вашият виртуален всекидневник

75 години от т.нар. Филаделфийски експеримент: САЩ телепортирали цял боен кораб

в Конспирации

Извършена ли е реално телепортация на цял боен кораб в така наречения „Филаделфийски експеримент”? Няма друг подобен опит, който да е обвит с такова огромно количество митове, лъжи в пресата, спорове и даже – смърт при много загадъчни обстоятелства. Вече повече от половин век тази история продължава да предизвиква резонанс не само в кръговете на учените и специалистите, които изучават паранормалните явления, но и сред обикновените любители на развитието на историята на морското въоръжение и радиотехника.   За какво става дума?   Безброй въпроси предизвиква фактът – наистина ли е извършен експеримент по телепортацията на бойния кораба „Елдридж” – с бордови номер  DE 173 от американската военна база във Филаделфия на територията на друга военна база в Норфолк, която се намира на стотици километри от базата във Филаделфия. В основата на този секретен експеримент била Единната теория за полетата, която частично е разработена от Алберт Айнщайн и който експеримент бил наречен „Дъга”. Според легендата била конструирана мощна електромагнитна установка, която безпроблемно можела да потисне видимият спектър на оптичното излъчване от силуета на кораба. Смущаващият дух на историята около този кораб е свързан с редица тъмни събития. Уфологът Морис К.Джесъп след издаването през 1955 година на своята популярна книга получил от някой си К.М. Алиенде няколко странни послания. Всички тези послания били написани с цветни моливи в умопомрачителен стил и с много грешки. В своите послания този Карлос Мигел Алиенде подчертавал неподправен интерес към появата на първата легенда за телепортирания кораб, а така също и към екзотичната тема левитация. В совите послания той напълно потвърждавал успеха на експеримента с Единната теория на полетата. Освен това описал какво страшно въздействие е упражнило  върху екипажа на кораба електромагнитното въздействие. Алиенде разказал също така и за „чудесата”, които се случили впоследствие с оживелите от този експеримент моряци. Според неговите думи един, минавайки през стената на собственото си жилище, пред очите на жена си, детето си и други гости, изчезнал в неизвестна посока. Други двама внезапно пламнали като клечки и изгорели. В записките на Алиенде може още да се прочетат и факти от службата на още един военен кораб – „Андрю Форест”, както и лични наблюдения за това как ставало по време на експеримента изчезването, а след това и появяването на „Елдридж”. Отначало уфологът не повярвал на всички тези послания и ги окачествил като ненормални. Но след известно време, когато научил, че неизвестен екземпляр от негова книга бил приписан от Алиенде на нов стил, оказал в Пентагона в Управлението по военоморски  изследвания, бил издаден в ограничен тираж и с бележки, останал силно озадачен. Алиенде разказвал за хуманните мотиви в главата на Айнщайн относно Единната теория за полетата. В края на краищата той прибрал трудовете си, тъй като считал, че човечеството  още не е готово достатъчно, за да бъде информирано за Единната теория на полетата, така, че да използва тази теория за  добри цели. Посланието на Алиенде завършва с потвърждение на факта, че този експеримент е проведен и че е бил успешен. Накрая авторът прави тънък намек на уфолога, че е много лесно да си изгуби разсъдъка – достатъчно е да разкаже тази информация. Скоро след това – на 20 април 1959 с огромни дози сънотворно и алкохол в кръвта, в състояние на кома, с поставена в прозореца на автомобила тръба с изгорелите газове на автомобила, зад кормилото на собствената си кола загива Морис  К. Десуп. След тази история с изследването на експеримента се заема Чалз Берлиц, на който се отдава малко да проясни историята. На него заедно с Уйлям Мур се удало да получат информация по това дело от съвършено странично и по никакъв начин – не заинтересувано лице. – конструкторът Патрик Мейси. Конструкторът разказал как веднъж видял секретен филм за служебно ползване, който бил показан на висшето командване на ВВС. В този филм той видял епизоди, където в мараня с неизвестен произход един есминец / боен кораб/ няколко пъти ту се появявал, ту изчезвал, а във водата само оставали следи от него. Малко по-късно конструкторът с крайчето на ухото си чул от военните, които също гледали този филм, че заради много дългото въздействие на електромагнитното поле, у членовете на екипажа, участвали в експеримента, възникнали сериозни проблеми със здравето. Моряците, които служили на този боен кораб като един опровергават съществуването на проекта „Дъга” и го причисляват към фантазиите на фанатиците.  Повече от всичко те не желаели такова повишено внимание към себе си, а също се стремели да избегнат евентуални проблеми на децата и внуците си. От всички горни факти може да се направи изводът: „Филадейлфийският експеримент” действиелно се е провел. От мощното електромагнитно излъчване е пострадал част от екипажа на кораба „Елдридж”. Относно появяването на кораба на базата в Норфолк – практически няма потвърждения на свидетели. Ако телепортацията на кораба в действителност беше успешна, то в наши дни тя щеше вече да се използва за доставки в трудно достъпни региони на хуманитарни помощи и други товари. В опита по провеждането на експеримента „Радуга” май никой, който е чувал тази история не се съмнява. Но до неговото успешно провеждане докрай сигурно ще минат  още не едно и две десетилетия.

