вашият виртуален всекидневник

Пътищата в България са по-лоши, отколкото в Камбоджа и Танзания | Защо строим пътища 14 пъти по-скъпо от Норвегия? За 6 години цената за изграждане на магистрала се увеличи двойно

в България

Пътищата в България са по-лоши, отколкото в Камбоджа и Танзания

Въпреки непрекъснатите хвалби на правителството колко пари се наливат в строеж и ремонт на пътища и непрекъснатото рязане на ленти България се оказа на опашката в класацията за качеството на инфраструктурата – на 99-о място от общо 140 изследвани страни. Това става ясно от доклада на Световния икономически форум за конкурентоспособността, пише Венета Начева в днешния брой на вестник “Сега”

С по-добри магистрали и шосета от българските са класирани страни като Камбоджа (94-то на място), Танзания (92-ро) и Ботсвана (71-во). Преди България, на 98-о място, е Зимбабве, а след нас на 100-тна позиция е Бурунди. Изостават още страни като Аржентина и Босна и Херцеговина. Но пък държави от бившия соцлагер като Хърватия (19), Естония (48), Унгария (58) и Армения (72) заемат доста по-предни позиции. Не можем да се сравняваме дори с Албания, която успява да “осребри” много по-добре привлечените в инфраструктурни проекти средства и вече е на 52-ро място в тази класация.

Най-добрите пътища в света според доклада са в Обединените арабски емирства, следвани от Холандия. В Топ 10 с най-качествените шосета са още Швейцария, Португалия, Сингапур, Япония, Хонконг, Франция, Австрия и Тайван. Напред в класацията също така са Дания и Германия.

Любопитно е, че според доклада железопътните пътища у нас са много по-качествени от автомобилните въпреки лошия имидж на транспортните услуги в сектора. По жп линии сме на 49-о място, с което изпреварваме например Сърбия и Словения. На първо място тук без изненади е Швейцария. България заема 77-а позиция по отношение на пристанищната инфраструктура, а тази във въздушния транспорт е оценена на 84-то място.
Показателно е развитието на мобилните мрежи и услуги у нас. Точно при тях сме на най-предна позиция в сравнение с другите показатели. България е на 38-о място по абонамент към мобилни оператори, а по фиксирани мрежи – на 42-ро.
Позицията на страната ни по отношение на пътищата е скандално ниска на фона на това, че инвестираните средства в магистрали и шосета са милиарди. От 2007 г. насам от Европейския съюз и бюджета в шосетата са вложени над 6 млрд. лева. Около 4 млрд. лева са парите по програма “Транспорт” до 2013 г., въпреки че в тези средства са предвидени пари и за ремонти на жп линии. Допълнително парите по “Регионално развитие” и държавните заеми, с които също се реновират шосета, са около 2 млрд. лева. Има още схеми за селски и общински шосета по Програмата за развитие на селските райони, както и вложени пари по предприсъединителните фондове. /  Гласове

Защо строим пътища 14 пъти по-скъпо от Норвегия? За 6 години цената за изграждане на магистрала се увеличи двойно

Селски път, за който са платени над 1 млн. лв./км. Пътен възел „Белокопитово“ – силно оскъпен и силно закъснял. Тунелът в Кресненското дефиле – близо 14 пъти по-скъп от най-дългия тунел в света, Лердалския в Норвегия. „Златната“ 19-километрова автомагистрала „Люлин“, чиято средна цена е 9,6 млн. евро/км. Това са само няколко примера, които показват тенденциите при усвояването на европейски и национални средства за инфраструктура в България.

Изграждането на инфраструктурни проекти в България най-често е споходено от „системни проблеми“. Системни са, защото се срещат повече от често. Знаците за това започват още при процедурите по възлагането на обществените поръчки и завършват с гаранционната поддръжка на изградените обекти. Съмненията, че проектите се печелят от „избрани“ фирми, се засилват от публичните данни за концентрация на повечето поръчки в малко на брой изпълнители. Ако някоя от въпросните компании не разполага с необходимия ресурс от техника и персонал, които да работят по конкретни обекти, тя наема подизпълнители. Това е забранено при финансирани с европейски средства проекти, но това ограничение се заобикаля с договори за наем на хора и техника, което е на практика възлагане на дейности на трети фирми.

