84 години от Преврата на 19 Май 1934 г.

в България

Превратът – връхна точка в намесата на армията в политическия живот в България

Държавният преврат е извършен от Политическия кръг „Звено“ и „Военния съюз“, с помощта на армията.

Политическият кръг звено е крайно дясна обществено-политическа организация, съществувала от 1927 до 1945 г., силно повлияна от фашизма. Тя е създадена през юни 1927 г. от дейци на управляващия Демократически сговор, радикали, демократи и широки социалисти. Активна роля в създаването на организацията има Димо Казасов, който става главен редактор на новосъздадения орган „Звено“. Сред членовете на политическия кръг са Александър Цанков, Кимон Георгиев, Христо Калфов, Райко Алексиев, Александър Божинов, Спиридон Казанджиев, Иван Странски и др.

Военният съюз, или Военната лига, е организация на действащи и запасни офицери в България, която има важна роля в живота между двете световни войни. Тя е забранявана няколко пъти и се свързва с противоконституционни действия – преврати, и с масовите политически убийства през 20-те години. Първият опит за създаването на Военния съюз е през 1914 г. след поражението на България в Междусъюзническата война. Инициативата на е на генерал Михаил Савов и на други висши офицери, близки до Народнолибералната партия. Опитите за създаването на съюза са подновени през 1919 г., след края на Първата световна война. Активна роля в създаването на Военния съюз имат Кимон Георгиев, Никола Рачев и Дамян Велчев. Организацията получава негласната подкрепа на Борис Трети. Военният съюз заедно с Народния сговор изиграва решаващата роля в отстраняването на Земеделския съюз от управлението чрез преврата на 9 юни 1923 г. След преврата Военният съюз заедно с новото правителство на А. Цанков организира политическите репресии след Септемврийското въстание и атентата в църквата „Св. Неделя“.

Съюзът е закрит през 1928 г. С усилията на Дамян Велчев е възстановен и от 1930 г. провежда ежегодни конгреси.

Военният преврат на 19 май 1934 г. отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии и революционните организации.

В парламентарните избори през юни 1931 г. Демократическият сговор претърпява поражение и отстъпва управлението на коалицията Народен блок, който се състои от различни по състав и интереси политически партии. В него влизат Демократическата партия, БЗНС Врабча-1, БЗНС-Стара Загора, Националлибералната партия и Радикалната партия. Доминира Демократическата партия, водена от Александър Малинов.

През май 1934 г. започва политическа криза, която е прекият повод за провеждането на преврата.

На 5 май Народното събрание гласува недоверие на Стоян Костурков – министъра на железниците, пощите и телеграфите, който е единственият представител на Радикалдемократическата партия в кабинета. През следващите дни радикалдемократите започват спорове дали да включат нов свой представител в правителството или да излязат в опозиция. На 10 май БЗНС Врабча-1 напуска правителството; На 14 май министър-председателят Никола Мушанов подава оставка; той получава мандат за съставяне на ново правителство и започва преговори с партиите.

В това време Борис Трети започва размествания в армията, уволнява висши военни; на 9 май за военен министър е назначен председателят на Военния съюз Атанас Ватев; на 18 май Михаил Йовов е назначен на поста началник на Генералния щаб.

Още от края на октомври 1933 г. Военният съюз започва да подготвя преврата; разработват се планове за действията на членове на съюза във всеки гарнизон, програма за действия след преврата. В работата активно се включват Дамян Велчев, К. Георгиев, Михаил Келендеров, Петър Мидилев и др.

През април 1934 г. Военният съюз решава правителството да бъде оглавено от Кимон Георгиев и започва подготовка за съставянето му. Търсят се контакти за включване в него с представители на Народното социално движение – неофициалното име на Демократическия сговор на А. Цанков, който се нарича още Синия сговор, Демократическата партия и БЗНС.

Оказва се, че А. Ватев е приел министерския пост, без да го съгласува с организацията и се дистанцира от нея.
На 17 май централното управление на Военния съюз взема окончателното решение за извършване на преврата на следващата вечер. До правителството стигат слуховете за преврата, но смятат, че те са неправдоподобни.

