Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 11

в България/Любопитно/Свят
Loading...

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) Въведение – За проекта)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 1)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глави 2,3 и 4)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глави 5 и 6)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 7

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 8

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 9)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 10)

Глава 11

Стимулиране на предприемателството

Грациела Д. Теста

Резюме

България има нужда от изграждане на законова, обществена и икономическа среда, която да насърчава дейността на частния бизнес и, конкретно, развитието на дребния бизнес. Стимулирането на предприемателството се нуждае най-общо от същата политиката, която е нужна на българската система, за да се превърне в просперираща пазарна икономика. Този доклад анализира необходимите мерки през призмата на интересите на дребния бизнес.

Законодателното устройство трябва да се установи по начин, признаващ правото на частна собственост и гарантиращ неговата сигурност (това включва разпоредби за правото на продажба и прехвърляне на частната собственост). Промените в законодателството трябва да включват и закони за банкрута и реорганизацията и възможност за налагане изпълнението на договори по съдебен ред.

Необходими са промени в администрацията, улесняващи регистрирането на делови фирми. Препоръчваме следните стъпки за по-добро организиране на процеса на издаване на разрешителни и регистрирането на нови частни фирми:

(1) Да не се изисква разрешително за започване на частен бизнес, освен в случаите, когато са засегнати здравето и сигурността на гражданите;

(2) За да се децентрализира и ускори процесът на регистрация, той да бъде извършван от пощенски чиновници или друга административна служба, разполагаща с канцеларии навсякъде из страната;

(3) Да се определи краен срок от седем дни от подаването на заявката за разрешение до окончателното разрешение или отказ. Ако административните служби не отговорят в този срок, кандидатът за предприемач автоматично да получи правото да оперира в областта на заявения бизнес. Недостигът на физически ресурси е сегашният ограничителен фактор при учредяване на частни предприятия. За да се коригира тази ситуация, ние предлагаме свободните участъци земя в и около градовете да бъдат разделени и продадени на търг с цел изграждане на нови улеснения за търговията на дребно и други търговски цели.

Изискванията на частните предприемачи и дребните бизнесмени в икономическата област не са различни от тези на другите икономически дейци. Конкретно, икономическите мерки трябва да:

(1) благоприятствуват създаването на икономика, ориентирана навън;

(2) разрешат функционирането на механизма на цените, като се избягва контролът на цени, заплати и кредити;

(3) стабилизират националната валута;

(4) ограничат намесата на държавата в икономиката чрез прекратяване на субсидиите и приватизиране на държавните предприятия;

(5) позволят мобилност на ресурсите, в частност на работната ръка;

(6) запазят на ниско ниво данъчните тарифи, за да стимулират спестяванията, инвестициите и трудовите усилия;

(7) намалят регулиращата роля на правителството в икономиката.

Конкретно препоръчваме бързо разрешаване и създаване на частни финансови институции. Държавните банки трябва да бъдат насърчени към развиване на програми и умения, необходими за кредитиране на частния сектор в икономиката.

Цел на тези реформи би трябвало да бъде поевтиняване на “входния билет” за потенциалните кандидати за пазара. “Входният билет” включва не само паричната цена за основаване на предприятието, но и разходите, наложени от законовото, административното, регулационното и данъчното бреме върху частния сектор.

Въведение

Дребният бизнес е играл главна роля в израстването и развитието на повечето индустриализирани страни, а в последно време и за благосъстоянието на най-успешно индустриализиращите се страни от Югоизточна Азия. В Съединените Щати дребният бизнес осигурява около 20 милиона работни места по данни за изминалите десет години. Южна Корея и Тайван имат изключителни успехи в ускореното икономическо развитие и в повишаването на жизненото равнище през последните двадесет години. Все пак, корейската икономика, доминирана от големи индустриални компании, среща трудности, каквито Тайван, чиито компании са малки и базирани на акции без фиксиран дивидент, е избегнал до голяма степен.

При прехода си към пазарна икономика България трябва да стимулира създаването на малки предприятия. За да се сведе до минимум безработицата, в процеса на приватизацията е необходимо наличие на свободни работни места в други сектори на икономиката. Освен това, ако България ще се модернизира, тя трябва да премахне преградите пред уменията и изобретателността на своите граждани. Изказват се, обаче, сериозни опасения, че необходимата предприемчивост няма да се изяви скоро и че малките фирми, които сега се учредяват, не са от желания тип. И в двата случая опасенията са неуместни.

