Monsanto, Bayer и новата асексуална революция

в Свят
Loading...

Чрез предложението за слонска сватба между ГМО гигантите Bayer и Monsanto може да станем свидетели на създаване на първата компания с елементи на държава Food Inc., която ще сложи началото на революция в бъдещия модел за изхранване на хората – чрез разгадаване на тайната на асексуалността на растенията

 

Яденето е насъщно, защото без него бихме изчезнали. Яденето е първичен инстинкт, който превръща Космоса в един гигантски космически банкет. „Тайната на изобилието от храна на Земята е в асексуалността” , казва Лестър Браун, създател и несменяем директор на най-големите организации за защита на околната среда Worldwatch Institute и Earth Policy Institute във Вашингтон. „Най-великата мечта на фермерите е да открият начин да превърнат царевицата и другите зърнени храни в супер растения, способни да се възпроизвеждат.Терминът за това вегетативно чудо е апомиксис (размножаване без секс). Апомиксис е тайната на земеделието, отговорът на всички проблеми за изхранването на човечеството. Който открие мистерията на апомиксис, ще бъде истинският владетел на света, защото ще революционизира земеделието и ще получи гигантски печалби. Ще могат да се създадат супер растения, които ще се размножават самостоятелно, без да изискват толкова грижи и разходи от хората, и така ще се реши най-сложният проблем на планетата – този за глада и мизерията. Това е голямата мистерия на генното инженерство, това е голямата мечта на биолозите, това е залогът за милиардите инвестиции в откритието, което дължим на любопитния монах от Моравия Грегор Мендел, чиито експерименти с кръстосване на грах го утвърждават като бащата на генетиката. Става дума за неговите експерименти в манастирската градина в Брюн. Но онова, за което той все още не е признат, са наблюденията му извън градината, на поляната пред манастира, които той само описва, класифицира, но така и не успява да обясни до смъртта си. Дори днес не е съвсем ясна мистерията със странните репродуктивни способности на две растения, които срещаме по поляните и за които не си даваме сметка, че крият ключа към безпроблемното ни бъдеще – глухарчето и жълто-оранжевото диво цвете, известно като миши уши. Мендел кръстосал грах и още 30 000 растения, за да установи закономерностите на наследяване на редица признаци: оцветяване на семената, конфигурация на обвивката им, багра на цветовете и др. Обаче един германски ботаник му се присмял и го предизвикал да повтори експериментите си, но този път с глухарчета и миши уши и тогава да говори. И наистина Мендел изпаднал в паника. Кръстосвайки граха, той откривал във всяко младо растение наследени елементи от растението родител, при което в хибридите външно се проявявал само един от родителските белези. Така формулирал двата си закона. Първият (за доминантния признак) обяснява защо при първото хибридно поколение се проявява доминантният ген (унаследяване при пълно доминиране). Вторият (за рецесивния признак) обяснява разпадането на белезите във второто хибридно поколение, като съотношението между броя на растенията с доминантния признак спрямо тези с рецесивния винаги остава едно и също в следващото поколение – 3:1. Само че при глухарчето, мишитеуши и още някои растения (и животни) тези закони не действат. Техните поколения са напълно идентични на растението майка, няма никакви генетични изменения и те са пълно копие на първото растение – независимо дали след 10 или 1000 поколения.

Мендел умира, без да може да си обясни загадката. Но дори и да е имал някакво обяснение, всичките му записки са изгорени след смъртта му. Днес учените знаят, че това се дължи на размножаването без секс на тези организми. Но какъв точно е механизмът на това размножаване, никой не знае. Законите на Мендел са безсилни. Дори нещо повече – тези растения ги опровергават и разбиват на пух и прах. В термина апомиксис няма нищо еротично, той просто означава „извън, без смесване”. Обикновено растенията се размножават, като отделят полени, които, носени от вятъра или от насекоми, стигат до други растения и ги оплождат. При апомиксичните растения полените са безплодни, а яйцеклетките сами вършат цялата работа. Така при размножаването, вместо да се получава игра на гените между доминантен и рецесивен признак, са налице „замръзнали” веднъж завинаги гени. Които се възпроизвеждат като абсолютно копие на оригинала. От 40 хиляди растителни семейства само около един процент се възпроизвеждат без секс, като от тях няма нито едно растение от нашата основна хранителна верига – с изключение на екзотичните плодове като цитрусите, мангото, черните боровинки. Генните инженери от САЩ, Европа, Австралия, Русия търсят отговор тъкмо на тази мистерия на асексуалния живот на растенията, без да изгарят от желание непременно да създават „Франкенщайн-храни”. Те искат да узнаят защо нито едно от растенията, с които се храним, не е асексуално. Защото ако беше, то тогава те щяха да се възпроизвеждат задължително и нямаше да се влияят нито от време, нито от външни фактори, нямаше да се налага да ги тъпчем с пестициди, инсектициди, за да се запази реколтата. От 1935 г. насам, откакто официално съществува пазарът на хибридните семена, животът им е само една година и фермерите са принудени отново и отново да купуват семена, ако искат да бъдат конкурентни. След което ги блъскат с всякакви химикали – торове, хербициди, инсектициди, за да защитят реколтата си. Ако тези семена притежаваха апомиксични гени, те щяха да се възпроизвеждат като глухарчетата, нямаше да има нужда да се купуват семена всяка година и на практика щяха да бъдат вечни. Фермерите щяха да използват семена от предишната реколта (както са правели в миналото), като запазят само семената с най-здравите гени. Но компаниите за семена също биха процъфтявали, защото отглеждането на нови и нови хибриди е много скъпо удоволствие, което поглъща време и усилия. Те просто биха фиксирали гените на най-добрите семена, за да се получава всяка година само най-добра реколта. Точнo тук е ключът към човешкия фактор: какво би станало, ако някоя компания успее да разгадае тайната на апомиксичното земеделие и откаже да я сподели? Ако тя бъде патентована от тази компания, другите фермери ще бъдат изключени от „ексклузивния клуб на VIP земеделците” и ще продължават да се мъчат със сушата, вредителите, наводненията. Поне за 20 години – колкото е нормалният срок за регистриране на един патент. Това е великата тайна на генното инженерство и тъкмо нея се опитват да разгадаят компании като Monsanto, Bayer, DuPont, Dow Chemical, Syngenta и няколко по-малки играчи на пазара.

