The Bulgarian Times

Нашествието: европейците сами ще бягат в Русия

в Свят
Loading...

Полският вестник “Обсерватор политични” (Obserwator Polityczny) пише в броя си от 10 септември 2015 г. следното:

“Мекотелите политици на Европа са неспособни да се справят с тази небивала напаст – потока от имигранти, който нахлува в техните страни. Ще изминат няколко години – и тогава европейците сами ще побягнат от домовете си. Но вече в Русия. Дори сега мнозина виждат в нея опора на спокойствието и реда и тайно си мечтаят да дойдат “вежливите хора”.

Паралелно с все по-стремителното рухване на Запада Русия все повече ще се превръща в здрава и стабилна държава в едно нестабилно обкръжение. Още сега много хора от европейските страни, които страни са управлявани от мекотели политици, неспособни да се справят с един, общо взето, банален проблем като нелегалната имиграция, гледат към Русия с възхищение и надежда. За Русия може да се кажат много неща, но едно е сигурно: руснаците могат да гледат с доверие и увереност на своите лидери. Тези политици няма да ги изоставят и да се скрият под масата, изчаквайки ситуацията да се подобри от само себе си, та да излязат пред камерите и отново да лъжат на воля.

Днес може вече да не се съмняваме, че руският модел на организация на държавата е по-ефективен и по устойчив на кризи. Европейците могат да завиждат на руснаците. Спокойният сън в някои райони на Унгария е вече спомен от миналото. Хората се страхуват от нелегалните имигранти, които не уважават техните права и обичаи, а и нощем често се държат заплашително. Съседите организират патрули в селата и малките градове, защото унгарското правителство явно се бои да се намеси, понеже европейските медии тутакси ще го обявят за “фашистко”. Но реалността в Унгария, в чиято столица са устроили катуни чужденци от другия край на света, е толкова ненормална, че никоя власт, която уважава себе си, не бива да търпи това.А по същото време хората в Русия – една държава, разпростряла се от Калининград до Магадан, спят спокойно, защото са сигурно в главното: който дойде при тях с меч, от меч ще загине. Редът и сигурността, които Русия, независимо, че прие милиони преследвани бежанци от Донбас и, че носи бремето на несправедливите “санкции”, до ден-днешен гарантира на своите граждани – тези ред и сигурност се превръщат в уникална ценност.

Все по-малко са държавите в света, където можеш да си легнеш вечер спокойно, без страх, че някой чужденец ще влезе през нощта в дома ти. Само допреди година бяхме дотолкова свикнали с това, че дори не го забелязвахме – а днес много хора в Европа искат на близкото кръстовище да стоят неколцина “вежливи хора” в зелени униформи и да осигуряват стабилността, мира и сигурността. Само, че откъде да ги вземем? Професионалните войници в Полша работят до 15 часа следобед. После обличат цивилни дрехи и си отиват у дома, както всеки човек след работа. Така е в цяла Европа.Кулминация на този абсурд са армиите на някои страни от Запада, където вече няма танкове, понеже са твърде скъпи. А по време на учения войниците икономисват боеприпаси и викат “Пиф-паф!” (реален случай по време на военни учения това лято в Холандия – бел. прев.). Как гражданите на такива страни да се чувстват в безопасност?

Все повече европейци си мечтаят за “вежливите хора”

Може да сме зловещи пророци: но след половин или една година, когато един-два милиона нелегални имигранти просто ще влязат без никакъв контрол в Европа (прогнозите на ООН са, че до края на 2016 г. в Европа ще са нахлули 850 хиляди нашественици), хората ще се замислят как да направят така, че господин Владимир Путин да изпрати могъщата си армия. Защото помощ не ще има отникъде другаде. За съжаление, господин Владимир Путин е само един и не се знае дали би искал да управлява Европа, пък макар и само за кратко. Той със сигурност няма да изостави Русия, но все пак може би ще успеем да го убедим. Ще ни трябва поне за една година, за да въведе ред и да направи така, че нещата да станат нормални. Нали едно време говореше за общо пространство от Лисабон до Владивосток? Трябва внимателно да изучим Конституцията на Руската федерация, за да видим какво пише там за включване в състава на Федерацията. Защото може да се окаже, че и други страни искат да последват примера на Крим. Проблемът ни е само един: дали въобще руснаците ще искат Полша в състава на своята Федерация?