Най-видими са проблемите при изграждането на пътища, защото те са всекидневно подложени на „мониторинг“ от пътуващите граждани. Често има случаи пътища да се затварят за „основен ремонт“ само година-две след официалното им откриване. Всяко следващо правителство обвинява предходното, че е строило некачествено. И докато доскоро бяхме приели, че пътищата ни са евтини и затова са с по-ниско качество, то в последните години цената на километър новоизградена магистрала поскъпна в пъти.

През 2010 г. поръчки се изпълняваха за между 2 и 3 млн. евро на километър. Днес цената на 1 км магистрала в България вече достигна от 4.2 до 6.7 млн. евро. В съседна Румъния цената за изграждането на 1 км нова магистрала е средно 5 млн. евро, а гръцката „Виа Игнатия” струваше по 6.8 млн. евро на един километър. В Хърватия цените са между 6 и 8 млн. евро, в Полша А2 е завършена за 4.7 млн. евро, а в Германия цените достигат 9-10 млн. евро за км. Обяснението за ниските цени, които водели след себе си ниско качество, очевидно вече не е актуално. Просто цените не са ниски, а и разходите за труд у нас са най-ниските в Европейския съюз.

Сега конкретно:

ПЛАНИНСКАТА ОТСЕЧКА САПАРЕВА БАНЯ–ПАНИЧИЩЕ

дължина: 5.6 км

средна цена: близо 1 млн./км

финансиране: Програмата за развитие на селските райони (ПРСР)

Планинската отсечка Сапарева баня–Паничище е финансирана като за магистрала. 5 км получават финансова помощ в размер на 5 397 602.44 лв., от които 5 170 902.44 лв. по ПРСР. При средна цена от около 700 000 лв. на км за подобен път, в конкретния случай е платен почти един милион. Обектът е изграден от консорциума „ДЗЗД Паничище – 2104“.

Публикувани в „Биволъ“ снимки показват, че част от фактурираните и изплатени дейности не са извършени, като например полагането на битумизирана баластра. На много места по трасето е полагана пръст от съседните планински склонове. В по-голямата си част дренажната система не работи, а бетонните тръби в нея са подменени с PVC тръби.

Съмнения за „наредени“ обществени поръчки се прокраднаха при възлагането на лотовете на „Хемус“ през 2015 г.

АВТОМАГИСТРАЛА „ХЕМУС“

дължина: 60 км

средна цена: 8.6 млн. лв./км (4.4 млн. евро/км)

финансиране: 100% от държавния бюджет

През 2015 г. строителни предприемачи поискаха за двете нови отсечки от Ябланица до разклона за Плевен и Ловеч почти 100% над прогнозните цени на държавните експерти. Така 60 км от „Хемус” щяха да струват на данъкоплатците рекордните 800 млн. лв. без ДДС при прогнозни стойности от 434 млн. лв. „Хемус“ досега се очертава като най-скъпата магистрала. Лот 1, участък от Ябланица до III-307 на АМ „Хемус”, който е с дължина 23 км, е оценен с прогнозна стойност на строителството от 168 млн. лв. Кандидатите за изграждане на трасето през 2015 г. са 6. Най-ниската предложена от тях цена е 253 999 514 лв. без ДДС, която е с 85% по-висока от индикативната. Така при най-ниската оферта километър от магистрала „Хемус” би струвал около 11 млн. лева (5.6 млн. евро/км), но трасето има 2 пътни възела, 6 виадукта и 1 тунел. Най-голям брой точки в конкурса обаче събира обединение „АМ Хемус Лот 1” с по-висока цена – 277 406 873 лв. без ДДС. По лот 2 участъкът е с дължина 35 км. Там кандидатите за трасето са 5. Индикативната стойност на строителството, посочена от държавните експерти, е 266 млн. лв. Най-ниската предложена цена е 450 051 500 лв. без ДДС на турската „Ташяпъ Иншаат Тааххют Санайи ве Тиджарет”, а най-високата – 706 962 422 лв. на италианската „Асталди Ес Пи Ей”.

