Израел си играе със съдбата на Света

Репортаж и размисли за премиерата на книга в памет на равина Елмер Бергер във Вашингтон … 

ИЗРАЕЛ СИ ИГРАЕ СЪС СЪДБАТА НА СВЕТА,
НА ЮДАИЗМА И НА ЕВРЕЙСТВОТО

 Проф. Владислав Краснов (САЩ)

 Репортаж и размисли за премиерата на книга в памет на равина Елмер Бергер във Вашингтон …


 От редакцията на сайта ruskline.ru :

Получихме тази статия от автора й, професор В. Краснов от САЩ, с предложение да я публикуваме. Предполагаме, че за нашите читатели  ще е интересно да се запознаят с дебата за ционизма и Израел сред американските евреи, за който дебат пише авторът.

Значимо събитие се проведе на 8 декември 2011 г. в Националния пресклуб във Вашингтон. Това беше открит форум на американци – както евреи, така и не-евреи, за съдбата на Израел, Палестина, ционизма, антиционизма, антисемитизма – в навечерието на нарастващата заплаха от глобално жертвоприношение.

Повод за форума беше новата книга за равина Елмер Бергер «Rabbi Outcast: Elmer Berger and American Jewish Anti-Zionism», което може да се преведе като “Отхвърленият равин: Елмер Бергер и антиционизмът сред американските евреи.” Книгата е написана от Джек Рос и публикувани от издателство «Potomac».

Рос е роден в Бруклин, завършва Националния колеж по труда през 2006 г. От 2005 г. пише в сайтовете Antiwar.com, The Washington Report on Middle East Affairs и The American Conservative.

Само по себе си публикуването на книгата вече означава, че в отношението на американските евреи спрямо Израел и ционизма са настъпили кардинални промени.

От момента на основаването на Израел през 1948 г. никога не е имало такова голямо разочарование от държавата Израел и от ционистката идеология,както сега [1]. Много американски евреи вече осъзнават зловещата роля, която израелското лоби в САЩ е изиграло за въвличането на Щатите във войната срещу Ирак и в “глобалната война срещу тероризма “. Мнозина от тях не бяха съгласни с нападението на Израел срещу Ливан и с бомбардировката на автономията в ивицата Газа. Самата ционистка идеология, върху която е изградена държавата Израел, предизвиква сред много евреи в САЩ отблъскване и неприязън.

Нарастващият скептицизъм по отношение на безусловната подкрепа към правителството на Нетаняху предизвиква загриженост у израелските лобисти в САЩ. Те шаблонно и безразборно обвиняват всички в “антисемитизъм”. Така например, наскоро обвиниха в антисемитизъм дори водещия наблюдател на ” Ню Йорк таймс” Томас Фридман – който някога призоваваше към война срещу Ирак и не криеше симпатиите си към Израел. А внезапно се оказа «виновен», понеже обясни, че аплодисментите след една реч на Нетаняху в Конгреса на САЩ са предизвикани не от личната популярност на израелския политик – а просто, защото почти всички конгресмени по същество са подкупени и то по много прост начин: страх ги е, че без подкрепата на израелското лоби не ще бъдат преизбрани [2].

Историята на еврейския антиционизъм в Америка датира от периода, когато Израел все още не е съществувал. Героят в книгата на Рос – Елмер Бергер (Elmer Berger, 1908-1996), равин от реформаторското направление в юдаизма, е един от основателите и пръв директор на Американския съвет за юдаизъм (The American Council for Judaism, ACJ), който съвет зае категорична антиционистка позиция още от основаването си през 1942 година. Бергер се оттегли от ръководството на ACJ през 1968 г., но продължи да се бори в друга организация – “Американски еврейски алтернативи на ционизма» (American Jewish Alternatives to Zionism), която ръководеше до смъртта си през 1998 година.