Какви митове и тайни крие Филаделфийски експеримент

 

На 28 октомври 1943 г. на базата на американските ВМС във Филаделфия се провежда т.нар. филаделфийски експеримент.

През 80-те години на миналия век по екраните в Съветския се прожектира хитовият филм „Секретният експеримент“. Съветските момчета, затаили дъх, слушали за приключенията на един американски моряк, който по времето на един научен експеримент „през дупка на времето“ попаднал от 1943 в 1984 г.

Много хора смятали, че този филм е създаден на базата на реални събития.

Бордовият номер DE-173

Някои конспиролози и днес смятат, че през 1943 г. американски физици провели грандиозен опит, чиито резултати били засекретени за десетилетия наред.

Събитията, свързани с т.нар. филаделфийски експеримент, се развиват на кораба „Елдридж“, с бордови номер DE-173, който влиза в състава на американския флот през лятото на 1943 г. През 1944-1945 г. той изпълнява бойни задачи в Средиземно море. На 28 май 1945 г. „Елдридж“ се насочва в акваторията на Тихи океан, за да поддържа американския флот във войната с Япония. През 1951 г. корабът е предаден на гръцкия флот и е наречен „Леон“. Есминецът носи военна служба до 90-те години, когато е бракуван.

Съвсем обикновена биография на кораб, но в историята му има една загадъчна дата – 28 октомври 1943 г.

Търсене на невидимост

На този ден есминецът, със 181 души на борда, се намирал на базата на ВМФ във Филаделфия и бил използван за провеждане на секретен експеримент.

Американските военни се заинтересували от трудовете на Алберт Айнщайн и му поставили задачата да осигури невидимост на бойните кораби, минимум от радарите, максимум – визуално. Айнщайн смятал, че невидимост може да се постигне с помощта на мощно електромагнитно поле, генерирано по специален начин около материален обект.

Защо Айнщайн е изгорил последната си научна разработка ?

Физикът бил наблюдател в сянка на проекта, а опита провеждали други негови колеги.

Четири мощни генератора на електромагнитни вълни били монтирани на „Елдридж“.

Първите опити били проведени през лятото на 1943 г. Генераторите не били включени на пълна мощност, но се получили обнадеждаващи резултати. Сред страничните ефекти било състоянието на много членове на екипажа – главоболие, повръщане, изгаряния.

Телепортация с тежки последици

Командването на ВМС на САЩ решило да продължи експеримента. На 28 октомври 1943 г. в 9 часа сутринта генераторите на „Елдридж“ били включени на пълна мощност. Есминецът бил покрит с мътна зеленикава пелена, след което изчезнал от екраните на радарите и от очите на шокираните наблюдатели.

Това било само началото. Изчезналият от Филаделфия есминец се появил в Норфолк – главната база на американските ВМС в Атлантика, което е на около 300 км от мястото, където бил проведен експериментът. След това корабът се „върнал“ във Филаделфия.

Когато генераторите били изключени и наблюдателите и учените се качили на борда на „Елдридж“, видели страшна картина. Част от екипажа загинала; някои от телата на мъртвите моряци били „залепени“ за корпуса на кораба. Оцелелите получили изгаряния и изпаднали в състояние на лудост. Няколко десетки изчезнали безследно. Здрави се оказали само 20 членове на екипажа.

Този резултат принудил флотското командване да прекрати експеримента. Събитията на 28 октомври 1943 г. били строго засекретени и досега носят грифа на строга секретност.

