Ислямска държава, ИДИЛ, ДАЕШ, ИГИЛ или ISIS. Кое е вярно?!

в Свят

История и зараждане
на Ислямска държава

Ислямска държава,  ИДИЛ,  ДАЕШ, ИГИЛ или ISIS са най-често срещаните думи във войната срещу тероризма, които се чуват всеки ден по телевизията или в социалните медии. Абревиатурата ИДИЛ произлиза от „Ислямска държава в Ирак и Леванта“, докато ДАЕШ е арабското наименование на „Ислямска държава”: al-Dawla al-Islamiya fi al-Iraq wa al-Sham, но сред арабите тази дума може да се приеме за обида, нещо като „да стъпчеш“ или „фанатик налагащ се над другите“. Освен тези има и още няколко по-малко известни наименования, като „Ислямска държава в Ирак и ал Шам”. Ал Шам е старото име на района на Сирия и Ливан. На Руски език съкращението е ИГИЛ, а на английски ISIS.

В крайна сметка както и да ги наричаме зад тях стои една и съща организация, която със средствата на радикалния ислям се превърна в най-голямата световна заплаха. Халифатът на Ислямска държава се стреми да привлече всичките почти 2 милиарда мюсюлмани от целия свят, не само в Близкия Изток. Към момента основните и съставки се състоят от  армия  бивши офицери и разузнавачи на Садам, Арабската социалистическа партия БААС, различни организации на „Ал-Кайда“ и тридесет хиляди фанатични чуждестранни бойци от десетки други държави.

Днес Ислямска държава е разположена на територия по-голяма от тази на Великобритания и има около 8 милиона поданици.

Предоставената карта е по данни на BBC към юли месец 2016 г. Както се вижда тъмното червеното са твърдо контролираните територии, а с розово са зоните под техен контрол. Това са централните зони на Ирак и Сирия, през които е планирано преминаването на бъдещите тръбопроводи за газ и нефт.

За да бъде спрянa ИДИЛ трябва да се разберат причините за нейното раждане,  целите за които се бори и методите които използва, за това в тази статия се предлага кратка хронология на историческото развитие и създаването и.

ИДИЛ се ражда от войната в Ирак!

Казват, че Ислямска държава (ИДИЛ) се ражда от войната на американците в Ирак, но генезисът на събитията трябва да се търси още от тайния договор Сайкс-Пйко в който Великобритания и Франция изкуствено разделят бившите владения на Османската империя. През Първата световна война те насърчават арабите да се борят против Османската империя в замяна да се създаде на национална арабска държава на арабската от Персийския залив до Средиземно и Черно море, което не се получава.  В страните от този регион се надига вълна на антиколониализъм, от което се възползват организации, като Арабската Социалистическа Партия БААС, която се бори за обединение на всички араби.

След отдръпването поради невъзможност за управление на колониите от Франция и Великобритания в повечето близкоизточни страни започват да идват на власт  различни авторитарни режими и диктатури. По европейските стандарти Хосни Мубарак, Саддам Хюсеин и Хафез Асад са диктатори, но по местните мерки са реформатори модернисти, които изграждат работещи икономики, образоват населението и утвърждават светски институции. Бруталните им методи потискат инакомислещите, но посичат в зародиш и религиозния екстремизъм.

След края на Студента война започва заграбване на освободените зони за влияние и САЩ установяват  влиянието си върху полумесеца – Северна Африка, Близък Изток, Кавказ и Източна Европа. Арабските режими обаче упорстват в независимостта си, разчитайки на устойчиви, суровинни икономики. Последваха войните в Персийския залив, под предлог за защита на демокрацията и човешките права. Коалицията на желаещите ръководена от САЩ очакваше бърза военна победа, но когато накрая Саддам е свален, всички регулаторни структури, които удържаха личните, племенните и религиозните напрежения от 1917 г. насам, изведнъж изчезнаха.

Самият  Саддам Хюсеин е знаел, че няма да успее в прекия военен сблъсък с тази велика технологична сила и още шест месеца преди войната създава план за асиметрични бойни действия с отчитане слабите места на редовната американска армия. Иракското виеше командване, заедно с разузнавателните служби, предварително разработва военен план, наречен „Могадишу на Тигър“, или „Проект 111“ в който залагат военните формирования на Въоръжените сили да изчезнат и да се сражават, като бунтовническа армия от собствените си градове.