Новите конкистадори

Истинската опасност от генномодифицираните храни не идва от това, че учени социопати бъркат в генома на храните и разместват, махат или прибавят гени. Екзотично и в холивудски стил звучат ужасяващите истории за трайни увреждания на човешкия организъм от тези манипулации. Всички тези страховити сценарии са необходими, за да се обясни (или прикрие) главното – генното инженерство и ГМО храните са инструментът заустановяване на световно господство посредством пълен контрол над храните. Лидер в този завоевателен поход е Monsanto и затова тя е най-мразената компания на света – защото е разработила и следва цялостната стратегия за постигане на тази цел. Затова съществуват понятия като Законите на Monsanto и Моделът на Monsanto. Това отново са евфемизми, които отклоняват вниманието от главната цел – патентите. Компанията винаги е казвала, че смисълът на генното инженерство е начин да си осигуриш патенти и това е основният смисъл в нейната дейност. Ако погледнете какво правят, ще видите, че те експериментират с двайсетина растения, в които вкарват Bt гени (от бактерията Bacillus thuringiensis): синап, бамя, патладжан, ориз, броколи и т.н. След това вземат патента върху семената за тези генетично модифицирани растения и започват да събират за тях такси. Целта е фермерите от целия свят да зависят от тях за всяко посято семе и за всяко засадено растение, за всяка нива, която култивират. Monsanto e най-голямата корпорация, която контролира въвеждането на нови сортове зърнени и овощни култури с помощта на генномодифицирани организми и се опитва да стане монополист в отглеждането на животни. Ако Monsanto наложи всички свои патенти, компанията ще може законно да забранява на учени фермери въвеждането на нови породи, описани в патентните формули, или да ги накара да плащат определено възнаграждение, за да правят това. Всяко ново „изобретение”, което компанията се опитва да патентова, е само комбинация от вече известни методи: кръстоски и създаване на нови хибридни семена или породи животни с помощта на изкуствено осеменяване. Биотехнолозите от Monsanto твърдят, че технитесемена са най-устойчиви, най-здрави, най-защитени срещу всички природни, болестотворни и вредителски бедствия, като гарантират обилна реколта, сигурна защита, перспектива. Що се отнася до животните, компанията твърди, че създадените от нея нови породи свине дават месо със значително по-малко мазнини и е по-хранително. Те твърдят, че става въпрос за нова порода свиня с особено подреждане на гените, макар реално това да е само вариация на природната комбинация от гени и тя изобщо не е изобретение на Monsanto. Тази манипулация бе разкрита преди 8 години с документалния филм на френската журналистка и режисьор документалист Мари-Моник Робен, плод на тригодишни усилия и разследване на глобалната стратегия на Monsanto. „Логиката на тази стратегия е много проста: щом контролират семената (посевите), те контролират храната. Това е тяхната стратегия. Това е много по-мощно от бомби и оръдия. Това е най-добрият начин да контролираш хората и света”, казва във филма проф. Вандана Шива, директор на неправителствената организация „Навдания”, чрез която се бори за защита на дребните фермери, защитата от патентите на Monsanto на местните семена и насърчаване на натуралното земеделие и справедливата търговия. Генномодифицираните храни са стратегия за тотално монополизиране и концентрация на властта в няколко корпорации. Достатъчен е само фактът, че семената не са способни на естествено размножаване, тоест земеделците са задължени да купуват тези семена само от фирмите, които ги произвеждат. ГМО е действен инструмент за преразпределение насветовния пазар на храните и поставянето му под контрола на корпорациите. И особено на една – Monsanto.

