение от това правило.

За да се обърне по-специално внимание на тези политически трудности, тази част от главата ще бъде разделена на три раздела. Първият от тях – Свеждане до минимум на политическите пречки – ще предложи някои административни подготвителни мерки, които биха помогнали за деполитизирането и дебюрократизирането на процеса на приватизация, така че програмата да може да се придвижи напред възможно най-бързо. Другите два раздела – Възможности и процедури за приватизация и Техника на приватизиране – ще съсредоточат вниманието върху механиката на процеса и как различните технически похвати могат да бъдат прилагани при внушителното количество на възможностите, които са налице в България.

Свеждане до минимум на политическите пречки

Както бе отбелязано по-горе, българската програма за приватизация бе спряна в резултат на широко разпространено убеждение, че някои от извършените вече или в процес на извършване приватизации са били осъществени по начин, който е позволявал на лица с известно влияние лично да се облагодетелстват от процеса. Беше споменато за продажба на имоти по преференциални цени на служители, мениджъри или отделни частни компании, създадени от мениджъри на предприятието, което продава имотите. При разглеждането на тези случаи много от анкетираните лица посочваха липсата на ясни правила и задължителни процедури като основна причина за появата на проблема. Те също посочиха съществуващи правила, които по-конкретно позволяват служители на предприятия, институти или учреждения да заемат ръководни постове в частни фирми, пряко осъществяващи бизнес с техния основен работодател. Въпреки че задачата на тази глава не е да определя верността на тези твърдения, фактът, че толкова много хора и политически лидери им вярват, подсказва, че процесът на приватизация трябва да бъде променен, за да успокои тези опасения, и трябва да бъдат въведени процедури, с които да се намалят до минимум възможностите за несправедливо упражняване на привилегии или власт.

Правила за гарантиране на честността

Подобни грижи съвсем не са уникални за България, а по-скоро са типични за подобни проблеми, които се появяват навсякъде по света, когато правителството влиза в търговски контакт с частните интереси. Признавайки огромните скрити възможности за измама и нечестност при подобни контакти, всички западни правителства са въвели поредица от процедури за гарантиране на честността на процеса. Типично е подобни процедури да се използват за насочване и регулиране на правителствени покупки от частния сектор. Без такива правила ще съществува изкушението за служители да купуват продукцията или услу­гите на собствените си предприятия, на свои приятели, роднини или политически съмишленици, както и от хора, които са готови да дадат подкуп. Във всички случаи в крайна сметка правителството плаща повече отколкото би трябвало за продукция с по-ниско качество. В повечето западни страни нарушенията на правилата се наказват като криминално престъпление. Министерството на правосъдието на Съединените щати създаде отдел за борба с незаконни доставки, който преследва както обществени служители, така и бизнесмени, нарушаващи тези закони.

В случая с приватизацията се появява обратен на този проблем. Вместо да купува продукция, правителството продава имоти и съществува изкушението тези имоти да се продадат на по- ниска цена на по-слабо квалифицирани лица или компании за лична изгода. Разбира се, обществото като цяло губи, защото печалбите на правителството са по-ниски и защото лицето или фирмата, получили имотите, може да не са най-квалифицираните. Но много по-важното в случая е, че общественото доверие към процеса намалява значително и това може да забави или да прекъсне процеса на приватизация, докато доверието бъде възс­тановено.

Установяването на правила и процедури за гарантиране на честността при процеса е сравнително лесно и може да се постигне като се гарантира, че процесът е възможно най- отворен и че равнопоставеността на възможностите е определяща на всеки етап от процеса. Основните елементи на тези правила са следните:

• Първо, трябва да има добре разгласено съобщение за намерението на правителството или на общината да продаде един имот, той трябва да бъде описан пълно и точно и всички заинтересувани страни трябва да получат правото да го огледат и да се запознаят с цялата му документация. •

Второ, между обявяването на намерението за продажба на имота и датата на приемане на предложените цени трябва да се остави достатъчно време. Очевидно е, че колкото по-голям е имотът или предприятието, толкова по-дълъг трябва да е периодът от време между обявяването и продажбата, за да се даде възможност на всички страни да подготвят предложенията си. •

Трето, всички предложения трябва да са запечатани в плик и да се предават в писмен вид, а всички участници трябва да бъдат уведомени каква информация да включат в предложенията си. •

Четвърто, всички предложения след това трябва да се отворят публично от неутрална трета страна, като печели този, който е предложил най-висока цена. •

Пето, всички предложения – и на спечелилите, и на загубилите -трябва да се заведат към дело и обществеността, включително и участниците в наддаването, да имат правото да проверяват всички предложения, когато помолят за това. Всяко доказано нарушение на този процес, независимо от това дали е било неволно или умишлено, трябва да води до анулиране и несъстоятелност на продажбата и тогава цялата процедура трябва да се повтори отначало. В случай, че нарушенията са били извършени умишлено, би трябвало да се предприеме съдебно разследване. •

Шесто, целият процес трябва да се наблюдава и одобрява от независима трета страна, като например служител от предложената Държавна агенция по собствеността или която и да е друга институция, отговаряща за този процес.

