24 май – ден за гордост и срам. Вече пишем дори detska ploshtadka!

в Некатегоризирани/НОВИНИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ

Наближава 24 май – денят на славянската писменост. Тогава се сещаме колко много тачим писмеността си и колко се гордеем с нея. И с основание. Та ние сме дали тази писменост на вси славяни. Е, не всите я ползват, ама така или иначе, сме им я дали. И както си се гордеем, така си и разменяме визитни картички, които обаче, почти задължително, са на латиница. Излиза, че се гордеем с писмеността си, но използваме чужда писменост, вероятно, за да пестим нашата.

С чуждата писменост не се гордеем. С нея се фукаме. Фукаме се, понеже е къде-къде по-престижно да подадеш визитната си картичка, където гордо да пише на латиница Gunjo Gunev, например, вместо нашенското Гуньо Гунев. Да беше само Гуньо суетен, иди-дойди. Ами разходете се по коя да е улица, в кой да е нашенски град и вижте! Започна се с Restorant и BAR, за да пусне метастази в търговските фирми: първо – MIC (Motor insurance company) и SIC (Security insurance company). За да се продължи с Real Estate and Property Management“ и други подобни. Наложи се да запишем в Търговския закон: „Търговецът изписва фирмата си задължително на български език“ Може и на чужд, но първо на български. Не помогна.

Продължава да ни налита да пишем само на латиница, дори и нашенски си имена, например NADIA Style на ул. Раковски. Само по тази улица има десетки фирми на латиница: NOVANTIS, KENSOL OUTLET, Junona, ALMOND, Juliany, Loving Hut … и още, и още. Независимо дали знаем какво точно означава написаното. Например: Централна кооперативна банка, пак на Раковски. Освен изписана на латиница, е добавено Ltd, което ще рече Limitеd, което пък, на свой ред, ще рече, че банкерите не знаят какво пишат. А не знаят, защото не може да има банка, която да е Ltd. Не може, понеже банките у нас по закон са Акционерни дружества (АД). А Ltd, не означава АД, освен ако изрично не е добавено Public – PLC (Public limited company).

Толкова сме се прехласнали по латиницата, че пишем дори detska ploshtadka, с което решително улесняваме чужденците и ограмотяваме бабите си, които водят vnutsi-те си да поиграят на detska-та ploshtadka. А в наш южен черноморски град – бил първо Василико, после – Мичурин, понастоящем – Царево, а в перспектива… вероятно другояче, се мъдри или поне – мъдреше,улица Car Simeon, без да се уточнява обаче дали за електрокар или за мотокар става въпрос, но при всички случаи си е кар.

Сами по себе си буквите ни не ни вършат работа. Те са нужни за речта ни – за родната ни реч „омайна, сладка…, реч на мама и на татка“, както е казал поетът. Защото, освен английски, на българина му е нужен, все пак, и български. На него висшите и не дотам висшите ни държавни и общински органи издават актовете си; него използваме по националните си и регионални електронни и печатни медии… На него изучаваме и възпитаваме децата си и чакаме да дойдат кандидатстудентските изпити, за да ги обругаем за езиковите бисери, които сътворяват. Дотук добре. Ама същите ние, които се възмущаваме на кандидатстудентските бисери, какви ги вършим?

Ето например, какво може да прочетем в стенограмата на последното заседание на предходния Министерски съвет:
„… когато: 1. не е налице нулева вероятност, че определено нежелано събитие или развитие ще се прояви…“ Тройният аксел във фигурното пързаляне ряпа да яде.

Желанието да засучем езика така, че да изглежда като висш пилотаж, не е най-голямата беда. По-голяма беда е немарата към езика, която лъха повсеместно и настъпателно от медиите ни и не само от там. Срещаме, както фрапантни логически недомислици или изопачен смисъл, така и непознаване на граматиката ни и смисъла на думите. Пример за първото е написаното в национален всекидневник, вярно – отдавна, но написаното остава: „Няма съмнение, че може би ще има нов снеговалеж…“ Авторът вероятно е бил повлиян от безпогрешността в прогнозите на циганчето: „или ще вали или няма да вали“ и винаги познавало.

За да се ограничи къмпингуването на диво, наскоро властите замислиха забрана за опъване на палатки на плажната ивица. В стремежа си да хване читателя още със заглавието, много уважаван всекидневник пресъздаде забраната: „1000 лв. глоба, ако заспиш на плажа“. Само не става ясно дали и за задремване ще глобяват.

Вдигаме шум до Бога, че учениците ни не знаят кога се използва пълен член. Уважаеми читателю, националните ни медии, не са стигнали до пълния – те не знаят още краткия член. В последно време не може да се чуе каквото и да е членуване на съществителните, ни в мъжки, ни в женски, ни в какъвто и да е род:

Министерски съвет прие постановление…;
В Столична община се проведе…;
В пленарна зала нямаше кворум…

Все си мисля, че Министерският ни съвет е само един, както, впрочем и Столичната община. Иначе ми иде да попитам: в кой от многото министерски съвета, съответно – в коя точно столична община.

Понеже често някой иска да блесне, било по радиото, било по телевизията, чуваме: „най-уникалния…“. Преведено: „най-единствения“. Като че ли може да има по-малко или повече единствен. Защото уникален, не е друго, освен единствен (от лат. unicus).

Много обичам да слушам, как еди кое си решение било „най-адекватното“. Понякога говорещият е по-скромен – задоволява се с „по-адекватното“. Ама адекватен не може да е ни най-, ни по-, понеже означава еднакъв, напълно съответен. Може ли нещо да е най- или по-еднакво или най-напълно съответно?

Особена форма на заекване се наблюдава в словосъчетанието „ноторно известен“ – преведено означава „известно известен“, понеже notorius (лат.) е известен, общоизвестен. Филолозите наричат това необоснован плеоназъм. Аз бих казал – недостиг на грамотност. Особено дразнещо е, когато се срещне в редакционна статия на популярен всекидневник.

Усложнена форма на заекване е и „между впрочем“. Или е впрочем, или – между прочем. Защото прочие (прочем) са неща и между тях вмъкваме, каквото искаме да кажем.

Немарата към езика ни най-много личи обаче на телевизионния екран, когато успоредно с телевизионната картина, долу върви на т. нар. крол, някакъв текст. Не е възможно да гледаш 5 минути и да не видиш поне толкова грешки. Май преувеличавам, но не много. Там мюфтията става мУфтия; 15 души арестувани стават 15 дуЯИ арестуШАни; от там научаваш, че дадени литературни произведения са оБрязани и т.н. и т.н. Предполагам, че това изобщо не е случайно. Правят го, за да захранват Господари на ефира, за да не им падне предаването.

Не знам какви са чувствата ви на 24 май. Моите са на гордост, но… често срамувайки се.

Автор: Проф. Огнян Герджиков, Епицентър.Бг