Държавният преврат на 19 май 1934 г. – Югославски сценарий ?

в България

На 19 май 1934 г. в България е извършен държавен преврат от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз, с участието на армията. Политическият кръг „Звено“ е крайнодясна обществено-политическа организация, съществувала от 1927 до 1949 г. В идеологическо отношение тя е повлияна силно от фашизма и се противопоставя на многопартийната система и свободата на печата. Военният съюз, или Военната лига е организация на действащи и запасни офицери в България, която има важна роля в политическия живот на страната между двете световни войни.

Превратът на 19 май води до образуването на ново правителство начело с Кимон Георгиев, което управлява от 19 май 1934 до 22 януари 1935 г. Правителството отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии.

Политическата криза в България

През юни 1931 г. в България се провеждат парламентарни избори, на които Демократичният сговор – политическа партия, създадена през 1923 г., претърпява поражение и отстъпва управлението на коалицията Народен блок, съставен от различни политически партии. Но десните сили го посрещат с неприязън. Срещу Народния блок започват борба Военният съюз, политическият кръг „Звено“ и Народното социално движение на професор Александър Цанков.

През май 1934 г. България е обхваната от политическа криза, която се превръща в мотив за извършения на 19 май държавен преврат. На 5 май Народното събрание гласува недоверие на Стоян Костурков, министъра на железниците, пощите и телеграфите, който е единственият представител в кабинета на Радикалдемократичната партия. На 10 май БЗНС „Врабча-1“, която е масова организация на земеделски труженици, образувана в края на 1926 г., напуска правителството.

на 14 май министър-председателят Никола Мушанов – един от водачите на Демократическата партия през първата половина на ХХ век, подава оставка и парламентът прекратява заседанията си. Мушанов получава мандат за съставяне на ново правителство и започва преговори с партиите.

В това време цар Борис III започва промени в армията. В началото на май са уволнени няколко висши военни; на 9 май за военен министър е назначен шефът на Военния съюз – Анастас Ватев, а на 18 май Михаил Йовов е назначен за началник на Генералния щаб.

Плановете за преврата и провеждането му

Още от края на октомври 1933 г. Военният съюз започва подготовката за държавен преврат, разработва подробни планове за действия на съюза във всеки гарнизон. С участието на дейци от „Звено“ се подготвя политическата програма за действия след преврата. Групата, която работи по програмата, включва Дамян Велчев, Кимон Георгиев, Петър Тодоров, Петър Мидилев, Станчо Чолаков и др. През април 1934 г. Военният съюз възлага на Кимон Георгиев да оглави правителството и той започва подготовката за съставянето му. Търсят се представители на Народното социално движение, Демократическата партия и БЗНС.

Назначаването на А. Ватев за военен министър обърква Военния съюз, тъй като Ватев не е съгласувал поста с организацията. Дамян Велчев настоява за начало на преврата, но някои промонархично настроени като Пенчо Златев са разколебани. Въпреки това на 17 май Централното управление на Военния съюз взема окончателното решение за извършване на преврата на следващата вечер.

На 18 май водачът на Военния съюз обхожда частите на Софийския гарнизон и информира за преврата членовете на съюза.

В 10,30 часа вечерта ръководителите на преврата се събират в дома на Васил Каракулаков на улица „Иван Вазов“ №27, където подготвят указа за смяната на правителството и заповедите за новите назначения в правителството. Към полунощ превратаджиите се преместват в завзетото полицейско комендантство. В това време полковник Георги Тановски посещава царя и го уведомява за извършения преврат, като го убеждава, че той не е насочен срещу него. Според спомените на Петър Хаджииванов, който е пряк участник в преврата, първоначалният план включвал избиването на царя и семейството му. За целта е подготвена група от протогеровисткия клон на ВМРО, която трябвало да бъде пусната в двореца от офицери от Военния съюз, които охраняват входовете му. В последния момент решението е отменено. Според К. Георгиев и друг източници действително е подготвян вариант за принудителна абдикация на царя, ако се противопостави на преврата.

Според плановете за няколко часа членовете на Военния съюз установяват контрол над всичките гарнизони в страната; София е блокирана от армията и към 4 часа сутринта на 19 май превратът приключва успешно. В 5 часа Пенчо Златев и Кимон Георгиев отиват при Борис III, пред който излагат възгледите си за управлението. Към 7 часа военните задържат Никола Мушанов и той отива в двореца да върне проучвателния мандат за съставяне на правителство.

В 9 часа на 19 май Кимон Георгиев получава официална аудиенция при царя, който подписва редица укази – за разпускането на парламента, назначаване на новото правителство начело с К. Георгиев, сливане на няколко министерства, окрупняване на окръзите, уволняване на висши офицери.