При най-ниската цена един километър от лот 2 на магистрала „Хемус” ще струва към 13 млн. лева (6.7 млн. евро/км). За лот 2 най-много точки от техническата оферта събира обединение „ПСТ ХЕМУС 2”.

През февруари тази година премиерът Бойко Борисов разпореди обществената поръчка за лотовете на „Хемус” да бъде спряна заради съмнения за обвързаности на фирмите.

„Когато витаят в общественото пространство съмнения върху сделка, която е около 800 млн. лева държавни пари, никога не бих си позволил да остане в обществото какъвто и да е оттенък, че нещо неправилно съм извършил. Затова я затворих”, каза Борисов пред медиите.

В края на юли беше обявен нов търг за удължението с 9.3 км на магистрала „Хемус”. В участъка от Ябланица до Боаза. Стойността е 80 млн. лв. без ДДС. Така прогнозната цена е около 4.4 млн. евро/км. Към днешна дата обаче има малка разлика – габаритите на пътя остават същите– 29 м, но с 1 метър се стеснява разделителната ивица между двете платна. Проектната скорост е намалена от 140 на 120 км/ч.

ПЪТЕН ВЪЗЕЛ „БЕЛОКОПИТОВО“

дължина: 5 км

средна цена: 6.7 млн. евро/км

финансиране: 100% от държавния бюджет

5-километровият участък между Белокопитово и Каспичан, изграден по програма „Ново строителство“ на Агенция „Пътна инфраструктура“, е финансиран с близо 66 млн. лв. от републиканския бюджет. Изпълнител на обекта е „АМ Черно море” АД.

„Белокопитово” попадна в народния фолклор още преди да влезе в експлоатация заради „неоткриваемия“ на снимките от въздуха ляв завой. Истинският проблем обачее, че пътният възел е силно оскъпен и много закъснял.

Средната цена за строителство на магистрали през 2015 г., когато е завършен пътният възел, е 3.3 млн. евро/км. Петте километра от магистралата по отсечката Панайот Волово–Белокопитово заедно с пътния възел са със средна цена от 6.7 млн. евро/км.

„ЗЛАТНАТА” 19-КИЛОМЕТРОВА АМ „ЛЮЛИН”

дължина: 19 км

средна цена: 9.6 млн. евро/км

финансиране: 75% европейско финансиране + 25% от държавния бюджет

С всичките си съоръжения – тунели, мостове, укрепвания, 19-километровата отсечка е със средна цена от 9.6 млн. евро/км. С тази ценова ставка магистралата без проблем би могла да бъде реализирана и в Германия. При нея има 75% европейско финансиране и 25% от държавния бюджет. По първоначален план изгражданата магистрала трябваше да възлиза на 137 млн. евро, но за нея бяха платени 185 млн. евро.

Завишаването на цените в хода на строителните работи също е друг „системен“ проблем при строителството на магистрали. Изпълнителят е спечелил обществената поръчка при едни условия, но впоследствие се оказва, че теренът всъщност е различен или икономическата ситуация се е променила. Вследствие на промените цената на съоръжението се повишава и правителството плаща повече, въпреки че изпълнителят е спечелил пред конкурентите си, предлагайки по-ниската оферта.

АВТОМАГИСТРАЛИТЕ „ТРАКИЯ“ И „СТРУМА“

Последната отсечка от АМ „Тракия“

дължина: 49 км

средна цена: 4.3 млн. лв./км (2.2 млн. евро/км)

финансиране: 100% от държавния бюджет

УЧАСТЪКЪТ ОТ АМ „СТРУМА“ МЕЖДУ ДОЛНА ДИКАНЯ И ДУПНИЦА

дължина: 17 км

средна цена: 4.8 млн. лв./км (2.4 млн. евро/км)

финансиране: 100% от държавния бюджет

Търгът за последните 49 км от „Тракия“ беше спечелен от консорциум, в който влизаше водещата тогава компания „ПСТ Холдинг”. Те спечелиха с оферта за 209 млн. лв., но цената им нарасна до 234 млн. лв., или по 4.3 млн. лв./км (2.2 млн. евро/км). На фона на тази цена изграждането на лот 2 на същата тази магистрала „Тракия” беше възложено за 137 868 000 лв. Офертата беше предложена от българското „Обединение Магистрала Трейс”. Според предложената оферта един километър от отсечката Стара Загора–Нова Загора струва 2 млн. евро, при заложени в процедурата 3 млн. евро. Същата компания построи лот 1 на магистрала Тракия за 2.6 млн. евро за километър. През 2005 г. българско-португалски консорциум предложи за изграждане на цялата „Траккия” 2.7 млн. евро на километър.