През следвоенния период теорията на икономиката на развитието предполагаше, че в развитите страни ще се чувства липса на частна инициатива. По тази причина икономистите поддържаха тезата за необходимост от централизирано планиране и направляване, което да компенсира тази липса [1]. По ирония на съдбата, при отказа на страните от Източна Европа от централизирано планиране, на повърхността изплуваха опасения относно предприемаческите способности на хората, привикнали към централизирано управление. Някои аналитици се притесняват, в частност, че преходът към пазарна икономика ще доведе до масова безработица и че Източноевропейските страни не притежават предприемаческия двигател за създаване на работни места в частния сектор. Изтъква се, че след 40 години на централизирано управление и контрол, българите и другите източноевропейци са придобили навици, по силата на които тяхната “способност за адаптация е значително по-ниска” от тази на западните работници при едни и същи обстоятелства. [2]

Според Амитай Етциони, източноевропейците “желаят западни блага и услуги, но от това не следва, че те желаят (или са способни) да работят усърдно за да ги заплатят” [3]. Причина за това са лошите трудови навици, съчетани със страха от риск и промяна. В допълнение, Етциони подчертава културните ценности и манталитета на източноевропейците, които ги нравят зле подготвени за интензивен труд по западен маниер.

Като отбелязва, че за постигането на сегашното равнище на икономически успехи на Запада са били нужни няколко поколения, той заключава, че е изключително важно да се намалят надеждите на източно европейците за това, което може да им донесе пазарната система [4].

Както бе напълно доказано в случая с инициативността на бедните в развиващите се страни, навиците и манталитета им не са нито културни, нито вродени, а са формирани от законовата и административната уредба, в която те живеят. Липсата на предприемаческа активност отразява условията и “институциите, [които] са неблагоприятни за материален напредък” [5]. Има, разбира се, много примери. Доказателство е способността на китайците да преуспяват в Тайван, Съединените Щати и Хонг Конг, докато тези, които живеят в Китай, остават многократно по-бедни. Същото е вярно за немците, живеещи в Източна и Западна Германия; за Южно и Северно – корейците; за тайландците и бирманците; за виетнамците, живеещи в Съединените Щати и живеещите във Виетнам, за индусите, живеещи в Африка и Карибския басейн и живеещите в Индия. П. Т. Бауер демонстрира, че в държавите с ниски доходи:

• Неграмотните и необразованите хора могат веднага да разпознаят всяко увеличение на техните шансове, те могат да определят дали една промяна ще подобри или влоши тяхното положение и със сигурност могат да направят разлика между повече и по-малко. [6]

След като това е положението с бедните и неграмотни жители на развиващите се страни, изглежда не трябва да се съмняваме в същото по отношение на по-високо образованите обитатели на Източна Европа. Особено важно е да се преодолее убеждението, че източноевропейците са зле подготвени за тежък труд и предприемчивост. Предприемчивостта в България ще нарасне веднага, след като бъдат премахнати пречките от законово, административно, данъчно и регулационно естество и навлизането в пазара бъде еднакво достъпно за всички.

Някои наблюдатели се опасяват, че предприемаческата активност, която сега се разгръща в България, е неподходяща, като отбелязват, че частните фирми са главно еднолични и осъществяват персонални услуги. На това не трябва да се гледа като на проблем, а по-скоро като на отражение на предприемаческите стимули на българите, пред лицето на продължаващите ограничения на частния бизнес. Държавата все още доминира над българската икономика. Пазарите за материали и суровини не са свободни; маркетингът на готовата продукция е ограничен; изключително трудно е получаването на кредит; трудно се получават разрешителни и процесът на получаването им страда от много големи забавяния; труднодостъпни са всякакви физически улеснения. Въпреки тези трудности, много бтлгари вече са започнали собствен бизнес, в частност след премахването на някои законови пречки за бизнеса и частната инициатива. Докато в края на 1989 година България имаше 4. 000 частни фирми, техният брой се увеличи до 24. 000 през Май 1990 и до 30. 000 през август 1990. Само този факт говори красноречиво за потенциала за създаване на частни предприятия в процеса на преход към пазарна икономика.