Резултати от управлението на кабинета на Кимон Георгиев

След преврата политическите партии и профсъюзите са забранени, някои техни активисти са изселени в провинцията и са взети специални мерки за ликвидирането на Българската комунистическа партия. Народното събрание е разпуснато и кабинетът управлява с наредби-закони, окръзите и общините са окрупнени, самоуправлението им е премахнато и сменено с назначавани от правителството чиновници.

През септември 1934 г. са взети мерки за ликвидирането на ВМРО и нейният ръководител Иван Михайлов е принуден да напусне страната.

В международната политика правителството се обявява за приемник на предишните правителства, като поставя акцент на добрите отношения със съседните държави, сключили в началото на годината Балканския пакт, който се нарича Балканско съглашение или Балканска Антанта; той представлява договор за военнополитически съюз, чиято цел е да запази статуквото на Балканите след Първата световна война, който е насочен срещу България и Унгария.

През юли са установени дипломатически отношения със Съветския съюз.

Отношението на Борис III към преврата на 19 май 1934 г.

Борис III е подозрителен към много от членовете на „Звено“. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 г. той налага смяната на К. Георгиев с генерал Пенчо Златев, а по-късно – с Андрей Тошев. Така царят изолира „Звено“ и се превръща в главния управляващ страната. Това положение се запазва до смъртта му през 1943 г. През есента на 1935 г. Дамян Велчев прави опит за реванш.

Превратът – югославски проект?

Според режисьора Костадин Бонев превратът е югославски проект за ликвидирането на България и своеобразен реванш за сръбския майски преврат в началото на века. Сръбското разузнаване е свързано със земеделските водачи Г.М. Димитров и Коста Тодоров, кръга около К. Георгиев и Д. Велчев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалиста Димо Казасов. В нощта на преврата на западната граница е струпана сръбска войска. Лев Главинчев и Перо Шанданов са натоварени да се справят с царя, ако откаже да подпише указа за новото правителство, но Борис III го подписва.

Превратът е посрещнат враждебно от всичките политически сили в страната, но поради процесите на разложение в тях, те не са в състояние да му се противопоставят. Превратаджиите нямат широка политическа подкрепа и разчитат само на армията.

В първите дни новото правителство въвежда нова система в държавното управление: назначаване на кметовете от централната власт, създаване на държавни професионални организации, създаване н Дирекцията на обществената обнова и др.

Благодарение на парите, които щедро харчи югославското посолство, набират скорост обществените движения: Българско-югославянското дружество и особено Студентското дружество за приятелство между Югославия и България. В тези две дружества членуват Петър Увалиев, Живко Сталев и др. В държавния архив се съхраняват покани от 1934 г. за честване на създаването на Югославската федерация и заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи Петър Мидилев за забрана на траурните шествия по случай годишнината от Ньойския договор. Навсякъде в страната се пропагандира Балканската федерация от връх Триглав – Словения, до Черно море и от Бяло море до Дунав със столица Белград и Интегрална Югославия под управлението на Караджорджевич.

Правителството сключва договор за сътрудничество с Югославия и частично ориентиране на страната към Франция. Външните министри на Франция и Съветския съюз Барту и Литвинов на среща заявяват, че са доволни от случилото се в България след 19 май.

Подготовката за реванш на Дамян Велчев

Тъй като част от звенарите и техните привърженици във Военния съюз имат републикански убеждения, в някаква степен превратът се определя като антимонархически. Затова царят не посреща преврата възторжено. След убийството на Караджорджевич в правителството на К. Георгиев настъпва криза. След като е създаден кабинетът на Пенчо Златев, звенарят Дамян Велчев се опитва да върне стария сценарий на преврата. Около него с прякото участие на Дража Михайлович се сформира група, с участието на Владимир Заимов и Г. М. Димитров, комуниста Сава Гановски и протогеровистите.

Сценарият предвижда да бъде свален Борис III и да се установи република, с управление от триумвирата – Велчев, Михаил Маджаров и митрополит Стефан. Д. Велчен престоява няколко месеца в Белград и на 2 октомври 1935 г. прекосява българско-югославската граница, но там никой не го чака. Владимир Заимов дава разпореждане полковете да не излизат от казармите и се оттегля от акцията. Велчев е посъветван да се върне в Югославия, но на следващата сутрин е заловен и осъден на смърт, но е помилван.

Издателство „Распер“

loading...
Държавният преврат на 19 май 1934 г. – Югославски сценарий ? by

Последни от България

Отиди Горе