GMO или OMG (Oh, My God)

В своята фундаментална книга „Новата геополитика на храната” Лестър Браун прогнозира, че XXI век ще бъде столетието на войните за храна. Той твърди, че бъдещето на човечеството все повече ще се определя от недостига на храна и особено когато стигне 10 милиарда души през 2050 г. Храната отново се превръща в скрития двигател на световната политика. И на икономиката. Кризи като тези в Близкия изток и Африка ще се превръщат все повече в неизбежен елемент от модерния свят. Дефицитът на храни е новата норма. Бежанската криза не е породена от страха от смъртта, тя е следствие от невъзможността на хората в конфликтните райони да си осигурят храна. По време на конфликтите в бивша Югославия все още действаше системата за доставки на хуманитарни помощи, като основен благодетел бяха западните държави и хуманитарните организации. При конфликта в Украйна този инструмент за първи път не сработи. Дори нещо повече – Русия бе обвинена, че е агресор, защото се опитва да достави хуманитарни помощи за цивилното население в Донбас. Което предизвика масова бежанска вълна на рускоезичното население към Русия. Същият модел бе използван и сега в Сирия: държавата води война, земеделието е замряло, няма храна, няма работа, няма доставки на хранителни продукти и гладът гони хората към Европа. Просто трябва да се нахранят. Проблемът с храната се усложнява и от демографските фактори. От 1970 г. населението се е увеличило двойно, а това означава, че всеки ден нови 220 хил. човека сядат на планетарната трапеза и искат да ядат. Всяка година фермерите трябва да изхранват 80 милиона нови гърла в глобалната столова. В същото време с развитието на страни като Китай и Индия, където икономическият растеж означава и подобряване на стандарта на живот, всяка година 3 милиарда души променят своята хранителна диета, опитвайки се да преминат в по-висока категория – с повече месо, мляко и яйца. Това изисква отглеждането на повече домашни животни, което пък води до увеличаване на търсенето на зърнени фуражи и соя. В миналото САЩ служеха като буфер при зърнени кризи. Сега сериозна част от реколтата се превръща в биогорива. Днес светът консумира годишно 2,2 милиарда тона зърно. В миналото консумацията се увеличаваше с 20 милиона тона годишно, а днес – с 40 милиона тона. В същото време САЩ за миналата година имат реколта от 400 милиона тона зърно, от които 126 милиона тона са превърнати в етанол (преди десет години за тази цел бяха използвани едва 16 милиона тона). По данни на ООН в момента почти половината от произвежданото зърно в света се използва за храна на животните. Според прогнозите потреблението на месо ще се увеличи от 37,4 кг на човек годишно през 2000 г. до 52 кг през 2050 година. Това означава, че до средата на века 50% от производството на зърно ще бъдат използвани за увеличаване на производството на месо. Но съществува една огромна въпросителна: макар в света да съществуват 80 хиляди вида растения, които се използват за приготвяне на храна, повечето хора не използват това разнообразие и консумират предимно ориз, пшеница, царевица и маниока. И като универсална добавка – соя. „Оризът, пшеницата и царевицата съдържат относително малко протеини и недостатъчно хранителни вещества, необходими за правилното хранене. По този начин преминаването от разнообразна към опростена система за отглеждане на зърнени култури е довело много от развиващите се страни до недостиг на хранителни микроелементи”, твърди специалният докладчик на ООН за правото на прехрана Оливие де Шутер. Той определя агроекологията като модел за развитие на селското стопанство, който ще помогне да се гарантира правото на храна за всеки. Сега обаче човечеството остава в плен на четири култури, които осигуряват половината от цялата хранителна енергия и една трета от протеините. Пшеница, ориз, царевица и маниока са основна храна на 4 милиарда души, тоест за две трети от населението на планетата. Това се отнася най-вече за развиващите се страни. Докато зърнените храни гарантират едва 30% от количеството калории на хората в Европа, Северна Америка и Австралия, то при развиващите се страни съотношението стига до 70%. Схемата е изключително стройна и проста: свеждайки хранителната диета до толкова малко продукти, мултинационалните компании могат да контролират целия процес от засяването, прибирането, преработката и реализирането на продукцията на основните хранителни продукти на планетата. Една от най-драматичните промени на световния пазар за храни през последните 30 години е концентрацията на бизнеса с храните в ръцете на няколко американски и европейски гиганта. Преди това производството на храни представляваше относително скромен локален бизнес. Новата индустриализирана система на храните напомня на глобална империя. Фелисити Лоурънс от „Гардиън” прави находчиво сравнение: днес живеем в условията на „хранителен фордизъм” – поточна линия на храните, хомогенизирани и приготвяни от стандартни компоненти. Голяма част от тези компоненти са произведени от американския излишък на земеделска продукция и се контролират от олигопола от компании, известен като групата ABCD – ADM (Archer Daniels Midland), Bunge, Cargill и (Louis) Dreyfus. (Повечето от тях дори не са известни в Европа.) Тези четири мултинационални компании доминират на световния пазар на храни, като контролират между 80 и 90% от търговията със зърнени храни – соя, пшеница, царевица. Групата ABCD стои зад идеята за пълна либерализация на пазара с цел създаване на гигантски глобален пазар на зърнените храни – без никакви търговски бариери. Те стоят и зад инициативата за легализиране на генномодифицираните храни, което ще им даде възможност да контролират целия процес на търговията със зърно – от семената до брашното. Освен всичко останало американските гиганти Cargill, ADM и Bunge поддържат стратегически съюзи и джойнт венчъри с доста компании за семена и агрохимическа продукция като Monsanto, DuРont, Syngenta и Limagrain (последната е френска фирма, която държи 50% от глобалния пазар със семена). Що се отнася до компаниите за агрохимикали, тук партньорите са отново DuPont, Monsanto, Syngenta, но също така Dow и двата германски гиганта Bayer и BASF. Развитието на технологиите все повече налага храната да се подлага на преработка и да получава добавена стойност. Така тя постепенно преминава в ръцете на няколко големи корпорации, които стават все по-могъщи, а през последните месеци агресивно се прегрупират и консолидират. Стратегическите съюзи между тях им позволяват да контролират 75% от пазара на тези продукти в света. Сливането на Monsanto–Bayer прекроява този пазар и поставя германско-американския концерн в центъра на глобалната хранителна верига. Теорията твърди, че конкуренцията е най-силната страна на капитализма и когато има две или повече компании, всичко е идеално: щом има конкуренция и сблъсък за вниманието на потребителите, пазарът работи и това пришпорва цените надолу. Приказки от 1001 нощ. Много любопитно мнение по въпроса изразява бившият президент на ADM Дуейн Андреас в интервю за списание Mother Jones: „Клиентът е нашият враг. Конкурентът е нашият приятел. В света няма дори едно зрънце, което да се продава чрез свободния пазар! Запомнете това! Нито едно зърно от никаква култура в този свят не се продавачрез свободния пазар. Нито едно! Единственото място, където има свободен пазар, е в речите на политиците”. Това е реалността на сегашната перверзна система на селскостопанско производство. Причината за сегашната криза до голяма степен се крие в системата за производство на селскостопански продукти, наложена през последните десетилетия: двата най-големи селскостопански производители САЩ и ЕС сериозно субсидират своите фермери, което им позволява да продават продуктите си на световния пазар на по-ниски цени. Основните съставки на съвременната хранителна система са поддържани на ниски цени посредством политиката на американското правителство. Американският износ създава един напълно нов модел на консумация, защото там, където отиват американските субсидии и помощи, обикновено следва и налагане на американския начин на хранене. Между 2005 и 2015 г. американското правителство субсидира със 165 милиарда долара производството на земеделска продукция. 90% от тези пари отиват за производството на соя, царевица, ориз и пшеница. Основният бенефициент на тези пари не са американските фермери, а мултинационални компании като Monsanto, Cargill, ADM и др. Експортните субсидии им позволяват да изнасят продуктите си на по-ниски цени и така останалите страни и компании не са конкурентоспособни. След това те връщат парите в САЩ след реализирането на пазара с принадена стойност. Това е старият модел на търговия, който империите в миналото са прилагали спрямо колониите си. Сега този модел трябва да се наложи над останалата част на света – чрез Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ).

