The Bulgarian Times

Невежо и Безбожно общество

в Свят
Знанието е сила 

Нашите действия и начин на мислене в днешно време са белязани от религиозните догми и полуистините на естествознанието. Така в хода на първите фази от развитието си човек се откъсва все по-съзнателно и целенасочено от своето истинско предназначение и присъщия за него извор на спиритуални усещания. Последиците са налице: страх, невежество, култ към физическото тяло и чувство за вина, които държат човека в робство, откакто съществува официалната историография.

Въпреки бързото развитие на науката и техниката знанията на широките маси остават на много ниско ниво. И преди хилядолетия нещата не са изглеждали по-различно от сега. До елитарното познание достъп са имали единствено избраните. Днес също е така: голяма част от човечеството се държи на изключително ниско ниво на развитие и в крайна сметка е принудено да вярва на поднесената от медиите истина, така както те я представят. Ще разгледаме в хода на изложението колко лесно управляем може да бъде човек.

Съвременният ,,знаещ” и ,,свободен” човек губи все повече връзката със своята духовна съзидателна сила. В резултат на цикличните промени тайното окултно знание все повече изчезва през вековете. Днес то е в ръцете на тайни общества и организации и отчасти е достояние на големите религиозни общности. В тези групировки обаче също намира отражение подобен модел, защото и тук само ,,най-високопоставените” (от висока степен) имат достъп до него и по този начин го съхраняват през вековете. С други думи, в случая важни правилото: широките маси тънат в неведение и са само пионки в голямата игра!

Различните групи използват древното окултно познание не обърнати към Бога (богоугодно), а отвърнати от Бога (небогоугодно), за да управляват хората или да речем, своите привърженици.

Всяка религиозна общност, която възпира най-дълбоките душевни стремления и така държи човек в невежество, за да може да го управлява, действа небогоугодно – тя действа сатанински!

Нашето съзнание е дълбоко вкоренено в материята и това е напълно ясно, като си представим, че днешният, загубил достъп до по-висшите духовни светове човек отдава всичко в живота на действието на четирите основни сили. Става дума за стадно поведение (конформизъм), тъй като общото ниво на познание на повечето хора – във физическо отношение – се ограничава само до обяснение на най-простите физически взаимовръзки.

Тук трябва да се обърне внимание и на всички онези, които се носят в небесата на спиритуалния и окултен свят и вътрешно отричат толкова обикновения и скучен свят на материята, присмивайки му се тайно. Трябва да се разбере, че и материалният свят е изтъкан от божествения дух и е желан от всяка душа, що се отнася до каузалния план. Важно е той да се изживява и разбира със съзнанието, че така скучните закономерности от математиката, химията и физиката съставляват едновременно базата за разбирането на духовния свят!

Без мъка (труд) няма сполука (познание)!
Но както се казва в една стара поговорка: Знанието е сила! 
 
Силата се основава на разума!
Според това, как човек използва познанието, с което разполага, той действа богоугодно или небогоугодно – божествено или сатанински в големия каузален план. Всички онези общности на планетата Земя, които държат в неведение и невежество хората, които не споделят познанията си, т.е. поробват масите помодерен и невидим начин, действат отвърнати от Бога – сатанински! Но защо постъпват именно така?
Ако разкрият на хората всичкото свое знание, самите те ще изчезнат от световната сцена много по-бързо, отколкото биха желали!

Доколко днес е свободен човекът на 21. век?

Ако само си представим нашата индустриална система, ще разберем, че и ние сме само пионки в глобалната шахматна игра.
В днешно време хората са важен фактор, но в крайна сметка не повече от дадена стока в рамките на индустриалната система. Те изпълняват ден след ден, навсякъде по света, задачи и извършват дейности, които никога не биха вършели, ако имаха свободата да избират. Става дума за приблизително петдесет процента от времето, през което човек е в будно състояние, т.е. не спи.
При това 1 голяма степен говорим за дейности, които при милиони и милиони хора водят до деструктивно духовно отношение, определящо за общото фатално поведение на човека през свободното време, когато той се превръща в роб на предлаганите удобства като телевизия, кино, спорт, лукс и други. Но цикълът не свършва напълно, защото последиците от нашия деструктивен и мъртъв живот са болести, пристрастеност към удоволствията и консумацията на опиати като никотин, алкохол или още по-силните дроги на еднообщество на наслада и развлечения.
 
Експлоатацията на собствените ни вътрешни енергии, задушавани в зародиш още от ранна детска възраст, които много често не се развиват поради незнание от страна на родителите, води до разрушително поведение на духа, съзнателно унищожаване на собствената ни същност и в крайна сметка на спиритуалното ни предопределение. Действията ни в ежедневието също водят до разрушаване на заобикалящия ни свят и направляват нашия кораб Земя към глобална катастрофа. Да вземем за пример унищожаването на екваториалните гори от миналия век насам. Експлоатация, робството, преследванията, глада, дрогите и войните са най-големите начинания на нашето време!
 