През 1955 г. американският уфолог Морис Джесъп издал книгата „Доводи в полза на НЛО“. След като книгата излязла, писателят получил писмо от Карлос Мигел Алиенде, който твърдял, че бил свидетел на нещо, което не отстъпвало по значение на НЛО и описал „филаделфийския експеримент“.

След две години в Управлението за военноморски изследвания била получена книгата на Джесъп, с бележки в полетата, които засягали загадъчния експеримент. Озадачените военни извикали Джесъп, който заявил, че бележките са написани от Карлос М. Алиенде.

На 20 април 1959 г. Морис Джесъп се самоубил. Преди това той разказал на свои приятели, че продължава „разследването на „филаделфийския експеримент“; той уверил приятелите си, че в Управлението за военноморски изследвания военните признали, че експериментът всъщност не бил проведен.

Привържениците на версията, че експериментът е реален, смятат, че смъртта на Джесъп доказва, че тази история е правдива, а военните решили да се избавят от упорития търсач н истината.

Не е ясно обаче защо са чакали няколко години и не е ли било по-лесно да изпратят уфолога в затвора като шпионин, както се случвало често по времето на студената война?

Близки и приятели на Джесъп не видели нищо странно в самоубийството му. Той имал сериозни финансови проблеми, провали в личния живот и всичкото това на фона на неустойчива психика.

Трагичният край на уфолога засилил интереса към „трагедията на Елдридж“; появили се нови изследователи, откривали „нови свидетели“, издирвали загадъчния Карлос Алиенде. Според една версия зад това име се криел Карл Алън, който служил в базата във Филаделфия през 40-те години. Алън обаче страдал от разстройство на психиката и не можел да бъде обективен свидетел.

Представители на ВМС на САЩ не реагирали на случващото се; на настойчивите, които засипвали ведомството с въпроси, кратко отговаряли – никакъв експеримент през 1943 г. на есминеца „Елдридж“ не е провеждан.

След като през 80-те години излязъл американският филм „Филаделфийският експеримент“, започнали масово да се публикуват „свидетелства“ и „доказателства“.

Черешката на тортата станало интервюто с Алфред Биелек, който заявил, че през 1943 г. служил на „Елдридж“ и действително на него били провеждани опити. Биелек твърдял, че се пренесъл в бъдещето и се срещал с извънземни.

Още няколко години флотското командване държало отбрана, а след това разсекретило документи от 40-те години, свързани с „Елдридж“, включително и бордовия му журнал. В документите не се споменавало за никакви опити, а самият есминец по това време не бил във Филаделфия.

Но любителите на тайни не били доволни.

„Властите лъжат“, заявили те и обвинили американските ВМС във фалшифициране на документите.

През 1999 г. командването на флота направило още един опит да „закрие темата“. На журналистите представили членове на екипажа на „Елдридж“ от 1943 г., които по това време били живи.

Тези бодри старчета не оставили и един камък от легендата. Те с удоволствие разказвали за службата си, но заявили, че не съществуват никаква „зеленикава пелена“ и залепени за корпуса моряци и че по това време корабът не се е местил никъде. Членовете на екипажа посочили, че сред тях нямало моряк с името Алфред Биелек. Един от ветераните гневно заявил, че тази история е измислена от някой надрусан.

Севастополският експеримент на другаря Курчатов

Кое послужило за раждането на тази странна легенда?

В началото на войната прочутият физик и създател на съветската атомна бомба Игор Курчатов през 1941 г. пристигнал в Севастопол, където заедно с колегите си трябвало да открият методика за защита на съветските кораби от немските магнитни мини. Разработената от групата на Курчатов методика за размагнитване, известна като системата ЛФТИ, осигурявала пълна защита на флота от магнитни мини. През 1942 г. за това изобретение Курчатов получил Сталинска премия.

Магнитните мини на Третия райх били заплаха не само за съветските кораби, но и за флотовете на другите страни от антихитлеристката коалиция. Затова американските учени физици също експериментирали с различни варианти за защита на кораби. Вероятно такива опити на базата във Филаделфия родили слуховете сред моряци, които с времето са прераснали в легендата за „филаделфийския експеримент“.

Съществували и слухове, че експериментът е свързан с името на Никола Тесла. Макар че той починал малко преди него, идеите му за възможна телепортация не са могли да не заинтересуват Пентагона и специалните служби в САЩ.