Когато настъплението започна, Иракската армия, някога четвърта по численост в света, просто изчезва за една нощ, като войниците захвърлиха униформите си. По време на основната бойна фаза на конфликта много малка част от големите формирования на редовната Иракска армия се изправят срещу съюзниците.  От друга страна, тактиката на протакане на специалните сили „Федаините на Саддам“ трансформира широкомащабните операции в партизански нападения и терористични актове. След двадесет и един дни сражения президентът Джордж  Буш обявява „мисията за изпълнена“, а коалицията е загубила само 139 войници. В Багдат настъпва хаос и дни по-късно във всички иракски министерства пламват пожари за прикриване на следите на бившия режим. Изгубена е всяка надежда за разкриване на плановете на режима.

Коалицията постепенно налага възстановяване на реда в пределите на Ирак, но през май 2003 г. Саддам Хюсеин укриващ се близо до родния си град Тикрит издава заповед за започване на въстаническо движение. От този ден до оттеглянето на американската армия има 4493 загинали и 32 хиляди ранени, а по данни на ООН има 155 хиляди убити в следствие войната в Ирак.

Саддам е заловен и убит, но той не  единственият с план за следвоенен Ирак.Осама бин Ладен ръководител на терористичната организация „Ал-Кайда“ планира бунтовници, подобни на афганистанските талибани, да се бият редом с баасистите.

Майката на Ислямска държава – организацията Ал Кайда

„Ал-Кайда“ води началото си през 1988 г. когато арабите се събират в Пешавар, Пакистан за борба със силите на СССР в Афганистан. Осама бин Ладен още тогава не е бил съгласен с ръководителя си Абдула Азам, относно това какво трябва да правят след войната.  Бин Ладен лансира идеята да се  създаде ислямски халифат, обхващащ целия мюсюлмански свят.  За тази цел професионално обучени терористи трябва да провокират САЩ и Запада да нападнат Афганистан, при което САЩ да претърпи военно и политическо поражение, подобно на Съветския съюз. Бин Ладен убива Азам и завзема контрола над огромен брой бойци, които се канят да напуснат страната след края на войната. Той създава нова групировка – „Тензим Ал-Кайда ал-Джихад („Щаб на организацията за свещена война“) и разпространява идеологията си посредством книги, аудио касети и др.

„Ал-Кайда“ трябва да насърчи емиграцията на милиони мюсюлмани към идеалната земя за тях. Очаква се „Ал-Кайда“ да ги зарази с вярата и да използва технология за привличане на нови последователи. Въпреки че това не става Ал Кайда се утвърждава като най-голямата политико-военна грешка в американската история. След терористичния атентат на 11 септември президентът Джордж Буш и приближените му използват възможността за да променят из основи лицето на мюсюлманския свят. За съжаление, онова, за което не си дават сметка е, че инвазията ще потвърди реторика на Осама бин Ладен.

Религиозната система на ИДИЛ не води началото си от Ирак, тя винаги е била дълбоко вкоренена в плана, започнат от Бин Ладен и впоследствие изпълнен от йорданския лидер на „Ал-Кайда в Ирак“ – Абу Мусаб ал-Заркауи.  През 80-те Заркауи е дребен престъпник, който заминава за Афганистан да воюва със Съветските войски, но пристига твърде късно.  Там научава повече за неосалафитското движение и среща Бин Ладен, който го окуражава да се върне в родината си и да оглави собствено движение за джихад. По пътя си през иракски Кюрдистан се среща също с лидерите на кюрдската джихадистка групировка „Ансар ал-Ислам . В Йордания харизматичният лидер създава групировката „Монотеизъм и свещена война“, или „Джамаат ал-Таухид-уал-Джихад.

През първата половина на деветдесетте последователят на Бин Ладен и Египетския ислямски джихад Айман ал-Зауахири, се установяват в Хартум, Судан. Малко по-късно провежда първите си атаки срещу цели на Запада в  Йемен. След победата над местните военачалници в Афганистан талибаните канят Бин Ладен да разположи оперативната си база в Кабул. Там той обучава избрани професионалисти терористи да извършват атаки срещу Запада, в това число осъществяване на планове за взривяване на дванадесет самолета над Тихия океан, убийство на папата, както и врязването на натоварен с бомби самолет в централата на ЦРУ.

Втората половина на 90-те години „Ал-Кайда“ атакува американските посолства в Кения и Танзания, след като Бин Ладен излиза с официална декларация, че обявява война на Съединените щати и Запада. САЩ отговарят с крилати ракети, които почти убиват Бин Ладен в терористичния базов лагер „Зауар Кили“. Лодка бомба успешно поразява американския боен кораб „Коул“ в Йемен. Усилията достигат своя пик на 11 септември 2001 г. със събарянето на  Световния търговски център в Ню Йорк и атаки на Пентагона  при които загиват над  3000 граждани. САЩ напада Афганистан и Ирак, като създават нова провалена държава податлива на атаките на Ал Кайда, която се развива с бързи темпове.

