Честит Рожден Ден Мандела – Нищо не е забравено! Нищо не е простено!.

в Свят

Не си простен Мандела – Южна Африка, която остави прилича на кошмар

”Цивилизованият свят” обича да изпада в екстаз и сладко да скърби без мярка.

А кой и какъв е всъщност! – рожденикът – покойник?

Роден е през 1918 година. Става член на партия ”Африкански национален конгрес” (АНК) през 1944 година. През 1961 оглавява военното й крило. Арестуван е през 1964 година. Затова, че е оглавявал военната организация на АНК. (Не за правозащитна дейност, съвсем не…). Осъден е на 27 година затвор. През 1985 година отхвърля предложението на президента на ЮАР – Питър Бота за освобождаване в замяна на отказ от политическа борба. (Смел човек!). Освободен е след 5 години. През 1994 г. в ЮАР се провеждат първите общи избори. Побежава Африканският национален конгрес. А Нелсън Мандела става първият чернокож президент на ЮАР. И е такъв до 1999 година.

След това работи като национален герой и паметник.

Сега за това, в какво състояние се намира Южноафриканската република в момента на смъртта на националния монумент.
Населението на ЮАР днес е малко по-малко от 50 милиона души. Чернокожите в ЮАР са 79.4 %, а белите – 9.2 %. Останалите са индийци и метиси. Можете да си представите как белите се чувстват като сирачета на улиците. След идването на власт на АНК от страната до 2005 година са избягали около 1 милион бели. И продължават да бягат. Точни числа няма. Южна Африка е на първо място в света по брой на ХИВ-позитивни: 5.7 милиона заразени, а според други данни цели 25 % от възрастното население. Тоест страх и ужас под палмите, а върху сексуалния живот на хората тегне всекидневна заплаха. Смъртността в страната превишава раждаемостта. Обаче черното население нараства заради приток на черни емигранти от други африкански страни, на първо място Зимбабве, Ангола и Мозамбик. Броят на нелегалните емигранти в ЮАР се изчислява на 3 до 5 милиона човека. Коренното чернокожо население на ЮАР обвинява емигрантите в това, в което ги обвиняват и местните жители на останалите места на планетата – че отнемат работните места на коренното население. През май 2008 г. в Йоханесбург и Дърбан имаше погроми над емигранти. 20 емигранти бяха убити, а хиляди избягаха. Тоест черни убиваха черни, ти да видиш, Мандела и Видов ден! На 22 май 2008 г. президента Табо Мбеки санкционира използването на армията за потушаването на безредиците.

Какво още трябва да знаем за ЮАР?

40 % от населението са неграмотни. 50 % от населението живее в бедност. Далече не всички имат електричество и вода. От белите расисти, между впрочем, е останала някаква икономика, поради което бедността в ЮАР е малко по-добра от бедността, например в екваториална Африка. Най-високото ниво на престъпност. Полицията не влиза в черните градове. Какво е това черни градове? Това е трудно проходимо място, съставено от жалки колиби от листа, дъски и картон. Е, вие ги знаете. Характерна особеност на южноафриканските престъпници е, че много убиват. Да кажем, спират автомобила и го отнемат на собственика. Хората, по правило се убиват. Не толкова от природна жестокост, колкото от необходимостта да се избавят от свидетелите и бързо да скрият плячката в черните градове, където не влиза полиция. В Йоханесбург вероятността да умрете от куршум или нож на бандити е много по-голяма от вероятността да загинете в автомобилна катастрофа. При все това Африканският национален конгрес, който несменяемо е на власт, възразява срещу въвеждането на смъртно наказание. Къщите в градовете приличат на крепости, оградени с бодлива тел. Омотани с телени мрежи, наподобяващи затвори.

Казано накратко, Южноафриканската държава е нещо като нищо. Нещо като нищо, което прилича на кошмар. . .

Едуард Лимонов: . . . знаете ли обаче, кое? е, онова нещо, което (!) ВСИЧКИ до една световни ”медии”, ви спестиха за носителя на повече от 250 награди, (!) включително Нобелова награда за мир! . . . както и на Българския орден ”Стара планина” ? за НЕЗНАЕЩИТЕ И НЕВЕЖИТЕ, (!) продажният национален предател и терорист! беше!-(слава на Бога) масон 33 степен . . . . . . .

Сегашният президент на ЮАР – Джейкъб Зума пее ”убийте белите фермери”- преди няколко години: 


Още един известен южноафрикански политик, който пее да се избиват белите:

МИТЪТ ЗА „ВЕЛИКИЯ БОРЕЦ СРЕЩУ АПАРТЕЙДА” , ЧИСТ КАТО ГЪЛЪБА НА МИРА

За белите хора няма нищо по-свято от Майка Тереза, а за черните – по-уважаван и безгрешен от Нелсън Мандела. Този старец, който вече не е между живите, се превърна за нас, възпитаните в ненавист към ужасите на апартейда, в съвременен мъченик, светлолик борец за правата на хората, заплатил за убежденията си с години затвор.

