Акад. Петър Иванов: Шизофренията е опасна, особено при един нашенски големец, далеч не имунизиран срещу политическа лудост, която може да ни въвлече в спирала от неописуеми обществени страдания, включително и абсурдна война с близки нам страни и народи

в България

ШИЗОФРЕНИЯТА Е ОПАСНА

Особено опасно е когато шизофренията влезе в политическата сфера, когато заемащ най-висока политическа позиция болен предостави на шизофренната си мисловна продукция и на шизофренните си преживявания своята практическа дейност, допусне тя да бъде ръководена от шизофренно и параноялно (често двете психични страдания са свързани, “параноялна шизофрения” е доста обичайна диагноза) мислене. Създава се ситуация, при която, както знаем от историята (Ленин, Хитлер, Кадафи и др.) възникват обществени бедствия, мор, глад, войни, насилие.

За съжаление нашата политическа класа, особено при един нашенски големец, далеч не е имунизирана срещу политическа лудост, която може да ни въвлече в спирала от неописуеми обществени страдания, включително и абсурдна война с близки нам страни и народи.

Шизофренията е царицата на психичните страдания. Заедно с параноята тя образува основната двойка налудности, които по принцип се отличават от почти всички останали психични болести и проблеми.

Човекът с определена налудност не й се противопоставя, а, напротив, така да се каже, се бори за нея. Докато, например, обхванатият от даже най-силно изразена мания (или фобия) разбира донякъде своето състояние и се мъчи по някакъв начин, успешно или безуспешно, да му се противопостави, да го надмогне.

Основните симптоми на шизофренията, известни като четирите „А” са: особено разстройство на мисленето с дефект в Асоциативната система, Аутизъм, неудържими Афекти и Амбивалентност (двойственост) на психичните процеси. Страданието се придружава от халюцинации, бълнувания и социална самоизолация.

Самият термин „шизофрения” в превод от латински означава разкъсана, разцепена душа. Има се предвид особеното неподредено, разцепено, мислене на болния, водещо го към деградация и разпад на личността.

Протичането на това най-сериозно психично страдание е драматично, а перспективите за лечение на практика са твърде нищожни.

Шизофренията по принцип поразява 1% от населението. Така е прието да се счита по целия свят.

Съществуват доказателства, че разпространението й почти не се влияе от национални особености. Но се влияе от наследствени фактори. За това способства и фактът, че много от пълноценното население, главно здрави и образовани млади хора, през последните 27 години напуснаха завинаги България. Така че според мен страдащите от шизофрения са между 1,3% и 1,6%, или около 100 000 души.

Аргумент за това по-голямо число е и доста повечето самоубийства (1 600 годишно) и опити за самоубийства (около 6-7 000 годишно) у нас в сравнение със средните европейски параметри.

Мисля, че съществува тенденция за увеличаване на разпространението на шизофренията. Тази тенденция е свързана с известната хипотеза за спускане надолу (downward drift), според която по-много шизофреници има в по-ниските социални слоеве, в ъндърграунда. А той в нашето отечество, както знаем, е огромен.

Концентрацията на населението само в няколко български градове (София, Варна, Пловдив, Бургас) също способства за увеличаването на разпространеността на шизофренията. Наследената шизофрения в големите градове с голяма плътност на населението, особено в столицата, е два пъти по-висока, отколкото по селата и в малките български градове.

Ето и още един печално известен факт: две трети от бездомниците и несретниците фактически страдат от шизофрения, шизоидни и шизоптипни разстройства.

Най-много (90% от случаите) са шизофрениците във възрастовия диапазон 15-54 години. Около половината от тях извършват опит за самоубиство.

Освен към суицида (самоубийството) шизофрениците имат склонност и към хомоцид (убийство на друг човек).

Счита се, че етиологията (причиняването) на болеста, както и нейното протичане (патогенеза) са неизвестни. Но все пак съществуват доказателства, че равнището на стреса в обществото е значим фактор. Тревожността в мъчителния и безкраен нашенски преход, както знаем, е на пределно високи равнища. Има виждания, които свързват шизофренията и с недостатъци в обучението и възпитанието в детството, особено в ранното детство. В този контекст може да очакваме значителна част от изключително големият и нарастващ брой на отхвърлените деца (2 000 годишно) да са (или да станат) шизофреници.

Ако имаме предвид сътоянието на обучението и възпитанието в ъндърграунда, както и увеличаващата се фактическа неграмотност на цели социални пластове, можем да видим (и да прогнозираме) още по-голяма разпространеност на страданието.

Разновидностите на шизофренията са многобройни: депресивна, галопираща, параноидна и др.

Можем да считаме, че един човек е болен от шизофрения, ако в продължение на един месец се наблюдават най-малко два от следните пет симптома:

1.) налудност;
2.) халюцинации;
3.) дезорганизирана реч;
4.) дезорганизирано или кататонно (ступор или възбуда) поведение;
5.) негативни симптоми като обедняване на емоциите, безволие и др.

От обществена гледна точка по-значими у нас са така наречените шизоидни и шизотипни разстройства на личноста, чийто сегашен доста по-голям социален обхват и нарастване би трябвало твърде много да разтревожат цялата система на здравеопазването, цялото безхаберно правителство, цялото общество.

Независимо от това, че за разлика от шизофрениците, хората с тези психични разстройства, особено при по-леките шизоидни проблеми, могат да бъдат социално активни и даже да имат относително успешна житейска и професионална реализация.

При шизоидните разстройства у болните се разкриват патерни (модели, еталони) на поведение, чиито основни характеристики са социалната затвореност и своеобразната самоизключеност от обществото. Те често са придружени от интроверсия, от ексцентричност и причудливост на постъпките, от самота. Тези хора са неспособни да изпитат удоволствие (анхедония), безразлични са към похвали и критика, не изпитват нито обич, нито омраза, нито гняв. Склонни са към фантазиране. Счита се, че шизоидните разстройства поразяват около 7,5% от населението. Мисля, че у нас по същата логика, както при разпространеността на шизофренията, този процент е доста по-голям и е около 8-8,5 процента. Значи у нас около 600 000 души са шизоиди. Изключително голям е относителният им брой при безработните и при по-възрастните мъже и жени, особено при пенсионерите, които са силно недоволни от собствения си социален статус и от живота си.

При шизотипните разстройства става дума за доста по-сериозни (и по-близки до класичесската шизофрения) симптоми. Шизотипите имат съвсем необичайно поведение, странни идеи, странни отношения, причудлива реч. За кратки периоди имат алогично мислене, патологични илюзии, налудни помисли. С основание определят тези болни като страдащи от гранична шизофрения. Не е известен относителният брой на хората със шизотипно разстройство, но може да се счита, че е някъде в рамките на 2-2,5%. С други дума става въпрос за още около 170 000 души.

Можем да обобщим, че от въпросните 20 процента българи с психични проблеми, официално признати от здравната ни система, повече от половината имат диагноза, в чиито корен стои понятието „шизо”.

Струва ми се, че имаме пълно основание да приемем този термин и като основна характеристика на самото българско общество, на уредбата му, на функционирането му, и, уви, на перспективите му.
Шизофренията наистина е опасна.

Акад. Петър Иванов е директор на Демографския институт към Българската академия за наука и изкуства (БАНИ) 

loading...
Акад. Петър Иванов: Шизофренията е опасна, особено при един нашенски големец, далеч не имунизиран срещу политическа лудост, която може да ни въвлече в спирала от неописуеми обществени страдания, включително и абсурдна война с близки нам страни и народи by

Последни от България

Отиди Горе