Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 9

в България/Любопитно/Свят

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) Въведение – За проекта)

 

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 1)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глави 2,3 и 4)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глави 5 и 6)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 7

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 8

Глава 9

Смесени предприятия, чуждестранни инвестиции и търговски кодекс

Юджийн Л. Стюарт

Резюме

България прави решително усилие да реформира своите закони, управляващи частните чуждестранни инвестиции. Законът за смесените предприятия от март 1980 г. бе предназначен да привлече западни технологии и инвестиции. На практика обаче поради неясните си гаранции законът, макар и един от най-либералните за времето си в Източна Ев­ропа, не успя да предизвика сериозен интерес на Запад. Указ 56, излязъл през 1989 г. и изменен през 1990 г., замени Указ 535, но и той не доведе до желаното нарастване на интереса от страна на западните фирми към образуване на смесени предприятия или към други инвестиции в български производства.

През 1974 г. беше изразена загриженост, че България вероятно няма вече да бъде в състояние да генерира капиталите или технологиите, необходими за поддържане на желания темп на развитие. Традиционните проблеми, породени от структурни дефекти, присъщи на системите с командна икономика, бяха рязко задълбочени от значителните увеличения в цените на вносните суровини и особено на нефта от Съветския съюз. Също като другате Източноевропейски нации, България трябваше непрекъснато да сключва заеми със Запада, за да покрива нарастващите си търговски дефицити към Западна Европа, Съединените щати и Япония. Липсата на капитали наложи свиването на плановете за икономически растеж в рамките на СИВ, в т.ч. и в България.

В средата на 1974 г. с издаването от Държавния съвет на Указ 1196 България започна да опитва да привлича технологии и ноу-хау и да развива експортни пазари, за да спечели твърда валута. Този Указ беше зачатъкът на един законов режим, задаващ параметрите за изпълнение на “договорите за коопериране” между чуждестранни фирми и български ВТО и/или други икономически единици.

Указ 1196 съдържа големи ограничения но отношение на диапазона на разрешените договорености за чуждестранни компании и лица, желаещи да инвестират в България. В България не бяха разрешени истински общи или с дялово участие смесени предприятия. Нито на чужденци, нито на юридически лица, притежаващи чуждестранна собственост, не беше позволено да се решстрират в България или по друг начин да притежават дял п бчлгарско стопанско предприятие.

Въпреки че Указ 1196 доведе до известно коопериране със западни фирми, включително и до определен брой истински смесени предприятия с дялово участие на страните (извън България), тези случаи които се отнасяха до дейност в България включваха съглашения, специфични за всяка сделка, които обикновено се основаваха на насрещни сделки, бартерна търговия, лицензни или договорености за закупуване на готова продукция. Указ 1196 не доведе до същински чуждестранни инвестиции в България.

През април 1978 г. беше обявено, че някои сектори от българската икономика, в частност, селското стопанство, ще бъдат подложени на експеримент, основан на подход, включващ ограничена децентрализация при вземането на решенията и засилване на “стоковите отношения”, особено между икономическите организации.

За задълбочаване на програмата за децентрализация, през 1980 г. Държавният съвет издаде Указ 535, отменящ Указ 1196. Основната цел на Указ 535 бе определянето на законов режим, уреждащ икономическото коопериране между български фирми и западни партньори. Указ 535 въведе две нови законни форми за организиране на смесена българо-чуждестранна икономическа дейност, както вътре, така и извън България. Втора глава на Указ 535 определи условия за “асоциации, които не са юридически лица” и по същество са договорни отношения, подобни на партньорства. Глава трета, обаче, съдържаше условията, уреждащи “асоциации, които са юридически лица”, – по същество корпоративни смесени предприятия с правото да издават акции, с независим юридически статут и българско гражданство, и с ограничена отговорност. До отмяната на Указ 535 през януари 1989, всички българо-чуждестранни смесени ангажименти вътре в България бяха на основата на корпоративни смесени предприятия съгласно трета глава на Указа.

Указ 535 разшири категорията на българските юридически лица, които могат да участват в една от позволените форми на икономическо коопериране с чуждестранни субекти. Указ 535 даде право на всички юридически лица със седалище в България, да преговарят самостоятел­но и да влизат в съглашения за промишлено коопериране или в асоциации съгласно глава втора или глава трета с една или повече чуждестранни корпорации или индивиди. На практика обаче, в най-добро положение да се възползват от промените, въведени от Указ 535, бяха обединенията и комбинатите, заедно с ВТО и министерствата, отговарящи за управлението на промишлените сектори.

Указ 535 запази някои изисквания, които затрудниха спокойната работа на асоциациите. Въпреки че участниците като правило, имаха свободата да определят собствената си управленска система, съгласно втора и трета глава, асоциациите трябваше да се ръководят от управителен и директорски съвет с председатели български граждани. Указ 535 наложи изискването, решенията по дейността на асоциацията да се вземат само “със съгласието на всички партньори”, като по този начин всеки участник получи абсолютното право на вето по отношение на решенията, вземани от управителния и директорския съвет, стига да имаше представителство в последния.

Указ 535 остави и място за сериозна намеса на държавата. Асоциациите, създадени съгласно втора или трета глава трябваше да се основават на договор между страните, който да посочва условията на съглашението по редица точки, посочени в Указа. Времетраенето на договора беше ограничено до 15 години, макар че можеше да се продължава със съгласието на Министерския съвет. Изготвянето на договора задължително се съгласуваше с Министерството на външната търговия, Министерството на финансите и Българската народна банка. След това договорът се депозираше в Министерския съвет, заедно с подробна обосновка и мненията на трите споменати ио-горе правителствени институции. За да влезе договорът в сила беше необходимо одобрението на Министерския съвет.

Указ 535 съдържаше и ограничение, което забранява на участниците да прехвърлят дяловото си участие в асоциация, учредена по трета глава на трети страни, без съгласието на другия или останалите участници. Тази забрана не съществуваше за асоциациите, създадени по втора глава. Въпреки това, вероятно всяко предложение за прехвърляне на дял в асоциациите и от двата вида да е трябвало да получи одобрение и от Министерския съвет, за да влезе в сила.

Въпреки че асоциациите, създадени по трета глава, имаха независим юридически статут и българско гражданство, те нямаха право да придобиват недвижима собственост, както под формата на принос от български участник, така и чрез закупуване или построяване. Това предписание включваше земята и подобренията, извършени върху нея. Подобни ограничения съществуваха и по отношение на едрите средства за производство, промишленото оборудване и “особено ценните” машини. Нито българският, нито чуждестранният участник можеха да прехвърлят правата на собственост върху споменатите обекти, даже ако асоциацията беше създадена съгласно трета глава.

В резултат на тези отрицателни стимули, Указ 535 не породи нещо повече от умерен интерес у западните компании – до 1986 г. Според този закон бяха създадени само около 10 смесени предприятия. В течение на 1987 г. българското правителство направи известен брой изменения, в законовата си система, уреждаща икономическата активност, които между другото имаха за цел да подобрят инвестиционната среда, с намерение да се привлече по- голямо чуждестранно участие в преустройството на икономиката. Тези нови постановления и укази целяха да изчистят, рационализират и разширят тъканта на икономическите реформи. Накрая, през януари 1989 г. Държавният съвет възприе един напълно нов закон, уреждащ чуждестранните инвестиции, който отмени Указите 535, 31 и 49. Новият закон – Указ 56 – въведе широкообхватна система от нови закони и положения, уреждащи икономическата дей­ност в България. Указ 56 чувствително промени редица части от българското законодателство в опита си да отвори българската икономика към пазарните сили. Указ 56 беше изменен през 1989 г. и още веднъж през 1990 г. В допълнение, през 1989 г. бяха публикувани Правилникът за прилагане на Указ 56 и Постановление N0 2 на Министерския съвет за прилагане на Указ 56, които бяха изменени през 1989 г. и 1990 г.

Въпреки че за България Указ 56 представлява доста сериозна стъпка напред в създаването на благоприятни условия за и при определяне статута на чуждестранните инвестиции в България, в него продължават да съществуват чувствителни контрастимули благодарение на контрола, упражняван от държавата чрез изискването да се получава министерско разрешение за създаването на някои видове частни юридически лица, задържането на държавната собственост върху някои видове имоти и намесата в ценообразуващите механизми на широк спектър стоки и услуги.

България може да извърши прехода към пазарна икономика, само ако стопанските предприятия бъдат освободени от държавния контрол. Необходими са реформи в българската конституция и в законите, които да определят правата на собственост и да създадат условия, при които стопанските предприятия да могат да реагират на пазарните сили, т.е. на ценообразуващите механизми на един свободен пазар. За целта е необходимо чувствително да бъдат променени Указ 56 и правилата за неговото прилагане. Тези промени трябва да премахнат съществуващите за чуждестранните инвестиции контрастимули, а именно: изискването предварително да се получава разрешение от държавните власти, за да се осъществят чуждестранни инвестиции; държавната собственост върху повечето видове недвижими имоти; невъзможността чуждестранни лица или организации да придобиват собственост върху земята; продължаващата намеса на държавата във формирането и регулирането на цените; а също и да се отговори на потребността от търговски кодекс.

Ключово значение за успешния преход на България от командна към пазарна икономика имат: създаването на юридическа структура, подпомагаща образуването на фирми със стопанска дейност, привличането на чуждестранни инвестиции, кредитните и договорни инструменти, от които се ръководи бизнеса в една пазарна икономика. Постигането на тази цел от своя страна изисква да се изменят съответните текстове от Конституцията, Указ 56 и Правилника за прилагане на Указ 56, както и да се въведе в действие търговски кодекс.

Стъпките, които трябва да направят Парламентът (т.е. Великото Народно Събрание), Президентът на Републиката и Министерският съвет, при наличие на разбиране и подкрепа от страна на опозицията, се обсъждат и разглеждат в IV раздел на настоящата глава. В резюме тези стъпки са изброени в V раздел.

Формулиране на проблема 

Чуждестранното инвестиране в България е “затруднено от някои противоречия в българското законодателство и от несигурността, свързана с прехода на българската икономика към пазарно-ориентирана система” [1]. “Българската промишленост има нужда от помощта на външни партньори. В идеалния случай тя би включвала смесени предприятия с финансовото участие на чуждестранни фирми. До този момент обаче, тяхната реакция е много ограничена. Това може да се отдаде на несигурната политическа обстановка, на деформираната ценова система и на други недостатъци в съществуващите стимули и разпоредби” [2].

От гледна точка на едно социалистическо правителство, България е направила решително усилие да реформира своя закон, уреждащ чуждестранните инвестиции. Предназначението на закона за смесените предприятия от март 1980 г. (Указ 535) беше да се привлекат западни технологии и инвестиции, но поради неяснотата на заложените в него положения, този закон – един от най-либералните за времето си в Източна Европа [3], не успя да предизвика съществен интерес на Запад. Указ 56, приет през 1989 г. и изменен през 1990 г., замени указ 535, но не успя в значителна степен да реализира надеждите за вълна от интерес към създаването на смесени предприятия или към други инвестиции в българското производство от страна на западните фирми. Историческата перспектива ще помогне да се разбере защо тези закони, направени с най-добри намерения, не успяха да стимулират чувствителни западни инвестиции в България и да осигурят нужното внимание към необходимите в момента реформи на българските закони, уреждащи чуждестранното инвестиране в развитието на ресурсите и търговията в България, като ключов елемент при постигането на функционираща пазарна икономика.

Историческа еволюция на регулирането на чуждестранното инвестиране в България 

Предпоставки. След като пое управлението на страната чрез насилствено завземане на властта през 1947 г. и я обяви за “Народна Република” по съветски модел, на 4 декември същата година Българската Комунистическа Партия (БКП) наследи вероятно най-слабо индустриализлизираната икономика в Европа. В годините непосредствено предшестващи Втората световна война, приносът на промишлеността към съвкупния обществен продукт (СОП) никога не е надминавал 15%, докато приносът на селскостопанския сектор на страната се оценява на около 65% [4]. Изправено пред тези обстоятелства, комунистическото ръко­водство възприе политика, свързана с бърза и насилствена индустриализация на икономиката, която трябваше да се постигне на първо място чрез създаването на нови промишлени сектори [5].

Политиката на индустриализация в самото начало се преследваше чрез серия от инициативи, предназначени да пренасочат ресурсите на страната, включително човешките ресурси, към задачата за изграждане на индустриална база. След десетгодишна брутална кампания за колективизация на земята, селячеството, масово се пресели от полето към града [6], и БКП успя да създаде градска индустриална работна сила. Начинанието да се създадат нови промишлени сфери постигна чувствителен успех, особено в следните области: инженерство, металургия, химическа промишленост, приборостроене, подемни машини и производство на електричество [7]. И в селскостопанския сектор беше постигнато голямо повишение на производителността, предимно поради механизацията и въвеждането на по-модерна селскостопанска техника [8]. България започна да прави капитал и от географското си положение около главния сухопътен маршрут между Европа и Средния Изток, като подобри сектора на транспортните услуги, и мрежата си от пътища и магистрали [9].

При относителната изостаналост на българската икономика през 1947 г. политиката на насилствена индустриализация първоначално породи огромен икономически растеж. През 50- те години не бяха рядкост годишни нараствания на СОП от порядъка на 20% [10]. Към 60-те години обаче, основните икономически промени, които като цяло породиха такива големи темпове на растеж – урбанизацията на населението и създаването на основите на тежка промишленост, бяха до голяма степен завършени.

През петгодишния период 1961-65 г. ежегодният ръст на СОП беше спаднал до едно средно ниво от 6, 7% [11]. Забавянето на темповете на растеж започна да разкрива, че някои аспекти на системата, като свръхцентрализацията и липсата на стимули, препятстват по-нататъшното икономическо развитие.

В средата на 60-те години, БКП започна да разглежда предложения за реформиране на системата чрез въвеждане на децентрализация и стимулиращи механизми, като през 1966 г. България започна да експериментира с няколко такива реформи [12]. От време на време, за оценявне на ефективността на дадена дейност се използваше понятието “печалба”. В някои сектори беше въведено гъвкаво ценообразуване и заплащането се свързваше с производителността [13]. Системата на централизирано планиране в команден стил беше смекчена и в по-голяма степен се разчиташе на преките договори между предприятията.

За съжаление, със съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г., в България рязко нарасна влиянието на привържениците на твърдата линия и започнатият експеримент за въвеждане на икономически реформи, целящи децентрализация, беше по същество прекратен [14]. Отделни главни икономически организации под министерско ниво, като “обединения” и “комбинати”, както и част от “предприятията” на по-ниско ниво [15], запазиха някои от отговорностите, прехвърлени им преди това от министерствата [16]. Вместо да определят всички планови задачи на всяка производствена единица, министерствата преминаха към определяне на плановите задания на обединенията, комбинатите и главните предприятия, които от своя страна делегираха разпределението им на индивидуалните обекти [17].

От края на 60-те до средата на 70-те години беше подновена тенденцията към централизация. Тази тенденция се прояви в края на 1969 г. по отношение на външноикономическите връзки, когато правителството обнародва Закон за външната търговия [18], постановяващ, че с външнотърговска дейност могат да се занимават само организации, получили право от Министерския съвет, като в повечето случаи това бяха външнотърговски организации (ВТО) [19]. Освен това, законът изискваше всяко предложение за външнотърговска сделка да се одобрява от Министерския съвет [20]. Подновяването на централизацията в рамките на българската икономика се прояви и в промишления и в търговския сектор чрез по-нататъшна консолидация и интеграция на предприятията във все по-големи обединения и комбинати. Подобна тенденция към централизация започна да се проявява на географски принципи в селскостопанския сектор, където държавните и кооперативни земеделски стопанства от един и същи район бяха групирани в агро-промишлени комплекси (АПК) [21] – процес, който беше завършен до края на десетилетието.