Заркауи и „Таухид-уал-Джихад“ преминават в Ирак през март 2003 г. по призива на Саддам Хюсеин да защитят страната от американската инвазия. Заркауи установява командването си във Фалуджа и търпеливо чака домакините му да бъдат унищожени. По това време към Ирак през Сирия се стичат джихадисти от целия мюсюлмански свят, подкрепени от глобалните  координатори на „Ал-Кайда“. Следват ги десетки малки салафитски групировки и около 2006 г. всички те започват да се консолидират под контрола на „Ал-Кайда“.  Бин Ладен иска всички ислямистки клетки да се обединят под едно общо командване и в крайна сметка да формира ислямската нация в сърцето на Ирак. Дори първоначално носи името „Ислямски емират в Ирак“ ИЕИ.

След смъртта на Заркауи на 7 юни 2006 г. Ал Кайда взима решение да се paзклони в двойно командване, начело с египтянина АбуАюб ал-Масри и иракчанина Абу Омар ал-Багдади, а координационния терористичен комитет се нарича Съвет на муджахидун – Шира.

След като американското разузнаване намира и унищожава с един въздушен удар по-голямата част от командването през 2006 г. иракчанинът Абу Омар ал-Багдади поема командването и официално сменя името на Ислямска държава в Ирак (ИДИ). Той е избран за първия емир на  Ислямска държава. Започва да издава комюнике, което разгласява създаването на сунитски халифат в Ирак.

През 2007 г. се създава съюз на ислямските бунтовнически  формирования, който да се противопостави на една групировка с нарастваща популярност, насочена срещу „Ал-Кайда“ и наречена „Синове на Ирак“ . Съюзът на Ал-Багдади получава наименованието „Коалиция на благородниците“.

След избухването на скандала в „Абу Гариб“ с появата на снимки, показващи как американски войници измъчват и унижават сексуално иракски пленници в същия този затвор, в който Саддам Хюсеин е извършвал подобни престъпления, се присъединят още повече чужденци за борба с „американските колонизатори“. Този затвор става цел на бунтовниците.

Април 2010 е убит лидерът на ИДИ Абу Омар ал-Багдади. Организацията се поема от Абу Бакр ал-Багдади. Ръководството на ИДИ приема нов вид, като попълва редиците си с бивши баасистки иракски офицери и членове на иракските тайни служби.

Още същата година новият лидер  Абу Бакр ал Багдади си спечели огромна популярност с превземането на митичния затвор Абу Грейб. Хиляди освободени сунити се вляха в редовете на джихадистите.

Поради бойните действие  границата между Сирия и Ирак на практика не съществува, поради което те лесно се включват на страната на Джабхат ан-Нусра (Фронт за подкрепа на сирийския народ). Това е ислямистка групировка и клон на Ал-Кайда, която се бори против правителството на сирийския президент Башар Асад.

Още през 2007 г. в САЩ призивите за оттегляне на американските войски се засилват. Американският народ е изтощен от политическите спекулации на гърба на загиналите му деца и администрацията на Буш започва да поддава. Към 2008 г. президентът Буш не успява да подпише споразумение с Ирак за статута на силите.  В действителност министър-председателят на Ирак Нури ал-Малики не е съгласен с оставането на американски войски след 2011 г.  Той настоява, че войната е създала нова суверенна нация, която е готова да поеме съдбата си в свои ръце. Това включва прогонването на сунитското малцинство с едноверци на Саддам Хюсеин.

През декември 2011 американските въоръжени формирования се оттеглят към Кувейт и от там към САЩ.  Терористите от ИДИ могат да си избират от множество мишени, но не си помръдват пръста. Америка си е отишла и по същество Ирак остава тяхна площадка за действие.

Почти веднага управлението на шиита Ал-Малики поема такъв курс, че всички гаранции и уверения, дадени от американците се изпаряват за една нощ. Ал-Малики започва бърза лустрация на бившите членове на БААС и се опитва да пресече всякакви аспирации на сунитите (събратя на Саддам) и кюрдите. Това задълбочава пропастта между мюсюлманските общности и радикализира още повече сунитите. За тях  не остава друго, освен да вземат оръжието в ръце и да се присъедини към единствената групировка, привлякла вниманието на иракския народ – така сунитите се включват в бунтовническото движение и споделят съдбата на „Ал-Кайда в Ирак“, сега преименувана на „Ислямска държава в Ирак“.