Аспирин и «Франкенщайн-храни»: къде е логиката

„Кой би искал да е акционер в Monsanto сега? Със сигурност аз – не!”, коментира иронично Олаф Сторбек от „Ню Йорк Таймс” новината на годината: най-голямата корпоративна продажба в историята на бизнеса за 62 милиарда долара, платени кеш. (На 24 май 2016 г. Европейската комисия одобри покупката на компания №2 в бизнеса с бира SABMiller от концерн №1 срещу 106 милиарда долара, но сумата е платена в акции, а не кеш.) На пръв поглед сделката няма никакъв финансово-икономически смисъл. Една от най-уважаваните и авторитетни фирми в Европа и света с най-разпознаваемия бранд аспирин Bayer се слива с най-мразената компания (след Световната банка и Shell) – Monsanto, чието име се свързва не само с ГМО, но още от зората на своето съществуване бълва продукти, обявявани за вредни за здравето на човека – от първия захарин (произведен за Coca-Cola) през инсектицида DDT, Agent Orange с отровата диоксин, канцерогенните полихлорировани бифенили (PCBs), волския хормон на растежа (rBGH) до най-модерния подсладител и пореден канцерогенен продукт на компанията – аспартам. Вярно е, че Bayer има печална слава заради отровния газ Zyklon B, с който са избивани хора в нацистките лагери на смъртта, но фирмата отдавна се извини за това прегрешение. Реално Bayer няма никаква финансово-икономическа изгода от това да купува Monsanto. Според списание Journal ASEED Europe (Action for Solidarity Environment Equality and Diversity) още през 2013 г. Bayer е един от основните играчи на пазара за пестициди и семена. По данни на Европейската патентна служба по брой на притежаваните патенти германският концерн е първи в света в доста категории: пшеница, ориз, ръж, памук, захарно цвекло, рапица, картофи, тютюн, грозде. Списъкът с култури, патентовани от фирмата Bayer, е наистина дълъг. Bayer дори е водеща сила при ГМО дърветата – топола, бор, евкалипт. Всъщност Bayer притежава 206 от общо 2002 патента на трансгенетични растения, регистрирани в Европейската патентна служба (EPO) в Мюнхен. Така се нарежда пред компании като DuPont Pioneer (179), BASF (144), Syngenta (135) и Monsanto (119).

