Кметът на Панагюрище: Не пожелавам на децата си такова „съжителство“

в България
Loading...

Не пожелавам на децата си, нито на когото и да било, такова „съжителство“, както определиха турското иго експерти от Министерството на образованието. Толерантност трябва да има, но е важно докъде. В момента сме свидетели как смисълът на тази дума започва да граничи с мазохизъм.

Такава подмяна на понятията могат да направят само безродници и нихилисти! Самите тях може да ги разпознаете в първите думи от „Историята“ на Паисий: „О, неразумни и юроде! Поради что се срамиш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?“. Съжителство? Да, но въпросът е как, кой народ с какви права, дали е имало равнопоставеност… Нека тези хора да се опитат сами да си обяснят историята, а на нас – кои от фактите в учебниците са истина и кои – не. Но преди това да излязат от кабинетите си и да обиколят емблематичните за страната ни селища – Панагюрище, Копривщица, Батак, Клисура, Перущица, Брацигово. Да видят църквите, костите на поборниците за Освобождението, историческите места. Да поговорят с наследниците на избитите в онези времена българи. И едва тогава, ако все още имат аргументи, да говорят за „присъствие“, „съжителство“ и „обмяна на нрави и обичаи“.

Искреният гняв, който изпитах, когато разбрах за така предлаганите промени, няма измерител. Това ли е цената, която трябва да платим, за да образоваме нашите деца? Кой и защо решава кога на учениците да бъде прочетена Паисиевата история, кога да влезе Балканджи Йово в учебното съдържание? Някога една империя е превръщала децата ни в еничари – да не знаят своя род и история, своя език и своята вяра, да нямат българско самосъзнание – днес ние самите правим това. Кому са нужни безродници и нихилисти? Защо превръщаме децата си в чужденци в собствената си родина, изпращаме ги емигранти и на тяхно място посрещаме мигранти. Това ли заслужават децата ни? За това ли са умирали предците ни?

Никола Белишки, кмет на Панагюрище / marica.bg

Loading...

Последни от България

Отиди Горе