Как Вишински осмя Гърция за апетитите ѝ към България

в България

През 1946 г. съветската делегация в Париж отстоява целостта на страната ни и я спасява от замислените по-тежки репарации

Публикуваме документ от Парижката мирна конференция през 1946 г.,  за да се види как е опазена териториалната цялост на България, която след Втората световна война е сред победените държави от Хитлеристката коалиция. И кой има заслугата за това.

Днешната публикация за някои може да изглежда странно, защото съдържа със съкращения реч на Андрей Вишински, който е останал в историята като един от големите злодеи в Сталинските репресии. Понякога обаче и черното има светла страна…

Андрей Януаревич Вишински (1883-1954) е професор по право, ректор на Московския държавен университет, прокурор на СССР по време на голямата чистка през 30-те години, зам.-министър и министър на външните работи през 40-те, един от съветските ръководители, взели участие в преговорите за следвоенното уреждане на Европа. Държи няколко речи на Парижката мирна конференция в защита на териториалната цялост на България и против огромните репарации, които някои от победителите се опитват да й наложат. По «висши» политически съображения днес речите на Вишински в Париж не се споменават никак, но тогава изиграват огромна роля за защитата на териториалната цялост на България и за налагането на по-приемливи финансови репарации на изстрадалата ни родина.

«…Втори оратор в следобедното заседание на 11 октомври по българския мирен договор бе Андрей Я. Вишински. Той бе посрещнат и този път, както винаги, с голям интерес. Вишински бе най-блестящият оратор на Парижката мирна конференция. Неговото появяване привличаше в залата и делегати, и журналисти» (Из книгата на Славчо Васев и Крум Христов
«България на Мирната конференция Париж — 1946»)

БЪЛГАРСКАТА ПРАВДА
Реч на А.Я. Вишински

Господин председателю, Господа делегати,
След разглеждане проектите на договорите за мир с Италия и Румъния пленумът на конференцията пристъпи към разглеждане проектодоговора за мир с България.

1. За справедлив и демократичен мир с България

Този проект представлява значително по-малко трудности, отколкото например договорът с Италия. В него има немалко членове, които в значителна степен повтарят положения, намерили вече място в италианския и румънския договор…

Нима може да се признае за правилно и нормално такова положение, когато с настойчивост се отказва на България, достойна за по-добра участ, признаването й като съвоюваща страна, въпреки че след 9 септември 1944 г. няколко български армии, наброяващи 400 хиляди бойци, се сражаваха против германските войски в Югославия, а по-късно 100-хилядна българска армия се сражава на страната на Обединените народи в Унгария и Австрия! В същото време Италия е призната за съвоюваща, макар че тя участва във военните действия с по-малки въоръжени сили, когато се касаеше за борба срещу хитлеристка Германия.

Самото участие на България във войната на страната на Германия се преценява от най-неблагоприятни за българския народ позиции, без да се държи сметка за онези исторически условия и факти, които доведоха България в лагера на враговете на Обединените народи, въпреки националните традиции и интереси на българския народ. Не искат да си спомнят, че престъпната шайка на Сакс-Кобургготската династия — агентура на немско-фашисткия империализъм — която се утвърди на българския трон, въвлече България в световната война срещу Обединените народи, която завърши за Германия, както и за нейните военни съюзници, с катастрофа.

Не искат да знаят, че това е третата национална катастрофа през последните 30 години, която постигна България по вина на нейните престъпни управници. Войната през 1912-1913 г., войната през 1915-1918 г. и накрая последната война, наложена на света от хитлеристка Германия, нанесоха на националните интереси на България съкрушителен удар, от който не е тъй лесно да се оправи…

Съдбата на България е трагична. Българският народ… в резултат на престъпната политика на немските агенти, настанили се на царския трон, стана жертва на разбойническия германски империализъм, а страната му беше превърната в плацдарм за нападение на съседните миролюбиви народи. Българският народ — славянски народ, беше хвърлен в борба срещу своите славянски братя. Народ, който в течение на последните сто години се бори и умираше в неравна борба за национално освобождение, в борба, която стана израз на вековните стремежи на българите за национална независимост и демократичен ред, в ръцете на престъпните царе Фердинанд и Борис и на такива немски агенти като Цанков, Багрянов, Филов и тем подобни, беше хвърлен в лагера на враговете на демокрацията и свободата на народите.

Това не е негова вина — това беше негово нещастие. Нещастие, последствията от което българският народ трябва да изкупва със собственото си благополучие. За всички безумства на българските царе и неговите палачи ще плаща българският народ…

2. България — народна република

Историята на така наречената война на България против Обединените народи по-добре от всичко свидетелства за истинските чувства, стремления и дела на българския народ, който намери в себе си достатъчно енергия, за да се изтръгне от немско-фашисткото иго, да свали узурпаторите със собствени сили и средства и да тръгне твърдо по пътя на държавната независимост и национална самостоятелност.

