На прага на голяма война – има ли пилот в кабината?

в Свят

Със създаването на пълноценна военноморска база в Сирия Русия защитава европейската си територия от американските ракети

В края на август 2010 г. жителите на Сирийската арабска република търсят спасение от жегите в прохладните средиземноморски брегове на страната, отпочиващи след поредния работен ден. Едно зловещо събитие ще се превърне в страшна поличба за бъдещето на проспериращата арабска страна, на чиято здравна, образователна или социална система биха завидели много източноевропейски държави. В пограничната турска провинция Хатай е открит мъртъв заместник-началникът на Главното разузнавателно управление (ГРУ) към руските въоръжени сили Юрий Иванов. Официално генералът е на частно посещение в страната – отпочива в сирийския курорт Тартус, след което се отправя към другото средиземноморско пристанище Латакия. Неофициално генерал Иванов, който пребивава с дипломатически паспорт в Сирия, изпълнява мисия в Тартус, където руските военни планират през 2011 г. да разположат пълноценна задгранична база на ВМФ.

Както предават местните медии по същото време, с Юрий Иванов в Латакия се намира президентът Башар Асад, придружен от своето семейство. Планът за разширяването предвижда на мястото на досегашната бензиноколонка, както може да бъде кратко описан пунктът за материално-техническо снабдяване, да се появи пълномащабна военноморска база. Разликата не е просто в наименованията. Един основен пункт на базиране, какъвто е постоянната военноморска база, е способен да предостави на съединенията от кораби всички видове обезпечение. Това включва пълен набор от средства за противовъздушна и противоракетна отбрана, противокорабни ракети, средства за възстановяване на боеспособността и провеждане на бойна подготовка, които закрепват категорично руското влияние в Близкия изток и Средиземно море.

Популярна в България е тезата за геоикономическите причини за войната в Сирия, свързани с битката за контрола над газопреносните трасета. На практика събитията, започнали четири месеца след смъртта на генерала от ГРУ са свързани най-вече със съображения от военностратегическо естество и целят блокиране на руските военноморски сили до черноморските проливи и стратегическо разширяване на обхвата на американските ракети до Урал. В сирийската криза Русия не просто защитава свои „геополитически интереси“, както са свикнали да тръбят в някои среди. Опасността руският флот да бъде изгонен от Средиземноморието представлява екзистенциална заплаха за самото съществуване на Руската федерация.

Решението за изграждане на постоянна военноморска база от последните дни е пробив в геополитическата стратегия на „сдържане“ и концепцията за „мълниеносен удар“, наложена от САЩ и отразява дългосрочната прогноза за закрепване на руското влияние в региона.

Опасната игра  – „Мълниеносен глобален удар“

„Трябва да се взима под внимание не намерението, а възможностите“. С това гениално изречение „железният канцлер“ Ото фон Бисмарк описва значението на военния потенциал на дадена държава за международните отношения. Военната стратегия може да си представим като шахматна дъска, на която водещите играчи разполагат своите фигури – сухопътни сили, балистични ракети, военноморски съдове, противоракетна отбрана, военновъздушни сили. Всяко оперативно подразделение има определена функция и обхват на действие точно както фигурите на дъската. Съвкупната „стойност“ на силите на бойното поле в хипотетичен сблъсък с противника трябва да може да доведе до победа. Иначе казано, в една настъпателна стратегия трябва в един момент играчът „на ход“ да обяви „шах и мат“.

Независимо от дипломатическия и икономическия натиск, както показа практиката след края на Студената война, военната сила си остана главното средство за налагане на волята на глобалния хегемон без значение дали става дума за Централна Азия, Близкия изток, Африка, Южна Америка или Европа. Пред световното господство на САЩ обаче има едно огромно препятствие, наречено Стратегически ядрени сили на Руската федерация. Наличието на стратегически ядрени оръжия, способни да нанесат „ответен удар“, обезсмислящ всяка военна кампания, е „препъникамъкът“ пред американските стратези. Това постави западните лидери пред два възможни избора – да се откажат от стремежите си да наложат своята воля над Русия като я включат в обща система за сигурност или да се опитат да обезвредят руските балистични ракети. Дебатът в края на 90-те години в Щатите е разгорещен.

Според големия дипломат Джордж Кенан, „баща“ на политиката на сдържане, донесла победата в Студената война, опитът за налагане на военно превъзходство над Русия е вреден за САЩ. Разширяването на НАТО по негови думи би било „трагична грешка“, която ще доведе до нова Студена война. За съжаление думите му не са чути. Започва политиката на разширяване на НАТО, изместване на военната инфраструктура на изток и военнополитическо изтласкване на Русия към границите й.