През цялата човешка история няма година, месец, ден, секунда дори без война! Швейцарският учен Жан-Жак установява, че през последните 5600 години е имало около 14 500 войни с три и половина милиарда мъртви!
 
Само през миналия век умират няколкостотин милиона души в резултат на войни, революции, политически режими, глад, изтезания и преследване!
Чрез безброй военни конфликти на планетата ни се противопоставят идеологии, чието съществуване очевидно е достатъчно, за да се оправдае убийството на милиони хора. Само през последните векове, от началото на новата ера, има около двеста войни, през 20. век те са шейсет и две, от които две световни – тенденцията е към увеличаване на бройката!
Сбъдват ли се вековните и хилядолетни предсказания за страшния свършек на света?
Сигурно не липсват техническите възможности, желанието и волята на повечето хора на земята, а така също и пари, за да се предотврати пагубното на затъване. Нека например да помислим за политическата и финансова власт на църквата, която само с лихвите от капиталите си може да сложи край на глада в Третия свят – но църквата седи със кръстени ръце! Редица организации, отделни личности и богати фамилии по богатство могат да се мерят дори с църквата, но и те не правят нищо – защо?
Причината се крие в това, че съществуват религиозни общности, тайни сили и групи, които влияят на човешкото развитие, и то напълно съзнателно. Играчите в глобалната шахматна игра преследват една-единствена цел: потискане и манипулиране на човечеството, за да осъществяват идеологията си под формата на Нов световен ред.
 
Тази глобална игра е възможна, както още повече ще се убедим, именно защото съществуват споменатите сили, които манипулират народите за постигане на целите си. От друга страна, тя е възможна, защото много хора се оставят да бъдат манипулирани и дори не го осъзнават.
Днес, в нашата съвременна епоха, когато човек си мисли, че е свободен да действа и решава сам, робството не може да се прилага така, както през изминалите векове. Днес се използват ,,по-умели” и ,,по-невидими” (психологически) средства, които са още по-ефективни от прякото насилие.

Който иска да манипулира хората, се опитва да ги отклонява възможно най-много от смисъла на живота, защото колкото повече човек се приближава до този смисъл, толкова по-свободен и по-осъзнат става. Затова целта на различните властимащи  и организации е да програмират съзнанието ни. Който владее съзнанието, има определящо влияние над световната политика!

Днес най-лесният и ефективен метод за манипулиране е чрез достигане до човешкото съзнание; т.е. чрез образи и мисловни модели ни се внушават идеи и ценности, така че да насочим енергията си към желаните цели (напр. в какво да вярваме, на коя партия да заложим, как да прекарваме свободното си време, каква мода да предпочетем и т. н.). Манипулаторите променят целенасочено дължината на вълните, честотата на съзнанието, която определя какво да правим и какво – не е привидно свободното ни време.

Успехите им личат от факта, че повечето хора не само вярват, те са твърдо убедени, че каквото купуват, четат, смятат за правилно или неправилно е тяхно свободно и самостоятелно решение – абсолютно погрешно заключение!

Повечето хора се стремят към предлаганите удобства, защото те запълват голямата празнота в тях.

Друг пример, колко успешно действа манипулацията, ни дават представите за света, внушавани и фалшифицирани векове наред от големите световни религии, които решително допринасят за това днес да се намираме в политическа и религиозна безизходица. В това отношение през изминалите векове са програмирани модели, така че навсякъде по света религиозните общности и възникналите от тях безброй секти убеждават своите овчици, че те са избраниците, върха на сътворението и най-висшите създания в цялата Вселена. Внушаваната истина от страна на големите религии се представя като единствена истина, проповядвана от църквата, а всичко друго е само полуистина, затова няма право на съществуване. Така те извеждат по волята Божия своето право на абсолютност.

Големите световни религии си служат с всяване на страх, вменяване на вина и провокиране на гузна съвест.Те се представят като всемирна институция между хората и създадения от тях самите Бог. Само чрез тях, чрез опрощението, което дават на хората, и чрез посредничеството си между хората и Бога отделният човек може да получи билет директно за Рая.

Всичко в глобална битка е насочено към спъване на човешкото развитие, усъвършенстването и постигането на по-висше съзнание, Масовото съзнание се насочва непрекъснато към материалното. Чрез манипулиране на съзнанието с помощта на телевизия, дезинформация, пренасищане на човешките сетива, музика, масов спорт, компютри, неправилно хранене… пътят ни извежда към по-нататъшна свръхзависимост от удоволствията, към употребата на позволени дроги като никотин и алкохол, както и към нелегалните опиати. В резултат се появяват болестите – друг смъртоносен водовъртеж, в който попада съвременния човек. От своя страна страна, болестите на цивилизацията (заболявания на сърдечносъдовата система, рак, затлъстяване и др.) тласкат човека към друга зависимост, тази от медикаментите чрез химическите субстанции на фармацевтичната индустрия, защото с болестите се въртят едни от най-големите сделки на Земята.