Според някои експерти опитът се състоял. В онези години съюзниците се научили успешно да се борят с подводниците на нацистите с помощта на радиолокатори и вероятно са искали да обезопасят флота си от подобни средства на противника. За целта било нужно да се разбере как корабът да стане невидим в определен диапазон от радиовълни. И учените от САЩ предложили такъв експеримент. Измислили историята с телепортацията, за да скрият основното направление в изследванията. Вероятно легендата с телепортацията на кораба е целяла да покаже на враговете на Щатите технологичните им възможности, а от собственото правителство заинтересуваните да изсмучат финансиране за нови проекти.

Както е известно, колкото е по-неправдоподобна една лъжа, толкова по-лесно вярват в нея.

А. Сидорчик
Превод: Издателство PACПEP

ПО ТЕМАТА:

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ ФИЛАДЕЛФИЯ ­ ИСТИНСКИТЕ РЕЗУЛТАТИ
(интервюиращи: Лийдинг Едж Нюз /ЛЕ/)

Алфред Биелек е автор на книгата “Експериментът Филаделфия” и е бил в подземията на военната база в Монтоук.

ЛЕ: Разкажете ни историята на Експеримента Филаделфия. Вие и брат ви Дънкан сте били морски офицери на борда на кораба Елдридж, участвал в експеримент, целящ постигане на невидимост. Какво точно стана?

БИЕЛЕК: Имаше 2 теста ­ първият на 22 юли, 1943г. Апаратното оборудване работеше много добре и флотът постигна невидимост от радар, поглед и камера. Големият проблем беше, че персонала, който се намираше на кораба, се повлия много зле от огромната мощност на електромагнитната радиация. Бяха напълно дезориентирани. Нервната им система функционираще неправилно и се разболяха много зле.

ЛЕ: Как един предмет се прави невидим?

БИЕЛЕК: Чрез изместване във времето. Предотвратяваш отразяването на светлина, или на радарна енергия от него. Ако няма отразена светлина, или радарна енергия, няма да го видиш. Работеха с концепцията да манипулират времето, за да направят обекта невидим.

ЛЕ: Какво стана с вас и Дънкан?

БИЕЛЕК: По време на експеримента бяхме в контролната стая. Радиацията не оказа влияние на онези от нас, които бяхме под палубата, защото бяхме екранирани от стоманата.

ЛЕ: Въпреки проблема с персонала, флотът назначи датата за втория тест за след по­-малко от месец, така ли?

БИЕЛЕК: Да. Казаха: “Добре. Срокът е до 12 август. Направете каквото трябва, за да бъде завършен експеримента. Тестовете трябва да бъдат приключени към тази дата, или го забравете.” Беше краен и окончателен срок. Не искаха оптическа и невидимост. Само радарна.

ЛЕ: По какво вторият тест се различаваше от първия?

БИЕЛЕК: Беше много успешен с това, че постигнахме радарна невидимост след 70 секунди. Неизвестно за онези от нас, които бяхме в стаята за управление, корабът станал невидим и изчезнал от пристанището /Филаделфия/. Останала хубава голяма дупка там, където корабът бил във водата. При това не забравяйте, че за втория тест не искаха оптическа невидимост, а само радарна.

ЛЕ: Без да се опитват да я получат, тя все пак стана, така ли?

БИЕЛЕК: Те искаха само невидимост от радар. Корабът става като мъгла и изчезва. Даже водната линия изчезва.

ЛЕ: Къде отива кораба?

БИЕЛЕК: В хипер пространството.

ЛЕ: Какво означава това?

БИЕЛЕК: Математически обяснено, това е област, която се намира извън нашата нормална триизмерна реалност. Всъщност, тя е извън реалността на 6­то измерение. Съществуват три физически измерения, както ги виждаме ние, и три времеви измерения. И така, корабът беше извън нашата област, включително времевата.
Хипер пространството е хубав математически термин, който означава, че е никъде от гледна точка на нашата реалност. Никой не може точно да посочи къде е.

ЛЕ: Добре. Корабът е в хиперпространството. Какво стана след това?

БИЕЛЕК: След около 30 секунди, оборудването полудя. Аз и брат ми наблюдавахме в стаята за управление странни ефекти.

ЛЕ: Какви точно?

БИЕЛЕК: Електронните лампи започнаха да примигват. Като на вълни, което беше много необичайно. След това започнаха високоволтови дъги, например много светещи болтове въпреки, че в стаята нямаше високоволтово оборудване, което да предизвика подобни ефекти. Опитахме се да се свържем с някого по радиото, но чувахме само пукане. Бяхме сами в ефира, затова решихме да изключим оборудването. Отидохме до шалтерите, но те бяха замръзнали. Тогава решихме да излезем навън и да се качим на палубата.