Не трябва да се притесняваме, че засега преобладаващата част от частната инициатива се концентрира в областта па обслужването. Обслужващата индустрия има реални икономически функции като задоволява потребностите на консуматорите и бизнесмените, играе голяма роля в повишаване на конкурентноспособността на икономиката и улеснява провеждането на деловата активност. Обслужващият сектор не се ограничава с ресторанти и перални, а включва в себе си и дейности по обслужване на бизнеса, като поправка и поддръжка на оборудване, за бизнеса преводи и други комуникационни услуги, банково дело, застрахователна дейност, финанси и недвижима собственост. Световната банка отбеляза, че предлаганите в България финансови услуги са трагично незадоволителни, понеже могат да се получат само чрез държавата. Появяването на частни предприемачи в сферата на финансовото обслужване много ще облекчи икономическата сфера и ще улесни функционирането на конкурентна икономика.

Персоналните услуги са логично първото, към което се насочват предприемчивите индивиди при създаване на собствен бизнес. Разбира се, квалифицираните работници, които са сега наемни работници на държавата – лекари, медицински сестри, учители, ремонтни работници, водопроводчици, бояджии, електротехници и др. – трябва да получат разрешение да обслужват частни клиенти извън основната им месторабота. Този гъвкав подход ще позволи на квалифицираните работници бавно да си създадат клиентела и, накрая, да напуснат държавните служби и да открият собствени фирми, клиники, магазини, ателиета. Някои от най- големите японски конгломерати са започнали като еднолични предприятия. В Съединените Щати редица преуспяващи компютърни компании са стартирали в гаража на някой инициативен специалист. И в Япония, и в Щатите автомобилните гиганти разчитат на стотици дребни доставчици за компоненти на конкурентни цени.

Малките предприятия не са обречени да останат малки завинаги. В процеса на развитие на прехода към пазарна икономика и на разрастване на икономическата активност, много от тези, създадени като еднолични, предприятия ще се разширяват, за да посрещнат нарастващото търсене и ще започнат да наемат работници. Постепенно те ще увеличат нуждите си от доставки и ще провокират създаването на работни места в дейностите на своите доставчици (и до създаване на нови доставчици). Междувременно, стъпилите на краката си предприемачи придобиват ценни делови умения, които могат да бъдат използвани и в други сектори. Много малки предприятия ще се разраснат и ще станат партньори на големите предприятия, предлагайки им конкурентна продукция и новаторски решения на деловите проблеми, което ще доведе до снижаване на цените. В Съединените Щати по този път се създадоха много дребни предприятия, доминиращи в областта на строителството на частни домове, област, която остава в ръцете на предприемчивите, Често пъти талантливи и амбициозни дърводелци, електромонтьори и водопроводчици създават собствени ремонтни фирми. Ако имат успех, те се разрастват и се ангажират с по-комплсксни прсустройстпсни договори, откъдето навлизат в пазара на жилищното и гражданското строителство.

Законови и административни изисквания

Характерна особеност в икономиката на Източноевропейските и много Латиноамерикански страни е организирането на промишлеността в големи, притежавани от държавата предприятия. Недостатъците на подобна индустриална организация са многобройни. Те се демонстрират най-добре от проблемите, пред които е изправена сега Южна Корея – държава, която макар и да е достигнала големи успехи, днес среща икономически трудности (макар и по- меки от Латиноамериканските или Източноевропейските икономики), сочещи намесата на правителството като причина и пазарните механизми като разрешение [7]. Корейската икономика е доминирана от големи индустриални гиганти в ущърб на потребителите, защото много от техните продукти се радват на монополистични или олигополистични пазари. Тайван, от своя страна, има индустриална структура, доминирана от малкия бизнес и не среща проблемите, пред които е изправена Южна Корея днес. Както е наблюдавано в Южна Корея и Съединените Щати, много големите предприятия често страдат от излишни трудови конфликти, защото отношенията работници – администрация се откъсват от целите и задачите на предприятието.

Първо условие за стимулиране на инициативността и дребния бизнес е установяване на законова и административна уредба, която не препятствува тяхната организация. В Източна Европа, както и в много развиващи се страни, всяка икономическа дейност, която не е специално разрешена, е забранена. Това е точно противоположно на начина, по който се организира икономическата дейност на Запад, където всяка дейност, която не е изрично забранена (предимно дейности като проституция, търговия с наркотици и др. ), е позволена. Тази разлика не е маловажна, тъй като е свързана с лекотата, с която всеки нов кандидат получава правото да се състезава на пазара за стоки и услуги.

