Файненшъл таймс: Барак Обама и краят на англосферата

в ПО СВЕТА

Когато привържениците на британското напускане на Европейския съюз рисуват бъдещето на Великобритания извън общността, те често посочват на английската сфера от англоезичните нации, която е наследство на британското имперско минало.

Затова изказването на Барак Обама относно британския референдум може да стане мощен удар срещу привържениците на Брекзит. Президентът на САЩ, който е най-влиятелният човек в англосферата, настоятелно убеждава Великобритания да остане в ЕС. Някои привърженици на Брекзит заявяваха в отчаяние, че Обама изпитва към Великобритания особена неприязън. Лондонският кмет Борис Джонсън налага тезата, че „кенийският произход на президента“ отчасти обяснява неговите възгледи.

Всъщност изявлението на Обама не се нуждае от никакви обяснения. САЩ отдавна се застъпват за оставането на Великобритания в ЕС.

Но привържениците на Брекзит се целят в нещо по-мащабно. Въпреки изявленията за особения характер на отношенията между САЩ и Великобритания, които са се превърнали в някакъв ритуал, нещо се е променило в годините на президентството на Обама. А това е, че и Вашингтон, и Лондон започнаха да отделят повече внимание върху засилването на Азия, което накара двете страни да преразгледат отношението си към света и един към друг.

Все пак произходът на Обама играе определена роля. Но в случая важното е не, че той е първият афроамерикански президент, а че е първият тихоокеански президент. Обама е израснал на Хаваите насред Тихия океан, а в детството си е изкарал няколко години в Индонезия. Той както никой друг президент преди него разбира важността и нарастващата значимост на Азиатско-Тихоокеанския регион.

Показателна външнополитическа инициатива на Обама е „завоят на Америка към Азия“. Въпреки хаоса в Близкия изток и Украйна, американският президент упорито, твърдо и решително се стреми да насочва дипломатическите, военни и икономически ресурс към Азия.

По време на посещението на Обама в Лондон имаше много разговори дали САЩ ще поискат да подпишат отделно търговско споразумение с Великобритания, ако тя излезе от ЕС, или ще отделят повече внимание на Трансатлантическото споразумение с Евросъюза (ТТИП). Обама направи гръмкото заявление, че Великобритания ще се окаже в края на опашката от желаещите да подпишат търговската сделка със САЩ. Но реалността е такава, че главният търговски приоритет на Америка не е Великобритания или ЕС, а Азия. Преговорите за ТТИП ще вървят още няколко години, а споразумението за Транстихоокеанско партньорство между САЩ и 11 държави от Азиатско-Тихоокеанския регион вече е подписано и се очаква ратификацията му.

Някои британци и европейци се надяват, че след Обама Съединените щати ща отделят по-малко внимание на Азия и отново ще обърнат поглед към Атлантика. Едва ли. Всеки американски президент, който е загрижен за стратегическите приоритети на САЩ, навярно ще направи същите изводи, както и Обама.

Британците нямат особени основания да се жалват от привързаността на Америка към Азиатско-Тихоокеанския регион, защото правителството на Камерън също предприе стъпки на сближение с Азия, като правеше това дори в ущърб на САЩ. Дейвид Камерън начело на високопоставени търговски делегации нееднократно е посещавал Азия, където в негово присъствие Великобритания стана държава-учредителка на Азиатската банка за инфраструктури инвестиции с щабквартира в Пекин. И той направи това въпреки позицията на американското правителство. Един представител от администрацията на Обама се оплака (на кореспондент на „Файненшъл таймс“) от „постоянните отстъпки“ на Великобритания спрямо Китай.

Несъмнено, Великобритания и Америка са обвързани с дълбоки исторически и културни връзки. Съмняващите се в това могат да видят колко високопоставени представители на външнополтическия елит на САЩ са учили в Оксфорд. Съветничката на Обама по националната сигурност Сюзън Райс, Бил Бърнс, който бе заместник на Хилари Клинтън в Държавния департамент, а също един от най-близките й съветници Джейк Съливън (Jake Sullivan) също са възпитаници на Оксфордския университет.

Такъв род връзки помагат на Великобритания да намерят търсените врати във Вашингтон. Но в бъдеще дори образователните контакти ще отслабват

Американският финансист Стивън Шварцман, вдъхновен от оксфордските стипендии, току-що учреди собствена схема на стипендии, в рамките на която американски и други студенти с високи успехи ще отиват на обучение в пекинския Университет Цинхуа. Доводите на Шварцман са напълно разумни: важното е бъдещите американски лидери по-добре да разбират Китай.

Засилването на Азия променя Канада и Австралия, които също са ключови членове на англосферата. Обемът на търговията на Австралия с Китай и Япония в стойностно изражение е 10 пъти по-голям в сравнение с Великобритания. А 35% от населението на най-големия канадски град Торонто е азиатско. Във Ванкувър пък на тихоокеанското крайбрежие тази цифра отдавна е надхвърлила 40-те процента.

Но британците, които изпитват носталгия по английската сфера и са недоволни от решението на Обама да постави Лондон „в края на опашката“, биха могли да са замислят за ползите, които носи културното влияние на САЩ.

Традиционната англосфера може и да се намира в запуснато състояние. Но в Брюксел се появи друг вид англосфера – английският език стана общ език за институциите на Евросъюза. /БГНЕС

 

Последни от ПО СВЕТА

Don`t copy text!
Отиди Горе