Фаталната смърт на Михаил Лермонтов

в Свят

Тя можела да не се случи…

Целият живот на големия руски писател Михаил Лермонтов е красива игра със съдбата. Той се бил два пъти на дуел, говорел, каквото мисли, и често се оказвал не на нужното място и не в нужното време. Историците отдавна са изследвали обстоятелствата на смъртта му. Знаят името на истинския убиец на писателя. Но не всички знаят, че за всичко е виновен трагичният случай, по-точно фаталната поредица от събития. Смъртта на Лермонтов можела да бъде избегната.

Лермонтов бил велик поет и художник, но имал труден характер: бил присмехулник, със зъл език, често обиждал приятелите и познатите си… Този труден характер на Лермонтов бил заложен още в детството му. Растял без баща, майка му рано починала, възпитавала го баба му… Момчето растяло в атмосфера на свобода и всепозволеност.

Пътят на дворянина е път на офицера. На 18 години Миша постъпил в Школата за гвардейски прапоршчици, но армейският живот не му харесвал. Често го наказвали заради неизпълнение на заповеди на началниците, небрежност и отпуснатост. Лермонтов просто бил екзалтирано и егоистично дете, което изведнъж попаднало в света на възрастните. Острият му език често бил причината за честите скандали с приятелите му. От таланта на Лермонтов се възхищавали, както и от ярката му външност, но отношението му към службата предизвиквало недоволство. Мишел често си играел с огъня, но бил равнодушен към картите, жените и виното, обичал да общува с хората, пишел поеми и често посещавал домовете на най-влиятелните хора в Петербург.

Не му простили поемата “Смъртта на поета”.

Лермонтов бил изпратен на заточение на Кавказ и с много усилия успял да се върне в столицата. Живеейки в Царско село, той продължавал да служи в Хусалския полк, да пише стихотворения и да общува с приятели.
През февруари 1840 г. там се провела фаталната среща, първата от поредицата събития, които довели до смъртта на поета.

Синът на френския посланик Лавал Бранат обидил Лермонтов, който се засегнал, защото го обвинили в страхливост. Той знаел, че дуелът в Русия се смята за равен на убийство, но извикал младия мъж на дуел.
Срещата се състояла на 18 февруари на Черната река. Барант стрелял първи и пропуснал. Лермонтов, който искал да пощади французина, стрелял встрани. Вестта за това бързо обходила Петербург. Поетът бил арестуван, а Барант се укрил.

Французинът нагнетявал конфликта и по времето на една от очните ставки ядосал Лермонтов, който му предложил нов дуел. Поетът отново бил изпратен на заточение на Кавказ, този път за дълго. Но той получил разрешение да изкара една седмица отпуск в Петербург.

На 5 февруари 1841 г. се случило събитие, което предопределило съдбата на Лермонтов. По времето на бал у граф Воронцов поетът се срещнал с императора, който не планирал да посети това мероприятие и се оказал там по волята на жена си. Царят приел случайната среща за дързост и не простил на младия офицер.

Лермонтов се опитал да подаде оставка, но Николай I бил непреклонен и го изпратил на война. Александър Столипин – негов приятел и роднина, му правел компания и двамата стигнали до Ставропол.

Тук се случва поредната история, която подтиква поета към гибелна развръзка. Царят искал Лермонтов да остане в Тифлис, което означавало да не участва в бойните действия, да не може да се отличи и да не получи прошка за подвизите си.

Лермонтов предложил на Столипин да заминат в Пятигорск при семейство Верзилини, за да се лекуват там със серни вани. Там двамата устройвали празненства. Домакинът Верзилин имал три дъщери – Емилия, Аграфена и Надежда.

Лермонтов дълго ухажвал Емилия, но тя предпочитала друг човек – Николай Мартинов. Лермонтов ревнувал и често се надсмивал над Мартинов и се опитвал да го представи в неизгодна светлина. Мартинов дълго му прощавал, докато веднъж, на последния бал, докато стопанинът свирел на пиано, поетът отново се надсмял над Мартинов в обществото на дами. В тази секунда музиката секнала и Николай чул шегата. Повече не можел да прощава. Той бил млад и експлозивен и веднага извикал поета на дуел.

Михаил Юриевич до последно се старал да предотврати по-нататъшното развитие на събитията, но Мартинов бил непреклонен.

На 15 юли 1841 г. те се срещнали на малка поляна в подножието на планината Машук. Дълго се целили един в друг, но изведнъж Лермонтов извикал: “Не искам да стрелям в този глупак!” И “глупакът” стрелял. Нервите му не издържали. Поетът издъхнал с иронична усмивка.

Ето какво казва Лермонтов в произведението си “Фаталисти”: Весело е да дразниш съдбата, когато знаеш, че нищо друго по-лошо от смъртта тя не може да ти даде, че смъртта е неизбежна и съществуването на всеки от нас, изпълнено със страдания или радости, тъмно и незабелязано в този безкраен котел, наречен природа, кипят, изчезват и се възраждат толкова разнородни животи…”

Издателство “Распер”

loading...
Фаталната смърт на Михаил Лермонтов by

Последни от Свят

Отиди Горе