Глад и болести, революции и войни са ,,проекти”, те са най-модерните методи за потисничество и възпиране духовното развитие на човека. Болният човек ,,се бори” с болестта си, няма енергия да се посвети на спиритуалния си устрем и да се усъвършенства. Тук важи максимата ,,болен здрав носи”!

Навярно много читатели ще се запитат как отделният човек може да повлияе на големите глобални събития като войните и глада например. Сигурно трудно. Ала ние можем да решим как тези събития да ни въздействат!

Така както всичко Голямо тръгва от Малкото, така трябва и ние да започнем да се вглеждаме в себе си. Закономерността има своя последователност: дадена промяна в Микрокосмоса едновременно е промяна в Макрокосмоса – в Малкото каквото и в Голямото!

Ние не можем да променяме другите. Можем да променяме само себе си и така да променяме и света.

Ключът за промяната е в нас – в нашето съзнание!

В политиката нищо не е случайно

Има два варианта за разглеждане на историята. Събитията се случват ,,случайно”, т.е. те не са нито планирани, нито умишлено предизвикани от някого. Или пък биват старателното планирани.

Франклин Делано Рузвелт казва: ,,В политиката нищо не е случайно. Щом се случва, бъдете сигурни, че така е било планирано.”

В хода на повествованието ще разберем, че горното твърдение е напълно вярно и точно. Непременно ще възникнат въпроси като: ,,Защо никога не съм чувал нещо подобно? Защо нищо не се споменава в часовете по история? Защо няма къде да се прочете нещо въпроса? Защо нищо не се съобщава в новинарските емисии по телевизията?”

Тези и много други въпроси имат един прост отговор: вълшебната думичка е превъзпитание! Елитарни и влиятелни групи решават кои теми да не са предмет на просветната дейност, да не се научава нищо за тях от пресата или в информационните емисии. Най-лесният начин за разпространяване на желаните идеали и ценности сред цели народи и нации е чрез медиите като печат, радио и телевизия. Тези ,,умни” гласи с помощта на ясно очертана стратегия успяват в рамките на няколко поколения да превърнат нашия модерен и ,,просветен” свят в мутиращо общество от тъпи, безбожни и дегенерирали овце. Макар че няма защо да обиждаме овцете.

Отново трябва да подчертаем, че Протоколите на Баварските илюминати се прилагат. Относно контрола на пресата в тях пише следното:

,,…С пресата ще действаме по следния начин:
Тя подстрекава и разпалва народните страсти… а обществеността няма ни най-малка представа кому всъщност служи пресата… Между вестниците ще има и такива, които ще ни нападат; тях обаче самите ние ще сме създали и в крайна сметка те ще критикуват проблемите, които ние сме разпоредили…
…Нито едно съобщение няма да стигне до обществеността без нашия контрол. Това и сега вече се постига, доколкото новините от цял свят се събират в няколко новинарски агенции. Те вече се контролират от нас и допускат до обществеността само това, което одобряваме…”

Ключова роля играят образователната и възпитателна система. Точно тук се посява семето, за да се получи добре функциониращ и невеж питомец. В случая е важно, че дадено демократично общество се състои преди всичко от средното съсловие, от което произлизат долните, средните и горните пластове на буржоазията. Тя, от своя страна, перманентно се намира в ситуации на предела на съществуването, които не й позволяват да погледне по-далеч от наложените ограничения и да се стреми към достигането на по-висши знания и съзнание.

За дългосрочните цели са нужни рафинирани методи, чието естество е по-скоро психологическо и към които принадлежи и т. нар. психологическа война. Именно тук методите за управление, които се прилагат от различни властимащи, търпят промяна. Тя е насочена към все по-усиленото превръщане на човека в роб. Въпреки това голяма част от хората смятат, че са образовани, самостоятелни, свободни и независими.

Управниците днес са добри психолози и като такива знаят, че диктатурата с физически терор поражда голямо противодействие, което рано или късно може да стане толкова могъщо, че да унищожи диктаторския режим. Още преди векове Макиавели обръща внимание на това. Много по-ефективна и дълготрайна е диктатурата, изградена на психологическа и икономическа основа. Двата стълба на подобна диктатура са централизирана образователна система, т.е. по възможност държавното учище да премине в религиозно, и икономика с необятни кредити и дългове.

С помощта на централизирана система за задлъжняване хората се поробват духовно и се вкопчат в материалното до степен, че в сравнение физическите окови изглеждат дреболия. Възпитателните методи могат така да се трансформират, че почти да постигнат онова състояние, което ние в окултизма наричаме,,окултно пленничество”. Възможно е дори в границите на демокрацията да се изгради диктатура.