Чрез приемането на тези правила и с откриването на процеса за контрол от страна на обществеността, възможностите за измама и за използване на привилегии значително намаляват. В по-голямата си част системата е самоуправляваща се и предполага малки административни разходи или бюрократични решения. Непрекъснатият контрол от страна на участващите в наддаването затруднява още повече предоставянето на нечестно предимство на когото и да било. Всяко закононарушение ще бъде разгласявано от потърпевшите участници в наддаването и основателните оплаквания ще бъдат решавани.

Противоречие на интересите

Дори с установяването и следването на тези правила честността на процеса ще продължава да е под въпрос, ако служители и ръководители от държавната институция, продаваща имота, бъдат допуснати до участие в наддаването и получат имота по начин, който има дава предимства, каквито другите нямат. Както бе отбелязано по-горе, сега българското законодателство позволява на държавни служители да раз виват частна делова дейност паралелно с основната им трудова дейност. Тъй като подобна дейност може да доведе до конфликти между личната изгода и общественото благо, тези конфликти подкопават честността на процеса. В случая с продажбата на имоти, служителите имат достъп до информация и възможности, които външните участници в наддаването нямат. Нещо повече, те могат да предприемат стъпки, за да се уверят, че някои имоти са по-ценни от други по начини, които са недостъпни за останалите участници. По-добрите имоти и работници биха могли да се прехвърлят от едно предприятие в друго, възможно е да се сключват преференциални договори и да се изменят дългове така, че някои инвеститори нечестно да се облагодетелстват за сметка на други.

Изхождайки от разбирането, че такива конфликти често се решават за сметка на обществото, повечето западни правителства въведоха закони за противоречието на интересите, които изрично забраняват на държавни служители да инвестират или да се занимават с определени видове бизнес. В по-голямата си част сред забранените делови дей­ности са тези, които са свързани тясно с дейността на институцията, министерството или предприятието, в което работи служителят. Например, в Съединените щати на служители и чиновници от агенциите за регулиране на банковата дейност строго се забранява да притежават акции в банки, докато служителите в Управлението за контрол над хранителните продукти и лекарствата нямат право да инвестират във фармацевтични и земеделски компании. За да се гарантира прилагането на този закон, всички служители в тези и други американски правителствени агенции се задължават да представят подробни декларации за финансовите си средства на всеки три месеца, като декларирането на неверни данни може да доведе до съдебно разследване.

Докато установяването и прилагането на такива закони за сблъсъка на интереси в западните икономики е сравнително лесно поради широките частни сектори в тях, които предоставят огромен брой от независими инвеститори и мениджъри, опитите за налагане на такива закони в България, където на практика всички работници и мениджъри сега са наети на работа от държавата, биха могли да поставят сериозна пречка пред бързото прехвърляне на работници и мениджъри към печелившия частен сектор. Например тъй като повечето работници и управители в ресторантите сега са наети на работа в ресторанти, които са държавна собственост, да се откаже на тези многобройни талантливи хора в бъдеще правото на собственост и инвестиции в областта на общественото хранене би означавало ненужно похабяване на квалифицирана работна сила. Друга важна причина да се осигурят възможности за сегашните работници и служители в държавни предприятията да придобива собственост е сравнително малкият размер на частния сектор в България. Абсолютният брой на предприятията, както малки, така и големи, които предстои да бъдат прехвърлени в прохождащия частния сектор, бързо ще изчерпат способността му да ги усвои. Така че ключов компонент на всяка приватизационна програма е създаването на частен сектор чрез превръщането на работещите в държавния сектор в предприемачи, мениджъри и работници от частния сектор.

Въпреки че сега има много хора, които не се занимават с ресторантски бизнес, но които биха искали и могат да купят някои от съществуващите държавни ресторанти, нуждата от бързо прехвърляне на ресторантите от обществения към частния сектор и на цялата налична в държавния сектор работна сила към по-продуктивна частна работа, налага голяма част от работниците повече или по-малко да останат там, където са, и да получат законната възможност да изявят своя талант в условията на новия предприемачески и конкурентен пазар. За да се постигне тази цел с най-малко социални сътресения, ще бъде необходимо да се разработят специални разпоредби, които да позволяват, там където условията го изискват, сегашните ръководители и работници да бъдат активни участници наред с други инвеститори в придобиването на имоти и предприятия.

Предложеният Закон за преобразуването и продажбата на държавни и общински предприятия косвено признава потенциалната възможност от подобни конфликти, предвиждайки назначаване на временни управителни екипи, които да ръководят предприятията докато трае приватизационният процес. Въпреки че това може да се окаже и необходимо, и практично за по-големите предприятия, където залогът е голям, подобно изискване, наложено на всяко отделно предприятие, включително на хилядите малки обекти от търговията и обслужването в страната, които може бързо да бъдат приватизирани, би могло значително да надхвърли ресурсите на България от надарени да управляват хора и да забави много хода на приватизацията.

