Кеворк Кеворкян: Големите усти на българския разпад

в България

Народът загуби желание да се взира в Българските Беди, сякаш се примири с тях.  А те нямат край.  Идват си по някакъв график – безбожен, обаче пък редовен.

Сега дойде ред на ТЕЦ „Брикел“.

Всъщност, само някои спортни успехи палят фитила на днешния българин. Те са неговата дрога, макар че иначе вече сме в гетото на световния спорт.  Нашият Григор дори не подозира, че се превръща в параван на върволицата от беди.  Григор целуна корта в зала „Армеец“ – и този ритуал, стандартен за един победител в тенис-турнир, бе видян като връхна точка на българското родолюбие.

Пулев е нещо друго – той си пада по патриотичните заклинания, Кубрат се казва, все пак.  Познавам го донякъде и съм наясно, че е искрен.  Малко прекалява да повтаря, че българите сме велики – в смисъл, че издържаме на як бой.  „Ние, българите, никога не се предаваме“ – това е мотото на Кубрат.  А ако става дума за българската държава, тази фраза е напълно подходяща за нейна епитафия.

„Ние никога не се предаваме!“ – казва Кубрат, повтаря го, и когато го нокаутира Кличко – и когато побеждава някой като онзи тюфлек Самюел Питър. Изглежда, че за него патриотизмът е по-важен от победите – и ако го питате, като нищо ще го потвърди. И няма да се обяснява, какво търси тогава на ринга, където се раздават основно юмруци, а не лафове.

Кубрат го използват усърдно – и още по-усърдно го продават. Той е Иконата на показното родолюбие, зад която могат да скрият и сто удавени села като Бисер.

Когато довлече тук тюфлека Питър, по Би Ти Ви показаха някакъв нашенец, който изрева „Давай, Кубрат, размажи тази гад!“. И това – в централната новинарска емисия /30 ноември 2016-а/. Словоблудството на този екзалтант не смути никой.  Очевидно, думата „гад“ е позволена, ако се използва за родолюбиви цели. Но струва ли се да се хаби патриотизмът за един тюфлек?

Кубрат игра и шах във Висшия съдебен съвет – не станаха ясни мотивите за това странно хрумване, но някакъв патриотизъм като нищо се е навъртал наоколо.  Ако е така, утре на Кубрат може да му дадат да гледа и някое дело.

Малките ни спортни утешения трябва да замажат някак бедите, които ни съпътстват.  Шутовщините на властниците също са подходящи за тази цел.  Неспособността им да се справят с Разпада е толкова очевидна, че вече дори не дразни хората, те свикнаха и с това, някой трябва да прояви крайна, дебелашка безтактност, за да му обърнат внимание, тоест – да го освиркат, като Герджиков тенисиста.  Някъде прочетох, че отишъл да празнува Трифон Зарезан три дни преди 14 февруари.  Вероятно, за да има време да събере силици и да отбележи след това галантно и Свети Валентин.

Дано не ми се разсърди Кубрат, но днешна България много напомня за финала на мача му с Кличко: Един обилно кървящ български исполин упорито повтаря: „Ние никога не се предаваме!“. Разбира се, тази фраза не е съвсем удобна за Големите Усти/Властниците ни.  Но и те могат да я използват след лека редакция: „Вие никога не се предавайте!“.

Така тя ще стане съвсем подходяща за Регулировчиците на Българските Беди.

А те винаги са извън Играта: и в Аспарухово, и в Бисер, и в Гърмен – карайте по азбучен ред, докато стигнете до Хитрино и Червен бряг.  Никога и нищо не чуват навреме.  Казват им, например, че в момента 176 язовира са с неясна собственост, тоест – не се знае, кой отговаря за тях.  Нека Герджиков, вместо да се прави на Валентин Зарезан, да открие, чии тарикатски джобове пълнят въпросните 176 язовира.  Но ние никога не се предаваме – дори удавени не трябва да се предаваме.

И тунелът-убиец „Ечемишка“ вече е извън дневния ред на Големите Усти. Завинтиха там една-две крушки – сетне набързо го извадиха от Книгата на Злото и го изпратиха в Книгата на забравата.  Ръкопляскания и цветя от президента, премиера и пр.  До следващата премиера на Злото.

На сирийците от Елин Пелин предоставили „хуманитарен статут“.  Не е лошо постепенно да го предоставят и на българите, които никога не се предават.

А репортерите вече трябва да станат екстрасенси, за да се ориентират в дрънканиците на Големите Усти.  Всички казват, че едни евро-пари са загробени от Кунева – ГоспожаПодариЦентрала/.  Тя обаче твърди, че това е заговор срещу нея. Дори го нарече евро-заговор.  И пътьом призна нещичко за аферата с циганските пари- техни неправителствени организации получили по 500 хиляди лева – „малко необмислено“.  Образоват ги, за да трошат влаковете край Монтана.  А вие не се предавайте.

Големите Усти отвратиха Народа, но цяло чудо е, как не го обуначиха.

По-добре пак да предложат Кунева за еврокомисар – но да отговаря за тунелите, включително и нашите – Елешница и останалите.  Тогава ще бъде сигурно, че ще ги закрие.  Тъкмо хората ще забравят, кой ги е построил.  Сега, както е тръгнало, Живков ще излезе виновен и за убийството в Елешница.  27 години чакат този тунел сам да падне – и изпод развалините му някой фалшив антикомунист да извряка „Ние никога не се предаваме!“

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

loading...
Кеворк Кеворкян: Големите усти на българския разпад by

Последни от България

Отиди Горе