Рос пише, че когато открил за себе си антиционисткото еврейско наследство в САЩ, това за него се превърнало в “откровение.” Той цитира учителя на Бергер, основателя на американския реформистки юдаизъм, Исаак Майер Уайз (Isaac  Mayer Wise), който през 1900 г. нарекъл зараждащия се тогава ционизъм “проституиране чрез свещените принципи на библейския Израел и замяната им с политикани, които се гърчат в дивашки танц.”

Освен Рос, на форума се изказаха посланик Андрю Килгор (Andrew Killgore), издател на списание по проблемите на Близкия изток, Алън Браунфелд (Allan Brownfeld), бивш член на преходния екип на президента Роналд Рейгън, а сега редактор в Американския съвет за юдаизъм (ACJ), Джош Рубнер (Josh Ruebner), национален директор на Движението за прекратяване на израелската окупация и Джон Атли ( John Utley), един от издателите на списание “Американски консерватор» (The American Conservative)  и директор на сайта «Консерватори за мир».

Килгър разказа за приятелството си с равина:

“Двамата с Елмер бяхме съгласни, че в настоящия момент ционистите цинично използват за свои цели преследването на европейското еврейство, извършено от Хитлер. През 1960-те години равинът постоянно обясняваше на американските дипломати и експерти по Близкия изток, че “основните ценности на юдаизма са несъвместими с нарушаване на правата на палестинците върху земята им, където е създаден Израел.”

Форумът бе организиран от Фондацията в  памет на Фрида Атли –  майката на Джон Атли и от Френ Грифин, основателка на фондацията Fitzgerald Griffin Foundation (FGF). FGF се ангажира с укрепване на основите на западната цивилизация в условията на тоталната комерсиализация. В сайта на FGF се изявяват мнозина консервативни автори, включително евреи, които са загрижени за упадъка на традиционните културни ценности на Съединените щати.

Всички оратори дадоха висока оценка на книгата на Рос, както и за неговата научна почтеност и гражданска смелост. Книгата заслужи похвали от Джон Миърсхаймър (John Mearsheimer) от Чикагския университет, съавтор на нашумялата през 2006 г. книга «Израелското лоби и външната политика на САЩ» (The Israel Lobby and U.S. Foreign Policy[3]. Професор Миърсхаймър даде следната оценка: “Важна книга за всеки, който иска да разбере историята на отношението на американското еврейство към държавата Израел”.

Сред равините от реформаторския клон на юдаизма, които основават «Американския съвет за юдаизъм», Бергер беше известен с това, че посвети живота си, за да намали влиянието на ционистите върху американската външна политика. Освен Бергер и неговите последователи, налице са и други групи сред американските евреи, които се противопоставят на ционизма в Израел. Има леви социалисти, които искат да направят Израел еврейско-арабска държава. Съществува движението «Нетурей Карта» (Neturei Karta), състоящо се от ортодоксални евреи от сектата «Хареди» ( Haredi). Те призовават за мирно разтуряне на Израел, защото според тях на евреите е заповядано да нямат собствена държава преди идването на Месията.

По време на дискусията се изясниха някои аспекти на ционизма, които или се премълчават, или се изопачават; ако пък се обсъждат, то е само «между свои». Ционистите, например, още от самото начало не били особено загрижени за библейските заповеди, за есхатологичните и метафизични аспекти на юдаизма. Ционизмът е формиран предимно като политическа идеология на светско национално движение със силна социалистическа окраска. И си остава такъв. Той преследва материални, териториални и икономически цели.

Религията е  нужна на ционизма, защото тя уж оправдава създаването на днешен Израел върху територията на древната юдейска държава според Библейското предание. От друга страна Браунфелд, например, смята, че ” истинният юдаизъм – е почитането на Бога, а не идолопоклонството и почитането на каквато и да е политическа организация.” Браунфелд е съгласен с Рос, че същността на юдаизма не е в почитането на мита за национална държава, а в библейските пророци, които винаги са се противопоставяли на корупцията на властта.