Като се има предвид необходимостта от баланс между предпазливостта и нуждата от бързи действия за преобразуване на държавните имоти в конкурентноспособни частни предприятия, препоръчително е да бъдат установени две отделни системи за надзор и прилагане на закона за противоречие на интересите. За конкретни предприятия, надхвърлящи определен размер, изчисляван или върху стойността на авоарите и продажбите, или според броя на работниците, би трябвало да се установят сравнително строги правила за решаване на противоречията на интереси и във всяко предприятие, подлежащо на приватизация, или да бъде сменено висшето ръководство, или да се изисква от него да се въздържи от пряко финансово участие в приватизационния процес. От всички останали мениджъри също да се изисква да се въздържат от процеса на наддаване и техните възможности за придобиване на собственост да се ограничат до закупуването на акции от онези, предлагани на всички работещи в предприятието по силата на условия, като например тези в член 24 от предложения Закон.

За по-малките предприятия, където залозите са много по-малки, сегашните ръководители и работници би трябвало да могат активно да участват в наддаването, но при същите условия, както и всеки друг инвеститор. За да е сигурно, че конфликтите ще бъдат сведени до минимум, би трябвало да се изисква пълна откритост, която вече бе подробно описана, и целият процес би трябвало да се контролира от независима трета страна или от служител на Държавната агенция по собствеността. Както бе отбелязано по-горе, продължаващото ефективно функциониране на тези предприятия изисква от сегашното ръководство и работници да продължат да работят макар и при по-високите изисквания за качество, които ще налага конкурентният пазар.

От особена важност е тези закони и правила за противоречието на интереси да важат и за служителите от съответното министерство, и за ръководителите и служителите във всяка държавна фирма, които може да са свързани или са били свързани с приватизираната фирма. Това е свързано пряко със ситуацията в България, където процесът на демонополизация вероятно ще доведе до разпадането на държавните предприятия на няколко независими филиала под шапката на някакъв вид холдингово дружество. Би трябвало да се помисли за приемане на закони и правила, предотвратяващи възможността директори и мениджъри в холдинговото дружество да придобиват каквато и да е лична собственост във филиалните предприятия дотогава, докато те не прекъснат всякакви работни отношения с акционерното дружество. В противен случай ще се наложи усещането, а може би и практиката, че властта и контролът остават в ръцете на бившите мениджъри, макар и под друга форма.

Като цяло, въвеждането и прилагането на закони и разпоредби за осигуряване на равни възможности, пълно и навременно информиране и премахване на сблъсъци между обществените и личните интереси, са важни предпоставки за успешното осъществяване на една програма за приватизация. Въвеждането на такива разпоредби би трябвало да премахне една от най-важните политически пречки пред приватизацията и да позволи на програмата да се реализира по начин, който да запази доверието на обществото и на онези, които са избрани да го представляват.

Преодоляване на бюрократичната преграда

Друга важна причина за провала на приватизационните програми в редица страни е съпротивата на бюрократите, които до този момент са отговаряли за управлението на предприятията, потенциална цел на приватизирането. Нежелаейки да се откажат от властта си, тези служители разполагат с много възможности да забавят и да пречат на приватизациите, които преди това са били одобрени на най-високо правителствено равнище.

Законът за преобразуването и продажбата на държавни и общински предприятия косвено признава това, предвиждайки изискването всички имоти и предприятия, определени за приватизиране, да бъдат прехвърлени към Държавната агенция по имотите за подготовка и разпореждане, като по този начин се отнема правото на решаване и осъществяване на процеса на онези, които може да не подкрепят програмата като цяло или някои конкретни нейни стъпки. Само че, както ще обърнем по-нататък специално внимание, това централизиране на отговорностите може, от своя страна, също да забави процеса поради огромното количество работа, което ще се струпа на едно място. За да се избегнат тези два сходни проблема, ще е необходимо внимателно балансиране на споделените отговорности на всички правителствени равнища.

Централизация срещу децентрализация

В страните с успешни приватизационните програми, те обикновено са били ръководени и направлявани чрез процес отгоре-надолу, функциониращ на най-високо правителствено равнище – в повечето случаи на равнище Министерски Съвет или често от Министерството на финансите. Въпреки че този подход може би е удачен за типично успешните приватизационни програми, при които се приватизират само по няколко предприятия на година, хилядите предприятия, които трябва да се приватизират в България за кратък период от време, го правят неприложим и непрактичен. Създавайки Държавната агенция по собствеността и възлагайки й всяка една приватизация, Законът като че ли предполага, че в по-голямата част от случаите българската програма ще разчита донякъде на централно насочване и управление. Ако това е така, то най-вероятно е агенцията да бъде претрупана с работа и без да иска да се превърне в пречка за бързото осъществяване на програмата.

