Проблемите в Еврозоната, за които не се говори

в България

Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от нашия читател Борислав Боев

През последните дни в България усилено се заговори за ускоряване процеса на присъединяване на страната ни към Еврозоната. Премиерът Бойко Борисов заяви, че Еврозоната е задължителна за страната ни. Европейски лидери като френския президент Еманюел Макрон обещаха, че ще подкрепят България в това начинание.

Влизането на България в Еврозоната няма да е просто формалност

Това ще бъде най-голямата финансова революция в страната след събитията от 1990 г. (обявяването на мораториума върху външния дълг от първото правителство на Луканов) и 1997 г. (въвеждането на Валутния борд). За съжаление в медийното пространство задълбоченият и разбираем дебат за плюсовете и минусите на членството в Еврозоната отсъства. Много малко се говори за нейното текущо състояние, за проблемите пред които е изправена, за това как страните в нея преминаха през кризата. Преди България да поеме по този фундаментален път на промяна на финансовата си система е нужно да си зададем няколко важни въпроса:

·         Какво става с Еврозоната в момента и какво е нейното състояние?

·         Какви са проблемите и различията между държавите в нея?

·         Как се справиха с кризата държавите от Еврозоната в сравнение с тези, които са извън нея?

Европейският съюз беше един от най-засегнатите глобални икономически субекти от настъпилата световна финансова и икономическа криза през 2008 г. Всъщност, тази глобална криза, сравнима с Голямата депресия от 1929 г., беше първият тест за стабилността на еврото като валута и Еврозоната като монетарен съюз. За съжаление повечето страни от Еврозоната не се справиха с кризата. Някои от тях като Гърция, Италия и Испания все още се намират в рецесия, като едва ли скоро ще достигнат предкризисните си нива на растеж от 2007 г.

Но зад паравана на финансово-икономическите измерения на кризата в Европа се крият още по-сериозни проблеми. Мощен валутен съюз като Еврозоната, би трябвало да бъде подготвен (чрез своята централна банка в лицето на ЕЦБ и нейния инструментариум) да реагира не само на финансовите сътресения, но и на дестабилизиращите фактори от политическо, социално и демографско естество. Не трябва да пренебрегваме и фактора „тероризъм“, който за съжаление стана част от битието на европейските граждани.

Държавите в Еврозоната не се справиха с кризата, с изключение на силните икономики в лицето на Германия и Франция, които заради своята индустриална специфика и търговски излишък успяха да регистрират мним растеж в БВП от порядъка на 0,5-1%. Други държави като Гърция претърпяха истинска икономическа катастрофа. Те бяха ударени от микс от възможно най-неблагоприятните процеси, които могат да споходят една икономика:

·         драстичен спад в БВП;

·         растяща безработица, варираща между 10-20%;

·         увеличаваща се младежка безработица, която в Гърция достигна до 40%;

·         увеличаване на външния дълг;

·         банкова нестабилност; социално и политическо напрежение

Но защо се стигна до тук?

Един от големите проблеми на Еврозоната е, че тя обединява в себе си твърде различни икономики. Самата идея за обединение на държави като Гърция и Германия в единен валутен съюз е плод на политически амбиции. Не трябва да се пропуска факта, че е изключително трудно да се обединят икономики с различна индустриална структура, различно технологично ниво на развитие, различни образователни системи, различна демографска, социална и религиозна структура, в една финансова система, която на всичкото отгоре да бъде с единна валута и още повече – да работи.

За да можем да отстраним проблема и да съградим нова, работеща и просперираща Еврозона, първо трябва да посочим проблемите на сегашната. Десет години след началото на световната икономическа криза, някои страни от Еврозоната все още не са я преодолели.

Друг проблем на Еврозоната в този й вид е, че макар и парадоксално, тя засили неравенството между своите страни-членки. Ако сравним икономиките на Гърция и Италия от една страна, с тези на Франция и Германия от друга, ще видим че първите изостават сериозно в своето икономическо развитие. Основната идея на еврото беше именно да сплоти и обедини европейските икономики. В действителност обаче наблюдаваме обратния ефект – засилване на разделението. Ръководителите на Еврозоната, може би неосъзнато, създадоха Европа на неравенството. Това отчасти се дължи и на сляпата вяра в безпогрешността на неолибералния икономически модел, прилаган през последните няколко десетилетия.

За да разберем дали Еврозоната се е справила с кризата е добре да сравним една държава от нея – Италия, с друга държава извън нея – Швеция.