Джош Рубнер, ръководител на Движението за прекратяване на израелската окупация (US Campaign to End the Israeli Occupation), заяви, че колкото повече Израел угнетява палестинците, толкова повече американските евреи се отдръпват от израелското лоби в САЩ и от правителството на Нетаняху. В опит да се поддържа подкрепата за Израел, Американо-израелският комитет за политически действия (AIPAC) организира безплатни екскурзии под надслов “Първородството на Израел» (Birthright Israel). За много американци обаче тези пътувания дават обратен резултат. По-голямата част от младите американски евреи се радват, че са родени в Америка, а не в Израел. Те болезнено осъзнават, че от самото си създаване Израел разчита на насилие за постигане на своите цели в Близкия изток.

«AIPAC се опитва да представи нещата така, като че ли всички американски евреи единодушно подкрепят всяко хрумване на израелското правителство, но това е само “фасада на единодушие”, която е дълбоко напукана», каза Рубнер. Той добре познава Израел, където е роден баща му и където самият той едва не става жертва на палестински терористичен акт. Неговата организация обединява в САЩ повече от 380 обществени групи, борещи се за прекратяване на израелската окупация на Палестина. Сега те водят камапния за бойкот, блокиране на банкови сметки и за санкции (Boycott, Disinvestment and Sanctions, BDS) срещу израелските интереси в САЩ.

Водеща началото си от светски, по-скоро атеистичен, отколкото религиозен национализъм – което е характерно за края на 19-ти век, политическата идеология на ционизма търпи еволюция по посока на “религията”, която уж била оправдавала съществуването на израелската държава и нейните териториални претенции. Този квази-религиозен ционизъм обаче дава обратен резултат. Той вдъхновява за борба не само палестинците, но въобще всички араби, както и мюсюлмани в други страни. Също той тласна мнозина мюсюлмани към фанатизъм и тероризъм.

Не случайно някои наблюдатели обвиняват Израел в апартейд. Джими Картър, 39-ти президент на САЩ, удостоен с Нобелова награда за мир за насърчаване на мирните преговори между Израел и Египет, в книгата си “Палестина: мир, а не апартейд” [4] твърди, че политиката на Израел в палестинските територии е “система на апартейд, където два народа са на една земя, но живеят отделно един от друг, и където израелците напълно доминират и потискат с насилие палестинците, лишавайки ги от техните основни човешки права.”

Претенциите на ционистите към Ерусалим като столица на Израел не може да не предизвиква възмущението не само на палестинците, но на всички араби и мюсюлмани, дори на светски и прозападно настроените сред тях. Тези претенции помогнаха на фанатичните привърженици на джихада да спечелят сърцата и умовете на милиони мюсюлмани, разочаровани от светсите политици заради неспособността им да защитят правата на мюсюлманите на техен дял от светия Ерусалим, който те наричат Ал-Кудс.

Претенциите на Израел към Ерусалим са оскърбителни не само за мюсюлманите и християните, но и за всички светски хора, които са израснали с културните традиции на трите монотеистични религии. Те са оскърбителни и за онези евреи, които са горди от факта, че юдаизмът е матрицата на високи етични стандарти за целия свят. Разделен в момента на сектори, както някога Берлин, Ерусалим трябва да придобие статут на град на световното наследство, на град-паметник на религиозна толерантност, братство и общност под егидата на ООН. Едва тогава той ще изпълни своята библейска мисия като символ на единството на човечеството.

Превръщайки се в разсадник на омраза, недоверие и война в Близкия изток, Израел дава лош пример и извън региона. Настоявайки за твърда позиция срещу мюсюлманите и другите имигранти, десните демагози в Европа, Русия и САЩ се позовават именно на примера на Израел, който умее да притиска “терористите”. Те се възхищават от ефективността на израелската операция «Изляно олово» срещу ивицата Газа, при която загинаха сто пъти повече” терористи “, включително жени и деца, отколкото израелски войници. Трябва да се отбележи, че младежкият лагер на Лейбъристката партия в Норвегия, който беше нападнат от десниия екстремист Андерс Беринг Брейвик на 22 юли 2011 г., се обявяваше за бойкот, блокиране на сметки и за санкции (BDS) срещу Израел.