Тенденцията към централизация, в крайна сметка, срещна чувствителна съпротива още през 1974 г., когато започна да се проявява загриженост, че страната може би няма да е в състояние да генерира сама капитала и технологиите, необходими за поддържането на желания темп на развитие. През тази година традиционните проблеми, породени от структурните недостатъци, присъщи на една командно стопанска система – излишни загуби и тесни места в производството, бяха остро засилени от същественото увеличение на цените на вносните суровини, особено на нефта от Съветския Съюз [22]. След две години на висок рас­теж, отчитаният темп на инвестициите в България за 1974, показваше намаление около 10% [23]. Както и други източно-европейски нации, България трябваше да сключва все по- големи заеми със Запада, за да покрива нарастващия търговски дефицит със Западна Европа, Съединените щати и Япония [24]. Липсата на капитали наложи да се намали плановия растеж в рамките на целия СИВ, включително и в България 25). При все това, вместо веднага да се заеме с огромната и политически трудна задача да се реформира самата система, БКП най- напред се опита да получи необходимата подкрепа от Запад.

Указ 1196 

В средата на 1974 г., чрез издаването на Указ 1196 от Държавния съвет България постави начало на усилията си да привлече технологии и ноу-хау, както и да развие експортни пазари за печелене на твърда валута [26]. Този Указ бе зародиша на един законов режим, определящ параметрите за изпълнение на “договорите за коопериране” между чуждестранни фирми и български ВТО и/или други стопански единици. Въпреки, че ВТО бяха естествено най- облагодетелствани от Указ 1196, законът предвиждаше заинтересованите “стопански организации” също да могат да сключват такива договори [27]. Указ 1196 не определя термина “стопанска организация”, но в по-късен законодателен акт се използва същия термин, като се привежда определение, подсказващо намерението този термин да включва субектите, занимаващи се с организиране на материалното производство или с друга стопанска дейност (например, производство, търговия на едро и дребно и др. ), имащи ста­тута на юридически лица съгласно законите на България [28].

В секторите на промишлеността и на търговията, комбинатите, обединенията, предприятията и асоциациите очевидно попаднаха в сферата на съответните стопански организации [29]. В селското стопанство, това навярно се отнасяше и до новообразуваните АПК и юридическите лица на по-високо ниво, докато не е съвсем ясно, дали засягаше държавните и кооперативните земеделски стопанства, които все още не бяха организирани в АПК. Стопанските министерства, вероятно също се счетоха за организации, съответстващи на намеренията на Указ 1196 [30]. Независимо че индивидуалните предприятия и АПК обикновено притежаваха статут на юридически лица и попадаха сред стопанските организации по смисъла на Указ 1196, очевидно преобладаващото мнозинство от тях не притежаваше информацията, компетентността и интереса, необходими, за да се възползват от закона. Комбинатите, обединенията и асоциациите от по-висш ранг бяха в много по-изгодна позиция да разузнават положението и да извличат изгода от предоставените възможности.

Нещо повече, изглежда по правило се е налагало да се осигури участието на съответното министерство или ВТО, за да се получат нужните одобрения [31]. Вероятно, това се дължи на факта, че Указ 1196 не изключваше дейностите, предприемани в изпълнение на изпълнение на Закона за външната търговия, според който само на ВТО или на организациите, притежаващи външно-търговски права, се разрешаваше да се занимават с външнотърговска дейност. Тези дейности бяха определени общо, така че да обхванат почти всяка възможна сделка, включваща международен икономически обмен [32]. Следователно, поне един участник от българска страна трябваше да притежава външнотърговски права, изискване, което обикновено се изпълняваше чрез ангажирането на ВТО.

Указ 1196 допускаше чуждестранна фирма или лице да влизат в договорни отношения но коопериране с българска ВТО или друга заинтересована стопанска организация, ако обектът на договориране попадаше в някоя от петте основни категории дейности, определени от указа: (1) съвместно изграждане или модернизация на производствени мощности; (2) съвместни изследвания, проектиране или планиране; (3) съвместно производство на стоки на базата на лицензни, обмен на ноу-хау, насрещна търговия или бартерни сделки; (4) съвместно изграждане или доставяне на проекти “под ключ”; и (5) основаване на съвместни предприятия извън България [33]. Указ 1196 изрично посочваше, че съвместна дейност, включваща бтългарска ВТО и чуждестранна фирма или лице би могла да се развива изцяло извън България [34]. И наистина, Указ 1196 позволяваше на българска ВТО или на заинтересована стопанска организация да придобива дялово участие в корпоративно смесено предприятие извън България [35].

При все това, Указ 1196 беше крайно ограничен по отношение на обхвата на допустимите договорености, предоставяни на чуждестранните компании или лица, желаещи да инвестират в България. Указ 1196 не разрешавате истински корпоративни или смесени предприятия с дялово участие в България [36]. На чуждестранните държавни фирми или на предприятията с чуждестранна собственост не беше позволено да се регистрират в България или по друг начин да придобиват дялово участие в български обслужващи предприятия или стопански обекти. Всъщност, чуждестранните фирми или лица, желаещи да получат достъп до българския пазар или да участвуват в българската икономика имаха на разположение само една структура за сделки, т.е. съглашение за коопериране по договор с българска ВТО или с друга голяма заинтересована стопанска организация [37].

В продължение на почти пълните шест години, през които беше в сила Указ 1196, чуждестранни фирми сключиха множество договори за коопериране с български ВТО и стопански организации. Някои от тези договорености се реализираха с държавни предприятия от други страни-членки на СИВ за съвместно разработване [38] или съвместно производство [39] на конкретни видове машини, или водеха до общи споразумения за съвместна дейност в научно-технологични изследвания и разработки [10], няколко се отнасяха до създаването на предприятия, в които българска ВТО и чуждестранна фирма основаваха и имаха дялово участие в общо смесено предприятие със седалище и основно място на дейност в някоя западна страна [41]. Част от споразуменията фактически се отнасяха до предприемането на някаква конкретна стопанска дейност със западни фирми в самата България, например договори за коопериране с цел разработването на конкретни проекти [42]. Тези съглашения, обаче не доведоха до същински чуждестранни инвестиции в България. Те обикновено представляваха договори за закупуване на проекти “под ключ”, в които българската страна поемаше ангажимент да достави според възможностите си труд и материали. При преговорите за закупуване на производствено оборудване или проекти “под ключ” за изграждането на производствени мощности, българската страна обикновено се стремеше да наложи условие за откупуване, изисквайки от западния продавач да закупи част от бъдещата продукция [43]. Често договорите придобиваха формата на сделки с насрещна търговия [44], България влезе и в няколко лицензионни сделки, отнасящи се до позиции от типа на производствени технологии и търговски марки на известни западни цигари (в случая често става въпрос за получаване съгласието на собственика на западната марка да достави патентовано оборудване за пакетирането и известно количество ароматизиран вносен тютюн за смесване с местен тютюн) [45]. Въпреки че Указ 1196 доведе до известен брой договори за коопериране със западни фирми, включително и до някои същински смесени предприятия с дялово учас­тие извън България, тези които се отнасяха до дейност развивана в България, сключваха конкретни за всяка сделка съглашения, които обикновено се основаваха на насрещни сделки, бартерна търговия, лицензни или договорености за закупуване. Дори в случаите, когато договорите съдържаха доставка на заводи или големи строителни проекти, условията обикновено бяха по същество “под ключ”, като често посочваха частично заплащане с продукция. Доколкото един строителен проект би имал нужда от българско участие чрез осигурявансто например на труд и материали, подобни договори би трябвало да се наричат “договорености по изпълнението”, а не смесени предприятия. Те не водеха до фактическо чуждестранно инвестиране в българското стопанство. И така, указ 1196 не допринесе за същински чуждестранни инвестиции в България [46].

Указ 535 

През 1977 г., с публикуването на новите тсхнологии на планиране, стана ясно, че се подновява интереса към идеите на икономическата децентрализация [47]. На Националната партийна конференция през април 1978 г. беше обявено, че БКП възнамерява да разработи и приложи нов подход към организирането на стопанската дейност [48]. Предвиждаше се някои сектори от икономиката, и в частност селското стопанство, да се подложат на експеримент с този нов икономически подход, включващ ограничена децентрализация при на вземането на решения и засилване на “стоковите отношения”, особено между стопанските организации [49]. Новият подход щеше да включва и ограничено манипулиране на заплатите, цените и процентните ставки [50]. През януари 1979 г. Държавният съвет обнародва указ, прилагащ “нов икономически механизъм” (НИМ) към всички стопански организации в сферата на Минис­терството на земеделието и хранително-вкусова промишленост. НИМ въведе някои пазарно-ориентирани понятия в организацията на селскостопанското производство. Вземането на решения беше умерено децентрализирано, тъй като сега министерствата трябваше сами да определят общите си планови задачи, прехвърляйки на индивидуалните стопански организации правомощията да определят подробностите какво и колко да произвеждат. Отново беше въведено използването на печалбата като мярка на ефективността. Осигурени бяха икономически стимули за труда, като заплатите се обвързваха с печалбата. С изключение на някои определени задължителни доставки, отделните стопански организации имаха свободата да преговарят с купувачите по условията на продажбата. Намерението беше НИМ да накара селскостопанските организации да преминат на “самоиздръжка”, с перспектива да се премахнат дотациите [52]. Въз основа на решение на ЦК на БКП тези реформи трябваше през следващите три години постепенно да обхванат и другите сектори на стопанството, поради което през 1982 г. Държавният съвет издаде указ, който направи НИМ общоприложим в икономиката [54].

С цел задълбочаването на програмата за умерена децентрализация, представена от НИМ, през 1980 г. Държавният съвет прокара нов закон, уреждащ чуждестранното участие в работата на български фирми [55], който отмени Указ 1196 [56]. Както и при Указ 1196, фокусът на Указ 535 беше ясно насочен към основаването на законов режим, уреждащ икономическото коопериране между български фирми и западни партньори. Независимо от това, Указ 535 съществено се различава от Указ 1196 в няколко главни отношения. Първо, Указ 535 предвиждаше използуването на “договори за промишлено коопериране” между български и чуждестранни фирми [57]. Тези договори за промишлено коопериране изглеждаха подобни на договорите за коопериране, предвиждани от Указ 1196 [58]. Все пак, за разлика от предишния закон, Указ 535 бегло споменаваше възможността за такива договорености, без да урежда въпроса в подробности [59]. Указ 535 само посочваше, че такива договорености могат да се използуват в съглашения за сътрудничество, отнасящи се до взаимоизгодна дългосрочна научно-технологична, производствена и търговска дейност [60].

Второ, Указ 535 въведе две нови законни форми за организиране на българо-чуждестранната съвместна стопанска дейност, както в България, така и извън нея. Втора глава на Указ 535 определяше условия за “асоциации, без статут на юридически лица”, които по същество представляваха стопански единици на договорна основа, наподобяващи парт-ньорства [61]. Трета глава, от своя страна, съдържаше положения, уреждащи “асоциации, които са юридически лица” – по същество смесени корпорации с право да издават акции, с независим юридически статут и българско гражданство и с ограничена отговорност [62]. В сравнение с лостовете за инвестициране, определени в трета глава, които можеха да се използуват за създаването на действително общи смесени предприятия, асоциациите от втора глава страдаха от няколко фатални недостатъка: липса на независим юридически статут или гражданство, поради което не можеха да издават акции. По-нататък, въпреки че Указ 535 постановява “загубите” да се разпределят между участниците, пропорционално на тяхното дялово участие [63], това условие остави открити възможности участниците да бъдат подложени на неограничена и обща отговорност за задължения, поети от асоциацията [64]. Поради това няма нищо чудно, че до отмяната на Указ 535 през януари 1989 г. всички смесени българо-чуждестранни икономически съглашения в България бяха реализирани като общи смесени предприятия по трета глава [65].

Трето, Указ 535 разшири категорията на българските юридически лица, за които беше допустимо да участват в някоя разширена форма на стопанско коопериране с чуждестранни субекти. За разлика от Указ 1196, който разрешаваше участие в договори за коопериране само на ВТО и стопански организации [66], Указ 535 позволи на всички юридически лица (противно на индивидите или неинкорпорираните групи или асоциации) със седалище в България, независимо да преговарят и да влизат в съглашения за промишлено коопериране или в асоциация според глава втора или трета с една или повече чуждестранни корпорации или индивиди [67]. Поне на теория, всички организации със статут на юридическо лице в България, независимо чия собственост са, каква е организационната им структура и какво е естеството на дейността им, имаха право да влизат в преки икономически връзки с чуждестранни корпорации или лица. На практика обаче, комбинатите и обединенията, заедно с ВТО и министерствата, отговарящи за управлението на промишлените сектори, се оказаха в най- благоприятно положение да се възползуват от промените, внесени от Указ 535 [68].

Съгласно Указ 535 на асоциациите по втора и трета глава беше специално разрешено да участват във всяка търговска дейност, която не противоречи на националните икономически интереси и не е забранена по друг начин от закон [69]. На асоциациите не бяха наложени ограничения от географски характер и следователно, те можеха да развиват дейност изключително в България, изключително в чужбина или едновременно в България и в чужбина [70]. Въпреки че не съществуваше формално изискване асоциациите да произвеждат за износ, това си остана единствения практически начин за печелене на твърда валута [71].

Българското правителство даваше гаранции срещу експроприация или конфискация. По заявка на външния участник Българската външнотърговска банка можеше да гарантира претенциите на чуждестранния инвеститор за компенсация на имуществени щети, нанесени от действия на българските държавни власти. Нещо повече, извън необходимостта да се осигури наличието на български участник със статут на юридическо лице, не съществуваше друго техническо ограничение на допустимия процент чуждестранна собственост в асоциациите по втора или трета глава [72]. В практически аспект, обаче, изискването за едино­душие между партньорите по решенията, засягащи дейността на асоциациите [73], и склонността да се измества контрола над ежедневната дейност в полза на българския участник [74], биха намалили охотата на един чуждестранен участник да предостави повече от 50% от капитала на асоциацията. Освен това, вероятно бе Министерският съвет да откаже да даде одобрението, необходимо за влизане в сила на предлагания договор за учредяване на асоциация [75], ако нивото на чуждестранното участие не е в приемливи граници.

Указ 535 не налага и никакви конкретни ограничения върху разпореждането с печалбата, както в местна, така и в чуждестранна валута [76]. Всъщност предвиждаше се недвусмислено чуждестранният участник да може свободно да репатрира своя дял от печалбите на асоциацията [77]. При все това, Указ 535 не освобождава категорично чуждестранните участници от съществуващите в България валутни правилници, забраняващи износа на български левове [78]. Нещо повече, Указ 535 не гарантира конвертируемостта на левовите печалби на чуждестранния участник. Вместо това правителството поощряваше насрещната търговия и бартерните сделки, включително и многостранния обмен, свързан с износа за други страни от СИВ и от третия свят [79].

Въпреки че представляваше значително подобрение на Указ 1196, Указ 535 въведе някои изисквания, които намалиха възможностите на асоциациите да работят без сътресения. Независимо че участниците общо взето имаха свободата да определят своя собствена управленска система [30], асоциациите по втора и трета глава трябваше да се ръководят от управителен и директорски съвети, председателствани от български граждани [81]. Управителният съвет (често наричан “общо събрание”, тъй като всички участници в асоциацията трябваше да бъдат представени в него) [82], изпълняваше функцията на събрание на собствениците и трябваше да бъде “върховен ръководен орган” [83], имащ задължението да се събира поне веднъж годишно, за да определи основните насоки на дейността на предприятието [84]. Директорският съвет (орган, притежаващ общата власт на един западен директорски съвет и на оперативното ръководство) се назначаваше от управителния съвет [85] и носеше отговорност за ежедневната дейност [86]. Директорският съвет можеше да се състои от едно лице, наричано “генерален директор” [87]. Указ 535 поставяше изискването решенията по дейността на асоциацията да могат да се вземат само “със съгласието на всички партньори” [88], което даваше на всеки участник абсолютно право на вето относно решенията, вземани от управителния и директорския съвет, ако беше представен в последния.