На графиката виждаме растежа на БВП на Италия за последните 5 години. Наблюдава се сериозен отрицателен ръст, който достига до -3% в най-тежките години – от 2012 до 2014 г. След това италианската икономика регистрира слаб и незначителен растеж, рядко преминаващ единия процент. Не трябва да забравяме, че Италия е третата по големина икономика в Еврозоната. Нека видим как се справя Швеция по същите показатели.

Растежът на Швеция на годишна база варира между 2 и 4%, като единственият период, в който страната е регистрирала отрицателен ръст е между 2012 – 2013 г. Въпреки това, този отрицателен ръст е от порядъка на -0,5-1%, за разлика от италианския, който достигаше до -3%.

От това сравнение става ясно, че Швеция, като страна от Европейския съюз, но нечленуваща в Еврозоната, се е справила много по-добре с последствията от кризата, отколкото Италия – членка на Еврозоната. Ако сравним шведския БВП с италианския ще видим, че италианската икономика е близо 4 пъти по-голяма от шведската – за 2015 г. БВП на Италия е възлизал на 1,8 трилиона щатски долара, а този на Швеция – на 495 милиарда долара.

Друг наболял проблем на Еврозоната е свързан с това, че страните нямат големи възможности за независима монетарна политика. Тази политика се определя от Европейската централна банка. Когато държавите нямат контрол върху собствената си валута, те не могат да извършват девалвации или да повишат нейната стойност, а това ограничава гъвкавостта им при нужда от бърза реакция при настъпването на икономическа рецесия. Вместо това тези държави се принуждаваха да разчитат почти изцяло на циклично емитиране на външен дълг. Със сигурност можем да заявим, че тази тромавост на Еврозоната допринесе за гръцката дългова криза. Обикновено силните страни и подкрепяните медии обвиняваха Атина за единствения виновник за собствения й провал. Несъмнено проблемите с дълга в Гърция остават и тепърва ще търсят своето разрешение. Неспособността на гръцката икономика за оздравяване трябва да ни сигнализира, че нещо в предприетите мерки не е наред.

Но нека сравним движението на държавния дълг към БВП на Италия и Швеция за последните 5 години.

От графиката става ясно, че италианският дълг стремглаво се движи нагоре, като от 2014 г. съотношението дълг към БВП е 132%.

Същевременно, въпреки трудностите, за последните пет години страната се стремеше да изпълни изискванията за бюджетен дефицит не по-голям от 3%. Това показва, че политиката на фокусиране единствено върху фискалната дисциплина и правилото за 3-те процента бюджетен дефицит не е достатъчна за противодействие на икономическите сътресения.

В Швеция също се наблюдава ръст на дълг към БВП, но с далеч по-ниски стойности. През 2012 г. това съотношение е било 37,8%, а най-високите стойности са регистрирани през 2014 и 2015 г. – съответно 45,2% и 43,9%. Това е далеч под италианските астрономически стойности от 132% дълг към БВП.

Но какво се случва когато еврото се сблъска с регионална криза, като тази в Италия или Гърция например? Ако тези държави имаха необходимите правомощия да понижат стойността на валутата си, намалявайки разходите за производство, тогава те щяха да регистрират ръст в експорта на стоките си, което от своя страна щеше да се отрази благоприятно както на икономическия климат, така и на безработицата. Последиците от икономическата криза в Южна Европа показват, че на еврото му липсва гъвкавост, така че да реагира своевременно на всякакви сътресения и депресии.

Според прогнозите на Trader Economics съотношението дълг към БВП на Италия ще продължи плавно да се покачва. Обстановката в Гърция също не е добра – там дългът възлиза на 176% от брутния вътрешен продукт на страната, като прогнозите са за лек спад до 165-170% през следващите години.

В заключение можем да кажем, че политиката на ниски бюджетни дефицити не успя да предотврати кризата. Испания например има бюджетен излишък от порядъка на 2-3% в годините непосредствено преди кризата. Добре е една държава да се стреми да прави балансирани бюджети, но в икономическата действителност това почти винаги е невъзможно.

За съжаление, някои европейски икономики стагнират в продължение на вече 10 години. Тази стагнация е съпроводена от драстичен спад в БВП, висока безработица, нарастване на външният дълг, социално напрежение и политическа нестабилност.

Според професор Джоузеф Стиглиц от Колумбийския университет, решението за създаването на Еврозоната е почти изцяло политическо решение. Икономическите параметри останаха на заден план. Европейският съюз бе упоен от идеята за идеологическа интеграция на всяка цена. И така се роди еврото. По всичко личи, че европейските лидери действаха на принципа „първо политиката, после икономиката“. Факт е, че политиката и икономиката са неразделни и зависят една от друга. Но още по-очевиден факт е, че същите тези лидери създадоха предпоставки за икономическа нестабилност, заради прибързаното си политическо решение.