Тогава защо Bayer купува

Най-напред в съвременния свят трудно може да се говори, че една компания е германска, американска или китайска. По същата логика Bayer е със седалище в Леверкузен, но е мултинационална компания, в която най-голям акционер е американският инвестиционен фонд Blackrock на първия трилионер в света Лари Финк (управлява 5,7 трилиона долара), както и канадските Sun Life и Capital Group. Всъщност най-големите индивидуални акционери в концерна са американски и канадски фирми – с 6% от капитала. Едва 11% от капитала се държат от частни акционери, а със своите 300 000 дребни акционери Bayer е най-голямата публична компания в Германия и в Европа. В момента 7% от капитала все още чакат своите собственици. Реално Bayer премести своя бизнес с ГМО в САЩ още през 2012 г., защото в Германия биотехнологиите имат много противници и изобщо не може да се работи спокойно в тази сфера. Това стана, след като картофите от сорта „Амфлора” бяха унищожени от анти-ГМО активисти още на опитната база на Bayer, след което бяхазабранени от министъра на земеделието Илзе Айгнер и накрая като за капак бяха заклеймени и от Европейския парламент. Купуването на Monsanto маркира последния етап от бягството на германската агрохимия отвъд океана. Bayer залага напук на яростната съпротива у дома и от Брюксел върху развитието на модерна аграрна индустрия, защото в крайна сметка населението на Земята трябва да се изхранва и това няма да стане с кампании на Greenpeace. Без генетични технологии аграрната индустрия е немислима, така както без генетичните технологии не може да се развива фармацевтичната индустрия. Bayer вече направи първата стъпка с покупката на част от Merck&Co за 10 милиарда долара, така че на този фон няма нищо изненадващо в хода с Monsanto. След сливането пазарната капитализация на общата компания ще бъде 80 милиарда долара, а годишният оборот ще скочи до 23 милиарда долара.

