Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 10

в България/Любопитно/Свят

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) Въведение – За проекта)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 1)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глави 2,3 и 4)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глави 5 и 6)

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 7

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 8

(Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 9)

Глава 10

Външнотърговски структури

Юджийн Л. Стюърт

Резюме

При пазарната икономика повелите на търговията със стоки в твърда валута, развитието, задвижило България и нейните колеги от СИВ към демокрацията на XX век и към пазарната икономика, предлага перспективата на остро намаляване на взаимния търговски обмен на България с предишните й, предимно комунистически, колеги от Изтока. В същото време стойността на българския износ за главните пазари с твърда валута – страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е в застой от 1980 г., докато стойността на вноса от тези страни се разрасна, пораждайки разрастващ се търговски дефицит.

В съответствие с предпочитанията на българския народ, изразени в промените на структурите на властта през ноември 1989 и юни 1990 и в резултатите от първите свободни избори на народа през юни 1990, след повече от половин век стремежът на България е към стабилизиране на една конкурентно способна икономика чрез либерализация на външната търговия и разширяване на частния сектор.

“Преходът на България към пазарна икономика изисква създаването на всички условия за поощряване на частния бизнес, за гарантиране пълната свобода на инвестициите и за разширяване на приватизацията в голям мащаб”.

Масовото нарастване на износа на стоки за Запада с оглед спечелването на твърда валута е най-важният фактор в реализацията на българския икономически план. При съобразяването на българските международни търговски закони с практикуваните на Запад структури се установи, че най-главното за свободната инициатива е участието на предприятията в националната пазарна икономика и в международната търговия. Всичко това обуславя целесъобразността на следните инициативи на Народното събрание и на изпълнителната власт в България:

• да се подновят преговорите със САЩ за получаване на статут на най-облагодетелствувана нация;

• да се подновят преговорите с Международния валутен Фонд (МВФ) и със Световната банка с оглед членуването на България в тях;

• да започне обсъждане с Изпълнителния комитет на Секретариата на групата на 24-те за отпускане на специфични заеми от наличните фондове на 24-те, както и заеми, предоставени от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), заеми за проекти в рамките на приоритетите, които групата на 24-те прие за финансова помощ на България;

• да се обсъдят със САЩ действия по отношение на включването на България в Програмата за подпомагане на Източноевропейските демокрации (ППИЕД) за заеми от Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР); за програмите на Международния валутен фонд (МВФ), създадени за стимулиране на траен икономически растеж; за многостранни междуправителствени заеми, за валутна стабилизация и за намаляване и преструктуриране на международните дългове на България; за помощи към “Инициативни Фондове”, за отпускане на заеми, помощи, инвестиции, проучвания за бъдещи проекти, техническа помощ, обучение и друга форми на помощ за частната инициатива в България.

Да се реформират вътрешните закони и правилници в България в следната насока.

1. Да се стеснят ограниченията по отношение на използуване на чужди валути.

2. Напълно да се отстрани държавата от дейности като установяване и контрол върху цените, а държавните субсидии на износните цени да се елиминират.

3. Да се действува експедитивно с оглед на включване на България в подписването на Съгласуваната тарифна класификация и на Кодовата система за вносни тарифи и статистика на износа.

4. Да се намалят количествените ограничения по вноса и по износа.

5. Напълно да се елиминират изискванията за разрешения за внос и износ; да се елиминират вносните и износните квоти; квотите да се приспособят към тарифите. За насочване на дефицитните стоки към вътрешния пазар да се използува данъчната политика.

6. Да се елиминира натискът на българската държава върху търговията на дребно по отношение на търговски сделки със Западни фирми.

7. Да се отмени изискването, всички разплащания, свързани със зоните за свободна търговия, да се извършват в конвертируема валута.

8. Както отделно се препоръчва в главата за съвместни предприятия, чуждестранни инвестиции и Търговският кодекс, да се отменят или да се внесат поправки в Конституцията и Указ Nо 56, които утвърждават държавната собственост върху земята и принадлежащите й постройки и имущества, а също така да се внесат поправки в Указ Nо 2242, за да се разреши частната собственост върху земята, сградите и постоянно прилежащите и машини и съоръжения и др. в зоните за свободна търговия от инициаторите и създателите на зоните, а вътре в самите зони – от предприятията, които произвеждат тези стоки и услуги в зоните.

9. Да се внесат поправки в Указ No 2242 в смисъл, че стойността на митническите такси да бъде нетна към стойността на всички български материали и суровини, а трудът и режийните разноски се отнасят към разходите на зоната за свободна търговия.

10. Да се внесат поправки в Закона за митниците, да се изясни и Законът за административните процедури. Да се постави условие, че административните решения на митническите власти са обект на юридическо преразглеждане от страна на районните съдилища по местопребиваване на вносителя.

В съответствие с основните цели на икономическата реформа за създаване на пазарна икономика, чиято независимост от действия от страна на държавата се съчетава с пазарния механизъм, по такъв начин че да привлича инвестиции от Западните предприемачи, България би трябвало да съгласува законите, отнасящи се до външната търговия по такъв начин, че да съответстват на тези от Запада, които ще поощряват и защитават свободното предприемачество в областта на международната търговия.

Формулиране на проблема

Преобръщането на политическите институции и на икономическите структури в Източна Европа и в СССР постави неотложни дилеми пред България и пред другите страни на Източния блок. Всичко това трябва да доведе до относително бърз преход към пазарна икономика, едно болезнено упражнение за социалистическите икономики, доминирана от държавата.

България, заедно със своите партньори от СИВ, се разкъсва между загубата на основни суровини, по-специално енергия, от партньорите си от СИВ, най-вече от Русия, и влошаването на разплащанията с рубли за уреждане на търговските баланси с български селскостопански продукти, промишлени суровини и фабрични стоки, изнасяни за СССР и за други страни от СИВ. (през 1988 г. в България е отбелязан нетен дефицит от 516 667 барела на ден нефтен еквивалент на енергия) [1].

При повелите на пазарната икономика търговията със стоки да се извършва в твърда валута, този вид развитие поставя пред България перспективата за остър дефицит в търговския обмен с предишните сътрудници от комунистическия лагер на Източна Европа [2]. Същевременно стойността на българския износ за основните пазари с твърда валута – страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е в застой от 1980 г., докато стойността на вноса от тези страни нарасна, като предизвика увеличение на търговския дефицит [3]. През 1989 г. търговският дефицит на България с развитите западни страни бе оценен на 1, 675 милиарда щатски долара, или най-високият за периода 1980-1989 г. Дефицитът от 1989 г. бележи остро нарастване в сравнение с 1985 г., когато беше 0,943 милиарда щатски долари [4].

Стремежите на България в съответствие с предпочитанията на нейния народ, изразени в промяната на структурите на властта през ноември 1989 г. и през юни 1990 г. и изразени в резултатите на първите свободни за народа избори през юни 1990 г. след повече от половин век, са към стабилизиране на една конкурентоспособна пазарна икономика чрез либерализация на външната търговия и чрез разширяване на частния сектор [5]. Според думите на говорителя на г-н Президента Ж. Желев, “преходът на България към пазарна икономика изисква създаването на всички условия за поощряване на частния бизнес, за гарантиране пълната свобода на инвестициите и извършване на приватизацията в голям мащаб” [6].

Масивното нарастване на износа на стоки за Запада с оглед спечелването на твърда валута е най-важният фактор в реализацията на българския икономически план. Това от своя страна включва благоприятното разрешаване на следните съставни части от проблема в положителен за външната търговия на България аспект.

• Предоставяне от САЩ на статут на най-облагодетелствувана нация. Важно е, че Управлението на американските търговски представители на 20 август 1990 г. поиска писмен коментар по следните въпроси, който да бъде получен до 12 часа на 20. 09. 90 г.: 1) Икономическото въздействие от предоставяне на статут на най-облагодетелствувана нация за български стоки; 2) Проблемите, с които са се сблъскали или които очакват американските контрагенти при извършването на търговска и инвеститорска дейност в България или с български юридически лица. Тези гледни точки ще бъдат взети под внимание от Управлението на американските търговски представители при формулирането на позицията на американското правителство при сключването на търговско споразумение с България. Сключването на такова споразумение е необходимо условие за глава 4 към Закона за търговията от 1974 г. с поправките към него, за получаване на статут на най- облагодетелствуваната нация по отношение на стоките от България. Управлението на американските търговски представители оповести също така, че възнамерява да започне дискусии по споразумението за инвестициите.

• Приемането на заявлението на България за членство в Международния валутен фонд и Световната банка [7].

Действия на групата на 24-те по предоставяне на заеми и помощи на България, като нейното финансиране трябва да е сравнимо с фонда за стабилизиране на обменния курс от един милиард щатски долара за Полша, със заема за структурно обновление от един милиард щатски долара за Унгария (след срещата на министрите през юли 1990 г. групата на 24-те оповести своето решение, че България, заедно с Чехословакия, Източна Германия и Югославия отговаря на критериите за политически и икономически реформи в рамките на квалификацията на 24-те за помощ) [8]. Нещо повече, Изпълнителният Комитет, Секретариатът на групата на 24-те оповестиха план за включване на България в своята схема за икономическо подпомагане за демократизиращите се източно-европейски народи. България ще има също така право на заеми, отпускани от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) [9]. Групата на 24-те страни установи следните приоритети за финансово подпомагане на България: селско стопанство и хранително-вкусова промишленост; околна среда; инвестиции в транспорта и теле комуникациите; обучение на мениджъри, финансови услуги, научна и техническа дейност, преструктуриране на химическата индустрия и на леката промишленост; туризъм; улесняване на достъпа до световния пазар [10].