Под ръководството на своето правителство на Отечествения фронт България въвежда ред в своя дом. Тя ликвидира с печалните последици от войната, която й наложиха въпреки нейните национални интереси и исторически традиции… България прави големи усилия, ликвидирайки последствията от престъпната война. Българският народ по собствена инициатива даде под съд и сурово наказа военните престъпници — княз Кирил, последна издънка на Кобургската династия, Филов, Багрянов, Божилов, Даскалов и др. — за всички злини и мъки, които те причиниха на българския народ и на делото за мир и демокрация. През февруари 1945 г. Народният съд на България сурово осъди тези престъпници за това, че за времето от 1 януари 1941 г. до 9.IX.1944 г.: 1) те поставиха под заплаха безопасността на държавата, а също така и народните интереси със сключването на международни пактове с воюващите страни и обявяване на война; 2) че те дадоха нареждания за извършване на действия, несъвместими с неутралитета по отношение на СССР, като влошиха по този начин международното положение на България; 3) че те не изпълниха своите служебни задължения относно войната с Англия и Съединените щати, като не взеха навреме необходимите мерки за предпазване на народа и държавата от морални и материални щети; 4) че те изпратиха българска войска в Югославия и Гърция, за да преследва национално-освободителните армии на тези страни; 5) че те даваха нареждания за убийства и жестокости, опожарявания и измъчвания и подстрекаваха извършването на тези престъпления с цел да наложат вътрешната и външна политика, която се провеждаше от правителството след 1 януари 1941 год.; и че те дадоха нареждане за преследване на евреите.

Така е казано в присъдата на Българския народен съд, който осъди главните военни престъпници на България в името на тържеството на справедливостта, в името на интересите и благото не само на българския народ, но и на всички свободолюбиви народи в света, в името на всеобщата безопасност на всички страни в света.

България взема мерки за ликвидиране последствията от войната и в много други отношения — тя се провъзгласи за Народна република, тя създаде нова конституция, за която могат само да мечтаят народите от редица страни, които се хвалят с това, че през време на войната били в лагера на демокрациите, без да се говори за такава страна като Гърция, която остана далеч зад България в това отношение и която има какво да научи от България в областта на политическите, икономически и социални реформи и на културния прогрес.

Всичко това трябва да се има предвид, когато се обсъжда договорът за мир с България, мир, който трябва да бъде справедлив и демократичен, както каза тук водачът на Съветската делегация В.М. Молотов.

За съжаление редица делегации и най-много делегацията на Гърция, а също тези влиятелни делегации, които поддържат тук войнствения дух на гръцката делегация, явно е, правят всичко, за да попречат България да получи справедлив и демократичен мир…

4. Агресивните планове на гръцкото правителство

При разглеждане на член 1-ви от мирния договор гръцката делегация поиска поправка на българската граница. Искайки тази така наречена поправка на границата, гръцкото правителство на Цалдарис лакомо протяга ръце към чужда земя. То се опитва да се примъкне така близо до сърцето на България, тъй като му се струва за възможно, ползвайки се от поддръжката на някои влиятелни сили в международните работи, използвайки ситуацията на Мирната конференция, да може да изтръгне Епир от Албания и лежащата на север от Родопските планини във вътрешността на България долина.

Цалдарис и неговата свита в този случай не искат да държат сметка за нищо. Даже и Чърчил в своята книга «Световната криза през 1916 г.» (1923 г.) трябваше да признае, че «гръцкото заграбване на Кавала от България след световната война беше, както на времето си това се признава, най-нетактичен акт…

6. Репарациите от България

Трябва да се спра и на последния въпрос — въпроса за репарациите. Работата е следната: отначало гръцкото правителство предяви към България репарационни искания в размер на «малката» сума от 985 469 993 долара. Обърнете внимание на тая поразителна точност — загубите са изчислени с точност до три долара! След това то намали тая сума и новата цифра представляваше вече 708 558 879 долара. Сега гръцкото правителство намали претенциите си до 125 000 000 долара. Но да продължим нашия пазарлък, господа гръцки делегати — може би ще се съгласите на 25 000 000 долара!

Ето ви списъка, в който са изброени загубите, понесени от Гърция и въз основа на който Гърция предявява исканията си към България за репарации. Накратко ще изброя отделните точки на този списък.