Алберт Розенблат, поет и журналист, дойде на форума от Ню Йорк. Той взе активно участие в дискусията и изрази убеждението на мнозина американски евреи, че не е достатъчно да бъдеш “анти”, независимо дали е срещу ционизма, срещу Израел или срещу агресивните планове на Съединените щати. «Не трябва и да кажем «за» какво сме?”

Този въпрос предизвика нов дебат. Стана ясно, че осъждането на насилието и тероризма при основаването на Израел, както и на сегашния му милитаризъм, не означава, че Израел няма право да съществува. Става дума за превръщането на днешния шовинистичен Израел в една нормална държава, където всички граждани имат равни права и която не загражда сама себе си от своите съседи.

В моето изказване аз благодарих на Джон за поканата за форума, “посветен на един американски дисидент и дори аутсайдер, с когото ние двамата с Джон чувстваме определена родствена връзка като начин на мислене.” После споделих впечатленията си от първата година в Америка. Когато пристигнах в САЩ през 1966 г. по покана на Чикагския университет, малцина изобщо се интересуваха от Израел и ционизма. Тогава в университета диктуваше левицата. “С цялото ми уважение към равин Бергер, казах, не мога да се съглася с неговите илюзии за СССР като страна на свобода за евреите. Като тоталитарна идеология комунизмът беше еднакво враждебен към евреи, мюсюлмани и православни. Нещо повече, той беше враждебен към всички търсения на духовна свобода, дори и към атеистите, ако те не бяха настроени марксистко-ленински”.

Ционизъм тогава не беше на мода в Америка. Малцина се вълнуваха от съдбата на Израел, а пък ако се интересуваха, все пак гледаха да не дразнят СССР, «за да се избегне ядрена война.” Затова понякога се чувствах дори повече «ционист» от моите колеги-евреи, сред които се наблюдаваха илюзии, подобни на илюзиите на Бергер. Като бивш съветски пропагандист, аз знаех, че съветската пропаганда е в състояние да манипулира палестинците по геополитически съображения…

Форумът ясно показа, че има смели и праведни евреи, които се чувстват американски патриоти, без да са ционисти или поклонници на Израел. За съжаление, закоравелите ционисти ги наричат “антисемити” или «мразещи себе си евреи». Веднъж вече трябваше да защитя тези праведници в статия-некролог, посветена на паметта на Джо Собран (Joe Sobran), един блестящ журналист, чиято кариера бе съсипана от подобни неоснователни обвинения [5]. На времето съветските чиновници също обичаха да лепят етикета “антисъветски» наляво и надясно, докато сами не се объркаха и заплетоха дотолкова, че се наложи да обявят гласност. Опасявам се, че сега ционистите се опитват да впримчат всички евреи уж заради спасението на Израел. В действителност, тяхната цел е твърде земна и прагматична: да увековечат своята власт на всяка цена, дори с риск за останалата част от човечеството.

Дискусиите продължиха по време на почивката, когато участниците се разделиха на малки неформални групи. Въпросите бяха все същите: Какво се случва в Израел, Съединените щати и в света? Най-острият проблем: дали Израел ще нападне Иран? Ще позволят ли САЩ това? Дали изобщо Нетаняху има нужда от такова разрешение?

Разискването на тези въпроси далеч не беше случайно хрумване. Причината да се обсъждат «неформално» е, че водещите медии в САЩ не са сигурен източник на информация. Понякога научаваш повече неща за Америка, ако четеш израелски вестници или гледаш руския телевизионен канал RT.

Междувременно, опасността от война с Иран продължава да нараства. На 16 декември американският президент Барак Обама се срещна при закрити врати с министъра на отбранатана Израел Ехуд Барак в предградие на Вашингтон. Навярно са обсъдили и въпроса за военни действия срещу Иран. Тъй като Обама вече каза, че не изключва «нито един вариант», канадският професор Мишел Чосудовски (Michel Chossudovsky of Global Research) предполага, че една атака срещу Иран може да включва използването на тактически ядрени бомби, за да бъдат унищожавани бункери. Тези бомби имат взривна мощност до шест пъти по-висока от мощността на бомбата в Хирошима [6].