Благодарение на хитри политически отстъпки обаче, бившите баасистки сунити се отдръпват от АКИ и бунтовниците започват да губят позиции. С оттеглянето на американските военни части през 2011 г. „Ал-Кайда в Ирак“ и сестринските й групировки започват да замират, ръководството им е унищожено, а членската им маса почти изчезва.

Арабската пролет“ през 2011 г., която има за цел да замете следите и премахне последните диктатори от региона, води до колапс на Сирия. Това дава възможност на „Ал-Кайда в Ирак“  АКИ, която вече се нарича „Ислямска държава в Ирак“ да  добавя и думата Леванта към името си  и да се появи „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ –  ИДИЛ.

Черен интернационал!

Те преместват операциите си в Сирия и изпращат бойци да се присъединят към въстаническите сили срещу Башар Асад, което им помага да придобият военни умения и да се сплотят със сирийските сунити.  През април 2013 г.  Ал-Багдади записва аудио съобщение, с което обявява, че от този момент нататък ИДИ и „Фронт Нусра“ (ФН) са една организация. В съобщението си Ал-Багдади заявява, че „Фронт Нусра“ в Сирия е изцяло техен финансиран клон. Водачът на „Фронт Нусра“ Абу Мохамад ал-Голани отказва да приеме това. В резултат емирът на „Ал-Кайда“ Ай- ман ал-Зауахири излиза със заявление, че ИДИ трябва да ограничи сферата си на действие до територията на Ирак. ИДИЛ отказва да напусне Сирия. „Ал-Кайда“ скъсва връзките си със своето дете –  ИДИЛ.

Политическата кръвожадност на иракския премиер Нури Ал-Малики прехвърля допустимата граница за бившите саддамисти сунити и те започват да се завръщат към терора и се хвърлят с отворени обятия към ИДИЛ.  Заедно започват да завземат собствената си сунитската територия. В последствие с набирането на сила продължават и към шийтски територии, от тогава насам бунтовническото движение изобщо не е спирало настъплението си, а от неговите отломки се ражда т.нар. заплаха за съвременния свят.

Като терористична организация, ИДИЛ не се състои само от чуждестранни бойци. Още при създаването й Бин Ладен е възнамерявал ръководството да се поеме от млади иракчани. В действителност ИДИЛ „освобождава“ иракските сунитски региони, организацията оцелява благодарение на умелото манипулиране на местните племена, призивите за сунитски национализъм и фанатична религиозна набожност. ИДИЛ по същество е гениално използване на исляма от тайните структури на баасисткото контраразузнаване. Те могат лесно да държат населението в подчинение чрез интерпретацията на исляма в съчетание с екзекуции по бързата процедура.

ИДИЛ основава средствата си за контрол над населението върху разузнавателните звена на Саддам Хюсеин, които от своя страна имат значителна подготовка и структура подобна на „Щази“. Тази организационна структура на офицери от разузнаването и шпионажа, сега доминира центъра на Близкия изток и се опитва да завладее мюсюлманския свят.

През май 2014  държавният департамент добавя следните псевдоними на ИДИЛ:  „Ислямска държава в Ирак и Леванта“,  „Ислямска държава в Ирак и ал- Шам“ (ИДИШ), „Ислямска държава в Ирак и Сирия“ (ИДИС), „Ад-Дау- ла ал-Ислямийя фил-Ираак уа аш-Шаам“, ДАЕШ.

В три бързи офанзиви войските на ИДИЛ, завземат обширни части от Източна Сирия. Двете нападения в Сирия се случват през 2012 и 2013 г и много важна обширна ивица територия, свързваща Северна Сирия и Ирак.

В началото на 2014 провеждат блиц кампания и в Западен Ирак, завземат контрола над. град Мосул, третият по големина в Ирак и освен това настъпват към Багдад.  Иракската армия е в колапс, а ИДИЛ присвоява милиарди долари под формата на доставени от САЩ оръжие и техника. Светът наблюдава в шок как групировката заявява претенциите си над градовете, многобройните завзети петролни полета и десетките милиони американска валута в банките. След завладяването на градовете Тикрит, Кайм, Фалуджа и Рамади следват отмъстителни изстъпления – масови обезглавявания, разпъване на кръст и екзекуции по бързата процедура. Всичко това се запечатва на видео с висока резолюция и излъчва в останалия свят. Земите под контрола на ИДИЛ се простират на огромна територия от Алепо до Фалуджа и Мосул.

На 29 юни 2014 г.  обявяват, че новият ислямски халифат ще носи името „Ислямска държава“, ръководителят им Абу Бакр ал-Багдади е халиф Ибрахим.