Този нобелов лауреат, чиито цитати от речи се превръщаха в заглавия на книги, посветени на борбата на черните братя за равеннство, е непомръкващ авторитет. Въобще 20-и век ни подари много авторитети…


Мандела обаче е пример за жив мит, слепен от подръчни средства, от каквото дойде, изложен на всеобщ оглед, за утеха на обикновената, манипулирана тълпа…


За начало нека да видим с какво толкова ожесточено се бори Нелсън. Той води борба най-вече с белите „поробители”, с бурите, които дошли на континента през 16 век и разгърнали в плодородните земи на Африка бурна дейност. Те се занимавали с животновъдство, селско стопанство, облагородили местностите, и то земите, които не били населени от местното население. От 16-и до 20-и век местните търсели работа от европейците.


През последните години в ЮАР по най-жесток начин са убити повече от 3 хиляди мирни бели фермери, десетки хиляди са изгонени от техните земи. А черните им братя не бързат да работят освободените земи (за трудолюбието на коренното население трябва да се говори отделно).


Мандела се асоциира с борбата срещу нечовешкия апартейд и през 1961 г. той оглавява бойното крило на Африканския национален конгрес, наречено „Копието на нацията”. Тази организация, ръководена от нашия герой, се прочува с многото си терористични актове срещу мирното бяло население. „Бойното си образование” „гълъбът на мира” получава в алжирските лагери. В тези лагери се обучават терористите (от палестинската организация „Черният септември”) , които отвличат и убиват спортистите по времето на печално известната Олимпиада в Мюнхен през 1972 г.


Азбуката на бомбизма и рязането на глави на вързани жертви заедно с Мандела усвояват и други повече или по-малко кървави убийци, които не подбират средствата за постигането на мътните си цели. Американските специални служби не таят някакви илюзии по отношение на Мандела и неотдавна името му беше извадено от списъка с опасни терористи на ФБР.


През 1963 г. нашият герой търка наровете в затвора. Осъден е на доживотен затвор. По някаква причина „безчовечният режим” не застрелва пламенния борец, а цели 26 години го държи и храни в затвора на остров Робен. Там Нелсън живее в комфортни условия и… продължава да ръководи действията на своите бойци, които убиват цели семейства бури, заедно с децата, за да не „остане и следа от белите”. Въпреки действията на неговите терористи, Мандела не е застрелян, не е закопан жив и не е изгорен на клада. В затвора му дават възможност да пише трудове, всеки ден да се среща с жена си и от разстояние да се бори с режима. Какви зверове само!


За условията, в които живее в затвора, не обича да говори нито нашият герой, нито неговите многобройни биографи.


Но защо белите загубиха войната в ЮАР?


Бурите са възпитани да спазват закона и затова не отговарят на кървавия черен терор. Белите южноафриканци никога не престъпват рамките на закона в борбата с убийците, които унищожават невинни фермери по много екзотични начини.


По времето на апартейда черното население се сдобива с едно развлечение, което се нарича „направи белия черен” или „огърлица”. На улицата ловят бял южноафриканец, завързват го, на шията му омотават тръба, в която наливат бензин и го запалват. Чудовищните мъки, които жертвата изпитва, и нечовешките му викове предизвикват смях и усмивки у „борците с режима”…


В своите спомени първата жена на самоотвержения борец с апартейда Евелин Мейз Мандела характеризира мъжа си като „жесток, подъл, лишен от принципи човек”. Отделно внимание заслужава втората жена на Мандела – Вини, която редовно го посещава в затвора… През 1992 г. СМИ публикуват нейните порнографски послания до един адвокат… Докато Мандела е в затвора, Вини намира утешение в обятията младия юрист. Вини Мандела обаче е замесена и в други, по-страшни дела. Например тя открито одобрява изгарянето на бели наживо.
През 80-те години на миналия век в предградие на Йоханесбург Вини Мандела организира младежки футболен отбор. Всъщност инструкторите обучават децата да убиват и защитават главната дама в ЮАР, без да щадят младия си живот. Едно от децата е обвинено от съратниците си в „предателство” и е убито в дома на Мандела… Делото е заметено, а госпожата получава наказание… глоба. През 1997 г. един от вече порасналите футболисти обнародва шокиращи подробности от убийството, твърдейки че жената на „пламенния борец” с апартейда лично участвала в екзекуцията и няколко пъти пробола жертвата с нож. През 2003 г. срещу нея могат да бъдат повдигнати повече от 100 обвинения, по които може да бъде осъдена…