ЛЕ: Какво видяхте на палубата?

БИЕЛЕК: Зеленикава мъгла. Моряци, които се движеха наоколо. Цареше голямо объркване.

ЛЕ: Какво ставаше с другите моряци?

БИЕЛЕК: Тичаха в кръгове, сякаш бяха напълно дезориентирани. Не знаеха къде са и какво да правят… държаха се почти като луди, но не напълно. Очевидно бяха силно обезпокоени, или невротизирани. Дънкан и аз видяхме това и решихме да скочим от борда и да доплуваме до брега.

ЛЕ: Защо не останахте на поста си?

БИЕЛЕК: Защото не можехме да спрем оборудването. Качихме се на палубата, видяхме какво става и скочихме от борда. Само че така и не достигнахме до водата.

ЛЕ: По това време в хипер пространството ли плувахте?

БИЕЛЕК: Плувахме някъде. Имаш чувството, че падаш през тунел. Не знаехме къде сме и какво става. Като че ли пътувахме така около две минути (преценката ми е напълно субективна) и свършихме в една военна база ­ застанали на крака с метална ограда зад гърба.

ЛЕ: Как се казваше базата?

БИЕЛЕК: Базата Монтоук в Лонг Айлънд, Ню Йорк, но тогава не знаехме това.
Веднага един хеликоптер ни освети. Тогава още не знаехме какво е хеликоптер – през 1943 година те бяха още на етап изпитания. Военната полиция дотича, хвана ни и ни вкара в сградата. Слязохме с един асансьор няколко етажа надолу под земята.
Възрастен цивилен пристъпи към нас и каза “Господа, очаквах ви. Аз съм Доктор Фон Нюман.”
Не му повярвахме.Казахме му, че това е невъзможно, защото Фон Нюман е много по­млад и ние сме се разделили с него преди около час. Той каза “О, да. Наистина съм аз. За съжаление, вече не сте в 1943. Тук е 1983. Аз съм с 40 години по­стар.
Добре дошли в Монтоук. Това е проектът Финикс.” Все още не му вярвахме.

ЛЕ: Какво си мислехте?

БИЕЛЕК: Че човекът не е с всичкия си.

ЛЕ: Мислили ли сте някога, че някой може да ви е взел от кораба, да ви е промил мозъка и да ви е поставил в този необичаен сценарий?

БИЕЛЕК: Много неща си мислехме. Бяхме объркани и развълнувани. Фон Нюман ни разведе из подземията. Тогава видяхме всякакви компютри, магнетофони, големи дисплеи и др.

ЛЕ: Неща, които очевидно не са съществували през 1943?

БИЕЛЕК: В САЩ през 1943 нямаше дори магнетофон. Не разпознахме оборудването от този тип. Гледахме цветна телевизия на голям екран. Дотогава бяхме гледали само черно­бяла. Рекламите бяха интересни. На една видяхме реактивен самолет 747 ­ през 1943 ги нямаше.
Бяхме много развълнувани и си мислехме, че възрастният човек може би наистина е Фон Нюман и че може би наистина сме в бъдещето! Разведоха ни и горе из базата, но не ни дадоха да излезем от нея. Върнаха ни отново при него и той ни каза:
“Господа, имаме проблем. Вашият кораб Елдридж е все още в хипер пространството и мехурът около него нараства. Ние можем да изключим оборудването тук в Монтоук, но оборудването на вашия кораб продължава да работи и да захранва мехура на хипер пространството. На борда има достатъчно гориво за работа на генератора в продължение на 30 дни, ако не го разрушите.”

ЛЕ: Какво би станало, ако мехурът беше продължил да нараства?

БИЕЛЕК: Той ни каза, че може да стане толкова голям, че да обгърне цялата планета.

ЛЕ: Значи, Земята щеше да бъде в хипер пространството някъде отвъд шесто измерение?

БИЕЛЕК: Да, извън нашето нормално пространство. Кой знае какво щеше да стане тогава. Затова трябваше да се направи нещо, за да спре да нараства. Решиха да ни изпратят обратно на кораба, за да разбием оборудването. Казаха ни, че в Монтоук имат пълен контрол над пространството и времето и че могат да ни изпратят където и да е, в който и да е момент.