В забързаното ежедневие човек рядко се замисля, че европейското благоденствие и сигурност, нашето спокойствие и мир се основават на двустранните военнополитически споразумения между САЩ и СССР от времето на Студената война. Договорът за ограничаване на системите за противоракетна отбрана от 1972 г. (забраняващ разполагането на ПРО за възпиране на съперниковите стратегически ядрени сили), Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обхват на действие (премахващ всички ядрени и конвенционални наземни балистични ракети с обхват 500-5500 км), поредицата договори за ограничаване на стратегическите ядрени сили (САЛТ-1,2, СТАРТ-1,2,3) и споразумението, изключващо разширяване на НАТО на изток създават стратегически баланс, гарантиращ неизползването на военни средства, благодарение на който в Европа се възцарява мир. Днес всичко това се унищожава пред очите ни.

„Пътят към ада е постлан с добри намерения“. През 1941 г. нацисткото военно командване обяснява на офицерския и кадровия състав позиционирането по съветската граница с… настъпление към Персия (днешен Иран) с руско позволение, за да се накажат англичаните. По ирония на съдбата първият колосален удар върху стратегическия баланс Съединените щати направиха с оправдание за иранска заплаха. Излизането през 2002 г. от Договора за ограничаване на системите за противоракетна отбрана и изместването на американската военната инфраструктура към руските граници вашингтонските лидери обосноваваха с несъществуващи ирански ядрени ракети. Както заяви руският президент Владимир Путин по време на провелия се наскоро икономически форум в Санкт Петербург очевидно още от началото Вашингтон използва заблуда. След ядреното споразумение иранската ядрена „заплаха“ вече не съществува. „Защо тогава построиха противоракетна система в Румъния?“, риторично пита руският лидер.

Целта на рискованата игра, залогът на която е животът на всеки един човек на тази планета, всъщност е опитът за военно превъзходство над Русия чрез доминиране над стратегическите и ядрени сили. Наред с противоракетната отбрана, една нападателна стратегия трябва да разчита на ударни сили, които да „занулят“ опасността от руските балистични ракети още преди да са изстреляни. За тази цел Съединените щати разработват доктрината на т.нар. „мълниеносен глобален удар“ (Prompt Global Strike).

През 2010 г. държавният секретар по отбраната Робърт Гейтс официално обявява способността на САЩ за нанасяне на мълниеносен глобален удар, който на теория би трябвало да успее да унищожи комплекс от цели в рамките на един час с високоточни ракети без използване на ядрено оръжие. Тук обаче идва и проблемът за стратезите от Пентагона – американските ракети не могат да достигнат руските позиции в района на планината Урал.

Какви тайни крие „Егида“?

Източната стая на Белия дом е най-голямото и пищно помещение в резиденцията на американския държавен глава. На това място са провеждани сватби на президентски дъщери, полагани са за поклонение телата на седем от осемте починали по време на мандат президенти. Тук са подписвани документите, изградили „американската изключителност“ на нация, призвана да утвърди световния мир, каквито са Пактът Бриан-Келог за отказване от войната като средство за държавна политика, Споразумението между Никсън и Бреженев за мирно използване на атомната енергия, Договорите от Камп Дейвис, довели до израело-египетския мирен договор от 1979 г. Източната стая е мястото, където на 8 декември 1987 г. е положен вторият фундамент на стратегическия баланс, гарантиращ световния мир. Това е Договорът за ликвидиране на ракетите със среден и малък обхват на действие, подписан между лидерите Горбачов и Рейгън. Европа вече може да е спокойна, че не е я грози ядрен апокалипсис. Последователно изтеглени и ликвидирани са всички наземни балистични ракети с обсег между 500 и 5500 километра. Ключовата дума обаче е наземни. Изхождайки от това ограничение ястребите в Пентагона, разчитащи да създадат скрито мощен ударен компонент за нанасяне на първи обезоръжаващ удар, разработиха и внедриха в американските военноморски сили през последното десетилетие бойната система „Егида“ (Aegis Combat System), чието предназначение официално е противоракетна отбрана.

Егида в гръцката митология е щитът, който Зевс използва в битката с титаните, за да се защити. Впоследствие той бива използван както за защита, така и за нападение. За тази цел в средата му била поставена главата на Медуза, вкаменяваща погледналите я и щитът бил даден на Атина – богинята на мъдростта и военните стратегии, чийто символ са змията и совата. Аналогиите са показателни.