България да удовлетвори изискванията за получаване на помощ от САЩ в рамките на Програмата за подпомагане на източно-европейските демокрации на основание на факта, че България направи съществени крачки по посока на установяване на политическа демокрация и икономически плурализъм. В рамките на тази помощ се включват:

• Помощни заеми от Международната банка за възстановяване и развитие и нейните филиали към Световната банка, предназначени за модернизация на промишлеността, селското стопанство и инфраструктурите;

• Програмите на Международния валутен фонд, създадени за стимулиране на надежден икономически растеж; водещата роля на САЩ в подкрепа на многостранните съглашения за осигуряване на междуправителствени заеми за валутна стабилизация и насочени към нама­ляване и преструктуриране на външния дълг на България;

• Помощи за поддръжка на частни “Предприемачески фондове” с идеална цел, които ще предоставят заеми, субсидии, инвестиции, проектни проучвания, техническа помощ, обучение и други форми на помощ за дейностите на частната инициатива в България;

• Правото на членство в Общата система за митнически преференции за получаване на търговски предимства.

• Предоставяне на статут на най-облагодетелствана нация за българските стоки в съответствие с критериите и процедурите, залегнали в чл. 402 от Закона за търговията от 1974, така наречената “Поправката на Джексън-Веник”.

“… Отказът да се предостави статут на най-облагодетелствувана нация на основание на факта, че дадена страна отказва на своите граждани (i) правото или възможността да емигрират; (ii) налага с данъци, по-големи от номиналните, емигрантите или визите, или другите документи, изисквани за емиграция, независимо с каква цел или по каква причина; или (iii) облаги с по-голям от номиналния данък, включително и таксите за мъжете, на които предстои военна служба, глоби и такси или каквито и да е облагания като последствие на желанието на гражданите да емигрират в страна по свой избор:

• (1) Статутът може да бъде възстановен от Президента с доклад до Конгреса, че България не е в нарушение на посочените критерии,

или

• (2) Ако той не е в състояние да докладва по този начин, статутът може въпреки всичко да бъде предоставен, ако критериите са отменени от Президента, ако той докладва на Конгреса, че (а) той е решил, че такова отменяне ще съдействува значително на целите на този раздел и (б) той е получил уверения, че политиката към емигрантите в тази страна занапред ще води съществено към постигане на целите на този раздел” [11].

България да удовлетвори изискванията на раздел 2 (б) (2) на Закона за вносно-износната банка от 1945 г., съгласно поправката 12 USC &635 (b) (2), който дава право на Президента да реши, че е в интереса на нацията Вносно-износната банка на Съединените щати да гарантира, застрахова и предоставя кредити и да участвува в предоставянето на кредити, свързани с покупката или даването под наем на всички подходящи стоки или услуги с американски произход за използуване, продажба или даване под наем за Народна република България.

Да бъде одобрено приемане на молбата на България за постъпването й в ГАТТ (Генералното съглашение за митническите тарифи и търговията). Молбата за приемането й е подложена на анализ от страна на работна група, създадена за тази цел [12]. Западни експерти, най-вече представители на САЩ, твърдяха в миналото, че “централизираното управление на търговията в България са такива, че изключват членството на България в ГАТТ” [13].

За отбелязване е, че България извърши конструктивна стъпка, подписвайки “второто генерално” съглашение за търговия и сътрудничество с Европейската общност на 8 май 1990 г., което задължава ЕО да отмени всички квоти за българския износ на промишлени и селскостопански стоки за Европейската общност до 1995 г. и отменянето на всички специфични за страната квоти от 1. 10. 1990 и отменянето на неспецифичните квоти за вноса от България до октомври 1991 г. [14]. Съглашението предоставя на българския износ права на най-облагодетелствувана нация за Европейската общност [15].

Комисията към Европейската общност също така постанови, че Европейската общност би трябвало да разшири преференциалното третиране на България в рамките на общата система на митнически преференции от 1. 01.1991 г., усъвършенствувайки отстъпките за българските селскостопански стоки. Европейската общност възнамерява също така да сключи с България споразумение за асоциирано членство, когато тя направи необходимите промени в икономическата си система. [16]

Реципрочното третиране като най-облагодетелствувана нация по отношение на износа на Европейската общност за България би поставило износа на САЩ за България в неизгодни позиции, тъй като България ще бъде заинтересована да извършва износ срещу твърда валута по-скоро в Европейската общност, отколкото в САЩ. Във връзка с тази инициатива с ЕО министьр-председателят Андрей Луканов каза, че България е готова да започне разговорите с ЕО за по-тесни търговски връзки с нея в края на 1990 г., и че евентуалното членство на България в Общността е една по-дългосрочна цел [17].

Като се изхожда от разгледаните по-горе външнотърговски споразумения, които са важни за увеличаването на външната търговия на България, по-нататък се спираме на българските закони и нейните собствени наредби, които влияят, облекчават или ограничават нейната външна търговия.

Ограничения върху валутнитеразплащания

До неотдавна всички външнотърговски сделки бяха планирани като част от външнотърговския план на България, включен в годишния държавен план. На фирмите бяха давани задачи за внос и износ. Те бяха изолирани от директни контакти с чуждестранни доставчици и клиенти с принудително посредничество на външнотърговска организация. Чуждестранната валута можеше да бъде получена единствено чрез централизирано разпределяне. Либерализационните мерки, предприети през 1987 г., бяха осъществявани бавно [18].

В средата на 1988 г. бе положено началото на търгове на чуждестранна валута, предоставена от износители и от правителството, под егидата на БНБ и Българската външнотърговска банка. Търговете се провеждат по “холандската система” на наддаване, при която кандидатите късметлии плащат цената, предложена от тях. От средата на 1988 г. търговете се организираха всеки два месеца. Предлаганата на търг чуждестранна валута беше малко и се предлагаше предимно на предприятия, които можеха да получат или обменят чуждестранна валута от централно разпределение [19].

От 2 май 1990 г. влезе в сила Постановление 32, с което се осъществиха важни промени в системата на валутна обмяна. Стойността на лева, отнесен към чуждестранните валути, се основава на: (i) основния курс, образуван също на базата на осреднена стойност от няколко валути, (ii) пазарен курс, определен от периодичните валутни търгове и (iii) курсът при обмяна в брой. Основният курс се прилага предимно при официални преводи и при вноса на някои основни стоки. Пазарният курс варира в съответствие с резултатите от периодичните търгове: той варира от 9, 9 лв. за 1 щатски долар през май и до 8, 56 лв. през юли (оттогава не са организирани търгове). Обменният курс в брой се прилага при обмяната на банкноти и пътнически чекове от частни лица и се определя от търсенето и предлагането на чуждестранни банкноти в банковата система. През септември 1990 г. този курс за покупка и продажба за щатския долар беше 7, 35 при покупка на 1 щ. долар и 7, 50 лв. при продажба на един щ. долар. [20]

Както вече беше отбелязано, българската външна търговия се извършва предимно със страните от СИВ. През 1989 г. 84,1% от стойността на българския износ се пада на страните от СИВ, а 73,5% от стойността на вноса беше от страните – членки на СИВ. [21] По-голямата част от търговията на България и финансовите разчети за страните от СИВ се извършваха в преводни рубли чрез Международната банка за икономическо сътрудничество (МБИС). Официалният разменен курс на преводната рубла е 1, 30 лв. за 1 пр. рубла, а търговският курс е 1, 05 лв. за 1, 22 пр. рубла. [22]

От 2 май 1990 г. в резултат на прилагането на 32-ро постановление повечето износители на стоки и услуги трябва да предават 50% от тяхната нетна печалба (т. е. спечеленото зад граница след приспадане на валугните разходи, необходими за създаването на тази печалба) на Българска външнотърговска банка или на търговските банки по пазарния курс. Износителите задържат останалите 50% от валутата на тяхно разположение във валутните си сметки за бъдещ внос или за участие в търгове. Определени предприятия трябва да продават доста по-голяма част от техните валутни постъпления. Например фирми, които получават чуждестранна валута от туризъм, трябва да продават 80% от приходите си по пазарен курс; валутните магазини продават 90% от печалбите си по пазарен курс; фирми, които имат валутни постъпления от представителска, посредническа и агентска дейности трябва да продават 90% от нетната си печалба на държавата. Нещо повече, на една група от 24 предприятия (осъществяваща около половината от износа на стоки с конвертируема валута през 1990 г.) все още принудително се спускат индивидуални показатели, изразени в абсолютна валута, получена от техния външнотърговски обмен, която те трябва задължително да предоставят изцяло на държавата по пазарен курс. Сумите от външнотърговския обмен, предоставени на държавата, се използуват за обслужване на плащания по дълга, за продажба на валутните търгове и за извънреден внос на основни стоки като зърнени храни или медикаменти [23].

Предприятията и частните лица могат да откриват без ограничения валутни влогове в щатски долари, германски марки и швейцарски франкове. Лихвените проценти, изплащани по влоговете, съответстват на международните. Произходът на валутните депозити трябва да бъде подробно документиран. Могат също така да бъдат откривани банкови сметки и в преводни рубли за разплащания със страните от СИВ. Постъпленията извън страната не могат да бъдат съхранявани в чуждестранни банкови сметки и трябва да бъдат преведени в страната [24].