ЛЕ: Имаха машина на времето, в която да влезеш и която да те пренесе другаде, така ли?

БИЕЛЕК: Да. Имаха. Това беше тунел във времето ­ всъщност беше нещо повече от машина на времето. Не им повярвахме, но те ни изпратиха обратно на борда на Елдридж, с инструкции да разрушим оборудването по какъвто начин искаме, само и само да го накараме да спре.Върнахме се обратно на кораба за да разбием оборудването, без точно да знаем какво ще стане.

ЛЕ: Как разбихте машините?

БИЕЛЕК: Намерихме брадви и започнахме да разбиваме оборудването наред. Генераторът спря.

ЛЕ: И се върнахте в триизмерната реалност?

БИЕЛЕК: Преди корабът да се появи отново в пристанището, обаче, се качихме на палубата и видяхме моряците, закопани в стоманената палуба и преградата на кораба. Един от тях беше по-­младия ни брат.

ЛЕ: Защо хората бяха заклещени в стените?

БИЕЛЕК: Поради процеса повторно материализиране от хипер пространството в нашата реалност. При разпадането на полетата, молекулярната структура на телата на моряците също се изместваше. Ако в този момент се движеха наоколо, а повечето от тях го правеха, докато се материализират отново те оставаха в течно състояние. И ако при това “плуване” наоколо по време на повторното материализиране се окажеха в близост до стена, се заклещваха в нея.

ЛЕ: Как вие с Дънкан избегнахте тази трагедия?

БИЕЛЕК: Не я избегнахме напълно. Малкият ни брат Джим умря по този начин (заклещен в стоманата). Дънкан не остана на борда. Скочи отново преди полетата да се разпаднат напълно и отиде в 1983, или някъде около този период.

ЛЕ: Защо Дънкан напусна отново ­ заради това което стана с Джим ли?

БИЕЛЕК: Да. Джим умря заклещен в преградата на кораба. Дънкан изчезна отново в бъдещето. Аз останах там (на борда на кораба) и полетата отново се материализираха.

ЛЕ: Вие също можехте да скочите през борда.

БИЕЛЕК: Можех. Дънкан очакваше да го направя. Не го направих по една причина. Видях там Джим, който плачеше ­ главата и раменете му се подаваха от стоманата. Прегърнах го през раменете и умря по този начин.

ЛЕ: Изгубихте двамата си братя и пропътувахте 40 години във времето. Това е достатъчно, за да побърка един средностатистически човек.

БИЕЛЕК: Да. Ако е средностатистически. Аз останах нормален, вероятно поради тренинга си. Може би съм бил избран за тази работа от някой, който е знаел повече от мен самия. Често съм се питал, “Защо аз?”

ЛЕ: Как мислите, защо?

БИЕЛЕК: Вероятно заради баща ми. Бил е във флота. Занимавал се е с контрабанда на еврейски учени от Германия по време на Втората Световна Война. Един от тях е бил Херман С. Унтерман, който по­късно става директор на проекта Монтоук за периода 1977­-1983г.

ЛЕ: Когато бяхте в 1983, разбрахте ли кой е спечелил Втората световна война и занесохте ли обратно някаква военна информация?

БИЕЛЕК: Да. Казаха ни, че сме спечелили войната и сме в студена война с Русия и че сме ходили на Луната.

ЛЕ: Казаха ли ви нещо, което можеше да промени събитията?

БИЕЛЕК: Не. Има проблем във връзка с това ­ нарича се примка във времето. Това, че сме били там (в бъдещето), нарушаваше потока на времето и създаваше вълна във времето. Ако бяхме занесли със себе си познания, с които да променим историята на войната, или да ускорим нейния ход, можехме да предизвикаме времеви парадокс на затворената примка, при който достатъчно сериозна намеса в миналото може да промени бъдещето. При това положение лицето, което се намира в бъдещето, щеше да се промени там, където е.

ЛЕ: Когато пътуваш във времето кое се счита за настояще?

БИЕЛЕК: “Настояще” е там, където си. Отправната ти точка е там, където си роден. Там възниква “заключване във времето”. Дори когато се движиш напред или назад по потока на времето, отправната ти точка си остава същата.

ЛЕ: Защо според вас се случи това с вас и Дънкан?

БИЕЛЕК: Никога не сме могли да си отговорим. Може да е било планирано, но не от нас, или от някой друг на кораба. Имаше още двама, които скочиха от борда, но те се разпаднаха.