В популярни телевизионни исторически сериали усилено се пласират пророчества от различни времена и континенти, че именно 2012-та може да бъде годината на Армагедон. «Fiat Justitia, pereat mundus» – «Нека да се извърши правосъдието, ако ще и светът да загине!”, гласи една от сентенциите на немския философ Имануел Кант. Няма значение дали я е взел от епохата на Древния Рим или от императора на Свещената римска империя Фердинанд I (1503-1564). Важно е, че това е мотото на човек, готов на всичко заради справедливостта. Обаче днес, когато запасите от ядрени оръжия са достатъчни, за да унищожат всичко живо, този девиз далеч надхвърля философското ниво.

Какъвто и претекст да представи Израел, за да оправдае нападение срещу Иран, ясно е, че такова съдбоносно решение ще постави на карта съществуването на целия свят. Наскоро в-к “Ню Йорк таймс” съобщи, че според израелския журналист Ронен Бергман, решението може да бъде взето в най-скоро време [7]. Ето и последна новина: американска подводница с ядрено оръжие се насочва към Персийския залив [8].

Възможно е Justitia – ционистка или американска в тесен политически смисъл, да възтържествува. Но на каква цена? Ето истинският въпрос, пред който стои днес човечеството, евреите и не-евреите: Дали светът е създаден за Израел или евреите са създадени за света?

Ние знаем как равин Бергер би отговорил на този въпрос.

 

Докторът по философия Владислав Краснов (W. George Krasnow), е обществен деец и учен, живее САЩ, где ръководи Организацията за русско-американско приятелство дружбы «Добрая Воля» (www.raga.org). Родом от Перм, завършил Искторическия факултет в Московския държавен университет, работил като  професор в Института за международни изследования в Калифорния.

 

Вж. YouTube видео за форума:

Link to Event at National Press Club in Washington, D.C. about the book

 

Бележки:

[1] Вж. Например, статията «American Jews Who Reject Zionism Say Events Aid Cause». By SAMUEL G. FREEDMAN, опубликованную в газете «Нью Йорк Тамз», June 25, 2010

[2] Ето какво пише Томас Фридман в статиятаси «Newt, Mitt, Bibi and Vladimir» в The New York Times от 13 декември 2011: “Benjamin Netanyahu understands that the standing ovation he got in Congress this year was not for his politics. That ovation was bought and paid for by the Israel lobby.”

[3]  Книгата на известните американски професори  Джона Мирсхаймера и Стива Уолта (Steve Walt)  «Израелското лоби и външната политика на САЩ»  е преведена на 21 езика. Вж. Рецензията на Дмитрий Павлов на сайта на Санкт-Петербургския център за изучаване на съвременния Близък Изток //meast.ru/article/izrailskoe-lobbi-i-vneshnyaya-politika-ssha

[4] Jimmy Carter, Palestine: Peace, Not Apartheid, 2006.

[5] George Krasnow: A Tribute to American Patriot: In Memory of Joe Sobran (1946-2010) на cайте Veterans Today. //www.veteranstoday.com/2011/02/23/a-tribute-to-american-patriotin-memory-of-joe-sobran-1946-2010/ 

[6] Michel Chossudovsky, «Preparing to Attack Iran with Nuclear Weapons», Global Resach, Canada, 26 December 2011. //www.globalresearch.ca/index.php?context=va&aid=28355

[7] Ronen Bergman, Will Israel Attack Iran?, The New York Times, January 29, 2012//www.nytimes.com/2012/01/29/magazine/will-israel-attack-iran.html?_r=1&emc=eta1

 [8] US Nuclear Sub Heads Towards Persian Gulf

  //www.infowars.com/us-nuclear-sub-heads-towards-persian-gulf/

Превод: Л. Чолаков
Източник: ruskline.ru