76 години дружба между Англия и ислямистите

в Свят
Loading...

Британските правителства – лейбъристите и консерваторите, преследвайки „националните си интереси“ в чужбина, десетилетия наред влизат в сговор с радикалните ислямски сили, включително и с терористични организации.

Те работят с тях, понякога ги обучават и финансират, за да постигнат конкретни външнополитически цели. Английските правителства вършат това в отчаяните си опити да запазят световната роля на Великобритания в условията на растяща слабост и загуба на позиции в ключови региони в света и невъзможност да наложат волята си и в липсата на местни съюзници. Така историята с поддръжката на ислямския тероризъм е тясно свързана с упадъка на Великобритания и опита й да запази влиянието си в света.

С някои от тези радикални ислямистки сили Великобритания е в постоянен стратегически съюз, за да обезпечи външната си политика, с други има временно сътрудничество за постигане на конкретни краткосрочни резултати.

СМИ се заинтересували от този въпрос след взривовете в Лондон през 2005 г., когато открили връзка между британските специални служби и ислямисти, които живеят в Лондон. Някои от тях били британски агенти или информатори, свързани с тероризъм в чужбина. Някои от тях били под защитата на британските служби. Британското правителство било в сговор с две групи ислямисти, свързани помежду си. В първата група влизат ключови държави спонсори на ислямския тероризъм, две от които са ключови британски съюзници – Пакистан и Саудитска Арабия.

Специалисти по външнополитическо планиране редовно и тайно сътрудничели със саудитите и пакистанците във външната им политика с поддръжката на ислямските радикални движения, а в същото време двете държави се разглеждат като основни играчи в борбата с ислямския тероризъм. Саудитска Арабия, особено след бума в цените на нефта през 1973 г., който я подтиква да засили глобалното си влияние, насочва милиарди долари към радикалния ислям, включително и към терористични групи в целия свят. Ал Кайда отчасти е създание на съюзника на Великобритания – С. Арабия, като се имат предвид връзките на Бен Ладен със саудитското разузнаване още от времето на антисъветския джихад през 80-те години.

Пакистан е един от основните спонсори на различни терористични групи; откакто генерал Зиа ул Хак взема властта по времето на военния преврат през 1977 г., военната поддръжка довежда до създаването на групи, които са снабдени с оръжие и са обучени. Изпълнителите на терористичните актове през 2005 г. и много други потенциални британски терористи частично са резултат от официалното покровителство на тези групи от Пакистан.

И Пакистан, и С. Арабия са британски творения. С. Арабия е изкована през 20-те години с британско оръжие и дипломатическа поддръжка; Пакистан е изведен от Индия през 1947 г. пак с помощта на британците. Общото между двете държави е поддръжката на ислямистките режими и терористите. Британските лидери не призовават да бъдат бомбардирани Исламабад и Ер Рияд, за разлика от Багдад и Кабул, тъй като войната с терора всъщност е конфликт с враговете, които посочат Вашингтон и Лондон.

Втората група ислямисти, с които Британия е в сговор, са екстремистките движения и организации. Това са „Братя мюсюлмани“, основана в Египет през 1928 г., и „Джамаат-и-Ислами“, основана в Британска Индия през 1941 г., която се превръща в голяма идеологическа сила в Пакистан. Британия тайно работи и с движението Дарул Ислам в Индонезия, което се превръща в база за развиване на тероризма в тази страна. Великобритания сътрудничи основно със сунитските движения, когато осъществява външната си политика, но има случаи, когато поддържа шиитските сили, като иранските шиитски радикални през 50-те години преди и след ислямската революция в страната през 1979 г.

Великобритания осъществява тайни операции и участва във войни с различни терористични джихадистки групировки. Тези групировки пропагандират най-реакционни религиозни политически възгледи и редовно извършват зверства срещу цивилни лица. Сговорът на Британия с подобни организации започва в Афганистан през 80-те години, когато тя, заедно със САЩ, С. Арабия и Афганистан тайно поддържа ислямистката съпротива, за да победи съветските войски и поддържания от тях светски режим. Военна, финансова и дипломатическа поддръжка е оказана на ислямистките сили, които осигуряват напускането на съветските войски в Афганистан; след това те не се разпускат, а създават световни терористични мрежи, готови да нанесат удари по цели на Запад. След джихада в Афганистан Великобритания има тайни отношения с различни терористични организации, включително и с пакистанската Харкат-ул-Ансар, либийската ислямска бойна група и Освободителната армия в Косово, всички от които са свързани с Ал Кайда. С тези и други сили са предприети тайни действия в Централна Азия, Северна Африка и Източна Европа.