Никой зрял човек не може да пренебрегва посочените току-що основни стълбове, както и опорите на нашата ,,демократична” конституция – ,,случайност” ли е това?

В книгата ,,The Rockefeller File” авторът описва подробно методите, с които Рокфелер и неговите кръгове принуждават децентрализираната училищна система в Америка да премине към централизация. Следващият цитат обобщава точно основния проблем:

,,Онези, които контролират образованието, ще ръководят и цялата нация за период от няколко поколения. Около 50-60 години Рокфелерови са имали господство върху развитието на американската възпитателна система. Религията също може да се използва като важно средство за формиране на общественото мнение. От много години династията Рокфелер финансира ,,Union Theological Seminary” в Ню Йорк, която е допринесла много за социалистическо-фашисткото заразяване на духовенството и за разрушаване на старата същност на християнството.”

Чрез централизирано образование с учители-чиновници и цензурирани учебници се полагат идеалните основи за поробването на един народ. Поробените по този начин трябва да останат в това състояние през целия си живот. Ето защо след напускане на училище и университета те продължават да бъдат обработвани от ,,свободната преса”. Тя, както се посочва и в ,,Протоколите”, се контролира почти изцяло от невидимото световно правителство и постоянно бомбардира народите със смесица от заблуди, лъжи и лицемерие.

За поддържането на системата в западните демокрации е необходимо хората да се обработват с лъжи дотогава, докато приемат тези лъжи за истини.

За изясняване начина на действие ето още една извадка от Протоколите на Баварските илюминати, в които четем:

,,…Масите няма да бъдат напътствани към практическо усвояване и непредубедено наблюдаване на историята, а към теоретични съображения без критично отношение към последствията…

…Нека за нас най-важното в онази игра е, че сме ги убедили, да приемат изискванията на науката…

…Предвид това с помощта на пресата ние непрекъснато провокираме сляпо доверие към тези (научни) теории. Тези интелектуалци на нашите врагове ще се изтъкват със знанията си. Те ще превръщат на дело всички резултати на науката без логическото им потвърждение… Не мислете, че тези констатации са само празни приказки: помислете за успехите, които постигнахме с дарвинизма, марксизма и ницшеанството.

…Като все повече се отучава да разсъждава и да си съставя собствено мнение, народът в крайна сметка ще повторя това, което ние искаме да говори…”

Съвременният човек като ,,стока”

Не само в домогванията на големите религиозни общности и разни тайни общества, а така също и в световните стремежи на индустриалното ни общество човекът играе все една роля – той е само стока!

Модерното капиталистическо общество се крепи на пазара като регулатор на всички икономически и съответно всички обществени отношения. Пазарът на потребителските стоки определя условията, при които те се разменят. Трудовият пазар регулира покупко-продажбата на работна сила.

Полезни предмети, както и ползотворна човешка енергия се трансформират в потребителски стоки, които, в съответствие с пазарните условия, без принуда и измама, се разменят. Обувките например, колкото и необходими да са, нямат икономическа стойност (разменна стойност), ако на пазара няма търсене за тях. Човешката енергия и умения нямат разменна стойност, ако не се търсят при съществуващите към момента пазарни условия. Който разполага с капитал, може да купи работна сила и да я използва така, че вложеният в нея капитал да му носи печалба. Който разполага само с работна сила, трябва да я продава на капиталистите при съответните пазарни условия, ако не  иска да умре от глад. Тази икономическа структура се отразява в йерархията на стойностите. Капиталът дирижира работната сила; натрупани мъртви предмети имат по-висока стойност от живата работна сила и енергия.

Човешкият проблем на капитализма може да се формулира ето така: модерният капитализъм има нужда от хора, които в голямо количество функционират безпроблемно, които искат да консумират все повече, чийто вкус е стандартизиран, лесно предвидим и може да се манипулира. Той се нуждае от хора, които действат свободно и независимо и смятат, че за тях няма авторитети, принципи, съзнание – и въпреки това са готови да бъдат командвани, да правят това, което се очаква от тях, и да се вписват безпроблемно в обществената машина; хора, които позволяват да бъдат водени доброволно, без прилагане на сила (насилие) и нямат нужда някой да ги направлява, нямат истинска цел, освен да отговарят на очакванията, да работят, да действат и да напредват.

Колко ,,социална” или антисоциална изглежда нашата система в това отношение, описва Дитер Рюгеберг в книгата си ,,Тайна политика”:

,,Друг важен вътрешнополитически инструмент на властта е въвеждането на кастова система. Разбира се, в съвременните демокрации това не се прави вече както в Индия или чрез външни символи като боядисване на косата или носенето на определен знак върху облеклото, както евреите при нацистите. Във Федералната република за целта се използва данъчното и социално законодателство. Като средство служи обмислена система от привилегии, обвита в лабиринт от неясни закони и разпоредби. Така например определено съсловие от работници трябва за една и съща нетна заплата да изработи двойно повече брутна заплата отколкото друго съсловие или пък четирийсет години след въвеждането на демокрацията ,,пълнолетните” работници все още не могат да си избират свободно здравната каса. Инструментът за поддържане на подобна кастова система са професионалните съюзи”, смята Рюгеберг.