Противоракетният чадър, насочен срещу руските стратегическите ядрени оръжия е придружен от мощен ударен компонент – системата MK-41 VLS, позволяваща изстрелване на ракети „Томахоук“. Тъй като са базирани на кораби, тези ракети, даващи възможност за пренасяне на ядрен заряд с обхват 2500 километра, не попадат в ограниченията на Договора от 1987 г. Именно това е военностратегическото обяснение на „Майдана“ в Украйна и опитите за изтласкване на способния да противодейства на американските ескадрени миноносци руски флот от Крим.

image00

 

 

Системата „Егида“ не е реакция към някаква имагинерна „руска агресия“, нито е отговор на кризата в Сирия. Стратезите от Пентагона с години разработват техническите параметри на проекта. Официално решението за изграждането на „противоракетен щит“ в Европа, който да покрие средиземноморското направление на удара, е взето още през 2012 г. на срещата на НАТО в Чикаго и малко по-късно в Средиземно море пристигат ескадрените миноносци „Карни“, „Доналд Кук“, „Рос“ и „Портър“ с ракети „Томахоук“ на борда.

Не е случаен фактът, че в разгара на украинските събития 6-ти флот, начело със самолетоносача „Джордж Х.У. Буш“, зае позиции на черноморските проливи, а миноносецът „Доналд Кук“, доближи кримския бряг, преди да бъде спрян. От натрупаните факти вече е затвърдено заключението, че украинската криза е следствие на руската съпротива на опитите за военна кампания срещу Сирия. Неуспели да премахнат военноморския флот на Москва от Средиземно море, ястребите от Пентагона се насочиха към опасен план „Б“ – изгонване на Черноморския флот от Севастопол, което автоматично оставя подразделенията в Източно Средиземно море отрязани. Както стана ясно от изказванията на извършилите украинския преврат лидери на „Десен сектор“ и партия „Свобода“, „победоносният поход“ на „Майдана“ трябва да завърши с изхвърляне на руския флот от Севастопол.

Но Москва установи политически контрол над населения с руско и рускоезично население Крим и разположи ПВО, ракетни комплекси, авиация и противокорабната система „Бастион“ и с това просто парира окончателно възможността за разширяване обхвата на морско базираните ракети „Томахоук“ до Урал.

Срутва ли се и вторият стълб на международната стабилност?

Пентагонът осъзна невъзможността да си гарантира военноморско превъзходство над Русия, което бе съчетано с шок от едно събитие – модернизацията на руското оръжие и най-вече разработването на високоточни ракети. САЩ излязоха от Договора за ПРО през 2002 г., с което мимоходом се съгласиха с факта за развитието на руската ракетна програма. Стратезите от Пентагона очевидно са разчитали, че намиращата се в тежко финансово положение в началото на века Русия няма да успее да модернизира остарялото военно наследство на Съветския съюз.

Във Вашингтон дори наричаха мащабната руска програма за въоръжаване до 2020 г. „книжен тигър“. Затова шокът на запад трябва да е бил много голям когато на 7 октомври 2015 г. 26 крилати ракети клас „Калибър“, изстреляни от акваторията на Каспийско море, прелетяха повече от хиляда километра и поразиха с висока точност цели на „Ислямска държава“. Буквално на следващия ден Пентагонът изтегли самолетоносача „Теодор Рузвелт“ от Персийския залив „за ремонт“ като по този начин за пръв път от 2007 г. остави региона без покритие в разгара на обтегнатите отношения с Москва. На пръв поглед между двете събития няма връзка, но това е само привидно.

Самолетоносачът „Теодор Рузвелт“ носи името на 26-тия поред президент на САЩ – което беше и числото на изстреляните ракети. С този ход руските военни разкриха на колегите си във Вашингтон, че 5-ти американски флот в Персийския залив е лесна мишена за високоточните руски оръжия. Самолетоносачът оставаше непокрит от средства за противоракетна отбрана, които предвид системата за преодоляване на ПРО, подсистемата за корекция по релефа на местността и възможността „Калибър“ да носи тактически ядрен заряд, така или иначе може да се окажат неефективни.

