The Bulgarian Times

Иде нова криза: Запасите от злато във Федералната резервна банка в Ню Йорк спаднаха рекордно! (ВИДЕО)

в Свят

Чужди държави и централни банки изтеглят от Федералната резервна банка (ФРБ) на Ню Йорк своите златни запаси. Едно от най-големите хранилища за злато бързо губи доверието на чуждестранните клиенти, съобщава RT.

ФРБ на Ню Йорк е най-важната от 12-те резервни банки, влизащи във Федералната резервна система на САЩ. Не случайно тя е считана за най-голямото хранилище на злато в света.

Предполага се, че над 90% от намиращите се в нея скъпоценни метали принадлежат на централни банки и чужди държави. Според скорошни съобщения обаче тази строго охранявана съкровищница започва да се изпразва.

По някои информации, от началото на 2014 г. чужди централни банки са изтеглили от ЦРБ на Ню Йорк 246 тона злато, при това основната част се пада на три европейски страни – Германия, Холандия и Австрия.

Публикуваната не отдавна статистика свидетелства, че през юли 2015 г. запасите в тази банка са намалели до 5950 тона – най-ниското равнище за много десетилетия.

Досие

Холандия обяви още в края на ноември 2014 г. намерението си да репатрира значителна част от своя златен запас от САЩ. Става дума за над 120 тона от скъпоценния метал, представляващи около 20% от златото на кралството.Холандското правителство сега съхранява повече от половината от своя златен запас (приблизително 600 тона) във Федералната резервна банка в Ню Йорк. В страната си холандците държат едва около 10%, а останалото е в Централните банки на Великобритания и Канада.

Холандците не са първите, пожелали да върнат в страната своите резерви, тъй като преди това същото обяви и Германия. Само че връщането на това злато може да не е лесно.

Преди почти две години аналогично решение предприе Германия, като си потърси съхранявани там 670 тона. Немските златни резерви се отнасят към най-големите – 3,3 хиляди тона злато. По този показател немците отстъпват само на САЩ и на Япония. В парично изражение германските запаси съответстват на около 150 млрд долара. За сравнение: БВП на Германия е 3,5 трилиона долара. С други думи това е внушителна сума в мащабите дори на такъв икономически колос като ФРГ.

Успоредно с това Берлин поиска златните си резерви от Франция, възлизащи на 370 тона. Париж изпрати златните кюлчета оперативно и без протакане. Само че със САЩ възникнаха проблеми. След година в Германия са постъпили едва 37 тона (5% от изисканите). Програмата за репарации на запасите е разсрочена до 2020 г., но с тези темпове естествено няма да се вложат в тях.

Федералната резервна система на САЩ се позовава на различни технически затруднения. Веднага се появиха различни конспиративни теории, че Америка отдавна не притежава ни свое, ни чуждо злато. Не е възможно да се провери дали тези предположения са действителни. Федералната резервна банка в Ню Йорк не допуска в своите многоетажни подземия абсолютно никакви външни лица по съображения за сигурност.

Все пак защо държавите по принцип поверяват своето злато на чужди страни, като например Германия е изпратила зад океана две трети от златните си резерви? Причините са няколко. Първо, счита се, че в САЩ златото се намира в абсолютна безопасност, тъй като Америка е готова да поеме съществените разходи на най-разгърнатата и многобройна охрана както на своите, така и на чуждите запаси от скъпоценния метал. Същото се отнася и за Великобритания, още един ключов специалист по чуждо злато.

Второ, сегашните условия на глобалния пазар предполагат, че за смяна на собствениците на кюлчетата не е задължително те да бъдат премествани физически. Държавите-купувачи и държавите-продавачи често само си разменят разписки за преминаването на едни или други ръце. Златото обаче с години остава на същото място.

Разбира се, това не се отнася за всички държави. Китай, Русия и много други съхраняват сами всичките си златни запаси, защото САЩ могат под различни претексти да им ги блокират или присвоят. Членовете на НАТО и техните съюзници обаче си имат доверие. Зад граница си държат златните кюлчета и много страни от Африка и Латинска Америка поради потенциалната си политическа нестабилност. Впрочем техните златни запаси са сравнително малки.

Решението на Холандия и Германия за връщането на значителна част от златото си едва може да се отдаде на случайно съвпадение. Причината по-скоро е в дълбоките тектонични процеси в световната политика и икономика.

На първо място, стойността на златото колосално нараства през последните години. Преди 10 г. тройунцията се котираше на световните пазари на равнище 300 долара, сега е 1200 долара, а съвсем скоро цената превиши и 1500 долара. Независимо от колебанията на цената, основната тенденция в нейното покачване е дългосрочна.

Поскъпването на златото се обяснява основно с взривното търсене от новите индустриални държави, като на първо място са Индия и Китай. В тези страни скъпоценният метал все още е важен инструмент при натрупването и инвестирането. Пък и самите азиатски държави активно си увеличават резервите.

Китай за последен път е публикувал данни за своите златни запаси през 2009 г., възлизащи на 1054 тона. Мнозина аналитици считат, че оттогава този показател е нараснал няколко пъти, което се вижда и от предишната динамика. Липсата на информация говори за нежеланието на КНР да засилва позициите на спекулантите на златния пазар.

В САЩ отдавна е създадена субкултура на „златните бръмбари” (gold bugs), която пред всички инвестиционни инструменти предпочита златото. Това са стотици хиляди, ако не и милиони, граждани, мнозина с доходи значително над средните. „Златните бръмбари” се отнасят крайно скептично към американската и към световната икономика и затова като твърда валута признават само жълтия метал. Развитието на интернет, а следователно и на възможностите да пропагандират своята гледна точка, увеличи техните съмишленици многократно. Това засегна и развиващите се страни.

Случаят с Германия има още един нюанс. Като негласни лидери на ЕС, немците са принудени да поемат върху себе си отговорността за по-слабите членове на съюза, страдащи години от криза с дълга. Така на Германия й се налага да осигури Италия, Гърция, Испания и други европейци със стабилизационни кредити в една или друга форма. В този случай физическото злато е много подходящо например като залог пред МВФ или големи банки.

Покрай желанието на държавите да държат по-близо до себе си ценния ресурс, много страни се сблъскват и с вътрешен политически натиск. Радикалните леви и десни партии често повдигат въпроса на какво основание суверенната държава държи златния си запас зад граница. Така действията на Холандия и на Германия могат да се разглеждат като опит да се парират подобни атаки.

Страни, притежаващи най-големите златни запаси в света (официални данни):

1. САЩ — 8133 тона;
2. Германия — 3384 тона;
3. Италия — 2451 тона;
4. Франция — 2435 тона;
5. Русия — 1168 тона.
6. Китай — 1054 тона;
7. Швейцария — 1040 тона.

източник: БЛИЦ

Последни от Свят

Отиди Горе