,,…Основният принцип се състои в това,че с помощта на годишните увеличения на заплатите и възнагражденията богатите стават все по-богати, а бедните все по-бедни. Ако приемем, че след трийсет години заплатите и възнагражденията са се увеличили със сто процента и работник А в началото е имал половината заплата на работник Б, веднага се вижда колко правилно е твърдението ми:

Чрез процентното увеличение на заплатите разликата между доходите на работник А и работник Б се е увеличила с 1000 германски марки, без да се налага променя на индивидуалната производителност на работниците. Ето защо процентното увеличение на заплатите и възнагражденията е антисоциално средство за пораждане на напрежение. При линейно повишаване на доходите разликата между основните заплати би останала една и съща – хиляда марки.
 
Този асоциален принцип се прилага от десетилетия и при пенсиите, където се отразява още по-драстично, тъй като пенсионерите вече нямат възможност чрез индивидуални постижения да увеличават основната си пенсия. Благодарение на него на стари години милиони пенсионери тънат в нищетата, защото при стопроцентово увеличение от основна пенсия в размер на 300 марки се получават само 600 марки, докато от 1000 марки вече се получават 2000.
 
Десетилетия наред процентното увеличение се пробутва на работниците, служителите и пенсионерите на Германия от християнските им водачи като социална справедливост, без някой някога да е протестирал сериозно срещу това. Ясно се вижда каква разлика се прави между социално и антисоциално – никаква. Членовете на профсъюзите да не си въобразяват, че техните водачи, които печелят годишно по половин милион марка и притежават различни постове в управителните съвети на акционерни дружества, са сериозно заинтересовани от социална справедливост.
 
Който има представа от тайната политика, знае, че някои дори взимат участие в конференциите на ,,Трилатералната комисия”.”
 
Масмедиите манипулират човека
След свалянето на Ричард Никсън от власт заради публикацията на двама журналисти медиите за масово осведомяване придобиват водеща роля в насочването на политиците и управляването на цели държави. От ,,докладчици” на събития те стават създатели на истории. Медиите са големите манипулатори на нашето време, самите те обаче също са само манипулативна маса в ръцете на онези, които притежават властта на капитала.
Джон Суинтън е издател на известния ,,Ню Йорк Таймс” през шейсетте и седемдесетте години на 19. век. В прощалната си реч той казва:
,,Няма такова нещо като свободен печат. Вие го знаете и аз го знам. Нито един от вас не би посмял да заяви честно своето виждане. Работата на журналиста е да руши истината, да лъже безцеремонно, да изопачава фактите, да клевети и злослови и да продава страната и рода човешки за насъщния си. Ние сме инструменти и марионетки на богаташите, които дърпат конците зад кулисите. Те поръчват музиката, ние танцуваме. Нашите таланти и възможности, животът ни, са в ръцете на тези хора. Ние чисто и просто сме интелектуални и проститутки.”
 
Повечето читатели сигурно не са чували цитата и трудно ще повярват, че е истина. Същевременно се вижда колко успешно промиването на мозъци и дезинформацията, неотменно практикувани през поколенията, моделират хората.
Могъщите играчи, които дърпат конците, смятат себе си за избрани да определят човешката история. Наред с телевизията те използват масмедиите като ефективно средство. Да ги командват не е особено трудно – това става чрез монопола на големите информационни агенции, които в световен мащаб се броят на пръсти и са притежание на шепа хора. Те налагат цензура какво и по какъв начин да се съобщава. Един от тях е царят на пресата Рупърт Мърдок.
 
Пример за премълчаването или потулването на дадена новина е смъртта на Амшел Ротшилд. През юли 1996г. той е намерен мъртъв, висящ на шнура от завесите в банята на парижкия луксозен хотел ,,Бристол”.Това е събитие, което булевардните вестници не подминават. Според ,,Билдцайтунг” и швейцарският ,,Блик”41 годишният Амшел страдал много, че фамилията го принудила да влезе в ролята на банкер, докато той предпочитал да живее с жената и децата във фермата си. Преди осем години обаче бил назначен като мениджър в лондонската семейна банка ..N. M. Rothschild”. Нейният председател Ивлин Ротшилд, по това време на 65 години, се оглеждал за заместник. Амшел му се сторил верният избор. Той обаче съвсем не бил на същото мнение и от отчаяние, че не го оставили да си бъде фермер (макар че очевидно от доста време прекарвал дните си в банковия офис, а не сред кравите), се обесил. Според други вестници пък смъртта му се дължала на сърдечен инфаркт (на шнура на завесата?)
Различна гледна точка предлага руският вестник ..Наше отечество”. В броя му от 20 ноември 1996г. се съобщава: ,,Френската полиция установи, че Амшел Ротшилд е убит. Разследването обаче беше прекратено по нареждане на Ширак.”
 