Перуанският икономист Ернандо де Сото демонстрира как административните изисквания могат да направят организацията на един бизнес много обременителна, особено за бедните. Неговите изследвания показват, че в Перу създаването на малка фирма изисква еквивалента на 289 дни и разходи, много пъти надвишаващи минималната годишна заплата, само за получаване на необходимите документи (необходими са посещения на 11 различни държавни канцеларии) [8]. Мексико се сблъска със същите трудности и напоследък залага на амбициозна програма за реформи. Например, автотранспортната дейност бе олигополистична система от девет маршрута, доминирани от няколко превозвача. Една от мерките, предприети за решаване на този проблем, бе опростяването на процеса на издаване на разрешителни. “Човек трябва да представи само акт за раждане и доказателство за притежание на транспортно средство в коя да е от 31-ти канцеларии, извършвайки регистрационна дейност из цялата страна. Службите са длъжни на основание на тези прости документи да издадат разрешително в срок от 15 дни. ” [9]

България вече е предприеха важни стъпки в тази насока, либерализирайки законите, съгласно които се регистрират малки фирми. Успехът е очевиден от броя на малките фирми, които са регистрирани, но оставащите проблеми сочат необходимостта от но-нататъшна децентрализация. Законът изисква съдилищата да поемат отговорността за издаване на разрешителни. Това доведе до значителен период на чакане за разрешително, който сега се оценява на около 3 месеца.

България би трябвало да предприеме следните стъпки за да отприщи процеса, да намали цените и да облекчи наилизансто на нови дейности на пазара.

• Първо, освен в случаи, които засягат общественото здраве и безопасност, не би трябвало да се изисква разрешително за започване на бизнес. Така например, човек, който има намерение да открие ресторант, би трябвало да докаже пред здравните органи, че помещенията му отговарят на определените санитарни норми за чистота и за съхранение на продуктите. Би трябвало да се организират и доиълнителни периодични инспекции, осигуряващи поддържането на тези стандарти. Друго възможно изключение се отнася до определени професии, като лекари и електротехници, които, по съображения за безопасност, би трябвало да докажат минимално определено равнище на професионална компетентност, преди да получат правото на свободно упражняване на своите професии. А тези, които искат да поправят коли, да шият дрехи, да правят мебели и др., не би трябвало да искат разрешително за дейността си.

• Второ, дейността по регистрирането не трябва да бъде отговорност на и без това претоварената съдебна система. Тази функция трябва да бъде прехвърлена към друга подходяща административна структура и за допълнително улесняване на процеса, регистрацията на деловата дейност трябва да бъде децентрализирана. Не трябва да се налага пътуване до голям град – административен център, за попълване на формуляри; из цялата страна трябва да бъдат открити канцеларии. Разбира се, не трябва по този начин да се добавя нова бюрократична функция към вече претоварената правителствена администрация. Процесът на регистрация би могъл, например, да бъде извършван от пощенски чиновници или друга административна служба, разполагаща с канцеларии навсякъде из страната.

• Трето, потенциалните предприемачи не трябва да чакат месеци за разрешително и регистрация. Би трябвало да се установи подходящ срок, в който службите по регистрация да обработят заявката и след изтичането на който да бъде гарантирано автоматично получаване на разрешението. Мексико, например, успешно прилага ограничения срок за регистриране, за да намали правителствената бюрокрация и бумащина. Както бе споменато, разрешителните за транспортна дейност се издават автоматично в рамките на 15-дневен срок, ако бъдат удовлетворени две прости изисквания. Чуждите инвестиции биват автоматично разрешени, ако не бъдат формално отказани в 45-дневен срок от заявката [10].

България би трябвало да се възползва от подобни ограничения на сроковете, за да облекчи процеса. Регистрацията и получаването на разрешение за стопанска дейност трябва да бъдат колкото е възможно по-лесни и бързи. Периодът от подаване на заявка до получаване на отговор не трябва да бъде по-голям от седем дни. Ако административните служби не отговорят в този срок, кандидатът за предприемач трябва автоматично да получи правото да оперира в областта на заявения бизнес. Освен това, отказът за упражняване на желаната професия или стопанска дейност трябва да бъде ясно мотивиран. Потенциалният предприемач трябва да има възможността да коригира евентуалните недостатъци в заявката си, без да му се налага да започне процеса на регистрация от началото. Накрая, там където е уместно, кандидатът трябва да има правото да обжалва отказа пред съд. Тези промени в процедурата ще дадат на правителствените бюрократи мощен тласък към коректно извършване на процеса на регистрация.