В сделката има няколко любопитни и странни детайла

На 1 май новият президент на концерна Bayer Вернер Бауман официално встъпи в длъжност, замествайки американеца от холандски произход Мерин Декерс. Своето назначение той отпразнува със скромен обяд в луксозното Bayer-Casino в Леверкузен в компанията на отбрани журналисти. Сядайки на любимата си маса (той е в компанията от 29 години), дори без да гледа менюто, си поръча „сирене с червен пипер и бейби спанак”, „доматена Еспума с моцарела и босилек”, а за основно ястие – „агнешки котлети с диви аспержи”. Между блюдата Бауман много пестеливо обясни своята програма с думите: „Все още не сме там, където бихме искали да бъдем. Затова може да се каже, че ще преследвам една последователност в промяната – но нищо революционно”. Само три седмици по-късно обаче Бауман предизвика сензация с офертата си към своя главен изпълнителен директор Хю Грант (шотландец, да не се бърка с холивудската звезда). И ако това не е „нещо революционно”, здраве му кажи! Отговорът на Monsanto беше още по-загадъчен. There is nothing there, сподели пестеливо президентът на компанията Брет Бигеман, когато медиите му зададоха въпроса за офертата. След което обясни в хронологичен ред, че предложението е отправено официално на 10 май с писмо от Леверкузен, но без да се посочва никаква конкретна цена. След като Bayer официално обяви сумата на 23 май, на следващия ден Monsanto реагира и отговори, че цената (122 долара на акция) не устройва компанията и поради това на този етап офертата е отхвърлена. Макар че в деня на офертата акциите на Monsanto се търгуваха по 110 долара за акция, а преди това се търгуваха дори на 97 долара за акция. Германският концерн има време да продължи разговорите, като максималната сума, която може да предложи, е 150 долара за акция, след този таван вече ще е необходимо съгласието на акционерите. „Уолстрийт Джърнъл” обясни няколко дни по-късно, че странните думи на Бигеман не са казани случайно и те са му били написани черно на бяло от адвоката по фондовите сделки на компанията – хем да не каже нищо конкретно, хем да не подведе инвеститорите и да повлияе на курса на акциите, което да наложи намеса на Комисията за ценните книжа и борсите. По-късно думите му бяха коментирани като „честна грешка”. Тоест Бигеман „без малко да наруши правилата, но не достатъчно сериозно”, за да има ответна реакция от контролния орган на борсата. Което показва колко деликатна е цялата сделка. Или че новината е само върхът на айсберга, а огромна част от него е скрита в морето от интереси, което двете компании си поделят. Времето на обявяването на новината почти съвпадна с провелите се четири дни след това в 400 града в 48 държави протести срещу генномодифицираното настъпление на Monsanto. Тази година маршът против Monsanto беше забележителен с това, че не бе организиран от традиционните анти-ГМО организации – Greenpeace, Friends of the Earth International или други неправителствени структури. Той бе организиран спонтанно по Facebook и всъщност се прояви като истинско глобално анти-ГМО движение, народен протест, който придобива все по-масов характер и ще затрудни разпространението на ГМО в Африка, Китай, Индия, Латинска Америка и, естествено, в Европа. И точно в този момент се оказа, че анти-ГМО протестърите по света няма срещу какво да протестират, защото Monsanto ще бъде погълнат от Bayer, зловещото му име ще изчезне и в бъдеще няма да се появява повече, за да дразни света. Всъщност новината бе парекселанс пиар акция в стила на рекламната компания Burson & Marsteller (същите, които навремето организираха например пропагандната кампания преди войната в Ирак). Това никак не е случайно. Вече съществува подобен прецедент за „лъжлива” пиар кампания. През 1999 г. след поредните масови протести, които тогава продължиха няколко месеца по целия свят, Monsanto организира подобен цирк, като сама отправи сензационна оферта за покупка на компанията от Мисисипи Delta & Pine. Истинската цел бе да придобие най-новата тогава биотехнология, известна като GURTS (Genetic Use Restriction Technology), но след това наречена на жаргон „Терминатор”. Тази технология тласка генномодифицираните семена и растенията да „се самоубиват”, след като бъде прибрана реколтата, и за всяка следваща кампания за сеитба трябва отново и отново да се купуват семена – независимо от цената. По онова време се намесиха президентът на фондация „Рокфелер”, президентът на университета „Рокфелер” и финансовият спонсор на ГМО изследванията Гордън Конвей, които успяха да убедят шефовете на Monsanto да се откажат от сливането. След което официално бе съобщено, че офертата е била просто „проучвателна” и Monsanto няма намерение да „комерсиализира” технологията „Терминатор”. Естествено, без да са наясно с детайлите и задкулисните игри, тогава анти-ГМО активистите обявиха победа и близо седем години нищо не се чу за „Терминатор”. Докато през 2006 г. тихомълком не се появи информацията, че Monsanto вече разполага с технологията „Терминатор” и я предлага на своите клиенти. Анти-ГМО лобито проспа момента и реагира чак когато станаха факт няколко поредни по-незначителни сделки. И докато организират протести, анти-ГМО активистите бяха сюрпризирани с нов зашеметяващ ход: ЕС даде лиценз за патентования сорт генномодифицирана царевица SmartStax, чийто патент се държи от Monsanto и Dow Chemical. Разрешението беше от Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA ), без да се направят критични изпитания. Няколко агенции се опитаха да протестират и се аргументираха, че SmartStax получава сертификат за безопасност, въпреки че Monsanto не е представила абсолютно никакви резултати от сериозни изпитания. Но нямаше никакъв ефект и керванът продължи да си върви. Това е типично за стила на поведение на Monsanto: тихо да извоюва малки и мъчителни победи. Но все пак – победи. Сега новината за годежа на Monsanto и Bayer дойде точно в момент, когато изтича лицензът на най-продавания хербицид Roundup и Европейската комисия в момента умува върху решението дали ще го продължи – заради използването в него на компонента глифосат. През март 2015 г. Международната агенция за изследване на рака към Световната здравна организация (СЗО) разпространи своето становище, че глифосатът е „възможен канцероген” за човека, а след това бяха проведени и научни изследвания, които категоричнопотвърдиха тези данни. Новината съвпадна и с неприятности и за Bayer, свързани с разкритията, че пестицидите на никотинова основа на концерна, т.нар. никотиноиди, са отговорни за масовата гибел на пчелите. Правителствата на Франция и Италия вече ги забраниха за използване, а това поставя двата аграрни гиганта в едно и също положение. На този фон съвсем резонен е въпросът: случайност ли е, че Берлин одобрява и дори препоръчва „агресивното” поглъщане на Monsanto от третата най-голяма германска компания? Не е ли това още едно култово стратегическо споразумение между Вашингтон и опората на ЕС – Германия, за да стане възможно налагането на спорното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции. Противниците на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции алармират, че то ще се превърне в „икономическото НАТО”,което ще принуди Европа и в икономически план да се подчинява на командването на САЩ – както е във военната сфера. Целта е да се затвърди ролята на Америка като доминиращата икономическа сила в света и първоначално това трябва да стане факт в няколко бранша. Единият от тях е секторът на храните и земеделието, като ЕС признава, че САЩ имат сериозно предимство в аграрния сектор – най-вече в производството на пшеница и соя. Глифосатите и ГМО продуктите са основните ябълки на раздора в Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Когато Германия притежава Monsanto и сложи ръка върху патентите за ГМО продуктите, германското правителство логично ще стане главният привърженик и водещата сила за налагане на принципите на това споразумение. ЕС и САЩ са най-големите производители на храни и хранителни продукти в световен мащаб с доминираща роля в световната търговия. Ако Германия повлече крак и застане твърдо на страната на Трансатлантическото партньорство, Европа няма друг избор, освен да я последва. Това е логиката на сделката Bayer/ Monsanto. А цената няма значение, тя е само за увеличаване на шоковия ефект. Тук става дума за гигантски пазар от 6 трилиона долара сега и 17 трилиона долара през 2050 г. Купуването на Monsanto от Bayer ще бъде не само най-голямото агрофарма сливане в историята, но ще бъде едновременно с това най-доходоносното и деструктивното в историята на бизнеса. „Консолидирането в бранша и изтласкването на дребните конкуренти, установяването на контрол върху пазара и повишаването на цените на семената и пестицидите в световен мащаб ще бъде истински шок за системата на храните”, обяви проф. Робърт Лоурънс от института „Джон Хопкинс”.