Представяте си сензационното заглавие на първа страница, нали? ,,Ротшилд убит, Ширак прекратява разследването?” Подобно съобщение обаче не фигурира в нито едно западно издание. Дали това няма нещо общо с факта, че самият цар на пресата Рупърт Мърдок изпраща 600 факса на осведомителните агенции и водещи медии с искане в никакъв случай да не съобщава на първа страница за кончината на Амшел Ротшилд?
Мърдок, господар на втората големина медийна империя в света (оценявана на 3,5 милиарда долара), е собственик на издателства (,,Harper Collins), телевизии (,,Fox Broadtcasting), вестник (,,New York Post, Times of London”), филмови студии (,,20th Century Fox), Харолд Еванс, бивш редактор на ,,Times” и ,,Sunday Times”, разказва по английското радио как някогашният му шеф Мърдок ръководел огромна вестникарска империя и радиостанции и как безцеремонно налагал своите икономически и политически интереси. Като министър-председател на Великобритания Маргарет Тачът не била нищо друго освен пуделът на Мърдок и силно зависела от него.
Ето друг пример до каква степен най-висшите кръгове в политиката и тайните служби действат в тандем и какво влияние оказват на световните масмедии и крайния потребител.
Покойният италиански премиер Алдо Моро е виден политик, който се противопоставя на натиска и директивите на тайните общества. В книгата си ,Комитетът на 300-те” д-р дЖОН Коулман споменава,,Римския клуб” и ,,Олимпийците”.
 
На 10 ноември 1982г, близък приятел на Моро потвърждава, че бившият министър-председател е бил заплашван от човек на ,,Royal Institute of International Affairs” (RIIA; ,,Кралски институт по международните работи”) и член на Комитета на 300-те, а именно, външния министър на САЩ Хенри Кисинджър.
Италианският премиер Моро е отвлечен през 1978г. от Червените бригади и по-късно е брутално убит. По време на съдебния процес някои членове на Червените бригади свидетелстват, че са знаели за конфликт на най-високо ниво в САЩ във връзка с плана за убийството на Моро. Когато Кисинджър заплашва Моро, той очевидно не провежда външната политика на САЩ, а действа съгласно инструкциите, които получава от Римския клуб, външнополитическия инструмент на Комитета на 300-те.
Свидетелят, взривил с показанията си съда, е Корадо Гуерцони, довереник на Моро. Сензационното му изказване се излъчва на 10 ноември 1982г. по италианските телевизии и радио и се отпечатва в различни италиански вестници. Въпреки това в Съединените щати тази съществена информация се премълчава (както и в останалия свят,) ,,Вашингтон Поуст” и ,,Ню Йорк Таймс”, известните бастиони на истината, не смятат за важно да отпечатат и ред от свидетелските показания на Гуерцони. Никоя осведомителна агенция и нито един телевизионен канал не отбелязва новината. Фактът, че италианецът Алдо Моро, от десетилетия водеща фигура в политиката, е отвлечен през пролетта на 1978г. посред бял ден и всичките му телохранители са убити, не заслужава да се помести в новините, и то при положение, че в съучастничество е обвинен Кисинджър. Или може би цари мълчание именно защото Кисинджър е намесен?
Ако през Втората световна война медиите все още са служели на политиката, то след свалянето на Ричард Никсън балансът на силите драматично се променя. Щом като двама журналисти успяват да свалят от трона най-могъщия човек в света – естествено с подкрепата на истински могъщите  – то в медиите е положено началото на нова ера. От средство към целта те се превръщат в създатели на събития, при което, разбира се, са само слуги на господари, скрити зад кулисите. Това е сигурен признак, че не политиците вече управляват историята на държавите и народите, а тайните господари, които чрез широко разклонена мрежа от ложи и братства предават доктрините си на своите лакеи в политиката, икономиката и медиите.
Хенри Кисинджър, виден представител на тайните господари, предрича, че около 1980г. можело да се разчита на утвърждаването на свободно действащо световно правителство. Много преди това въпросното правителство води за носа президентите на Съединените щати. Няма по-манипулативна държавна форма от демокрацията, защото при нея парите имат неограничена власт!
 
Само като се замисли човек за аферите с партийните дарения… – тук дори няма нужда от имена. През последните месеци и години повече от ясно се вижда какво е значението на Конституцията и клетвата, положена от господа политиците. Още по-лошо е, че няма осъдени – може би в демократичната ни страна ръцете на някои институции са вързани? ,,Осъждането” общо взето изглежда така: прекратяване на делото и касиране!
Масмедиите избират война или мир…

За масмедиите като власт и инструмент могат да се изпиша цели томове и въпреки това често се пропуска подсъзнателното въздействие на тези силови инструменти. Дали ще е пресилено, ако се каже, че в наши дни те определят дали да има война, или да се запази мира?