Първо — «Влошаване на железопътната мрежа вследствие претоварване». България трябва да заплати за това ни по-малко, ни повече от 1 398 000 и нещо долара.

Второ — Една каруца, която взела българската армия, карана от един кон. (Смях). Така е казано в гръцкия документ.

По-нататък четем — Още 8 каруци, карани от волове. (Смях). И за всичко това Цалдарис иска от България още 1 398 500 драхми. След това идват не по-малко интересни неща: намаляване ценността на постройките, причинено, както е казано в списъка на гръцката делегация от …»други причини», освен разрушаване. Очевидно те имат предвид повредите, например от проливен дъжд (смях). И това се оценява още на 1 500 000 000 драхми.

Ето още една точка — «Разлика в заплатата, получавана от гръцките работници и българските» — 9 000 000 000 драхми. Ето още загуба «от бездействие на търговията» — 2 000 000 000 драхми. Загуба «от бездействие на промишлеността» около 1 000 000 000 драхми.

Но позволете да попитам: колко ще се надчете в сметката на българските репарации за безрезултатността от дейността на гръцката делегация на тая конференция. Аз мисля, че тя ще се изрази в солидна сума, изчислена също така в милиарди драхми. Нима всичкото това не е достатъчно за едно хумористично списание?

Позицията на гръцката делегация, както и на другите делегации, които я поддържат в несправедливите й искания за репарации от България в размер на 125 000 000 долара, е явно необоснована нито от фактическа страна, нито от морална, нито от политическа. Най-сетне ние не можем да забравим и това, че българското народно стопанство е поставено в тежко положение вследствие сушата през 1945 г. и е подкопано от военните грабежи, които извършиха немските фашисти. Не трябва също така да се забравя, че в България народният доход на глава от населението не надминава 50 долара. Това е най-ниското ниво на народния доход, падащ се на човек от населението, който изобщо съществува в Европа. Не забравяйте, че гръцката делегация иска да й се върнат 1 313 000 глави добитък и 2 000 000 птици. Повтарям, че всички тия искания са голословни и баснословни.

Ето защо съветската делегация счита, че репарационните претенции на Гърция са съвсем несериозни. Ние, съветската делегация, считаме, че целият въпрос трябва да се предаде в Съвета на министрите, за да го проучи той с голямо внимание и добросъвестност. България не трябва да бъде освободена от плащането на репарации в полза на Гърция и Югославия за причинените им загуби, но размерът на репарациите трябва да се установи според действителните загуби, причинени от българските въоръжени сили и като се има предвид икономическото положение на България. Това досега не е направено. Това е несправедливо. Това трябва да бъде поправено…

Времето ми изтича. Трябва да свършвам. От всичкото, което стана тук при обсъждане проекта за мирния договор с България, съветската делегация не може да не направи следния извод. Всички тия предложения и поправки за торпедните лодки, за демилитаризиране на българската граница, за така наречената «поправка» на границите, което означава откровеното намерение да се отнеме от България част от територията и да се даде на Гърция, за репарациите — всичко това не е нищо друго, освен опити за политическо давление над правителството на Отечествения фронт. Всичко това са опити да се постигнат по този начин цели, които нямат нищо общо с целите на Мирната конференция и които са във вреда на националните интереси на България, независимостта и свободата на българския народ.»

***

През време на тази реч се случи онзи малък инцидент, който бе разгласен от световния печат и който получи името «Случаят с чашата вода».

В момент на увлечение в речта си Вишински докосна сложената на трибуната пред него чаша, пълна с вода. Тя падна и водата се изля върху стенографите и секретарите, които се намираха под трибуната. Това предизвика веселост в залата. Ораторът запази пълно спокойствие. Всички наостриха слух. Знаеха духовитостта на съветския делегат в такива случаи и зачакаха. Той съвсем спокойно хвърли поглед към мястото, дето се изля водата, и каза все така спокойно:

— Нищо, там, където гори, трябва да се гаси!

Преводачите бързо преведоха репликата. Залата избухна. След това, продължавайки със същото спокойствие, Вишински погледна към мястото, където се намираше гръцката делегация, и добави:

— Надявам се, че за това Гърция няма да иска репарации от България!

След преводите на речта се чуха коментари върху нея. Всички — и делегати, и журналисти — бяха единодушни в едно, че по форма, по дълбочина, по стил, по начина на изложението това е най-забележителната реч, произнесена на Парижката мирна конференция.

…И тази реч бе за нашата нова Народна република, която в този момент имаше само един месец съществуване. И тук трябва да се търси голямото историческо значение на тази реч на съветския делегат.

Христо ГеоргиевNewsFront – Bulgaria

 

Как Вишински осмя Гърция за апетитите ѝ към България by