Системата за външна търговия

Външнотърговските организации (ВТО) са държавни вносно-износни фирми, повечето от които са специализирани в определени стоки. Те действат предимно като посредници на местните фирми и на тях се пада по-голямата част от обема от външната търговия в съгласие с Държавния план и под контрола на Министерството на външноикономически връзки и на отраслевите министерства. Местните фирми от чието име ВТО извършват външнотърговските сделки, изплащат комисионни на ВТО, за крайните плащания и постъпления в чуждестранна валута отговорност носят фирмите. [25]

Вътрешните цени в България бяха изолирани от външнотърговските цени чрез система от данъци и субсидии, които се прилагат към износа и вноса. Около 30% от вносните цени отразяваха пълната стойност на външнотърговската стока в съответствие с изискването на чл. 58 и чл. 59 на Правилника за стопанска дейност, прилагащ Указ 56. През 80-те години, износът и за СИВ и за страните с твърда валута беше силно субсидиран. Между 1986 г. и 1989 г. коефициентът на курса с премия, изчислен в щатски долари, беше коригиран множество пъти, с цел увеличаване на ефективността на износа и намаляване на сумата на износните субсидии. От м. май 1990 г. според 32 Постановление на МС износът в кон­вертируема валута се счита за печеливш и не изисква повече субсидии. На вложителите обаче продължаваха да бъдат предоставени субсидиите с цел покриване 80% от допълнителните разходи по вноса в левове. Нещо повече, все още се изплащат значителни субсидии при изпълнението на търговските задължения на България към страните на СИВ [26].

Вносната тарифа на България се основава на Брюкселската Обща митническа стокова тарифа, която на ниво четирицифрен код е сравнима със Съгласуваните тарифни таблици, използвани сега от всички западни народи с развита търговия. За сега България не се е присъединила към Съгласуваната тарифна класификация и кодова система. Тази система е приета от търговските нации на света (СССР ще започне да използва системата от 1 януари 1991 г., Чехословакия вече я използва, останалите страни от СИВ разглеждат възможността да я използуват), а приемането на системата в България би трябвало да бъде въпрос на висок приоритет. Съгласуваната система се различава от Брюкселската обща митническа стокова тарифа. Последната наистина няма пълната възможност за облекчаване на митническите формалности за стоките, които са предмет на международна търговия. Вносът от 42 слабо развиващи страни се осъществява безмитно, от другите развити страни – по преференциални тарифи; от развити страни, които предоставят статута на най-облагодетелствувана нация на България – по тарифите на този статут; в пълен размер от страни, които не са предоставили този статут. Митата се основават на стойности на сделката в чуждестранна конвертируема валута, превърнати в левове по пазарния курс, в съгласие със стоковия шифър на Генералното съглашение по митническите тарифи и търговията (ГАТТ) [27].

Количествените ограничения по вноса и износа са значителни. Двадесет и шест категории стоки са предмет на вносни квоти за защита на националното производство. През 1989 г. бяха въведени износни квоти от 1989 г., които налагат ограничения за редица стоки с оглед подсигуряване на достатъчни доставки и избягване на дефицита на вътрешния пазар. Във връзка с тежкия платежен баланс през 1990 г. бе въведен по-строг контрол върху получаването на разрешения за износ и внос, по-специално – на ограничаване вноса в конвертируема валута и износа за преводни рубли за определени партньори от СИВ, с които се очертаха търговски излишъци [28].

Въпреки намерението да се либерализира външната търговия на България чрез намаляване на изискванията за разрешения продължават да се изискват голям брой разрешения. Особено важни са разрешенията за бартерни сделки, една важна форма на търговия, когато българският партньор не разполага с конвертируема валута. За всяка сделка в левове също се изисква разрешение. За фирмите с чуждестранно участие, които организират производство в България, е доста несигурно дали те ще бъдат засегнати от ограниченията на износа. Разрешения се изискват за всяка сделка. Разпределението на квотите не се извършва публично, така че е много трудно за всеки производител да се състезава за участие в квотите. Условието на чл. 120 (2) от Указ 56, упълномощаващо БНБ да обменя български лева в чуждестранната валута, с която са извършени инвестиции, когато чуждестранното лице получи печалба в български лева от изпълнението на договор с компетентен държавен орган, не се използва за мотивиране на чуждестранната инвестиция [29].

Според чл. 18 от Указ 56 и чл. 19 от Постановление 32, държавата определя квотите за износ срещу конвертируема валута и според чл. 19 Указ 56, чл 21 от постановление 32 и чл. 1 от Наредба 52 от 28. 05. 1990 държавата въвежда разрешителен режим за извършване на инвестиции в чужбина от български фирми, включително за участие в смесени фирми и образуване на самостоятелни фирми (корпорации) и филиали зад граница като сделки за техническа помощ, за предоставяне на работна сила и инженерингово обслужване, както и за сделки, изискващи специален опит и практика (например, внос и износ на фабрично оборудване плюс единични сделки на стойност повече от 5 милиона щатски долари). Разрешенията се издават от Министерството на външноикономическите връзки, съгласувано с други министерства и държавни организации. Такива разрешения плюс тези, изискващи администрирането на вносните и износните квоти, се дават от МВИВ с постановление на МС за изпълнение на тези укази. Министерството издава разрешение по вноса само след потвърждение от банката за наличие на суми в твърда валута, или при наличие на собствена валутна сметка на предприятието или потвърден заем в твърда валута [30].

Бартерните сделки заемат съществена част от българската външна търговия. Както може и да се очаква от една страна с голям търговски дефицит, България полага значителни усилия за разменна търговия в търговските й сделки със западни фирми. Нивото на разменната търговия в повечето договори за внос, е най-високото сред страните от Съвета за икономическа взаимопомощ (размер от 30% до 100% е обикновено явление). ВТО “Интеркомерс” извършва клирингови операции в България в сферата на разменната търговия, като изнася получените в България чрез такава търговия стоки и изнася български стоки, които трудно намират пазар (например платове, определени химикали и хранителни продукти) [31].

Зоните за свободна търговия са регистрирани от Указ 2242 и от Наредбата, приета за неговото осъществяване. Зоните за свободна търговия се създават от Министерския съвет по инициатива на държавни институции и от заинтересувани държавни стопански предприятия, въпреки че инициативата може да произтича от чуждестранни юридически или физически лица. Работещите в тези зони трябва да бъдат българи. Указът допуска голяма гъвкавост в определянето на територията, включена в тези зони: те могат да бъдат в морско или в речно пристанище; международно летище, транспортни центрове, край магистрали и ж. п. линии, както и в отделни промишлени или други икономически райони. Досега зони за свободна търговия са създадени в Русе, Видин, Пловдив, Бургас и Свиленград. Русе и Видин са пристанища на Дунав, Пловдив и Свиленград са градове във вътрешността на страната, разположени на главни пътища, Бургас е пристанище на Черно море. В главните промишлени центрове все още няма създадени свободни зони.

В зоните за свободна търговия производствените, търговски и др. икономически дейности могат да бъдат поети от чуждестранни лица. Всички плащания, свързани с тези дейности, трябва да бъдат извършвани в конвертируема валута. Земята, водите, подземните ресурси, горските площи и постоянно принадлежащите на зоната съоръжения, както и сградите и основните фондове принадлежат на държавата; на предприятието, което основава свободната зона и действува в нея, се предоставя единствено тяхното използуване. Заинтересовани чуждестранни лица и съвместни фирми могат да проектират и строят обекти за промишлена и икономическа дейност, като в замяна имат правото да ги използуват срещу наем за определен период. Зоните за свободна търговия са предназначени главно за производство на стоки и услуги за износ, товарене и разтоварване, за разпореждане с вносни стоки, освободени от мита, за износ и търговска дейност, като агентство; претоварване на кораби и товарене на други транспортни средства от международния транспорт, банкови и други финансови операции, застраховка и презастраховка на имущество. Използуваните за износ вносни материали в тези дейности са освободени от мито. Стоките, които се произвеждат или с които се разпореждат в тези зони, могат да бъдат внесени в България за продажба и използуване в страната, но се обмитяват след напускане на зоната за свободна търговия. Понастоящем митата се калкулират върху общата стойност на стоката, напускаща свободното пристанище. Указ 2242 трябва да бъде променен в следния смисъл: стойността на митническите такси да.бъде нетна по отношение на стойността на всички вложени български материали, труд и на режийните разноски, извършени в зоната за свободна търговия.

Икономическите дейности, които могат да бъдат осъществявани в зоната, са формулирани в официалния акт на правителството за създаването на свободната зона. Вносът в зоната, използуван за тези цели се освобождава от мито, останалият внос е предмет на обмитяване при влизането си в зоната.

Решенията на българските митнически власти на практика са окончателни. Наложените съгласно условията на чл. 89 от Закона за митниците мита, могат да бъдат обжалвани пред Главно управление на митниците в Министерството на финансите и това решение е окончателно. Сред частните юристи в София съществува мнение, че такива актове могат да бъдат обжалвани също и в съда съгласно Закона за административните процедури, който влезе в сила след Закона за митниците. Все още няма съдебни решения по такива случаи. [32]

Формулиране на потребностите

Необходимо е България да промени своите закони и процедури, отнасящи се до външната търговия, по такъв начин, че да се елиминира намесата на държавата, изразяваща се във формата на разрешения за износ, контрол върху валутния обмен, ограничения на частната собственост в зоните за свободна търговия, а също така да се даде възможност за юридическо преразглеждане на решенията, взети от митническите власти. Съобразно с главната цел на икономическата реформа да се създаде пазарна икономика, при която освобождаването на пазарния механизъм от опеката на държавата ще привлече инвестиции от западните предприемачи България трябва да уеднакви своите закони, свързани с външната търговия, с тези, създадени от Запада, за да отговарят на условията за поощряване и защита на свободната инициатива в международната търговия.

Тук е представен обзор на международните търговски закони, създадени от Западните страни, които са в интерес на помагането и защитата на свободната инициатива във външната търговия, в контекста на формулиране на потребностите на България за промяна на нейните закони и процедури, за външна търговия.