Много примери от изминалите години показват по категоричен начин как медиите служат като инструмент за създаване на лъжи, с които да бъдат оправдани пред народа определени политически намерения.

Назад към 1990г.:
След нахлуването на Ирак в Кувейт в началото на август са налице всички признаци за война. Не само в Европа, а и в САЩ народът е против война срещу Ирак. За да бъде оправдана обаче намесата на САЩ, за подготовката на Иракската война е наета една от най-големите пиар агенции. С бюджет от 10,7 милиона долара ,,Hill & Knowlton” стартира през 1990г. пропагандна кампания за освобождаването на Кувейт. Кулминацията на този своеобразен пиар е съзнателна лъжа, разтръбявана от правителството на Буш и от кувейтското правителство.

На 10 октомври 1990г. петнайсетгодишната кувейтчанка Найира със сълзи на очи, описва пред Комисията по човешките права към американския конгрес зверствата на иракските войници. В кувейтска болница те изтръгнали от кувьозите петнайсет бебета, които умрели, захвърлени на пода. Кувьозите били откраднати. И от друоги болници се съобщавало за подобни случаи, така че ,,Амнести Интернешънъл” докладвала за 312 убити по този начин бебета и откраднати кувьози.

По-късно Амнести Интернешънъл опровергава съобщението! Вредата обаче е сторена и не може да се поправи, защото масмедиите веднага разтръбяват ,,злодеянието” – и до днес много хора говорят за,,престъпление”, каквото изобщо не е имало. Буш старши подйваща, разбира се, с удоволствие лъжата и я използва за военната си акция. Той непрекъснато прибягва до тази ,,история”, така че първоначално критично настроеният Сенат дава съгласието си за интервенцията. Чрез медийна пропаганда в крайна сметка се стига до желаният обрат в общественото мнение и повечето граждани на САЩ подкрепят войната срещу Ирак.

През януари 1992г. е идентифицирана малката свидетелка, която твърди, че е наблюдавала всичко това: става дума за дъщерята на Сауд Назир ал-Сабах, кувейтския посланик в САЩ. Момичето е подготвено като свидетел от агенция ,,Hill & Knowlton”. Неин президент е Грег Фулър, известен поддръжник на Буш и бивш ръководител на щаба му. Допълнителните разследвания показват, че кувейтските лекари явно са излъгали и че уж откраднатите кувьози са на мястото си. Установява се, че в хода на пропагандната кампания са проведени изследвания, които да покажат кои събития въздействат най-силно върху населението. Хората са особено чувствителни на жестокости спрямо невръстни деца и реагират бурно. През 1992г. лъжата е опровергана, но по това време войната срещу Ирак вече е минало.

Отровен газ срещу собствения народ?
Другата история, която и до днес се подмята от масмедиите и доказва в каква огромна степен те се използват за пропаганда, дори за легитимирането на войни, по всяка вероятност не е станала точно така, както я представят.

Става дума за твърдението, че Саддам Хюсеин е използвал химическо оръжие срещу собствения си народ. Иракската армия извършва смъртоносна атака с отровен газ над беззащитното село. Халабя в близост до иранската граница. През март 1988г., в края на осемгодишната война между Ирак и Иран, чрез обгазаяване са убити около пет хиляди селяни. Масмедиите продължат до ден днешен да показват селяни, загинали вследствие на газовата атака, като използват случая за пропагандни цели – и то твърде успешно. Но има основание да се смята, че случаят е чиста пропаганда, за да се обрисува Хюсеиновата жестокост.

На 31 януари 2003г. е публикувана статия в ,,Ню Йорк таймс” с доклад на професор Стивън С. Пелтиер. Той е виден сътрудник на ЦРУ и американската армия и като човек в подобна биография и завидни познания не само опровергава една от най-големите пропагандни истории, оправдаваща предстоящата война в Ирак, а направо я разбива на пух и прах.

Професор Пелтиер споделя:
,,Информиран съм благодарение на предишните ми дейности, тъй като по време на Ирано-иракската война бях главен политически анализатор на Централното разузнавателно управление (ЦРУ), а от 1988-а до 2000 година бях професор във Военния колеж на армията (Army War College). Имах достъп до тайните материали за Персийския залив, които минаваха през Вашингтон. Освен това след 1991г. водех група в американската армия, която имаше за цел да установи как иракчаните  биха водили война срещу Съединените щати.”

Пелтиер съобщава и че се е занимавал със селцето Халабя, за което имало много подробен доклад на тайните служби, само дето не се разбирало кой в действителност носи отговорност:
,,В действителност знаем, че на този ден кюрдите от Халабя са бомбардирани с отровен газ. Не можем да твърдим със сигурност, че иракски химически оръжия убиха кюрдите.”