Ясно е, че те не биха ни дали Владимир Путин назаем – просто вероятността, че на Запад ще го повредят, е твърде голяма. Нали руснаците си имат телевизии, интернет, и виждат какво се случва в Европа! Защитният ни аргумент, че затова пък имаме избор от повече видове сирене, вече не върши работа. Просто баналности от този сорт не действат, щом хората нямат елементарни сигурност. А ситуацията с имигрантите в Европа е по-интересна и от най-интересната фантастика.

Ако обаче оставим горчивата ирония настрана и се отнесем сериозно към този въпрос, е ясно, че не се ли промени нещо, то само след около 5 години в Европа ще има само една-единствена стабилна и спокойна държава в едно нестабилно обкръжение – и тази държава ще бъде Русия. Единствената държава, в която европейците ще имат възможност да бягат, търсейки убежище. Много по-добре е човек да живее в Сибир или Сахалин – отколкото да наблюдава пряко падането на западната цивилизация, по време на което падане може и да не остане жив.

Наскоро нарекоха “пророческа”  Глава 13-та – “Демокрацията унищожава Европа”, от книгата ми “Демократура или Диктатура на демокрацията” (Глава 13-та – “Демокрацията унищожава Европа”, може да бъде прочетена ТУК).

Звучи ласкателно, но, естествено, не е вярно. Пророците са в Библията.

А днес не е нужно да си пророк, за да погледнеш в бъдещето.

Достатъчно е да прочетеш книгите на Ориана Фалачи, на Тило Сарацин, да се вгледаш в поведението на афро-азиатските нашественици в Европа и да поразмишляваш над защитната реч на Андерш Брейвик пред съда (защитната реч на Брейвик може да бъде прочетена ТУК ).

Също и да потърсиш в “гугъл” малко демографска информация за раждаемостта на нашествениците в Европа, наричани за благозвучност “бежанци” или “имигранти” – и да я сравниш с раждаемостта на коренните европейци.
Така екстраполацията, тоест, предвиждането за бъдещето (е, ако пък някому се харесва – “пророчеството”, се оформя от само себе си). Но, за да надзърне в бъдещето, човек трябва да направи още едно, много важно нещо.
Всъщност, най-важното.

Да се отърси и забрави идеологическите клишета и шаблони.
Да изхвърли от съзнанието си умствените калъпи от рода на: “комунизъм”, “демокрация”, “толерантност”, “мултикултурализъм”, “расизъм” и още няколко такива, с каквито официозните медии постоянно, 24 часа в денонощието пълнят главите на хората.
И да погледне на нещата без предвзетостта на демократичните идеологически матрици.
Да погледне само числата.
Още Питагор е казал, че всичко на този свят може да се опише с числа.
И тогава контурите на бъдещето се очертават в мъглите на времето…

През 2010 г. в Глава 7-ма – “Цената на демократичния рай”, на книгата ми
“Демократура или Диктатура на демокрацията”

написах следното:

“Така и в края на ХХII-ри век оцелелите европейци (ако тогава все още са останали такива), прогонени по Южна Америка, Австралия или сврени в ескимоски иглута отвъд Северния полярен кръг, ще си спомнят само като ехо от легендарно минало, че всъщност не чак толкова отдавна, само допреди един век, техен е бил цял континент с прекрасния му климат, с високоразвитата му цивилизация, с катедралите и църквите, дворците и замъците, с градовете и магистралите, с театрите, концертните и музейни зали, с парковете и блестящите витрини – а техните прадеди, водени от умилителна толерантност и възхитително уважение към правата на малцинствата, са проявили великата глупост сами да напъхат в него афро-азиатските нашественици, които са им го отнели.
Както самите ние днес си спомняме за китните български села само отпреди 30-40 години, много от които вече не съществуват.

А в повечето от онези, които съществуват, вече не се говори на български. И не са китни, а превърнати в етнически гета.
Именно това се очертава да бъде цената на «демократизирането» на западното общество. Цената на неговия прехвален материален «просперитет».

Собствената му гибел.