Какво контролира Monsanto

Биохимикът на Monsanto Рой Фукс е маниак за здравето си и всяка сутрин, преди да отиде на работа, си изпива хапчето с рибено масло – превантивно срещу инфаркт и сърдечни проблеми. Той с удоволствие би погълнал полезните омега 3 мастни киселини с кисело мляко и корнфлейкс, но това никак не е лесно. Защото, когато престоят, богатите на омега 3 мастни киселини продукти замирисват на развалена риба. Сега той работи за решаването на този проблем с помощта на генномодифицирана соя. Той е открил, че с прибавянето на два нови гена към соята се получава безвкусно масло, което след това в организма се превръща в полезна за сърцето мастна киселина. Рой Фукс се похвали в „Ню Йорк Таймс”, че доброволци с повишени нива на мазнини в кръвта са намалили количествата с 26%, след като приемали генносинтезирано соево масло в продължение на 3 месеца. Страхотно изобретение, което се бори не само със сърдечните заболявания, но се грижи и за околната среда. Защото производството на соя е екологично чисто, не изтощава земята, не замърсява водата и въздуха. С подобни пиар акции на сайта си биотехнологичният гигант Monsanto се опитва да си подобри имиджа или поне да отлепи от последното място като „най-мразената компания в света”. От пазарна гледна точка компанията няма нужда да прави това, защото производството на генномодифицирани семена, пестициди и химически торове й гарантира пазарна капитализация от 44 милиарда долара. Продажбите санараснали с 18% за последните пет години, доходността на капитала е 12%. Списанието за пиар и рекламна икономика Forbes определи Monsanto за „компания на годината”. В САЩ Monsanto контролира 80% от пазара на генномодифицирана царевица и 93% от пазара на трансгенна соя. Но компанията активно навлиза и на пазара на други традиционни култури. Общо Monsanto контролира 40% от пазара на семената за традиционни култури в САЩи 20% – в света. Увеличаването на площите с трансгенни култури и активният износ в страните от Третия свят ще позволят на Monsanto да се утвърди като лидер на световния пазар за храни. Корпорацията има дългогодишен опит в производството и доставката на вещества, които предизвикват генни мутации в човешкия организъм. По данни от самата компания (макар и публична, тя е една от най-секретните структури в световната икономика) в периода 1965-1969 г. Monsanto е основен доставчик на отровата Agent Orange, която американската военна авиация разпръсква над горите във Виетнам като тактика за борба с партизаните. Дори и 50 години по-късно ефектът от този химикал продължава да предизвиква генетични мутации сред децата във Виетнам. Бил Гейтс е един от големите акционери в Monsanto чрез Bill and Melinda Gates Foundation (500 000 акции), която е инвестирала 8 милиона долара в развитието на соевите култури. Известно е, че шефовете на Monsanto са поддържали много добри връзки с ЦРУ по време на Джордж Буш-старши в края на 70-те, а след това и когато става президент. Буш първи започва да лобира активно за компанията, а когато влиза в Белия дом, назначава множество нейни представители на ключови постове в администрацията. След него трите администрации – на Бил Клинтън, Джордж Буш-младши и Барак Обама, също защитават интересите на Monsanto. Обама назначи хора на Monsanto на важни постове във федералните служби, които контролират решенията на Министерството на земеделието и Управлението за контрол върху храните USDA и FDA. Министър на земеделието е Том Вилсак, бивш член на Борда на директорите на Monsanto, който замени на този пост Ан Венеман, също бивш член на Борда на директорите. Том Вилсак създаде националната лобистка група „Биотехнологично партньорство на губернаторите” (като бивш губернатор на Айова) и има награда за заслуги към ГМО технологиите от Организацията на биотехнологичната индустрия (в която, естествено, влиза и Monsanto). Роджър Блийчи, бивш директор на Научноизследователския център на Monsanto, стана директор на Националния институт за храни и земеделие, основната изследователска структура в земеделското министерство. Главен преговарящ в търговските сделки на земеделското министерство е Ислам Сидикун, бивш професионален лобист на Monsanto. Бившият министър на търговията при Бил Клинтън – Мики Кантор, също е бил член на Борда на директорите на Monsanto. Кандидатката за президент на САЩ Хилъри Клинтън пък е била адвокат на Monsanto, а сега в нейния екип е назначен бившият главен лобист на компанията Джери Крофърд, с чиято помощ предизборната й кампания се подкрепя щедро от компанията за ГМО продукти. Вероятно най-високопоставеният бивш служител на Monsanto обаче е бившият министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд, стратегът на войната в Ирак и на сегашния терористичен хаос в света, един от активистите на Проекта за новия американски век, създаден да насърчава „американското глобално лидерство” и ръководен от проф. Уилям Кристъл и Робърт Каган (съпруг на Виктория Нюланд). Това вече обяснява активността на Нюланд в събитията в Украйна и нейното лично участие както в цветната революция на Юшченко, така и в преврата на Майдана, а също и във въоръжения конфликт в Донбас. Семейният интерес към съдбата на Украйна е налице и при на вицепрезидента Байдън, който също не крие нишката си към Monsanto. При всяко посещение в Киев той дава съвети за борба с корупцията и разсъждава на тема „честно спечелени пари”. Неговият син Хънтър Байдън демонстрира как става това на практика – като член на Борда на директорите на компанията за добив на шистов газ „Бурисма”, собственост на бившия министър на екологията на Украйна Николай Злочевский. Преди Байдън-младши да влезе в Управителния съвет, активите на компанията в Лондон бяха блокирани заради разследване за пране на пари, но след това всичко