Омертата на парите, или защо ГЕРБ не могат да бъдат победени на избори

в България
В последните предизборни дни сякаш настана крайно време да се изправим лице в лице с безпощадната действителност, която ни обкръжава вече твърде дълго; да отстъпваме още назад, да се крием зад избуяли розови храсти от пъстра хартия или да тънем в самозаблуда вече не може. Огледайте се, нашата китна и могъща някога България е в развалини (вж. по-долу), превърната е в сметище, 3 % от нейните граждани притежават над 80 % от богатствата на страната – неравенство, което не е лесно да се срещне и в Африка; и всичко това в рекордно кратки срокове…

Сигурно е, че мнозина си мислят, че са наясно със системата, благодарение на която ГЕРБ е здраво вплетена в управленската структура на България вече повече от петилетка и половина; други пък си мислят, че у нас има практически неуправляема корупция, поради която и делата ни са в такова състояние. И едните, и другите, смея да твърдя, не са прави; по-долу ще направим опит – наистина съвсем кратък – да покажем как действа системата на срастване на ГЕРБ с властта и как тази партия си осигурява все по-намаляващо, но все пак забележимо участие във властта; вярвам, че многогодишното ни внимателно вглеждане в окръжаващата ни действителност не е било напразно.

И не, не е вярно, че в България има корупция; у нас през последната петилетка и половина корупция няма, просто се краде безогледно, безсрамно и на всички равнища.

Смята се, че съкратеното име на тази партия означава „граждани за европейско развитие на България“. Не мисля, че тези, които изказват това твърдение, са прави.

Други твърдят убедено, че ГЕРБ е „гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ)” (вж. повече за този здравен проблем в коя да е мрежова търсачка). Ще твърдим обаче също толкова убедено, че и тези не са на прав път.

Особено на основата на разкрития и от последните няколко седмици се оказва, че ГЕРБ всъщност е тежко раково образувание, чиито мощни метастази са проникнали навсякъде в държавата, включително и до жизненоважните й органи; онзи ден плъзна новина, която повдигна завесата на гербаджийската технология по окупирането на България. Главната секретарка на Държавната агенция „Технически операции” (вж. и Отстраниха главния секретар на ДАТО) Мариана Владимирова назначавала в най-свръхсекретната служба на държавата предимно велинградските си роднини; самата тя пък има смазваща квалификация на книгоразпространител, получена в „авторитетно” учебно заведение – УНИБИТ. Впрочем освен че ни осветли по въпроса за гербаджийските технологии по окупирането на държавата ни, случаят разкри и друго – въпросната държавна агенция е абсолютен мастодонт; може вече да нямаме значими заводи и войска, но там, откъдето се следят и подслушват българските граждани, работят към 3000 (словом: три хиляди!) души. А вие се чудете защо компютрите ви забавят страховито, напълнени изобилно с всякакви зловредни шпионски буболечки; чудете се, като си нямате друга работа…

Архикалинката-книгоразпространителка, както веднага ни осведомиха някои разследващи сайтове, в по-раншното си битие е била видна дюнерджийка и продавачка на матраци; вероятно е карала стаж на тия си работни места. Там се е научила да крие микрофони в сандвичите и подслушвателни устройства в матраците; та нали точно в сластните интимни стенания престъпниците най-често разкриват бъдещите си планове. Ха сега някой несретник да посмее да се усъмни в професионализма на тайните ни служби; ще се усъмни, ама жална му майка…

Случаят „ДОТО” наистина показа нагледно как се управлява държавата в последните години, но той никак не е изолиран; напротив, прилаганите там принципи за отлично заплатена вярност – въпросната главна секретарка е била повишавана светкавично и очевидно неправомерно, което има съответното многохилядно месечно измерение – са широко разпространени.

Разрухата, която цари в бившата държавна резиденция „Банкя” е показателна….

