ДА НЕ ЗАМЪРСЯВАМЕ ЕЗИКА СИ С ТУРЦИЗМИТЕ!

в Некатегоризирани/НОВИНИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

„Език свещен

на нашите деди…“

Вазов

        – Здрасти, комшу! Как е хавата? Върви ли ти алъш-вериша? Днес май аз ще ти направя сефтето.

        – Бива. Станах рано и още сабахлаим дигнах кепенците на дюкяна…

        – Ашколсуун! Машаала! Ти, адаш, май учи за друг, знам, че имаш китап за даскал, а пък яс къв мерак завъртя търговийка!… Ашколсун, адаш!

        Не, уважаеми читатели, това не е откъс от някоя битова повест на Любен Каравелов или Илия Блъсков от турско време. Това е най-обикновен разговор между двама съседи от един съвременен български град, в който има университет и дори опера и музикален фестивал на световно равнище. Разговор от ХХI век, 138 години след Освобождението на България от турско робство. Разговор между двама образовани българи, наследници на една от най-древните култури в Европа, дала при това писменост и култура на част от човечеството.

        Да, както виждаме, езикът на днешният българин се промени много, замърси се, изпростя. От една страна – американското влияние с елементарния American English от телевизията, екшъните и долнопробните диско и рап крясъци, а от друга – за която ми е думата сега: турцизацията. Нашият хубав, звучен славянски, европейски език, този, с който си служим всеки Божи ден, се е замърсил прекалено от турцизмите. И много красиви български думи или такива от световния езиков фонд вече са изместени от турско- арабските им синоними. Защо,например, трябва да казваме: „адаш“, „комшия“, „бабалък“, „серт“, „алъш-вериш“, „келепир“,“на кестерме“, „акран“, „джам“, „мезе“, „акъл“, „сербез“, „майтап“, „бая“, „теке“, „тапия“, „тескере“, „акран“,“аскерлък“ и т.н., след като за всяка от тях си имаме своя българска, по-чиста, по- звучна, и по-красива. Преведете си която и да е от тях и ще се убедите сами. Това са думи, които направо зацапват езика ни. Дърпат ни надолу, към Азия, към Ориента, а нали сме се запътили към Европа, където винаги ни е било мястото. Връщат ни към жестокото и варварско робство, което някои безродници, купени от чужди фондации, сега цинично наричат „османско присъствие“! Не изгубихме ли толкова много през тези тъмни петстотин години? Раните ни още не са зараснали и едва ли някога ще се затворят.

        В красивата ни страна все още имаме прекрасни места с… турски имена! Защо да не преименуваме / по-добре късно, отколкото никога! /:  Кърджали, Кайлъка,  Беклемето, Аязмото, Хисарлъка, Бакаджика, Делиормана, Джумаята, Хаин Боаз, Мусала, Бузлуджа и много други, които само ги загрозяват с азиатското си звучене? При това, това са имена от робски времена. Грешка е , че държавата  още ги е търпи с тези  некрасиви имена от робството. Почти всички народни в стара Европа са били под нечие робство /разбира се, не под толкова тъмно и безпросветно като турското!/. Повечето географски имена са били променяни от поробителите им, но след освобождаването им не са запазвани. Нито Братислава днес се казва Пресбург, нито Сибиу – Херманщадт, нито Вроцав – Бреслау или Карлови Вари – Карлсбад… Да, тези имена могат и трябва да се променят – да бъдат назовани с хубави и звучни български имена, нали са изконнна част от България, а не от някаква си бивша турска провинция, за която още бълнуват неосманистите Ердоган и Давутоглу в Анкара?! Те вече прекалиха. Има ли в днешна Турция или Гърция съхранени български топоними/ имена на градове, села, реки, хълмове и местности/? Няма! Дори и сред българските, които и до днес са заграбени от двете ни южни съседки, няма да срещнете нито едно българско име. Това там е решено със закон още през 1934 година.  Както и българи. Те са или просто зверски избити/ като онези 1500 000 невинни арменски мъже, жени и деца, което нашите „народни натрапници“, пардон!, избранници, имаха наглостта да отрекат! – за срам на България пред света!/ или са просто прогонени, ограбени или избити като тракийските българи, изклани като жителите на Батак, Стара Загора / 14 500!/ и десетки български села и грасове или пък насила претопени. А малодушните ни управници не иска да бъдат обезщетени тракийските българи, въпреки че Народното събрание реши това!

        И така: турски географски имена, по пет пъти на ден вой на имамите от джамията в редица български градове / през последните години са построени повече от 100 нови !/, турска реч по Българската  Национална телевизия, турски радиа / сега ДПС настоява за още!/ и турски вестници, денонощен поток от чалга и кючеци по телевизия „Планета“ и  дори по Би Ти Ви,  незаконни турски „културни“ центрове в  български народни читалища и турски театри за маанета и кючеци, издържани с нашите пари, и турски думи, замърсяващи българската реч…

Не, нашият път, както твърдят Доган и Местан не е през Босфора!

П.П.

1

Наскоро Турция предложи на Румъния проект за построяването на огромна джамия в центъра на Букурещ.  Румънското правителство заяви, че може да се осъществи само ако в Истанбул се построи християнска православна църква със същите размери.

2

На 2 юни м.г. на връх Вола, запитан с кого се е сражавал Ботев, Цветан Цветанов се замисли и след пауза произнесе буквално следното:

„Ботев се е сражавал срещу…турските представители тогава в България.“

Автор: Огнян Стамболиев
The Bulgarian Times