Въпреки че централната власт играе важна роля в процеса, трябва да бъдат намерени и използвани начини, гарантиращи, че тя създава условия за приватизацията, а не поставя пречки. За да се постигне това, ролята на агенцията трябва да се ограничи до надзор по съблюдаване и спазване на разпоредбите, а по-голямата част от всекидневното управление на приватизационния процес трябва да се остави на предприятието или на преобразуваните структури на министерството, което някога е отговаряло за управлението на предприятията, докато те са били държавни. Един от възможните начини да стане това, е към агенцията да се прехвърли онзи персонал от всяко министерство, който някога е направлявал дейността на предприятията, подлежащи на приватизация. Използвайки примера с ресторантите, отделите в министерството или в общините, отговарящи за управлението на ресторантите, би трябвало да бъдат прехвърлени към агенцията наред с всички ресторанти и други обекти, които предстои да бъдат приватизирани. След това агенцията би трябвало да определи целите и да установи правилата, както и да дава инструкции на новоприетите в нея служители, как да изпълняват плана. Агенцията ще осъществява надзор и ще следи за спазването на разпоредбите и за изпълняване на задачите. По този начин служителите от бюрократично- ръководния апарат ще се превърнат в пласьори на собственост.

Като се има предвид обаче, че старите навици трудно могат да се променят, процесът на промяна на отношението може да бъде ускорен чрез даване на премиални на новоприетия личен състав. Например ако целта на агенцията е да приватизира всички ресторанти в срок от две години и броят им е 16 000, то може да се определи като норма приватизиране на 2000 ресторанта за три месеца. Ако този брой бъде достигнат или надхвърлен, служителите от бившия отдел на министерството и общините би трябвало да получат някакво допълнително парично възнаграждение след края на съответното тримесечие. По този начин перспективата за финансова печалба ще премахне обичайната летаргия, присъща на бюрократичното управление. Подобни подготвителни мерки могат да бъдат разработени за повечето малки и средноголеми предприятия, които България възнамерява да приватизира.

За по-големите предприятия, където залогът е много по-голям и където процесът е много по- сложен и по-дълъг, могат да се разработят други стимулиращи мерки, с които работниците и мениджърите да бъдат насърчени да ускорят процеса и да извършат повечето от работата в съответствие с насоките и целите, установени от агенцията. Например, България може да разгледа въпроса за ограничаване на заплатите в държавните предприятия, като позволи заплатите в приватизираните предприятия да се определят от пазарните условия. По същия начин законите за данъчното облагане на предприятията може да бъдат направени по- изгодни за частните фирми и по-малко благосклонни към държавните предприятия. Могат да се разработят и различни други стимулиращи мерки в полза на приватизираните предприятия, като например по-лесен достъп до суровини, кредити, външнотърговски обмен и др. Така самите предприятия ще имат силен стимул да се подготвят за приватизация и да извършат по-голямата част от задачите, необходими за постигане на тази цел. И отново тази дейност би трябвало да се извърши в съответствие с добре дефинирани правила, въведени от агенцията, включително такива, свързани с пълната гласност и противоречието на интереси. Главната роля на агенцията ще бъде да осигури изпълняването на разпоредбите и осъществяването на поставените задачи.

Политически и административен статут на агенцията

Дори при спазване на тези общи правила, процесът на приватизация може пак да остане обект на политически спорове и да възникнат множество пречки, които да забавят или да попречат на процеса. Министри, мениджъри, недоволни работници и членове на парламента пак ще имат възможности да преустановят процеса и да се опитат да го забавят или да го пренасочат към други цели, които може да не съвпадат с идеята българската икономика бързо да бъде трансформирана в система, основаваща се на конкурентни пазари и частни предприятия. За да се намали вероятността от възникване на подобни пречки, в процеса могат да се въведат две реформи.

• Първо, във възможно най-висока степен да се положат усилия да бъде принуден парламентът или негова специална комисия да постигне съгласие по съдържанието на една подробна, дългосрочна приватизационна програма, която да обхваща възможно най-много предприятия. След което да бъде установен някакъв процедурен механизъм, който да направи трудно (но не невъзможно) изменението на общия план в процеса на действието му. Ако не се възприеме такъв подход, България лесно може да изпадне в положение, при което плановете за всяко отделно предприятие ще стават обект на обсъждане в парламента. Един от начините да стане това, е Министерският съвет, след консултации с агенцията, да подготви свой подробен списък, който да изключва колкото може по-малко предприятия. Този списък би трябвало след това да бъде представен в парламента и на него да му бъде дадено еднократното право да изключи от списъка всички предприятия и имоти, които счита за нужно да останат част от държавната система или приватизацията им да бъде отложена за по- далечно бъдеще. След като по този списък бъде постигнато съгласие, агенцията ще има свободата да извършва приватизацията на всички предприятия от списъка при минимално политическо вмешателство. Второ, за да се гарантира, че агенцията ще има и няма да загуби пълното доверие на парламента и на многото политически групировки в него, тя може да бъде преструктурирана като независима агенция, управлявана от двупартиен Управителен съвет, назначен от Министерския съвет (или от министър-председателя или от министъра на финансите) и одобрен от парламента. В Съединените щати няколко важни независими агенции за надзор и регулиране имат точно такива управителни съвети с цел да се изчисти от политика всекидневната им дейност, като в същото време се запази някакъв ненатрапчив по­литически надзор. Някои от тези американски агенции имат тричленен управителен съвет, в който лицата се назначават от президента с условието двама да са от неговата политическа партия, а един да е от опозицията. След назначаването им тези членове трябва да бъдат ут­върдени от Конгреса преди да заемат местата си в Управителния съвет.