Указ 535 остави място и за чувствителна държавна намеса в асоциациите. Асоциациите, създадени според втора или трета глава, трябваше да са основани на договор между участниците, който следва да определя условията на договореността им по определен брой пунктове, посочени в Указа [89]. Времетраенето на договора не можеше да надхвърля 15 го­дини, въпреки че съществуваше възможност да се продължи със съгласието на Министерския съвет [90]. Изработването на този договор, който по същество служеше за основа на партньорството на асоциациите по втора глава [91], а също и уставът и вътрешните наредби на асоциациите по трета глава [92], трябваше да се съгласуват с Министерството на външната търговия, Министерството на финансите и БНБ [93]. След това договорът се депозираше в Министерския съвет заедно с подробен анализ-обосновка и мненията на трите упоменати по-горе правителствени институции [94]. За да влезе в сила договорът, беше необходимо разрешение на Министерския съвет [95]. Изглежда, че съгласието на Министерския съвет би било необходимо и за всяко предлагано изменение в задължителните пунктове, неизменно участващи в договора за създаване на асоциация [96]. От друга страна, предложенията за изменение на относителните дялове в собствеността на участниците очевидно се нуждаеха единствено от разрешението на Министерствата на външната търговия и финансите [97].

Указ 535 съдържаше и забрана за участниците да прехвърлят дяловото си участие в асоциациите по трета глава на трета страна, без съгласието на другия участник или на останалите участници [98]. Тази забрана отсъстваше за асоциациите по втора глава. Въцреки това вероятно всяко предложение за прехвърляне на дял и при двата вида асоциации не можеше да влезе в сила без одобрение от Министерския съвет [99]. Трябва също да се отбележи, че изискването за съгласие на всички участници при предлагането на прехвърляне на дял в асоциация по трета глава, не се отнасяше до промените в идентичността на българския участник, в случай че промяната беше резултат от “приемственост, произтичаща от акт на държавна реорганизация на българския участник в асоциацията” [100].

Указ 535 съдържаше и други важни ограничения върху смесените предприятия. Най-важното от тях беше, че българският участник в дадена асоциация можеше да има “принос” във вид на земя и/или подобрения на земята за ползване от асоциацията, но собствеността върху такава земя, оставаше за местния участник [101]. Това се отнасяше в еднаква степен за асоциациите от двата типа. По този начин, независимо от факта, че асоциациите по трета глава имаха независим юридически статут и българско гражданство, те не можеха да придобиват недвижима собственост като принос от страна на български участник или чрез закупуване или строителство. По този начин от закона бяха изключени както земята, така и подобренията върху нея [102]. От друга страна на българския участник, беше разрешено да предоставя правото за използуване на недвижимата собственост на асоциацията като частична или пълна замяна за своя дял [103]. Асоциацията можеше и да наема такава собственост от участника или от трети субект [104].

Подобни ограничения съществуваха и по отношение на едри средства за производство, промишлено оборудване и “особено ценни” машини [105]. Нито на българския, нито на чуждестранния участник беше разрешено да предоставят правата на собственост върху тези обекти на асоциации, даже на такива по трета глава [106]. Това ограничение служеше за защита на българските средства за производство от преминаване в чуждестранна собственост, а изглежда е изпълнявало и ролята на гаранция за чуждестранния участник, че ще запази собствеността си върху едрото оборудване и други производствени машини, внесени в страната, за използване от асоциацията.

Данъчният режим за асоциациите по втора и трета глава и за чуждестранните собственици в тях се определяше в четвърта глава [107]. Накратко, асоциациите по втора глава, благодарение на факта, че нямат статут на юридическа личност, не подлежаха пряко на облагане с данъци. “Печалбите” на чуждестранния участник в асоциация по втора глава се облагаха с 20% данък, ако се реинвестираха в делова дейност по правилата на Указ 535 и с 30%, ако се изнасяха в чужбина [108]. Предполагаше се, че в отсъствието на фактическо разплащане чуждестранният участник в определен момент ще бъде таксуван при косвеното получаване на своя дял от печалбата на асоциацията по втора глава. Приемаше се също, че печалбите, получавани от чуждестранния участник в асоциация по втора глава и съхранявани на твърда валутна сметка в България, ще подлежат само на 20% данък при получаване и на още 10% данък при репатриране. Нямаше никаква уредба относно облагането с данъци на печалбите на българския участник в една асоциация по втора глава.

Печалбите на асоциациите по трета глава се облагаха с 20% данък преди да бъдат разпределени между участниците [109].

Доходите, получавани от чуждестранен участник в асоциация по трета глава, бяха облагани с допълнителен данък от 10% при прехвърлянето им в чужбина [110]. Както и при данъчния режим, уреждащ печалбите на асоциациите по втора глава, липсваха правила за облагането с данък на печалбите, полагащи се на българския участник в асоциация по трета глава. Министерствата на финансите и външната търговия можеха по свое усмотрение да освобождават от данъци за срок от не повече от три години асоциациите и участниците в тях [111].

Освен това, всички асоциации подлежаха и на облагане с местни данъци, както и с данък върху оборота за всички стоки и услуги, продавани на местния пазар [112].

И накрая, Указ 535 до голяма степен облекчи чуждестранните участници в асоциациите, както и небългарските страни по договорите за промишлено коопериране по отношение приложимостта на митническите такси върху стоките, внасяни в България за развиване на стопанска дейност. Стоките, материалите и оборудването, внасяни от чуждестранен участник в асоциация, за използване в производството на стоки за износ бяха освобождавани от митнически такси [113]. Освобождаването от митнически такси беше разширено така, че да обхваща и позициите, временно внасяни в България от чуждестранен участник-страна в дого­вор по промишлено коопериране, при положение, че тези позиции биха се използували във връзка с изпълнението на съответната договореност [114]. На министерствата на финансите и външната търговия беше дадено и правото да намаляват или премахват митническите такси и за други позиции от вноса, въз основа на преглед на стопанската дейност, във връзка с която биха се използували тези позиции [115].

Опити за по-нататъшно реформиране на законодателството, свързано с чуждестранните инвестиции, 1987-1990

Въпреки, че намерението на Указ 535 беше чувствително да се либерализира българската законова структура, отнасяща се до чуждестранните инвестиции, потенциалните западни компании демонстрираха не повече от умерен интерес и до 1986 г. по този закон бяха образувани само 10 смесени предприятия [116]. Ръководителите на държавното пла­ниране междувременно започнаха да изпитват недоволство от резултатите, постигнати от НИМ, като отдаваха неуспехите му на силната съпротива от страна па бюрокрацията срещу целите му да децентрализира вземането на икономически решения и да увеличи отговорността на стопанските организации по самоуправлението и самофинансирането. Българското ръководство виждаше в постигането на тези цели не само ключа към увеличаване на ефективността, производителността на труда и обновяването, а и единствения начин да се наложат твърди бюджетни офаничсния на ръководствата на стопанските организации [117].

През декември 1986 г. ръководството на БКП предприе с подновена сериозност нрофама за икономическа реформа, подчертаваща идеята, че стопанските организации трябва да станат самоуправляващи се и самофинансиращи се [118]. През цялата 1987 г. българското правителство направи редица промени в законовата система, уреждаща стопанската дейност, които между другото имаха за цел да подобрят инвестиционната среда, с намерение привличането на по-голямо чуждестранно участие в усилията по преустройството на икономиката [119].

Указ 53, който се опита през 1982 г. да разшири автономията и самоуправлението на “стопанските организации” със статут на юридически лица, беше заменен от нов закон – Указ 71, чието обнародване беше обявено на 29 декември 1986 г. [120]. Указ 71 разшири обхвата на принципите на самоуправлението, като по този начин увеличи свободата за вземане на решения на ръководителите с по-нисък ранг, а и разшири категорията на стопанските организации, за които се отнасяха тези принципи. До обнародването на Указ 71 повечето самоуправляващи се стопански организации бяха в промишлеността и селското стопанство. Новият закон разпростря новите принципи не само върху тях, а и върху местните държавни, изследователски, образователни и културни организации [121]. Означението самоуправляваща се стопанска организации (ССО) обхвана почти всички ведомства в България, включително и тези със статут на юридически лица (например: предприятия, обединения, комбинати и стопански асоциации) и формирования без такъв статут (например: бригади, поделения на предприятия) [122].

През юни 1987 г. Министерският съвет публикува нов закон Указ 31 [123], който по същество прецизираше действието на Указ 535 [124]. Указ 31 се свеждаше до повтаряне на принципите на Указ 535 и акцентираше върху правото на ССО да образува асоциации съгласно този закон [125]. Указ 31 изясняваше и се разпростираше върху някои въпроси, напълно развити в Указ 535, без обаче да изменя или отменя нито една уредба от него. Следователно, едно ССО без статус на юридическо лице все още нямаше компетенцията да сключи договор за асоциация или коопериране, попадащ под действието на Указ 535.

Указ 31 уреждаше по-пълно защитата на правата на собственост [126], създаваше по- подробен юридически режим, уреждащ, строителните проекти [127], определяше нови форми за прехвърляне на печалбите [128] и съдържаше категорична формулировка на изискването ССО и асоциациите съгласно Указ 535 да бъдат на самоиздръжка ио отношение на потребностите си от твърда валута [129]. В частност, Указ 31 посочваше, че правата на собственост, включително правата на промишлена собственост на чуждестранни юридически и физически лица получават защита съгласно българския закон и различните международни договори, сключени от българското правителство [130]. (България стана член на Световната организация за Интелектуална собственост и се подчинява на Парижката конвенция за интелектуалната собственост).

По-малко от два месеца след като беше обнародван Указ 31, Министерският съвет даде допълнителни разяснения относно приложението на Указ 535 чрез издаването на Указ 49 [131], даващ подробни указания за точките, които трябва да бвдат включени в обосновките, депозирани в Министерския съвет във връзка с молбите за одобряване на предлаганите асоциации [132]. Указ 49 предостави и други процедурни указания, отнасящи се до получаването на това разрешение и сдържате в явна форма препоръката към ССО да прекратят всякакви договорености, водещи со “неблагоприятни резултати от гледна точка на финансите и чуждестранния обмен” [133].

Поредна стъпка с непосредствено отношение към действието на българо-чуждестранните асоциации, действуващи в България, беше издаването на Наредба 11 [134], една съвместна разпоредба на Министерството на финансите и търговията и на Комитета по цените. Наредба 11 излезе на 30 декември 1987 г. Той съдържа таблица, определяща таксите, които асоциациите трябва да заплащат за използването на недвижима собственост, водни ресурси, гори и сгради.

В допълнение към разгледаните по-горе инициативи, имащи пряко отношение към законовия режим, уреждащ действието на българо-чуждестранни асоциации в България, през 1987 г. бяха прокарани още два указа, оказали съществено влияние върху климата на чуждестранното инвестиране в България. Първо, на 14 юли 1987 г. Държавният съвет издаде Указ 2242 [135], разрешаващ на Министерския съвет да създава безмитни (за свободна инициатива) зони в българските речни и морски пристанища, на международни летища, в транспортните центрове и в други международни и търговски центрове, включително туристическите. Правилникът за изпълнение на този Указ беше издаден от Министерския съвет на 6 ноември 1987 г. [136]. (До юни 1990 г. Министерският съвет беше разрешил създаването на пет такива зони в следните градове: Русе, Видин, Пловдив, Бургас и Свиленград).

На второ място, беше предприета стъпка, която трябваше да окаже последствия върху структурата на цялата икономика на България: на 19 юни 1987 г. Министерският съвет публикува Указ 33 [137], който реформира българските търговски банки чрез въвеждането на двустепенна банкова система. Основната промяна в банковото дело беше извеждането на заемодателната функция, обслужваща деловата сфера, вън от централните функции на Народната банка и прехвърлянето й към наскоро разширената мрежа от “търговски” банки, които приемат депозити и осигуряват заеми за ССО на конкурентни начала [138].

Намерението на тези нови правилници и укази беше да изчистят, рационализират и разширят тъканта на икономическите реформи, законодателно провеждани през предишните няколко години. През януари

1989 г., обаче, Държавният съвет възприе един напълно нов закон, уреждащ чуждестранните инвестиции, който отмени Указите 535, 31 и 49. Този нов закон – Указ 56 [139], въведе широкообхватна система от нови закони и правилници, уреждащи стопанската дейност в България. Освен че отмени Указ 535, Указ 56 чувствително промени редица други части от българското законодателство в опита си да отвори българската икономика към силите на пазара [140]. Указ 56 беше изменен през 1989 г. и още веднъж – през 1990 г. През 1989 г. бяха публикувани, а през 1989 г. и 1990 г. изменени и Правилникът за прилагане на Указ 56 и Постановление 2 на Министерския съвет за прилагането на Указ 56 [141].

Указ 56 – изменения и правила за прилагането му 

Указ 56 представлява значителна крачка напред при определяне на благоприятните условия за чуждестранни инвестиции в България и на статута им. При все това, в него продължават да съществуват чуждестранни контрастимули по отношение на инвестирането от чужбина. Това са контролът, упражняван от държавата чрез изискването за осигуряване на министерски разрешения за създаването на някои видове предприятия в областта на частния бизнес и запазването на държавната собственост върху много видове имоти.

Чуждестранните лица, които могат да разчитат на защитата на Указ 56, включват юридически лица с чуждестранен юридически адрес, граждани на чужда страна, които непосредствено преди предприемането на стопанска дейност в България са имали постоянно местожителство в чужбина и български граждани с постоянно местожителство в чужбина. Указ 56 осигурява на всички чуждестранни лица еднакви икономически и юридически условия за инвестиране, с изключение на лицата от страни, които провеждат дискриминационна политика спрямо български фирми [142].

Чуждестранните лица, развиващи дейност за реализиране на печалби в България, трябва да я провеждат чрез филиал или фирма. Независима стопанска дейност може да се предприеме от чуждестранни лица само с разрешение на министъра на външно-икономическите връзки. Аналогично, чуждестранни лица могат да откриват търговски представителства с разрешение на министъра [143].

Чуждестранни лица могат да основат филиал или дъщерна фирма само с разрешение на министъра. Дъщерната фирма е юридическо лице и трябва да се регистрира в районния съд, където е нейният юридически адрес. Юридическото лице започва да съществува от датата на публикуването на решението за регистрация в Държавен вестник. Дъщерната фирма може да изпълнява само дейностите, упоменати в разрешението. Ако дейността на дъщерната фирма претърпи промяна, трябва най-нап-ред да се осигури ново разрешение [144].

Чуждестранни лица могат да издават или получават акции на фирми с ограничена отговорност или да вземат участие във фирми с неограничена отговорност само като партньори с ограничена отговорност. Когато чуждестранното участие във фирмата надхвърля 49%, е необходимо разрешение от министъра на икономиката и планирането [145]. Чуждестранни лица могат да придобиват акции и да основават смесени акционерни фирми. Когато чуждестранното участие надхвърля 20% е необходимо да се получи разрешение от министъра на финансите. Чуждестранните лица трябва да депозират изцяло стойността на издадените от тях акции. Фирми с ограничена отговорност с чуждестранно участие над 49% и акционерни фирми с такова участие, надминаващо 20% могат да бъдат основатели и да придобиват акции от акционерни фирми само с разрешение на министъра на финансите [146].

Фирми с чуждестранно участие над 49% (20% за акционерните фирми) и повече от 5 милиона лева в конвертируема валута, както и филиали на чуждестранни лица, се освобождават от данъци върху печалбата за срок от пет години, когато развиват стопанска дейност във високотехнологични области, в селското стопанство и хранително-вкусовата про­мишленост [147]. Печалбите от стопанската дейност в зоните за свободна търговия се освобождават от данъци през първите пет години [148].

Чуждестранните лица могат да прехвърлят в чужбина печалбите, спечелени в чужда валута, както и частта от своя ликвидационен дивидент, която е в чужда валута. Извън това, възможността за чуждестранните лица да репатрират своите доходи от България е ограничена от правото на Българската народна банка да ограничава обмена на български левове в чужди валути до следните три случая: когато чуждестранното лице изнася от България компенсация за експроприирани инвестиции; изнася своя ликвидационен дивидент или е реализирало пе­чалба в български левове от стопанска дейност чрез договор с компетентна държавна институция [149].