Друго съществуващо препятствие пред създаването на частни предприятия е недостъпността на технически улеснения за тяхната дейност. Много изостава изграждането на помещения за търговска дейност (периодът на чакане за апартамент е 9 години). За да поправи това положение, България би трябвало да предостави на бизнесмените и предприемачите свободни парцели в предградията и в големите жилищни комплекси. Свободните парцели трябпа да бъдат разделени и разпродадени на търг за целите на изграждане на улеснения за търговия на дребно и други стопански дейности. Бизнесмените, които закупят земите, ще бъдат след това отговорни за изграждане на необходимите търговски сгради. Този процес не само ще улесни обслужването на клиентите чрез новите стопански дейности, но и ще се отрази благоприятно на зараждащата се частна строителна индустрия.

Друга насока на законодателните и административните промени е узаконяването на правото на частна собственост, включително интелектуалната собственост и авторското право. Узаконяването и защитата на частната собственост са изключително важни за стимулиране на деловата активност. “Да се откаже на населението правото на собственост означава хората да бъдат закрепостени. . . Те биват принудени да работят за други, да дават плодовете на своя труд на други. ” [11]. Емпиричните изследвания показват, че нациите, които защитават правото на индивидуална собственост, се радват на по-високи темпове на икономическо развитие и ефективност от онези, които не го вършат. Професор Джералд Скъли от Тексаския Университет обобщава статистическите анализи на 115 пазарни икономики, класифицирани по степента и типа на отношението им към частната собственост и личната инициатива. Той констатира, че:

• Като средно, обществата, които поддържат правото на частна собственост и пазарното разпределение на ресурсите, имат темп на растеж 2.76, сравнено с темп 1.1 на нациите, в които правото на частна собственост е ограничено и държавата се намесва в разпределението на ресурсите [12].

За да могат потенциалните частни предприемачи да поемат рисковете, присъщи на бизнеса, правата им на собственост трябва да бъдат добре дефинирани, защитени да подлежат на прехвърляне. Необходима е защита на идеите под формата на патентно и авторско право, за да бъде стимулирана естествената инициативност и творчество на населението. Правото на собственост е съществено също така и при осигуряване на потенциалните предприемачи с кредити. Възможността за получаване на кредит срещу полица на собствеността е била съществен инструмент при създаването на дребен бизнес в редица развити страни. Много бизнесмени са започнали, като са заложили домовете си, за да получат капитала, необходим им за реализация на някоя идея. В Перу, Ернандо де Сото успешно пропагандира идеята за узаконяване на правото на собственост на маса бедни граждани, изградили домовете си на пустеещи общински земи. Незабавната продажба и регистрация на държавните жилища на техните обитатели, ще даде бързо възможност на евентуалните предприемачи в България да получат имущество, което да използват като залог за получаване на заем, за да започнат делова активност.

Необходими са и закони за банкрутите и реорганизациите, които да окуражат хората да поемат рискове. Законът за банкрута ограничава отговорността на индивида така, че той да не рискува цялото си имущество при евентуална неуспешна операция. Много американски предприемачи фалират нееднократно, преди да постигнат успех. Възможността и лекотата да се прекрати една делова дейност е не по-малко важна от лекотата на започване на същата. Законите за реорганизация на губещи предприятия регулират пренасочването на кредитните задължения. По този начин временно затруднените бизнесмени получават отсрочка, по време на която могат да се прегрупират. Накрая, възможността да се изисква изпълнение на договор по съдебен ред е също много важна. Бизнесмен, който търпи загуби поради невъзможността на даден доставчик да изпълни задълженията си в срок, трябва да има някаква законна опора. (Виж раздела за търговския кодекс).

Икономическа среда

За стимулиране на частния бизнес общата икономическа среда е не по-малко важна от законодателната и административната уредба. Данъчната политика трябва да се насочи към ниски пределни данъчни тарифи на кооперативния и личния доход, за да стимулира спестяванията, инвестициите и трудовите усилия [13]. Опитът на много страни показва, че ниското данъчно облагане е жизнено важно за стимулиране на частния сектор. Чрез система от ниско общо данъчно облагане, Хонгконг, Тайван и Южна Корея постигнаха стабилно повишение на жизнения стандарт на своите граждани в рамките на едно поколение. Подобно бързо развитие е необходимо, ако целта е българската икономика да настигне останалата част от Европа. Практическият опит на такива разнообразни икономики като Япония, Мавриций, Испания и Тайланд, показва наличие на неопровержима връзка между понижаването на данъчното бреме и бързото икономическо развитие. [14]