Бивши лоялни на „Ал-Кайда“ групировки в Египет, Нигерия, Йемен, Афганистан и Либия се кълнат във вярност на самопровъзгласилия се халиф Ибрахим. Нападенията над Русия, Тунис и Париж водят до създаването световна коалиция за унищожаването на ИДИЛ. Март 2015 ИДИЛ заявява, че нигерийската терористична групировка „Боко Харам“ се е заклела във вярност на „Ислямска държава“ .До май  2015  общо 35 терористични групировки се обявяват за поддръжници на ИДИЛ. Ислямска държава се превръща в притегателен център за мюсюлманите по света с желание да превземе всички бивши територии на Османската империя плюс останалите Ислямски страни на арабския полуостров и Африка.

Август 2014 завземат най-големите петролни полета в Сирия. Разпространяват в социалните медии видео с обезглавяването на американския журналист Джеймс Фоули. САЩ предприемат въздушни удари по цели на ИДИЛ в кюрдските региони на Ирак

На 30 септември 2015 Руските Въоръжени сили започват операция в Сирия в която бомбардират обекти на ИДИЛ. Подробности за операцията може да намерите в Postvai.com – военни анализи. Октомври 2015  египетското крило на ИДИЛ „Ансар Бейт ал-Макдис“ поема отговорността за взривяването на руски самолет над Синайския полуостров и смъртта на 255 пътници.

На 7 ноември 2015 г. около обяд двама маскирани тежко въоръжени мъже нахлуват във френския сатиричен вестник „Шарли Ебдо“ и застрелват 12 служители, като повод за атаките се считат карикатури осмиващи пророка Мохамед. При самоубийствените атаки в Париж загиват 130 човека.

Март 2016 извършват терористични атаки на летището и в метрото на Брюксел, при които загиват 34-ма души, а ранените са над 200.

Ислямска държава успешно създават илюзията, че са по-различна, по-велика групировка от „Ал-Кайда“, защото за разлика от тях те завладяват Близкия изток като територия. Халифът им твърди, че това е единствената легитимна мюсюлманска нация.  Истината е, че става дума за едно и също явление известно под много имена, сред които  алкаидизъм и ислямски джихад.

ИДИЛ това са организации като: „Боко Харам“, „Ал-Кайда в ислямски Магреб“, „Ал-Мурабитун“, ИДИЛ в Либия, „Ансар ал-Суна“, „Ал-Кайда на Индийския континент“, „Ал-Кайда на Арабския полуостров в Йемен“, „Ал-Шабаб“; списъкът сякаш няма край. Накратко, всяка малка група съмишленици и последователи на идеята за джихада може да се снима с плакат на Ислямска държава и да се смята за сериозна заплаха за глобалната сигурност.

От друга страна, безчет журналисти, експерти по въпросите на тероризма, учени и политици продължават да твърдят, че ИДИЛ не е „Ал-Кайда“, че нигерийската групировка „Боко Харам“ няма сродство, нито връзка с „Ал-Шабаб“ в Сомалия и че британските девойки, които се присъединяват към воините на ИДИЛ за да им пристанат, нямат нищо общо с Осама бин Ладен.

Все пак е факт, че ИДИЛ става известна на света през 2003 г. като „Ал-Кайда в Ирак“ (АКИ) под командването на родения в Йордания Абу Мусаб ал-Заркауи. След този ден в съзвучие с  бившата баасистка, терористична армия на Саддам и в съюз с десетки микро джихадистки групировки започват масовите кланета на иракчани, американци и цивилни при всеки удобен случай.

„Освобождението“ на Ирак отваря кутията на Пандора, пълна с местна, регионална и интернационална омраза, така че хиляди самоубийствено настроени джихадисти започват да се стичат към Ирак с желанието да умрат мъченически. Грешките на Иракското правителство позволяват съживяването им и нахлуване в Сирия. Ако войната не бе унищожила съществуващите обществени, политически и племенни структури в Месопотамия, сега нямаше да има Ислямска държава, с която да се сражаваме. „Ал-Кайда“ вероятно също щеше бавно да отмре в планините на Пакистан. Днес обаче глобалното джихадистко движение, под егидата на прясно наименуваната Ислямска държава се превръща в глобална заплаха с която останалия свят започва да свиква.

Източник: Postvai.COM


Прочетете Още По Темата: Колко са бойците на “Ислямска държава“ в България ?


 

Ислямска държава, ИДИЛ, ДАЕШ, ИГИЛ или ISIS. Кое е вярно?! by

Последни от Свят

Отиди Горе