Състоянието на собствеността в България е определено от Конституцията, Закона за собствеността и Указ 56 след измененията. Според тези документи всички видове собственост в България, независимо дали става дума за държавна, частна или на чуждестранни юридически и физически лица, общинска, кооперативна и на обществени организации, са равнопоставени. Някои видове собственост могат да бъдат притежавани единствено от държавата. Държавният монопол включва подземните изкопаеми, естествените енергийни ресурси, ядрената енергия, железопътния транспорт, пощите, телеграфите, телефонните комуникации, радио- и телевизионното излъчване, горите, водните ресурси и пъ­тищата с национално значение. Чуждестранните граждани и чуждестранните юридически лица не могат да придобиват собственост върху селскостопански земи. Фирми с чуждестранно участие и филиали на чуждестранни юридически и физически лица не могат да придобиват собственост върху земя, подземни пластове, гори или води. Като се оставят настрана тези значителни изключения, частният инвеститор може да придобива движима и недвижима собственост, но съществуват ограничения за придобиването на недвижими имоти от страна на чуждестранни юридически и физически лица, както следва: а) чуждестранни граждани с постоянно местожителство в България могат да придобиват недвижима собственост на територията на България по същия начин както и българските граждани; б) чуждестранни граждани с постоянно местоживеене в чужбина могат да придобиват недвижима собственост в България само с разрешение на министъра на финансите, като това право не важи за граждани на чужди страни, които осъществяват дискриминация срещу придобиването на недвижима собственост от български граждани; в) чуждестранни юридически лица могат да придобиват недвижима собственост само чрез парламентарен закон, постановление на Министерския съвет или международна договореност. Ако чуждестранното юридическо лице е филиал или фирма с чуждестранно участие, регистрирани в България, те могат да придобиват права за строеж и права за ползване (usofructus) на недвижимите имоти през определен период, за да може да се развива стопанската дейност. При прекратяване на дейността на чуждестранното лице в България, българският партньор или държавата имат право да закупят недвижимата собственост [150].

Чуждестранните инвестиции, независимо дали са на индивиди или на юридически лица, са защитени от държавата – те не могат да бъдат конфискувани или да им бъде наложен арест с административна процедура. Инвестициите в движима собственост не могат да бъдат експроприирани. Инвестициите в недвижима собственост не могат да бъдат отчуждавани, освен за държавни или обществени нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Законът предвижда съдебна процедура в случаите на експроприация. За експроприираните инвестиции чуждестранното лице получава обезщетение по взаимно съгласие или според присъждането на районния съд, в случай че не се достигне до съгласие [151].

Трудовите отношения с филиали, фирми с чуждестранно участие, както и със служители или лица, развиващи самостоятелен бизнес, се уреждат от трудов договор. Страните могат да преговарят по количеството на компенсацията, заплащана в чуждестранна валута, независимо дали страната е български или чуждестранен гражданин. Българското трудово законодателство, обаче е приложимо към следните въпроси: а) служителите трябва да се осигуряват срещу временна или постоянна нетрудоспособност в съответствие с българското осигурително законодателство; б) чуждестранните работодатели трябва да заплащат социална осигуровка в размер 30% от изплащаната на служителите компенсация; в) трудовите спорове, по които български гражданин е страна, трябва да се разглеждат от български съдилища, а ако спорът е с чуждестранен гражданин – съгласно трудовия договор [152].

Спорните въпроси между чуждестранни лица, филиали, фирми с чуждестранно участие и български фирми и други лица трябва да се решават от български съдилища или по споразумение на страните. Споровете могат да се решават чрез арбитраж [153]. В настоящия момент в България няма действащ търговски кодекс. Предишният търговски кодекс, приет през 1897 г., е отменен по времето на комунистическия преврат през 1947 г. В условията на командната икономика от комунистическата ера, съществуването на търговския кодекс бе неуместно.

Формулиране на потребностите 

България има нужда от изменения в Указ 56 и в правилниците за неговото прилагане, с оглед премахването на съществуващите в тях контрастимули за инвестирането и по-точно, изискването от страна на държавните власти на предварително разрешение; държавната собственост върху повечето видове недвижима собственост; невъзможността чуждестранни лица и субекти да придобиват собственост върху земя. Належащо е и въвеждането в сила на търговски кодекс

Реформи и намерения за реформи 

Специфичните реформи, необходими за създаването на привлекателен климат за чуждестранните инвестиции в България, без наличието на съществени контрастимули при инвестирането, обвързани с конституционни, социални, икономически и законови реформи, необходими за постигане на бърз преход на България към състоянието на гъвкава и свободна пазарна икономика и за осигуряване на българския народ на политическа, социална и икономическа свобода, заедно със свободата да произвежда, да търгува със своите стоки и да се радва на плодовете на своя труд, включват:

Отмяна на член 16 от Конституцията на НРБ 

Това е текстът, който ограничава собствеността върху полезните изкопаеми, естествените източници на снсртя, ядрената енергия, железопътния транспорт, пощите, телеграфа, телефоните, радиото, телевизията, горите, водите и пътищата с национално значение единствено като държавна, а ограничава и собствеността върху гори, естествени пасища, каменни, пясъчни и чакълови кариери, водоизточници и пътища, налични в рамките на дадена община, единствено като общинска.

Отмяна на член 17 от Конституцията 

Тази уредба се занимава с правото на държаната да основана стопански и други организации за управление на държавните прана върху собствеността.

Отмяна на член 19 от Конституцията 

Този член определя кооперативната собственост като принадлежаща на колектив от трудещи се и упражнявана в интерес на обществото. Тази комунистическа догма няма място в Конституцията на една свободно избрана демокрация, чиято икономика се основава на свободно предприемателство и пазарна икономика.

Отмяна на член 21 от Конституцията 

Той е написан от гледна точка на държавата, която налага ограничения върху използването на частна собственост от страна на българските граждани и на нейните общински народни съвети пълномощия да прехвърлят правото на ползване и собственост върху земи и имоти. Тъй като всички имоти трябва да бъдат частна собственост, държавата не може да запази правото си да ограничава или определя използването на собствеността като частна или държавна.

Отмяна на алинея 1 от член 29 на Конституцията 

Тази алинея дава на държавата изключително право да се занимава с някои стопански дейности. В една свободна пазарна икономика държавата няма място в стопанската дейност.

Отмяна на член 60 от Конституцията 

Този член обяснява, че всеки е длъжен да пази всички видове собственост, които като цяло образуват икономическата основа на страната, благоденствието на народа и свободата на личността. Точно обратното, икономическата основа на страната и на благосъстоянието на народа е в системата на свободното предприемателство, основана на правата на собственост върху частен имот и разпределението на ресурсите чрез ценовия механизъм на свободната пазарна икономика. Свободата на личността се основава на управленска система, в която членовете на Парламента се избират свободно и на Конституция с гаранции за личната и икономическа свобода при разделение на властите с независим съдебен надзор за конституционност на правителствените действия. Тези конституционни реформи са разгледани в отделна глава на настоящия доклад за промяна на Конституцията.

Корекция на административните актове, предвидени в алинея 1 на член 104 от Конституцията 

Текстът изисква постановленията на Министерския съвет да се публикуват в Държавен вестник. При все това, важни части от някои Постановления не са публикувани: например, Постановление 32 беше публикувано в Държавен вестник Nо 36/1990 без приложенията. Приложение 3 определя търговските квоти, което означава, че тези важни показатели не са предоставени на деловия свят. По същия начин и Постановление 20 беше публикувано в Държавен вестник Nо 43/1990 без приложенията, в които се определят износните премии и списъкът на фирмите, имащи право да приспаднат амортизационните отчисления и процента но инвестиционните кредити преди облагането с данъци на печалбата[154].

Корекция в администрирането от алинея, член 108 на Конституцията 

Посочената алинея изисква ведомствата (министерствата) да издават правилници или инструкции но прилагането на указите на Парламента, постановленията на Министерския съвет, в съответствие със Закона за нормативните актове. Такива действия не са били предприети п няколко случая с голяма важност, попадащи в действието на Указ 56:

Член 115 на Указ 56 изисква фирмите с чуждестранно участие, филиалите и чуждестранните юридически и физически лица да водят отчетна документация в съответствие с правилата, определяни от компетентния държавен орган. Независимо че Указ 56 е в сила от началото на 1989 г. досега не е публикуван Правилник за отчетната документация. Това представлява контрастимул при инвестирането, тъй като чуждестранните инвеститори в България трябва да развиват стопанска дейност под заплахата данъчните власти да решат, че прилаганите от тях отчетни правила (в отсъствие на указания от държавата) не съответ­стват на принципите, които данъчните власти решат да приложат ретроспективно [155].

Член 112 на Указ 56 упоменава списък от дейности във високотехнологични сектори, определян от Министерския съвет, за който чуждестранните физически и юридически лица ще се освобождават от данъци върху печалбата за период от 5 години, считано от датата на регистрацията на тяхното стопанско предприятие в България. Все още не са публикувани насоки, които да идентифицират дейностите, освобождавани от данъци. Липсата на тази информация е контрастимул при инвестирането, тъй като липсват конкретни насоки, които биха заинтересували чуждестранните инвеститори към фокусиране на потенциалния им интерес върху такива привилегировани области, освободени от данъци [156].

Алинея 1, член 100, Указ 56: този текст от Указ 56 е особено важен контрастимул при инвестирането. Той ограничава стопанската дейност на чуждестранните юридически и физически лица до дейностите, разрешени от компетентния държавен орган, като овластява същия орган да публикува списък на стопански дейности, за които няма да е необходимо разрешение. Досега не е издаден списък на независимите стопански дейности, за които няма да се изисква разрешение [157]. Това поставя потенциалните чуждестранни инвеститори в положение да размислят дали да си осигурят разрешение за предполагаемата стопанска дейност. Този текст в сравнение със съответните възможности за инвестиции в Източна Европа и в други страни, налага оценка на несигурността при инвестирането в България. Инвеститорите не обичат несигурността при инвестирането на ресурсите си и ако имат избор на възможности в чужбина, ще елиминират тези, които са свързани с несигурност.

Получаването на разрешение за стопански дейности с чуждестранни фирми, съгласно Указ 56 е свързано със сложен набор от правила, които сами по себе си представляват допълнителни контрастимули при инвестирането:

а. разрешението за независима стопанска дейност се дава от Министерството на външноикономическите връзки, при съгласуване със съответния министър;

б. за основаване на филиал – от Министерството на външноикономическите връзки и съответния министър;

в. за фирма с чуждестранно участие над 49% във фирма с ограничена отговорност и над 20% за смесена акционерна фирма – от Министерството на външноикономическите връзки, съгласувано с Министерството на икономиката и планирането;

г. за получаване на по-благоприятни данъчни и финансови условия, съгласно раздел II от глава V на Указ 56 от Министерството на финансите;

д. за разрешение по член 123 от Указ 56 за временно придобиване (т.е. използване на право за строеж) на недвижима собственост – от Министерския съвет, освен ако българският партньор не предостави недвижима собственост на предприятието, включващо чуждестранно участие, в който случай разрешението се дава от министъра на финансите. При такива правила възможността за ликвидация на недвижимата собственост е малка, ако въобще има дадено разрешение за придобиването на такива права. Първи получава възможност да я за­купи българският партньор, а след това – държавата. Уточнени условия няма. Едва ли може да се получат пазарни цени, когато възможностите за закупуване са толкова силно ограничени [158]. Чуждестранните инвеститори придобиват собственост върху недвижими имоти, за да развият върху нея производителна стопанска дейност, което между другото повишава и стойността на имота с течение на времето. Това всъщност е и една от целите на инвестирането. Всеки режим, който ограничава възможностите за отчуждаване на подобрени имоти, действа срещу собственото си намерение да привлича чуждестранни инвестиции.

е. неясно се третира търговското представителство: дейността на тези представителства е определена от закона. Върху тях е наложен данък, при това не в Указ 56, а в раздел 3, член 156 на Правилника за прилагането му. Законността на тази постановка е съмнителна според Закона за нормативните актове, тъй като данъци могат да се събират само чрез укази на Парламента. Въпреки че типичното търговско представителство няма за цел да създава печалба, все пак данък върху печалбата се събира за някаква предполагаема (въображаема) “обичайна” комисионна, която представителството би могло (преценката е по усмотрение на министъра) да получава, ако беше самостоятелна и отделна комисионна агенция, занимаваща се със същата или подобна дейност при същите или подобни условия и контактуваща напълно независимо с предприятието, от което е неделима част, и с всички други лица или предприятия. Настоящата уредба въвежда такава несигурност в данъчните отговорности на чуждестранния инвеститор, създаващ търговско – представителна служба в България, че се свежда до съществен контрастимул срещу подобна дейност. България губи притока на капитали, с който е свързано съществуването на такава представителна служба, във вид на заплати, наеми, такси за инфраструктурата и телекомуникациите, а българската икономика губи допълнителни контакти със Запада, които биха се осигурили посредством едно търговско представителство.

За премахването на съществените инвестиционни контрастимули са необходими следните поправки в Указ 56, след измененията: 

1. Отмяна на член 4(3): Според този текст Министерският съвет може да не предлага Указ 56 по отношение на стопанската дейност на чуждестранни лица от страни, провеждащи дискриминационна политика по отношение на български фирми. Тази предпазна мярка е на­сочена срещу България. Като се има предвид целта на изменението на Указ 56 – да се привлекат чуждестранни инвестиции при положение, че в България съществува конкретна стопанска дейност, в която желаят да инвестират чуждестранни лица, да не се допуска това инвестиране по посочените причини означава лишаване на българската икономика от определени чуждестранни инвестиции. Дискриминацията трябва да се обсъжда по дипломатически канали, а не чрез наказване на българската икономика.

2. Отмяна на член 5: Този член постановява стопанската дейност да се развива, като се обединят планиращите и регулиращи функции на държавата за обществено-икономическото развитие с автономията на фирмите и действието на пазарния механизъм. Тази идея ни сблъсква с принципа на противоречието: противоречие е да се поставят под общ знаменател държавното планиране и регулиране, в съответствие с произтичащата от тях представа за обществено-икономическо развитие, и свободата на инвеститорите да реагират на сигналите на пазара. Щом се осъществява държавна намеса в пазарния механизъм чрез налагане на правила за изпълнение на държавните планове за обществено-икономическо развитие, пазарните функции, отнасящи се до разпределението на ресурсите и привличането на инвестиции, както и ценовият механизъм на пазара, не могат да действат. Привличането на инвестиции е задача на пазара и на пазарната функция по разпределение на ресурсите. Българското правителство просто трябва да се оттегли от работата на пазара и от разпределението на ресурсите чрез правото върху и защитата на частната собственост и свободната инициатива, ако иска да се достигнат неговите цели и стремежите на българския народ, изложени в Указа.

3. Поправка на член 11(1), който да има следния текст:

“Инициативата за основаване, реорганизиране и закриване на фирми може да изхожда от: съществуваща фирма, български граждани, чуждестранни физически или юридически лица.

” Терминът “фирма” се разбира в съответствие с член 10(1), като субект, който провежда стопанска дейност в България, независимо дали става дума за лице, занимаващо се с бизнес като фирма, компания с ограничена отговорност, акционерна компания, филиал или смесено предприятие на две или повече от изброените форми. Съществуващите положения посочват, че държавни органи и обществени организации могат да поемат инициативата за основаване на фирми и др. подобни. Юридическата философия на реформите, представени в настоящата глава, изключва държавата от участие в практическата икономика на България. Оттук следва, че държавата и обществените организации не могат да играят никаква роля във формирането на фирми за провеждане на икономическа дейност.

4. Поправка на член 13(2), които да има следния текст:

“Държавните и общинските фирми могат по решение на своите управителни съвети да продават имуществото си на физически и юридически лица.”