Ходът на България към пазарна икономика и интегрирането й към международния търговски ред налагат модификация на митническите закони и процедури с оглед облекчаването на външната търговия. В пазарната икономика митническите закони и структури са създадени така, че да благоприятстват свободното движение на стоки и международното разделение на труда, докато правната система на непазарната икономика по традиция служи на съвсем други цели.

Тази част на раздел III на тази глава описва митническите закони и администрация в икономиките от пазарен тип и целите, на които тези закони трябва да служат. Тази част по- специално се занимава със:

… закони и процедури, които правят разлика между обикновения внос за непосредствено потребление от друг вид внос със специален статут, като например между внос на стоки, монтирани в чужбина, и произведени в страната компоненти и артикули, внесени със специална цел, такива, които се обработват допълнително или временно се складират с оглед бъдещото им реекспортиране или внасяне в страната за потребление.

… процедурите по вноса и по поддържащите ги структури, създадени за улеснение на бързия и ефективен внос; и

… основни митнически закони и стандарти, които са съвместими с международния търговски режим.

Тази част също описва нелоялната търговска практика, която често се среща на международния пазар и необходимите закони за борба срещу тази практика.

Различия между обичайния внос за незабавно потребление и вноса със специален статут. При пазарните икономики пазарните сили служат за комбиниране на производствените фактори, т.е. земята, труда, суровините и управлението им. На международния пазар това се осъществява на световно ниво. Резултатът е, че отделните стоки могат да бъдат произведени на етапи в различни държави преди потреблението им. Всяка страна добавя някаква стойност към стоките, като отделните икономически дейности се извършват в страната с относително най-голяма ефективност. Тази ефективност е измерима и се определя от конкурентни цени на самия пазар.

Пазарните икономики имат “правна инфраструктура”, която улеснява този икономически процес. Тези инфраструктури правят разлика между вноса за незабавно потребление и вноса за допълнителна преработка или временно съхраняване в склад преди окончателното му пре­доставяне на потребителя. Те също така предвиждат специално третиране на вносните изделия, които се монтират в чужбина за разлика от произведени в сраната части и компоненти. Първият вид внос, т. е. този за незабавно потребление, е обект на митническо облагане в момента на внасянето му в съответствие с таблица от тарифите на страната. Обратно, вторият вид внос е изцяло или частично освободен от обичайното митническо облагане или задължително обмитяване се отсрочва. Законите, управляващи втория вид внос са правни инфраструктури, облекчаващи международната пазарна икономика с това,’че те допускат международно разделение на труда и интернационализиране на производствения процес. Те предоставят на производителите повече възможности да произвеждат стоките си ефективно.

Последните от горепосочените закони се разглеждат по-долу. Те включват закони, предвиждащи освобождаване от данъци на произведените в страната компоненти, монтирани в чужбина, “възвръщане на мита”, “складове под митнически надзор” и “закони за външна търговия”.

Освобождаване от мита на компоненти, монтирани в чужбина

Често пъти е по-ефикасно за местните производители да произвеждат части и компоненти, да ги изнасят за окомплектовка в чужбина и после да реимпортират монтираните вече стоки за окончателна употреба или за разпродажба в страната на производителя. Могат да се посочат много примери. Един производител на радио-части може например: да намери за икономично да експедира своите компоненти за чуждестранна страна, където заплатите са по-ниски или където съществуват особени умения или съоръжения, и се дават възможности работната сила в тази страна да окомплектува радиоапаратите, които след това про­изводителят реимпортира за крайна продажба. При друг подобен случай производител на конфекция би могъл да произведе предварително разкроени компоненти от отделни облекла, да ги изнесе за шев в чужбина и накрая да реимпортира готови облекла. Компонентите никога не губят своята идентичност, те са само окомплектувани в готови продукти в чужбина.

Митническите закони в пазарната икономика само улесняват този начин на производство. Те позволяват освобождаването от мито и достъп на стойността на произведените в страната компоненти и части в момент, когато те най-накрая се реимпортират в окомплектувана форма. Така митото се облага върху стойността на стоката в момента на внасянето й, минус стойността на реимпортните компоненти, което означава, че се облагат със значително по- малко мито. Тази процедурата поощрява ефективността, като улеснява международното разделение на труда.

Сега действуващата в повечето страни съгласувана тарифна таблица от пазарен тип съдържа класификация на тези окомплектувани стоки в тарифата под Nо 9802. 00. 80. Адаптирана за САЩ, тази уговорка съдържа следното:

Артикули, окомплектувани в чужбина изцяло или на части от произведени в САЩ компоненти, стоката, които
(а) са били изнесени във вид, готов за монтиране без по-нататъшна обработка,
(б) не са изгубили физическата си идентичност в тези артикули, изменяйки формата си, вида си или нещо друго, и (в) не са нараснали по стойност или са усъвършенствувани по вид в чужбина, освен че са били окомплектувани и с изключение на операциите, нехарактерни за процеса на монтиране като почистване, смазване или боядисване.

Артикулите, квалифицирани в тази тарифа, се облагат с:

… мито върху пълната стойност на вносния артикул, минус разходите или стойността на продуктите, произведени в САЩ. Както е видно от изложеното по-горе тарифата се прилага само за артикули, монтирани в чужбина. Тя не се прилага за изнесените компоненти, които са били предмет на по-нататъшна фабрична обработка в чужбина, която би довела до загуба на физическата идентичност на компонента или до нарастване на стойността или усъвършенствуване на вида на артикула, а се прилага само по причина, че е била окомплектувана (с определени минимални изключения).

Възвръщане на митото

Законите за възвръщане или възстановяване на митото са друг механизъм, допринасящ за международното разделение на труда. Този закон позволява възстановяване на митото, платено върху внесения артикул, който се използува за производството на други стоки за износ. За пример може да послужи възстановяване на платено мито за внесена стомана, използувана за производство на шлепове в страната вносител, които след монтаж се продават за износ. Възвръщането на митото намалява производствените разходи и поради това насърчава производителите да откриват заводи в страната вносител и да използват местната работна сила на тази страна. Всичко това създава работни места, поощрява икономическото развитие и повишава общата ефективност.

Законите за възстановяване на митото са лесни за възприемане, но те трябва внимателно да бъдат обмислени с оглед използуването на подходящи методи за отразяване на съблюдаването им, така че митническите власти да могат да бъдат уверени, че внесените артикули (или в някои случаи заместители) ще бъдат използвани за производство на други продукти за износ. С оглед обратното получаване на митото от ищеца ще се изисква да документира количеството от използваните вносни артикули, сумата на заплатеното мито за тези артикули и факта, че крайният продукт е бил окончателно изнесен, всичко това в определеното от закона време. Някои закони за възстановяване на митото разрешават произведени в страната артикули да бъдат използвани като заместители, по същия начин по който би се процедирало с действително внесени стоки. В тези случаи трябва да се изисква съблюдаване на допълнително деловодство. В такива случаи платените по действителния внос мита ще бъдат възстановени, когато са използвани произведените в страната заместители. В САЩ възстановяването е позволено за 99% от действително платените мита.

Американският закон предвижда също така нареченото “възстановяване на митата при същите условия”. Това е възстановяване на мита, платени за вносни стоки, които впоследствие се изнасят при същите условия, при които са били внесени, преди да бъдат използвани в САЩ. Този закон позволява на производителите да променят своите планове според обстоятелствата, а това ги прави гъвкави. И разбира се, това подпомага ефективността им.

Законите за възстановяване на митата официално предписват ограничения във времето за рекламация по възвръщането на митата. Според американското законодателство, рекламации за възстановяване могат да бъдат направени в рамките на пет години след внасянето на артикула. Периодът се свежда до три години, когато се използват произведени в страната заместители.

Складове под митнически надзор

Друг специален начин на внос е вносът на стоки в складове под митнически надзор. Те представляват затворени пространства, в които стоката може да бъде внесена и временно складирана, без да се облага с данъци по времето на вноса. Предимството при използуването на тези магазин е, че плащането на митата се отлага, докато стоката не бъде изтеглена. Това може да стане след договарянето им за Продан, след като намалението от тарифната таблица влезе в сила или когато е просто по-удобно за вносителя да плати митото. Междувременно вносителят може да използува оборотните си средства до момента на изтеглянето на стоките. Всичко това повишава гъвкавостта и ефективността на външната търговия.

Типичните закони за складовете под митнически надзор не позволяват производствена дейност в магазията, но те позволяват определени незначителни дейности като чистене, сортиране и преопаковане. В Съединените щати стоките могат да останат в такива складове до пет години включително, през което време те трябва да бъдат приети за потребление. Както частните, така и обществените складове могат да бъдат създадени при съответното одобрение от страна на митническите власти. Обикновено голям брой складове под митнически надзор са разположени в близост до главни пристанища.

Условията на пазара, финансовата ситуация и претеглената делова преценка определят решението на бизнесмена дали да внесе стоката в склад под митнически надзор. При пазарната икономика това зависи единствено от бизнесмените, които взимат тези решения самостоятелно, тъй като те търсят начини да намалят разходите си и да увеличат максимално печалбата си. И така, правото на склад под митнически надзор е юридическа инфраструктура, която поощрява частната икономика.

Зони за външна (свободна) търговия

Външнотърговски (свободни) зони са друг механизъм за облекчаване на международното производство и търговия. В някои случаи зоните комбинират изгодите от възвърнатите мита и от складовете под митнически надзор, а също така предвиждат допълнителни облаги. В резултат на това зоните позволяват на производителите да минимализират данъчните облагания.