ЛЕ: Когато се върнахте отново в 1943г, каква разлика открихте у себе си?

БИЕЛЕК: Драстично се промениха възгледите ми. Физически нямаше разлика.

ЛЕ: Бяхте ли свидетел на извънземна намеса?

БИЕЛЕК: През 1943г не съм виждал извънземни. След това разбрахме, че са били там. Имам снимка на Валиант Тор (същество идващо от под­повърхността на Венера), направена на Елдридж. Смятам да покажа тази снимка в Ашвил, на изложението в Северна Каролина. Извънземните бяха сериозно ангажирани в Монтоук. Бяха там ­ видимо ­ предимно между 1973 до 1983, когато помагаха във връзка с тунелите във времето.

ЛЕ: Каква полза имаха те от това?

БИЕЛЕК: Те бяха онези, които определиха крайната дата 12 август 1943 при работата по Експеримента Филаделфия. Когато стана пътуването във времето, то предизвика пукнатина в пространство­времевия континуум, но без да го разруши.
Тази пукнатина позволяваше да преминават през нея извънземни космически кораби от други места ­ много на брой и с големи размери. Пукнатината беше образувана, когато експеримента Монтоук се свърза с Експеримента Филаделфия. Но те (правителството) нямаше да могат да направят това без помощта на извънземните, особено от гледна точка на оборудването.

ЛЕ: Затова ли правите извода, че извънземните са участвали в проекта през 1943?

БИЕЛЕК: Да. За да могат двата експеримента да се свържат един с друг.

ЛЕ: Според вас тези извънземни негативни ли бяха по природа?

БИЕЛЕК: Основно да.

ЛЕ: Какви доказателства имате за извънземна намеса?

БИЕЛЕК: Правителството има снимки. Физически аз видях извънземни, когато бях в подземията на Монтоук.

ЛЕ: Казвате го доста свободно. Защо според вас не ви пречат?

БИЕЛЕК: Може би заради пътуването във времето, което направихме с Дънкан и възникналият в резултат от това камшик на времето. Те (правителството) няма да смеят да ни пипнат преди 2003 година.

ЛЕ: Защо точно 2003­та?

БИЕЛЕК: Тогава се навършват 20 години от инцидента. Времевите уравнения показват, че поради биоритмите на Земята, са необходими 20 години, докато всичко по цялото трасе отново се стабилизира и то отново стане такова, каквото е било преди всичко това да се случи. Няма какво да се притесняваме за миналото. Само за бъдещето. Ако тази дупка във времето не затихне от нещо през 2003 година, тя може да се активира отново и да стане по­-лошо.

ЛЕ: Вие с Дънкан ли сте “фактора за затихването й”?

БИЕЛЕК: Да.

ЛЕ: Какво ще стане, ако умрете преди 2003 година?

БИЕЛЕК: В зависимост от това колко близо се случи то до 2003 година, ефектът може да бъде много дестабилизиращ и да окаже “разместващ” ефект върху Земята.

ЛЕ: Това е сериозно изявление. Значи ако си отидете вие, ще си отиде и Земята?

БИЕЛЕК: Правителството няма да ни остави да умрем.

ЛЕ: Да приемем, че вие и Дънкан сте живи на 12 август 2003 година. Какво би могло да стане с тази пукнатина във времето?

БИЕЛЕК: Цялото нещо се стабилизира и вероятно се затваря, освен ако някой не създаде оборудване, за да я принуди да остане отворена.

ЛЕ: Има ли награда за главата ви след 12 август 2003?

БИЕЛЕК: Теоретично погледнато, би могло да има награда за главата ми сега, защото говоря толкова открито за проектите Монтаук и Филаделфия. Но никога не ме е закачал никой. Други са ги заплашвали, но мен не.

ЛЕ: Защо според вас правителството ви оставя да говорите толкова открито?

БИЕЛЕК: Не мога да си обясня това. Казах достатъчно неща заради които други са били разпъвани, но на мен никой не ми е казал дори “бау”.

ЛЕ: Защо хората трябва да вярват на вашата история?

БИЕЛЕК: Свършете си работата и разследвайте. Има достатъчно документи на разположение.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА: Из “Тайните проекти”

Loading...
loading...
loading...
75 години от т.нар. Филаделфийски експеримент: САЩ телепортирали цял боен кораб by

Последни от Конспирации

Отиди Горе