Съществуващият в момента текст изисква в случаите, при които с отчуждаването на имотите се променя и сферата на дейност на държавна или общинска фирма, последната, ако е държавна, трябва да осигури съгласието на Министерския съвет или на определен от него министър, а ако е общинска – на Общинския народен съвет. Досегашната уредба изисква и при отчуждаване на недвижими имоти или на права върху такива в полза на фирми, които не са държавни или общински, да се получи разрешение от министъра на финансите или от Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет по ред, обнародван от Министерския съвет. Тази тежка мрежа от необходими одобрения пречи на продажбата на съществуващи имоти на частни инвеститори, като по този начин затруднява прехода на България от командна към пазарна икономика. Това представлява допълнителен контрастимул при инвестирането от страна на чуждестранни лица в смесени предприятия или във фирми за разработка и използване на съществуващи държавни или общински имоти за практическа стопанска дейност. Държавните и общински фирми, представяни от своите управителни съвети трябва да имат пълномощия да преговарят за цените и условията за продажба на своите имоти на частни инвеститори. Министерският съвет и общинските съвети могат да дават указания на държавните и общински фирми относно такива преговори, но не бива да се намесват и да затрудняват процеса с разрешенията, които сега се изискват според член 13(2).

5. Отмяна на член 18: Текстът дава на Министерския съвет пълномощия да налага вносни и износни квоти, както и да забранява външнотърговска дейност с някои видове стоки и услуги. Първо, мястото на такова условие, ако въобще трябва да го има, е в Закона за външната търговия. Всъщност то е неподходящо. Условието може да има най-много следния текст:

“Министерският съвет може да определя правила отнасящи се до външнотърговската дейност, които не противоречат на задълженията на България по международни търговски договори.”

България е подала документи за членство в ГАТТ, което прави незаконно използването на вносни или износни квоти и на търговско ембарго, освен в малко на брой и много ограничени случаи. От съществено значение за мотивирането на чуждестранните инвестиции е България да спазва международните правила за външна търговия, определени от ГАТТ. Сегашното условие е контрастимул при инвестирането, докато предложената поправка ще го стимулира.

6. Отмяна на член 19: Този член дава на Министерския съвет правомощия да “установява разрешителен режим за определени от него външноикономически сделки и дейности, както и да въвежда експортни такси”. Подобни правомощия са вредни за принципите на свободната инициатива и представляват контрастимул при инвестирането. Чуждестранните инвеститори или делови предприятия, влагащи средства, за да се заемат със стопанска дейност в чужбина, са изложени на заплахата да бъдат поставени в неизгодно положение или дейността им да бъде закрита по силата на държавно постановление. Принципите на свободния пазар изискват чуждестранния или местен бизнес да бъде освободен от държавна намеса. Държавата може да получи правомощия да защитава здравето и сигурността на обществото, просто чрез включване на следния текст:

“Министерският съвет може да разпореди да се ограничат вноса и износа на стоки и изпълнението на услуги по международната търговия, които вредят на здравето и сигурността на обществото. “

7. Отмяна на раздел II от глава пета ( Трудови акции) на Правилника за прилагане на Указ 56 и замяна на ч лен 21 от Указ 56 със следната клауза:

“Смесените акционерни фирми ще заделят известен брой акции, съответстващи на 20% от разрешения акционерен капитал, за закупуване от служители с непрекъснат стаж от една или повече години. Цените на тези акции ще бъдат определен процент от стойността на акциите, закупени от инвеститорите. Цената на закупените акции ще се изплаща в рамките на шест месеца от датата на закупуването. Броят на заделените акции, които всеки служител може да закупи не може да надхвърля пропорционалния му дял, определен въз основа на броя правоимащи служители в момента на закупуването. Ако служителят реши, акционерната фирма може да изкупи неговия дял при пенсионирането му по прослужено време. Акциите на служителите могат да се отчуждават по всяко време на открития пазар на базата на преобладаващата пазарна цена.”

Съществуващият текст би създал специален клас акции. “Трудовите акции” според раздел II на глава пета на “Правилника за прилагане на Указ 56” се предоставят за закупуване на отделните служители и на трудовия колектив. Това условие обърква състоянието на акциите в смесените акционерни фирми и вкарвайки елемент на несигурност, представлява контрастимул при инвестирането. Социалистическата цел – участие на трудещите се в управлението на предприятията няма съответствие в икономиката на свободна инициатива и свободен пазар. Разумната цел да се стимулират работниците да участват в ма­териалното благосъстояние на своя работодател се постига чрез простата поправка, предложена по-горе.

8. Коментар на членове 22-31: Тези положения описват организацията и функциите на управителните групи на държавните и общински фирми и на фирмите на обществени организации. Юридическата философия на настоящата глава, занимаваща се с изменението на законите, уреждащи чуждестранните инвестиции, предполага, че съществуващите фирми – държавни, общински и на обществени организации, и трябва да се приватизират в рамките на един организиран процес, като в бъдеще стопанската дейност в България се провежда изключително от частни фирми. Поради това авторът счита, че членовете от 22 до 31 по същество са излишни. Заедно с това се признава, че съществуването понастоящем на такива обществени фирми и времето, необходимо за елиминирането им чрез приватизация, налагат през това време правилата, уреждащи тяхната организация и действие да останат. С оглед на факта, че всички обществени фирми ще бъдат приватизирани, както това се разглежда в специалната глава за приватизацията, от гледна точка на целите на настоящата глава, не се препоръчва изменяне на членовете от 22 до 31.

9. Отмяна на член 41: Съгласно този член би трябвало всички смесени акционерни фирми да обнародват в централен ежедневен вестник годишния си балансов отчет с данни за печалби и загуби през всяка от последните 5 години, както и дивидентите, изплатени през тях. Печалбите на една стопанска корпорация са деликатна информация, предназначена за вътрешно ползване, тъй като разгласяването й може да помогне на конкуренцията при разработването на ценовата й стратегия. От друга страна, акционерите имат право да получават такава финансова информация. В съгласие с принципите на свободния пазар, този член може да бъде изменен, както следва: “Ежегодно до 31 март Управителният съвет е задължен да изпраща на акционерите по пощата балансовия отчет за предишната година, заедно с отчет за печалбите и загубите през всяка от последните пет години, както и отчет за дивидентите, изплатени през всяка от тях.”

10. Промяна на член 43 чрез следния текст:

“Освен в случаите на закриване на фирмата, предвидени в нейния устав, смесената акционерна фирма ликвидира съвкупното си имущество, ако районният съд, действуващ на нейния юридически адрес реши, че фирмата не е в състояние да посрещне задълженията си и при настъпил падеж те останат неизплатени и фирмата е неплатежоспособна.

” Капиталът на една фирма може да се стопи от начални загуби, особено през първите години на нейната работа. Ръководството на фирмата има право да намери допълнителни капитали, да осигури жизнено важни оперативни фондове по кредитни канали или да проведе съкращения, за да поддържа жизнеспособността й. Изискването в съществуващия закон фирмата насилствено да се ликвидира, когато уставният й фонд спадне под първоначално заявения капитал (1 милион лева) е непрактично и представлява контрастимул при инвести­рането. Много по-практична мярка е проверката за фалит.

11. Отмяна на член 82: Този член постановява, че държавата “регулира стопанската дейност” в България чрез комбинация от данъци, такси, субсидии, лихвени проценти, валутни нормативи, правила за формиране на цените и държавни поръчки. Първо, държавата не трябва да се занимава с регулирането на стопанските дейности на България. Вярно е, че държавата може да се стреми да влияе на стопанската дейност, да осигурява защита от инфлация и рецесия, чрез действия на независимата Национална банка на България по фикси­рането на лихвените проценти за заемите на търговските банки и чрез купуване и продажба на левове за предотвратяване на резки изменения в курса. Преди всичко свободният пазар трябва да определя курса и процентната ставка по заемите от търговските банки. Държавата не бива да пречи на функционирането на икономиката чрез намеса във формирането на цените или чрез правителствени договори, целящи да стимулират или осигурят стопанска дейност чрез държавни поръчки за производство на стоки. Държавата трябва да използва вносните такси, за да осигури умерена, временна защита за български промишлени производства, които работят ефективно, но не и като средство за регулиране на икономиката. Държавата трябва да използва данъците за финансови цели, като се има предвид взаимодействието между нивото на данъците и стопанската дейност. Това обаче не се покрива с твърдението, че държавата трябва да определя нивата на данъците, за да регулира стопанската дейност. Функционирането на свободна пазарна икономика изисква колкото е възможно по-малка намеса от страна на правителството – в съответствие с този принцип, държавата не трябва да се стреми да се бърка в пазарната икономика, като инжектира правителствено планиране и свързани с надежди за растеж цели и използва различните форми на намеса, посочени в този член.

12. Отмяна на членове 83, 84, 85 и 86. Да се заменят от един единствен член със следния текст:

“Държаната няма да се намесва във функционирането на икономиката. Българската народна банка може да определя лихвените проценти на заемите от търговските банки, за да предотврати инфлацията; тя може да продава и купува чуждестранна валута, за да предотврати резки промени в стойността на лева. Държаната ще използва данъчната политика единствено за финансови цели. Цените на стоките и услугите ще се определят от действието на пазара. Държавата няма да се намесва в процеса на формиране на цените. “

13. Поправка на член 88(1), както следна: Премахва се последното изречение: “Минималният норматив за отчисляване [от печалбите] на средствата за развитие се определя от Министерския съвет.”

Държавата просто не може да се меси в управлението на фирмите. Задача на тяхното ръководство е да определя разпределенеието на съвкупните печалби по резервни фондове и предназначението на тези фондове. Докато държавата запазва за себе си властта да насочва фирмите как да водят работата си, ще се поддържа твърде чувствителен контрастимул при инвестирането. Ако държавата желае да окуражава създаването на фондове за развитие, тя трябва да използва данъчната политика за постигането на тази цел. В такъв случай, ако ръководството на една фирма пожелае да използва предимството на данъчните облекчения за създаването на фондове за развитие, то ще има свободата да го направи. Ако ръководството на фирмата прецени, че за момента печалбите могат по-добре да се използват по други начини, то запазва възможността да вземе това решение.

14. Отмяна на член 89(2): Този текст изисква от деловите фирми да продават част от доходите си в чуждестранна валута на държавата по ред, определен от Министерския съвет. По дефиниция фирмите, които са основани с или които включват чуждестранно участие, се занимават с международна търговия. Техните операции по лицензиране на технологии, закупуване на основни суровини, внос на модерни машини и маркетинг на съвременна продукция на Запад, по необходимост са свързани с генерирането на чуждестранна валута. Тя е жизнено важна за непрекъснатата им дейност на международни фирми, независимо от това, че базата им е в България. Изискването да продават част от приходите си в твърда валута на държавата ще ги постави в неизгодно положение. Тази постановка е още един съществен контрастимул при инвестирането.

15. Отмяна на член 90( 1): Този текст упълномощава държавата да предлага премии и субсидии от държавния бюджет за конкретно производство. В свободната пазарна икономика разпределенеието на ресурсите за производство и инвестирането в производството трябва да стават като реакция на ценовия механизъм. Когато държавата се намесва в този метод за разпределение на ресурсите, включително чрез инвестиране в производството, тя изкривява икономиката и се стига до появяването на поредица продукти, които не могат да бъдат прода­дени в условията на свободния пазар. За да се придвижи България ефективно към свободна пазарна икономика, държавата трябва да остане извън стопанския процес. Ако държавата намира за желателно да стимулира инвестициите в някои основни производствени области, тя трябва да използва данъчната политика, а не изплащането на субсидии или премии.

16. Отмяна на член 91: Този член упълномощава Министерския съвет да определя правилата за възнаграждение на трудещите се, за категоризиране на служителите и даване на квалификационни слепени. Той предвижда три квалификационни степени: начална, средна и висша. Членът изисква заплащането да зависи от непосредствените крайни резултати. Това представлява масирана намеса в работата на бизнеса за една свободна пазарна икономика. Според принципите на свободния пазар нивото на заплащане се влияе от търсенето и предлагането на работна ръка. Квалификацията трябва да бъде присъща на естеството на изпълняваните задачи. В една съвременна икономика с промишленост, основана на технологии, тези квалификационни степени очевидно ще бъдат повече от трите, указани в закона. Трудовите отношения, заплатите, категориите по оггит или квалификация, работното време и т.н. трябва да се определят в договор между ръководството и работниците. Държавата може да провежда социалната си политика, като издаде закон за минималната заплата и работното време, а не чрез подробно регулиране на цялата гама от трудови от­ношения.

17. Отмяна на член 96: Този член упълномощава областните и общинските народни съвети да участват в акционерни фирми и да издават облигации. Според юридическата философия на реформите, препоръчвани в настоящата глава, намесата в частни стопански акционерни фирми от страна на областни или общински народни съвети чрез закупуване на акции и издаване на облигации противоречи на принципите на свободния пазар. Вярно е, че има място за създаване на индустриални паркове и зони за свободна търговия от местните управи, а пускането на облигации върху кредита на техните данъчни доходи представлява за тях подходящ начин да натрупат фондове за тази цел. При все това, не е необходимо към нея да се подхожда чрез прехвърляне на фондове във фирма, занимаваща се със стопанска дейност. Оттук следва, че правото за закупуване на акции от фирмите е ненужна намеса на правителствените институции във функционирането на пазарната икономика, основана на свободна инициатива.

18. Отмяна на член 119(3): Този текст постановява, че стоките и услугите за населението трябва да се продават на цени, определени от Министерския съвет. Това е пряка намеса в ценовия механизъм на пазара. Всяка чувствителна намеса на държавата във фиксирането или контролирането на цените внася деформации не само в категориите с регулирани цени, но и върху целия пазар, тъй като много стоки се възприемат от пазара като имащи определено ценово отношение към потребността от тях. Разбираемата загриженост на държавата за последиците от прехода към свободна пазарна икономика в резултат на временното неностоянство на цените трябва да доведе до изплащане на добавки към доходите от страна на държавата за тези лица, чиито доходи са под нивото на бедността, а не до вмешателство в действието на ценовия механизъм на свободния пазар.

19. Отмяна на член 119(4): Тази постановка също упълномощава Министерския съвет да се намесва при определянето на цените на стоки от първа необходимост – в дадения случай това са “някои суровинни и енергийни ресурси”. Загрижеността на държавата е разбираема, но ако правителството наистина иска уверено и бързо да направи прехода към свободна пазарна икономика тя е изцяло неоправдана. Деформациите, които ще се получат, ако правителството започне да регулира цените на суровините и енергията, ще бъдат дълбоки и ще засегнат цялата икономика. Целта на държавата да се предпази от инфлация на цените на основните суровини и енергията може да бъде реализирана чрез данъчни стимули, които да насърчават инвестициите в производството и вноса на оскъдни суровини, а също и чрез деформация гга ценовия механизъм и възникващото от него нарушаване на равновесието в пазарната икономика.

20. Отмяна на член /21(8): Този член упълномощава Министерския съвет да налага допълнителни условия но трудовото възнаграждение на български граждани, работещи за чуждестранни лица или предприятия, извън тези, договорени от страните. Това е още един източник на несигурност за деловите лица, заинтересовани от инвестирането в стопанска дейност в България. Деловите хора мразят несигурността. Имайки избор на страни в Източна или Западна Европа, в които да разширяват дейността си, североамериканските делови предприятия просто ще отбягват тези държави, чиито закони съдържат неуправляема несигурност. Както беше обяснено по-горе, такива всеобхватни пълномощия за държавна намеса в отношенията на частния бизнес абсолютно противоречат на условията, необходими за функциониране на пазарната икономика със свободна инициатива, в която търсенето и предлагането и ценовият механизъм разпределят ресурсите, привличат инвестициите и награждават творческото и ефективно предприемателство.

В съответствие с описаните по-горе поправки на Конституцията и на Указ 56, трябва да се отменят или изменят следните постановки от Правилника за прилагане на Указ 56:

1. Член 6(2): да се премахне горната граница, наложена на възнагражденията на членовете на управителния съвет на фирмата.