Подобен управителен съвет може да бъде създаден и за агенцията. Съветът може да се състои от девет души, като петима от тях да са от партията на мнозинството, а останалите четирима – от опозицията. Членове на парламента не би трябвало да имат правото да бъдат назначавани за членове на съвета и би трябвало да се положат всички усилия за членове на съвета да се подбират подходящи, независими експерти с висока квалификация. Съветът ще утвърждава назначаването на изпълнителен директор на агенцията и ще осъществява само общ контрол върху спазването на правилата и разпоредбите, ще следи за навременното изпълнение на задачите и за максималната честност при осъществяването на програмата. Членовете на съвета ще имат достъп до цялата информация на агенцията при вземането на решения, а периодично изпълнителният директор може да се консултира с тях. По този начин се запазва двупартийния надзор и същевременно се отдалечава от пряката политическа намеса, която би се появила, ако не бъде осигурена подобна независимост.

Като цяло, тези реформи биха могли да помогнат за създаването на поредица от важни административни предпоставки, които ще позволят на амбициозната българска програма за приватизация да напредва възможно най-бързо и цялостно.

Възможности и процедури за приватизация

Обемът на този труд и опитът на автора не се разпростират върху изброяването на конкретни цели или на конкретни приоритети, които българското правителство да следва. Вместо това, в този раздел ще се опитам да представя някои основни принципи, които би трябвало да се спазват при подбора на конкретни предприятия за приватизация.

Кои по-напред?

При наличието на 2200 големи държавни предприятия и хиляди помалки обекти в сферата на търговията и услугите, които предстои да бъдат приватизирани, от особено значение е да бъде създаден някакъв ред на приоритетите, при все че изобщо не е ясно как да се въведе такъв ред. Някои биха поставили на първо място фирмите, оборудвани със съвременна технология, защото те се смятат за потенциално конкурентноспособни на световния пазар, обещават откриване на повече работни места и могат да донесат така необходимата твърда валута. Други биха предложили на първо място да се поставят носещите загуби фирми, защото те представляват най-тежкото бреме за икономиката и изискват ценни държавни субсидии. Трети подкрепят идеята печелившите фирми да са в началото на списъка, защото вече са показали възможности за добър мениджмънт и вероятно ще се справят с прехода по-добре от другите.

Въпреки че могат да се приведат много убедителни технически и икономически аргументи в подкрепа на всеки вариант, фактът, че приватизацията е преди всичко и най-вече политически процес, налага на първо място при избора да бъде съобразяването с непосредствените политически опасения. Макар че и политическите партии, и обществеността като цяло подкрепят приватизацията, тази подкрепа отслабва поради скептицизъм и множество страхове. Нещо повече, тъй като изпълняването на всяка конкретна приватизация е изключително сложна задача и България няма опит в тази насока, много вероятно е в ранните етапи от процеса да бъдат направени грешки.

Поради тази причина се предлага първите няколко предприятия за приватизация да бъдат подбрани въз основа на лекотата, с която те могат да бъдат приватизирани и вероятността за най-скорошна поява на реална печалба. Така ще се увеличи доверието на обществеността към процеса, а служителите, осъществяващи го, ще имат възможността да усвоят техническите похвати при малък риск да допуснат големи грешки. Като се постигнат няколко първоначални успеха, обществеността ще подкрепя по-активно процеса и политическото противопоставяне ще отслабне. Това ще направи много по-лесно по-нататъшното настъпателно прилагане на програмата и включването в нея на по-закъсали предприятия.

Какъв вид предприятие би отговаряло най-пълно на тези изисквания? Първо, неговото ръководство трябва да е на най-високо професионално равнище и да подкрепя приватизацията. Броят на работниците да бъде подходящ за очакваното равнище на производство, така че да се сведат до минимум временните уволнения от работа. Възможностите за повишаване на производителността на труда също трябва да са достатъчно големи, за да може да се увеличават производството и заплащането. Настоящата рентабилност на предприятието също е важно условие, защото осигурява продължаващ икономически успех, показва високите професионални качества на ръководството и ще привлича по-силно частните инвеститори.

В челото на списъка би трябвало да се поставят и предприятия, които вероятно биха привлекли чуждестранни инвестиции. Смесени предприятия, които привличат чуждестранен капитал, технология, познания за мениджмънт и по-добър маркетинг, биха могли да помогнат за бързото стабилизиране на предприятието. От значение е и това, че чуждестранните партньори имат достъп до западните пазари и това би увеличило износа и печалбата в нужната твърда валута. Дали такива предприятия ще бъдат в сферата на съвременната технология или на по-традиционните производства не може да се каже предварително и решението какъв вид предприятие отговаря най-пълно на изискванията е най-добре да се остави на преценката на чуждестранните партньори, които рискуват собствените си пари и познават пазара.