Други изисквания са стабилната, неинфлационна монетарна политика и създаването на пазар на капитала и банките. [15] Разрушителният ефект на инфлацията е мъчително очевиден при нации като Аржентина, чийто опит може да бъде сравнен с този на България. Необходима е парична реформа, за да се обезпечи нацията с валута, която да служи като разплащателна единица, средство за обмен и за съхранение на ценност. Без валута, отговаряща на тези изисквания, хората не могат с готовност да се включат в ежедневни сделки и търговията е затруднена.

Създаващият се сега български дребен бизнес не ще може да изяви напълно своя потенциал и да помогне на нацията през тежкия период на прехода, ако няма достъп до кредити за разумни делови инициативи. Понастоящем българската финансова система е в ръцете на държавата, която засега кредитира единствено държавните предприятия. Не е ясно дали съществуващата система има намерението или възможността да предостави на българския частен бизнес необходимия кредит. Следователно, съществено важно е да се разреши колкото може по- бързо създаването на частни финансови институции, ако натрупването на спестявания и даването на кредит за стопанска дейност ще служат на нуждите на една модерна пазарна икономика. Държавните банки, преди тяхната пълна приватизация, трябва да бъдат насърчени да развиват подходящи програми и умения за кредитиране на частни делови инициативи.

Важен аспект на шансовете за напредък е възможността за натрупване на състояния с течение на времето. [16] Банковата реформа трябва да осигури широк спектър от възможности за спестявания. Натрупването на спестявания ще осигури, от своя страна, инвестиционните фондове, необходими на частния бизнес за неговото разширяване. Част от този процес трябва да бъде елиминирането на кредитния контрол. Кредитният контрол и изкуствено ниските лихвени проценти намаляват достъпността на фондове за инвестиране и съдействуват на появяването на големи предприятия в ущърб на дребния бизнес. Реформата на банковата система трябва да бъде извършена бързо и да бъде ускорена в посока на прекратяване на преференциалната система на предоставяне на кредити, към достъпност на кредитите за всички потенциални предприемачи.

Контролът на цените и кредитите трябва да бъде прекратен, за да се облекчи създаването на малки предприятия. Контролът на цените деформира сигналите за относителен недостиг на стоки и прави невъзможно оцеляването на дребните предприемачи. Изследванията на Световната Банка за Развитие върху взаимоотношението между икономически растеж и деформацията на цените показват, че нациите, където е разрешено на свободния пазар да функционира и да определя цените, имат чувствително по-високи темпове на развитие от тези, където това не е така.

Правителствата често поставят тавани на цените на продукти от първа необходимост, за да осигурят на цялото население възможността да ги купи. Въпреки че намеренията са добри, резултатите са винаги противоположни на целите. Стоките, чиито цени се контролират, често стават дефицитни, тъй като производителите, които не могат да получат печалба, или, дори да покрият разходите си, ограничават или спират производството им. Накрая, цялото общество плаща цената чрез трудностите и загубата на приходи, дължаща се на чакането за получаване на стоки по купон. Това тежи най-вече на бедните слоеве от населението, защото заможните си позволяват да купуват същите дефицитни стоки на черния пазар или чрез нелегална търговия на цени, които не се различават много от пазарните цени. Контролът на цените обременява много дребния предприемач, защото прави ненадеждно снабдяването му със суровини и материали. За него също така става трудно да задоволи исканията на клиентите си и да запази печалбата си.

Бързата приватизация на държавните предприятия, специално на малките предприятия в сектора на обслужването, ще подпомогне значително разрастването на частната инициатива. [17] Приватизацията ще помогне за премахване и на една друга важна пречка пред потенциалните предприемачи в България – липсата на подходящи терени за нов бизнес. Приватизацията на съществуващите държавни ресторанти, магазини за търговия на дребно и др. подобни, ще разреши много проблеми наведнъж: ще ограничи участието на държавата в икономиката и оттам ще намали нуждата от субсидии, а от друга страна ще осигури на потенциалните дребни предприемачи нужните им търговски обекти. Разпродавайки на търг всички подобни обекти, България изведнъж ще създаде обширна и процъфтяваща общност от дребни бизнесмени и много ще повиши ефективността на експлоатирането на тези обекти.