2. Член 11(5): да се отмени постановката, която би подчинила решенията на ръководителя на “инициативата и предложенията на трудовите колективи, отделните работници и специалисти, с оглед съчетаване интересите на * * *, фирмата и обществото. “

3. Член 12: да се премахнат в (1) и (3) споменаванията на “трудовия колектив”, като неоправдано вмешателство в прерогативите на ръководството.

4. Член14( 1): да се премахне изискването всяка външноикономическа сделка да се регистрира от сключващата я фирма в Министерството на външноикономическите връзки.

5. Член 14(3): да се отмени изискването външноикономическите сделки по член 19 на Указ 56 да имат нужда от разрешението на Министерството на външноикономическите връзки, а тези по член 18 – от разрешението както на Министерството на икономиката и планирането, така и на Министерството на външноикономическите връзки.

6. Член 14(4): да се отмени изискването фирмите да регистрират участието си в задгранични дружества и другите си инвестиции в чужбина при министъра на външноикономическите връзки.

7. Член 50(1): да се премахне споменаването на “спекулативна дейност” като основание за прекратяване на фирма но съдебен ред.

8. Член 50(4): да се отмени тази постановка, която определя като “спекулативна дейност” “незаконната печалба” от препродажба на дефицитни стоки или заиасяване с дефицитни стоки. Тези понятия имат толкова широк смисъл, че налагането им може да задуши инициативата на фирмите, занимаващи се със законна печеливша стопанска дейност.

9. Член 53: да се отмени тази постановка, която нарежда на Министерството на икономиката и планирането, съвместно с други министерства и ведомства да изготви държавния план и да определи участието на фирмите в изшлнението на плана. Понятието “държавно планиране” е неделима част от командната икономика, но няма място в пазарна икономика със свободна инициатипа.

10. Член 57: да се отмени тази постановка, определяща критериите, които фирмите да използват при формиране на цените на своите стоки и услуги. Докато поотделно критериите отразяват събитията от пазара, които могат да повлияят върху търсенето и предлагането, а оттук и върху цените, от факта, че държавата задава критерии следва, че тя ще има власт да наблюдава цените на пазара и да се произнася по това дали те представляват съставен продукт на зададените критерии. Такова изчисляване на цените по формула няма място в една свободна пазарна икономика. Цените на пазара се определят от търсенето и предлагането, действащи посредством ценовия механизъм. Държавата не изпълнява никакви функции и няма никакво място в действието на пазарната икономика.

11. Член 58: да се отмени тази постановка, която има за цел да определи как се формират, регистрират и прилагат цените на стоки и услуги “с особено важно значение за жизненото равнище на населението, както и цените на някои суровини, материали и транспортни услуги”. Такова държавно вмешателство в ценовия механизъм ще въведе деформации в пазарната икономика, които ще нарушат нейното функциониране. Държавната политика за защита на хората в неравностойно положение в период, когато може да се очаква, че цените на стоките от първа необходимост ще се променят в широки граници, ще се реализира по-добре, ако се осигурят добавки към доходите за тези, които са под чертата на бедността. При това, в последния случай и общата цена ще бъде по-малка, отколкото загубата на печалби при действието на свободната пазарна икономика в условията на де­формации, причинени от ценовия контрол.

12. Член 59: да се отмени този член, който урежда как да се определят цените на вносните стоки.

13. Член 60: да се отмени този член, който задължава фирмите да депозират ценоразписи в държавните органи по цените. Не бива да има никакъв контрол върху цените от страна на държавата; в една отворена пазарна икономика ценоразписите бързо стават неактуални с действието (чрез ценовия механизъм на пазара) на силите на търсенето и предлагането.

14. Въз основа на подобни разсъждения да се отменят членове 61, 62, 63 и 64, които задават формулировки за цените на научноизследователските и технологични продукти, кулинарните и бакалски стоки, общественото хранене, за цените на дребно на жилищна площ, за цените на проекти и строителни продукти и на монтажни работи. Член 64 нарежда на държавните органи да упражняват контрол върху правилното формиране на цените. Очевидно тази уредба и особено член 64 са недопустими в контекста на една икономическа система, в която разпределението на ресурсите трябва да се определя според сигналите на ценовия механизъм в свободния пазар, където търсенето и предлагането си взаимодействат при оформянето на пазарните цени.

15. Член 78(3): да се отмени, както бе разгледано по-горе.

16. Член 82(1): да се премахне фразата “се определят от Министерския съвет при съставянето на държавния план”.

17. Член 82(2): да се отмени.

18. Член 82(3): да се отмени.

19. Член 86(2): да се отмени.

20. Член 90(2): да се отмени.

21. Член 92(3): да се отмени.

22. Член 100(1) и (2): да се отменят.

23. Член 101(2) и (3): да се отменят.

24. Раздел //, членове от 119 до 127: да се отменят.

25. Член 139(2): да се отмени.

26. Член 154: да се отмени.

В резултат на отменянето през 1947 г. на Търговския кодекс на България, влязъл в сила през 1896 г. и поправен на 31 декември 1897 г. България няма търговски кодекс. Със създаването на пазарна икономика в България, воденето на бизнес на практика от частни фирми ще изисква търговски кодекс, който да определя характеристиките на сделките, а също и на кредитните и договорни инструменти, с които се извършва бизнес в пазарна икономика. Авторът разбира, че досега при липсата на търговски кодекс, чуждестранните инвеститори в своите договори с български предприятия, често включваха чрез споменаване подходящи раздели от българския Търговски закон от 18% г. [159]. Законът от 1897 г. с поправките беше изготвен по подобие на френския Търговски кодекс от 1804 г. Съвременният френски Търговски кодекс се състои от четири книги. От тях, заглавията от V до VIII, отнасящи се до търговския обмен, посредничеството, търговците, менителниците, полиците и чековете, са най-съществени от гледна точка на днешните нужди на България. Съответните постановки от българския Търговски закон от 18% г. се съдържат в книга 1, глави Х, XI и XII. Тъй като съществуващият частен бизнес в България е донякъде запознат и изглежда е възприел съответните постановки от главите на този закон като подходящи за деловите сделки, препоръчително е да получат законова сила следните раздели от българския Търговски закон от 18% г.:

О т книга I:

• Глава Х, раздел I: Лица, които могат да се задължават по менителни ци;

• Глава Х, раздел II: за формата на менителницата;

• Глава Х, раздел III: за задължението на съставителя (издателя);

• Глава Х, раздел IV: за джирото;

• Глава Х, раздел V: за предявяването на менителницата за приемане;

• Глава Х, раздел VI: за приемането на менителницата;

• Глава Х, раздел VII: за възможността за получаване на ценни книжа;

• Глава Х, раздел VIII: за падежа и изплащането на менителницата;

• Глава Х, раздел IX: за постъпките при незаплащане;

• Глава Х, раздел Х: за интервенцията (посредничеството);

• Глава Х, раздел XI: за гаранцията;

• Глава Х, раздел XII: за дубликати на менителници;

• Глава Х, раздел XIII: за загубени менителници;

• Глава Х, раздел XIV: за подправените подписи във връзка с менителниците;

• Глава Х, раздел XV: за предявяването на менителницата;

• Глава Х, раздел XVI: за правата на кредитора по менителницата;

• Глава Х, раздел XVII: за протеста;

• Глава Х, раздел XVIII: за прилагането на чуждестранните закони;

• Глава Х, раздел XIX: за времето и мястото на предявяване и други въпроси, свързани с менителниците;

• Глава Х, раздел XX: за неперфектните подписи;

• Глава XI: заемни разписки; v

• Глава XI: чековете.

Варианти на реформата 

Ключово значение за успешния преход на България от командна към пазарна икономика е създаването на законова структура, поддържаща основаването на фирми със стопанска дейност, привличането на чуждестранни инвестиции и кредитните и договорни инструменти за развитие на бизнеса в условията на пазарна икономика. Постигането на тази цел, от своя страна изисква поправки в имащите отношение към това текстове на Конституцията, Указ 56 и Правилника за прилагането му, както и придаването на законна сила на един търговски кодекс.

Стъпките, които трябва да се предприемат от Парламента (т.е. от Великото народно събрание), Председателя на Републиката и Министерския съвет, при разбиране и подкрепа от страна на опозицията, включват действията, общо разгледани и обсъдени в раздел IV на настоящата глава. В резюме те могат да се изложат, както следва:

1. Отмяна на тези текстове от Конституцията (т.е. да се изключат тези или подобни текстове и от новата Конституция, която ще се приеме от ВНС), които:

а. ограничават собствеността върху широка категория имоти само до държавата и общините и начините, по които частните лица могат да я използват;

б. дават на държавата право да основава стопански и други организации, над които да упражнява право на собственост;

в. определят кооперативната собственост върху имоти като притежание на колектив от трудещи се и използвана в интерес на обществото;

г. дават на държавата изключително право да се ангажира в определени стопански дейности;

д. заявяват, че задължение на всеки е да защитава всички видове обществена собственост, които като цяло формират икономическата база на страната, благосъстоянието на народа и свободата на личността.

2. Коригиране на административните актове, изисквани съгласно:

а. алинея 1, член 104 от Конституцията, изискваща постановленията, приемани от Министерския съвет, да бъдат обнародвани в Държавен вестник предвид това, че важни части от някои постановления не са били публикувани;

б. алинея 1, член 108 от Конституцията, изискваща ведомствата (министерствата) да издават правилници или други инструкции за прилагането на укази и постановления, тъй като това не е изпълнено в няколко случая с голямо значение, попадащи в сферата на действие на Указ 56.

в. член 115 от Указ 56, изискващ фирмите с чуждестранно участие, филиалите и чуждестранните юридически или физически лица да водят счетоводствата си в съгласие с правилата, указани от компетентните държавни органи поради факта, че не са публикувани ни­какви правила;

г. член 112 от Указ 56, споменаващ списък от дейности във високотехнологичните сектори, определени от Министерския съвет, при които чуждестранни физически и юридически лица ще се освобождават от данъци върху печалбите за период от пет години от датата на регистриране на фирмата им в България, тъй като досега не са били публикувани никакви решения, определящи дейностите, освобождавани от данъци;

д. алинея 1, член 100, Указ 56, ограничаваща стопанската дейност на чуждестранните юридически и физически лица до дейности, за които е получено предварително разрешение от компетентния държавен орган и даваща права на този орган да публикува списък на стопански дейности, за които няма да се изисква разрешение; досега не е издаден никакъв списък на независими стопански дейности, за които не е необходимо разрешение;

3. Отмяна на изискванията за разрешения за чуждестранна стопанска дейност по Указ 56, а именно за:

а. независима стопанска дейност – от Министерството на външноикономическите връзки, при съгласуване със съответния министър;

б. филиал – от Министерството на външноикономическите връзки и съответния министър;

в. фирма с чуждестранно участие с повече от 49% във фирма с ограничена отговорност и повече от 20% смесена акционерна фирма – от Министерството на външноикономическите връзки, при съгласуване с Министерството на икономиката и планирането;

г. предоставяне на благоприятни условия по данъчните и финансови въпроси, предвидено в раздел II на глава V от Указ 56 – от Министерството на финансите;

д. позволение, предвидено в член 123 на Указ 56, за временно придобиване (т.е. право на строеж при използването) на недвижима собственост – от Министерския съвет, в случай, че българският партньор не предостави недвижимо имущество, когато разрешението трябва да бъде дадено от министъра на финансите.

4. Отмяна на данъчната уредба за търговските представителсва, предвидена в алинея 3, член 156 на Правилника за прилагане на Указ 56, и в очевидно нарушение на закона за нормативните актове; типичното търговско представителство не е организирано да печели, но независимо от това му се събира данък върху печалбата за предполагаема (фиктивна) “обичайна” комисионна, която представителството би могло (преценката е по усмотрение на министъра) да очаква да получи, ако беше индивидуална и отделна комисионна агенция.

5. Поправка на Указ 56, за да се премахнат следните контрастимули при инвестирането:

а. Отмяна на член 4(3), постановяващ, че Министерският съвет може да изключи от сферата на действие на Указ 56 стопанска дейност на чуждестранни лица от страни, които провеждат дискриминационна политика срещу български фирми;

б. Отмяна на член 5, постановяващ, че стопанските дейности трябва да се провеждат, като се обединят планиращите и регулиращи функции на държавата, които се отнасят до обществено- икономи-ческото развитие, със самостоятелността на фирмите и действието на пазарния механизъм;

в. Поправка на член 11(1), посочващ, че държавните органи и обществените организации могат да бъдат инициатори в основаването и т.н. на фирми, така че да гласи “Инициативата за основаване, реорганизаиране или закриване на фирмите може да се поема от съществуваща фирма, български граждани, чуждестранни юридически и физически лица.”;

г. Поправка на член 13(2), изискващ в случаите, когато се отчуждава фирмено имущество да се промени и сферата на дейност на държавната или общинска фирма, последната да получи съгласието на Министерския съвет или на министър, определен от него, в случай че фирмата е държавна, или на Общинския народен съвет, ако фирмата е общинска; вместо това членът в тази част да гласи: “Държавните и общинските фирми могат с разрешение на своите управителни съвети да продават имуществото си на физически и юридически лица.”;

д. Поправка на член 18, който дава на Министерския съвет пълномощия да налага вносни и износни квоти, както и да забранява външнотърговска дейност с някои стоки и услуги, така че да гласи: “Министерският съвет може да определя правила за външнотър­говска дейност, които не противоречат на задълженията на България по международни търговски договори. “;

е. Поправка на член 19, който упълномощава Министерския съвет да “установява разрешителен режим за определени от него външноикономически сделки и дейности, както и да въвежда експортни такси”, така че да гласи: “Министерският съвет може да ограничава с разпоредби вноса или износа на стоки и изпълнението на услуги, отнасящи се до международната търговия, ако те вредят на здравето или безопасността на обществото. “;

ж. Отмяна на раздел II от глава пета ( Трудови акции) от Правилника за прилагане на Указ 56 и замяна на член 11 от Указ 56 с формулировка, посочваща, че: “Смесените акционерни фирми ще заделят известен брой акции, съответстващи на 20% от разрешения акционерен капитал, за закупуване от служители с непрекъснат стаж от една или повече години. Цените на тези акции ще съответстват на част от стойността на акциите, закупени от инвеститорите. Цената на тези акции ще се изплаща в рамките на шест месеца от датата на закупуването. Броят на заделените акции, които всеки служител може да закупи, няма да надминава пропорционалния му дял, определен въз основа на броя правоимащи служители в момента на закупуването. По избор на служителя, акционерната фирма ще изкупува неговия дял при пенсионирането му по прослужено време. Акциите на служителите могат да се от­чуждават във всеки момент на открития пазар по преобладаващата пазарна цена.”;

з. Поправка на член 41, който задължава всички смесени акционерни фирми да публикуват в централен ежедневен вестник годишния си балансов отчет, както и данни за печалбите и загубите при всяка от последните пет години и изплатените през тях дивиденти. Вместо това да се включи следният текст: “Ежегодно до 31 март управителният съвет е задължен да изпраща на акционерите по пощата балансовия отчет за предишната година, заедно с отчет за печалбите и загубите през всяка от последните пет години, както и отчет за изплатени през тях дивиденти. “;

и. Поправка на член 43, който изисква насилствено ликвидиране на фирма, когато уставният й фонд спадне под първоначално подписания капитал (1 милион лева), вместо това да гласи: “Освен в случаите на закриване на фирмата, предвидени в нейния устав, смесената акционерна фирма ще ликвидира съвкупното си имущество, ако районният съд, действащ на нейния юридически адрес определи, че тя не е в състояние да посрещне задълженията си, и при настъпване на падежът им те останат неизплатени и фирмата е неплатежоспособна.”