Според Петър Хаджииванов първоначалният план на преврата предвиждал Борис Трети и семейството му да бъдат избити. За целта са подготвени членове на ВМРО, които трябвало да бъдат допуснати в двореца от офицери от Военния съюз, които охраняват входовете към него.

В последния момент тази идея е отменена.

Според плановете за няколко часа членовете на Военния съюз установяват контрол над всичките гарнизони в страната, София се блокира от армията и към четири часа сутринта на 19 май превратът трябва да е приключил успешно. В пет часа Пенчо Златев и Кимон Георгиев отиват на среща при царя, на която излагат възгледите си за управлението. Към 7 часа военните задържат Н. Мушанов и той връща проучвателния мандат за съставянето на правителство. В девет часа К. Георгиев получава официална аудиенция при Борис Трети, който подписва укази за разпускане на парламента, назначаване на ново правителство, сливане на няколко министерства, окрупняване на окръзите, уволняване на висши офицери.

След преврата политическите партии и профсъюзите са забранени, взети са мерки за ликвидирането на Българската комунистическа партия. Народното събрание е разпуснато, кабинетът управлява с наредби-закони, окръзите и общините са окрупнени, самоуправлението е заменено с назначавани от правителството чиновници. През септември се вземат мерки за ликвидацията на ВМРО и нейният лидер Иван Михайлов напуска страната.

Във външната политика правителството обявява приемственост с предходните кабинети, като поставя акцент върху добрите отношения със съседните държави. Установени са дипломатически отношения със Съветския съюз.

Борис Трети е подозрителен към много от дейците на „Звено“. С помощта на верни офицери от Военния съюз през януари 1935 г. той налага смяната на К. Георгиев с генерал Пенчо Златев, а по-късно – с Андрей Тошев. Така царят изолира „Звено“ и се превръща с пълен разпоредител със съдбата на страната.

Според режисьора Константин Бонев превратът е югославски проект за ликвидирането на България и своеобразен реванш за сръбския майски преврат от началото на века. Той е извършен в Сърбия на 29 май, 11 юни нов стил, през 1903 г. с убийството на крал Александър Обренович от офицери заговорници.

Кабинетът на К. Георгиев има виждания за радикално преустройство на държавата. От „Звено“ са повечето министри в кабинета. В правителствения манифест са заложени амбициите за нова политическа и стопанска система. Новите управници са за привърженици на безпартийната власт.

Георгиев и неговите министри донякъде са вдъхновени от държавното преустройство в нацистка Германия, фашистка Италия и Съветския съюз.

Броят на министерствата е намален от 10 на 8, 16-те окръзи са трансформирани в седем области, общините от 2552 стават 800. Създадена е организация, която осъществява контрол над печата, театрите, кината, събранията и сказките.

През септември 1934 г. започва реформирането на профсъюзите.

Правителството предприема действия за държавна намеса в икономиката. За да спечели популярност, то намалява дълговете на бедните с 50%, след това е наложен държавен монопол на някои клонове от икономиката.

Скоро режимът започва да се разяжда от вътрешни противоречия. Разцепление настъпва във Военния съюз, чиято членска маса е набъбнала силно.

Царят изолира Д. Велчев и другите антимонархично настроени дейци на организацията.

През януари 1935 г. кабинетът на К. Георгиев е сменен от кабинета на генерал Пенчо Златев, който заявява, че ще продължи делото на деветнайсетомайците, но че конституционно-монархическият принцип трябва да бъде основата на бъдещата държавна уредба.

Краят на управлението на Военния съюз идва три месеца по-късно. Новото правителство на А. Тошев е предано само на царя и повечето идеи за радикално устройство на държавата са изоставени.

Борис Трети не връща страната към парламентарния режим, а установява консервативна монархическа диктатура. Това е краят на деветнайсетомайския експеримент.

Превратът на 19 май 1934 г. се смята за връхна точка в намесата на армията в политическия живот на страната. Военните лесно събарят изхабената партийна система на управление, но не успяват да заздравят властта си.

За няколко месеца – в периода 1934-1935 г., България минава през три различни политически режима – парламентарен, военен и монархически.

Росица Тодорова, Издателство“Распер“

Гиньо Ганев (БСП) – депутат, зет на известния превратаджия и масон Кимон Георгиев.

Loading...

Последни от България

Отиди Горе