А днес? Дали все още е жив? Дали го има? Всеки един от вас… повтарям – ВСЕКИ да си зададе този въпрос пред огледалото! ВСЕКИ!

в България

А днес? Дали все още е жив? Дали го има?
Всеки един от вас…повтарям – ВСЕКИ да си зададе този въпрос пред огледалото!
ВСЕКИ!


Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…


ХАДЖИ ДИМИТЪР

Христо Ботев

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабля на две строшена;
очи темнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жътварка пее нейде в полето,
и кръвта още по-силно тече!

Жътва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа
и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже –
и той я гледа, – мила, зесмена!

“Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата, –
аз искам, сестро, тук да загина!”

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!


Преди години, може би повече от 20, нямаше никакво съмнение, че “Жив е той, жив е, там на Балкана…”, с финал “…тоз, който падне в бой за свобода, той не умира! Него жалеят земя и небо, звяр и Природа, и певци песни за него пеят”.
Написах го по памет. Честно. Без “копирал-сложил”.
Още ги помня, и още мога да ги рецитирам…

Тогава го знаеха ВСИЧКИ! Всички – означава до последното селско циганче, което тогава просто беше циганче, без това да значи нещо задължително лошо.

Никой нямаше съмнение, че борците за народна свобода са вечно живи. Давахме караул в униформа пред паметниците, и го възприемахме съвсем сериозно.
Те бяха ПРИМЕР за нас! Наистина!
Без никаква пропаганда, демагогия, и лъжите на днешните психо-десни за “комунистическия терор”, и “насилието над личността” тогава.
Това бяха очевидни, прости, понятни, и естествени неща.
За нас поне. Тогава… някога, но не сега.

Днес това, с което трябва според мен да се отбележи раждането на великия поет, огнения революционер, е друго негово произведение:

В МЕХАНАТА
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян дано аз забравя
туй, що, глупци, вий не знайте
позор ли е или слава!

Да забравя край свой роден,
бащина си мила стряха
и тез, що в мен дух свободен,
дух за борба завещаха!

Да забравя род свой беден,
гробът бащин, плачът майчин, –
тез, що залъкът наеден
грабят с благороден начин, –

грабят от народа гладен,
граби подъл чорбаджия,
за злато търговец жаден
и поп с божа литургия!

Грабете го, неразбрани!
Грабете го! Кой ви бърка?
Скоро той не ще да стане:
ний сме синца с чаши в ръка!

Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни –
крещим: “Хайде на Балкана!”

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем и се смеем
пред народни свети жертви!

А тиранинът върлува
и безчести край наш роден:
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен!

О, налейте! Ще да пия!
На душа ми да олекне,
чувства трезви да убия,
ръка мъжка да омекне!

Ще да пия напук врагу,
напук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий… вий сте идиоти!

ХРИСТО БОТЕВ
___
Амин, Христо…

Пламен Пасков, Фейсбук

loading...
А днес? Дали все още е жив? Дали го има? Всеки един от вас... повтарям - ВСЕКИ да си зададе този въпрос пред огледалото! ВСЕКИ! by

Последни от България

Отиди Горе