Тайният сговор на британското правителство продължава и след терористичните актове на ислямистите на собствената британска територия и това се обяснява със стремежа на Британия да укрепи позицията си в Близкия изток. Британия не само продължава специалните си отношения с Пакистан и С. Арабия, но и поддържа „Братя мюсюлмани“ в Египет, ислямисти и техни поддръжници в Либия, които свалиха Кадафи. Англичаните сътрудничат и с някои сили сред талибаните в Афганистан.

Специалните служби на Великобритания редовно култивират мюсюлмански групи, за да се противопоставят на възникналите националистически и социалистически сили, които се обявяват срещу британската хегемония.
Известно е, че британските служби помагат да се създаде днешният Близък изток по времето и след Първата световна война, като изкуствено прокарва граници на територии, които някога били собственост на Османската империя, и налагат начело на новите държави свои марионетки. Британската политика включва възстановяването на Халифата, с център С. Арабия, което има голямо значение за бъдещето на Саудитското кралство и останалия свят.

След Втората световна война британците се сблъскват с неизбежното разпадане на империята и изграждането на две нови свръхдържави, но са решени да запазят политическото и търговското си влияние в света. За Британия са важни Югоизточна Азия и Африка, заради суровините им, но най-важен за нея е Близкият изток заради колосалните му запаси на нефт, над който тя иска да държи контрола. Но срещу това се опълчва египетският лидер Гамал А. Насър, който провежда независима външна политика и се стреми да скъса зависимостта на държавите от Близкия изток от Запада. За да се противопостави на тази заплаха, Лондон и Вашингтон влизат в тайни съглашения с ислямистите от „Братя мюсюлмани“, за да дестабилизират страната и да свалят неудобното правителство.

Великобритания извежда въоръжените си сили от Близкия изток през 60-те години, а ислямските сили като „Братя мюсюлмани“ съхраняват и пазят британските интереси в региона, дестабилизират комунистическите или националистическите режими и поддържат пробританските правителства. Около 1970 г. арабският национализъм на практика е победен като политическа сила, благодарение на англо-американската опозиция, който е заменен с нарастващия радикален ислям, който Лондон разглежда като удобно оръжие за борба с остатъците от светския национализъм и комунизъм в ключови държави като Египет и Йордания.

Войната в Афганистан през 80-те години ражда редица терористични сили като Ал Кайда, които се разпространяват първо в мюсюлманските страни, а след това – през 90-те години, в САЩ и Европа. Британия ги разглежда като полезни в райони като Босна, Азербайджан, Косово и Либия. Там те се използват за разпадането на Съветския съюз, осигуряват основните нефтени интереси или се борят с националистическите режими, като този на С. Милошевич и М. Кадафи.

В този период много джихадистки групи и отделни лица намират убежище във Великобритания и продължават да участват в тероризма в чужбина. Правителството там продължава да поощрява развитието на Лондон като база и център на много джихадистки групировки. Британия смята, че те не само могат да бъдат използвани като информатори на специалните служби, но и като инструмент за политическо разделение на Близкия изток – ключова цел на британската външна политика.

От време на време в разсекретени документи на специалните служби става ясно, че британците са разбирали, че ислямистите са антизападници, антилиберали и фактически терористи. Правителството работи с тях не защото споделя възгледите им, а защото са му полезни в определени моменти. Ислямистките групи вероятно сътрудничат на Британия по същите причини, защото те споделят същата ненавист към светския национализъм и социализъм като англичаните. Тези сили се борят с британския империализъм в Близкия изток, както и срещу днешната окупация на Ирак и Афганистан, но те по принцип не се обявяват против неолибералната икономическа политика, провеждана от прозападните, поддържани от Британия режими в района.

Британският сговор на Британия с ислямистите преследва две цели. Първата е влиянието и контрола над ключови енергийни ресурси в Близкия изток и налагане на правителства, които ще подпомагат британската политика в областта на нефта.

Втората цел е да се запази мястото на Великобритания в прозападния световен финансов ред. Саудитите са вложили милиарди долари в икономиката и банковата система на САЩ и Великобритания, а те имат много големи инвестиции и търговия със С. Арабия. От 1973 до 1975 г. британски официални лица тайно сключват редица сделки със саудитите, благодарение на които те инвестират нефтените си долари във Великобритания; съществува англо-американско-саудитски пакт за поддържане на този финансов ред, благодарение на който Лондон и Вашингтон затварят очите си за това, че саудитите влагат парите си в ислямистки групировки.

Подобен сговор с ислямистите имат и Щатите.

Така радикалният ислям и насилственият джихадизъм са в голяма степен британски творения, особено в Близкия изток и Югоизточна Азия, чиито обширни територии някога са принадлежали на Британия.

Издателство PACПEP

Последни от Свят

Отиди Горе