Изграждането на пълноценна база на руския ВМФ в Тартус в този контекст ще бетонира отбранителните способности на Руската федерация. Това, заедно с подготовката за изграждане на обща система за противоракетна отбрана между Турция и Русия с компоненти от Китай, както оповести говорителят на турския президент Ибрахим Калън, превръщат Южния фланг с акваториите на Черно и Каспийско море в непристъпна крепост, гарантираща отбраната на руските Стратегически ядрени оръжия от юг. Случайно или не, малко по-късно през деня след обявяването на идеята за руско-турски противоракетен щит турският курорт Анталия бе обстрелван с три ракети от неизвестни екстремисти.

image01

 

 

Налице са сериозни знаци, подхранващи страховете, че в преследване на болната амбиция за военно превъзходство над Русия, ястребите във Вашингтон ще съборят втория стълб на системата на стратегически баланс – Договорът за ликвидиране на ракети със среден и малък обхват. След като не успява да пробие ракетната блокада в южните морета, разполагането на т.нар. система за противоракетна отбрана в Румъния и Полша е по същество освен всичко останало косвено нарушение на договора за ракетите със среден обхват. Изгражданите противоракетни системи в Източна Европа са базирани на универсалната платформа MK-41, техническите характеристики на която позволяват изстрелване на ракети „Томахоук“ с обхват 2500 километра към всяка точка от руските европейски територии в нарушение на забраната на договора.

Едва ли има нещо, което да е заплашвало световната сигурност така, както този ход на Вашингтон. Дори Кубинската криза не е била заредена с такъв рисков заряд. Хората не разбират колко потенциално опасна е ситуацията в действителност. „Светът бива придърпван в едно напълно ново измерение, докато Вашингтон се преструва, че не се случва нищо“, заявява руският президент Владимир Путин и допълва, че западните служители „замазват очите на новинарските медии“, които от своя страна дезинформират аудиториите си.

Още през 2007 г. началникът на Генералния щаб на руската армия предупреди, че разполагането на системите за ПРО в Източна Европа може да доведе до излизане на Русия от договора за ликвидиране на оръжия със среден и малък обхват. Притеснението на руската страна бе потвърдено наскоро от председателя на Съвета на Федерацията по отбрана и безопасност Виктор Озеров, който допусна възможността Русия да излезе от Договора за ограничаване на стратегическите настъпателни оръжия – третият стълб на системата на стратегически баланс. При ратифицирането на новия Договор, руският парламент изрично записа, че разполагането на система за ПРО може да е причина за денонсирането му. Още от сключването му по време на Студената война СССР обвързва изпълнението му със съблюдаването на Договора за ПРО.

Последният ход е обясним – американските ракети със среден и малък обхват са разположени далеч от бреговете на САЩ. Поради възможността да поразят цели на територията на Русия те имат стратегически характер за разлика от руските аналози, които не могат да достигнат територията на САЩ.

Ситуацията в Сирия се изостря пред очите ни, а милитаризирането на Източна Европа и разрушаването на стратегическия баланс биха означавали, че една случайна искра е в състояние да подпали глобална война. В отговор на статия, анонсираща американски удари по силите на сирийската армия, публикувана във „Вашингтон пост“ (близък до кръга на „ястребите“), официалният представител на руското МО декларира готовност на руската армия да свали всеки американски самолет, представляващ заплаха.

Военностратегическите замисли на войнолюбците в Пентагона изключват разбирателство с Русия за Сирия – просто Русия трябва да напусне Тартус. Това е и причината за провалените мирни договорки между президентите Путин и Обама с нанасянето на въздушни удари от САЩ, при които по неофициална информация са загинали руски военни инструктори. Отговорът на Кремъл не закъсня и ракети „Калибър“ поразиха цели, по непотвърдени данни, включително щаб-квартира със западни военнослужещи.

Руският външен министър Сергей Лавров директно заяви, че службите за сигурност на САЩ, а не Белият дом, диктуват външната политика за Сирия. „Независимо от факта, че главнокомандващ на САЩ е президентът, а Барак Обама винаги е подкрепял, доколкото ми е известно, сътрудничеството с Русия и потвърди това по време на срещата с Путин в Китай, струва ми се, че военните не слушат много командващия си”, обяви Лавров. По всичко личи, че именно Барак Обама е „спирачката“ пред по-нататъшната ескалация на конфликта. С думите си, че решението за ударите в Либия е неговата най-голяма политическа грешка, и след съпротивата срещу интервенция в Сирия, Нобеловият лауреат за мир показва, че продължава да бъде привърженик на ненасилствените методи в политиката. Но мандатът на Обама приключва, а изборите за президент на САЩ на пръв поглед не обещават с нищо „гълъбите“ да вземат превес. Както се изрази наскоро инициаторът на края на Студената война Михаил Горбачов, светът „се приближава до опасна зона”.

Автор:  Николай Николаев
Източник: a-specto.bg


* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

loading...
На прага на голяма война – има ли пилот в кабината? by

Последни от Свят

Отиди Горе