Открито писмо на 12 професори по философия от различни университети до президента, МС и Парламента

в България

Професори: Студентите ни са неграмотни

Група университетски професори изпратиха писмо до президента, Министерския съвет и Народното събрание в началото на новата академична учебна година.

Ето какво се казва в писмото:

В началото на академичната учебна година, ние – група дългогодишни университетски преподаватели – смятаме за свой дълг да насочим вашето и на обществото ни внимание към видимата за всички ни криза във висшето образование. При наблюдаваните през последните две десетилетия демографски процеси у нас налице е трайна тенденция за спадане броя на потенциалните кандидати за прием във висшите училища.

Неконкурентността на образователната ни система мотивира най-добрите от зрелостниците да търсят възможности за получаване на образование зад граница. Публична тайна е, че средното ни образование е колабирало, като немалка част от завършващите го не притежават дори елементарни умения да четат и пишат с разбиране.

Това негласно се потвърждава от факта, че някои университети – като ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” например – вече въведоха задължителни ограмотителни курсове за всички новоприети студенти. В същото време около

95% от

държавната

субсидия

продължават да се разпределят между висшите училища на принципа “брой обучавани студенти”. Ножицата между реалния демографски потенциал и броя на постъпващите във висшите училища младежи все повече се свива за сметка на качеството в базисното образование на кандидатите. Субсидирането “на глава” притиска академичните ръководства ежегодно да завишават план-приема и да смятат основните си цели за постигнати, ако попълнят отпуснатите им бройки.

Оторизираните държавни органи като защитници на обществения интерес също виждат посочените проблеми.

Нормативно тяхното решаване е предмет на приетата Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014 – 2020 г., но смятаме, че остават недооценени дълбочината на кризисните явления и неотложността на мерките, които следва да се предприемат за противодействието им. Висшето ни образование е в процес на неконтролируем упадък и трябва да се реагира в следващите месеци, а не години, за да се съхранят възможностите за ефективно възстановяване и развитие.

Отправна точка за действие следва да бъде приетата от МС Национална квалификационна рамка на РБългария (НКРРБ), която е конкретизация към българските условия на приетата няколко години по-рано от ЕС европейска квалификационна рамка за учене през целия живот. Създалите документа упълномощени държавни органи са длъжни да следят за спазването на заложените в него индикативни цели. При така стеклите се обстоятелства ние смятаме, че общите ни усилия следва да бъдат концентрирани към повишаване качеството на обучението и рационализиране структурата на образователната ни система, за да не се пилеят и без това оскъдните човешки и финансови ресурси.

В тази посока за най-неотложни смятаме следните стъпки:

1. Да се промени Законът за развитие на академичния състав така, че да бъдат освободени преподавателите, неположили конкурсен изпит и не са придобили образователна и научна степен “доктор” в указаните срокове. Всеки преподавател да се самоопредели институционално, за да се пресече практиката на “академично номадство”, а висшите училища да разчитат на собствения си кадрови потенциал при акредитация.

2. Да се прегледа състоянието на висшите училища по линия на следакредитационния контрол и да се коригират дадените от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) оценки, ако не отговарят на изискването за достатъчно и с нужната квалификация преподаватели. Самата НАОА да се реформира по посока на повишаване прозрачността и изработване на ясни критерии за привличане на експертите ѝ.

3. Да се преструктурира мрежата от висшите училища чрез тяхното окрупняване, като за целта се изработи и приложи комплексна оценка, включваща ясни и приложими към всички тях критерии:

А) да се вземе за основа класацията на висшите училища от страната, формирана на базата на оценките от институционалната им акредитация, и да се въведе минимален праг за продължаване на самостоятелното им съществуване;

Б) да се има предвид класацията на висшите училища по професионални направления, като и тук за основа се вземат оценките от акредитацията на НАОА, а когато такава още липсва –

от рейтинговата

система,

и се въведе минимален праг за продължаване на обучението по тях в съответното ВУ;

В) да се вземе предвид броят на държавните висши училища, обучаващи в отделните професионални направления, като се ограничи техният кръг до най-високо оценените.

4. Да се определят лимити за поддържане на висшето образование в страната:

А) за количеството студенти, приемани по държавна поръчка като цяло, като ежегодно се фиксира с известен резерв броят нужни на страната млади специалисти;

Б) за количеството студенти, които се приемат по държавна поръчка в отделните професионални направления, като за отправна точка се вземат потребностите на обществото и на трудовия пазар – понастоящем и в бъдеще.

5. Да се изработи модел за централизирано разпределение на обучаемите по професионални направления в държавните ВУ, като разпределянето на студентите в държавния план-прием да става според мястото им в националната класация по даденото направление и на водещите в нея висши училища бъдат отпускани в определено съотношение отредените от държавата средства.

Проф. дфн Цочо Бояджиев, СУ “Св. Климент Охридски”

Проф. д-р Валентина Драмалиева, УНСС

Проф. дфн Стилиян Йотов, СУ “Св. Климент Охридски”

Проф. дфн Валентин Канавров, ЮЗУ “Неофит Рилски”

Проф. дфн Лазар Копринаров, ЮЗУ “Неофит Рилски”

Проф. д-р Даниела Сотирова, ТУ – София

Проф. дфн Венцеслав Кулов, УНСС

Проф. дфн Правда Спасова, НХА

Проф. дфн Атанас Стаматов, МГУ “Св. Иван Рилски”

Проф. д-р Ели Сярова, ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”

Проф. дфн Добрин Тодоров, МГУ “Св. Иван Рилски”

Проф. д-р Тодор Тодоров, УАСГ

24chasa

Последни от България

Отиди Горе