Сходна на ситуацията с последната отсечка на „Тракия“ се разигра и по 17-километровия участък между Долна Диканя и Дупница по магистрала „Струма”. Той трябваше да струва 70 млн. лв., или по 4.1 млн. лв./км. Изграждането му надхвърли 81.6 млн. лв. и средна цена от 4.8 млн. лв./км

(2.4 млн. евро/км).

.

Всичко това българските данъкоплатци вече са платили. Но на хоризонта се задават още солени сметки:

ПРОЕКТЪТ ЗА ТУНЕЛ В КРЕСНЕНСКОТО ДЕФИЛЕ

Дължина: 2 км

Цена: Общо 125 млн. евро или 67.5 млн. евро/км

ЛЕРДАЛСКИ ТУНЕЛ В НОРВЕГИЯ

Дължина: 24,5 млн. евро

Цена: 125 млн. евро, или 4,9 лн. евро/км

СМЕТКАТА Е ПРОСТА: БЛИЗО 14 ПЪТИ ПО-СКЪПО ОТ ТУНЕЛА В НОРВЕГИЯ

Един от проектите, които се очаква да бъде реализиран,е тунелът в Кресненското дефиле. По план той ще струва 250 млн. лева. Практиката сочи, че цената се завишива обикновено с 15-25%. От МРРБ уточняват, че в цитираната сума влиза допроектирането на новата отсечка от „Струма“, изграждането на 3 км от нея и тунелът „Железница”.

За сравнение най-дългият тунел в света е Лердалският в Норвегия – с дължина 24.5 км. Той свързва градовете Лердал и Еурлани. По публикувани данни пътното съоръжение, открито преди 16 години, е струвало 120 млн. евро. Цената му излиза по около 5 млн. евро/км – почти колкото цената на последните лотове от „Струма“. Тунелът в Кресненското дефиле би струвал над 67 млн. евро/км,като, разбира се, е нормално да се добави инфлацията за тези години, но все пак…

Лердалският тунел e в планински район с надморска височина до 1600 м. Той е първият, в който е инсталирана система от ново поколение за вентилиране и за пречистване на въздуха от автомобилните газове. Дори инфлацията да е увеличила с 50% цените, което въобще не отговаря на истината, пак няма обяснение защо тунелът в Кресненското дефиле е близо 14 пъти по-скъп от скандинавския.

А най-дългият тунел в Азия е японският Чжунаншан – 18 км. Открит е през 2007 г., преди по-малко от 10 години. Изграждането му е струвало по 8 млн. долара/км, или общо 144 млн. долара.

Само преди година, когато цените на магистралите вече бяха тръгнали рязко нагоре, председателят на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Лазар Лазаров обясни, че пътищата у нас се поправят постоянно, защото българските магистрали са най-евтините в Европа, а поддръжката им е още по-евтина. Той коментира, че километър аутобан в Германия струва десет пъти повече, а средната цена за изграждане на магистрала в съседна

Сърбия е двойно по-висока. Да, ама не. Това може би е било вярно преди години. Само през миналата 2015 г. правителството възлагаше обществени поръчки за 5.6-6.7 млн. евро/км. Това са цени, които са конкурентни във Франция, Белгия и Италия. За качеството и последващите ремонти всеки сам може да свидетелства.

*Текстът е с оригинално заглавие „Митът, че пътищата в България били евтини“ и е част от „Черна книга на правителственото разхищение в България“, издадена от Фондация „Фридрих Науман“.

Loading...
loading...
loading...
Пътищата в България са по-лоши, отколкото в Камбоджа и Танзания | Защо строим пътища 14 пъти по-скъпо от Норвегия? За 6 години цената за изграждане на магистрала се увеличи двойно by

Последни от България

Цитат на деня

«Страхът ми е от война. Тази конфронтация и вътрешнополитическа необходимост от враг
Отиди Горе