й. Отмяна на член 82, който постановява, че държавата “регулира стопанската дейност” в България чрез комбинация от данъци, такси, субсидии, лихвени проценти, валути нормативи, нравила за формиране на цените и държавни поръчки;

к. Отмяна на членове 83, 84, 85 и 86, които да се заменят от един единствен член, постановяващ че: “Държавата няма да се намесва във функционирането на икономиката. Българската народна банка може да определя лихвените проценти за заемите от търговските банки, за да предотврати инфлацията; тя може да продава и купува чуждестранна валута, за да предотврати резки промени в стойността на лева. Държавата ще използва данъчната политика единствено за финансови цели. Цените на стоките и услугите ще се определят под действието на пазара. Държавата няма да се намесва в процеса на формиране на цените. “;

л. Поправка на член 88(1) чрез премахване на последното изречение, което гласи “Минималният норматив за отчисляване [от печалбите] на средствата за развитие се определя от Министерския съвет.”;

м. Отмяна на член 89(2), който задължава фирмите да продават част от приходите си в чуждестранна валута на държавата по ред, определен от Министерския съвет;

н. Отмяна на член 90(1), който упълномощава държавата да предлага премии и субсидии от държавния бюджет за определени производства;

о. Отмяна на член 97, който упълномощава Министерския съвет да определя правилата за възнаграждение на трудещите се, категоризирането на служителите и даването на квалификационни степени;

п. Отмяна на член 96, който упълномощава областните и общински народни съвети да участват в акционерни фирми и да издават облигации;

р. Отмяна на член 119(3), който определя, че стоките и услугите за населението ще се продават на цени, фиксирани от Министерския съвет;

с. Отмяна на член 119(4), който дава на Министерския съвет пълномощия да се намесва в определянето на цените за стоките от първа необходимост, т.е. “някои суровини и енергийни ресурси”;

т. Отмяна на член 121(8), който упълномощава Министерския съвет да налага допълнителни условия за трудовото възнаграждение на българските граждани, работещи за чуждестранни лица и предприятия, извън тези, договорени между страните;

6. В съгласие с описаните по-горе поправки на Конституцията и на Указ 56, трябва да се отменят или променят следните постановки от Правилника за прилагане на Указ 56:

а. Член 6(2): да се премахне горната граница, наложена на възнагражденията на членовете на управителния съвет на фирмата;

б. Член 11(5): да се отмени постановката, която би подчинила решенията на ръководителя на “инициативата и предложенията на трудовите колективи, отделните работници и специалисти, с оглед съчетаване интересите на ***, фирмата и обществото”;

в. Член 12: да се премахнат в (1) и (3) споменаванията на “трудовия колектив”, като неоправдано вмешателство в прерогативите на ръководството;

г. Член 14( 1): да се премахне изискването всяка външноикономическа сделка да се регистрира от сключващата я фирма в Министерството на външноикономическите връзки;

д. Член 14(3): да се отмени изискването външноикономическите сделки по член 19 на Указ 56 да получават разрешение от Министерството на външноикономическите връзки, а тези по член 18 – разрешение от Министерството на икономиката и планирането и Министерството на външноикономическите връзки;

е. Член 14(4): да се отмени изискването фирмите да регистрират участието си в задгранични дружества и другите си инвестиции в чужбина при министъра на външноикономическите връзки;

ж. Член 50( 1): да се премахне споменаването на “спекулативна дейност” като основание за прекратяване на фирма по съдебен ред;

3. Член 50(4): да се отмени тази постановка, която определя “спекулативната дейност” като “незаконна печалба” чрез препродажба на дефицитни стоки или запасяване с дефицитни стоки;

и. Член 53: да се отмени тази постановка, която нарежда на Министерството на икономиката и планирането, съвместно с други министерства и ведомства да изготви държавния план и да определи участието на фирмите в изпълнението му;

к. Член 57: да се отмени тази постановка, определяща критериите, които фирмите да използват при формирането на цените на своите стоки и услуги;

л. Член 58: да се отмени тази постановка, която има за цел да определи как да се формират, регистрират и прилагат цените на стоки и услуги “с особегго важно значение за жизненото равнище на населението, както и цените на някои суровини, материали и транспортни услуги”;

м. Член 59: да се отмени този член, който урежда как да се определят цените на вносните стоки;

н. Член 60: да се отмени този член, който задължава фирмите да депозират ценоразписи в държавните органи по цените;

о. Членове 61, 62, 63 и 64: да се отменят тези членове, които задават формулировки за цените на научноизследователските и технологични продукти, кулинарните и бакалски стоки, общественото хранене, за цените на дребно на жилищна площ, за цените на проекти и строителни продукти и за цените на монтажните работи;

п. Член 64: да се отмени този член, който нарежда на държавните органи да упражняват контрол върху правилното формиране на цените;

р. Член 78(3): да се отмени;

с. Член 82(1): да се премахне фразата “се определят от Министерския съвет при съставянето на държавния план”;

т. Член 82(2): да се отмени;

у. Член 82(3): да се отмени;

ф. Член 86(2): да се отмени;

х. Член 90(2): да се отмени;

ц. Член 92(3): да се отмени;

ч. Член 100(1) и (2): да се отменят;

ш. Член 101(2) и (3): да се отменят;

щ. Раздел 77, членове от 119 до 127: да се отменят;

ю. Член 139(2): да се отмени;

я. Член 154: да се отмени.

7. Препоръчва се на следните раздели от българския Търговски закон от 1896 г. да получат законна сила:

В книга I:

• Глава Х, раздел I: Лица, които могат да се задължават по менителници;

• Глава Х, раздел II: за формата на менителницата;

• Глава Х, раздел III: за задължението на съставителя (издателя);

• Глава Х, раздел IV: за джирото;

• Глава Х, раздел V: за предявяването на менителницата за приемане;

• Глава Х, раздел VI: за приемането на менителницата;

• Глава Х, раздел VII: за възможността за получаване на ценни книжа;

• Глава Х, раздел VIII: за падежа и изплащането на менителницата;

• Глава Х, раздел IX: за постъпките при незаплащане;

• Глава Х, раздел Х: за интервенцията (посредничеството);

• Глава Х, раздел XI: за гаранцията;

• Глава Х, раздел XII: за дубликати на менителници;

• Глава Х, раздел XIII: за изгубени менителници;

• Глава Х, раздел XIV: за подправените подписи във връзка с менителниците;

• Глава Х, раздел XV: за предявяването на менителницата;

• Глава Х, раздел XVI: за правата на кредитора по менителницата;

• Глава Х, раздел ХVII: за протеста;

• Глава Х, раздел XVIII: за прилагането на чуждестранните закони;

• Глава Х, раздел XIX: за времето и мястото на предявяване и други въпроси, свързани с менителниците;

• Глава Х, раздел XX: за неперфектните подписи;

• Глава XI: заемни разписки;

• Глава XII: за чековете.

Бележки и библиография

1. International Monetary Fund report on Bulgaria, р. 80.

2. Chapter I of the Report of the U.S. Advisory Team in the Bulgarien Economic Growth and Transition Project, р. 14.

3. U.S. Department of State, Background Notes, Bulgaria, February 1990, р. 5.

4. See The Economist Intelligence Unit Limited, 1989-90 COUNTRY PROFILE: BULGARIA, ALBANIA 8 (1989) [hereinafter cited as COUNTRY PROFILE].

5. Пак там; сравни с “The Bulgarien Economy”, DOING BUSINESS IN EASTERN EUROPE: BULGARIA/ALBANIA (Вus. Int’l), аt Ш-4 (Sерt. 1986).

6. Вж. ” The Bulgarien Economy “, по-горе бел. 5, III-4.

7. Вж. по-горе бел. 4, стр. 8; “GM and Who?, FORBES, Oct. 1, 1976, стр. 74; Вж. също “Red Socks and Rising Expectations”.

8. Вж. по-горе бел. 4, стр. 8.

9. Вж. по-горе бел. 7, стр. 74.

10. Вж. по-горе бел. 5, Ш-4.

11. Пак там.

12. Пак там.

13. Пак там.

14. Пак там, стр. Ш-4 – Ш-5.

15. Следващите редове представляват кратък речник, чиято цел е да изясни йерархичната структура на българската икономика:

Бригада. По традиция основната организационна единица на българската промишленост е трудовата “бригада”, свързана с главната група работници в производствения процес. През 1982 г. българската промишленост имаше около 34 000 бригади, средно с по 27 работника.

Предприятие. Следващото ниво в промишлената организация е предприятието. През 1986 г. в промишления сектор имаше над 2100 предприятия, средно с по 16 бригади. Не са съвсем ясни юридическото положение и характеристиките на различните субекти, които се назовават “предприятия”. Изглежда, че обикновено този термин означава регистриран субект със статут на юридическо лице. Може би, от време на време същият термин (вероятно не съв­сем удачно) се използва и за субектите, които не са юридически лица, например за подединици на големи стопански организации, подобни на отдели. Едно предприятие може да включва една или повече производствени мощности или търговски единици, като например фабрика, обслужващ център, строителна група, магазин или верига за търговия на дребно. Кооперативите също могат да бъдат организирани като предприятия.

Обединение и комбинат. Предприятията обикновено са организирани по производствена линия в по-големи “обединения” (превежда се на английски като ”trust”, а понякога, по-неточно, и като “amalgamation”) или “комбинати” (combines). През 1989 г. се оценяваше, че в цялата икономика действат 128 обединения и 40 комбината. Разликата между обединение и комбинат може да има някаква историческа основа, която не е непосредствено явна, тъй като и двете общо взето са свързани с вертикална интеграция на няколко предприятия.

Стопанска асоциация. Всички обединения и комбинати, както и предприятията, които не са се интегрирали в обединение или комбинат, членуват в една от деветте основни “стопански асоциации”, обикновено групирани по линия на промишлеността или сектора. Членовете на стопанските асоциации също включват около 10-15 специални институти и центрове. С изключение на Националния аграрнопромишлен съюз (НАПС), основан през 1979 г. (вж. по- долу бел. 21), тези стопански асоциации се появиха през април 1986 г. и бяха отново формирани след януари 1987 г. Първоначално те се наричаха “асоциации от нов тип”, за да се отличават от предишните по-малки единици на средно управленско ниво (също наричани асоциации), които преди време се образуваха от свързани предприятия, комбинати и обединения. Стопанските асоциации са най-високото ниво на икономическата организация под нивото на министерствата. Всъщност едно министерство, Министерството на транспорта, е организирано по същия начин, както една стопанска асоциация, а една стопанска асоциация, НАПС, има ранг на министерство. Стопанските асоциации изработват обща технологическа, инвестиционна и търговска политика, координират дейността си, стимулираща конкуренция между предприятията-членове, осигуряват съвместно обучение и събират научна и технологична информация.

Външнотърговска организация. Законът за външната търговия, Държавен вестник 94, 5 декември 1969 г. изм. и доп. в Държавен вестник 60 от 1974 г. и 63 от 1976 г., определя външнотърговските организации (ВТО), като организации, упълномощени от Министерския съвет да се занимават с външнотърговска (внос/износ) дейност. При все това, терминът ВТО обикновено се използва за назоваване само на тези организации с право на такава дейност, чиято основна функция е да се занимават с външнотърговски сделки на други стопански единици. Тези ВТО са свързани с една или повече асоциации, обединения, комбинати или предприятия, за да обслужват съответни външнотърговски сделки. Съществуват малък брой организации, занимаващи се предимно с друга стопанска дейност, на които са предоставени и независими права за външнотърговската дейност, но такива организации обикновено не се наричат ВТО. Трябва също да се отбележи, че всички предлагани външнотърговски сделки трябва да получат одобрението на Министерския съвет.

Организацията на българското селско стопанство донякъде се различава от тази на промишлеността. Организацията на българското селско стопанство е разгледана в резюме по- долу в бележка 21.

16. Вж. по-горе – бел. 5, стр. III-5.

17. Пак там.

18. Държавен вестник, 94, 5 декември 1969 г., с измененията [по-долу наричан Закон за външната търговия].

19. Пак там, членове 11-12.

20. Пак там, член 17.

21. Следният кратък речник представя терминологията и организацията на българското селско стопанство:

Бригада. Както в промишлеността (вж. по-горе – бел. 15), основната организационна единица в селското стопанство е бригадата.

Аграрно-промишлвн комплекс. Селскостопанските бригади са прикрепени към едно от основните селскостопански предприятия, аграрно-промишлените комплекси (АПК), като обикновено всяка бригада отговаря за обработването на определена част от земята. През 70- те години всички държавни (ДЗС) и кооперативни (ТКЗС) земеделски стопанства бяха уедрени в АПК, с цел да се подобри хоризонталната интеграция. В по-късен момент АПК трябваше да послужат като ключов елемент на системата за децентрализирано вземане на решения, официално въведена в селскостопанския сектор през 1979 г. Типичното АПК се състои от четири от предишните ДЗС и ТКЗС и притежава средно 43 000 акра. Съществуват 281 такива АПК, приблизително по 10 във всеки от 27-те окръга на България и в столичния район на София.

Окръжен аграрно-промишлен комплекс. Всяко АПК принадлежи на своя районен Окръжен аграрно-промишлен съюз (ОАПС). Съществуват 28 ОАПС.

Национален аграрно-промишлен съюз. ОАПС от своя страна принадлежат на Националния АГРАРНО-ПРОМИШЛЕН съюз (НАПС), който има ранг на министерство и е възприел функциите на старото Министерство на земеделието, което беше премахнато през 1979 г. НАПС изпълнява и функцията на “асоциация” за тези обединения, комбинати и предприятия, които произвеждат селскостопанска продукция и образуват хранително-вкусовата промишленост на България.

22. “Еаstern Europe: Why the East Needs to Rely on the West”. BUS. WK., Sept. 22, 1975, стр. 103 вж. също “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“ CHEMICAL WEEK, Арr. 7,1976, стр. 23, 24.

23. Вж. “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“, по-горе – бел. 22, стр. 23 (цитира се обзор на Източна Европа и Съветския съюз, публикуван от Икономическата комисия за Европа на ООН).

24. ”The East Bloc Looks Westward for Loans”, BUS. WK., Sept. 22,1975, стр. 38; Вж. също CMA’s Еаst European Member Countries Strengthen Economic Ties With West”, XINHUA GENERAL OVERSEAS NEWS SERVICE,June 5, 1977, Item 060423 (получено чрез LEXIS, Nexis Librari, Archive File); “Тhе Debt that Overhags East-West Dealings”, BUDS. WK., Мау 3, 1976, стр. 118, 119; “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“, по-горе – бел. 22, стр. 23; “Еаstern Europe: Why the East Needs to Rely on the West”, по-горе – бел. 22, стр. 104.

25. “Еаstern Europe: Why the East Needs to Rely on the West”, по-горе, бел. 22, стр. 103, Вж. също Dornberg “Recession, Communist Style”, DON’S REW., Арr. 1977, стр. 82.

26. Указ 1196 на Държавния съвет за икономическо, промишлено и техническо коопериране с чуждестранни юридически и физически лица, Държавен вестник 46, 14 юни 1974 [по-долу се цитира като “Указ 1196”].

27. Пак там, член 4(1).

28. Вж. Постановление 53 на Министерския съвет за новия икономически механизъм, член 90, Държавен вестник (публикувано на 30 декември 1981 г. и влязло в сила от 1 януари 1982 г.) [по-долу се цитира като “Постановление 53”]; вж. също Jackson “Recent Economic Performanse and Policy in Bulgaria” в 3 EAST EUROPEAN ECONOMIES: SLOW GROWRH IN THE 1980’S, S. Рrint 99-88, 99 th. Cong. 2 d Sess. 23, 48 (Comm. Print 1986) (избрани статии, изпратени в Joint Economic Committee, U.S. Congress).

29. Вж. Jackson, по-горе бел. 28, стр. 48-49 (обсъжда се предимно смисълът на термина “стопанска организация” според “Постановление 53).

30. Този извод е резултат от прегледа на наличните списъци, резюмиращи договореностите по коопериране, сключени съгласно Указ 1196. За такъв списък вж. например ”Recent Cooperation Agreements with Bulgaria”, DOING BUSINESS IN EASTERN EUROPE: BULGARIA/ALBANIA (Вus. Int’l), Арреndix 9.2.