потече по мед и масло и всички обвинения бяха свалени. За да върне кредитите си на МВФ, Украйна ще трябва да продаде своите земи на Monsanto. Киев ще бъде принуден да продаде всичките си национални активи и селскостопански земи и купувач ще бъде точно Monsanto. Компанията е пряко заинтересована от това, защото ГМО храните са забранени в повечето страни от ЕС, докато в Украйна те са разрешени. Украйна ще се превърне в новата Гърция и всички украински ресурси, земеделски земи и производствени мощности ще принадлежат на чужди компании – новата колония в Европа. Как се става зависим и безпомощен? Чрез прилагане на законите на Monsanto. Мнозина не знаят, но в люлката на либертарианството и свободния пазар е забранено да продавате сурово непастьоризирано мляко или да отглеждате плодове и зеленчуци в двора. Това бе постигнато с приемането на Закон за безопасността на храните S510, който постави извън закона отглеждането, използването, доставката, покупката или продажбата на храни, произвеждани в домашни условия! Предлогът е защита на здравето на населението. Индивидуалното отглеждане на хранителни продукти не съответствало на санитарните норми и поради това застрашавало здравето на потребителите. Според експертите Закон S510 е най-опасният закон в историята на САЩ. Този закон е наложен от най-големия производител на семена за посев в света Monsanto. Спомнете си, че в Европейския съюз също се надигат гласове за забрана на „домашната продукция” и миналата година у нас имаше ожесточени спорове около забраната на домашната ракия. Преди това на мушката бяха взети домашните компоти, сладкото и туршиите. Приемането на още един закон в САЩ, известен като HR 933, и поправката Sec 735 уж имаха за цел да гарантират финансирането на фермерските стопанства (Farmer Assurance Provision). Но те реално забраниха на федералните съдии да предприемат действия срещу отглеждането и продажбата на генномодифицирани продукти, независимо дали е доказана вредата от тях за здравето на хората и околната среда. Той бе внесен от конгресмена Рой Блант, бивш лобист на Monsanto. Преди приемането му през 2013 г. Министерството на земеделието и Агенцията за контрол на храните и лекарствата поне си даваха вид, че държат ситуацията под контрол и маркираха ГМО продуктите. След приемането на този закон това вече не е задължително и на практика новите продукти се одобряват без тествания. Законът официално трябваше да действа само до октомври 2013 г., но след това продължи тихомълком да остава в сила, а през 2015 г. сенаторът Майк Помпео, избран с парите на Monsanto („дарени” от компаниятаза неговата кампания), предложи продължаването на закона в модифициран вид като „Закон за акуратното и безопасно етикетиране на храните 2015”, който обезсмислязаконодателствата в някои щати, задължаващи фермерите да слагат етикети на произвежданите от тях ГМО продукти. На практика се отваря кутията на Пандора за ГМО храните. Но целта не е дори безконтролното разпространение на опасни за здравето продукти, а да създаде шокиращ прецедент, който оставя фермерите без абсолютно никаква юридическа защита и налага волята на корпорацията над тази на държавата, съдебната система и интересите на гражданите. След което се създават максимално благоприятни условия за максимализиране на печалбите. Ето ви един пример: цените на семената за посев в периода 1995-2011 г. са скочили драстично и по данни на Center for Food Safety в САЩ разходите за един акър соя са се увеличили с 325%, памук – 516%, царевица – 259%. Фактически през периода на т.нар. „трансгенен ренесанс”, през който площите с трансгенни култури се увеличават рязко, тази тенденция е съпроводена със скок в цените за тяхното отглеждане. В доклад на Greenpeace се подчертава, че практиката на активно патентоване на семената позволява на големите корпорации да установят жестокконтрол в сектора на храните. Това означава, че те реално са сложили ръка върху пазара на храните в САЩ и сега се подготвят да го направят в глобален мащаб. Компанията Monsanto фактически дресира фермерите да използват само нейна продукция. По този начин, който се опита да се опълчи срещу Monsanto, има само един избор – да се подчини или да умре. Някога британският икономист богослов и социален циник Малтус препоръчва богатите да изселват бедните и гладните в мочурищата, където маларията и болестите ще ги унищожат. Модерният вариант на малтусианската стратегия са масовите епидемии, които през последните 20 години без пощада атакуват планетата, като поразяват както бедни, така и богати: луда крава, птичи грип, свински грип, салмонела, Eшерихия коли, Eбола, Зика… Все повече експерти са на мнение, че масовото производство на месо от крави, свине и пилета правят тези епидемии неизбежни. Още по време на психозата около „лудата” крава бившият директор на бюджетното управление на президента Джордж Буш-старши Робърт Дарман заяви в прав текст по повод обвиненията, че САЩ и техните биотехнологии имат пръст в новите чуми на ХХ век: „Американците не се сражаваха и не спечелиха войните на XX век, за да гарантират на света сигурност да отглежда зеленчуци”. Посланието му е напълно разбираемо: живеем в условията на индустриализирана система на храните, която напомня на нова глобална империя. Бизнесът с храните е най-печелившият в световната икономика, защото той обхваща всеки жител на планетата. Ако беше държава, Food Inc. щеше да бъде четвъртата по мощ държавна структура в света – след САЩ, ЕС и Китай, с БВП от 6,7 трилиона долара. Помислете какво би станало, ако тази структура бъде оставена в ръцете само на няколко транснационални корпорации.

Валери Ценков

* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto

Потвърдено: фармафията купува ГМО мафията за $62 милиарда

Последни от Свят

Отиди Горе