Много трудно е на частния бизнес да функционира и печели, ако системата на търговията на едро остане под контрола на правителството и има недостиг на суровини и материали. В Чехословакия, например, има голямо търсене на бояджии, но частниците не могат да удовлетворят това търсене, понеже необходимите им бои и четки са дефицит, който продължава да се разпределят чрез държавния монопол. [18] Частните предприемачи ще бъдат възпрепятствувани от продължаващия контрол над разпределението на материалите. Отново появяването на частна стопанска дейност представлява разрешение на проблема, понеже ще доведе до наличие на продукция от множество нови източници. Производител, който се стреми да задоволи потребителското търсене (т. е. една изгодна пазарна ситуация), ще създаде икономически възможности за други предприемачи, които ще станат негови доставчици. Така производството ще бъде насърчено от източници, които сега не участват в него. На този етап в развитието на България може да бъде получена значителна изгода от договаряне на дребно. Например, шивашка или хранително вкусова (например сладкарска) дейност може да бъде извършвана с лекота от хора, работещи в домашни условия, които да станат доставчици на търговците на дребно. Този процес ще послужи като ускорител на увеличаването на стоките и ще създаде нови предприемачи, което може да се превърне в по- голям бизнес. Дори в Съединените Щати, плетивата, дрехите и сладкарската продукция за търговски цели, се изготвят при домашни условия, въпреки усилията на правителството да ограничи подобни дейности.

Търговията, вътрешна и външна, предлага неизброими възможности за предприемачество. Не трябва да се повтаря грешката на предишния етап от развитие на икономиката, като се пренебрегне търговията. П. Т. Бауер отбелязва, че:

• Търговците създадоха и разшириха пазарите и по този начин разшириха предоставяните на хората възможности да бъдат консуматори и производители… Търговията доказа и че е люлка на предприемаческа активност, надхвърляща рамките на самата търговия… Търговията изведе напред предприемачите, които предугадиха иконо­мическите шансове и бяха готови да се възползват от тях. [19] За нещастие, дори и в страните с пазарна икономика, дейността на търговците и посредниците често бе критикувана или разглеждана като ненужна. Вместо това, те би трябвало да бъдат насърчавани. Търговци­те създават пазари, като свързват чрез своята дейност отдалечени области и държави. Търговците и посредниците повишават ефективността на икономиката, като срещат продавачите и купувачите, които иначе може и да не бъдат в състояние да осъществят сделката. Според Лорд Бауер:

• Многобройността на търговците и вертикалното разделение на тяхната дейност на множество последователни стъпала често са били критикувани. Аз показах, че тези им характеристики трябва да бъдат обяснени с относителния недостиг на капитали и административни умения, с възможността в търговията за подмяна на капитала с труд и с наличието на множество хора, готови да се занимават целодневно или почасово с търговска дейност. [20]

Изгодата от свободната търговия за икономиката като цяло вече беше обяснена, кио все пак конкретно по отношение на стимулирането на предприемчивостта отворената и свободна търговия предлага допълнителни преимущества. [21] Търговската дейност информира предприемачите за възможностите, които съществуват в други области. В случая с външната търговия, вносителите и износителите, които установяват контакти с купувачите и продавачите в други страни, придобиват ценен опит, информация и умения, които след това предават на вътрешния пазар. Думите на Лорд Бауер за ниско доходните африкански държави, са общо приложими:

• Професионалният опит, натрупван от търговците, често им помага да оценят възможностите в области извън самата търговия. . . повечето от относително успяващите промишлени предприятия са били създадени от търговски фирми. Като примери могат да се посочат дървопреработването, кожарството, пивоваренето, производството на сапун, мебели, шперплат, добива на арахисово масло и канцеларски принадлежности. Капиталът и уменията, ангажирани в тези дейности, осигуряват стабилна трудова заетост. [22]

Освен това, търговците са особено подходящи да помогнат на своите нации за преодоляване на бариерите, издигнати от други страни пред тяхната продукция. Опитът на търговците от Тайван, Южна Корея и Хонгконг позволи на тези държави да намерят бързо и ефикасно пазари на своята продукция и да създадат нови продукти, които да продават в чужбина, когато бяха изправени пред протекционизма на техните традиционни търговски партньори.

Заключителни съображения

Народът на България, както народите на всички страни по света, ще отговори на стимулирането на частната инициатива с взрив от предприемаческа активност. Частните предприятия на хилядите отделни българи, преследващи собствения си интерес, ще изведат националната икономика от руините на социализма. Въпреки съществуващите пречки, българите вече показаха признаци на необходимата предприемаческа мощ. Класически пример са уличните продавачи.