Икономиките в Европейския съюз съчетават в себе си уникален микс от индустриален напредък и научен потенциал. Повечето от тях „знаят как“ във всяка една област от икономиката, благодарение на историческия си опит и иновативност. Не трябва да забравяме, че Старият континент е люлката на съвременната цивилизация. От тук е започнала и индустриалната революция, без която светът нямаше да бъде същият. Европа има потенциала и възможностите да се справя много по-добре отколкото го прави сега. Всичко обаче преминава през голяма реформа в Еврозоната. Нациите в ЕС трябва да имат възможността да разгърнат потенциала си в пълни мащаби.

Еврозоната се нуждае от дълбока и енергична реформа, която неизбежно ще доведе до политически сътресения. Големият въпрос е дали управляващите елити ще се съгласят да извършат преформатиране на европейския валутен съюз или статуквото ще се запази. Ако искаме наистина Европа да е единна и просперираща, то реформирането на Еврозоната трябва да бъде приоритет №1 на европейските ръководители.

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

ПРОУЧВАНЕ

 Реалните данни на БВП и безработицата в страните от ЕВРОЗОНАТА и сравнение на тези със, и БЕЗ EURO

Ето реалните данни на БВП и безработицата в страните от ЕВРОЗОНАТА и сравнение на тези със, и БЕЗ EURO

Корпоративните медии продължават да разпространяват мита, че “извън еврото има само мизерия, бедност, безработица,” комбинирано с мантрата, че Великобритания се срива. Всичко това да ни накара да приемем неприемливото, в действителност, съотношение на фиксирани валутни курсове, маскирани като единна валута, родена зле и следва да свърши още по-зле.

Затова искахме да направим сравнение на реални числа, за да се види дали наистина еврото е “източник на вечна радост” или това е просто ад на земята. Взехме данни за растежа на БВП и безработицата в зоната на еврото и ги сравнихме с тези на други народи от европейския континент, които не са в тази зона.

Nazione (Нация) Crescita PIL 2016 (Разтеж на БВП 2016) Disoccupazione 2016 (Безработица 2016)

Както можем да видим, народите извън обмена на фиксираните валутни курсове, наречени евро имат най-малко един от най-добрите параметри на еврозоната, а в повечето случаи и двете. По-специално, всички народи, извън еврото имат много по-ниска степен на безработица (с изключение на Полша ) от тази, намерена в зоната на фалшивата единна валута. Това е доказателство, че “системата” не работи.

Това, че еврото, като връзка на фиксирани обменни курсове между нехомогенни икономически зони , води до безработица и нисък растеж в повечето от нейните територии се доказва от тази втора таблица

Nazione Crescita PIL 2016 (БВП) Disoccupazione 2016

Където става ясно, че само страните, исторически свързани с Германия и техните икономики, имат ниво на безработица под 10%, а в тези от Средиземноморието, включително Франция, стойността е драстично двуцифрено число, съчетани със задушаващ растеж.

С чувство към провокация, знам, че в Буркина Фасо БВП е нараснал с 5,6% през 2016 г., а безработицата е от 6,6%!

Вижда се съвсем ясно, че реалността дава пълно право на икономическата теория, че взаимосъотношение с фиксирани обменни курсове между различно развиващи се икономически райони, генерира висока безработица в най-слабите и, икономическият растеж е под средната стойност, в сравнение с народите, които не са предмет на такива ограничения.

Защо продължаваме да казваме, че еврото е режим на фиксиран валутен курс, а не единна валута? Защото за да има ИСТИНСКА единна валута , ще бъде необходими изравнителен трансфер между облагодетелстваните и областите в неравностойно положение, един общ публичен дълг и обща икономическо- фискална политика. Еврозоната не разполага с нито едно от тези три неща, следователно, ние не сме в присъствието на единна валута.

Въпросът е в това, че всички парични съюзи, които не са хомогенни са се провалили, и в историята има много примери за това, така че ние знаехме от самото начало, че системата няма да работи.

Здравият разум би искал да се сложи край на този луд експеримент по един подреден начин, но като се има предвид високомерието и арогантността на бюрократите от ЕС, можете да бъдете сигурни, че системата ще се спука по начин, абсолютно хаотичен.

Luca Campolongoilnord.it  
Петък, 17-ти Февруари, 2017

Превод за bultimes, Маргарита Русева 

• Борисов: Приемането на еврото е задължително

 

loading...
Проблемите в Еврозоната, за които не се говори by

Последни от България

Отиди Горе