Хъфингтън пост: САЩ се месят от един век в изборите на други държави

в Свят

Служители на разузнаването са шокирани, че Русия изглежда се меси в президентските избори в САЩ, но за някои поддръжници на Бърни Сандърс това е просто обрат.

Ким Недъртън, делегат от Лейкууд, Колорадо, каза, че не е толкова важно дали агенти на руския президент Владимир Путин са хакнали имейли на Националния демократичен комитет, както беше докладвано този месец. И може би това е малко поетично правосъдие за Хилъри Клинтън според Недъртън.

“Не е ли интересно, че нейната кампания сега преживява същото нещо, което тя извършваше по отношение на други страни”, каза пред „Хъфингтън пост“ Недъртън, докато очакваше в понеделник през нощта речта на Сандърс. „Тя го направи в Хаити, направи го и в Хондурас, а сега й се връща и тя говори за него емоционално“, каза Недъртън. „Това е малко от собственото й лекарство, но за съжаление не мисля, че тя е с достатъчно отворен ум, за да види това, което е”.

В действителност намесата в чужда политика е голяма американска игра, с която Клинтън е в близки отношения. За повече от 100 години, без значително прекъсване, САЩ са правили каквото могат, за да повлияят на резултата от изборите – включително и до убийството на политици, за които е установено, че са недружелюбни.

От лагера на Клинтън не са съгласни, че това, което се е случило в Хондурас, е на същото ниво като това, което е Русия. „Просто тук няма еквивалентност“, заяви Джеси Лерич, говорител на Клинтън. Но това, което е вярно, е: САЩ са се месили в много повече чужди избори, отколкото се е случило обратното.

Склонността на САЩ за намеса в политиката в Латинска Америка е нещо, по което Сандърс и Клинтън рязко се разминаха по време на дебат през март. “Мисля, че САЩ трябва да работят с правителствата по целия свят, не да участват в смяна на режима”, каза Сандърс. “И всички тези действия, между другото, в Латинска Америка, родиха много силни антиамерикански настроения.”

Феноменът е толкова широко разпространен, че в Латинска Америка е разпространена следната шега:

Въпрос: Защо досега в САЩ няма държавен преврат?

Отговор: Защото във Вашингтон няма посолство на САЩ.

За да бъде разбрано усещането, което тази шега буди толкова много усмивки по света, ще направим бърз преглед на някои от най-големите хитове на Америка.

Хондурас

В началото на мандата на Хилъри като държавен секретар през 2009 г. хондураските военни свалиха с преврат демократично избрания президент Мануел Зелая. ООН осъдиха военния преврат и Организацията на американските държави лиши Хондурас от членство, призовавайки към възстановяването на Зелая на поста му. Вместо да се присъедини към международните усилия за изолиране на новия режим, Държавният департамент на Клинтън настоя за нови избори и реши да не обявява, че се е случил военен преврат. “Ако правителството на САЩ обяви за преврат, веднага трябва да бъде прекратена всякаква помощ, включително хуманитарна помощ. Подкрепата, която ние предоставяхме по това време за много, много бедни хора”, каза Клинтън когато беше попитана за Хондурас през април. „Така че нашата оценка беше, че ние само ще влошим положението чрез наказване на населението на Хондурас, ако огласим преврата и ние веднага ще трябва да спрем всички помощи за хората. Трябваше да забавим действията и да се опитаме да спрем всичко, от което правителството може да се възползва, само не и да наричаме преврата преврат.“

Клинтън каза, че тя не е искала връщането на Зелая на власт. „Зелая имаше приятели и съюзници, не само в Хондурас, но и в някои съседни страни, като Никарагуа и ние можеше да се изправим пред ужасна гражданска война, която щеше да е просто ужасяваща със загубата на живот“.

Имейлите, които бяха огласени от тогава, показват, че Клинтън и нейният екип са работили зад кулисите, за да предотвратят усилията на съседните демокрации чрез Организацията на американските държави за възстановяване на власт на избрания президент. “Срещата ОАС днес не се превърна в събитие – точно както се надявахме”, пише един високопоставен служител на Държавния департамент, възхищавайки се на стратегията на бавно придвижване към възстановяване.

Критици на решението да не бъдат прекъсвани помощите казват, че това всъщност легитимира правителството на преврата, когато то смазва несъгласието. А резултатът от това не беше очакваният: след 2009 г. страната се превърна във все по-опасна, допринасяйки значително за скока на бягащите през 2014 г. непридружавани деца в САЩ.

Гватемала

През 1954 г. ЦРУ свали гватемалския президент Якобо Арбенц. На власт е поставена военна диктатура, която ще бъде по-податлива на борбата с комунизма и защита на “Юнайтед фрут къмпани“, с която тясно са свързани братята Алън и Джон Фостър Дълес, съответно директор на ЦРУ и държавен секретар. По това време в Гватемала е Че Гевара, марксисткият революционер. Той по-късно ще каже на кубинския лидер Фидел Кастро, че свободното и отворено общество на Гватемала е това, което е позволило на ЦРУ да проникне и да свали Арбенц. Кастро трябва да върви в обратната посока, ако иска да остане на власт, казал Че. Той последва съвета на Че Гевара и успя да устоява на безкрайни опити на ЦРУ за убийството му или за преврат. Страничната щета беше свободата в Куба.