Въпреки че България има сравнителен напредък в производството на изчислителна техника и това производство със сигурност ще бъде привлекателно за чуждестранните инвеститори, най- голяма притегателна сила за тях в България, поне в началото, вероятно ще има много ниското заплащане на квалифицираната работна сила. Това предполага, че предприятия с трудоемко производство, като например монтаж на електронна техника, текстилна, хранително-вкусова и мебелна промишленост, производство на домашни потреби и др., могат да предложат най- привлекателни възможности за бързо възвръщане на инвестициите чрез износ срещу твърда валута и за повишаване на заплатите на работниците. Дали такъв подход няма да отреди на България ролята на нископлатен черноработник на Европа? Нима примерът на Япония, Хонконг, Южна Корея, Тайван и Сингапур не е красноречив? Тези страни започнаха своя процес на развитие като се специализираха в производството на обикновени и евтини потребителски стоки като облекло и играчки. Така азиатците усъвършенстваха производствените си умения, натрупаха твърда валута за инвестиции и се научиха да пробиват на западните пазари. С течение на времето тези умения и преимущества бяха приложени в производството на все по-усъвършенствани продукти със същия успех. В резултат на тази стратегия въпросните страни постигнаха бързо повишаване на жизнения си стандарт и на конкурентоспособността си в световната икономика. За повече подробности по азиатския опит се отнесете към главата за икономиките на прехода.

Насочването на вниманието към високоусъвършенстваните технолоши за сметка на традиционното производство и услугите води до други потенциални проблеми. Първо, такава насоченост на приватизацията ненужно забавя подобряването на жизнения стандарт в България. Храните, облеклото и жилищното строителство са индустрии на ниско технологично равнище, но тяхното реформиране чрез приватизация ще доведе бързо до осезателно подобряване на жизнения стандарт на обикновения човек, а това, от своя страна, ще осигури обществената подкрепа за приватизацията. Второ, такава насоченост пренебрегва факта, че дори в най-напредналите в промишлено отношение страни, високотехнологичните производства съставляват само малка част от общото промишлено производство и че успехът на тези страни в постигането на висок жизнен стандарт за гражданите зависи изключително от поддържането на висока производителност и на висока степен на внедряване на новости във всички производства – ниско- и високотехнологични. Всяка напреднала икономика представлява сложна мрежа от взаимнозависими отношения и да се съсредоточава вниманието върху едни сектори за сметка на други, може да породи трайни проблеми и недостатъци, които се отразяват на всички клонове на промишлеността. Например, високоусъвършенстваните технологии са зависими от много, много нискотехнологични доставчици, както и от инфраструктурните индустрии, като транспорт, енергетика и телекомуникации. Да се реформира една, като се пренебрегват другите, означава да се намали ефективността на всякакви реформи, предприети във въпросната промишленост.

Познаването на тези взаимни връзки и зависимости е особено важно за ефективността и резултатността на една приватизационна програма и те трябва да се имат предвид при подбора на възможните цели. Използвайки един вече познат пример, успешната приватизация на ресторанти също ще изисква фундаментални реформи (чрез приватизация и демо­нополизация) на търговията на едро с храни и на снабдителната (транспортната) мрежа, както и на селскостопанското производство и пазарната мрежа. Преуспяващите ресторанти са зависими от надеждните и разнообразни доставки на храни на конкурентни цени. Ако снабди­телната мрежа остане под контрол, ако производството е ограничено от контрола върху цените и от производствените заявки, и ако търговията на едро не задоволява пазарното търсене, тогава приватизацията на ресторанти и на други обекти за обществено хранене няма да се доближи до печалбите, които ще се получат при необходимите предпоставки. Заетостта и заплатите ще си останат ниски, ще бъде възпряно откриването на нови обекти и цените, които инвеститорите ще са склонни да предлагат на държавата или на общината, за да се сдобият с ресторант, също ще останат ниски като отражение на по- ограничените възможности за печалба.

По същия начин плановете за приватизиране на селското стопанство в Бцтгария, които са обект на внимание в отделна глава, няма да донесат максималната изгода, докато многото помощни производства, на които разчитат стопанствата, не бъдат също приватизирани и не бъдат поставени в условията на конкуренция. Производството на семена, изкуствени торове, пестициди, сондирането за водни кладенци, маркетингът, транспортът и ветеринарното обслужване трябва да бъдат приватизирани, ако от селското стопанство се очаква да разкрие шлни-тс си потенциални възможности. Така в рамките на промишлените клонове планът за приватизация би трябвало да бчле колкото може но-обхватсн, за да донесе максимална икономическа полза на обществото.

Значението на малките предприятия при приватизацията

Малките предприятия обикновено са основен източник на нововъведения и разкриване на нови работни места при пазарните икономики. В Съединените щати малките предприятия, за каквито се смятат онези с по-малко от 500 работници, осигуряват почти половината заетост в страната и около две трети от всички новоразкрити работни места през последното десетилетие. В по-голямата си част нашите успехи в областта на високоусъвършенстваните технологии през последните десет години бяха дело на фирми, които през 70-те години не съществуваха. На практика всички тези фирми са започнали като малки предприятия с шепа хора, ангажирани с усъвършенстването на продукцията. Щом бъде разработен успешен продукт, фирмите започват да се разрастват бързо и много скоро се превръщат в големи работодатели и сериозни конкуренти на международните пазари. Арр1е Computer, Advanced Microdevices, Compaq Computers, Microsoft и Lotus са само една малка част от водещите фирми, които в края на 70-те години бяха малки, борещи се за място предприятия.