Но това не единствената фалшификация. Ето какво още казва професор Пелтиер:
,,Обгазяването на Халабага, това със сигурност го знаем, стана по време на битка между иракчани и иранци. Ирак използва химически оръжия, за да унищожи иранците, които бяха завзели (иракското) село недалеч от границата. Ако са убити цивилни, то те са имали лошия късмет да попаднат под кръстосан огън. Но със сигурност не са били главната цел на иракчаните… Веднага след битката DIA (военната тайна служба на американската армия) проведе разследване, резултатите от което са поместени в таен доклад. Там съвсем ясно се посочва, че ирански, а не иракски газ е убил кюрдите. DIA е установила, че в битката за Халабя и двете страни са използвани отровен газ. Състоянието на труповете обаче показвало, че са убити с отрова, която действа по кръвен път, т.е. с газ на основата на цианкалий, който се използваше от Иран – и това обстоятелство беше известно на американските тайни служби. Иракчаните, за които се знаеше, че са използвани иприт, в онзи момент не са имали газ, който да действа по кръвен път.”

Пелтиер изразява учудването си, че ,,тези факти отдавна са известни, но във връзка с Халабя се премълчават.” В редките случаи, когато въз основа на доклада се споменавало, че по всяка вероятност става дума за ирански газ, който убил кюрдите, веднага се спекулирало, че докладът на DIA е изготвен в полза на Саддам Хюсеин, който през 1998г. все още е трениран от Вашингтон като добър приятел.

,,С това не се опитвам да реабилитирам Саддам Хюсеин” – заключава Пелтиер, – ,,той многократно е отговорен за нарушаване на човешките права. Но не е коректно да бъде обвиняван за обгазяването на собствения му народ в Халабя като акт на масово убийство”.

Забрана на книги във всички времена
Ако се взрем в историята на човешката цивилизация, проличава стремежът на властващите да забраняват неудобните за тях произведения. В повечето случаи те са убедени, че със забраната на книги действат не само за благото на господстващите, а и на народа. По правило на миналото светска и духовната власт са вървели ръка за ръка; общи са и основанията за забраната на неудобните книги.
 
Историята познава велики личности, станали жертва на преследване заради своите произведения: на забрана и унищожение са подложени както съчиненията на Лутер, така и тези на Еразъм, Джордано Бруно, Якоб Бьоме, Имануел Кант, Шилер и Гьоте.
 
Публичното изгаряне на забранени книги в края на 19. век било повсеместно както в Европа, така и в САЩ.  Разумът надделява и това явление изчезва, но не и преследването на опасните произведения. През миналия век тук-там все още се хвърлят книги на горящите клади.
 
По време на дванайсетгоишното господство на национал-социалистите са забранени близо 12 500 книги. При публични изяви днес се набляга на забраната на книги от времето на националсоциализма, без да се припомня унищожаването на произведения от държавите победителки след Втората световна война. Позовавайки се на заповед на главнокомандващия на Съветското военно управление в Германия от 15 септември 1945., няколко месеца по-късно, а именно на 13 май 1946г., държавите победителки издават,,Заповед № 4″ на Контролния съвет ,,относно конфискацията на литература и произведения с националсоциалистически и милитаристичен характер”. От немската управа за народно просвета в съветската окупационна зона, в сътрудническо със службата за надзор на произведенията при немската библиотека в Лайпциг, са издадени т. нар. ,,Списъци на бракувана литература”, които са използвани служебно и в западните окупационни зони. Първият списък от 1946г. се състои от общо три приложения с 34 645 заглавия. 
 
Произведения-заплаха за младежта
Федералната служба за надзор на произведения-заплаха за младежта, е основана през 1954г. Тя има за задача да изготвя списъци на книги, които от морална гледна точка представляват опасност за младежта.
,,Към тях преди всичко се числят безнравствени произведения, както и такива, възвеличаващи престъпления, война и расова омраза… Дадено произведение не се включва списъка
  1. единствено заради политическото си, социално, религиозно или идеологическо съдържание и
  2. ако служи на изкуството и науката, на учебната и изследователска дейност и
  3. ако служи на обществения интерес, стига да не се оспорва начина на представяне.
Експертен съвет от всички обществени групи (напр. от областните изкуство, литература, книгоразпространение, представители на младежките помощни организации, учителство, църква) решава дали дадена книга трябва да се впише в списъка на произведенията-заплаха за младежта.”
 
Когато става дума за надзорна комисия, дали изобщо може да се говори за неограничена свобода на мненията и словото?
Факт е, че продължават да се издават забрани! Член 5 от Конституцията кратко и ясно заявява: ,,Не се упражнява цензура”. Изглежда обаче, че е точно обратното, както видяхме вече.

Последни от Свят

Отиди Горе