Частният бизнес ще се развива много по-бързо в сектора на малките предприятия. В България съществува огромно незадоволено търсене на стоки и услуги, което предлага всички възможности за печеливш частен бизнес. Това се отнася специално за обслужващата сфера: търговия на дребно и на едро, ремонт и поддържане банково и застрахователно дело, ресторанти, перални и др. Тези услуги могат да се създадат в най-кратки срокове и в повечето случаи няма да изискват големи инвестиции. “Всичко, от което се нуждаят, е местен предприемач. . . Най-добрият шанс на [Централна] Европа за успешно развитие… може да се окаже бързото изграждане на процъфтяващ обслужващ сектор. ” [23]. С разрастването на икономиката тези еднолични предприятия също ще се разрастват, ще предоставят работни места и ще се нуждаят от услугите на други частни предприятия.

Има и много други области извън обслужването, които са плодородна почва за частния бизнес. Между тях са реконструкциите на овехтяващите заводи и инфраструктурата, включително шосейната мрежа и магистралите. “Преизграждането на Централноевропейската индустрия може да даде работа на около 5% от общата работна ръка в индустрията” [24]. За частната инициатива има съществени възможности в областта на борбата със замърсяването на околната среда и разработката на чисти производствени процеси и технологии.

Досегашният български опит в областта на частната инициатива е само върхът на айсберга. За да освободят потенциала на нацията, стратезите трябва бързо да установят законодателните, административните и икономическите “правила на играта”, за да направят навлизането в (и излизането от) пазара лесно за потенциалния предприемач. Особено важно е българските власти да устоят на изкушението да предопределят печелившите и губещите, като установят преференциално третиране на предпочитани сектори, или като правят преценка кое е важно и кое не е. Подобен тип политика е претърпял неуспех навсякъде, където е бил прилаган, понеже води до неефективно разпределение на ресурсите. Българските власти трябва също така да разберат връзките вътре в самата икономика, според които не е достатъчно само да разрешиш на индивидите да започнат собствена стопанска дейност. Частната стопанска дейност не може да процъфтява изолирано в една област, ако другите области са ограничени. Примерът с чешките бояджии убедително доказва тази теза.

Библиография
1. Ian M.D. Little, evelopment: Theory, Policy and International Relstions (N.Y.:Basic Books, Inc. 1982) стр. 118-119
2. Amitai Etzioni, “New Hopes, Old Habits”, The National Interst, Spring 1990, стр. 96.
3. пак там, стр. 97
4. пак там, стр. 97-101
5. Р. Т. Bauer, Dissent on Development, (Camridge, Mass. : Harward University Press, 1976) стр. 145
6. Р. Т. Bauer, Reality and Rhetoric: Studies in the Economics of Development, (Camridge, Mass. : Harward University Press, 1984) стр. 30
7. Виж главата за икономиката на прехода
8. Виж: Hernando de Soto, The Other Path (N. Y. :Нагрег & Row, 1989)
9. Polyconomics, Mexico 2000 (Morrison, NJ: Polyconomics, Inc, 1990)
10. пак там, стр 79
11. Тоm Bethell, “The Role of Property Rights in Economic Progress”, Journal of Economic Growht, vol. 1. No.2,1986: II, стр. 7
12. Gerald Scully, “Liberty and Economic Progress”, Journal of Economic Growht, vol. 3. No. 2, November 1988, стр. 7
13. Виж главите за данъчната реформа и икономиката на прехода
14. Виж Keith Marsden, “Links Between Taxes and Economic Growht: Some Empirical Evidence”, (Washington, D. C.: World Bank Staff Working Рарег Nо. 605,1983), препечатано в: Journal of Economic Growht, vol. 1, No. 4, 1988: IV.
15. Виж главите за паричната политика и пазара на капитали
16. Polyconomics, цит. съч., стр 141.
17. Виж главата за приватизацията
18. Peter F. Drucker, цит. съч.
19. Р. Т. Bauer, Reality and Rhetoric, цит. съч. стр. 12-13
20. пак там
21. Виж главата икономика на прехода
22. Р. Т. Bauer, Reality and Rhetoric, цит. съч. стр. 135
23. Peter F. Drucker, цит. съч.
24. пак там

Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 12