Създаването на благоприятни условия за развитието на малките предприятия ще допринесе значително за успешното осъществяване на българската профама за приватизация. Може би най-важно в случая е, че тези нови предприятия ще разкрият възможности за работа на онези работници и мениджъри, които вероятно ще загубят работата си при приватизирането на нерентабилните и претрупани с работна ръка държавни предприятия. В Полша днес малките частни предприятия осигуряват според преценките работа на около 1. 5 милиона души.

Тези предприятия са също една школа за предприемачи и мениджъри, въоръжавайки ги с основните умения за водене на делова дейност, които могат да бъдат приложени в новоприватизираните фирми, изправени пред необходимостта в кратки срокове да се научат да оцеляват в условията на конкурентния пазар. Нещо повече, малките фирми ще послужат също като стимул за натрупването на капитал, който може да бъде инвестиран в новонриватизираните фирми. С разрастването си те ще задоволяват също нуждите на българската профама за демонополизация, изпълнявайки ролята на конкуренти на приватизираните държавни предприятия. И накрая, тези фирми ще могат да послужат като партньори в смесени предприятия с приватизираните фирми и ще помогнат за запълването на много липси в снабдяването и на пазара, които вероятно ще се появят в периода на икономическия преход.

Няколко български служители изразиха известна зафиженост относно появата на общност на дребния бизнес, отбелязвайки че много от тези нови предприятия били еднолични фирми, действащи в сферата на услугите. Това не трябва да бвде причина за тревога, защото структурата на дребнособственическия бизнес вероятно ще се промени с разрастването и разширяването му и с появата на все повече възможности за откриване на такива предприятия. И наистина, като се имат предвид трудностите с достапянето на материали и след това на готови продукти в една система, в която все още главна роля ифас държавата, трудностите при получаване на кредити от държавните банки и неясно формулираното право да се придобива и притежава собственост, удивително е, че изобщо има някакви малки производствени единици! В по-голямата си част насочването към сферата на услугите отразява колко малко възможности има все още за бчлгарскитс предприемачи. Насочвайки се към дребните частни услуги тези ноиои члюпили се предприемачи се учат на някои ценни делови навици, които могат да послужат при осъществяването на други замисли, щом се появят възможности за това. Показателен за напредъка, който може да се постигне, е примерът с Полша, където частните предприятия осигуряват днес приблизително 15 на сто от общото промишлено производство на страната.

Българската програма за приватизация може да създаде условия за този процес и да подобри перспективите си за бъдещето, като бързо обхване множеството малки обекти в сферата на търговията, обслужването и туризма, които попадат под разпорежданията на Постановление 36. Бързото осъществяване на целите на това постановление ще даде силен тласък на разширяването на частния сектор в България. Само че изискването на 36-то постановление тези обекти да се дават под аренда е една недостатъчна, половинчата мярка, която само ще забави развитието на значителен дребен частен сектор. Въпреки че арендата може да бъде един вариант на приватизационната програма, за предпочитане е при преобразуването да бъде използван механизма на цялостна продажба, който дава на новия собственик пълни права върху собствеността и мощен стимул за нейното възможно най-ефективно стопанисване, така че да бъдат запазени и подобрени инвестициите му. Трябва да се отбележи, че първата програма за “приватизиране” на малките предприятия в Унгария, въведена на 31 декември 1988 година, изискваше даване на собствеността под аренда. Сега се подготвя промяна в законодателството, която ще позволи продажбата на всички такива предприятия, включително дадените вече под аренда. България би трябвало да следва при­мера на Унгария, да се поучи от нейните грешки и да пристъпи направо към програма, насърчаваща цялостната продажба, както се предвижда в предложения български Закон за преобразуване и продажба на държавните и общинските предприятия.

Въпреки че цялостната продажба на имоти и предприятия е за предпочитане пред арендата, арендата все още може да се предлага като вариант на онези инвеститори, които желаят да изберат тази форма за придобиване на собственост вместо цялостното закупуване на имот или предприятие. Дългосрочната аренда има това предимство, че не изисква значително първоначално вложение на капитал – вариант, който може да се окаже важен за България, където много потенциални инвеститори и предприемачи разполагат с ограничени средства. При предлагането на тази възможност, агенцията би трябвало да бъде неутрална по отношение на избора между аренда и закупуване, позволявайки на самите инвеститори да направят този избор. Освен това, не би трябвало да има някакво ценово различие, осигуряващо предимство на едната форма пред другата и наемът за аренда би трябвало да бъде равен на реалния стойностен еквивалент на сравними имоти, определен при продажба на търг.