Технически външнотърговските свободни зони са ограничени пространства в рамките на географските граници на държавата, но са извън митническите територии на страната. Характерно е, че всички видове чуждестранни стоки могат да бъдат внесени в зоната, където те могат да бъдат складирани, продадени, изложени, обработвани и допълнително преработени в нови търговски артикули. Артикулите, внесени в такава зона, не са предмет на митническо облагане до времето, когато биват действително преместени или внесени през митническата територия на страната. В зоните на САЩ, когато стоката е окончателно внесена шш пък е в основния си вносен вид или е вложена в друг продукт след по-нататъшната й преработка, всеки вносител има един юридически избор от голяма важност: той може да плати мито в размер, съответствуващ на артикула в неговия оригинален вносен вид, или в размер, съответствуващ на артикула, в който вносът се е преобразувал в процеса на по-нататъшната обработка и производство. Този избор може да има голямо предимство, когато например вносните компоненти са подложени на допълнителна обработка или са монтирани в зоната. Ако митническите такси върху компонентите са значително по-високи от тези, които се прилагат към краен продукт, могат да бъдат постигнати значителни спестявания от митата. Стока, внесена в дадена зона и реекспортирана никога не се облага с мита.

Както беше разгледано в предишната част на тази глава, България прие закон, с който се разширява създаването на зони за външна (свободна) търговия в страната. На 14. 06.1987 г., Държавният съвет публикува Указ 2242, упълномощаващ Министерския съвет да създава свободни митнически зони (зони за свободна инициатива) в българските речни и морски пристанища, международните летища, транспортни центрове и в други международни и търговски центрове, включително и туристически. Изпълнителните наредби за този Указ бяха публикувани от МС на 06.09.1987 г.

По всичко личи от закона и изпълнителните наредби, че програмата за зоните е ограничена само до използуването й от чужди капитали и от чуждестранни фирми. Следователно, една българската самоуправляваща се икономическа организация може да се включи в дейността на зоната само при условие, че участвуват чуждестранни лица в съвместни предприятия или при наличие на договори за сътрудничество с чуждестранни лица. Поради това на пръв поглед изглежда, че програмата ще бъде ограничена в приложението си и ще лишава от своите преимущества местните производители. Българските власти може би ще решат да разширят програмата, за да предоставят възможност и на българските частни предприятия да се включат в нея. Понастоящем изглежда, че България иска да използва програмата за зоните предимно като механизъм за привличане на чуждестранни операции в България, но тъй като българската икономика продължава да се либерализира, съществува огромна икономическа мотивировка за разширяване на програмата за обхващане и на българските частни фирми. Това може да подпомогне българското икономическо развитие, като даде възможност на местните производители да произвеждат при по-ниски разходи.

Свободни пристанища

Някои страни имат “свободни пристанища”, които представляват едни много гъвкави формации с митнически улеснения. Свободното пристанище обикновено включва цялото пристанище и прилежащото пространство, което е в рамките на географските граници на страната, но юридически е извън нейната митническа територия. Обикновено съществуват няколко ограничения, управляващи достъпа до свободното пристанище и използуването на стоките вътре в него. Плавателните съдове нормално влизат в това пространство без официална карго-декла-рация, а стоките, внасяни в зоната, не подлежат на обмитяване или на друга митнически наредби, приложими обикновено към вносните стоки. Какво може да бъде направено във всяко посочено пристанище, зависи от закона, който го е създал, но обикновено стоките могат да бъдат складирани, обработвани и допълнително преработени, или усъвършенствувани като вид или да се увеличава тяхната стойност. Внесената в зоната стока се превръща в обмитяема, едва когато тя е окончателно превозена или внесена на митническа територия. Реекспортирани от пристанището стоки никога не се облагат с мито.

Свободното пристанище в Копенхаген например извършва ред услуги. Чуждестранните стоки, превозени в пристанището, не се облагат с мита или с други видове вносни стоки. Нещо повече, не се изисква декларация за стоките, ако артикулите бъдат незабавно претоварени, но тя се изисква, ако те първо се складират, а след това реекспортират, или ако те бъдат приети за потребление в Дания. Внесените в пристанището стоки могат да бъдат изложени, складирани, сортирани, комбинирани, произвеждани, придвижени, реекспортирани или претоварени. На претоварени стоки се осигурява безплатно складиране за един месец. Свободните пристанища силно стимулират действието на пазарните сили. В резултат на това те осигуряват същата изгода като зоните за външна (за свободна) търговия, но те също така могат да предлагат допълнителни преимущества в условията на товарене и претоварване на стоката. Разбира се, икономическата дейност в свободните пристанища е изолирана от митническата територия на държавата, така че страната може да се възползува от изгодите на зоната, като страната като цяло може да поддържа съществено по-различна икономическа среда. Това би могло да бъде предимство за България, докато тя следва етапите на икономическа промяна.

Временен внос в рамките на митницата

Митническите закони на голяма част от пазарните икономики разрешават временен внос на стоки в рамките на митницата. Този внос не е обект на обмитяване, но се допуска временно в страната за особено специфични цели. Внесените в рамките на тази уредба артикули трябва да бъдат реекспортирани в посочения период. Пример на временен внос, когато се позволява това безмитно третиране, е вносът на стоки за представяне на търговски панаири или други подобни. В този случай системата поощрява чуждестранната конкуренция и обмена на информация за наличните стоки. Тя съответно подпомага целите на една пазарна икономика.

За да се прилага системата са необходими митнически гаранции (полици). Те са нужни за защита на събираното мито в случай, че вносителят не успее да реекспортира стоката. В основни линии полиците са финансови средства, осигурявани от гарант, който дава съгласието си за отговорност за дълга на друго лице, ако това лице накрая пропусне да плати. Митническите гаранции обикновено се издават от фирми за поръчителство, които поемат тези задължения срещу определени такси. Те гарантират пред митническите власти, че фирмите за поръчителство ще платят всички неизплатени мита, ако по каквато и да е причина вносителят пропусне да внесе митото. В пазарните икономики, разбира се, почти всички вносители са частни лица или частни фирми, така че държавата изисква тези гаранции.

Вносни и износни процедури и структури 

За частните предприемачи е решаващо да бъдат в състояние да осъществяват ефективен внос и износ, за да останат конкурентоспособни на международния пазар. Митническите закони в пазарната икономика трябва да осигурят ефикасни износни и вносни процедури. Те трябва също да бъдат предсказуеми и да дават гаранции за частните делови сделки.

В страните с пазарна икономика тези цели са облекчени от многобройни процедури. Пазарната икономика играе също така важна роля за специализираните икономисти, включително подпомагат процеса на вноса и износа, включително митническите брокери и фрахтовите спедитори. Тези процедури и дейности са разгледани по-долу.

Бързото освобождаване на стоките и митническите полици 

В пазарния тип икономики бързината при вноса е крайно важна и затова е необходимо вносителите да получат разрешение за внос много бързо, като по този начин ще бъдат в състояние да посрещнат частните си задължения. На практика това означава, че стоката трябва да бъде освободена, преди митническите власти да са напълно готови за преглед и анализ на митническите вносни документи с оглед определяне стойността на дължимите мита. Затова са необходими процедури за защита на националния доход. Митническите власти трябва да са напълно сигурни, че всички законни мита са събрани.

В пазарен тип страни тези задачи се постигат, като се изисква от вносителите да обявят предполагаемите мита по времето на вноса, заедно с митническа полица, гарантираща плащането на непокритите суми. От вносителите се изисква голяма прецизност при описанието на вносните стоки и тяхната стойност в митническите документи, с оглед да могат да бъдат определени и веднага заплатени относително точни мита.

Тази процедура дава възможност на митническите власти да прегледат митническите документи по-късно, т.е. преди определянето на окончателните митнически задължения. Междувременно вносната стока се освобождава и общественият приход се защитава.

Други средства за защита на обществения приход

Въпреки разгледаните по-горе процедури е необходимо митническите власти да могат да защитават обществените постъпления от вносители, които преднамерено или по грешка неточно попълват данните във вносните митнически документи. Това може да се случи при погрешно описване на стоки, невярно посочване на количествата или обявяване на по-малка стойност. Резултатът от такива грешки е непълно заплатени мита.

Митническите власти в пазарните икономики разрешиха проблема чрез “статута на наказателните глоби”, който предвижда много сурови санкции и глоби за неверни или пропуснати данни в митническите документи по вноса. Законите различават разни степени на провинение, но те дават значителна свобода на действие на властите да преценят според фактите всяко отделно нарушение и да определят съответното наказание. Тези закони са изключително важни, тъй като не винаги е възможно властите да преглеждат при всеки внос всички документи с подробности, особено когато обемът на вноса е голям. Затова законът трябва да бъде достатъчно стриктен, за да предотвратява нарушенията на закона, а в същото време да бъде справедлив и предсказуем в приложението си.

Американският закон може да послужи за пример. Той предвижда много строги санкции в случай на преднамерени митнически нарушения, но много по-малки санкции при смекчаващи вината обстоятелства. Обикновено, когато се установи нарушение, властите предлагат много тежки санкции и след това преговарят с вносителя и съответно намаляват предложените санкции, ако това е целесъобразно. За да се приемат смекчаващи вината обстоятелства, трябва да се представят доказателства, че нарушението е било непреднамерено, че вносителят няма опит във вносните процедури и че няма предишни нарушения. Тези обстоятелства, когато съществуват, могат да доведат до пълно отменяне на глобата или до чувствително намаляване на сумата й.