Причината за гибелта на западната демокрация, очертаваща се в близко по историческите мерки бъдеще, на пръв поглед се свежда до нещо много просто и елементарно: ниската раждаемост на европейците. Съответно до високата раждаемост на афро-азиатците, нахълтали на континента и вече разпореждащи се върху все по-нарастваща част от територията му.

В момента Европа се населява от 570 милиона души, като цифрите за афро-азиатските имигранти се колебаят около 30 милиона. Този информационна несигурност е логична, като се има предвид, че в много страни се води статистика само за това колко имигранти прекосяват границата, но по всякакъв начин се пречи на статистиката за онези, които се раждат и израстват в имигрантска среда, оставайки чужди и враждебно настроени на европейската култура. Тези чуждост и враждебност редовно биват демонстрирани от периодичните дивашки изстъпления на имигрантските тълпи в различни европейски страни.

Чуждостта и враждебността им към европейската култура и традиции биват съвсем нагледно, редовно демонстрирани и чрез вълната от групови изнасилвания на ученички в Норвегия, за които се разбра едва след терористичния акт на Брейвик, понеже тогава вече медиите не можеха да ги прикриват. Разбра се и това, че в същата тази по европейски благополучна, кротка, подредена и толерантна Норвегия все повече жени боядисват косата си черна, защото русите са предпочитани обекти на агресия от страна на явно не толкова толерантните банди афро-азиатски изнасилвачи. И тамошните «правозащитници» съветват норвежките да се увиват в плътни дрехи и да не показват разголени ръце и крака, защото трябвало да се съобразяват с пришълците – това било «предизвиквало» афро-азиатците и на тях, горките, не им оставало нищо друго, освен да изнасилват.

Не, според “правозащитниците” не африканците и азиатците в Европа трябвало да се съобразяват с европейците в Европа! Европейците в Европа било трябвало да се съобразяват с африканците и азиатците…

И след като именно ниската раждаемост на европейките служи за оправдание на либерално настроените управляващи кръгове в Европа не само да пускат, но и направо да канят все повече африканци и азиатци да превземат континента, логично е да се запитаме защо е така?

Не, не защо ги пускат и канят. Това е ясно: защото в управляващите либерални кръгове в Европа са се промъкнали персони с яростно антиевропейски начин на мислене, които използват дори трагедиите на обикновените хора, за да доунищожат европейската цивилизация. Върхът на политическата простотия, поне засега, беше изказването на норвежкия премиер (Столтенберг – бел. сега, 2015 г.) след терористичния акт на Брейвик: че щял да пуска още повече имигранти от Африка и Азия и така мулиткултурализмът щял все повече да процъфтява. Нещо в този смисъл беше, няма защо да се помнят дума по дума идиотските умопомрачения на главозамаяни от власт либерасти…

Няма и смисъл да се питаме защо такива индивиди с извратен начин на мислене, докопали се до властта, искат да унищожат Европа и да я превърнат завинаги в афро-азиатска колония. Просто те мразят европейската цивилизация по някакви си техни, извратени причини. И понеже я мразят, правят всичко възможно, за да я унищожат. Тези индивиди са ясни.
Другото е по-сложно за разбиране и анализ: ниската раждаемост на европейките.

Защо не искат да раждат? И то до такава степен, че това им нежелание се превърна в толкова голяма опасност, с каквато европейската цивилизация не се е сблъсквала от времето на Великото преселение на народите и нашествието на Атила?

Независимо, че строго контролираните западни медии се стараят всякак да заобикалят и премълчават този въпрос, все пак има коментари по него. Не може да бъде постоянно премълчаван и заобикалян, след като все по-застрашително надвисва над бъдещето на европейската цивилизация.

Който иска да се занимава с изчисления за бъдещия край на Европа, може да вземе за модел България, която в момента е на 5-то място в света по застаряване на населението. През 2015 г. ще бъде на първо.

През юни 2010 година в Русе се проведе научна конференция по демографската политика, на която беше припомнено, че според статистическите данни след Освобождението ни от турско робство досега броят на циганите се удвоява на всеки 20 години. Тоест, расте в геометрична прогресия. Имайки предвид, че в момента са около 1 милион (вземаме приблизително средната величина между твърденията на някои цигански т. нар. «лидери», които твърдят, че циганите са милион и половина, и неубедителната официална статистика, която ги изкарва около 350 хиляди), може да се стигне до извода, че днес циганите в България се увеличават с около 50 хиляди годишно. Тоест, след 20 години ще си имаме още 1 милион. В същото време обаче общо населението на страната намалява с около 40 хиляди души годишно – това означава, че етническите българи в България намаляват с 90 хиляди, а прирастът от циганите свежда общото намаление на населението до вече споменатите 40 хиляди. Като имаме предвид, че турците и помаците също увеличават броя си, макар и не с такива темпове като циганите, дори може да се стигне до извода, че етническите българи в България се топят със скорост 100 хиляди души годишно.