Заблудата за стратегическия сектор

Много развиващи се страни, осъществяващи програми за приватизация на държавни предприятия, често разделят съществуващите предприятия на две групи: едни, които се смятат за особено важни или “стратегически” и други, които не се възприемат като такива. Приватизационната програма се ограничава само в рамките на предприятията, определени като нестратегически. Като прави това, правителството твърди, че стратегическите предприятия са твърде важни, за да бъдат оставени на частния сектор.

В подобни случаи към стратегическия сектор обикновено спадат предприятията от енергетиката, телекомуникациите, транспорта и експлоатацията на природните ресурси, или най-общо казано, точно онези предприятия, чиито клонове са от голямо значение за поддържане на стабилна икономика и за функционирането на множеството фирми и производства, които те обслужват. Това разграничение и свързаните с него забрани са отражение на една странна логика. Проявеното от правителството желание да въведе програма за отнемане на собствеността от държавата всъщност признава, че от обществената собственост остава все още много да се желае и че приватизацията води до подобряване на работата при по-ниски разходи. Тези правителства след това правят нелогичната стъпка на ограничаване на ефективните производства и добрия мениджмънт само в рамките на маловажни предприятия, като в същото време в истински важните за нацията предприятия се запазват места за некомпетентни ръководители. Въпреки че подобни действия са лишени от смисъл, твърде много страни не могат да разберат това и изключват много важни предприятия от обсега на приватизацията.

Изключение от това правило правят Ямайка и Аржентина. И двете страни успешно осъществиха приватизацията на своите телекомуникационни системи още в самото начало на приватизационните си програми. България би трябвало просто да прояви същата смелост като включи в приватизационната си програма колкото може повече предприятия и онези, които се смятат за стратегически, би трябвало да бъдат първи в списъка. Една модерна, конкурентна икономика не може да функционира както трябва при наличието на морално остарели телекомуникации, енергетика и транспорт.

Демонополизация

След като толкова много големи предприятия заемат монополна позиция в икономиката, много важна за всяка приватизация би била една паралелна програма за раздробяване на тези предприятия на конкуриращи се единици. По своята дълбока същност монополите са неефективни и замяната на държавен монопол с частен монопол ще затвърди проблемите от миналото, тъй като мениджърите ще си останат настрана от истинската конкуренция. Предложеният Закон ясно отчита това и член 28, алинея 1, изисква раздробяването на монополите на независими конкуриращи се фирми. Алинея 2 обаче предвижда едно изключение, въпреки че не е ясно как ще се прилага то.

Раздробяването по хоризонтала е най-прекият път към създаване на конкуриращи се стопански единици, но и раздробяване по вертикала също може да внесе подобряване в конкуренцията като се позволи по-лесно влизане в бизнеса на новосъздадените частни фирми или на току-що приватизираните стари фирми от други клонове на промишлеността. Освобождавайки потока на движение на материали по производствената линия чрез раздробяване по вертикала, се улеснява влизането в конкретна делова сфера, защото тези новосформирани “междинни” предприятия могат да послужат като подконтрактори за привличане на нови предприятия в тази сфера. Например, едно машиностроително предприятие може да се състои от машинен цех, монтажна линия, електронен отдел и леярски цех. Чрез раздробяването им в отделни стопански единици, нови производители на машини ще могат по-лесно да се включат в този отрасъл чрез сключване на договори с отделните единици за доставка на необходимите им детайли за нови машини.

При отсъствието на подобни възможности за договаряне, обемът на първоначалните капиталовложения, необходими за изграждането на цялостно машиностроително предприятие, вероятно ще попречи за присъединяването на нови предприятия и ще доведе до запазване на монополната структура в отрасъла. В същото време, тези нови отделни стопански единици вероятно ще търсят делови отношения другаде – например леярският цех ще предложи услугите си за производство на селскостопанска техника, разкривайки по този начин нови работни места и засилвайки конкуренцията в отрасъла селскостопанско машиностроене. Много преуспели японски и американски производители разчитат предимно на независими доставчици за необходимите за предприятията им материали. Подобна практика засилва конкуренцията, съкращава разходите на всички равнища от производствения цикъл и освобождава предприятието от необходимостта да насочва ценни инвестиции към множество различни клонове на промишлеността.

Срещу тези предимства на конкуренцията и демонополизацията се изправя загрижеността, че предприятията, които се появяват в резултат на такова промишлено раздробяване, може да се окажат твърде малки, за да се възползват от значителните икономии, реализуеми от едно голямо предприятие с напълно затворен производствен цикъл. Въпреки че подробното обсъждане на този въпрос не е предмет на тази глава, достатъчно е да се каже, че според практиката, икономиите в производството не са чак толкова големи, както някои смятат, а евентуалните технически предимства на по-големите мощности обикновено се стопяват поради недостатъците в мениджмънта, ниската степен на модернизация и отслабването на конкурентния натиск. Със своя по-малък вътрешен пазар, Япония например, поддържа единадесет печеливши автомобилни производители, докато по-големият американски пазар притежава само три, които се сблъскват с много трудности в конкуренцията с по-ефективните и новаторски японски фирми.

Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глави 5 и 6

Последни от България

Отиди Горе