Процедури за издаване на консултантски становища

Когато внасят стоки, частните бизнесмени се нуждаят от предварителна сигурност във връзка с техните разходи, които включват вероятната митническа оценка на предвидения бъдещ внос. Тези сведения са важни, защото им позволяват да оценят стоките си на пазара на едно равнище, позволяващо им една сносна печалба. Много често не е ясно коя митническа тарифа ще бъде приложена към съответните стоки, планирани за внос, защото класификацията на стоките е съмнителна. В такива случаи за вносителя е необходимо да получи предварително официалните заключения, които се отнасят до прилаганата митническа.

Митническите власти би трябвало да установят процедурите за издаване на такива наредби за определени ситуации. Вносителите трябва да имат право да поставят въпроси и да получават обвързващи официални становища, така че да могат да вземат съответните делови решения. Разбира се, процедурите трябва да бъдат обстойни, но достатъчно бързи за да избегнат закъснение. Вносител, който не е в състояние да оцени своите разходи, вероятно ще отмине възможността за сделка с оглед да избегне един неоценен риск.

Митнически брокери

При прехода на България към пазарна икономика ще се появи необходимостта от митнически брокери.

Митническите брокери са специализирани лица, които подготвят митнически документи за сметка на вносителя срещу определена такса. Това са документите, изисквани от закона за представяне пред властите в момента на внасянето. Тези документи идентифицират вноса в термините на съответните митнически класификации (а следователно и съответната митническа тарифа), показват подлежащата на обмитяване стойност и предоставят друга информация, изисквана от закона. Обикновено вносните документи са усложнени и за да бъдат подготвени, са необходими специализирани експертни познания. Обикновените вноси­тели не разполагат с време и средства да подготвят експедитивно тези документи. В същото време митническите власти често изискват висока степен на акуратност. I

Митническите брокери извършват една необходима дейност във всяка пазарна икономика, но тази дейност трябва да бъде регулирана, за да бъде предотвратено ощетяването на обществото. Затова, въпреки техния частен статут, на брокерите трябва да им бъде разрешено да продават своите услуги, а за да получат разрешенията си, те трябва да положат съответните изпити, които установяват техните познания за митническите постановления. Те също така трябва да демонстрират и гарантират своята честност, защото на тях са поверени финансовите дела на клиентите и сделките с митническите власти. Брокерите са частни предприемачи и се конкурират помежду си на базата на цените на услу­гите си.

Различия между износните разрешения от “общ” и “специален” характер

За да бъде една страна конкурентоспособна в международната пазарна икономика, законите и процедурите трябва да облекчават евтините и ефикасни експертни процедури. В това отношение износната търговия може до бъде добре подпомогната от създаването на основно правно различие между износните разрешения от “общ” и “специален” характер. Разрешението от “общ” характер е обичайното разрешение за износ на стоки без предварителна заявка и одобрение от правителството. В страна с либерализирана пазарна икономика това разрешение се разпростира върху всички стоки с изключение на специално упоменати стоки и материали. Износните разрешения от “специален” характер се изискват за износа на специално упоменати изключения. Обикновено изключенията включват артикули, износът на които заплашва националната сигурност или политически цели.

Установяването на схема за разрешение от “общ” характер много облекчава износната търговия. Частните производители могат да изнасят стоки при минимум разноски, грижи и забавяне. Това прави местните производители по-конкурентоспособни в международната пазарна икономика.

Фрахтови спедитори

Фрахтовите спедитори, като митническите брокери, са частни професионалисти, които продават своите услуги. Тези лица съдействуват на износителите в организиране на товаренето на стоки за износ. Тези експерти подготвят износни документи и намират и запазват място в обичайните превозни средства, включително в железопътния транспорт, камиони, самолети и плавателни съдове. Те извършват това по начин, минимализиращ разходите и с това повишават ефективността. Фрахтовите спедитори се конкурират помежду си на базата на цените на услугите си.

Самостоятелен митнически закон

Страните, участвуващи в международната пазарна икономика, все повече съгласуват своите самостоятелни митнически закони и постигат единство в това законодателство. България би могла да разгледа възможността да модифицира своите системи, за да се приближи повече до съгласуваните правила. Тъй като България е член на Митническия съвет за сътрудничество, страната има лесен достъп до техническата информация и може да получава експертна помощ от тази организация. Адаптирането на България към тези системи ще съдействува на усилията на страната да се интегрира в пазарноориентирания свят.

Две основни сфери, в които беше постигнато единство, са митническите класификации и законите за оценка. Всяка страна, която желае да участва в международната пазарна икономика, трябва да разгледа възможността да приеме тези унифицирани системи.

Класификация на вносните стоки

През 80-те години Митническият съвет за сътрудничество доразви Съгласуваната система за класифициране на стоките за целите на митническите тарифи. Системата беше приета във вътрешните закони на повечето от главните търговски държави на света, включително страните от Европейската общност и страните от Тихоокеанската зона, както и Канада и САЩ. Системата съдържа 97 глави и около 5 000 заглавия и подзаглавия и е изградена на йерархичен принцип и идентифицира стоки със шестзначни кодове. Тези кодове могат да нарастват, като се добавят допълнителни знаци при желание с оглед задоволяването на индивидуалните национални цели. Съществуват общи правила за интерпретация, от които се ръководи този, който ги използва, когато прилага условията им. Тъй като системата е нова, почти всички страни са все още в процеса на изучаването й. Именно затова моментът е много подходящ за тези, които мислят да се адаптират към Съгласуваната система.

Би било целесъобразно да се взимат предвид съществуващите в България тарифни нива. Тарифите в икономиките с централно планиране нямат това значение, което имат в пазарните икономики, тъй като при вземането на важни решения по вноса убедително натежават многобройни съображения, които нямат нищо общо с цените. Традиционно та­рифите в пазарната икономика изпълняват функция на защита на местната промишленост, но те не са установени на толкова високи нива, за да елиминират цялата чуждестранна конкуренция, която сама по себе си е цел на тази икономика. Тъй като България се интегрира в международната икономика, може да се окаже, че някои нейни тарифи и норми ся прекалено високи и не допринасят за ефективността. А това може да се окаже икономически антипродуктивно.

Повечето страни с пазарна икономика използват митническата оценъчна система, която беше съгласувана през 1979 г. в Токийския кръг на търговските преговори. Целта на митническото остойностяване е да установи стойността на вносните стоки с оглед приложението на мита, изчислени въз основа стойността на стоките (“ad valorem”). Формата при методите на остойностяване облекчава и улеснява международната търговия и прави международния бизнес по-предсказуем.

Сегашната митническа оценъчна система установи пет алтернативни метода на остойностяване. Те са изложени накратко по реда на техните предимства:

• “Договорената стойност” на вносните стоки. Това е действително платената или платима цена за стоките от вносителя с определени уточнения на известни разходи и разноски, които са извършени, но не са включени в цената.

• “Договорената стойност” на идентични стоки, продадени за износ на същата страна- вносител по време или около периода на внасянето на стоките. ” Договорената стойност” на подобни стоки, продадени за износ на същата страна-вносител по време или около периода на внасянето на стоките.

• “Дедуктивната или намалена стойност” на вносните стоки. Това е цената на вносната стока в страната-вносител, коригирани така, че елиминира комисионните или печалбата, общите разходи, транспорта, застраховката, митата и други разноски, извършени при препродажбата на стоки в страната-вносител.

• “Изчислената стойност” на вносните стоки. Това са основните производствени разходи плюс печалбата. Правилата предвиждат, че по избор на вносителя може да бъде използвана “изчислената стойност” вместо ” дедуктивната стойност”.

• “Договорена стойност”, най-предпочитаният метод на оценяване, приема пазарния икономически контекст, при който купувачът и продавачът търгуват директно. Когато купувачът и продавачът са свързани един с друг, възможно е “договорената стойност” да бъде отхвърлена и да бъде използвана алтернативна основа за оценяване. Всички алтернативи за оценяване се опитват да апроксимират “договорената стойност”.

Закони за борба с нечестната търговска практика

Някои търговски практики се считат за нечестни в международната пазарна икономика. Всяка страна, която участва в тази система, трябва да предпазва местната си промишленост с подходящи закони. Те между другото включват антидъмпингови и антисубсидни закони.

Антидъмпингови закони

Съществува международен консенсус, че на ощетяващия дъмпинг трябва да се противодейства. “Дъмпинг” е продажба на стоки на непочтено ниски цени, който цели да ощети местните производители в страната на вноса. Повечето страни с пазарна икономика имат антидъмпингови закони за неутрализиране на този непочтен ефект. Тъй като България се движи към пазарна икономика, ще възникне потребност от антидъмпингов закон.

Обикновено “дъмпинг” се определя в антидъмпинговите закони като продажба на стоки за износ на цена по-ниска, от цената на вътрешния пазар, или другояче производителните разходи плюс печалбата. Така най-прост пример на дъмпинг е следният: един транзистор от Япония се продава на дъмпингови цени, ако в друга страна се продава за 10 000 йени, а в Япония цената му е 12 000 йени. Ако производител на транзистори в страната-вносител е ощетен от ниската вносна цена, антидъмпинговият закон ще го защити чрез специални облекчения и ще възстанови справедливите условия на конкуренция. Облекчението ще бъде изразено в специална оценка на допълнително мито върху вноса извън обикновеното за дадената стока, което ефективно повишава цената на стоките. Размерът на дъмпинговите мита се определя съобразно разликата между цената на вътрешния пазар на вносителя и вносната цена.

Антидъмпинговите закони се различават в различните страни. Законът на САЩ съответствува на клаузите предвидени в ГАТТ и е подобрение на законите в Канада и Европейската общност. САЩ и Канада имат раздвоени процедури за прилагане на своите антидъмпингови закони. В САЩ двете административни агенции са Департаментът за търговия на САЩ, който разглежда искове за некоректно ценообразуване и Международната търговска комисия, която разглежда щети. Типична антидъмпингова процедура се разкрива, когато ощетен местен производител е подал иск за помощ към тези агенции. Исковите молби заявяват чрез точна информация възможността да се осъществява дъмпинг и агенциите започват съответните проучвания. Ако се установи положително, че случаят е такъв, се правят съответни оценки.

