Македония, България, президенти и премиери

в България

Седя, чета, и си мисля.
Сравнявам…

Македония е около 2 млн и 80% от населението са българи, мнозинството, от които по различни исторически и политически причини настоява да бъдат наричани македонци.

България е 5 млн (лъжат, че е около 7 млн) и 80% от населението все още статистически би трябвало да са българи.

Мнозинството от тях обаче настояват да са европейци (16%), и/или гъбари (55%).

Голяма част от другите са от българин до български гражданин “според зависи”. Всъщност, мнозинството детеродни и възпроизвеждащи вече са само “български граждани от неинтегрируем малцинствен индоевропейски произход”.

В България има 4 военно-окупационни бази на САЩ.


Бел.ред.:


В Македония (формално) няма, но до Македония (32 км от Скопие) има: Бондстийл Кемп, най-голямата ВВ база извън САЩ

(може би само Рамщайн е толкова голяма).

Освен това въоръжените албанци в Македония смело можем да ги определим като американския башибозук в Македония, че и за Балканите.

Защо ли? Защото въоръжени и подпомогнати логистично и всякак са само тези нерегулярни военни части, те са ИДИЛ на Балканите, те са военната сила.

Не «натовската» българска, сръбската, или македонската армия. На тях просто им е забранено да бъдат такива. А на държавите – да имат такива.

Между другото – същото е положението и с Япония, още от края на ВСВ. И на тях им е забранено. И те нямат. По това се познават военно-победените страни.

Те затова са толкова «искрено и лично» притеснени, задето САЩ се зъбят на Ким Севернокорейски. Защото Южна Корея и Япония първи и главно те ще го отнесат – заради американските бази там.

Да продължим със сравнителния анализ България-Македония.

Зер, нали Македония – FYROM-ия е втората българска държава на Балканите, нашата по-малка сестричка.

България имаше за президенти Жельо Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев, а сега – моят земляк генерал Румен Радев.

Македония имаше за президенти Киро Глигоров, Борис Трайковски, Бранко Цървенковски, и сега Георге Иванов.

Защо го пиша?

Ами защото цели 2 (ДВА!) президента на Македония се опънаха на колониалния господар и световен жандарм:

Борис Трайковски и сегашният – Георге Иванов. И един Министър-председател – Любчо Георгиевски – той направо изгони Джеймс Пардю от кабинета си!

Колко от българските го направиха? Нула! Нула-точка-нула!

По времето на Борис Трайковски премиер министърът му Любчо Георгиевски изгони Джеймс Пардю от кабинета си.

Такива неща, разбира се, колонизаторите не прощават, и президентът Борис Трайковски е убит. За целта е използван любимия метод на англосаксите – «самолетен инцидент». На 26.02.2004 година самолетът му, пристигащ за срещата на международна конференция, «пада» свален от натовски изтребител в района на Мостар, на склона на планината Хргуд.

По сведения на изследователи те оцеляват, макар и потрошени след падането и в рамките на половин час даже са свързват по мобилни телефони с близките си. На мястото на падането обаче е изпратен американски спецназ, който убива всички и ги запалва с напалм. Американската страна забранява достъп, на каквито и да е разследващи: както от страната (Босна и Херцеговина), така и от македонска, или която и да е друга страна. Обяснението, че падането на самолета било в района на минно поле, и било опасно, е несъстоятелно.

Сегашният Георге Иванов също се опъна на САЩ: отказа да се среща със специалния пратеник на Държавния департамент Хойт Йи след бунта (фактически – осуетен опит за преврат).

Въпреки, че със сигурност знае – какво се е случило на Борис Трайковски заради министър председателят му Любчо Георгиевски.

Знае, но го прави, защото е «лице от мъжки политически пол»!

Та, като си говорим за Македония и България и им се подиграваме (за много неща – основателно), нека си зададем въпроса – а ние какво направихме, за да не стане всичко това? Ние с какво бяхме по-добри от тях за периода след 1990?

Ние какво направихме, на кого се опънахме, за да защитим българския интерес пред външни колонизатори?

Като казвам «ние», е ясно, че имам предвид колониалните институции, неясно защо възприемани все още на сериозно от глупаците в България като «нашите политици», «нашите управници»…

Ами «вашите» са! Ако вие лично сте туземен словесен, но безмисловен скот, ваши са, не са мои! И не ме интересува колко сте, дали сте мнозинство тия с «нашите политици», интересуват ме последните мислещи, разбиращи и знаещи българи – те са наши, не ония!

Всъщност – питам не само за след 1990.

Питам за след 1878!

Питам за Илинденско-Преображенското въстание.

Питам за Кресненско-Разложкото въстание.

Питам за всички тия вехти войводи, които се бореха и умираха за освобождението на Македония и възсъединяването и с България, а в същото време бяха предавани на султан Абдул Хамид II от българския министър-председател Стефан Стамболов – на турците!

НИЕ! Ние какво направихме?

Дайте да се определим, и да се преброим…

Д-р Пламен Пасков
, Фейсбук

loading...
Македония, България, президенти и премиери by

Последни от България

Отиди Горе