ЕС ни пробутва храни второ качество, пак добре, че все още не ни подхвърлят кучешки храни

в България

ПРЕОПАКОВАНЕ

Вече взеха да се упражняват с Радев и се опитват да го преопаковат, като му търсят всевъзможни кусури – а в същото време надуват Плевнелиев, което си е направо налудно.  Кантарът ни сякаш вече съвсем е дефектирал – особено за действителните стойности.  Най-вече този на медиите – и оттам често идват направо глупашки внушения.

Спомнете си, например, колко нещо се изписа за новата „първа дама“ – и колко психоаналитички се извъдиха да й дават акъл.  Те ми напомниха за възрастните дами, които след първото ми интервю със Симеон /1990 година/ твърдяха, че са ушили юрганчето му, когато се родил.  Броих ги до двайсет юрганджийките на Симеончо – и се отказах.

Това сме ние – шием юргани, вместо знамена.  То пък и какво знаме трябваше да се ушие на Симеон – мадридският трендафор, както го нарекох веднъж, когато взе два пъти едни гори, които – отгоре на всичко – се оказа, че изобщо не се негови.  И какво трябваше тогава да пише на неговото знаме?  Това също е проблем: дори да ушием някакво знаме, вече не знаем какво да напишем на него.

Втурнаха се да помагат на Радева, която, общо взето, се държи нормално – все пак, все още не е протестирала срещу мъжа си.  Вместо да се замислят, какво наследство е получила от досегашната „първа дама“.  Писах веднъж за Плевнелиева, че намирам поведението й за възхитително, заради нежеланието й да седне на първия ред на Времето и да ни се натрапва оттам – амбиция, която у мнозина в наши дни е взела болестни размери.  А тази жена правеше точно обратното – усилено криеше образа си и не желаеше никаква публичност, в никаква степен. Само че, по-късно същата дама тръгна по протести – мъжът й президент някакъв, а тя протестира по софийските улици.  По-добре да беше хвърляла чаши у дома по него.

Що се отнася до самия Плевнелиев, някой трябва специално да изследва причините за късната подлизурщина по негов адрес.  Тя пък върви ръчичка за ръчичка със забравата: на някои сякаш им е трансплантиран специален мозък – без онзи дял, който формира паметта. А казват, че това е най-важната му част – сърцето на мозъка, ако ми позволите да се изразя така.

Медийният кантар често е направо фалшив.  И затова не може да има разумност и балансираност в оценките дори за онова, което буквално до вчера е било под носа ни. Особено се проявяват в това отношение телевизиите.  Покажат нещо, което е наистина важно – например онова, което се случва в Елин Пелин – и вместо трезво да го изследват, решават да го „балансират“.  И заснемат някакъв жалък „контрамитинг“ в полза на сирийското семейство там, „протест“ от цели шест човека – и за капак някаква чужденка, която храбро мачка българския език.  Дошли от някъде в Елин Пелин да се покажат – и веднага ги снимат.  Имитацията на протести направо е отвратителна, още по-нетърпима е фалшивата съпричастност. Тия неща отблъскват обикновените хора, енергията им се пресича още в зародиш.

Наскоро стреляха по един бус с нашественици и раниха един от тях – отгоре на всичко, шофьорът-трафикант се оказа пиян.  История, направо за Костурица. Показаха тази история, и я „балансираха“ с репортаж от процеса срещу Перата: него пък го съдеха, защото „лишил от свобода“ няколко нашественика, като им сложил „свински опашки“.  Помните, каква олелия се вдигна около тия пластмасови белезници – сякаш бяха опекли прасе в софийската джамия.

А кокошките от „правозащитните“ организации веднага закудкудякаха, че – О, Боже, прости ни! – не можели да помогнат, понеже ония със „свинските опашки“ били в неизвестност.  Каква драма – те вече пият бира в Мюнхен и закачат местните момичета, а пък Перата го правят на Филип Тотю, понеже отнел свободата им.  Наказателният кодекс трябва спешно да го редактират: нарушителите на държавната ни граници да са предварително амнистирани, ако носят в джобовете си „свински опашки“.

