Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Неолиберализмът – Опитът обществото да бъде подчинено на пазара

в Свят
Loading...

Понятието “неолиберализъм” се отнася до икономическа програма за дерегулация, приватизация, търговска либерализация, корпоратизация и малки правителства – проект, предоставящ повече и повече дялове от икономическата активност на капризите на “пазара”. В същността си неолиберализмът е опит печалбата да се направи ръководен принцип за икономическите калкулации. Поради това стремежите му за реализация в реалния свят са свързани с това да се накара правителството да се държи точно като всеки друг участник на пазара. Правителството трябва да се преструва, че е обект на същите финансови ограничения, както частните корпорации и да има същата нужда от финансови приходи. Неолиберализмът изисква да се поддържа заблудата, че правителството няма възможността да действа, независимо от пазарите; че няма възможност за самостоятелно, независимо от пазарите социално действие; че всъщност дори такова нещо като общество не съществува. Накратко – спазвай заповедите на пазара, защото друга алтернатива няма или поне така казва суеверието.

Езикът на неолиберализма е Оруелски. “Дерегулация” всъщност е кодово име на груба и класово насочена регулация, предназначена да защитава интересите на капиталистите пред тези на работниците. “Либерализация на търговията” означава ограничаване на националната икономическа политика, която иначе би могла да накърни интересите на мултинационалните корпорации. За “пазара” се говори като че ли е някакъв природен феномен, а не сбор от обществени институции и социални отношения, конструиран и оформен от правителствената политика.

За да са убедени в пресиленото твърдение, че няма друга алтернатива, най-вече е необходимо хората да се накарат да вярват, че правителството обезателно е зависимо от частните пазари за своето финансиране. За правителствата, които създават своята собствена, национална валута, това не е вярно. Създаващото националната валута правителство не е обект на същите финансови ограничения, на които подлежат домакинствата или корпорациите. Нито пък такова правителство е подчинено на императива на печалбата. По-конкретно, частните участници на пазара нямат думата при определянето на лихвата, която правителството плаща върху издадения от него “дълг”. Вместо това, правителството само решава колко ще плати – всъщност то може да плати толкова, колкото си пожелае – може да постави лихвения процент на нула, ако поиска това, и частните участници на пазара нямат друг избор, освен да изпълняват. Да се вярва, че няма друга алтернатива, означава да си сляп за фискалните възможности на монетарните суверени.

До голяма степен това съображение изглежда е мотивирало налагането на драконовата постройка на европейската обща валута. Целта на еврото е да постави националните правителства в подчинено положение спрямо исканията на пазара. Ако правителство с дефицит се опита да преследва всяка политика, която не отговаря на корпоративните интереси, пазарните участници могат да поискат по-високи лихви върху правителствения му дълг. До известна степен решението, европейските народи да се поставят в оковите на еврото, не бе породено просто от пълна глупост. Това бе опит статутът на правителствата да се снижи до този на обикновен пазарен участник както всички домакинства и фирми. Означава, че ако пазарът не одобрява благоприятни за работниците икономически политики, мерки за подобряване на социалните придобивки или много нужна експанзионистична фискална политика, правителството, според устройството на еврозоната, може да фалира. (Бел.: същото важи и за България и валутния борд)

За страните-членки на Еврозоната не съществува полезен път напред, докато всяка от тях не се освободи от еврото или, което изглежда малко вероятно, не се издигне демократично отговорна, фискална власт на Еврозоната, образувайки в процеса нещо като Съединени Европейски Щати. За тези от нас в останалия свят обаче всяко чувство на безсилие, което проектираме на ниво обществото като цяло, се дължи, до голяма степен, на недоразумение. Жертва сме на лъжата, че правителствата ни са ограничени от приходите, въпреки че, поне засега, те са запазили паричния си суверенитет. Неолибералните политици казват тази лъжа или поради незнание, или поради това, че искат да ни заблуждават и карат да вярваме, че не можем да си “позволим” отговорна и справедлива политика. Но лъжата си е просто лъжа.

Веднъж осъзнали фискалните възможности на едно създаващо националната валута правителство, осъществимостта на дейности, несвързани с печалбата, става ясна. По същия начин става ясно, че такова правителство може да приложи подходящо регулиране на дейностите за печалба, до там докъдето искаме да има такива дейности, независимо как това регулиране може да се приеме от корпоративния сектор. Също така става ясно, че безработицата е правителствен, политически избор, който е скъп в смисъл на пропуснато производство, но което е по-важното – несправедлив е.

Не е нужно да споменаваме, че неолибералите не желаят правителствена намеса от този вид в икономиката. Целият смисъл от преструването, че правителствата са финансово ограничени като домакинствата и фирмите или в случая с Еврозоната фактически правейки ги такива, е защото неолибералите вярват, че правителствата трябва да са ограничени по този начин. Но досега има ясно натрупани доказателства за абсурдността на тази позиция. Това са наистина ужасяващите икономически показатели на Еврозоната, където, почти десетилетие след Световната финансова криза в някои страни все още има 25% безработица и 50% младежка безработица.

Толкова за “мъдростта” да имаме правителство, държащо се като домакинство.

Peter Cooper, heteconomist.com
Превод: Райчо Марков

Peter Cooper е австралийски икономист, доктор по икономика. След дипломирането си като един от най-добрите студенти на випуска преподава икономика в университета в Сидни, Австралия, след което напуска поради нежеланието си да прави компромиси с макроикономическите си разбирания. Питър поддържа и блога heteconomist.com
Може да се каже също, че, по косвен начин, Питър е причината за навлизането на идеите на модерната монетарна теория в България.

 

Loading...

Последни от Свят

Отиди Горе