След като излиза от затвора, Мандела се развежда с кръвожадната си половинка и в „светъл ореол на праведност” излиза през 1993 г. на подиума, за да получи Нобеловата награда за мир, заедно с още един борец за мир – президента на ЮАР Ф. Де Клерк, който прави всичко възможно да се хареса на черните си братя, но това не му помага и през 1997 г. губи на изборите. В неговата биография също има мътни моменти, свързани с убийства…


Бившият президент на ЮАР Табо Мбеки, многогодишен съратник и приятел на Мандела, и днес е обвиняван в корупция, убийства на политически конкуренти, машинации, изнасилвания. Днешният президент на страната Джейкъб Зума, също приятел на Мандела, не може да пише и чете, е известен със сексуалните си странности с уклон в посока насилието… Една жена свидетелства против него в съда, че я заразил със СПИН…


На среща с революционни фанатици, на своята 92-годишнина, старият Нелсън се трогва като дете; забравил прочутото си изказване „никой не се ражда, за да ненавижда други хора”, подхваща песен с игривия припев „убий бура!”. Хубаво се весели. Белите очакват поредната вълна от убийства, но вероятно съратниците на „гълъба на мира” препили, решават да отложат касапницата за бъдещето…


В ЮАР всеки ден убиват бури, средно със скорост „един фермер на ден”, убиват и изнасилват. В страната е разпространено мнението, че за да оздравееш от СПИН, трябва да извършиш полов акт с бяла жена. Жертвите се хващат направо на улиците; изнасилват се цели райони. Но дори и това не помогна на големия син на Мандела да умре от СПИН през 2005 г. По-малкият му син загива в автомобилна катастрофа, а съвсем неотдавна в оня свят се преселва правнучката на „съвестта на черната нация”.


Всеки, който посети ЮАР, се впечатлява от високите огради с бодлива тел под напрежение, които се точат край пътищата. Там живеят бели хора.


Многобройните туристи, които пристигат за Световното по футбол, са инструктирани да не излизат сами по улиците и вечер да не напускат хотелите. Всеки бял на улиците на ЮАР може да бъде ограбен или убит. Апартейдът е сменен с жесток расизъм срещу хората с бяла кожа; белите не ги вземат на работа, палят или отнемат жилищата им, в резерватите ги държат в нечовешки условия… Когато черните търсят помощ от световната общност, веднага слагат маските на „обидените и унижените” от апартейда.


ЮАР е добре в момента, защото отделни големи отрасли са все още в ръцете на европейци.


Инфраструктурата, преминала в ръцете на свободолюбивите, но не много трудолюбиви чернокожи, е в плачевно състояние. Суровият живот показва, че е по-лесно да бъдат убивани фермери и учители, отколкото да се изгражда. Градовете са мръсни, икономическият растеж, който постави ЮАР сред световните лидери, вече е минало. Днес ЮАР държи първенството в света по убийства, а болните от СПИН вече са пет милиона.


За тези и други „постижения” бившият терорист, убиец и расист Мандела получи Нобелова награда. Ссветовна награда окончателно се дискредитира през 1994 г., когато беше награден Ясер Арафат за постижения в борбата за мир. В мода се превърна награждаването на хора, чиито ръце са оцапани до лакти в кръв; този процес започва след награждаването на Мандела.


Днес Африка е единственият континент, където хората методично и масово се убиват по расов признак. В ЮАР се извършва тотално унищожаване на хора заради цвета на кожата им.


„Светлият лик на бореца за човешки права” Нелсън Мандела украсява всички учебници по история и ни гледа от страниците на световните СМИ. Толерантните писачи на учебниците не споменават за гетото в Йоханесбург, където се извършва масово „разкулачване” на бели. Учебниците не казват нищо и за убийствата по метода на „огърлицата”, за политиката на геноцид срещу белите, поддържана от правителствата на африканските страни, които с усмивка наблюдават как глупавите европейски народи се взират в иконата на „твореца” на най-главната расистка държава в днешното време, който носи показателния прякор „убий белия!”. Анатолий Шарий

И понеже днес фейсбук вероятно ще бъде засипан със снимки на Нелсън Мандела, героят на “историческия компромис”, извършен в ЮАР. Поводът ще бъде годишнината от смъртта му. Но какво всъщност се случи в ЮАР? Ще разберете също и от филм на Джон Пилджър, който dokumentalni.com ви представят с удоволствие. После сами преценете дали си струва да споделите. . .

Честит Рожден Ден Мандела - Нищо не е забравено! Нищо не е простено!. by

Последни от Свят

Отиди Горе