Телевизиите уж „балансират“ – а, всъщност, се юркат от едната в другата крайност, в зависимост от това, какво са сънували репортерките. Наскоро „Панорама“ на Би Би Си излъчи разследване за градчето Слау – то се намира на 35 километра от Лондон.  Там човешкият пейзаж през последните години напълно е променен.
Безработицата е едва 1,4 процента, средната седмична заплата е 558 паунда – на трето място във Великобритания; в града се говорят 150 езика.  Белите британци вече са малцинство – 34 процента от населението.  И нещо се мъти.  Бомбата цъка.  Гледайте такава телевизия – и тогава правете репортажите си.

Тия дни стана ясно, че сме в челото на още една срамна класация: били сме на второ място по замърсеност на въздуха.  Имаме и друг напредък – той пък свързан с гробищната практика. До скоро във фамилен гроб можеше да се направи ново погребение, едва след като минат 7 години от предишното.  Сега увеличили този срок на 10 години. Обяснението: труповете на погребаните, Бог да ги прости, се разпадали все по-бавно. А това, според някои специалисти, се дължало на консумацията на храни с консерванти. Това за консервантите със сигурност е вярно – нали тия дни стана ясно, че някои членки на Европейския съюз се движат към Светлия Разпад направо с вагони за животни – страните от първия вагон им пробутвали храни второ качество.  Пак добре, че все още не ни подхвърлят кучешки храни.

А Вяра Деянова /Би Ти Ви/ намерила в Лондон Брад Пит, който се представяше за финансов министър в София.  Той пък твърдеше пред нея, че Цветан Василев бил причината да го подгонят – Дянков беше почти непрекъснато в несвяст, докато беше в България, и изглежда още не е излязъл от това блажено състояние. Иначе няма да твърди, че въпросният банкер има влияние над прокуратурата.  Това е същият Дянков, който нямаше да плати нито лев на руснаците по договора за ядрения реактор и дори щеше да ги наплеска по дупето.  Наплеска ги, в смисъл, че им платихме един милиард и двеста милиона – и с това се похвали Бойко на една среща в Пазарджик.  Но поне успял да спаси 90 милиона от лихвите – молел се като дете – той го каза – на Путин, и накрая онзи кандисал.  Такива са великите ни български работи – един пляска по дупето, друг спасява дупето си, а руснаците ни се хилят.

Същата Деянова, която има предостатъчно качества, но си е сладко-доверчива, ни съобщи – пак от Лондон, че „принц“ Кирил дошъл с колело за интервюто с нея.  Не гледах интервюто, щом разбрах, че велосипедистът щял да говори за корупцията в България.  Нали правителството на татко му направи някои от най-скандалните сделки – не с юрганчета, ами с БТК, примерно, та сигурно щяхме да чуем истината.  Продадоха телекома за едни мижави пари, а само година и нещо по-късно той беше препродаден пет пъти по-скъпо.  А вие се заплесвайте по бициклетистите.

Навремето и Симеон предизвикваше интерес с това, че караше в Мадрид някакъв малък автомобил.  Но това не му се отрази на апетита като премиер.  Малкият автомобил може би беше причината покойният Желю Желев да го нарече „дребен комерсант“ – много се беше ядосал от интервюто ми със Симеон и измъкна от някъде този русизъм.  А пък тия дни акад. Сендов каза, че след унгарските събития /1956/ Желев, като комсомолски активист, настоявал „врагове на народа“ като Сендов да не бъдат допускани в Университета. Но и това мина и замина – все едно, че не е било, обаче така кантарът съвсем се разхлопва.  Важното е, че Кирил върти педалите из Лондон.

На онази среща в Пазарджик Бойко говореше като Живков – забавляваше аудиторията с шегички, хората уж се смееха – както при Живков, а той се радваше.  Леко подмина магистралите и основната му теза беше, че младите трябва да се образоват – макар и с принуда.  Но нито веднъж не спомена циганите.  Фиксирал се беше в Нинова, което е приятно занимание – доста по-безопасно от циганския въпрос.  Обаче беше сигурен, че се движим на първа скорост – което е невъзможно, при положение, че ни хранят с всякакви боклуци, не само хранителни.

Кеворк Кеворкян, Фейсбук

loading...
ЕС ни пробутва храни второ качество, пак добре, че все още не ни подхвърлят кучешки храни by

Последни от България

Модерният геноцид

Вече се появи първата оферта ПРОДАВАМ електроенергия от АЕЦ “Козлодуй”, за цялата
Отиди Горе