Вашият виртуален всекидневник за новини,анализи и коментари,като никой друг

Макиавели за модерното лидерство

в Любопитно
Loading...

Книгата „Макиавели за модерното лидерство“  с автор Майкъл А. Ледийн е четиво, която трябва да се прочете поне 7 пъти от всеки власт имащ или човек, който иска да разбере законите и природата на лидерството или управлението на хора. Тук ние ще ви предложим кратка ретроспекция на книгата, чрез адаптация мислите на Макиавели към съвременния човек в България.

Съдържание

• Увод – Как се става успешен лидер според Макиавели и защо да прочетете тази книга?

• Ходът на събитията в човешката история – училище за лидери.

• Късметът – имаме ли нужда от него или всичко е въпрос на умения??

• Войната на политиците – да се пoучим от техните грешки!

• За доброто и злото!

• Как трябва да управляваме според Макиавели?

• Свободата, корупцията и новите принцове.

В заключение може да се каже, че дори след половин хилядолетие съветите на Макиавели към лидерите звучат напълно съвременно. Във всеки от тях той стига директно до същността на проблемите, не ни позволява удобните обобщения или успокоителните нравоучения. Той настоява лидерите да участват в най-високото възможно надда­ване – за напредъка на човешките отношения и защита на об­щото благо; гневи се на злоупотребата с властта, до която чес­то прибягват лидерите на корпорации, религии, армии и нации.

Макиавели става непопулярен заради своите съвети към бъдещите лидери, с които им показва как да се справят със смъртоносните кризи, но по-голямата част от съветите му са насочени към лидерите, които управляват при нормални обсто­ятелства. Той вярва, че ако тези съвети и свързаните с тях пра­вила за управление бъдат прилагани добре, кризите ще станат по-малко вероятни, ще отпадне необходимостта от използване­то на драстични мерки. Разбира се, лидерството не е за хора със слабо сърце – всеки, който заема някакъв пост във власт­та, ще е обект на непрекъснати атаки от онези, които искат да го контролират. Хората, облечени с власт, трябва да имат пос­тоянна готовност за бой.

Правилата на Макиавели почиват на един ясен поглед вър­ху човешката природа. Ако вие мислите, че хората по принцип са добри, и, оставени на собствените си предпочитания, могат да изградят любящо общество и добро правителство, значи не сте разбрали нищо от неговата философия. Светът на Макиаве­ли е населен с хора, които са повече склонни да вършат злини, отколкото добрини и които притежават подчертано антисоциални инстинкти. Това са вашите последователи и шефове, коле­ги и подчинени, и – преди всичко – вашите конкуренти и врагове. Правилното използване на властта е единственият начин да доминирате над тях, да обедините приятели и съюзници.

Лидерите трябва да си пробиват с бой пътя към върха, а след това да следят с безкрайно внимание движенията на противника, тъй като корупцията започва да действа в мига, в който е поета властта. Тази втора битка е по-трудна, тъй като не се води срещу видимите врагове, а срещу приятели, колеги, съграждани и дове­рени съветници – а дори и срещу собствените им егоистични им­пулси.

Тези правила са особено важни за нас, тъй като опасността да попаднем в лапите на корупцията е много голяма. На прези­дентските избори в САЩ през 1996 г. един срещу друг се изпра­виха Бил Клинтън – чиято личност сякаш е била пред очите на Макиавели, когато е писал за „женствените държави и невежите лидери“, и Боб Доул – човекът, който беше на мнение, че темата за добродетелите не е подходяща за политически дебати. Макиа­вели ни учи, че най-важният от всички въпроси е въпросът за добродетелността. Една нация, която отказва да обсъжда добро-детелността и не търси отговорност от своите лидери за тяхното корумпиране, отчаяно се нуждае от обновление.

Макиавели пита: Корумпирани ли са хората? Ако не са, би трябвало да действат традиционните средства за национално об­новление – разбира се, ако навреме е установено едно наистина добродетелно управление. Америка е прибягвала до няколко средства за обновление в своята история – от периодичните ре­лигиозни актове на възраждане (съществуват изобилни доказате­лства, че и в момента тече такъв) до наказанията от рода на Уотъргейт, налагани на властимащите, които си позволяват от­клонение от установените стандарти.

На Запад има много хора, които са способни да упражняват властта по добродетелен начин, но повечето от нашите днешни лидери, както и колегите им в раз­личните части на света, просто не могат да се издигнат до стан­дартите на Макиавели. Последният представител на героичното поколение лидери от 70-те и 80-те години папа Йоан Павел II е към края на своята религиозна и политическа мисия, а на хори­зонта не се виждат лидери от неговия калибър, или от калибъра на Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, крал Хуан Карлос, Лех Ва-ленса, Ли Куан Ю, Дън Сяопин, Нелсън Мандела и Вацлав Хавел, които преобразиха света. Ако скоро не се появят нови и доб­родетелни лидери, попадането ни под вражеска окупация или затъването ни в още по-дълбока криза просто са неизбежни.

Макиавели ни предупреждава с ясен глас, че ако корупцията се спусне надолу в обществото и хората престанат да се гневят на моралната и политическа корупция на своите лидери; ако вместо да изискват закони и лидери, които защищават добродетелите и работят за общото благо, то тези хора попиват самодоволството и невежеството на своите лидери, а след това – дори да бъдем по­щадени от Съдбата и враговете си, ние поемаме по пътя към ти­ранията.

Някои хора се опасяват, че видимото безразличие на американската общественост към разкритията за морална и поли­тическа корупция сред Клинтъновата администрация и у самия президент, е ясно доказателство, че корупцията вече се е разпро­странила надлъж и нашир. Подобни са доказателствата и в света на спорта, където някакви ръководни органи си доставят удовол­ствието да наказват световноизвестни спортисти и корумпирани служители на Международния олимпийски комитет вместо да предприемат бързите и решителни мерки, за които призовава Макиавели.

Ако продължаваме да действаме по този начин, ско­ро ще попаднем в онази страшна криза, която принуждава Маки­авели да се моли за появата на нов диктатор, който ще оправи по­ложението. И в двата случая обаче ние се нуждаем от мъдростта и лидерските качества на Макиавели. Без тях нашите изящни по­литически, религиозни, икономически и спортни институции със сигурност ще рухнат, както са го правили толкова много подоб­ни институции в други времена и по други места. Макиавели е писал с надеждата, че ще вдъхнови смелите и талантливи мъже и жени да обърнат гръб на комфорта и лукса и да се включат в ре­довете на борците за свобода и добродетели. Уви, напразно. Не се появил нов принц, който да спаси Италия от разрухата.

ИзточникPostvai.COM

Loading...

Последни от Любопитно

Отиди Горе