Макар и съвсем приблизителни, тези цифри дават известна представа за общата демографска перспектива пред страната ни. На русенската конференция през 2010 година беше посочена друга цифра за намаляването на етническите българи в България – 70 хиляди души годишно, и понеже тя е изнесена от специалисти, очевидно е по-точна от току-що нахвърляните набързо приблизителни изчисления. Но тенденцията е същата.

Твърде характерно е, че когато тези данни бяха публикувани в медиите, никой не ги отрече; само една дамичка, добре позната с агресивната си позиция спрямо българското (засега!) мнозинство, се задоволи да избърбори, че въпросното изследване било политическа поръчка. Сякаш, дори да е така, това автоматично означава, че не е вярно. И сякаш нейният немощен опит да замаже ситуацията не е политическа поръчка. Всъщност, тя самата не посмя да твърди, че цифрите не са верни…
А какви ще са последиците от този процес?
Последиците вече ни ги показаха англичаните, които след първоначалния процес на еуфорично устремяване към България вече бягат и отчаяно разпродават имотите си тук, прогонени от крадливите и агресивни цигански глутници, вилнеещи в измиращите български села…

И понеже споменахме изтерзаните български англичани, нека се върнем в Европа.

Демографският полигон България ни дава доста ясна представа за това какво ще се случи със самите европейци след немного дълъг период от време.

Раждаемостта на афро-азиатските имигранти е съпроставима с тази на нашенските цигани. Това означава, че ако в момента те са приблизително 30 милиона в Европейския съюз, след 20 години ще бъдат 60 милиона, след 40 години – 120 милиона, след 60 години – 240 милиона, след 80 години – 480 милиона. В същото време темповете на намаляване на коренното европейско население са сравними с тези на етническите българи в България – тоест около 1 процент годишно (всъщност при българите намаляването е повече, около 1,5%, но в момента си служим само с ориентировъчни цифри). Това означава, че след въпросните 80 години коренните европейци ще са се стопили до около 150 милиона. В сравнение с 500-те милиона афро-азиатци в Европа тогава.

При това 150 милиона в мнозинството си немощни и болни пенсионери, затворени в гета, обградени с бодлива тел и пазени от умиротворители с бронетранспортьори.

Дори тези предположения да бъдат коригирани в оптимистична за европейците насока, едва ли корекциите ще бъдат значими. Няколко десетки милиона нагоре или надолу в сравнение с посочените цифри – какво значение?

Може би някому тази картина се струва фантастична?
Препоръчвам на този някой да се заинтересува как живеят сега сърбите в Косово. И как децата им ходят на училище с автобуси, придружавани от бронетранспортьори.

И да си припомни, че днес в Лондон най-разпространеното име за новородени момчета е Мохамед.

В Париж е Али.

В Берлин – Хасан…

Как ще живеят европейците в тази обстановка? За това пък може да попита родителите на норвежките ученички, които се самоубиват след груповите изнасилвания от страна на горките дискриминирани, нещастни и измъчени афро-азиатци. Впрочем, тези афро-азиатци още отсега са 10% от населението на Осло и, както личи от бодрите и много либерални заявления на тамошния премиер, очевидно ще стават все повече”.

2010 г.

Както виждаме, само преди 5 години – през 2010, съм си мислел, че това ще е някъде през ХХІІ-ри век. Бил съм прекален оптимист. Защото нещата усилено вървят към ситуация, в която се очертава да се случи с нас.
Дано наистина е неточно “пророчество”…

източник: Любомир Чолаков ДЕМОКРАТУРА или Диктатура на демокрацията
Loading...

Последни от Свят

Почина Ники Лауда

Loading... На 70-годишна възраст почина световният шампион от Формула 1 и бизнесмен
Отиди Горе