… за състоянието на цялата ни държава. Днес тази сграда, строена и с парите на нашите родители, баби и дядовци, се обитава от клошари…

… вместо да носи приходи на държавата ни. И в този случай все някой трябва да носи отговорност за безстопанственост в особено големи размери*

Съвсем наскоро ме смая един случай; надявам се, че и вас. Служебният министър-председател заведе някои от министрите си и 46 чужди дипломати да се повозят на парен влак до Черепиш по случай националния ни празник Трети март. Дотук – добре, но понеже руините в страната са като след война, усърдни служители скрили разрушенията по пътя на височайшите пътници зад тенекиени огради, за да не се виждат. Наистина като в следвоенно време…

Принципите на управление на държавата, които нагледно показа случаят „ДОТИ”, едва ли могат да се смятат за случайни; внимателното вглеждане в подробностите от обкръжаващата ни действителност ще ни разкрие несъмнено, че тези принципи се прилагат от българските властници през последната петилетка и половина повсеместно; и затова държавата ни и на пръв поглед дори изглежда като оглозган кокал. Дори едно читаво място не е останало; нито в столицата (вж. Свързани текстове), нито в страната.

Астрономическите заплати, изглежда, са само малка част от придобивките на невежествените, необразованите и неспособните, които заемат ключови места в държавното управление единствено поради послушанието си, придружено от съответната партийната принадлежност; същата като на началниците им. Когато се разглежда този въпрос, трябва непременно да се направи още в началото уговорката, че структурата на участието на ГЕРБ във властта наподобява структурата на класическата мафия; участниците в тая партийна завера получават значителни приходи при „само” две условия – пълно мълчание, основано на зависимостта един от друг при присвояването на парите, и абсолютно послушание от долу нагоре, чак до самия Кръстник.

Трябва да ви е направило впечатление и на вас; ГЕРБ никога не обсъждат идеологически въпроси, и не само защото нямат представа от тях. Тяхната партия има една-единствена идеология – систематичното крадене; омертата на парите, а не някакви си идеологии – леви, десни, лево-десни или горе-долни – обединява членуващите там, ведно със симпатизантите им. Та точно тая омерта е силна, тя не е тяхно изобретение, но работи още; понеже в тая мръсна игра са замесени всички, то никой от тях няма интерес да проговори, освен че е и опасно.

Също ще се уговорим, че няма как да притежавам документи, на основата на които правя следващите изводи; единствено следствието и прокуратурата, в случай че решат да се заинтересуват, са в състояние да издирят доказателствата. Тук ще е достатъчно да споделим насочващо резултатите от внимателното ни вглеждане; време е да го направим.

Вярвам, че сте забелязали, че Кръстникът на организацията им често-често тържествено и вълнуващо обявява като на сватба („Кума [точно така се произнася натъртено, с непълен член] дава на младото семейство…”) раздаване на пари по разни поводи; обичайно това се прави за видимо общественополезни дейности. Често става дума за археологически разкопки – за Южното Черноморие например или за реставрация на културно-исторически паметници – например за крайно спорната възстановка на Голямата базилика в Плиска.

Следва възхитеното зяпване на съвкупното народонаселение – ефектът deus ex machina все още действа безотказно. Тук ще оставим настрана как един невеж и ментално семпъл индивид, чиито познания в каквато и да е област са крайно съмнителни, меко казано, с широка ръка дарява милиони например само защото е бил полят с кофа вода, за която друг, подобен нему, твърди, че била светена…

Така се получава, че доказан специалист по нищо си позволява изобщо да има мнение по толкова тясно специализирана материя; всъщност парите, които въпросният раздава, трябва по закон да бъдат разпределяни от специализираните държавни органи, в които се предполага, че се трудят люде, които могат поне да се ориентират в специализирания понятиен апарат. А раздаваните от Кръстника пари никак не са малко; те всъщност са в пъти повече от това, което Народното събрание е гласувало да бъде разпределено за подобни случаи. Това обаче сега ще прескочим с лекота, за да не изгубим нишката на главната си тема.

Та обещава Кръстникът едни огромни пари, възхищават му се, обожествяват го… и толкоз; в повечето случаи се забравя да се провери какво е сторено с парите. Правил съм си труда да нагледам какво се случва с тия суми и мога да твърдя категорично, че що се отнася до парите за археологически разкопки, резултатите никак не съответстват; потребеното е в пъти по-малко от обявеното. Така е и при реставрациите; а вероятно и при дейностите от области, за които не мога да преценя резултата.