САЩ и други страни имат богат опит със своите антидъмпингови закони. Те са на разположение на страни като България, когато те преценяват какво законодателство ще изберат да въведат. Страни, преминаващи към международна пазарна икономика без защитата на антидъмпингови закони, могат много лесно да станат жертва на непочтена търговия.

Закон против субсидирането

Друга нелоялна международна търговска практика е продажбата на субсидирани стоки за експорт, които ощетяват производителите на страната вносител. Пазарната икономика предполага конкуренция между частни производители, които не са изкуствено подпомагани от държавни фондове. Законите в повечето страни с пазарна икономика предвиждат средства срещу субсидирани стоки под формата на “изравнителни мита”. С тези мита, наложени на тези стоки, те се облагат допълнително към всички останали мита.

Съгласно Кодекса за субсидирани стоки на ГАТТ, към които се придържат САЩ и други страни с пазарна икономика, се разглеждат два вида субсидии – експортни субсидии и местни субсидии. Първите се изплащат, когато стоката е изнесена и при тях условие за плащане е износът. Съществува международен консенсус, че субсидиите са нечестни и са обект за насрещно действие. Приложение А от Кодекса за субсидирани стоки на ГАТТ съдържа неизчерпателен списък на експортните субсидии, които включват: преки субсидии на фирма или отрасъл, които се реализират след износа; валутни схеми, които предвиждат премия за износа; пълното или частичното освобождаване, възстановяване или отсрочване на плащания свързани с износа или от преки или от отчисления за обществено осигуряване; отпускане от правителствата на експортни кредити при преференциални лихви.

От друга страна не всички “вътрешни субсидии” се считат за нечестни. Общото правило е, че правителствата могат да предоставят “общодостъпни” предимства на своите производители без преференциална база, т. е. на недискриминационна база, но облаги, предоставени на специфични фирми или отрасли, или на производители, разположени на специфични места, обикновено се разглеждат като подсъдни субсидии и като подходящ предмет за насрещно действие. Това се отнася често до “тест за специфичност”. Износ, облагодетелстван от тези субсидии, съответно се облага с подходящи мита.

Както и при антидъмпинговия закон, Законът за изравнителните мита се прилага чрез раздвоена система. Министерството на търговията е отговорно за проучване (разглеждане) на искове, че вносът е бил субсидиран, докато Международната търговска комисия проучва щетите. Ако и двете агенции стигнат до положителни решения, на внесените от стра-ната- нарушител стоки ще бъдат наложени съответни изравнителни мита. Изравнителните митнически процедури обикновено се откриват на базата на внесени жалби от ощетените производители.

Закони срещу други нечестни методи на международна конкуренция

Съществуват редица други средства, които са също така нечестни и се срещат в международната пазарна икономика. Между тях са нарушения на патенти, търговска марка и авторско право. Често местните производители се сблъскват с внос, който нарушава тези важни права на собственост.

САЩ имат общ статут, който осигурява борба с тези нечестни практики. Ощетеният местен производител подава жалба при държавна агенция, която изследва заявените нарушения. Ако жалбата се оцени като основателна, агенцията може да препоръча на Президента ощетяващата стока да бъде забранена за внос в страната или да издаде заповед за спиране и възбрана срещу ощетителите. Процедурата обикновено се използва при случаи, нарушаващи патентното право.

България, която започва да се интегрира в международната пазарна икономика, ще се сблъска с този вид проблеми. Тя може да намери за необходимо да създаде процедура за защита правата на българските производители.

Митническите и търговските закони в страни с пазарна икономика са се развивали съобразно потребностите на международния частен бизнес и с оглед да защитават интересите на правителствата и производителите. Когато традиционно непазарна икономика извършва преход към международния пазар, нормално е да се сблъска с тези проблеми и да възникне необходимостта от съответно изменение на законите.

Реформи и идеи за реформи

Съобразяването на българските закони за международна търговия със западните страни се оказва от съществено значение за свободната инициатива в националната пазарна икономика и международна търговия. Препоръчва се да се разгледат от българския парламент и правителството следните инициативи.

• Да се възстановят енергично преговорите със САЩ за получаване на статут на най- облагодетелствана нация. • Да се възстановят енергично преговорите с Международния валутен фонд и Международната банка за членството на България в тях.

• Да се преговаря енергично с Европейската общност и Секретариата на групата С-24 за специалните заеми от фондовете на С-24 и заемите, осигурявани от Европейската банка за реконструкция и развитие, за проекти, чиито приоритет групата С-24 е определила за финансова помощ на България.

Да се активизират разговорите със САЩ за участието на България в Програмата за подпомагане на източноевропейските демокрации, оценявайки че България е направила значителни стъпки към узаконяването на политическата демокрация и икономическия плурализъм, за отпускане на заеми от Международната банка за възстановяване и развитие и нейните филиали в групата на Световната банка, предназначени за модернизиране на промишлеността, селското стопанство и инфраструктурата; за програмите на Международния валутен фонд, предназначени да стимулират постоянен икономически растеж, за многостранните междуправителствени заеми за стабилизиране на валутата, както и за намаляване и разсрочване на българския външен дълг, за помощи от “Инициативния фонд”, който да осигури заеми, помощи, капитални инвестиции, технико-икономически проучвания, техническа помощ, обучение и други форми на подпомагане на частния бизнес в България; за търговски облаги по Общата система на митническите преференции и за даването на статута на най-облагодетелствана нация на продуктите на България, съобразно изискванията и процедурите на чл. 402 от Закона за търговията от 1974 г., т. н. добавки “Джексън-Ваник”; за квалифицирането на България с определение, че е в националния интерес на САЩ Националната банка за внос и износ да гарантира, осигурява, да отпуска кредити и да участва в отпускането на кредити във връзка с продажбата или наема на всяка избрана стока или услуга от американски произход за ползване, продажба или наемане в НРБ; за квалификация на одобрение на България относно нейната кандидатура в ГАТТ.

Да се реформират българските вътрешни закони и разпоредба с цел:

• да се намалят по-нататък ограниченията за обмяна на валута;

• да се елиминира напълно държавата от определянето и контролирането на цените и да се премахнат държавните субсидии на износните цени;

• бързо да се действа България да подпише Уеднаквената тарифна класификация и Кодовата система за вносни тарифи и експортни статистически данни;

• да се намалят по-нататък количествените ограничения по вноса и износа;

• да се премахне напълно изискването за разширения за внос и износ; да се премахнат вносните и износните квоти; да се превърнат вносните квоти в тарифи; за насочване на дефицитните стоки към вътрешния пазар да се използва данъчната система ;

• да се премахне държавният натиск за разменна търговия при търговски сделки със западни фирми;

• да се премахне изискването всички плащания свързани със зоните за свободна търговия да се извършват в конвертируема валута;

• както е отбелязано отделно в главата за съвместни предприятия, чуждестранни инвестиции и търговския кодекс, трябва да се отменят или изменят изискванията на Конституцията и Указ 56, които утвърждават държавната собственост на земята и построеното върху нея и да се изменят подобните изисквания Указ 2242 с оглед да се позволи частна собственост на земята, сградите, постоянните постройки и др. в зоните за свободна търговия от предприятията, които създават зоните, а вътре в зоните от предприятията, които създават такива съоръжения;

• да се измени Указ 2242 с оглед стойността за обмитяване да бъде изчислена от стойността на всякакви български материали, труд и режийни разноски, извършени в зоната за свободна търговия;

• да се измени Законът за митниците и да се изясни Законът за административните разпоредби, който да предвиди административните решения на митническите власти да бъдат обект на юридическо преразглеждане от Районния съд по местоживеенето на вносителя;

• да се измени българският митнически закон относно следните клаузи за западните или американски митнически закони с цел да се ревизират българските закони, така че да отговарят на Западната практика, която насърчава и облекчават практикуването от страна на частни предприемачи на свободна търговия в международен мащаб.

• Разграничаване на обикновен внос за потребление и специален режим на вноса: някои стоки могат да се произвеждат на етапи в различни страни преди потреблението им. Всяка страна добавя стойност към стоките, като специфичните икономически дейности се из­вършват в страната с най-голяма относителна ефективност. Тази ефективност се измерва и определя от конкурентното ценообразуване на самия пазар; внос за по-нататъшна обработка или временно складиране преди окончателния внос за потребление, както и вносна стока, която е била монтирана в чужбина с компоненти и части произведени в страната вносител. (Законът за митниците трябва да признава като страна на произхода на продуктите, произведени зад граница в няколко страни, онази страна, в която са станали най-съ­ществените изменения, или в която е прибавена най-съществената част от стойността). Съответно българският Закон за митниците трябва да предвижда:

а) Освобождаване от мито на компонентите, монтирани в чужбина.

б) Митническа отстъпка – възстановяване на митата, заплатени за вносни артикули, използвани за производство на други стоки за износ.

в) Отстъпка за непроменено състояние – възстановяване на митата, заплатени за вносна стока, която е изнесена впоследствие в същото състояние, в което е била внесена.

г) Складове под митнически надзор, даващи възможност за внос на стоки в ограничени места, в които вносните стоки могат да бъдат внимателно складирани без мита, оценявани в момента на вноса.