Иран

Когато в Иран избират политика националист Мохамед Мосадък, САЩ се намесват за провеждането на военен преврат през 1953 г., ръководен от агента на ЦРУ Кърмит Рузвелт. Престъплението на Мосадък е национализирането на британска петролна компания, предшественик на Бритиш петролиъм, и предизвиква загриженост в параноичните братя Дълес, че се ориентира към Съветския съюз. Поставеният от САЩ за ръководител на Иран Мохамед Реза Пахлави, иранският шах, и неговото репресивно управление доведоха до иранската революция. Това въстание, в последствие, ни даде брутален репресивен режим в Иран, клиентски терористични групи в Близкия изток, жестоко сектантско насилие в Ирак и ядрена безизходица. Тъжно!

Хаити

Трудно е да се каже за каква специфична намеса говорим, когато става дума за Хаити, поради големия брой спонсорирани от САЩ преврати и намеси там. Поне никой от тях не е бил наблюдаван по времето на държавния секретар Клинтън. Но бележките, които Уикилийкс разпространи, намекват, че Държавният департамент, в сътрудничество с местни собственици на фабрики, е помогнал за потискане на увеличението на минималната работна заплата в карибската страна. Междувременно Фондация Клинтън свърши някои доста впечатляващи работи в Хаити.

Конго

Малкълм Икс веднъж нарече лидера на конгоанската независимост Патрис Лумумба „най-великият мъж, стъпвал някога на африканския континент“. Лумумба ръководи антиколониална кампания за отстраняване от Конго на управляващите белгийци и се превърна в първия избран национален водач. САЩ се заеха почти веднага да го свалят и убият, след като видяха в лицето на Лумумба (неправилно, както се оказа) пионка на Съветския съюз. Белгийците поведоха в заговора срещу Лумумба, но САЩ бяха готови да участват. Когато той най-накрая беше заловен, той е бил измъчван и убит. За да не научи обществеността за престъплението, той беше залят с киселина, за да изчезне тялото му. Обаче киселината не стигнала на убийците, поради което те смачкали, насекли и разчленили тялото му на парчета, разпръсквайки останките в една област, която по-късно ще бъде кръстена на името на Лумумба. Последва конфликт в течение на повече от 50 години. Неговото убийство е наречено “най-важното политическо убийство на ХХ век.”

Индонезия

Друг водач, който оказа съпротива на въвличането му в Студената война между САЩ и Съветския съюз, беше Сукарно от Индонезия. След като комунистическата партия се класира на четвърто място при едни избори в Индонезия и Сукарно им предложи пропорционално участие в неговото правителство, САЩ изпаднаха в паника и тайно подкрепиха брутално прочистване на предполагаеми комунисти. Хиляди загинаха и армията се превърна в най-мощната институция в страната. Тя бързо свали от власт Сукарно през 1967 г. и смачка демокрацията. Едва миналата седмица съдебен състав на Международния трибунал в Хага определи САЩ, заедно с Австралия и Великобритания като съучастници в престъпления срещу човечеството през 1965 г. в Индонезия.

Виетнам

Когато французите се изтеглиха от Виетнам през 50-те години на миналия век, те бяха определили провеждането на избори скоро след това. Ставаше все по-ясно, че комунистическият водач Хо Ши Мин ще спечели с голямо мнозинство. Така че САЩ се намесиха и поставиха Нго Дин Дием за водач на новата страна, която признаха като Южен Виетнам. Националните избори бяха отменени, но САЩ все още търсеха начин да покажат, че марионетният режим има политическа подкрепа. Така че бяха назначени избори, на които се противопоставиха Дием, който определено не беше харесван, и член на кралското семейство в изгнание, който беше мразен още повече. Дием спечели с абсурдния резултат от 98,2%. Американските медии определиха случилото се като дълбок израз на волята на виетнамския народ. Администрацията на Джон Кенеди направи план за подпомагане на преврата през 1963 г. срещу Дием, който в крайна сметка беше убит. През втората половина на 60-те САЩ започнаха война за защита на измисленото правителство, което подкрепяше, което струва живота на 58 000 американци и вероятно на 2 млн. виетнамци. Последните американски войски напуснаха страната през 1973 г.

Афганистан

Изборите през 2014 г. не минаха, както планираха САЩ (като онези през 2009 г., белязани от измама, която даде победата на Хамид Карзай). Така че САЩ ги обявиха за заплетени и създадоха нова позиция извън афганистанската конституция – главен изпълнителен директор. За което си мислим, че е по-добре, отколкото убийството на другия човек.

Това, което обединява всички истории, разказани по-горе, е не само това, че те разпалват антиамериканското чувство, но и директно работят срещу интересите на САЩ в дългосрочен план.

Когато ЦРУ притискаше президента Барак Обама с плана си за въоръжаване на „умерените“ бунтовници, стремящи се да свалят Башар Асад в Сирия, той им зададе провокативен въпрос: Някога подобно нещо сработвало ли е? Оценката беше направена, но ако агенцията е открила такива примери, никой от тях не изплува на повърхността.

Сред другите антипримери е, разбира се, Осама бен Ладен, на когото САЩ плащаха, за да се сражава, неслучайно, срещу Съветския съюз.

Заставайки със своята тежест зад Доналд Тръмп, Путин може би иска да бъде внимателен към това, което желае. /БГНЕС

Хъфингтън пост: САЩ се месят от един век в изборите на други държави by

Последни от Свят

Отиди Горе