Видно е, че едни значителни суми скоропостижно изчезват по пътя на осъществяването на съответната идея; въпросът е къде отиват тези пари. Несъмнено част (не повече от четвърт, примерно) от тях остават у преките изпълнители, за да си мълчат, но пак се губят, по мои сметки, не по-малко от половината в най-добрия случай. Имам основание и конкретни наблюдения, за да твърдя, че тази половина се прелива в партийната каса на ГЕРБ; нали и вие не сте чували те да имат финансови трудности; сегашните ми наблюдения от провинциалното ми участие във все още протичащата предизборна кампания са същите…

Та, единственото обяснение за липсващите огромни суми е усърдната работа на ГЕРБ, когато е на власт, по схемата „държавни пари-шумни общественополезни дейности с (приблизително) четвърт от тях-остатъкът (около половината) отива в партийната каса”. Ето защо правителствата на ГЕРБ така старателно поддържат обществено неприемливи и често скандални, но послушни и финансово изпълнителни директори на културни институции например; именно чрез тях се пълни партийната им каса.

Та твърдя убедено, че ГЕРБ не може да бъде победен на избори; никой освен тях не разполага с такава стройна система за пълнене на партийната си каса, особено пък от бездънен източник като държавния бюджет.

Остава да видим как при толкова мащабна постановка с голям брой участници – защото мащабите са наистина огромни, вероятно значителна част от държавните институции участват в тая престъпна схема – никой не дръзва да проговори. И това не е сложно за обяснение; нека само да припомним, че когато гербаджийският кмет на Благоевград взе властта в града, първата му работа бе да прочисти из основи общинската администрация от негербаджии. В града и днес всички са наясно, че ако не си от ГЕРБ, за теб общинска и/или държавна работа няма. С несъгласните – разправа по съкратената процедура; така „работи” омертата на парите и тоталното подчинение…

* * *

България бе превърната в сметище – износваме старите дрехи на Европа и Америка, караме старите им коли, разрушенията и изоставените сгради са навсякъде при царяща тотална варваризация на средата, на езика, на морала (вж. и Свързани текстове).

Съставно изображение на автора

Може да е нескромно, но тая надежда, че горните редове хвърлят достатъчно светлина върху принципите, на които се основава гербаджийското управление; изглежда, че организацията му е безупречна.

Не съвсем; политическите технологии, предоставени им любезно от задокеанските им покровители, не са всесилни. Истината е, че ГЕРБ могат да бъдат принудени да престанат да крадат нашите пари. И това може да стане чрез натрупване на критична маса от несъгласни с безсрамното им властване; понеже наистина съществува такава критична маса от несъгласни, която не може да бъде „покрита” от техните изборни технологии, тоест от изборните им измами. Тези технологии имат определен, все пак ограничен радиус на действие, отвъд който са всъщност безсилни.

Една част от членовете и симпатизантите на ГЕРБ не бяха допуснати да се облажат достатъчно; държавните благини не са безкрайни. И понеже, както бе казано по-горе, ГЕРБ не е обединен от друга идеология освен от идеята за „келепира”, разбиран предимно като деяния, за които има нарочни членове в Наказателния кодекс. Та веднага щом се окаже, че партията им повече няма да има (неограничен) достъп до властта, тя ще се разпадне скоротечно; поддръжниците им ще се разбягат презглава. И това в партийната централа знаят отлично; затова звучат толкова истерично и неориентирано от време на време през тая предизборна кампания; силата на ГЕРБ е в достъпа му до властта и до репресивния апарат (вж. по-горе случаят „ДОТИ”), който тя му предоставя – подслушвания, следене, уволнения, притискане на несъгласните, постоянен тормоз. Без репресивните структури ГЕРБ е мъртъв.

* * *

И така, докато вдишваме божественият мирис на надеждата насред вонята на сметището, в което бе превърната България, нека междувременно да дадем израз на недоволството си; ще е за добро несъмнено. България още е силна.

Иван Петрински,
ГЛАСОВЕ

Свързана публикация: Оварваряването на Европа

loading...
Омертата на парите, или защо ГЕРБ не могат да бъдат победени на избори by

Последни от България

Модерният геноцид

Вече се появи първата оферта ПРОДАВАМ електроенергия от АЕЦ “Козлодуй”, за цялата
Отиди Горе