д) Свободни пристанища – много гъвкави митнически привилегировани съоръжения, обикновено обхващащи цяло пристанище и съответна прилежаща местност в рамките на географската граница, но законодателно вън от митническата й територия; съществуват малко ограничения относно внасянето и ползването на стоките в пределите на пристанището; корабите обикновено влизат в пристанището без обичайната декларация за товар и стоките, внесени в зоната, не се облагат с мита и не са предмет на митнически разпоредби, приложими обичайно към вносните стоки.

е) Временен внос под гаранция за вноса не се облага с мита, а се допуска в страната на временен режим за определени цели, например за излагане на търговски панаири.

ж) Митнически полици, които осигуряват защита срещу евентуална загуба на мита, ако вносителят не успее да реекспортира стоките; полиците са финансово средство, осигурено от гаранта, който се съгласява да поеме отговорността за дълга на трето лице, ако това лице не успее да заплати; митническите полици се издават от специализирани фирми, които поемат тези задължения срещу заплащане.

з) Вносни и износни разпоредби и структури, които осигуряват външнотърговските предприемачи с ефективни разпоредби за внос и износ на стоки; те трябва да бъдат предсказуеми и да дават сигурност на сделките на частния бизнес. В страни с пазарна икономика редица разпоредби облекчават тези цели.

Бързо освобождаване на стоки и митнически полици.

Бързината при вноса е изключително важна за пазарната икономика и затова е не­обходимо вносителите да имат възможност бързо да освободят стоките, за да изпълнят личните си задължения; това означава, че стоката трябва да бъде освободена, преди митническите власти да могат напълно да анализират и проучат митническите документи и да определят точния размер на дължимите мита; но затова е необходимо да съществуват разпоредби, които да защитават обществения приход.

Изискване от вносителя да обяви предполагаемите мита в момента на вноса заедно с митническа полица, която да гарантира плащането на непокритите суми.

Защита на обществения приход срещу вносител, които съзнателно или по грешка неточно попълва документите относно описанието на стоката, невярно заявените количества или обявява по-ниски стойности на стоката; митническите власти в пазарните икономики разрешиха проблема чрез “статута на наказателните глоби”, който предвижда много сурови санкции и глоби за неверни или пропуснати данни в митническите документи по вноса. Законите различават разни степени на провинение, но те дават значителна свобода на властите да оценят според случая всяко нарушение и да определят съответно фискално на­казание.

Разпоредби за издаване на консултантски становища – частните бизнесмени се нуждаят от известни предварителни гаранции за своите разходи, които включват вероятната митническа оценка на планирания бъдещ внос; често не е ясно коя митническа тарифа ще бъде приложена към предвидените за внос стоки, тъй като класификацията на стоките е неточна; в такива случаи е необходимо вносителят да получи предварително официални тълкувания относно прилаганата митническа тарифа; вносителите трябва да имат възможност да поставят въпроси и да получават обвързващи официални тълкувания, с оглед да могат да вземат съответните решения за своя бизнес.

Митнически брокери – специалисти, които подготвят митнически документи за сметка на вносителите срещу възнаграждение.

Различие между “общи” и “специални” износни разрешения – с оглед да се облекчат експортните процедури, ако една страна иска да е конкурентоспособна на международния пазар, износната търговия се подпомага съществено, от формулирането на различия между “общи” и “специални” износни разрешения.

Фрахтови спедитори – частни професионалисти, които помагат на производителите, организирайки товаренето на стоките им за износ;

подготвят износни документи и намират и запазват място в транспортните средства – влакове, камиони, самолети и кораби.

Преразглеждане на съществуващите тарифни системи, които в пазарната икономика осигуряват функцията на протекционизъм на местната промишленост, но не в такава висока степен, че да елиминират цялата чуждестранна конкуренция, защото тя сама по себе си е целта на тази политика.

Закони за борба с нечестната търговска практика – в международната пазарна икономика практиката на определени търговци се счита за нечестна; тези закони включват антидъмпингови и антисубсидиращи постановления и закони.

Антидъмпингови закони – съществува международен консенсус в световната пазарна икономика, че на дъмпинга, нанасящ щети, трябва да се противодействува; повечето страни с пазарна икономика имат антидъмпингови закони, за да неутрализират това нелоялно въздействие.

Закони (мита), насочени срещу субсидиите, възпрепятстващи продажбата на субсидирани стоки за износ, когато резултатът е ощетяване на вътрешните производители в страната- вносител; повечето страни с пазарна икономика предвиждат мерки срещу субсидираните стоки.

Варианти на реформата

Повечето от реформите, разгледани по-горе, изискват от Великото Народно събрание законодателни действия и одобрение от Президента на Републиката. Други пък изискват действия на Министерския съвет за ревизиране на досегашните укази и постановления. Докато трети, какъвто е случаят с препоръчаното от нас преразглеждане на митническите закони, изискват внимателно изучаване от министъра, специално натоварен с изпълнението на въпросните закони.

Тези действия на Народното събрание, одобрени от Президента, действията на Министерския съвет и изучаването на митническите закони от един сведущ министър трябва да се извършат едновременно и съгласувано. Резултатът от тези обсъждания би трябвало да са изрази в координирани действия, свързани с другите действия, препоръчани в този доклад на експертите от Фондацията на Националната търговска камара на САЩ, така че необходимото изпълнение на всяка част да бъде в крак с едновременната реформа на икономиката в качеството си на една пазарна икономика.

Авторът не вижда други алтернативи, освен извършването на препоръчаните реформи, ако България наистина трябва да постигне прехода си в пазарна икономика. Либерализацията на свободната търговия е неделима част от необходимите мерки за постигането на една истинска, функционираща пазарна икономика.

Бележки и библиография

1. Bulgaria; Energy Production, Consomption and Trade by Primary Energy, U.S. Dept. of Commerce, International Trade Administration, arch 14, 1990.
2. Глава 2 от този доклад. и виж
3. Пак там.
4. U.S. Department of Commerce, report, op. cit. supra, n. 1, “Bulgaria: Foreign Trade with the Developed West”.
5. Глава 2, цитирани в [2].
6. И. Тенев, министър на икономиката и планирането, цитиран в The Economist Intelligence Unit, Report Nо. 2,1990, Bulgaria, р. 29.
7. 55 Federal Register 35485, 6 (August 30, 1990).
8. U.S. Dept. of State, Focus on Central and Eastern Europe, Nо. 19, Julу 18, 1990, р. 2.
9. The Economist Intelligence Report, Bulgaria, Country Report Nо. 2, 1990, р. 36.
10. EC Information Memo, Brussels, 2 May 1990, “Extencion of Operation PHARE”, p. 4; G-24 Aktion Plan, Coordinated assistance from the Group of 24 to Bulgaria, Czechoslovakia, the German Democratic Republic, Romania and Yugoslavia, Brussels, 2 May 1990, р. 6.
11. Public Law 101-179, Secs. 2(а), (с)(1)-(5); Р.L. 93-618, Sec. 402; аs amended by P.L. 96-39, sec. 1106(f)(1), 19 USC 2432(а), (b), and (с); the President on August 30, 1990, made such a waiver on behalf of the German Democratic Republic, Federal Regi ster 35421.
12. International Monetary Found, Report on Bulgaria, August 1990, р. 79.
13. Business International, Doing Business with Eastern Europe, Nо. 87, Bulgaria, Sec. 4.7, р. IV-67.
14. Български национален архив. “Постановления, икономика и закони”, 18.07. 90, стр. А-13.
15. U.S. Dept. of State, Focus on Central and Eastern Europe, No. 20, July 20, 1990, р. 1; The Economist Intelligence Report, Bulgaria, Country Report Nо. 2, 1990, р. 36; International Monetari Found, Report on Bulgaria, Аugust 1990, р. 5.
16. EC Information Memo, Brussels, 2 May 1990, “Extencion of Operation PHARE”, р. 2.
17. RFE, Report on Eastern Europe, Мау 18,1990, р.46
18. International Monetary Found, Report on Bulgaria, August 1990, р. 69
19. Пак там, стр. 71.
20. Пак там, стр. 72, 73; пазарният и разплащателният курс са предоставени от Търговското представителство на България, Ню Йорк на 10.09.1990.
21. “Статистически годишник на НРБ”, август, 1990, стр. 69.
22. International Monetary Found, Report on Bulgaria, August 1990, р. 73.
23. Пак там, стр. 75.
24. Пак там, стр. 75,76.
25. Пак там, стр. 77.
26. Пак там, стр. 78.
27. Пак там, на стр. 78; Информацията относно статуса на България по отношение на Съгласуваната тарифна класификация и кодовата система е на основание на интервю Юджийн Розенгарден, Председател на Секционния комитет 484-Е, Канцеларията на Директора по тарифните въпроси, Международен търговски пълномощник на САЩ, 10. 09. 1990; твърденията относно подчиняването на митническата оценка, базирана на шифъра на ГАТТ, е на автора, а не на МВФ.
28. Пак там, стр. 78; Указ 52, от май, 1990.
29. И. Ескенази. Депутат, Изказване в Народното събрание на 17. 08. 90.
30. Monograph, Licensing System, Ministry of Foreign Economic Relations, 1990; Business International, Doing Business with Eastern Europe, No. 89 (Мау 1988), Bulgaria, Sec. 6.2, р. VI-12
31. Ехрогter’s Encyclopedia, Bulgaria, р. 2-177; and see Business International, Doing Business with Eastern Europe, Nо. 89 (Мау 1988), Bulgaria Sec. 6.3, рр. У1-15,16.
32. Интервю със заместник министъра на финансите Вл. Пенчев и заместник началника отдел П. Г. Яначков, София, 24. 08. 1990; и вж. И. Ескенази.

Проектът “Ран – Ът“ (ПЪЛЕН ТЕКСТ на БЪЛГАРСКИ) – Глава 11