31. Вж. ”Recent Cooperation Agreements with Bulgaria” , по-горе бел. 30; Указ 1196, по-горе бел. 26, член 4; Stalev, “Bulgaria” в LEGAL ASPECTS OF JOINT VENTURES IN EASTERN EUROPE 23, (d. Campbell ed.1981) (твърди, че член 4 от Указ 1196 изисква ВТО като съпартньор от българска страна на договора).

32. Вж. Закона за външната търговия, по-горе – бел. 18, член 2, който гласи:

Външнотърговската дейност в смисъла на настоящия закон включва всички видове сделки за износ или внос на стоки, за реекспорт и транспорт, свързани с тях, за представителство, външнотърговска реклама и разгласяване, за прехвърлянето на авторски права и права над изобретения, търговски марки и промишлен дизайн, сделки в областта на техническия опит, както и други дейности, свързани с международни икономически отношения, когато една от страните е чуждестранно юридическо лице или индивид.

33. Указ 1196, по-горе – бел. 26, член 3.

34. Пак там, членове 3.4 – 3. 5.

35. Пак там, член 3. 5.

36. Вж. пак там, член 3. Вж. също Stalev, по-горе – бел. 31, стр. 23 (твърди се, че “Само на смесени предприятия под формата на обикновени партньорства беше позволено да развиват дейност в България”); “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“; по-горе – бел. 22, стр. 23 (цитира се Веселин Тодоров, зам.-председател на Държавния комитет за външноикономически връзки, със следното изявление: “Ние оценяваме предимствата на смесените предприятия, но за момента нашият път е лицензиране, закупуване на заводи и договорености за коопериране, при които изплащането е частично с продукция”); “Economic Growth Lags”, FACTS ON FILE NEWS DIGEST, Осt. 5, 1979, стр. 741 F2.

37. Като оставим настрана Унгария и Румъния, които в средата на 70-те години имаха законодателство за истински смесени предприятия с дялово участие (т.е. акционерни), Указ 1196 беше общо взето в крак с подхода, възприет по онова време от други страни в СИВ, от­носно икономическото коопериране с фирми от западните страни.

ГДР, Полша и Чехословакия допускаха договорености по коопериране в търговията, науката и технологиите, като акцентът постепенно се изместваше от търговия към договорености за промишлено коопериране, лицензни за интелектуална собственост, договори за кооперативно строителство и смесена собственост и експлоатация на предприятия с дялово участие в трети страни. Вж. “Hungari Lifts Curtain for CPI Investment” CHEMICAL WEEK, June 11, 1975, стр. 27. Вж. също CMEA’s Еаst European Member Countries Strengthen Economic Ties With West”, по-горе – бел. 24.

38. Вж. например “Cooperation Within Agromash Organization” SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Jan. 18, 1979, на ЕЕ/W1015/А/1 (репортаж за договореностите между България и други страни от СИВ за разработване на различно земеделско оборудване за прибиране на реколтата).

39. Вж. Например “Bulgaria”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Sept. 27, 1979, на ЕЕ/W1015/А/4 (репортаж за договореност за съвместно производство на пътностроително оборудване между полско държавно предприятие и българският Комитет за тежка промишленост и машиностроене); “Czechoslovakia Role in Engineering, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, August 30, 1979, на ЕЕ/1047/А/2 (репортаж за договореност за съвместно производство на станове без совалки между България, Чехословакия, Полша и Съветския съюз).

40. Вж. например “GDR”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Feb. 2, 1979, на ЕЕ/W1017/А/2 (репортаж на 15 български предприятия, влезли в договореност за научно-технологическо коопериране със същия брой източногермански предприятия).

41. Вж. например “GM and Who?”, по-горе – бел. 7, стр. 76 (описва стопанското смесено предприятие “Sibicar” между Балканкар, български производител на подемни машини и Фиат. Съгласно договора Балканкар доставял на Sibicar кари, българско производство, а Фиат отговарял за маркетинга. Балканкар и Фиат имаха равни дялове в Sibicar и деляха печалбите поравно). Към края на 70-те години се съобщаваше също, че Балканкар има мощности за сглобяване на кари в Куба, Нигерия, Сингапур и Турция. Пак там.

42. Вж. Например “Soviet, French Cooperation Accords”, FACTS ON FILE NEWS DIGEST, Sерt. 6, 1975, стр. 650 А3 (репортаж за договор от 30 май 1975 г., според който френската фирма Technip се е съгласила да построи химически завод в България); “Bulgaria Shops for Technology to Expand CPI“, по-горе – бел. 22, стр. 23 (същото); “Bulgarian-Japanese Agreement on Delivery of Foundry Plant”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Dec. 20, 1979, на ЕЕ/6302/АЗ/1; “Capitalist Troubles for Eastern Еurоре”, ВUS. WK., Аug. 13, 1979, стр. 40 (репортаж за строителството на финансиран от японци хотел в София). Доколкото подобни договори съдържаха известен елемент на активно българско участие, те по-скоро могат да бъдат назовани “договорености по изпълнението”, отколкото смесени предприятия.

43. “Cooperation Agreements”, по-горе – бел. 30, в IХ-3; сравни с “GM and Who”, по-горе – бел. 7, стр. 76.

44. Вж. пак там.

45. Вж. ”Marlboro Country in the East Bloc”, BUS. WK. Feb. 9, 1976, стр. 42; Ross Skinner, “PM’s Foreign Invasion”, DUN’S REV., Nov. 1986, стр. 83.

46. За по-подробно обсъждане на различните договорености за коопериране, изпълнени съгласно Указ 1196, вж. “Cooperation Agreements”, по-горе – бел. 30, в IХ-1 — IX-14.

47. Вж. по-горе – бел. 5, Ш-5.

48. Вж. по-горе – бел. 5, Ш-5.

49. Jackson “Recent Economic Performanse and Policy in Bulgaria”, по-горе – бел. 28, 2d sess. 23, 58. (Comm. Print 1986) (Selected papers submitted to the Joing Economic Committee, U.S. Congress).

50. Пак там.

51. Вж. по-горе — бел. 5, Ш-5.

52. Указ на Държавния съвет, Държавен вестник, 1979. Вж. също “Government Decree on Introduction of “New Economic Mechanism”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Jan. 31, 1979, на ЕЕ/6030/В/1.

53. Вж. пак там.

54. Вж. “BCP Central Committee Decision on Agrarian Policy”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Маг. 9, 1979, на ЕЕ/6062/С1/3; “The Significance of the Central Committee Decision”, SUMMARY OF WORLD BROADCAST, Маг. 9, 1979, на ЕЕ/6062/С1/3.

55. Постановление 53, по-горе – бел. 28, член 90. Обнародването на Постановление 53 беше обявено на 30 декември 1981 г. Обсъждане на английски език се съдържа в Radio Free Europe Research [оттук нататък цитирано като RFER], RAD Background Report/20 (Bulgaria), Jan. 26,1980.

56. Указ 535 на Държавния съвет за икономическо сътрудничество между български юридически лица и чуждестранни юридически и физически лица, Държавен вестник, 25, март 25, 1980 [оттук нататък цитиран като Указ 535].

57. Пак там, Заключителна разпоредба 1.

58. Вж. пак там, член 4 (1).

59. Сравни общо пак там, членове 1-4, особено член 4 (1), с Указ 1196, по-горе – бел. 26.

60. Вж. Указ 535, по-горе – бел. 56, член 4 (1).

61. Пак там.

62. Вж. общо пак там, членове 7-20 [оттук нататък цитирани като “асоциации по втора глава”].

63. Вж. общо пак там, членове 30-40 [оттук нататък цитирани като “асоциации по трета глава”].

64. Пак там, член 18.

65. Вж. V. Tadjer. Joint Ventures in Bulgaria 10 (1987). Но сравни Stalev, “Bulgaria”, по-горе – бел. 31, сгр. 26, заради следното твърдение: “Отговорността към кредиторите не е обща. Всеки партньор носи отговорност за равна част от дълга, в зависимост от броя на парт­ньорите (за половината, в случай на двама партньори; за една трета, ако партньорите са трима и т.н.)”. Като че ли езикът на закона е поделил както правата за участие в печалбата, така и отговорността за задълженията поравно между “партньорите”, само ако договорът за асоциацията не предвижда друга формула. Вж. Указ 535, по-горе – бел. 56, член 18. Законът не изключва явно потенциалната възможност за обща отговорност.

66. Вж. V. Tadjer, по-горе – бел. 65, стр. 10. За непълни списъци на смесени предприятия, създадени съгласно Указ 535 вж. пак там, стр. 82-85, както и Doing Busines In eastern Europe: Bulgaria/Albania (Вus. Int’l), Арреndix 10.2.

67. Указ 535, по-горе – бел. 26, член 4.

68. Указ 535, по-горе – бел. 56, член 1; вж. също V. Tadjer, по-горе, бел 65, стр. 15-16.

69. Вж. пак там, стр. 82-85 (списък на смесени предприятия създадени съгласно Указ 535); Doing Busines In eastern Europe: Bulgaria/Albania (Вus. Int’l), Арреndix 10.2. (същото).

70. Указ 535, по-горе, бел. 56, членове 1-3.

71. Пак там, член 2 (1).

72. Указ 535, по-горе – бел. 56, член 17.

73. Пак там, член 9 (3).

74. Вж. пак там, член 12.

75. Вж. пак там, член 10.

76. Пак там, член 5.

77. Пак там, член 19.

78. Пак там.

79. Вж. Закона за сделките с валутни ценности и валутния контрол, 1966 Държавен вестник, 51,1966, с измененията.

80. Държавен департамент.

81. Вж. Указ 535, по-горе, бел. 56, членове 10-12.

82. Пак там, член 10.

83. Вж. V. Tadjer, по-горе – бел. 65, стр. 24.

84. Пак там.

85. Указ 535, по-горе – бел. 56, член II (1).

86. Пак там.

87. Пак там, член II (2).

88. V. Tadjer, по-горе – бел. 65, стр. 24.

89. Указ 535, ио-горе – бел. 56, членове 12 (1), 25.

90. Вж. Пак там, член 7 (асоциации но втора глава), 21 (асоциации по трета глава).

91. Пак там, членове 8, 29.

92. Вж. пак там, членове 7, 8.

93. Вж. пак там, членове 21 (1), (2).

94. V. Tadjer, ио-горе – бел. 65, стр. 12.

95. Пак там.

96. Указ 535, по-горе – бел. 56, член 5.

97. Вж. V. Tadjer, по-горе — бел. 56, стр. 13.

98. Указ 535, по-горе – бел. 56, членове 9 (3), 29.

99. Пак там, член 23 (1).

100. Вж. V. Tadjer, по-горе – бел. 65, стр. 13.

101. Указ 535, по-горе – бел. 56, член 23 (2).

102. Вж. пак там, членове 9, 22; вж. също V. Tadjer, по-горе – бел. 65, стр. 20.

103. Вж. Указ 535, по-горе – бел. 56, член 22 (3).

104. Пак там, членове 9 (4), 22 (1); вж. също Указ 31 на Министерския съвет, Правилник за стопанската дейност на самоуправляващите се стопански организации с участие на чуждестранни инвестиции в НРБ, Държавен вестник, 50, 30 юни 1987 г., член 21 [оттук нататък се цитира като “Указ 31”]; V. Tadjer, по-горе – бел. 65, стр. 20.

105. Указ 31, по-горе – бел. 104, член 21.

106. Указ 535, по-горе – бел. 56, членове 9 (4), 22 (2).

107. Пак там, член 22 (1).

108. Пак там, членове 30-43.

109. Пак там, член 36.

110. Пак там, член 37 (1).

111. Пак там, член 37 (2).

112. Пак там, член 38.

113. Пак там, член 41.

114. Пак там, член 39(1).

115. Пак там, член 39(3).

116. За списъци на смесените предприятия, образувани съгласно Указ 535 вж. източниците цитирани по-горе – бел. 69.

117. Вж. общо Jackson “The Economics and Politics of Economic Refors in Bulgaria”, в 2 Pressures for Reform in the East European Economies, S. Print 101-53, 101st Соng., Ist Sess., 152 (Comm. Print 1989) (изследователски статии предадени на Joint Economic Committee, U.S. Congress).

118. Вж. пак там, стр. 158-60. Вж. също “Joint Ventures” in Doing Busines in Eastern Europe: Bulgaria/Albania (Вus. Int’l), в Х-3 (Мау, 1988).

119. Постановление 71 на Министерския съвет, Държавен вестник, 3, 13 януари 1987 г. [оттук нататък се цитира като “Постановление 71”].

120. Jackson, по-горе – бел. 117, стр. 154.

121. Вж. Пак там.

122. Пак там.

123. Цитиран по-горе, бел. 104.

124. Вж. общо пак там.

125. Вж. “Joint Ventures”, по-горе – бел. 118. н Х-3.

126. Вж. Указ 31, по-горе – бел. 104, член 5.

127. Пак там, членове 17, 23.

128. Пак там, член 29.

129. Пак там, член 8.

130. Пак там, член 5 (1).

131. Постановление 49 на Министерския съвет, Правилник за процедурите по надзора и контрола на стопанската дейност на самоунравляващите се стопански организации, изпълнявана с участие на чуждестранни инвестиции в НРБ, Държавен вестник, 63, 14 август 1987 г. [оттук нататък се цитира като “Постановление 49”].

132. Вж. общо пак там.

133. Пак там, член 10.

134. Вж. V. Tadjer, по-горе – бел. 65, приложение 4.

135. Указ 2242 на Държавния съвет за зони на свободна търговия, Държавен вестник, 55, 17 юли 1987 г. [оттук нататък се цитира като “Указ 2242”].

136. Министерски съвет: Правилник за прилагане на Указ 2242 за зоните за свободна търговия, Държавен вестник, 86, 6 ноември 1987 г. [оттук нататък се цитира като “Правилник за зоните за свободна търговия”].

137. Постановление 33 на Министерския съвет, Правилник за банките, Държавен вестник, 46,16 юни 1987.

138. Вж. пак там, Глава трета.

139. Указ 56 за стопанската дейност, с измененията, Държавен вестник, 4,13 януари 1989 г. [оттук нататък се цитира като “Указ 56”]. Вж. също закон за изменение и допълнение на Указ 56 за стопанската дейност, Държавен вестник, 31,17 април 1990 [оттук нататък се цитира като “Поправките от 17 април 1990”]; Указ 32 за регулиране на постъпленията и изразходване на конвертируема валута, Държавен вестник, април 1990, (обнародван на 10 април 1990 г.) [оттук нататък се цитира като “Указ 32”].

140. Указ 56 за стопанската дейност, Правилник за приложение на Указ 56 за стопанската дейност, Постановление 2 на Министерския съвет от 1989 г., публикувано от Българската Търговско-промишлена Камара, София, 1990.

141. Пак там.

142. Указ 56 с измененията, по-горе – бел. 139, Глава първа.

143. Borislav Boyanov, Economic Aktivities of Foreign Persons in Bulgaria, International Business Lawyer, юли/август 1990 г., стр. 311; Указ 56, членове 99,100.

144. Boyanov, по-горе – бел. 143, стр. 139; Указ 56, член 101.

145. Указ 56, по-горе – бел. 139, членове 103,104.

146. Указ 56, по-горе – бел. 139, член 105.

147. Пак там, член 112.

148. Пак там, член 111.

149. Пак там, член 120.

150. Boyanov, по-горе – бел. 143, стр. 312; Указ 56, членове 123, 124, 125.

151. Boyanov, по-горе – бел. 143, стр. 312.

152. Пак там.

153. Пак там.

154. Изказване на Илко Ескенази в Народното събрание, 17 август 1990 г.

155. Пак там.

156. Пак там.

157. Пак там.

158. Пак там.

159. Интервю с Божидар Божинов, Зам.-председател на Българската търговско-промишлена палата, София, 21 август 1990 г.

Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 10